Общинска стратегия за развитие на социалните услуги (2016 – 2020) Община Севлиево Съдържание
Идентифицирани рискови групи и потребности
Изтегляне 1.63 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Увреждане или здравословен проблем на член от семейството
- Местоживеене в отдалечени населени места и затруднен достъп до здравни услуги
- Ниски доходи на хората в надтрудоспособна възраст
- Структура и численост на семейството (непълни, многодетни семейства, с повече нетрудоспособни членове)
- Безработица при хората в трудоспособна възраст и неравностойна позиция на пазара на труда
- Липса на жилище и доходи
- Принадлежност към етнически малцинства
Идентифицирани рискови групи и потребностиОт извършения анализ на социо-демографската и икономическа картина на общината се очертават някои типични фактори, които поставят лицата в неравностойно положение и провокират появата на рискови групи: увреждане или здравословен проблем в семейството, затруднен достъп до здравни услуги, отдалеченост на населеното място, ниски доходи на хората в надтрудоспособна възраст, многодетство, неравностойна позиция на пазара на труда, трайна липса на собственост и доходи, противообществени прояви, рискове, засягащи децата и лицата в институции. Приоритетно Общинската стратегия за развитие на социалните услуги 2016-2020г. обхваща следните рискови групи:
Обособяват се няколко рискови групи, повечето от които имат социално-икономически корени:
Наличието на тежък здравословен проблем или увреждане на член от семейството изискват непрекъснати, допълнителни разходи, които затрудняват семейния бюджет. Ако състоянието му изисква един от трудоспособните членове на семейството да полага грижи в ежедневието, това допълнително задълбочава проблемите, свързани с доходите. Относителният дял на пълнолетните лица с увреждания от пълнолетното население в община Севлиево е 11.73%. Най - засегнати от този фактор са хора с увреждания, в т.ч. и зависимости, както и семействата, в чиито състав има човек с увреждане или с тежък здравословен проблем.
Значителна част от населението на община Севлиево е от третата възраст (28,30%). Често старите хора са самотно живеещи, със съпътстващи заболявания, с ниски доходи и живеещи при влошени битови условия. Липсата на подкрепа от страна на близки от семейството и невъзможност за самостоятелно справяне с ежедневието са предпоставка за тяхната институционализация или нужда от алтернативен тип грижа. Грижа за старите хора в институциите предполага в още по-силна степен залиняване на уменията за самостоятелен живот. Старите хора имат нужда предимно от:
Населението в тези места изпитва затруднения за физически достъп до здравни и образователни услуги. В областта на здравната помощ затрудненията са в достъпа до лекарски практики, специализирана медицинска помощ, спешна помощ, лекарства. Затрудненията в достъпа до навременна медицинска помощ влошават здравното състояние на населението, което в последствие води до по-големи разходи за лечение. Често разходите за медицинска довеждат до обедняване на домакинствата и налагат ползване на социални услуги. За децата и младежите от тези населени места това изисква допълнителни разходи, свързани с транспорт или с разходи за квартира, ако децата учат в средно учебно заведение в друго населено място.
Хората в надтрудоспособна възраст представляват 27,3% от населението на община Севлиево. От всички хора в пенсионна възраст, които срещат трудности по отношение на доходите най-засегнати са хората с минимален размер на пенсиите и хората на пенсионна възраст, които по различни причини нямат пенсия. Последната група е много трудна за идентифициране поради липсата на данни, но в нея попадат хора, които продължително време са работили без да се осигуряват.
Структурата и броят на членовете на семейството са от съществено значение при разпределението на разходите между тях и в тази връзка най-засегнати са семействата, в които има повече нетрудоспособни членове, а именно многодетни и непълни семейства. Оскъдната информация по отношение на структурата на семействата ограничава възможностите за анализ на статистическите данни за общината. Допълнителна трудност представлява и фактът, че през последните години нараства броят на двойките, които съжителстват и отглеждат своите деца без наличие на брак. Както и семействата, чиито членове са в чужбина и за които няма данни дали учат или работят.
Факторът безработица е свързан със социално-икономическото развитие на общностите и е основна причина за миграцията и емиграцията на активното население. Безработицата може да се приеме за основен рисков фактор, свързан с доходите и стандарта на живот на хората в трудоспособна възраст. В анализа на ситуацията, факторът безработица е разгледан само по отношение на възможностите на хората в трудоспособна възраст да осигурят средства, необходими за основни базови потребности за семействата си. По данни на Дирекция „Бюро по труда”- Севлиево безработните на територията на общината към края на 2014 година са 5, 27%, а към м.юни 2015г. – 5, 00%. В сравнение с данните за страната безработицата в общината е ниска. 
От данните по диаграмата на съотношението между регистрираните безработни лица ясно се открояват следните тенденции:
Липсата на собствено жилище води до отделяне на средства за наем от бюджета на семейството. Това е основен проблем и за младите хора, които обикновено са принудени да живеят със своите родители. Липсата на жилище не е изведено като приоритетен фактор за социалната политика, както на национално, така и на общинско ниво.
Етническият състав на населението на община Севлиево е дефиниран според данните от последното преброяване през 2011 година. В община Севлиево преобладава население, което по самоопределение се причислява към българската етническа група, представляващо 80,49 % от всички жители на общината. Втора по големина по самоопределение е турската етническа група с 16,08% от общото население. Минимален е процентът на жителите на общината, които се самоопределят като роми - 1,83%. Останалите близо 1,6 % се идентифицират с други етнически групи или не се самоопределят. На територията на общината съществуват уязвими етнически малцинства със структурна бедност. В тези общности са налице различни фактори, пораждащи бедността – ранно отпадане от училище, ниско образование и/или липсваща професионална квалификация на голяма част от жителите, трайна безработица и липса на трудови навици за част от тях, ограничени възможности за заетост и лоши битови условия, липса на мотивация за достъп до здравни, социални, образователни услуги.
|