1
1 въведение 2
2 СЕГМЕНТАЦИЯ 2
3 ПОЛИТИКА ПО СЕГМЕНТАЦИЯ 3
3.1 Целеви клиенти 3
3.2 Стратегическо значение 3
3.3 Категория на електронните услуги 4
3.4 Онлайн предоставяне (завършеност) 4
3.5 Индикативни (показателни) услуги 5
4 РЕЗУЛТАТИ И ПОЛЗИ 6
5 ПРИЛОЖЕНИЯ 6
5.1 Списък с унифицирани наименования на административните услуги (СУНАУ) 6
1въведение
Целта на настоящия документ е да дефинира икономическата политика на електронното управление. Целта на тази политика е създаването на актуален набор от услуги, извършвани от държавата. Той описва как една електронна услуга се дефинира, възприема и поддържа в рамките на държавната администрация. Той включва също и процедурата за идентифициране и дефиниране на нови електронни услуги.
Настоящият работен продукт е изработен в изпълнение на проектен план на проекта за електронно управление и е един от основните контролни етапи по работен поток 1. Когато е подходящо, този документ следва да бъде четен заедно с документите, изработени от екипа на консултанта в трите работни потока по проекта, тъй като той е неразделна и съществена част от рамката на проекта.
Настоящият работен продукт представя подхода на консултанта, изчистен и валидиран в серия срещи с основни административни структури в сферата на електронното правителство. Той може да бъде считан за ръководен план за сегментиране на електронните услуги в светлината на националната политика за електронно управление и като съставен елемент за неговото осъществяване.
Към документа е приложена база данни със списък на унифицираните наименования на административните услуги. Има серия от критерии, които правят възможно анкетирането, филтрирането и сегментирането.
2СЕГМЕНТАЦИЯ
Схемата за сегментация на административните услуги е оформена по критерии за сегментация. Това включва идентифициране на съществените определящи характеристики за сегментацията на услугите. Договорените основни характеристики във формата на критерии за сегментация дефинират единен език, който ще помогне за избягването на недоразуменията между различните участници в електронното правителство и ще направи възможно осъществяването на политика по сегментация. Сегментацията може да се използва за очертаване на възможностите и следователно сравнимостта на административните услуги.
Създаването на сегменти прави възможна методология на анкетиране за установяване на подходящи процедури на електронното правителство при търсенето на кандидат електронни услуги.
3ПОЛИТИКА ПО СЕГМЕНТАЦИЯ
Административните услуги, които могат да бъдат предложени напълно или частично чрез електронен канал следва да бъдат дефинирани и категоризирани в съответствие с условията на настоящия документ, посочени по-долу:
-
Електронните услуги следва да бъдат именувани по начин, който отразява и ясно описва действителните цели и резултат от електронните услуги. Името, използвано за вътрешно обозначаване на електронните услуги, трябва да е същото като името, използвано при комуникацията с клиентите.
Електронните услуги следва да бъдат категоризирани и означени в съответствие със следните им параметри:
-
Целеви клиенти
-
Стратегическо значение
-
Категория на електронните услуги
-
Онлайн предоставяне (завършеност)
-
Индикативни
3.1Целеви клиенти
От гледна точка на клиента, електронните услуги следва да бъдат означени както следва:
-
“G2G” ако крайният клиент е (местен или централен) правителствен орган.
-
“G2B” ако крайният клиент е предприятие (или предприятия).
-
“G2C” ако крайният клиент е гражданин (или жител) на България.
G2G е съкращение за ‘правителство към правителство’; G2B е съкращение за ‘правителство към бизнес’; и G2C е съкращение за ‘правителство към гражданин’.
3.2Стратегическо значение
От стратегическа гледна точка, електронните услуги следва да бъдат означени като:
-
“основни” ако произлизат от виждането или мисията на административната единица, извършваща услугата; или, с други думи, ако услугите са свързани с основните работни процеси на съответния отдел; например “издаване на карта за самоличност” е основна услуга на Министерство на вътрешните работи.
-
“допълнителни” ако те допълват и добавят стойност към съществуваща основна услуга; напр. услугата за уведомяване или проследяване на статута е допълнителна услуга.
-
“подкрепящи” ако те подкрепят вътрешните системи на съответните отдели в рамките на администрацията;
-
“Ирелевантни” ако не са нито основни, нито допълнителни, нито подкрепящи.
3.3Категория на електронните услуги
От гледна точка на предоставянето им, електронните услуги следва да бъдат означени като:
-
“Традиционни офлайн” ако услугите се предоставят на гише и крайният клиент физически трябва да посети съответния административен орган, за да се възползва от такава услуга или няма възможност или има само много ограничена възможност за предоставяне онлайн.
-
“Информационни” ако услугите само дават информация на крайните потребители, но не им дават възможност за промяна или актуализация на предоставената информация.
-
“Интерактивни” ако услугите позволяват на крайния клиент да подаде искане и осигуряват краен продукт в съответствие с това искане. Например, електронна услуга, базирана на търсене, е интерактивна електронна услуга.
-
“Транзактна” се нарича услугата, която позволява на крайния потребител да промени или актуализира информация в регистрите за електронни услуги в съответствие със средствата за управление на процесите на електронните услуги. Например, електронна услуга, която включва плащане или актуализация на профил е транзактна услуга.
3.4Онлайн предоставяне (завършеност)
От гледна точка на автоматизацията, електронните услуги следва да бъдат означени като:
-
“Информиращи” характерът на услугата е само да даде информация с обществено значение.
-
“Еднопосочна комуникация” услугата започва с интереса на клиента към използването на услугата, но на следващия етап е необходимо офлайн взаимодействие с администрацията (изтегляне и попълване на формуляри за заявления и др.)
-
“Двупосочна комуникация” - ако услугата осигурява двупосочен информационен поток, тя не трябва да бъде в реално време.
-
“Интегрирана услуга” – взаимодействие в реално време – ако услугата се извършва чрез автоматизиран електронен канал (напр. Internet, Extranet, intranet, разпространяващи устройства, интерактивни терминали, e-mail, IVR, и др.) без човешко взаимодействие с клиента.
3.5Индикативни (показателни) услуги
За спазване на приоритетите на ЕС и в светлината на административната реформа в България, ще бъде даден приоритет на автоматизацията на услуги, които са избрани като показатели за оценяване на електронното правителство в Плана за действие e-Europe. Тези услуги се означават като
индикативни. Списъкът съдържа следните 20 услуги – 12 за граждани (G2C) и 8 за бизнеса (G2B).
Публични административни услуги, предоставяни на граждани:
1. Облагане на доходите на физически лица: данъчни декларации, известия
2. Услуги по търсене на работа в бюрата по заетостта
3. Социално осигуряване, помощи за безработни, детски надбавки, здравни вноски, стипендии.
4. Лични документи (карти за самоличност, паспорти, свидетелства за правоуправление на МПС)
5. Регистрация на автомобили (нови, втора употреба и внесени автомобили)
6. Заявления за разрешителни за строителство
7. Съобщения до полицията (напр. при кражба)
8. Обществени библиотеки (каталози, търсачки)
9. Удостоверения (за раждане, брак и др.)
10. Дипломи за средно и висше образование
11. Промяна на адрес
12. Услуги, свързани със здравеопазването (интерактивни съвети за наличието на конкретни видове услуги в различни болници, записване на часове)
Публични административни услуги, предоставяни на бизнеса:
1. Социално осигуряване за работодателите
2. Корпоративно подоходно облагане: данъчни декларации, известия
3. ДДС: данъчни декларации, известия
4. Регистрация на нови дружества
5. Изпращане на данни до статистическите служби
6. Митнически декларации
7. Разрешителни, свързани с околната среда (включително отчитане)
8. Обществени поръчки
4РЕЗУЛТАТИ И ПОЛЗИ
Основната цел на сегментацията е предимно идентифициране на под-групи от клиенти, които имат подобни нужди и интереси и демонстрират подобно поведение. Политиката по сегментация на проекта за електронно правителство в България има за цел от една страна да определи групи от клиенти с подобни нужди и интереси и от друга страна да определи групи от услуги с подобни отличителни характеристики. Тези групи се наричат „сегменти”. Тези разграничени сегменти имат свой собствен профил и идентифицирането на тези профили е възможно с методологията на анкетиране, упомената по-горе. Възприетият и валидиран обхват на всеки сегмент (клиенти и услуги) дава възможност за филтриране и изграждане на комбинации, които служат като гъвкав подход за определяне на приоритети съгласно Националната програма за електронно управление.
5ПРИЛОЖЕНИЯ
5.1Списък с унифицирани наименования на административните услуги (СУНАУ)