Програма за опазване на околната среда 2008 2013 г



страница8/10
Дата13.09.2016
Размер1.65 Mb.
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

-Такса за 1 м3 битов отпадък в размер на 18.00 лв.

-Такса за ползване на депо 0.5 промила за района в които няма организирано събиране и извозване на битови отпадъци.

В Бюджет 2007 г. Община Несебър е предвидила 21 205 436лв. за дейности по благоустрояване и опазване на околната среда.



Демографски показатели

Население на община Несебър към 31.12.2004г.



 


2001

2002

2003

2004

Ср.год.

 

прираст

 

Брой

 

 

 

2001-04 (%)

Община Несебър

19243

19254

20166

20471

2.1

Градове

10752

10698

11270

11383

1.9

Град Несебър

8789

8693

9252

9360

2.1

Град Обзор

1963

2005

2018

2023

1.0

Села

8491

8556

8896

9088

2.3

с.Свети Влас

1926

1910

2010

2183

4.2

с.Равда

1650

1656

1806

1826

3.4

с.Оризаре

1369

1386

1384

1397

0.7

с.Тънково

962

1043

1071

1083

3.9

с.Кошарица

1037

1024

1059

1067

1.0

с.Гюльовца

1036

1021

1018

999

-1.2

с.Баня

249

248

267

251

0.3

с.Раковсково

98

101

105

98

0.0

с.Паницово

81

81

88

96

5.6

с.Приселци

45

49

50

49

2.8

с.Емона

25

23

25

25

0.0

с.Козница

13

14

13

14

2.5

Източник: НСИ - текуща демографска статистика






Постоянното население на община Несебър наброява 20471д. (2004г.) – 4,9% от населението на област Бургас. В областния център е концентрирано близо половината (46%) от населението на областта. Общините, с изкл. на Бургас, се подреждат в две основни групи – до 10 хил.д. – 3 б и от 10 хил.д. до 30 хил.д. – останалите 8 общини, където се включва и Несебър. Населението на общините, разположени на черноморското крайбрежие обхваща 2/3 от това на областта.

В демографското развитие на община Несебър се наблюдава тенденция на непрекъснато нарастване. Темповете са най-високи от средата на 60-те до средата на 70-те години на изминалия 20 в. Постепенно интензитетът на прираста намалява, но запазва положителните си стойности.

Населението в центъра на общината – гр. Несебър, също следва тенденция на непрекъснато нарастване. За последните 50 г., броят му се увеличава почти четирикратно, а на общината – 1,5 пъти. През 1984 г. за град е обявен и Обзор. Населението му е с тенденция на нарастване до края на 20 в., след което е регистрирано задържане.

Селското население е с колебливост в динамиката. След период на нарастване до средата на 50-те години, започва намаление (1956-1975), последвано от период на слабо нарастване, което продължава и до сега. След 2000г. е регистрирано нарастване във всички села, с изключение на най-малките, където населението се запазва като численост и с.Гюльовца, в което е регистрирано намаление. Най-голям е прирастът в селата Св.Влас, Равда и Тънково, докато в останалите той е неголям, но положителен.

Тенденциите в демографското развитие на община Несебър от началото на настоящия век са в посока на нарастване.

В град Несебър е съсредоточено 45,7% (9360 д.) от населението на общината, а общо градското население е 55,6% (вкл. Обзор). Селското население (44,4%) обитава села, които по броя на населението си са много малки (до 200 жители), малки (от 200 до 1000 жит.), средни (от 1000 до 2000 жит.). и големи (от 2000 до 5000 жит.). В много малките села (5 бр.) до 200 жит, (в действителност те са до 100 жит.) живее 1,4% (2004 г.) от населението на общината. В малките села (2 бр.) живее 6,1% от населението на общината. Средните села са 4 бр. – Равда (1826 д.), Оризаре (1397 д.), Тънково (1083 д.) и Кошарица (1067 д.), като в тях е съсредоточено над ¼ от населението на общината. Село Свети Влас (2183 д.) се включва към големите села.

Измененията в броя на населението са свързани с възрастовата структура. Разпределението на населението на община Несебър по възрастови групи е по-благоприятно в сравнение със средните стойности на показателя за областта, района и страната, обусловено от възрастовия състав предимно на градското, и до известна степен и на селското население. За отбелязване е ниският дял на възрастното население и високият дял на възрастовата група от 15 до 64 г. За периода 2001-2004г. се очертава постепенно намаление на броя и дела на младите хора под 15 г.. Контингентите от 15 до 64 г. нарастват като абсолютен брой и относителен дял от общото население. Възрастните хора на 65 и повече години нарастват като абсолютен брой при запазване на относителния им дял. Съотношението между трите основни възрастови групи за община Несебър (0-14г.: 15-64г.:65+) е 14,2:72,0:13,8% - 2004 г. – делът на младите генерации е по-висок от този на възрастните хора. По населени места се очертават значителни различия във възрастовия състав на населениет). Град Несебър е с благоприятна възрастова структура с много висок дял на лицата във възрастовата група 15-64г. (76,8%), която е основен източник на работна сила. Населението под 15 г. съставлява 13,2% от общото население на града (13,8% - средно за Р България, 14,8% - за област Бургас). Делът на възрастните хора в гр.Несебър (10%) е значително по-нисък от стойността на показателя за страната (17,2%) и областта (15,4%). Град Обзор е с възрастова структура близка до средната за страната.

Селското население на общината е със стационарен тип възрастова структура. Младите хора до 15г. са 15,3%, контингентите от 15 до 64 г. - 68,1% от населението на селата, а лицата на 65 и повече години – 16,6%. Село Св. Влас, средните села и с.Гюльовца (от малките села) са с нормална възрастова структура, благоприятстваща положителен прираст на населението им. Много малките села са с нарушена възрастова структура и застаряване на населението.

Структурата на населението по пол на община Несебър е взаимосвързана с възрастовата структура. Съотношението между мъжете и жените показва минимален превес на жените - на 100 мъже се падат 101 жени (средно за област Бургас – 105, за Р България - 106). Ситуацията за градското население на общината е аналогична – на 100 мъже се падат 101 жени, докато при селското население в общия му брой съотношението между мъжете и жените е изравнено (на 100 мъже се падат 100 жени). За периода 2001-2004 г. не са настъпили съществени изменения в тази демографска структура).

Естественото движение е един от основните компоненти, оказващи влияние на динамиката на населението и неговата структура по възраст. През 2004г. в община Несебър са родени 191 деца. За годините след 2000г. броят на родените е в границите 150 -200 деца. Коефициентът на раждаемост през 2004г. е 9,3‰ – под средния за областта (10,3‰), и близък до този за страната (9,0‰). Раждаемостта на населението на община Несебър за периода 2001-2004 г. е в диапазона 8-10‰. Смъртността е с по-високи от раждаемостта стойности - през 2004г. умрелите лица в общината са 232 или 11,3 на 1000 д. от населението. През последните 4 години общата смъртност е в границите 10-13‰. Детската смъртност за периода е под средната за областта и страната. През 2004г. стойността на този показател е 10,5‰ (за област Бургас – 14,1‰, за Р България – 11,6‰). Естественият прираст на населението е отрицателен, но с по-малки стойности в сравнение със средните за страната.

За 2001-2004г. коефициентът на естествен прираст за община Несебър е в диапазона от –0,3‰ (към 2003г.) до –3,5‰ (към 2001г.)



Механичният прираст е относително по-динамичен в сравнение с естествения прираст. През последните 10г. той преминава от отрицателен към положителен, като от началото на настоящия век е с положителни стойности. През 2004г. в общината са осъществени 698 заселвания и 352 изселвания – прирастът е положителен - 346д.. В сравнение с предходните години, механичното движение на населението е с намаляващ интензитет. За периода след 2000г., минимален положителен прираст е регистриран само през 2002 г., докато през останалите години той е с по-високи положителни стойности. Характерно за Югоизточния район за планиране е, че за целия период, механичното движение на населението е с отрицателни стойности, докато за област Бургас е с положителни (с изключение на 2002г.).

Демографските процеси в общината благоприятстват запазване на населението. Възрастовата структура и фертилните контингенти са със сравнително нормални пропорции. По населени места се наблюдават различия в процесите, обусловени от броя на населението и формиралите се структури, предимно полово-възрастова. Демографското развитие на общината се определя от населението на градовете, големите и средните села.

Важна характеристика на населението е образователното равнищ.. За периода между последните две преброявания (1992-2001г.) е налице абсолютно и относително нарастване на лицата с висше, висше специалист (полувисше) и средно образование, което е характерно за областта, района и страната. През 2001г. населението с високо образователно равнище съставлява повече от половината (50,8%) от лицата на 7 и повече години в община Несебър. Преобладаващата част от тази група е в центъра на общината – гр. Несебър.

Разпределението на населението по етническа група към 2001 г.2 е както следва: 90,1% - българи; 4,7% - турци; 2,3% - роми; 2,9% - други. За периода 1992-2001г. се наблюдава абсолютно намаление на общото население, в т.ч. на българския етнос. Несъществено нарастване е регистрирано при другите етноси (ромски, турски и други). Основно вероизповедание е християнското (изповядвано от близо 95% от населението на общината. Останалото население (към 5% от общото) е с мюсюлманско вероизповедание.



Тенденциите в демографското развитие на община Несебър през последните години са: постепенно нарастване на населението, положителен механичен прираст, неголям отрицателен естествен прираст, намаляване дела на младите хора, запазване на контингентите в трудоспособна възраст, повишаване на образователното равнище на населението.

Основните приоритети в демографското развитие на общината следва да бъдат насочени към стабилизиране и запазване на населението, ограничаване неблагоприятните тенденции в демографските процеси, развитие на образованието и обучението.


Социално-икономически показатели

Икономическа активност

Икономически активните лица в община Несебър са 9405д. (2003г.). Коефициентът на икономическа активност е 40,9% - по-нисък от средния за страната (49,2%), Югоизточния район за планиране (49,5%) и област Бургас (50,1%).


Заетост

През последните години се наблюдава нарастване на заетите - 5098д. през 2001г. на 6532 през 2003г. Третичният сектор обхваща по-голямата част от заетите лица (82,9%) –туризъм, търговия и други съпътстващи дейности. Вторичният сектор ангажира 12,1% от общо заетите, а първичният – 5,0%. Третичният сектор (хотели, ресторанти и търговия) e почти изцяло частен. За периода 2001-2003г. се наблюдава нарастване на заетите лица и в трите сектора на икономиката. Най-голямо е нарастването в третичния сектор. Сравнен с област Бургас и страната, третичният сектор в община Несебър има най-висок относителен дял. Подобна структура на заетите имат и други общини, разположени на черноморското крайбрежие – Царево, Созопол, Приморско и др.

Безработица

Равнището на безработица в община Несебър (4,72% средногодишно равнище през 2004г.) е едно от най-ниските в страната. То е 2,7 пъти по-ниско от средното за страната (12,67%) и Югоизточния район за планиране (12,87%), 1,9 пъти по-ниско от средното за област Бургас (8,88%).

Регистрираните в общината безработни през 2004 г. са 444 (ср.год.брой). От тях до 29г. вкл. са 76 д., или 17,1%. Делът на безработните младежи е по-нисък в сравнение със средните стойности на показателя за страната (26,4%), област Бургас (28,1%) и Югоизточния район за планиране (30,3%). Основни причини за безработицата сред младежите са: несъответствие на професионалното обучение и търсенето на пазара на труда, изискванията на работодателите да наемат на работа трудови кадри с професионален опит, липса на квалификация, специалност и професия сред част от безработните младежи. Делът на продължително безработните лица (с регистрация над 1г.) е 8,1% - значително под средната стойност за областта (44,1%) и страната (52,9%). Тези лица са неравностойна група на пазара на труда, защото постепенно губят трудовите си навици, квалификация и мотивация и възможностите им за започване на работа намаляват. Поради тези причини са включени в редица национални и регионални програми за заетост.

През 2005г., част от безработнитe са включени в програми за заетост и обучение.



Основните проблеми на заетостта и безработицата са: наличие на сезонна заетост и по-висок дял на лицата с ниско образование, без специалност и професия. Същевременно, ресурсният потенциал и доминиращата туристическата индустрия са основната форма на форми на заетост. Необходими са мерки за привличане на инвестиции в диверсифициране на общинската икономика, позволяващо целогодишна заетост.

II. АНАЛИЗ НА СИЛНИТЕ И СЛАБИТЕ СТРАНИ, ВЪЗМОЖНОСТИТЕ И ЗАПЛАХИТЕ (SWOT)


Един от основните етапи в стратегическото планиране е “анализа на средата”. Изводите от този анализ са важна предпоставка за осъществяване на понататъшните стъпки в процеса на стратегическо планиране – SWOT анализ, целеполагането и изготвянето на план за действие. Това наложи те да бъдат изложени в тази част по структуриран начин. Избран бе подходът основните изводи да се групират в две основни части:

- Достижения и силни страни, проблеми и слаби страни и



- Възможности и заплахи.
1. Достижения и силни страни, проблеми и слаби страни

1.1 Географско положение, природни условия и ресурси

Благоприятно географско и транспортно положение в региона –общината граничи с Общините Бяла, Долни Чифлик и Несебър, близост до летище Бургас

слабост – периферност, слабо развита вътрешна зона на общината;

възможности - междуобщински връзки; междуобластни връзки

заплахи – засилване на неравномерността в развитието на населените места от общината;

  • Разнообразие от природни условия и ресурси – много силно съчетание между море, бряг, гори и климат

възможности –развитие на морски и селски туризъм и рекреация; екологично ориентирани дейности;

заплахи – прекалена урбанизация

  • Плодородна земя с качествена и разнообразна почвена покривка - голям относителен дял на обработваемата земя

възможности - производство на разнообразна и специализирана земеделска продукция;

слабост - непълноценно използване на обработваемата земя - увеличава се делът на незасетите площи, амортизирани и разрушени хидромелиоративни мрежи и съоръжения, недостатъчни растителни защитни пояси и залесявания в равнинната част, нарушена структура на земеползването чрез раздробяване, невъзможност за прилагане на модерно обработване на земята; прекомерно застрояване.

заплахи - намаляване на дела на обработваната земя и разрушаване на структурата на земеползването чрез прекалено раздробяване на имотите;

Екологичен баланс – в общината няма значителни източници на замърсители на околната среда. Отличен екологичен баланс. Богато биоразнообразие

силна странаголямо разнообразие на билки, гъби, диви плодове, дивеч; гори – голяма лесистост; голяма брой на защитените местности

възможностиразширяване на туристическата дейност с развитие на екотуризъм и увеличаване на икономическото развитие на района

заплаха – силни рестрикции за развитие на туристическия потенциал на защитените зони по НАТУРА 2000.
1.2. Икономическо развитие

Завършени процеси на преструктуриране и приватизация в икономиката на общината – развитие на туризма

възможностиобогатяване на туристическите услуги пред вид желанието на местните хора да се занимават изключително с туризъм чрез създаване на общ план за алтернативен туиризъм; информиране на населението за достъпните финансови източници; използване на средства от предприсъединителните фондове и програми на Европейския съюз

заплаха - засилване на икономическата изостаналост в периферните части на общината и задълбочаване на вътрешнообщинските различия; неизползване на съществуващи възможности, ограничаване на иновациите.

Наличие на условия за развитие на селскостопанско стопанство

слабости:

силно разпокъсана земеделска земя; липса на тържища и борса; амортизирани трайни насаждения; броят на селскостопанските животни е намалял няколкократно в сравнение с предходни години:

слаб е санитарният контрол, липсва селекция и внасяне на устойчиви породи, издребнява отглеждането в домашни условия, няма ориентираност към пазарна реализация;

недостатъчно са организирани, информирани и защитени производителите в селското стопанство, липсва съвременна агрокултура, ограничен е достъпът до пазарна и технологична информация, затруднен е достъпът до преференциални кредити.



ефективността на селскостопанското производство се снижава от раздробеността на земята, липсата на ефективни структури за организация на производството, снабдяването и маркетинговите дейности;

заплахи – трайна тенденция на спад в селското стопанство; ограничен достъп до пазари; липса на технологично обновяване и модернизация;

възможност – разнообразно земеделие, вкл. биологично земеделие; затваряне на цикъла селскостопанско производство – преработваща индустрия; създаване на тържища и борси; експортно-ориентирани сектори на растениевъдството и появата на висококачествени и конкурентноспособни на европейския пазар продукти. Използване на възможностите за развитие на екологично земеделие в площите, попадащи в защитени зони по НАТУРА 2000.

Значителен рекреационно-туристически потенциал - развит международен туризъм

слабости – недостатъчна реклама на българското Черноморие; ясно подчертана сезонност.

възможности - развитие на разнообразни видове и форми на туризъм чрез използване на културно-историческото наследство и разнообразните природни ресурси; организиране на туристическите организации и изготвяне на стратегия за популяризирането на туристически услуги.

заплаха - неоползотворяване на съществуващия потенциал, неефективни инвестиции. Прекалена урбанизация. Лоша инфраструктура.
1.3. Социална сфера

  • Застаряване и намаляване на населението

заплаха влошена възрастова структура, намаляване дела на младите хора във вътрешността на общината;

Една от най-ниската степен на безработица за страната

слабост ясно изразена сезонна заетост;

заплахи - спад в качеството на човешките ресурси поради несъответствие на професионалното обучение и търсенето на пазара;

възможности – прилагане на активни мерки в областта на заетостта; привличане на младите и квалифицирани кадри към сферата на туризма и услугите свързани с него; мерки за превличате на инвестиции в диверсифициране на общинската икономика позволяваща целогодишна заетост;

  • Системата на здравеопазването е обезпечена с достатъчно здравни заведения и болнични легла

слабости - в условията на стартирала здравна реформа остават необхванати от лекарски практики много от социално слабите слоеве и села; няма оборудвани кабинети за практиките в малките населени места;

заплаха - да останат извън системата на качествена здравна помощ слоеве от социално слабото население;

Образование

слабости - в системата на образованието не са обхванати всички деца в общината; броят на децата в една паралелка намалява; материалната база е в състояние да поеме потребностите на образованието, но е остаряла и не достигат средства за ремонти;

заплаха - по-нататъшно намаляване на децата в системата на образованието не само поради демографската криза, но и поради икономическите затруднения за бедното население; пустеещи сгради;

  • Системата на културата - наличие на културни институции и обекти – театър, кино, археологически и етнографски музеи, читалища с библиотеки обединена школа за култура и фолклор, религиозни домове;

възможности - развитие на традициите и издигане на ролята на общината като културен център с регионално значение;

слабости - недостатъчни средства за тяхното поддържане и ефикасно функциониране;

заплаха - физическо деградиране на обектите и занемаряване на културната дейност ориентирана само към гост-туристите в активния сезон.
1.4. Техническа инфраструктура

  • Изградена инфраструктура на територията на общината – наличие на пътна мрежа до населените места в общината, училищна, спортно-техническа база;

възможностиизползване на транспортния коридор Варна-Бургас-М.Търново;

слабости - непълно усвояване на възможностите, които предоставя добре развитата инфраструктура;

заплаха - неизпълнение или забавяне на инвестиционни проекти в инфраструктурата, важни за развитието на общината;

Пътна мрежа до всички населени места

слабости – невъзможност за разширяване на пътната мрежа; липса на достатъчно паркинг места; лошо състояние на второ и третокласните пътища; липса на съвременна инфраструктура - пристанища

заплаха –прекаленао транспортно натоварване през туристическия сезон по пътищата;

Водоснабдяване и канализация – всички населени места в общината са водоснабдени. ГПСОВ Община Несебър пречиства битовите води в ПСОВ “Елените” и ПСОВ “Равда”

слабости – липса на достатъчно количество питейна вода през туристическия сезон. Недостиг на канализация и пречиствателни съоръжения;

  • Добре развита мрежа от населени местацентрално и преимуществено разположение на силно развития общински център;

възможности - формиране на балансирана система от населени места и развитие на нови връзки между града и селото;


2. SWOT – АНАЛИЗ

В технологията на стратегическото планиране SWOT анализът има ключово значение. Благодарение на него получените резултати от “анализа на средата” могат да се приоритизират и да бъдат структурирани по начин, позволяващ извличането на генералните стратегически цели, които ще преследва общината през следващите години.

SWOT анализът предлага възможност за творческо интерпретиране на резултатите от направените анализи, което е видно от предложената по-долу схема.
SWOT анализа на “Опазването на околната среда в Община Несебър”


I квадрант: Силни страни

II квадрант: Възможности

Благоприятно местоположение и природни условия.

Богат и атрактивен природен комплекс (море, климат, плажове, ландшафти) за туризъм и отдих

Добре развита инфраструктура и комуникации.

Богато биологично разнообразие.

Липса на големи промишлени замърсители.

Високо качество на околната среда



Използване на финансовите инструменти на ЕС за решаване на проблемите, свързани с опазването на околната среда

Обществена нагласа в подкрепа на усилията за опазване на околната среда

Развитие на туризма като приоритетен отрасъл.

Експониране на природно-туристическите ресурси



IV квадрант: Слаби страни

III квадрант: Заплахи

Неекологосъобразно третиране на отпадъците.

Необхванати в канализационна система населени места.

Недостиг на капацитет и пречиствателни съоръжения за отпадъчни води.

Незадоволително състояние на пътната мрежа в общината.

Интензивно строителство


Глобалните промени в климата

Все по–интензивен автомобилен транспорт

Свръх урбанизация

Изхабяване на туристическия потенциал

Инвестиционен натиск, заплашващ рекреационните ресурси и природния баланс;


Каталог: AWCadmin -> tiny mce -> plugins -> imagemanager -> files -> programi
programi -> Н а ц и о н а л н а с т р а т е г и я з а о к о л н а с р е д а и н а ц и о н а л е н п л а н з а д е й с т в и е 2000 – 2006 г
files -> О б щ и н а н е с е б ъ р п р о г р а м а за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община несебър настоящата програма
files -> Отчет за изпълнението на общинска програма за опазване на околната среда за 2015 г.; Отчет за изпълнението на общинска програма за управление на отпадъците за 2015 г
files -> Общи положения Този правилник оределя дейността на приюта и механизмите за нейното осъществяване. Съобразен е с всички действащи в момента нормативни актове – звмд, обнародван в държавен вестник брой №87 / 11
files -> Изграждане и рекострукция на водоснабдителната и канализационна инфраструктура в общината


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница