Отчет за дейността на регионална здравна инспекция-добрич за 2016 г

Здравето като неотменимо човешко право и „състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само липсата на болест или недъг” (СЗО), включва само по себе си твърде много фактори и взаимовръзки, които не позволяват да се гледа на него единствено като към обект, подложен на влиянието на явленията и факторите на външната среда.

Здравето, което се определя от факторите на семейно-битовата, професионално-трудовата, обществено-битовата среда и системата на здравеопазване, се влияе силно от обкръжаващата го социално-икономическа среда (политически, технологични, икономически, законодателни, религиозни и други). Тук се преплитат всички тези влияния, при които има позитивни и негативни сили на въздействие, свързани с развитието на новите технологии, политиката, икономическия натиск, както и непрекъснато променящите се идеи и най-вече повишената социална и екологическа ангажираност.

В ценностната система на българските граждани здравето винаги е заемало едно от челните места. Основна функция и грижа на държавата е опазване и възстановяване на здравето и повишаване на качеството на живот на всеки български гражданин.

В условията на пазарна икономика демографското и здравно състояние на населението се обуславя от комплексното влияние на множество фактори. През отделните етапи на обществено-икономическото развитие тези фактори изменят не само силата на влиянието си, но понякога и посоката на въздействие.

Демографските и здравни процеси са силно инерционни, което предполага натрупване напред във времето на отрицателни тенденции. Колкото по-продължителен е периодът на отрицателните явления, толкова по-бавно и трудно става излизането от него. Това обуславя необходимостта от значителни финансови средства и координиране усилията на държавни и обществени органи и организации в различни области.

Демографското развитие на страната ни е национален и социален преоритет от огромно значение, изискващ максимална концентрация на усилията и провеждане на активна и последователна политика на институциите и структурите на гражданското общество на централно, регионално и местно ниво.

Националната здравна стратегия 2014 – 2020 г. е изготвена на основата на задълбочен системен анализ и оценка на индикаторите, характеризиращи състоянието на общественото здраве в ретроспективен, ситуационен и проспективен контекст. Тя е израз на очертаващото се консенсусно решение, както между експертите в областта на здравеопазването, така и между институционализираните и неформалните структури на гражданското общество относно необходимостта от рязък прелом в здравната политика с акцент върху промоцията на здраве и профилактиката на болестите.

Демографската ситуация в България за последните години се характеризира със запазването на тенденцията на намаляване на населението, почти еднакви нива на раждаемост, смъртност и естествен прираст. Наблюдават се незначителни колебания през 2009 година, когато показателят за раждаемост е най–висок, коефициентът за смъртност най–нисък, а естественият прираст на населението - най–благоприятен. Макар и слабо изразена, средната продължителност на живота в страната запазва тенденцията на нарастване и през последните пет години.

Анализът на здравно-демографските процеси дава стабилна база за определяне и прогнозиране на здравните потребности, а също така и на обема и вида на здравните услуги, които са необходими за удовлетворяването им.

От особено значение за определяне на здравно-демографската характеристика на населението и тенденциите на общественото здраве е оценката на неговата възрастова структура. Промените във възрастовата структура на населението оказват съществено влияние върху показателите за обществено здраве, особено върху общите коефициенти на раждаемост, смъртност, заболеваемост и болестност и др., и в крайна сметка върху здравните потребности на населението.

Към края на 2015 година населението в област Добрич е 180 601 души. В градовете живеят 68,77 %, а в селата – 31,23 %. Жените представляват 51,13 % от населението на областта.

В България през последните години се утвърдиха неблагоприятни тенденциии за намаляване броя на населението. Негативно влияние оказват ниската раждаемост и относително високата смъртност. Тази тенденция е валидна и за област Добрич. Населението през разглеждания тригодишен период намалява през всяка следваща година – от 184 680 през 2013 година до 180 601 през 2015 година.

Структурата на населението – градове/села; мъже/жени за 2015 година се разпределя както следва: в градовете живеят 124 214 души, което е 68,77 % от цялото население на областта, в селата живеят останалите 56 387 души, или 31,23 %. Броят на жените е 92 346, което представлява 51,13 % , мъжете са 88 255 или 48,87 %.

Във възрастовата структура се увеличава относителният дял на лицата над 60-годишна възраст и намалява делът на децата до 17 годишна възраст. Особено силно е изразено застаряването на населението в селата, където повече от 30% са хората над 60-годишна възраст.

Население на област Добрич към 31.12.2015 г. – (за тригодишен период)

Население по общини в област Добрич към 31.12. 2015 г. – (за тригодишен период)

Население на област Добрич към 31.12.2015 г. по възраст