Превод на български език – Иван Маринов редактор на превода – Донка Маринова

Москва, изд. «Просвещение»

(ISBN 5-09-006683-3)

Първо – тя не е научна монография, не е справочник, нито учебник. Тя по-скоро е христоматия, сборник от материали, нужни на възпитателя в детската градина.

Второ – този сборник не е за всеки възпитател. От него се нуждаят онези възпитатели, които работят с деца, предразположени към преумора, изтощаване, изнервени движения, избухливост или затворени в себе си. Споменатите реакции са възможни при различните хора, в това число и у такива с неврози, нарушения в характера, леки задръжки в психическото развитие и други нервно-психични разстройства, граничещи между здравето и заболяването (оттам идва и понятието «гранични нарушения»).

Въпреки, че похватите, описани в тази книга (много от тях са известни отдавна, но са преработени творчески и са модифицирани от автора), са предназначени основно за практически здрави деца, те без изключения могат да се прилагат с цел въздействие върху деца с явни психични и неврологични недостатъци.

Трето – отделни елементи от тази книга могат да се използват и при по-големи деца.

Четвърто – материалите от тази книга имат не само психоортопедичен характер, но и психопрофилактичен. Това важи особено за нашата съвременност, когато натоварването върху децата расте, а възможностите за почивка и за емоционално и двигателно разтоварване са ограничени.

«Психогимнастика» е посветена най-вече на психомоториката, по-точно на определени нейни раздели. Терминът «психомоторика» има два смисъла: за обозначаване на двигателните разстройства при психичните заболявания и за определяне индивидуалните особености в двигателната сфера на човека.

Психогимнастиката според М.И. Чиcтякова – това не е синоним на цялата психотерапия, това по-скоро е особена част от психотерапията, обединяваща някои нейни игрови варианти, сугестивни (основаващи се на внушенията), тренировъчни, разясняващи и др.

Четейки книгата на М.И. Чистякова, човек може да се убеди в недоказаните и схоластичните твърдения на някои специалисти, че занятията по психотерапия са прерогатив само на лекарите. С психотерапия трябва и могат да се занимават и педагози, и психолози, и лекари. Само че всеки във своята област: психолозите с едно, учителите с друго, медиците – с трето. Например хипнозата или наркосугестията са работа на лекарите и само на лекарите, а с игровата психотерапия могат и са длъжни да работят и възпитатели, и логопеди, и учителите на всички класове.

В книгата читателите няма да открият подробни психологически и психопатологически характеристики на децата, за които са предназначени препоръчаните от авторката похвати на психогимнастиката, това би отнело много място и би отклонило читателя от главното. 3а това, какви са децата от предучилищната възраст, читателите могат да научат от препоръчаната литература.

Ако възпитателите от детската градина започнат да срещат трудности при прилагането на един или друг похват, препоръчан от М.И. Чистякова, те могат да се посъветват с медицинските специалисти, най-вече с детските психоневролози.

Излишно е да напомняме, че похватите от психогимнастиката не отменят и не заменят традиционните методи за въздействие върху децата: всичко е добро, ако е комплексно и с мярка.

Тази книга е обърната с лице най-вече към практиката, тя не съдържа научни хипотези и мъгляви разсъждения, а учи как да се помогне на децата, особено на тези, при които се наблюдават психични отклонения.

Книгата се състои от две части.

Предговор

Заех се с прочита на ръкописа, и, колкото повече навлизах в съдържанието, толкова повече ме заинтригуваше: до този момент не бях попадал на нещо подобно в специализираната литература от наши автори. Отидох в издателство «Просвещение», на което директор тогава беше Д.Д. Зуев. Той прочете ръкописа и го хареса. Но как да бъде отпечатан? Налагаше се да се поработи върху написаното, да се допълни и редактира. Издателството ме помоли аз да се заема с това. И ето, читателю, «Психогимнастиката» е пред теб.

Какво представлява тази книга? Какво следва да очакваме от нея, а какво няма да намерим в нея?

Първо – тя не е научна монография, не е справочник, нито учебник. Тя, по-скоро е христоматия, сборник от материали, нужни на възпитателя в детската градина.

Второ – този сборник не е за всеки възпитател. От него се нуждаят онези възпитатели, които работят с деца, предразположени към преумора, изтощаване, изнервени движения, избухливост или затворени в себе си. Споменатите реакции са възможни при различните хора, в това число и у такива с неврози, нарушения в характера, леки задръжки в психическото развитие и други нервно-психични разстройства, граничещи между здравето и заболяването (от там идва и понятието «гранични нарушения»).

Въпреки, че похватите, описани в тази книга (много от тях са известни отдавна, но са преработени творчески и са модифицирани от автора), са предназначени основно за практически здрави деца, те без изключения могат да се прилагат с цел въздействие върху деца явни психични и неврологични недостатъци.

Трето – отделни елементи от тази книга могат да се използват и при по-големи деца.

Четвърто – материалите от тази книга имат не само психоортопедичен характер, но и психопрофилактичен. Това важи особено за нашата съвременност, когато натоварването върху децата расте, а възможностите за почивка и за емоционално и двигателно разтоварване са ограничени.

«Психогимнастика» е посветена най-вече на психомоториката, по-точно на определени нейни раздели. Терминът «психомоторика» има два смисъла: за обозначаване на двигателните разстройства при психичните заболявания и за определяне индивидуалните особености в двигателната сфера на човека. Пръв е изучил двигателните разстройства при децата с органични поражения на главния мозък (такива в наши дни са твърде много) изтъкнатият френски учен Ърнест Пиер Дюпре още в 1909-1910 г. – той е предложил термина «моторна дебилност». 10-15 години по-късно руският учен М.О. Гуревич (1878 – 1953) започва да използва термина «фронтална недостатъчност», с който обединява същия този кръг от нарушения, както при термина на Дюпре «моторна дебилност»: често срещаните недостатъци в развитието на речта при относително добро разбиране, отсъствие на двигателни задръжки и т.н.

По-късно М.О. Гуревич оформя четири основни типа индивидуални особености на двигателната сфера при здравите деца:

1) xopa с плавни движения – ендоморфи (пикники – рус.);

2) с ъгловати движения – мезоморфи (атлетики – рус.);

3) с вяли движения – ектоморфи (астеники – рус.);

4) инфантилно-грацилен тип.

Н.И. Озерецкий (1893 – 1955) се опитва количествено да изрази степента на развитие на двигателната сфера: той предлага своя скала (наричана понякога скала на Гуревич-Озерецки), която за своето време изиграва голяма роля при изучаване двигателната сфера на децата, а по-късно потъва в забрава, и едва в 1954 г. започва да се прилага от известения психиатър от ГДР (бивша социалистическа република – сега източните провинции на Германия – бел. ред.) Г. Хелниц, по-късно и от сътрудниците му.

В бившия СССР (съюз на Руската федерация с граничещите с нея републики – тогава управлявани от социалистически правителства – бел. ред.) двигателната сфера при децата се изучаваше оскъдно и фрагментарно, липсваха обобщаващи публикации и едва през 1985 г. този пропуск в значителна степен беше попълнен с излизането на прекрасната книга на С.Н. Кахиани и др. «Експресивност на човешките емоции» (Тбилиси, Хеловнеба, тираж 10 хил.). Тази книга има единствен недостатък, че почти не разглежда детската възраст и е описателна, а не практическа.

Психогимнастиката според М.И. Чиcтякова – това не е синоним на цялата психотерапия, това по-скоро е особена част от психотерапията, обединяваща някои нейни игрови варианти, сугестивни (основаващи се на внушенията), тренировъчни, разясняващи и др.

Четейки книгата на М.И. Чистякова, човек може да се убеди в недоказаните и схоластичните твърдения на някои специалисти, че занятията по психотерапия са прерогатив само на лекарите. С психотерапия трябва и могат да се занимават и педагози, и психолози, и лекари. Само че всеки във своята област: психолозите с едно, учителите с друго, медиците – с трето. Например хипнозата или наркосугестията са работа на лекарите и само на лекарите, а с игровата психотерапия могат и са длъжни да работят и възпитатели, и логопеди, и учителите на всички класове.

В книгата читателите няма да открият подробни психологически и психопатологически характеристики на децата, за които са предназначени препоръчаните от авторката похвати на психогимнастиката, това би отнело много място и би отклонило читателя от главното. 3а това, какви са децата от предучилищната възраст, читателите могат да научат от препоръчаната литература.

Ако възпитателите от детската градина започнат да срещат трудности при прилагането на един или друг похват, препоръчан от М.И. Чистякова, те могат да се посъветват с медицинските специалисти, най-вече е детските психоневролози.

Излишно е да напомняме, че похватите от психогимнастиката не отменят и не заменят традиционните методи за въздействие върху децата: всичко е добро, ако е комплексно и с мярка.

Книги от този род в нашата страна не са издавани. През 1958 г. се появи «Логопедична ритмика», написана от изтъкнатия наш специалист по музикотерапия В.А. Гример. Днес този труд е библиографска рядкост. А публикациите по ритмична гимнастика на Емил Далкроз (1865 – 1950), излезнали още в началото на XX век, днес са напълно забравени. Но дори и нещо да се помнеше, то все едно има косвено отношение към книгата на М.И. Чистякова: при нея и подходът към проблема е друг, и формата е различна. Тази книга е обърната с лице най-вече към практиката, тя не съдържа научни хипотези и мъгляви разсъждения, а учи как да се помогне на децата, особено на тези, при които се наблюдават психични отклонения.

Книгата се състои от две части.

В първата част накратко се описват изразителните движения и основните емоции, дават се препоръки по профилактиката и корекцията на нервно-психичните нарушения при децата.

Във втората, състояща се от три раздела е представен практически материал, етюди и игри, групирани в зависимост от тяхното предполагаемо въздействие на едни или други страни от психиката на детето от предучилищна и начална училищна възраст.

Първият раздел включва етюди и игри, поставящи за цел развитието на вниманието, паметта, автоматизираната и изразната моторика.

Във втория раздел са описани игри и етюди за изразяване на различни емоционални състояния.

Третият раздел съдържа етюди и игри с изобразяване на отделните черти на характера. Материалът в този раздел може успешно да се използва за корекция на нежелателните личностни особености на едно или друго дете.

Редакторът се постара да запази стила на автора, неговите определения, дори и спорните съждения.

Предлаганата на читателя книга няма претенции да изчерпва проблема. Затова авторът и всеки, който е имал отношение към излизането на книгата, ще приемат всички забележки и съвети от читателите.