Отчет за финансовото състояние 2 Отчет за всеобхватния доход според същността на разходите


Нетекущи активи (или групи за освобождаване) държани за продажба



страница2/3
Дата28.02.2018
Размер431.78 Kb.
#60165
ТипОтчет
1   2   3

Нетекущи активи (или групи за освобождаване) държани за продажба

Нетекущи активи (или групи за освобождаване) се класифицират като активи държани за продажба, когато тяхната балансова стойност ще се възстанови основно чрез сделка по продажба и продажбата се счита за много вероятна. Те са представени по по-ниската от балансовата стойност и справедливата стойност минус разходите по продажба, ако балансовата им стойност ще бъде възстановена основно чрез продажба, а не чрез продължаваща употреба.




    1. Финансови активи




      1. Класификация

Дружеството класифицира финансовите си активи в следните категории: по справедлива стойност чрез печалба или загуба, заеми и вземания, инвестиции държани до падеж и на разположение за продажба. Класификацията зависи от целта на придобиване на финансовия актив. Ръководството определя класифицирането на финансовия актив при първоначалното му признаване.


Финансови активи по справедлива стойност чрез печалба или загуба
Финансови активи по справедлива стойност чрез печалба или загуба са финансови активи, държани за търгуване. Финансов актив се класифицира в тази категория ако е придобит основно с цел краткосрочна продажба. Активите в тази категория се класифицират като текущи активи.
Заеми и вземания
Заеми и вземания са недеривативни финансови активи с фиксирани или определяеми плащания, които не се котират на активен пазар. Те се включват в текущите активи, освен тези, чийто падеж е след повече от 12 месеца от датата на баланса – те се класифицират като нетекущи активи. Заемите и вземанията на дружеството включват “търговски и други вземания” и “други текущи активи” в Баланса/Отчета за финансовото състояние (бележка 2.8).
Инвестиции, държани до падеж
Това са финансови активи, които имат фиксирани или определяеми плащания и фиксиран падеж, които дружеството има намерение и възможност да задържи до падеж.
Финансови активи на разположение за продажба
Финансови активи на разположение за продажба са недеривативи, които или са обозначени в тази категория, или не са класифицирани в някоя друга категория. Те се включват в нетекущите активи, освен ако ръководството не смята да се освободи от тях до 12 месеца от датата на баланса.


      1. Признаване и оценяване

Обикновените покупки и продажби на финансови активи се признават на датата на търгуване – датата, на която дружеството се обвързва с покупката или продажбата на актива. Инвестициите първоначално се признават по справедлива стойност плюс разходите по сделката за всички финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност чрез печалба или загуба. Финансови активи, отчитани по справедлива стойност чрез печалба или загуба, първоначално се признават по справедлива стойност, а разходите по сделката се признават като текущи. Финансовите активи се отписват, когато правото на получаване на парични потоци от инвестициите изтече или е било прехвърлено и са били прехвърлени всички рискове и ползи от собствеността. Финансовите активи на разположение за продажба и финансови активи по справедлива стойност чрез печалба или загуба последващо се оценяват по справедлива стойност.


Заеми и вземания, както и инвестиции държани до падеж се отчитат по амортизирана стойност по метода на ефективната лихва.
Печалби и загуби от промените в справедливата стойност на финансови активи по справедлива стойност чрез печалба или загуба са представени в Отчета за всеобхватния доход в статията “финансови приходи/(разходи) – нетно” за периода на възникване. Приходи от дивиденти от финансови активи по справедлива стойност чрез печалба или загуба се признават в Отчета за всеобхватния доход като част от другите приходи, когато се установи правото на дружеството за получаване.
Промени в справедливата стойност на ценни книжа, деноминирани в чуждестранна валута и класифицирани като на разположение за продажба се отчитат в собствения капитал.
Когато ценни книжа, класифицирани като на разположение за продажба, се продадат или обезценят, натрупаните корекции от справедливата стойност, признати в собствения капитал, се включват в Отчета за всеобхватния доход като “финансови приходи/(разходи) – нетно”.
Лихва върху ценни книжа на разположение за продажба, изчислена по метода на ефективната лихва, се признава в Отчета за всеобхватния доход като част от “финансови приходи/(разходи) – нетно”. Дивиденти за финансови инструменти на разположение за продажба, се признават в Отчета за всеобхватния доход като част от другите приходи, когато се установи правото на дружеството за получи плащането.
Справедливите стойности на котирани инвестиции се базират на текущите цени “купува”. Ако пазарът за даден финансов актив не е активен, както и при некотирани ценни книжа, дружеството установява справедливата стойност като използва техники за оценка, които включват използване на скорошни сделки, рефериране към други подобни инструменти, анализ на дисконтирани парични потоци и модели за оценка на опции.
Дружеството оценява към всяка дата на баланса дали има обективно доказателство, че финансов актив или група финансови активи е обезценена. При ценни книжа-инструменти на собствения капитал, класифицирани като на разположение за продажба, значително или продължително намаление в справедливата стойност под себестойността им се счита за индикатор, че ценните книжа са обезценени. Ако съществува някакво подобно доказателство за финансови активи на разположение за продажба, натрупаната загуба – изчислена като разлика между цената на придобиване и настоящата справедлива стойност минус всякаква загуба от обезценка на този финансов актив, която преди това е призната в печалбата или загубата – се изважда от собствения капитал и се признава в Отчета за всеобхатния доход/Отчета за доходите. Загубите от обезценка, признати в Отчета за всеобхватния доход/Отчета за доходите за инструменти на собствения капитал, не се възстановяват през Отчета за всеобхватния доход/Отчета за доходите. Тестването за обезценка за търговските вземания е описано в бележка 2.9.


    1. Материални запаси

Материалните запаси са представени по по-ниската от себестойност и нетна реализируема стойност. Стойността на изразходваните материали се определя по метода FIFO (първа входяща-първа изходяща).




    1. Търговски и други вземания

Търговските вземания първоначално се признават по справедлива стойност и последващо се оценяват по амортизирана стойност, като се използва метода на ефективната лихва, минус провизиите за обезценка. Провизия за обезценка на търговски вземания се установява, когато има обективно доказателство, че дружеството няма да може да събере всички дължими му суми по оригиналните условия за вземанията. Значителни финансови трудности на дебитор, вероятност, че дебитор или ще фалира или ще предприеме финансова реорганизация, или значително забавяне на плащането (с повече от 30 дни след падеж) се считат за индикатори, че търговско вземане е обезценено. Сумата на провизията е разликата между балансовата стойност на актива и настоящата стойност на очакваните бъдещи парични потоци, дисконтирани с оригиналния ефективен лихвен процент. Балансовата стойност на актива е намалена чрез използване на корективна сметка и сумата на загубата се признава в Отчета за всеобхватния доход като “разходи/приходи от преоценки на активи и пасиви”. Когато търговско вземане е несъбираемо, то се отписва срещу корективната сметка. Последващи възстановявания на суми, които преди това са били отписани, се кредитират срещу “разходи/приходи от преценки на активи и пасиви” в Отчета за всеобхватния доход.




    1. Пари и парични еквиваленти

Пари и парични еквиваленти включват пари в брой, депозити, държани на виждане в банки, други краткосрочни високоликвидни инвестиции с оригинален падеж до 3 месеца и банков овърдрафт. Банковият овърдрафт е представен при заемите като текущи пасиви в Отчета за финансовото състояние.




    1. Акционерен капитал

Обикновените акции са класифицирани като собствен капитал. Възстановяемите преференциални акции са класифицирани като пасиви (бележка 2.12).


Разходите, пряко свързани с емитирането на нови акции или опции, са представени в собствения капитал като намаление, нетно от данъци, от постъпленията/премията.
Обратно изкупени собствени акции се отчитат в намаление на собствения капитал, принадлежащ на собственици на групата до момента, в който акциите се канцелират или преиздадат – това включва платеното, включително директно относимите разходи, свързани с емитирането. Когато по-късно такива акции се преиздадат всички получени плащания, нетно от директно свързаните разходи по сделката и свързаните данъчни ефекти, се включват в собствения капитал, принадлежащ на собственици на групата.


    1. Търговски задължения

Търговските задължения се признават първоначално по справедливата стойност и последващо се оценяват по амортизирана стойност като се използва метода на ефективната лихва.




    1. Заеми

Заемите се признават първоначално по справедлива стойност, нетно от възникналите разходи по сделките. Заемите последващо се оценяват по амортизирана стойност и всяка разлика между постъпленията (нетно от разходите по сделката) и стойността за връщане се признава в Отчета за всеобхватния доход през периода на заема по метода на ефективната лихва.


Такси, платени за облекчения по заем, се признават като разходи по сделката до степента, до която е вероятно някои или всички облекчения да бъдат получени. В този случай таксата се отсрочва докато стане получаването. До степента, до която няма доказателство, че някои или всички облекчения ще бъдат получени, таксата се капитализира като предварително плащане за услуги и амортизира за периода на облекчението, с което е свързана.
Преференциални акции, които са възстановяеми на определени дати, се класифицират като пасиви.
Заеми се класифицират като текущи пасиви, освен ако дружеството няма безусловно право да отсрочи уреждането на пасива за след 12 месеца след датата на баланса.


    1. Текущи и отсрочени данъци върху дохода

Разхода за данък за периода включва текущи и отсрочени данъци. Данък се признава в Отчета за всеобхватния доход, освен до степента, до която е свързан със статии директно в собствения капитал. В този случай данъкът също се отразява за сметка на тези статии в собствения капитал.


Текущият разход за данък се изчислява на база на данъчните закони, които са в сила към датата на отчета.
Отсрочен данък се признава като се използва метода на задължението за временни разлики, възникващи от разликите в данъчните основи на активите и пасивите и техните балансови стойност във финансовите отчети. Отсрочен данък се определя като се използват данъчните ставки (и закони), които са в сила към датата на баланса и се очаква да бъдат прилагани, когато се реализира отсрочен данъчен актив или се урежда отсрочен данъчен пасив.
Отсрочен данъчен актив се признава само до степента, до която е вероятна бъдеща облагаема печалба, срещу която могат да бъдат използвани временните разлики.


    1. Доходи на наети лица

Дружеството не е разработвало програми за доходи след напускане на персонала.


Дружеството отчта като краткосрочни задълженията си към персонала по неизползвани отпуски, които се очаква да бъдат използвани в рамките на 12 месеца след датата на баланса, както и неизплатените заплати.


    1. Признаване на приходи

Приходите включват справедливата стойност на полученото или подлежащото на получаване за продажби на стоки или услуги в обичайния ход на дейността на дружеството. Приходите са показани нетно от ДДС, възстановявания и отстъпки.


Дружеството признава приход, когато сумата му може да бъде надеждно измерена, вероятно е бъдещи икономически ползи да потекат към него и са били изпълнени специфични критерии за всяка дейност на дружеството, описана по-долу. Сумата на прихода не се счита за надеждно оценена докато всички условности, свързани с продажбата не са били разрешени. Дружеството базира оценките си на исторически резултати, като взима предвид вида клиент, вида сделка и спецификата на всеки договор.


    1. Разпределение на дивиденти

Разпределението на дивиденти между собствениците на дружеството се признава като задължение във финансовите му отчети за периода, през който дивидентите са одобрени за разпределение от собствениците.




  1. Управление на финансовия риск




    1. Фактори за финансов риск

Дейностите на дружеството са изложени на няколко финансови риска: пазарен (включително лихвен, на справедливата стойност на лихвените равнища, на паричните потоци и ценови), кредитен и ликвиден. Общата програма на ръководството се фокусира към непредвидимостта на финансовите пазари и търси начин за минимизиране на потенциалните ефекти върху финансовото представяне на дружеството.


Управлението на риск се осъществява от отдел по ликвидността по политики, одобрени от съвета на директорите. Този отдел идентифицира и оценява финансовите рискове в тясно сътрудничество с оперативните отдели. Съветът на директорите представя писмено принципи за общо управление на риска, както и написани политики за покриване на специфични области като валутен, лихвен и кредитен риск, използване на финансови инструменти и инвестиране на излишъка от ликвидността.
Валутен риск
Дружеството няма международна дейност и не е изложено на валутен риск. Валутните експозиции са единствено в евро.
Риск на паричния поток и на справедливата стойност на лихвения процент
Тъй като дружеството няма значителни лихвоносни активи приходите и оперативните му парични потоци са в значителна степен независими от промени в пазарните лихвени нива.
Дружеството анализира изложеността си на лихвен риск на динамична основа. Симулирани са различни сценарии, взимащи предвид рефинансиране, подновяване на съществуващи позиции, алтернативно финансиране. На основата на тези сценарии дружеството изчислява влиянието на определени промени на лихвения процент върху печалбата или загубата. За всяка симулация за всички валути се прилага една и съща смяна на лихвения процент. Сценариите се прилагат само за пасиви, които представляват най-големите лихвени позиции.
Кредитен риск
Кредитен риск възниква от пари и парични еквиваленти, депозити в банки и финансови институции, както и кредитни експозиции на клиенти по продажби на едро и дребно, включително несъбрани вземания и извършени сделки. Поставят се индивидуални лимити за риск на базата на външни и вътрешни рейтинги. Използването на кредитни лимити редовно се наблюдава. Продажбите на клиенти на дребно се извършват предимно в брой и чрез дебитни и кредитни карти.
През отчетния период не са били надхвърляни кредитни лимити и ръководството не очаква загуби от неизпълнение на задълженията на клиентите.
Ликвиден риск
Управлението на ликвидния риск включва поддържане на достатъчно пари и пазарно търгуеми ценни книжа, поддържане на разположение на възможност за финансиране чрез адекватна сума на сключени споразумения за кредитни облекчения и възможности за реализиране на търгуемите ценни книжа. Поради динамичния характер на бизнеса отдела на ликвидност на дружеството поддържа гъвкавост на финансирането чрез кредитни линии.
Ръководството наблюдава прогнозите за ликвидните резерви и парите и паричните еквиваленти. Установени са лимити. Политиката за управление на ликвидността включва и проектиране на паричните потоци в основните валути и взимане предвид нивото на ликвидните активи, наблюдаване на нивото на задлъжнялост и поддържане на финансови планове.
Таблицата по-долу анализира финансовите пасиви на дружеството в съответни групи на базата на оставащия период към датата на баланса до договорените дати на падеж. Оповестените суми в таблицата са договорни недисконтирани парични потоци. Салда, дължими до 12 месеца, са с балансовите си стойности, тъй като влиянието на дисконтирането не е съществено.


към 31 декември 2012

до 1 г.

търговски и други задължения

1




    1. Управление на капиталовия риск

Целите на Дружеството във връзка с управление на капитала са:



  • да осигури способността на Дружеството да продължи да съществува като действащо предприятие и

  • да осигури адекватна рентабилност за акционерите като определя цената на продуктите и услугите си в съответствие с нивото на риска.

Дружеството наблюдава капитала на основата на съотношението капитал към нетен дълг.


Нетният дълг се изчислява като общ дълг (привлечените текущи и нетекущи средства), намален с балансовата стойност на парите и паричните еквиваленти.
Дружеството управлява структурата на капитала и прави необходимите поправки в съответствие с промените в икономическата обстановка и рисковите характеристики на съответните активи. За да поддържа или коригира капиталовата структура, Дружеството може да промени сумата на дивидентите, изплащани на акционерите, да върне капитал на акционерите, да емитира нови акции или да продаде активи, за да намали задълженията си.
Стойността на съотношението за представените отчетни периоди е обобщена както следва:





2012

2011

Собствен капитал

6,809

6,809










Дълг

-

1

Минус пари и парични еквиваленти

(20)

(37)

Нетен дълг

(20)

(36)










Капитал към нетен дълг

-

-

Каталог: files -> bulletin
bulletin -> Отчет 31 декември 2010 г. Пояснения към междинния финансов отчет
bulletin -> Отчет към 30. 06. 2009 г на „Пропъртис Кепитал Инвестмънтс" адсиц акционерно дружество със специална инвестиционна цел "
bulletin -> Monbat plc
bulletin -> Вътрешна информация за „Холдинг Варна А” ад към 31. 12. 2007 г
bulletin -> Радослав милев кацаров име, презиме, фамилия: Радослав Милев Кацаров
bulletin -> Monbat plc
bulletin -> Отчет за доходите 4 Междинен отчет за паричните потоци (пряк метод)
bulletin -> Отчет по желание в съответствие с Международните стандарти за финансови отчети (мсфо), разработени и публикувани от Съвета по Международни счетоводни стандарти (смсс) и одобрени от Европейския съюз


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница