Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите



страница1/17
Дата29.04.2017
Размер2.72 Mb.
#20263
ТипАнализ
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
ПРИЛОЖЕНИЕ 6

Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите



6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите 42

6.1 Методологически подход 42

6.2 Анализ и оценка на капацитета по институции 45

6.2.1 Министерство на околната среда и водите 45

6.2.2 Изпълнителна агенция по околна среда 58

6.2.3 Басейнови дирекции 67

6.2.4 Регионални инспекции по околната среда и водите 80

6.2.5 Дирекции на националните паркове 92

6.2.6 Министерство на регионалното развитие и благоустройството 97

6.2.7 Държавна комисия за енергийно и водно регулиране 105

6.2.8 Министерство на здравеопазването 112

6.2.9 Регионални здравни инспекции 120

6.2.10 Министерство на земеделието и храните 129

6.2.11 Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури 136

6.2.12 Министерство на икономиката, енергетиката и туризма 137

6.2.13 Изпълнителна агенция "Проучване и поддържане на река Дунав" 138

6.2.14 Изпълнителна агенция „Морска администрация” 142

6.2.15 Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” 151

6.2.16 Национален институт по метеорология и хидрология към Българската акадения на науките 161

6.2.17 Национален статистически институт 167

6.2.18 Главна дирекция „Пожарна безопазност и защита на населението” в Министерството на вътрешните работи 172

6.2.19 Общини 181

6.3 Обобщение на силните страни и на слабостите в институционалния капацитет на изследваните структури 183

6.3.1 Силни страни 183

6.3.2 Слабости и проблеми 187

6.3.3 Обобщения 194





6Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите

6.1Методологически подход


Анализът и оценката на капацитета на институцията се извършват през призмата на функциите, които държавата й е възложила да изпълнява в областта на управлението на водите: за да може успешно да осъществява тези функции, съответното ведомство трябва да разполага с адекватен ресурсен и организационен потенциал.

Институционалният капацитет се разглежда като потенциал на организацията, включващ: нейния персонал; вътрешната организация и взаимодействието с други институции за изпълнение на функциите; материално-техническа и информационна (вкл. софтуерна) осигуреност.

В съответствие с това разбиране, първоначално се прави обобщен преглед на възложените функции на институцията, след което последователно се анализират посочените компоненти на капацитета:



  • Функциите са изведени от национални и/или ведомствени нормативни документи, детерминиращи отговорностите на институцията в управлението на водите. Обобщеното представяне на функциите задава базата на по-нататъшния анализ.

  • Анализът на персонала визира неговите количествени и качествени характеристики и по-специално: общ брой, образователна структура, дял на ръководния персонал, полова и възрастова структура; повишаване на квалификацията чрез обучение; практики и проблеми с набирането, назначаването и задържането на необходимите кадри; оценка за бъдещите потребности в краткосрочна и средносрочна перспектива. Анализът се базира върху статистическа информация, събрана при посещенията в институциите и/или от техните сайтове и отчетни документи, както и върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти (по правило това са ръководителите на съответните звена).

  • Анализът на вътрешната организация на работа обхваща наличието и адекватността на вътрешните правила и процедури, регламентиращи дейността на институцията в контекста на възложените й функции за управление на водите. Целта е организацията на работа да се оцени през призмата на изпълняваните функции, но и да се идентифицира наличието на евентуални несвойствени функции, с които е натоварена съответната институция. Анализът се базира върху вътрешни правила и документи (напр. Устройствен правилник), както и върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти.

  • Анализът на материално-техническата и информационната осигуреност е фокусиран върху наличието в съответната институция на необходимите за доброто изпълнение на нейните функции помещения, оборудване, техника, хардуер и специализиран софтуер. Анализът се базира най-вече върху мнения и оценки, получени от интервюираните експерти.

  • Анализ на взаимодействието с други институции, имащи отговорности в управлението на водите. Целта е да се оцени координацията между звената, ангажирани с това управление, и да се идентифицират съществуващи проблеми, тъй като те влияят върху неговото качество и ефикасност.

За осигуряване на необходимата информация са използвани следните методи:

  • набиране и анализ на статистически данни за количествените и качествените характеристики на персонала, както и на информация за извършената през 2009 г. дейност от експертите, ангажирани с управление на водите;

  • събиране и проучване на национални и ведомствени нормативни документи, детерминиращи отговорностите на институцията в управлението на водите;

  • провеждане на дълбочинни интервюта с представител(и) на институцията за изясняване на състоянието на осигуреността и на бъдещите потребности от персонал, за релевантността на възложените за изпълнение функции, за използвани практики и проблеми във вътрешната организация на дейността и във взаимодействието с други институции, за техническата и информационната осигуреност на ведомството.

Изследването на институционалния капацитет обхвана основните ведомства и звена с отговорности в управлението на водите на национално и регионално/местно ниво:

  1. Министерството на околната среда и водите

  2. Изпълнителната агенция за околна среда

  3. Басейновите дирекции – БД Дунавски район, БД Източнобеломорски район, БД Черноморски район, БД Западнобеломорски район

  4. Регионални инспекции за околна среда и води - в Благоевград, Варна, В.Търново, Плевен, Пловдив, София, Ст.Загора

  5. Дирекции на национални паркове

  6. Министерството на регионалното развитие и благоустройството

  7. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране

  8. Министерството на здравеопазването

  9. Регионални здравни инспекции (по-специално бившите инспекции за опазване и контрол на общественото здраве) в Благоевград, Варна, Плевен, Пловдив

  10. Министерството на земеделието и храните – Дирекция „Хидромелиорации”

  11. Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури

  12. „Напоителни системи” ЕАД1

  13. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – предприятие „Язовири и каскади” в НЕК ЕАД

  14. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията

  15. Изпълнителната агенция „Проучване и поддържане на река Дунав”

  16. Изпълнителната агенция „Морска администрация”

  17. Националният институт по метеорология и хидрология към БАН

  18. Националният статистически институт

  19. Главната дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в Министерство на вътрешните работи

  20. Общини

Използван е подходът на анализа и синтеза. За всяка от тези институции е изготвен самостоятелен анализ, който завършва с извеждане на основни изводи и обобщена оценка за всяка изследвана структура. На тази основа, в края на раздела в матрична форма са систематизирани най-важните силни и слаби страни и проблеми, свързани с капацитета на изследваните институции, и са формулирани съответни обобщения.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница