{peti}Комисия по петиции {26/08/2013}26 2013



Дата03.11.2018
Размер73.5 Kb.










ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ

2009 - 2014


{PETI}Комисия по петиции

{26/08/2013}26.8.2013

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП

Относно: Петиция 0921/2012 от Сорин Стелиян Тороп, с румънско гражданство, от името на Съюза на държавните служители DGASPC SANITAS Горж, относно нетранспониране на директивата относно организацията на работното време (2003/88/EО) в националното законодателство



1. Резюме на петицията

Вносителят на петицията съобщава, че на служители, които са били в отпуск по болест, са намалени годишните отпуски (по-конкретно, служители с 10 дена отпуск по болест губят един ден годишен отпуск). Вносителят посочва, че член 145, параграф 2 от Кодекса на труда, публикуван повторно, противоречи на член 7 от Директивата относно организацията на работното време (2003/88/EО), като се позовава на в това отношение на решенията на Съда на Европейския съюз по дела C-520/06 и C-350/06. Вносителят изисква официално становище по въпроса.

2. Допустимост

Обявена за допустима на 12 ноември 2012 г. Комисията е приканена да предостави сведения (член 202, параграф 6 от правилника).



3. Отговор от Комисията, получен на 28 юни 2013 г.

Вносителят на петицията се жалва относно член 145, параграф 2 от румънския Кодекс на труда (Закон 53/2011). Вносителят на петицията твърди, че в резултат на тази разпоредба, правата на годишен отпуск на персонала в Генералната дирекция за социална подкрепа и защита на децата в окръг Горж се намаляват с един ден на всеки десет дни ползван отпуск по болест.

Наблюдения на Комисията

Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 2003/88/EО за работното време:

1. Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всеки работник има право на платен годишен отпуск от най-малко четири седмици в съответствие с условията за придобиване на право и предоставяне на такъв отпуск, предвидени от националното законодателство и/или практика.“

Съдът на Европейския съюз изрично настоява, че работник, който не е в състояние да работи поради заболяване, запазва правото си на четири седмици платен годишен отпуск, както е предвидено в член 7 от директивата, по отношение на периода на отпуска по болест1:

... изключено [e] правото на даден работник на минимален платен годишен отпуск, гарантирано от правото на Съюза, да бъде намалено, ако поради заболяване работникът не е можел да изпълнява задълженията си през референтния период (C-229/11, Heimann, точка 26.)

... Съдът вече е постановил, че по отношение на работниците в надлежно предписан отпуск по болест правото на платен годишен отпуск, предоставено от Директива 2003/88 на всички работници, не може да бъде обвързано от държава членка със задължението за действително полагане на труд през установения от държавата референтен период (Решение по дело Schultz-Hoff и др., посочено по-горе, точка 41 и Решение от 24 януари 2012 г. по дело Dominguez, C 282/10, все още непубликувано в Сборника, точка 20).“ (C-229/11, Heimann, точка 24.)

Освен това Съдът подчертава, че директивата не предоставя никакви дерогации или изключения от правото на платен годишен отпуск по силата на член 72:

... правото на платен годишен отпуск на всеки работник трябва да бъде считано за особено важен принцип на общностното социално право, който не може да бъде дерогиран и чието прилагане от компетентните национални органи може да бъде осъществено само в рамките, изрично посочени от самата Директива [за работното време]“.3

Съдът на ЕС изяснява също, че основателно отсъствие поради болест не може да бъде считано за почивка, която да отговаря на правото на годишен отпуск съгласно директивата:

... целта на правото на платен годишен отпуск е да позволи на работника да си почине и да разполага с период на отдих и свободно време. По това тази цел се различава от целта на правото на отпуск по болест. Последното се предоставя на работника, за да може той да се възстанови от заболяване.“1

В обобщение, съгласно достиженията на общностното право е ясно, че по отношение на 20-те дни минимален платен годишен отпуск по директивата периодите на неспособност за работа поради доказано заболяване трябва да се третират като периоди на служба, когато се изчислява натрупването на права на платен годишен отпуск. От формулировката на оспорваната разпоредба, т.е. член 145 от Кодекса на труда, не става ясно дали румънското национално законодателство съответства на директивата по този пункт.

Според информацията, с която Комисията разполага, член 145, параграф 2 от Кодекса на труда не посочва изрично, че годишният отпуск (който съгласно член 145, параграф 1 от Кодекса на труда следва да включва най-малко 20 работни дни) се намалява с един ден за всеки десет дни ползван отпуск по болест, но посочва, че „реалната продължителност на годишния отпуск се установява в индивидуалния договор за назначение в съответствие със закона и с приложимите колективни трудови споразумения и се отпуска пропорционално на положения труд през дадената календарна година“.

Формулировката на тази разпоредба е нееднозначна. От една страна, това би могло да даде възможност за тълкуване в съответствие с директивата, която изисква периодите на болест да са включени за целите на изчисляването на продължителността на годишния отпуск. Специфичната формулировка обаче, а именно „се отпуска пропорционално на положения труд през дадената календарна година“ сякаш подсказва друго. Наистина, вносителят на петицията посочва, че реалната практика на публичните органи е различна, въпреки че не е ясно какви подробни разпоредби се прилагат към въпросните служители съгласно националното право и/или колективно споразумение.

При тези обстоятелства Комисията е регистрирала жалба за евентуално нарушение и възнамерява да се свърже с националните органи с искане за изясняване на позицията.

Заключения

Комисията ще държи Парламента и вносителя в течение на резултатите от своите проучвания.



1 Вж. съединени дела C 350/06 и C 520/06, Schultz-Hoff and Others, точки 36-43. Съдът на ЕС се позовава на съображенията на директивата и на Конвенция 132 на МОТ (Платени годишни отпуски), който гласи, че отсъствие от работа поради фактори като болест, които са извън контрола на работника, следва да се считат за част от периода на служба. Отбелязва се също и това, че директивата посочва „всеки работник“, без да прави никаква разлика между тези, които са на работа, и тези, които са в отпуск по болест.

2Вж. например дело С-173/99, BECTU.

3BECTU, точка 43.

1 Schultz-Hoff and Stringer, точка 25. Съдът добавя, че националното право може да позволи на работник, който желае това, да вземе годишен отпуск през време на отсъствие поради болест, но от работника не може да се изисква това (вж. също така Дело C-277/08 Pereda, точка. 25).

CM\943033BG.doc


PE514.940v01-00

BG Единство в многообразието BG



Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница