Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист
Изтегляне 2.18 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.10.1. Чифлишки вулкански подкомплекс
- 4.1.11. Планинецки вулкански комплекс
4.1.10. Нановишки вулкански комплексКато официална литостратигрфска единица от ранга на вулканските компплекси се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d). В пълния си обем комплексът включва 7 подкомплекса и 3 основни единици от вулканити, всички с ранноолигоценска възраст. В пределите на картния лист се разкриват само скали от състава на Чифлишкия вулкански подкомплекс. 4.1.10.1. Чифлишки вулкански подкомплексКато самостоятелна, под това наименование и ранг, единицата се въвежда в Обяснителната записка към к. л. Студен кладенец – М 1:50 000 (Йорданов и др., 2008d). Скалите ù са отнасяни от предишни автори към различни „хоризонти” на кисел или среднокисел вулканизъм (Шабатов и др., 1965ф, 1966ф; Кацков и др., 1966ф; Кожухаров и др., 1995). Чифлишкият вулкански подкомплекс е изграден от разнообразни кисели пирокластити и алтерниращи с тях органогенни варовици, разкриващи се на различни места в разреза, както и поредица вулкански центрове и маломерни лавови потоци, изградени от дацити до риолити, трахириолити и перлити. Възрастта на скалите от подкомплекса, определена по стратиграфска позиция, палеонтоложки данни и изотопни датировки, е рупелска. Скалите на Чифлишкия вулкански подкомплекс са обособени в две единици. Едната е слоеста – варовиково-пирокластична задруга, а другата – неслоеста, означена като „кисели вулканити”, обединяваща скалите от секущите тела (вулкански постройки, екструзивни куполи и др.). В пределите на картния лист се разкриват единствено скали от варовиково-пирокластичната задруга. Варовиково-пирокластична задруга (1CfOl1). Единицата обединява сравнително подробно разчленените от различни автори (Йорданов, 1996ф; В. Георгиев и др., 1996ф, 1997ф, 1998ф; Йорданов в: Саров и др., 2002ф) пачки пирокластични последователности и алтерниращи биостромни тела. В изследваната площ задругата се разкрива в северозападния ъгъл на картния лист (източно от с. Долно поле) и южно от с. Бориславци. Изпълва обема на Високополянското понижение. Задругата се разполага съгласно, с рязка литоложка граница върху туфити от пирокластично-варовиковата задруга на Кърджалийската вулкано-седиментна група и вулканити от Маджаровския вулкански комплекс. Покрива се с размив от седименти на Вълчеполската свита. В изследваната площ задругата е изградена от последователност от разнообразни кисели пирокластити в алтернация с пачки и лещи с различна издържаност и дебелина от органогенни (рифови) варовици. Туфите са преобладащо масивни до дебелослоести и в по-малка степен тънко- до среднослоести. В много случаи пирокластитите са превърнати в зеолитити (Alexiev, 1968; Алексиев, Джурова, 1977, Джурова, Алексиев, 1988; Djourova, Aleksiev, 1989, 1990; Yanev et al., 2006, и др.). Максималната дебелината на задругата в пределите на картния лист достига 80 m. Киселите пирокластити са отложени в плиткоморска обстановка. За това свидетелства характерът на организмовите останки и асоциацията с рифови варовици. Изказвани са различни мнения за центровете, продуцирали пирокластиката от подкомплекса. Някои автори (Yanev et al., 1995, 2006; Moskovski et al., 2004 и др.) предполагат, че тя е продукт на пирокластични потоци (outflow facies) от Боровишката калдера. По данни от Ar-Ar датировки и магнитостратиграфски корелации (Moskovski et al., 2004) от района на селата Върхари (32,28 Ма) и Седлари (32 Ма – югозападно от разглежданата площ), възрастта на пирокластитите от задругата се определя като рупелска. Сходна възраст, основана на микрофосили от варовикови прослои всред туфите в околностите на с. Войводенец (к. л. Студен кладенец – М 1:50 000), определят Харковска и др. (2005), въпреки че според тях това са нива от основата на Вълчеполската свита. На много места всред разреза на задругата в района на Кърджали е описвана ранноолигоценска фауна (Атанасов и др., 1970ф, 1980ф). 4.1.11. Планинецки вулкански комплексЗа първи път се описва като „Планинецки комплекс” от Милованов (в: Саров и др., 2000ф) за скали, продукт на Лозенския вулкан (к. л. Славяново – М 1:50 000). Като „Планинецки риолитов комплекс” се въвежда от В. Георгиев, Милованов (2006). Наименованието произлиза от с. Планинец. Р. Иванов (1960) отнася разглежданите скали към „екструзията на фелзитовите риолити” от „хоризонт на III кисел вулканизъм”. На Геоложката карта на България в М 1:100 000 (к. л. Крумовград и Сапе) риолитовите тела са отделени към „дайков тензионен комплекс” (Кожухаров и др., 1992). Единицата е представена предимно от риолити и свързаните с тях пирокластити (извън пределите на изследваната площ). Риолитите изграждат линейно удължени, неправилни или изометрични тела, подредени в зона със ЗСЗ–ИЮИ направление или Планинецката тензионна зона (Р. Иванов, 1960). По взаимоотношенията със скали от другите единици и изотопни датировки на риолити от комплекса, възрастта условно се приема за рупел-хатска. В пълния си обем Планинецкият вулкански комплекс е поделен на две единици: една слоеста – пирокластична задруга и друга, обединяваща секущите риолитови тела. В пределите на картния лист се установяват единствено скали от втората единица.
Скалите просичат метаморфити от подложката, аплитоидни гранити –Чучулигински тип, седименти на Подрумченската свита и скали на Маджаровския вулкански комплекс. Просичат се единствено от скали на комплекса на късния базичен вулканизъм. Риолитите изграждат куполи, неправилни или линейно удължени дайкоподобни тела, къси лавови потоци и дайки. В някои случаи се наблюдава добре изразена призматична напуканост. Скалите са сиви, белезникави, понякога кафеникави вследствие на ожелезняване. Текстурата им е масивна, като в периферните участъци на някои от телата те са автокластично брекчирани. Структурата е порфирна, ивичеста, флуидална. Минералният състав е представен от кварц, плагиоклаз (андезин-олигоклаз), санидин и биотит. Основната маса е микрозърнеста, сферолитова, на места микролитова. В някои участъци скалите са хидротермално променени. При настоящето изследване беше установено неголямо риолитово тяло южно от Маджарово, просичащо скалите от Маджаровския вулкански комплекс. То, от своя страна е просечено от шошонитова тяло, отнасящо се към комплекса на късния базичен вулканизъм. Риолитите са светлосиви, плътни с редки порфири от санидин, кварц и плагиоклаз. Акцесорните минерали са от редки циркони. Основната маса е с фелзитова структура. Съставена е от микрозърнест до криптокристалинен, неравномернозърнест агрегат от кварц и К-фелдшпат, резултат на девитрификацията на вулканското стъкло. K-Ar датировки за скали от Планинецкия вулкански подкомплекс са в рамките на 27–27,5 Ма (Lilov et al., 1987). Ar-Ar датировки на сходни скали дават значително по-ранна възраст – 31,82 Ма (Marchev et al., 2004) и дори 32,88 Ма (Marchev et al. в: Bonev et al., 2006). Тези факти, както и взаимоотношенията им със скали от другите единици ни дават основанието (макар и с известна доза условност) да възприемем възрастта на единицата като рупел-хатска.
Каталог: sites -> geokniga -> files -> mapcomments mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист mapcomments -> Обяснителна записка към геоложката карта на република българия м 1: 50 000 картен лист Изтегляне 2.18 Mb. Сподели с приятели:
|