ДВАНАДЕСЕТИ ПОДВИГ – ПЛЕНЯВАНЕ НА ЧЕРВЕНИТЕ КРАВИ НА ХЕРИОН

ДВАНАДЕСЕТИ ПОДВИГ – ПЛЕНЯВАНЕ НА ЧЕРВЕНИТЕ КРАВИ НА ХЕРИОН

В свещената Съвещателна Палата великият Председателстващ разкрил пред Учителя Волята на Което Трябва да Бъде.

– Загубен, но намерен; мъртъв, но пълен с Живот. Служителят става спасител и се обръща към дома. Учителят се замислил; след това извикал Херкулес.

– Сега стоиш пред последните Порти – казал Той. – Остава ти един подвиг, за да завършиш кръга и да постигнеш освобождение. Иди в тъмното място, наречено Еритея, където управлява Великата Илюзия и царства Херион, чудовище с три глави, три тела и шест ръце. Той незаконно задържа стадо тъмночервени крави. Ти трябва да докараш това стадо от Еритея до нашия Свещен град. Бъди внимателен с овчаря Евритион и с неговото двуглаво куче Орфо. – Учителят направил пауза и бавно продължил – За едно мога да те предупредя – призови на помощ Хелиос. 

Човешкият син, който бил и син Божий, се отправил през дванадесетите Порти, за да търси Херион.

В храма Херкулес принесъл жертва на Хелиос, бога на Огъня и слънцето. Седем дни той медитирал, а след това благодатта се спуснала върху него. На земята пред краката му паднала златна чаша (ладия). Херкулес разбрал, че този сияещ съд ще му помогне да пресече морето, за да достигне земите на Еритея.

Така и станало. Под надеждната защита на златната ладия той плавал през бурните морета, докато накрая стигнал до Еритея и стъпил на нейния бряг.

Скоро след това Херкулес отишъл на пасбището, където пасяло стадото червени крави. Те били пазени от пастира Евритион и неговото двуглаво куче Орфо.

Когато Херкулес приближил, кучето се спуснало към него като стрела. То се нахвърлило върху непознатия, яростно ръмжащо и свирепо озъбено. С един решителен удар Херкулес проснал чудовището.

Тогава уплашеният Евритион започнал да моли за пощада. Херкулес изпълнил молбата му. Той се отправил към Свещения Град, гонейки пред себе си кърваво-червеното стадо.

Не успял да се отдалечи много, когато видял зад себе си облак прах, който нараствал с всяка измината минута. Разбрал, че Херион е организирал преследване, за да си върне стадото и се подготвил да срещне врага.

Изригвайки огън от трите си глави едновременно, чудовището приближавало. Херион хвърлил копие към Херкулес и едва не го улучил. Героят бързо отстъпил встрани, избягвайки смъртоносния удар.

Опъвайки своя стегнат лък, Херкулес пуснал стрела, която сякаш прегорила въздуха и уцелила чудовището в рамото. Тя била пусната с такава сила, че пронизала и трите тела на свирепия Херион. С отчаян вопъл чудовището се олюляло и паднало, за да не се надигне никога вече.

Тогава Херкулес пак подгонил своето чудесно червено стадо към Свещения Град. Трудна била неговата задача. Отново и отново някои крави изоставали и Херкулес бил принуден да спира стадото, за да дири заблудените скитници.

Той гонил стадото през Алпите, а след това през Италия. Ако попаднел на място, където злото тържествувало, Херкулес се задържал, за да го порази със смъртоносен удар и да възстанови справедливостта. Когато Ерикс, боецът, го предизвикал на двубой, Херкулес го хвърлил на земята с такава сила, че той така и не могъл да стане. По-късно, когато гигантът Алкионей хвърлил върху него парче скала, тежаща цял тон, Херкулес отбил удара със своята тояга така, че камъкът се върнал обратно и поразил онзи, който го изпратил.

Понякога той губел пътя, но винаги откривал правилната посока и продължавал своето пътуване. Уморен, след този най-изтощителен подвиг, Херкулес най-после се върнал обратно. Учителят очаквал неговото завръщане.

– Добре дошъл, о, сине Божий, който си и син човешки – приветствал той завърналия се войн. – Скъпоценният камък на безсмъртието сега е твой. Чрез тези дванадесет подвига ти превъзмогна човешкото и достигна божественото. Върна се у дома, за да не го напуснеш повече. Твоето име ще бъде записано на звездния небосклон като символ за безсмъртната съдба на борещите се човешки синове. Човешките подвизи за теб свършиха, започват космическите задачи.

И от Съвещателната Палата се чул глас:

– Добре свършена работа, о, Сине Божий. ~ Ф. М.

Тълкуване на разказа

Има няколко варианта на мита относно подвига на Херкулес в знака Риби. В единия се казва, че на острова живеел човек-чудовище на име Херион, с тройно тяло. Той имал стадо червени крави, които били пазени от пастир и двуглаво куче. Херкулес получил заповед (Риби е знак на послушанието) да докара тези крави в Свещения Град, преминавайки по вода и земя.

Херкулес доплавал до острова на златна ладия, слязъл на брега, изкачил се на върха на планината и прекарал нощта в молитва. След това той убил двуглавото куче, но пощадил живота на пастира. После убил и владетеля на червеното стадо. Ето още един красив откъс от разказа: Херкулес настанил всички крави в златната ладия, в която плавал по морето, довел ги в Свещения Град и ги принесъл в жертва на Атина, богинята на Мъдростта. Свещеният град се състоял от две градчета, свързани с красива стена и врати, наричани Вратите на Лъва. Работата на Херкулес приключила, когато кравите пристигнали там. За него не чуваме нищо повече, освен това, че ще може да пристъпи към по-велика космическа работа.

Нека да мислим за Херкулес като за световен спасител. Той има разбиране за това, което трябва да направи. Херкулес вижда човечеството в ръцете на чудовището – същество с три тела, символизиращо човека с неговото ментално, емоционално и физическо тяло. Аз мисля, че този подвиг не е завършен и все още ни предстои. Има и други човешки синове сред човешкото семейство, избирани за спасители – тук или там, сами или в група. Казват, че Буда, когато бил на земята, е спасил деветстотин човека. Сега цялото човечество – човешкото чудовище, е готово за спасение и истинската работа на Световния Спасител може да започне изцяло основана върху понятието за групата, а не за спасяването на отделната душа.

Символизмът на червените крави е ясен – това са нисшите желания, тъй като желанието е главната отличителна черта на човечеството. Кравите се охраняват от пастир, който олицетворява ума, а двуглавото куче е материалният аспект и психичната природа. Нали разбирате защо Херкулес е пощадил пастира. Умът и в бъдеще може да бъде пастир на стадото, но двуглавото куче – психо-емоционалната природа и материалният аспект, са убити, което означава, че те повече нямат никакво значение. Пастирът все така има власт и аз не мога да си представя момент, в който въплътеният човек не би имал нужда от ума като посредник на духовната енергия.

Ако Христос, като човек, поддържащ контакт със своята душа, става проводник на светлина за човешките синове, то ние можем да разширим това понятие и да представим човечеството като единство на всички умове, устойчиво пребиваващи в светлина, които предават на нисшите царства на природата онази духовна енергия, която ще ги въздигне в небесата. Такава е задачата на човечеството. Ние обаче сме толкова заети с личните си проблеми, че забравяме по-общата картина. Искам още веднъж да отбележа, че владетелят на стадото (аспектът на формата) е убит, но пастирът и стадото са качени в златната чаша (ладия), под чиито образ ни е представен Свещеният Граал. Така работата е завършена. Световният спасител е изпълнил своята функция – той е издигнал човечеството. Това правят всички световни спасители. Всички те са вършели онова, което в по-голям мащаб е осъществил Христос.

Понякога чуваме да се говори за поражение на християнството. Аз не виждам никакъв провал във Великия План. Може да има известно забавяне, но знаете ли колко разрушително би било, ако развитието върви прекалено бързо, колко опасно би било, ако хората получаваха по-голяма стимулация, преди да са готови за нея? Всички Учители познават опасността от излишната стимулация и знаят за нещастията, които се случват, когато личността установи по-високи контакти, преди механизмът да е достатъчно отработен. Световните спасители трябва да работят бавно – за тях времето не означава нищо.

Понятието „спасител на света” досега се свързваше с появата на някой велик Син Божий, спуснал се от Дома на Отца му при нас, за да извърши велики дела, необходими за човечеството. В хода на вековете такива спасители са идвали, живели са във физически тела, действали са чрез емоционалната природа и са показвали изключителен интелект. Техният живот е пример, който можем да следваме; думите им са откровение или послание, което е много необходимо на човечество, за да направи то следващата крачка напред. Със своите деяния, крачейки по света и правейки добро, те ни дават пример за служене, а имената им остават с нас през вековете. Трябва да сте много ярка фигура, за да останете в паметта на хората за хилядолетия. Повечето от нас сме забравяни след двадесетина години.

Знакът Риби се очертава на небето като триъгълник – символ на реалността. Този знак управлява краката, затова идеята за извървяване на Пътя и за постигане на целта става главно духовно откровение в епохата на Риби.

Риби е също знак на смъртта в различните й аспекти. Понякога това е смъртта на тялото, но може да означава и приключване с някаква стара заблуда, с нежелателна връзка или с някаква религиозна форма на мислене, която ви е задържала, което освобождение ще ви позволи да се отправите към нов хоризонт. Този знак бележи и смъртта на личността. Ако успеем да се откажем от привързаността си към личностните маски, ние ще пожелаем да се освободим от личността. Знакът Риби означава и смъртта на световния спасител, защото е знак на разпятието, бележещ края на зодиакалния цикъл.

Зодиакът съдържа три знака на спасението. Първият е Лъв, в който на човека се казва:“Работи за своето собствено спасение“. Затова в Лъв имаме човек, изпълнен с желание да се изправи здраво на собствените си крака; той става самоуверен и самоутвърждаващ се, но това е необходимо за спасението, защото едва след като изпита своята подготвеност, той ще достигне точката, в която ще придобие по-широк възглед. Вторият знак на спасението е Стрелец, знакът на служенето и мълчанието, където самоувереният човек, вече уморен от самохвалство и себедоказване, престава да вижда себе си като цел и започва да служи мълчаливо. И накрая стигаме до третия знак – Риби, знака на световните спасители.

Първото съзвездие в Риби е един интересен куп от звезди, познат под името „Лента“. Той свързва двете риби, едната от които е насочена точно на север, а другата – към хоризонта. Рибата, която плува на север, символизира стремящия се към мистериите, а плуващата към хоризонта е обикновената личност.

Второто съзвездие е Андромеда, окованата във вериги жена. Сред съзвездията виждаме три жени: Касиопея в Овен, представляваща материята – тя седи на трона и доминира; Вероника в Дева, която жертва косите си, за да принесе полза – тя представлява душата, която е започнала да утвърждава себе си; и накрая е Андромеда, окованата жена в Риби, която символизира укротената материя.

Третото съзвездие в Риби е Царят Цефей, мъж на Касиопея и баща на Андромеда. Предполага се, че Царят олицетворява духа, или аспекта на Отеца.

В природата съществува човешкото царство, над него са духовното и космичното царство, а под него са животинското, растителното и минералното царства. Работата на разумните синове на Бога е в това, да служат с помощта на разума като проводници на духовна енергия, която ще спаси и оживотвори всички по-нисши царства на природата.

Как би могъл да се появи Световният Спасител? Той може да дойде, както и преди, във физическо тяло със съответните му ограничения. Днес, обаче, в света се появяват нови възможности, които не са съществували по времето на първото пришествие. Ние сме много по-чувствителни от когато и да било преди; широко сме открити за мислите на другите и ако такъв изключителен мислител като Христос – каквото и да разбираме под тази дума – съгласува своите действия със световното развитие, той би могъл да използва и друг метод. Той може да работи със своите последователи от всяка страна, като осеня учениците където и да се намират те, тъй като неговата душа и техните души са едно цяло и той може да им съобщи плана, да набележи посоките за тях, да им даде ново послание и да прояви себе си във всяка страна. Днес това вече се случва. Навсякъде по света се появяват хора, които знаят (нямам предвид онези, които шумно претендират, че знаят). Има групи от хора, които се събират и работят заедно, без да вдигат шум и без да мислят за себе си, защото на техните плещи лежи бремето да водят човечеството. Тези хора организират движения, основани на новите вибрации; те говорят неща, които се отнасят до всички; те утвърждават принципи, космични по своята същност; те включват, а не изключват; за тях е без значение терминологията, която използва човек; те държат да притежаваме своя вътрешна структура на истината, без да я натрапваме на никого; когато се срещнат, те се разпознават един друг, говорят на универсален език и следват универсалната светлина; те са преди всичко служители, безразлични към собствените си интереси.

Аз съм убедена, че Спасителят на Света няма да се появи отново индивидуално и във физическо тяло. Аз вярвам в този индивидуален Спасител, но мисля, че той ще спаси света чрез група. Мисля, че той ще работи със свои последователи и сега той така обучава хората, че ще дойде ден, когато благодарение на мълчалива медитация и силата на световното си служене, неговата група ще стане толкова силна, че ще бъде припозната като Спасителя. Но това няма да се случи в наше време.

Бележка от английския издател:

Когато А. А. Бейли казва това през 1936 г. общоприетото мнение на ашрама е, че статутът на човечеството позволява само осеняване от страна на Христос, но нищо повече. Както знаем, когато през 1948 г. излиза от печат книгата „Новата поява на Христос”, продиктувана от Тибетеца, опитът от войната, разрушените материални ценности, страданията и интелектуалният ръст на човечеството вече са предизвикали действие, което надминава очакванията на Йерархията. В книгата на Тибетеца се казва следното:“Точката на решението, както се нарича това в йерархичните кръгове, бе достигната в периода между пълнолунието в юни 1936 г. и пълнолунието в юни 1945 г. Така точката на решението обхвана девет години, което е относително кратко време; в резултат бе взето решение Христос да се завърне, или да се появи отново на земята във видимо присъствие колкото е възможно по-скоро и значително по-рано от планираното.“

Много е важно да се разбере, че човечеството е успяло съществено да повлияе върху времето и начина за поява на Христос, и то чрез промяна в своята възприемчивост. Отново и отново ни се казва, че само човечеството може да обуслови сроковете. В това се крие и драматичната страна на човешкия потенциал и отговорността ни за ускоряването на еволюционния процес.

Новата група световни служители

Такава група, за която току-що говорихме, вече съществува. Сега трябва да направим две неща. Първо, да се научим да разпознаваме новата вест, когато тя дойде от учениците, където и да се намират те. Второ, да се готвим така, че да заемем своето място в тази група. Самоутвърждаването не е отличителна черта на тези хора; те са толкова заети със спасителната си дейност, че нямат време да говорят за себе си. Те работят чрез медитация, която ги поддържа в контакт с Великия Живот, със Световния Спасител, изливащ чрез тях своята сила и енергия в света. Те настройват умовете си в тази посока, служат разумно и не прибързват.

Вестта, която идва до тях от вътрешните планове, е изразена в символичните думи: „Което ви казвам в тъма, вие го говорете в светлина“. На всекиго се казват различни неща, в зависимост от това какво е необходимо на хората около него, а ученикът доброволно навлиза в тъмата, за да изнесе вестта в светлина. Тези хора не са свързани с догми или доктрини, защото притежават словото, дошло при тях в тъма – те го раждат в резултат от вътрешна борба и с усилията на собствените им души. Те се отзовават на нуждите на своите събратя и следват думите на Христос: „Нова заповед ви давам: обичайте се един друг“. Това не е сантименталност от типа „Хайде да бъдем любящи и добри“, т.е. не е просто добро поведение. Любовта, която провъзгласява Христос, е разумно разбиране и отклик към нуждата на отделния човек такъв, какъвто е. Ако сте готови да се отзовете на отчаяната нужда на ближните, вие нямате време да мислите как „да бъдете любящи“ в обикновения смисъл. Възможно е да успеете да създадете такава атмосфера около себе си, че хората сами да дорастат до необходимото им решение. Това е правилният път на действие. Но ако се грижите да „бъдете любящи“, вие всъщност сте загрижени за собствената си личност. „Нова заповед ви давам“ – това може да се изрази и с понятието включеност, доколкото отличителна черта на Новата Епоха е универсалният дух, отьждествяването с другите, единството с всичките ни събратя. Ето в това се състои любовта и тя ще ви задвижи до такава степен, че няма да ви остане време да разсъждавате за любовта, защото ще сте заети с извършването на малки и големи, важни и не толкова важни дела.

Как да се подготвим, за да отговорим на тези изисквания и да овладеем онези качества, които автоматично ще ни включат в групата на световните служители? Вие никога няма да попаднете сред тях, ако само разсъждавате по въпроса и разглеждате проблема теоретично. Вие ще попаднете там, само ако правите правилно едно нещо. То звучи доста тривиално, но каквито и да са вашите задължения – изпълнявайте ги. Развивайте в себе си правилна вътрешна позиция и бъдете широко отворени към всичките си събратя. Научете се да медитирате, при това по правилния начин. Аз не казвам да се потопите в тишина, да седите и преживяте в блажено и мирно състояние с надежда след това да се почувствате по-добре.

Правилно провежданата медитация всъщност е трудна умствена дейност, защото изисква ориентация на ума към душата, а вие не умеете да го правите. Когато след време се научите да фокусирате ума върху душата, трябва устойчиво да оставате в това състояние, а вие не го можете. След това трябва да научите своя ум да разбира онова, което му говори душата, а вие и това не можете. И накрая трябва да се научите да усвоявате нашепнатото от душата, да го обличате в думи и фрази и да го запазвате в своя очакващ мозък. Ето това е медитацията и само ако следвате този процес, ще станете служители на света, защото вече ще притежавате силата на придобитото от вас. Вие автоматично ще се видите осенени от Великите, чиято мисия е да изведат човечеството от тъмата към светлината, от илюзиите към реалността. ~ Редактирана и съкратена лекция на А. А. Б., 1936 г.