Пресклипинг на тема: „Здравеопазване” 05. 07. 2014 Национални вестници
Водещ: Вие виждате ли някаква отговорност в това, че Симеон Дянков взе осигуровките на хората… Станислав Иванов
Изтегляне 2.13 Mb.
|
Водещ: Вие виждате ли някаква отговорност в това, че Симеон Дянков взе осигуровките на хората… Станислав Иванов: … Да, той ги взе тези пари. Взехме ги всички ние, защото в последния ден, последното заседание на МС бяха увеличени пенсиите. Водещ: Що не ги свалихте пенсиите, вместо да взимате на хората осигуровките? Станислав Иванов: Ами, защото щеше да стане много голямо напрежение. Водещ: … взехте осигуровките на хората за здраве. Станислав Иванов: Осигуровките на хората се взеха, но се промени системата на разплащане и на финансиране. Така че не е завършила реформата. Това беше първата стъпка, за да гарантира стабилност на системата Разговор с д-р Румяна Тодорова, директор на НЗОК Дарик радио, Седмицата 
Водещ: Директорът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) Румяна Тодорова - гост на „Седмицата“. Добро утро. Д-р Румяна Тодорова: Добро утро. Водещ: Каква е картината с парите за здравеопазването в България? Д-р Румяна Тодорова: Картината е такава, каквато се очакваше да бъде. Ще ми позволите да очертая проблемите и да кажа все пак фактическата обстановка каква е, защото… Водещ: Както виждате ви спестявам да започна с въпросите: 250 милиона ли не стигат или 300 милиона, или 500 каквито цифри се въртят. Д-р Румяна Тодорова: Ще стигнем и до там. Водещ: Кажете как изглеждат нещата? Д-р Румяна Тодорова: Нека да кажа няколко неща, защото дойде време за преображение отново и говорители и писатели наскачаха и започнаха да правят актив. Да, проблем има. Във финансирането има проблем и той е в два сектора – в сектор „Лекарства“ и „Болнична помощ“. Това се знаеше още при приемането на бюджета на касата за 2014 година. Затова ще припомня, че в Закона за бюджета на касата тази година има два текста, които в никой друг закон в предходните години ги няма. Единият е, че едни 100 милиона трябваше да бъдат отблокирани, касата да работи с тях, ако се напишат краткосрочни мерки за по-добра организация, за по-добър финансов контрол, за ограничаване на разхода. Вторият текст беше, че предварително можеха да се ползват 5% от резерва за тази година, от оперативния резерв на касата за тази година. Водещ: 5% са колко? Д-р Румяна Тодорова: 5% са около 150 милиона. Водещ: Значи има 250 милиона допълнително към това, което беше предвидено за харчене. Д-р Румяна Тодорова: Не, те не са допълнително. Те просто могат да се харчат по-рано, но не са допълнително. Нека да кажем как стои въпросът в болничната помощ. В болничната помощ в момента има 367 лечебни заведения в цялата страна, като те са групирани основно в няколко града – София, Пловдив, Сливен, Пазарджик, дори не на морето. Водещ: В София и Пловдив - логично. Сливен и Пазарджик - започва да става нелогично. Д-р Румяна Тодорова: Аз не търся логика в това. Просто казвам как са концентрирани и в същото време има райони в страната, където има по едно лечебно заведение, което едва диша. Водещ: Например? Д-р Румяна Тодорова: Например Видин. Това ще бъде съдбата на доста областни болници в тежките региони на страната. Такава ще се очертава съдбата на болницата в Монтана. Започвам да усещам, че нещата отиват в същата посока в болницата в Смолян и т.н. Тази година бяха пуснати, след като вече е гласуван Закона за касата и са дадени параметрите, имаме седем нови лечебни заведения за болнична помощ, а за старите се пуснаха 780 нови дейности - пак казвам, след като е приет Закона за бюджета на касата. В същото време от 1 януари тази година влиза в сила един Закон за публичните финанси, който казва, че касата дори не може да поеме задължения за заплащане на дейности, които излизат извън нейния бюджет, тъй като вие знаете, че Законът за бюджета на касата е вързан с държавния бюджет. Водещ: Това означава, че не можете да поемете 780-те нови дейности? Д-р Румяна Тодорова: Това означава, всичко което е над здравноосигурителните плащания - над 2,4 милиарда, не могат да бъдат поети като задължения. Водещ: А как се появяват 780 нови дейности, то има ли 780 нови болести? Д-р Румяна Тодорова: Не, това са клинични пътеки и процедури, тъй като различни лечебни заведения кандидатстват - това са допълнителни дейности. Те могат да кандидатстват по 20 клинични пътеки, но като кандидатстват 30 лечебни заведения, стават 600 нови дейности. Водещ: Това не са нови като вид, а нови като пътека, като вид, а нови… Д-р Румяна Тодорова: Допълнителни дейности вече съществуващи, заплащани от други лечебни заведения. Тук, веднага привържениците на пазарния принцип ще кажат: Да, пациентът ще отиде там, където му харесва и няма да отиде там, където не му харесва. Така че логично е, бюджетът на касата да не се наруши. Водещ: Да, и ще фалират тези болници. Д-р Румяна Тодорова: Не се получава така. Водещ: Защо? Д-р Румяна Тодорова: Защото всеки шеф на болница се стреми да си поддържа лечебното заведение и неговата основна задача е той да осигури финансиране както на дейностите, така и на персонала, който работи там. Водещ: Като не ходят болни как? Д-р Румяна Тодорова: И започва вкарване на болни в лечебното заведение, които не са за болнична помощ. веднага ще ви дам пример. Тази седмица гледах репортаж по някоя от телевизиите как в Спешното отделение на една болница, не знам коя беше, казват: Ето, сега ще бъде приет още един пациент с висока температура и кашлица. Този пациент за болнично лечение ли е така представено от телевизията. Тук стигаме до един друг проблем – проблемът за спешността. Кой е критерият за спешност? Кой пациент е спешен и кога той трябва да бъде приет в болницата като спешен? Защото вие знаете, че в другите държави, в които има листа на чакащите пациенти, плановият пациент е този, който може да изчака. Но това означава, че имаме ясен критерий кой пациент е планов и кой е спешен. Аз ще ви кажа, че има лечебни заведения, областни болници, в които между 60 и 70% от хоспитализираните пациенти са по спешност. Това не е възможно. Това означава, че някой преди болницата не работи. Обикновено, в разговорите с директорите на тези лечебни заведения се казва, че след 14.00 часа хората не могат да намерят личния си лекар и те идват при нас, идват в спешното отделение. Не могат да намерят специалист. Събота и неделя, не знам дали ви се е случвало да потърсите специалист в София. Аз ще ви кажа, че сигурното място, където можете да намерите специалист по очни болести и „Уши, нос, гърло“ е ИСУЛ. Водещ: Да, ходил съм. Чака се между 4 и 6 часа. Д-р Румяна Тодорова: Чака се цял ден, за да се влезе. Какво се случва в сектора „Лекарства“? Пак ще припомня, да се върна за болничната помощ. Знаете, че през последните години, интензивните грижи и диализата, хемодиализата бяха прехвърлени към касата, въпреки че в Закона за здравето пише, че това е грижа за държавата. Това е един допълнителен разход за държавата, тъй като специално интензивните грижи, когато се заплащаха от Министерство на здравеопазването, те се даваха на определени болници, средствата се даваха на определени болници. Докато сега, всички наши договорни партньори, стига да отговарят на изискванията, кандидатстват за тези процедури. Има едни по-евтини процедури и едни по-тежки, знаете болниците са разделени на 3 нива. Но така или иначе, всяко едно лечебно заведение, което отговаря на изискванията, може да кандидатства. В сектор „Лекарства“, пак ще започна оттам, че лечението на онкологичните заболявания бяха прехвърлени към касата. Тези, които парантералната терапия са към Болничната помощ, тези които са пероралната са към извънболничната помощ. Редките болести дойдоха в касата. Два пъти в годината се актуализираше позитивният списък по Наредба 38, която пък разписва заболяванията, които имат право на лекарства, реимбурсират от касата за домашно лечение. Никой не изчисли рискът от това прехвърляне. Никой не изчисли как ще се отрази различния достъп на пациента, защото достъпът определено е различен, тъй като вие знаете, тези лекарства, когато се финансираха от Министерството на здравеопазването там се правеха търгове, и се заплащаше най-евтиния продукт. Докато тук принципът е съвсем различен. Водещ: Какъв? Д-р Румяна Тодорова: Имаме Закон за лекарствата, за лекарствените продукти в хуманната медицина. Там има позитивен списък. Има Национален съвет по цени и реимбурсиране, който определя цените на лекарствата и определя реимбурсния процент, по който касата заплаща. Основният принцип е на рефериране. Наблюдават се 17 държави, взима се най-евтиния продукт, който става референт. И там вече касата, според реимбурсния процент, касата го заплаща 50, 75 и 100. Водещ: И по този начин става по-скъп, така ли, отколкото търговете, които правеше министерството? Д-р Румяна Тодорова: Да, защото достъпът е вече много широк за пациента. Той има достъп на практика, до всички лекарства. Аз ще ви дам само една статистика. През 2012 година касата е заплащала 1382 лекарствени продукта, през 2013 година те са 1673, а през 2014 – 1997. Единственият ред, по който се изписват лекарствата в извънболничната помощ това е виждането на лекаря. Ограничението, което касата поставя е да е са повече от 3 продукта на диагноза. Водещ: И лекарят може да избира най-скъпото. Д-р Румяна Тодорова: Лекарят може да избира това, което той прецени. Водещ: А плаща ли касата на тези, които не са осигурявани, но са примерно онкологично болни? Кой плаща за тяхното лечение? Д-р Румяна Тодорова: Имаме трансфери. Те станаха вече n- на брой, защото както касата се казва Национална здравно-осигурителна каса, имаме трансфери от държавата от различни категории неосигурени. Тук са неосигурените родилки, неосигурени за психиатрична и кожно-венерична помощ, неосигурени онкоболни. Но и там парите са ограничени. Водещ: Покриват ли реално парите, които струват тези лекарства? Държавата покрива ли ги по този нов начин, по който е по-скъпият, както го описахте? Д-р Румяна Тодорова: Той не е нов, той е от няколко години. Водещ: Да, става дума по реимбурсния начин. Покрива ли държавата 100“? Д-р Румяна Тодорова: Държавата покрива не 100%. Аз ви казах, миналата година 90 милиона са парите за лекарства за онкологията. След това април месец е направена една корекция – те стават 118 милиона, като се взима от друг параграф от бюджета на касата. В края на годината те стигнаха до 180 милиона. А тази година бюджетът е 145 милиона. Водещ: Това означава, че хората, които се осигуряват, на практика, плащат от своите осигурителни вноски част от лекарствата на тези, които не се осигуряват. Д-р Румяна Тодорова: Държавата се е издължила миналата година за неосигурените. Става въпрос, че стартът, с който започваме тази година е по-нисък. Самият факт, че пак отново в Закона за бюджета на касата беше записано, че на 30 юни касата ще даде отчет, за да се види финансовото състояние, за мен лично е сигнал, че изначално се знаеше, че тези средства няма да стигнат. На 23 октомври миналата година, когато се подготвяше проект за бюджет на касата, и когато бяха спуснати вече „разходните тавани“ така наречените, от Министерството на финансите, ние дадохме една пълна обосновка на министъра на финансите, с този бюджет какво ще случи. И за мое съжаление, трябва да ви кажа, че почти сме познали дефицита. Водещ: Колко е той? Според министъра на здравеопазването е около 250-280 милиона, според заместника й, който ръководи и надзора на вашата каса, е половин милиард лева. Д-р Румяна Тодорова: Нашата прогноза, въпреки че е много рано към този момент да се прави прогноза, но нашата прогноза е около 490 милиона. Тук трябва да се кажем, че имаме около 110 милиона резерв и около 56 милиона имаме преизпълнение на приходната част. НАП събира повече приходи, отколкото е по план. Така че като извадим от 490 тези около 160 милиона, реално около 330 милиона е дефицита. Когато говорим за дефицит, обаче, нека да разтълкуваме понятието „дефицит“. Дефицит за кого – за пациента? Дефицит – какво значи думата „дефицит“? По Закона за здравното осигуряване, касата е длъжна да заплаща всяка дейност, за която здравно-осигурения пациент е заплатил да ползва осигуровка. Водещ: Но вие нямате пари да платите – от това, което описвате. Д-р Румяна Тодорова: Да. Но по закон е така. Водещ: Това означава, че касата ще фалира. Д-р Румяна Тодорова: Това означава от друга страна, че нарушаваме този закон, ако не платим. И знаете ли какво се получава? Болницата завежда дело, след известно време тя задължително печели делото, защото доказва, че дейността е извършена, касата е направила проверка – не е установила нарушения, получава си парите от касата, но с лихвите. От друга страна, Законът за публичните финанси, аз ви казах, казва: Касата не може да поеме задължения над тези, които са й гласувани. Имахме запитване как двамата закона работят заедно. Питахме Министерството на финансите как двата закона работят заедно? Водещ: И какво казаха? Д-р Румяна Тодорова: Отговорът е: Длъжни сте да спазвате и двамата закона – общо взето така звучеше. По същия начин става и с лекарствата. Касата няма абсолютно никакви права върху определяне на реимбурсен процент, нито да си каже думата по 38 наредба това заболяване може ли да влезе на този етап с този ресурс, има ли възможност да се заплати – в позитивния списък влиза в момента и касата е длъжна да го заплати. В Националният съвет за цени и реимборсиране, касата няма представител изобщо. Там се определя реимбурсния процент, т.е. колко касата ще плати. Аз ще ви кажа пак няколко цифри, за да не съм голословна. При редките заболявания, през 2011 г., когато те преминават от Министерство на здравеопазването към касата, за периода март-декември касата е заплатила 27 милиона, защото те на практика започват през март да се финансират. През 2012 са 43 милиона, през 2013 са 53 милиона, а сега, през тази година, очакваме да са 74 милиона. Водещ: това означава ли, че са станали 2 пъти повече боледуващите от редки заболявания. Д-р Румяна Тодорова: Не, отговорът е друг. Влизат медикаменти, модерни медикаменти, които имат по-широки индикации. Един медикамент може да бъде ползван от няколко заболявания, може да се прилага при няколко заболявания. По този начин се разширяват неговите индикации. И това се случваше непрекъснато в 38-ва наредба, затова ние държахме тя да не се актуализира толкова често. Тук въпросът ми е, тъй като имаше апел касата да завиши финансовия контрол, на кого да спрем лекарствата? На кой от тези пациенти с редки заболявания да спрем лекарствата? Същото е и в онкологията. Водещ: Добре, тази картина, която вие описвате, първо, в краткосрочен план какъв изход виждате? В месеците до края на годината не стигат 330 милиона. Д-р Румяна Тодорова: Изходите са два. Аз като представител на касата, на финансиращата институция, законът е разписал два изхода. Единият, всички насъбрани от НАП средства могат да бъдат разпределяни с решение на Надзорния съвет, което е най-лесният механизъм. Водещ: Но вие вече ги разпределихте, за да намалите от половин милиард до 330. Д-р Румяна Тодорова: Те са към момента 55 милиона. До края на годината могат да станат повече и е твърде вероятно да станат повече. Водещ: Така, и пак ще остане дефицитът от…? Д-р Румяна Тодорова: Пак остава дефицит. Водещ: От 330. Д-р Румяна Тодорова: Другият вариант е, и ние сме стартирали процедурата още на 23 юни – това е актуализация на бюджета. Касата има всички основания да поиска актуализация на бюджета. Водещ: Парите откъде ще дойдат, като се актуализира бюджета? От резервите на касата? Д-р Румяна Тодорова: Не. Щом се актуализира бюджетът на касата, това означава, че парите ще дойдат извън нейния бюджет. Водещ: Това означава да дойдат от държавния бюджет. Д-р Румяна Тодорова: Това означава да дойдат от друго място. Водещ: Какво ви казват от правителството? Има ли 1/3 милиард да даде на касата? Д-р Румяна Тодорова: От правителството нищо не сме чули до момента. Чакаме становището на министъра, защото е такъв реда. Водещ: На здравето? Д-р Румяна Тодорова: На здравето. Редът е следния: Надзорният съвет излиза с мотиви, казва какъв ще бъде очакваният дефицит и се изпраща до министъра на здравеопазването, който трябва да даде становище по така предложената актуализация. И след това становището заедно с решението на надзорния съвет се внасят от министъра на здравеопазването в Министерски съвет. Водещ: Министерският съвет трябва да го внесе в парламента. Само че време няма, защото парламентът ще работи до края на месеца. Д-р Румяна Тодорова: При една добра организация и при отговорност на всички, смятам че време има. Водещ: Има ли ги парите? Те ще дойдат от държавния бюджет. Д-р Румяна Тодорова: Да каже Министерски съвет. Ние това чакаме. Водещ: Дали има България 330 милиона лева. Д-р Румяна Тодорова: Да, ако не - касата ще влезе с много сериозен дефицит в следващата година. Водещ: Това означава, че няма да сте платили 330 милиона на доставчици на лекарства и на болници. Това е… Д-р Румяна Тодорова: Това означава, но аз си мисля, че могат да се намерят тези средства, защото виждаме, че има ведомства, които си пазаруват автомобили все още. Касата, въпреки че има нужда от автомобили, не е пусната обществената поръчка за автомобили. Тези пари - миналата година го направи, тази година отново ще го направи, ще го даде, за да покрива здравноосигурителни плащания. Ако не се направят сериозни законодателни промени - казвам сериозни, не на парче, много сериозни – в Закона за здравното осигуряване, Закона за лекарствата, Закона за здравето, следващият управител на касата и сливащият Надзорен съвет, по-точно, ще бъде в изключително още по-неприятна ситуация. Водещ: Какви промени? Д-р Румяна Тодорова: Промените трябва да започнат още… Говоря за двата сектора – „Болници“ и „Лекарства“. При болниците - това непрекъснато разширяване на броя на лечебните заведения. Да, аз нямам нищо против новите болници, даже съм „за“ новите болници, но какво се случва със старите? И в момента Законът за изменение и допълнение на Закона за здравето, който се внесе в парламента за разглеждане през май месец, мисля, или юни, ако греша и мина през здравната комисия, се казва, че касата ще сключва договори с всички лечебни заведения, където има недостиг, а там, където имаш излишък, ще се определят критерии за сключване на договор. В този текст има абсолютна неравнопоставеност на лечебните заведения, така написан този текст. Защо? Защото представете си една област, както е Видин, в която има една-единствена болница, която хората там полагат всички усилия да я поддържат, да съществува, защото тя трябва да изпълнява… Водещ: Да, и във Видин, например, трябва да раждат деца, трябва да има родилки, например. Д-р Румяна Тодорова: Да, трябва да има болница за това население, което е изключително бедно. В същото време в София, да речем, или Пловдив, където има много такива болници като Видин - в смисъл, такива като дейност болници, които си изпълняват тези дейности - ще се поставят изключително високи изисквания. Само че касата ще заплаща една и съща цена. Това няма как да се случи. Така че за мен проблемът трябва да бъде решен по следния начин - така както, са го решили много други, бивши социалистически държави, които са минали по нашия път. Това се случи в Унгария 2011 година, случи се и в Полша. Сложи се един мораториум на дейностите. Замразяват се нещата така, както са в момента. Да видим с тези дейности, с този ресурс какво може да се прави, къде има недостиг и къде има излишества? Оттук нататък се казва, че там, където има недостиг, там ще се прави болница и там ще се насочват лекарските екипи за работа, там ще се търсят лекари. Вторият въпрос е дефицитите на болниците. Някой трябва да направи анализ на дефицитите. Защо касата заплаща все повече за болнична помощ, а дефицитите на болниците се увеличават? Аз и онзи ден по телевизията чух - областните болници казаха, че трупат дефицити. Анализът е задължителен там. За какво не стигат парите? Къде отиват? Третото нещо, което те са направили - ясно се разграничава какво заплаща осигурителната институция или институции, какво заплаща собственикът, принципалът? Принципалът не може да бяга. Областните болници, университетските болници имат 51% държавно участие. Те не могат да разчитат само на средства от касата. По-нататък какво правят? Болниците се разпределят в няколко категории с ясно разписани критерии – коя болница в коя група попада и какво може да работи. Дава се превес на извънболничната помощ, разширяват се там. Ние в момента какво правим? Ние рамкираме извънболничната помощ с така наречените „направления“ или „регулативни стандарти“ и тъй като те се свиват, естествено, хората отиват по другия път, и то по-скоро лекарите ги насочват по другия път, където има по-малко съпротивление. Болницата – там се влиза безпрепятствено. Изключително важен е проблемът със застаряващото население. То води след себе си други проблеми. Защо разкриваме само болници за активно лечение? Активното лечение наистина в рамките на 2-3, максимум 5 дни, след което пациентът отива да се възстановява на друго място. Но той има нужда от продължително лечение. Огромен е проблемът с хроничните заболявания. Българинът е болен и той е болен от хронични заболявания. Аз ги виждам – пациентите имат по четири-пет хронични диагнози. Ние нямаме болници за хронично лечение. Водещ: Защо няма, като има - грозно звучи вероятно да се каже, но има пазар за това - пазар за болници за гледане? Д-р Румяна Тодорова: Защото не е регламентирано как се плаща там. В момента, в който се регламентира съществуването на тези болници и се каже какъв ресурс ще се задели от публичния финанс за това, аз ви уверявам, че нишата много бързо ще се запълни. Водещ: Това ще бъдат по-скоро хосписи? Д-р Румяна Тодорова: Не само хосписи. Това е сектор, който задължително трябва да бъде разработен със социалното министерство, защото там ще има и много голям процент социална дейност. Ние не работим по този въпроса. От четири-пет години се говори по темата, но нищо не се прави. Допълнителното осигуряване - мисля, че е дошло време, и това се вижда явно, че една осигурителна институция не е достатъчна. С този ресурс, който тя разполага виждаме, че не може да бъде покрито всичко. Не е възможно. Водещ: Но започва спорът как да се направи допълнителното - дали тази една институция, която вие представлявате, да се конкурира с останалите, или по-скоро останалите здравни каси да се конкурират с нея, дали останалите да доплащат за по-добро лечение. Но това означава да се каже на българите: едни ще пиете хапче от 20 лева, други, които ще са се осигурили допълнително, ще пият хапче от 200 или 2000 лева. А всеки, всъщност, иска да пие от 2000. Д-р Румяна Тодорова: Когато този въпрос е сложен на масата за разискване, аз съм абсолютно убедена, че ще се стигне до крайния извод, с всички „за“ и „против“. Има различни варианти. Различните държави са възприели различни варианти. Ние на нашия хал, с това бедно население, трябва да изберем най-лекия вариант. За мен най-лекият е с допълнителното финансиране, надграждащото финансиране. Вижте колко много медицински изделия касата не може да си позволи да заплаща. Каталог: uploaded uploaded -> Магистърска програма „Глобалистика" Дисциплина „Политическият преход в България" Доц д-р П. Симеонов политическа система и политически партии на българския преход студент: Гергана Цветкова Цветкова Факултетен номер: 9079 uploaded -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010 uploaded -> Здравната каса забавя парите за болници, аптеки, пациенти uploaded -> Автобиография Лична информация uploaded -> Отчет на ип "Реал Финанс" ад към 31 декември 2009 г. А. Статут и предмет на дейност ип „Реал Финанс" uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> „Здравеопазване uploaded -> Москов се закани на директори на болници заради борчове и ктб uploaded -> „Здравеопазване Изтегляне 2.13 Mb. Сподели с приятели:
|