“Утвърдена е голяма бездна"

“Утвърдена е голяма бездна"

В притчата за богаташа и Лазар Христос учи, че в този живот хората решават вечната си съдба. През благодатния период Божията милост е отправена към всяка една душа. Но ако пропиляват предоставените им възможности поради себеугаждане, хората сами се отделят от изворите на вечния живот. Никаква друга благодат няма да им бъде дадена след живота им на земята. Чрез собствения си избор са утвърдили непреодолима пропаст между себе си и своя Бог.

"Имаше някой си богаташ", каза Христос, "който се обличаше в мораво и висон, и всеки ден се веселеше бляскаво. Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото туряха да лежи пред портата му, като желаеше да се нахрани от падналото от трапезата на богаташа."

Богаташът не принадлежеше към категорията хора, представени от неправедния съдия, който открито заяви пренебрежението си към Бога и хората. Твърдеше, че е Авраамов син и не насилваше сиромаха, нито го гонеше заради неприятния му вид. Ако този беден и отблъскващ представител на човешката раса можеше да бъде утешен когато богатият го поглеждаше при влизането и излизането си, той би бил склонен да го остави. Той обаче бе себично равнодушен към нуждите на своя страдащ брат.

Тогава не съществуваха болници, в които да се полагат грижи за болните. За помощ и съчувствие страдащите и нуждаещите се бяха предоставяни на вниманието на онези, на които Господ бе поверил богатство. Така бе със сиромаха и богатия. Лазар имаше голяма нужда от помощ. Той беше без приятели, без дом, без средства и хляб. Такова бе ден след ден неговото съществуване, докато в същото време заможният благородник удовлетворяваше всяка своя прищявка. Щедро надареният с възможности за облекчаване на страданията на своя брат, живееше за себе си така, както и мнозина днес.

И днес край нас има мнозина гладни, голи и бездомни. Този, който не отделя от своите блага в помощ на тези нуждаещи се, страдащи хора поставя върху него бремето на вина, за която един ден треперящ ще трябва да отговаря. Всяка алчност е осъдена като идолопоклонство. Всяка проява на егоизъм е оскърбление в Божиите очи.

Бог бе направил богатия човек управител на Своите средства и затова негов дълг бе да се притича на нещастните, които се намираха в положението на Лазар. Бе дадена следната заповед: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила. (Втор. 6:5); и "Да обичаш ближния си както себе си " (Лев. 19:18).

Богаташът бе юдеин и бе запознат с Божиите заповеди. Но забрави, че бе отговорен за използването на поверените му средства и способности. Божиите благословения бяха излети изобилно върху него, но той ги употреби себично, за да прослави себе си, а не своя Създател. В съответствие с това изобилие бе и задължението му да използва тези дарове за възвисяване на човечеството. Такава бе Божията заповед, но богаташът не мислеше за задължението си към Бога. Напротив, даваше пари с лихва; но не връщаше никаква част от благата, които Бог му бе заел. Имаше знания и способности, но не ги оползотворяваше. Немарлив в отговорността си към Бога, отдаваше цялата си сила на удоволствията. Всичко, което го заобикаляше, кръгът му от развлечения, хвалебствията и ласкателствата на приятелите му, служеха за неговата егоистична радост. Той бе толкова погълнат от обществото на своите приятели, че загуби всякакъв усет за отговорността си да сътрудничи на Бога в Неговата служба на милосърдие. Имаше възможност да разбере Божието слово и да приложи поученията му; но веселото общество, което си избра, запълваше до такава степен времето му, че забрави Бога на вечността.

Ала настъпи ден, когато положението на двамата се промени. Дълго бе страдал беднякът търпеливо и безропотно. След време умря и бе погребан. Нямаше кой да скърби за него, но чрез своето дълготърпение в страданието бе свидетелствал за Христос, бе издържал изпита на своята вяра и след смъртта му ни е представен като пренесен от ангелите в лоното на Авраам.

Лазар представлява бедния, който страда от лишения,но вярва в Христос. Когато тръбата прозвучи, всички чули Христовия глас в своя гроб ще излязат от него и ще получат наградата си; защото тяхната вяра в Бога бе не само теория, но и реалност.

"Умря и богаташът и бе погребан и в пъкъла, като беше на мъки и повдигна очи, видя отдалеч Авраама и Лазара в неговите обятия. И той извика, казвайки: Отче Аврааме, смили се за мене, и изпрати Лазара да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми, защото съм на мъки в тоя пламък"

В тази притча Христос срещна народа на собствената му територия. Мнозина от слушателите на Христос поддържаха учението за съзнателното състояние на човека между смъртта и възкресението. Спасителят познаваше идеите им и състави притчата Си по такъв начин, че да внедри важни истини като си послужи с техните предубеждения. Той изправи пред Своите слушатели огледало, в което, оглеждайки се, да преценят доколко връзката им с Бога е истинска. Христос използваше преобладаващото мнение, за да изясни една истина, която желаеше да извести на всички. Стойността на човека, внушаваше Той, не зависи от големината на неговото богатство, защото всичко, което притежава, му е поверено за късо време от Господа. Злоупотребата с тези дарове ще го постави по-долу и от най-бедния и най-огорчения човек, който обаче обича Бога и се уповава на Него.

Христос желаеше слушателите Му да разберат, че не е възможно да постигнат спасение на душата си след смъртта. Отговорът, който постави в устатата на Авраам, гласи: "Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така и Лазар злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш. И освен това, между нас и вас е утвърдена голяма бездна, така че ония, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък от там да преминат към нас."

Така Христос представя колко безнадеждно е да се търси друго благодатно време след смъртта. Този живот е единственото дадено на човека време, в което да се подготви за вечността.

Богаташът не забрави, че е Авраамово чедо и в бедствието си е представен като призоваващ Авраам за помощ: "Отче Аврааме", помоли се той, "смили се за мене". Той не отправя молитвата си към Бога. С това показа, че поставя Авраам над Бога и разчита на спасение поради родството си с Авраам. Разбойникът на кръста се помоли на Христос: "Спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си", каза той. И на часа дойде отговорът: "Истина ти казвам днес (когато Аз вися на кръста унизен и страдащ), ще бъдеш с мен в рая" (Лука 23:42-43). Но богаташът се молеше на Авраам и молбата му не бе удовлетворена. Единствено Христос е възвисен, за да бъде "Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете" (Деян. 5:31). "И чрез никой друг няма спасение" (Деян. 4:12).

През целия си живот богатият бе мислил само за своите си удоволствия и твърде късно разбра, че не се е приготвил за вечността. Той осъзна своето безразсъдство и помисли за братята си, които щяха да продължават да живеят, угаждайки на себе си. Тогава се помоли: "Като е тъй, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом; защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място. Но Авраам каза: Имат Моисея и пророците, нека слушат тях. А той рече: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят. И той му каза: Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят".

С тази молба богаташът всъщност казваше, че ако не се даде допълнително потвърждение на братята му, те не биха се убедили. Неговото искане представляваше укор към Бога. Смисълът на думите му бе следният: Ако ме беше предупредил по-грижливо, нямаше да съм тук. В отговор на молбата му, Авраам в действителност му казва: Братята ти са били достатъчно предупредени. Давана им е светлина, но те не пожелаха да я видят; истината им е била представена, но те не пожелаха да я чуят.

"Ако не слушат Моисея и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят". Истинността на тези думи се потвърдиха в историята на еврейската нация. Последното и най-възвишено чудо на Христос бе възкресяването на Лазар от Витания след четиридневния му престой в гроба. На евреите бе дадено това превъзходно потвърждение за Божествеността на Месия, но те го отхвърлиха. Лазар се събуди от мъртвите и свидетелства пред тях, но те закоравиха сърцата си срещу всяко доказателство и дори търсеха да отнемат живота Му. (Йоан 12:9-11).

Законът и пророците са определените от Бога инструменти за спасение на хората. Христос каза: Оставете ги да обърнат внимание на тези доказателства; ако не слушат Божия глас от словото Му, няма да обърнат внимание и на свидетелството на възкръснал от мъртвите.

Вслушващите се в Моисей и пророците няма да изискват по-голяма светлина от тази, която Бог вече е дал; но ако отхвърлят светлината и пропускат да благодарят за предоставените им възможности, не биха чули и ако дойде някой от мъртвите с послание до тях. Дори и такова потвърждение нямаше да ги убеди, понеже отхвърлящите закона и пророците така закоравяват сърцата си, че ще откажат да приемат всяка светлина.

Разговорът между Авраам и богатия някога човек е символичен. Произтичащата от него поука е, че всеки е получил достатъчно светлина, за да различи ясно задълженията си. Отговорностите на човека са пропорционални на неговите възможности и привилегии. Бог дава на всекиго достатъчно светлина и благодат за делото, с което го е натоварил. Ако човек не изпълнява задълженията, посочени му от малкото светлина, би се показал още по-неверен и по-безразличен към благословеният, на които е обект, ако му се дадеше по-голяма светлина. "Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен".(Лука 16:10). Онези, които отказват да бъдат просветлени от Моисей и пророците и очакват някакво знаменито чудо, не биха се убедили, дори и ако желанието им се удовлетвори.

Притчата за богатия човек и бедния Лазар показва как тези две категории хора биват преценявани в невидимия свят.Богатството не е грях, ако е придобито по законен начин. Богаташът не се осъжда поради богатствата си. Върху него обаче пада осъждение, ако поверените му средства се изразходват себично. Той може много по-добре да запази парите си край Божия престол, използвайки ги за добри дела. Смъртта не може да превърне в бедняк посветилия се на търсене на вечни богатства. Но човекът, трупащ богатството за свои лични интереси, не може да отнесе нищо в небето. Той се е оказал неверен стопанин. През земния си живот се е радвал на блага, но е забравил задълженията си към Бога, пропускайки да си осигури небесното съкровище.

Богаташът, разполагал с толкова много привилегии, беше длъжен да по такъв начин да развива дарбите си, че да бъдат полезни за напредването на Царството Божие. Целта на изкуплението е не само да заличи греха, но и да възстанови в човека онези духовни дарби, ограбени от унижаващата сила на греха. Парите не могат да бъдат пренесени във вечния живот, там те не са необходими, докато добрите дела, извършени за привличането на души за Христос, ще ни следват в небесните дворове. Употребилите Господните дарби себично, оставяйки нуждаещите се свои събратя без подкрепа и без да направят нищо за насърчение на Божието дело в света, обезславят своя Създател. Виновни като крадци към Бога: ето какво ще се запише срещу техните имена в небесните книги.

Богатият човек имаше всичко, което парите могат да доставят, но не притежаваше необходимите добродетели, които щяха да поддържат в изправност сметките му с Бога. Бе живял така, сякаш земните му блага бяха негова собственост. Отхвърли Божия повик и умоляванията на страдащите бедни. Но накрая идва покана, на която не може да не се подчини. Една сила, на която той не можеше да повелява или да се противи, му заповядва да напусне имотите, чието управление му се отнема. Някога богат, сега е смален до безнадеждна нищета. Одеждата на Христовата правда, изтъкана на небесния стан, никога няма да покрие неговата голота. Този, който някога носеше най-изящен лен и най-богат пурпур, сега е гол. Благодатното му време е свършило. Влизайки в света, не внесе нищо в него, и сега излизайки, не може да изнесе нищо от него.

Христос повдигна завесата и представи тази картина пред свещеници и водачи, книжници и фарисеи. Вгледай се в тази картина, ти, който си богат с благата на този свят, а не богатееш в Бога. Няма ли да се размислиш пред тази сцена? Това, което хората оценяват високо, е мерзост в Божиите очи. Христос пита: "Понеже какво се ползва човек като спечели целия свят, а изгуби живота си? Защото какво би дал човек в замяна на живота си?" (Марко 8:36-37).

ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА ЕВРЕЙСКАТА НАЦИЯ

Когато Христос разказа притчата за богатия човек и бедния Лазар, мнозина от еврейския народ се намираха в окаяното положение на богаташа, използващи Божиите блага за свое лично възвеличаване, като се подготвяха се по този начин за присъдата: "Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен" (Дан.5:27). Богаташът бе получил в изобилие всякакви материални и духовни благословения, но отказа да сътрудничи на Бога при използването им. Така бе и с еврейската нация. Господ бе превърнал евреите в пазители на свещената истина. Той ги бе определил за стопани на Неговата благодат. Бе им дал всяко духовно и временно предимство и ги бе призовал да споделят с други тези благословения. Бяха им дадени специални наставления за отношението им към изпадналите в беда техни братя, към пришълеца отвътре портите и към бедните сред тях.

Те не трябваше да търсят във всичко и навсякъде само собствената си изгода, а да си спомнят за изпадналите в нужда и да споделят с тях придобитото. А Бог обеща да ги благослови в съответствие с техните дела на любов и милосърдие. Но, подобно на богатия човек, те не протегнаха ръка за помощ при облекчаване на временните или духовни нужди на страдащото човечество. Изпълнени с надменност, те се смятаха за избран и облагодетелстван от Бога народ, при все това нито Му служеха, нито Му се покланяха. Възлагаха надеждата си на факта, че са Авраамови чеда. "Ние сме Авраамово потомство", казваха те горделиво (Йоан 8:33).

Когато дойде кризата, стана ясно, че се бяха отдалечили от Бога и се осланяха на Авраам като на Бог.

Христос копнееше лъчите на божествената светлина да проникне в помрачените умове на еврейския народ. Той им каза: "Ако бяхте Авраамови чеда, Авраамовите дела щяхте да вършите. А сега искате да убиете Мене, Човека, Който ви казах истината, която чух от Бога. Това Авраам не е сторил" (Йоан 8:39-40).

Христос не признаваше добродетел по потекло. Той учеше, че духовната връзка превъзхожда всяка естествена. Евреите твърдяха, че са потомци на Авраам, но пропуска им да вършат Авраамовите дела говореше, че не са истински негови чеда. Само хармониращите духовно на Авраам чрез послушание към Божия глас, се смятат за истински негови потомци. Макар че Лазар принадлежеше към класата, разглеждана от хората като низша, Христос го отъждестви с един от тези, които патриархът Авраам ще приеме в най-близкото си обкръжение.

Въпреки че бе заобиколен от всички удобства, които може да даде богатството, богаташът бе толкова невеж, че постави Авраам на мястото на Бога. Ако бе оценил своите големи привилегии и бе позволил на Божия Дух да направлява ума и сърцето му, щеше да има съвсем друга позиция. Така бе и с нацията, която той представляваше. Ако юдеите бяха откликнали на Божествения повик, бъдещето им щеше да е съвсем различно. Щяха да притежават истинска духовна проницателност. Имаха блага, които Бог би могъл да преумножи, предоставяйки им достатъчно средства за благословение и просветление на целия свят. Но те толкова се бяха отдалечили от Божиите разпоредби, че целият им живот бе извратен. Пропуснаха да използват дарбите си като Божии домоуправители в съзвучие с истината и правдата. Те не вземаха предвид вечността и резултатът от тяхната измяна бе разрухата на цялата нация.

Христос знаеше, че при разрушението на Ерусалим евреите щяха да си спомнят Неговите предупреждения. Така и стана. Когато бедствието връхлетя Ерусалим, когато глад и страдания от всякакъв вид сполетяха народа, те си спомниха тези Негови думи и разбраха притчата. Бяха си навлекли сами страданието, отказвайки да пропуснат дадената от Бога светлина да достигне с лъчите си до света.

ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ

Заключителните сцени от историята на тази земя са описани в последната част на притчата за богатия човек и бедния Лазар. Този богаташ се наричаше Авраамов син, но една непреодолима пропаст - един зле развит характер - го отделяше от Авраам. Патриархът служеше на Бога, следвайки словото Му с вяра и послушание. Но богаташът малко мислеше за Бога и още по-малко за нуждите на страдащото човечество. Голямата бездна, утвърдена между него и Авраам, бе бездната на непокорството. Мнозина са и днес онези, които следват същия път. Въпреки че са църковни членове, те си остават непокаяни. Може да присъстват на богослужението, може да пеят псалма "Както еленът пъхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Тебе, Боже" (Пс.42:1), но всичките им външни прояви свидетелстват за лъжа. В Божиите очи те не са по-праведни и от най-лошия грешник. Копнеещата за възбудата на светското удоволствие душа и изпълненият с любов към показност ум не могат да служат на Бога. Подобно на богаташа в притчата такъв човек не е склонен да воюва срещу плътската похот. Той копнее да угоди на апетита. Избира атмосферата на греха и, внезапно грабнат от смъртта, влиза в гроба с характер, оформен приживе в съдружие със сатанинските сили. В гроба няма власт да избира ни добро ни зло, понеже в деня, когато човек умира, "загиват намеренията му." (Пс. 146:4; Екл. 9:5-6).

Когато Божият глас събуди мъртвите, всеки ще излезе от гроба с подхранваните приживе апетити и страсти, предпочитания и недоволства. Бог няма да извърши чудо, за да преобрази човека, който не е желал това, когато са му били предоставени всяка възможност и всяко улеснение. През живота си той не се е наслаждавал в Господа и не е намирал никаква радост да Му служи. Характерът му не е в хармония с Бога, така че такъв човек не ще бъде щастлив в небесното семейство.

И днес в света съществуват личности със своя правда. Те не са нито лакомници, нито пияници или безверници, но желаят да живеят за себе си, а не за Бога. Той не е в мислите им; затова те са причислени към невярващите. Ако им се дадеше възможност да влязат през портите на Божия град, те не биха имали право на дървото на живота, защото не приеха Божиите заповеди когато им бяха изложени с всичките спадащи към тях условия. Те не са служили на Бога в този свят; следователно не биха му служили и после. Такива хора не биха могли да живеят в Неговото присъствие и биха предпочели всяко друго място пред небето.

Да се поучим от Христос означава да приемем Неговата благодат и Неговия характер. Но онези, които не оценяват и не използват скъпоценните възможности и светите влияния, предоставени им на земята, не са годни да вземат участие в чистото небесно поклонение. Характерите им не преобразени по Божествено подобие. Чрез собствената си небрежност те сами са изкопали една бездънна пропаст, която нищо не може да се запълни. Между тях и праведните е утвърдена голяма бездна.