П. Николов Н. Александрова



страница106/107
Дата06.02.2024
Размер1.94 Mb.
#120227
ТипУчебник
1   ...   99   100   101   102   103   104   105   106   107
20240126T130813907.att.931574635153183
Свързани:
prouchvane-i-analiz-deiinostta-na-firma, Работни листове - Валентинки
Педагогическо творчество
Педагогическото творчество като комплекс от свойства и начини на поведение включва интелектуални, емоционални и волеви компоненти. Съчетаването на тези компоненти е своеобразно и неповторимо за отделната личност.
Педагогическата наблюдателност е такава способност, която се проявява в умението да се проникне във вътрешния свят на ученика, в умението на учителя в процеса на преподаването на материала да си състави вярно впечатление за това как различните ученици усвояват новото съдържание, разбират това, което им се обяснява.
По своята психологическа същност педагогическата наблюдателност представлява личностно качество на учителя.
Ст. Жекова прави опит да определи структурата на педагогическата наблюдателност, като посочва нейния избирателен характер, което я прави сложен феномен. Подчертава се, че като качество на личността наблюдателността отразява в себе си някои съществени особености на наблюдението, най-общо казано структурата на педагогическото наблюдение определя и структурата на педагогическата наблюдателност. В структурата на последната се обособяват три относително самостоятелни страни, а именно педагогическата избирателност, педагогическа впечатлителност и педагогическа проницателност.
Развитието, формирането на педагогическата наблюдателност се осъществява в процеса на професионалната дейност на учителя. Установено е, че съществува права зависимост между трудовия стаж на учителя и формирането на педагогическата наблюдателност.
Емоционална устойчивост (стабилност)
Емоционалната стабилност е индивидуалната характеристика на човека в т.ч. и на учителя. Типът нервна дейност оказва силно влияние върху устойчивостта и неустойчивостта на емоционалните преживявания. Емоционалната устойчивост изпълнява сигнално-адаптивна и регулативна роля при различните взаимоотношения на учителя. За емоционалната стабилност на учителя може да се съди по редица показатели. Така например: а) проява на въздържаност и самообладание, на увереност и самоконтрол; б) чувствителност и последователност в действията и постъпките на учителите, в) преодоляване на стресови състояния; г) наличие или не на афективни състояния; д) наличие на фрустрация; е) влияние на настроението като фоново емоционално състояние, което предизвиква положителни или отрицателни доми­нанти; ж) болезнена склонност към лидерство, психичен показател за нарушена емоционална устойчивост; з) депресивно състояние, наличие на неврози и др.; и) състояние на тревожност. От така изброените съставки тревожността има относително самостоятелно проявление. И Паспаланов и Д. Щетински оформят седем групи признаци, които характеризират човешката тревожност: невротизъм, нервна напрегнатост, чувствителност, смущения, безпокойствие, неувереност, несигурност, негативна Аз-концепция, регулация на действията и работоспособност, и резултативни ефекти (сън, поведение). Посочените признаци илюстрират вътрешното съдържание на тревожността. Фактически чрез измерване на тревожността се определят различните нива на емоционална устойчивост (стабилност). Фактът, че емоционалната устойчивост е зависима от нервната система и поставя въпроса за нейната връзка с медико-хигиенните условия и здравето на учителя.
Необходимо е да подчертаем, че съществуват множество неблагоприятни фактори, които са свързани с работната среда на учителя: чувство за монотонност, слаба мотивация за учене на учениците, невисок престиж на професията, като степента на психическо натоварване е много по-висока, отколкото при другите професии. Това от своя страна предпоставя появата на т. нар. синдром на бърнаут в учителската професия. Синдромът бърнаут е негативен отговор на стресогенните въздействия на професионалните изисквания върху човека и се изследва в три главни аспекта: емоционално изтощение, деперсонализация( изразяваща се до възприемане на негативни нагласи или незаинтересованост към другите) и ниска работоспособност. Среща се най-често при хора, ангажирани в помагащи професии и особено при учители, поради повишените изисквания на обществото към образованието като цяло. Множеството фактори, които са свързани с феномена бърнаут могат да се класифицират в три основни групи: личности, социални и професионални.




Сподели с приятели:
1   ...   99   100   101   102   103   104   105   106   107




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница