Прогнози за навлизане на превозни средства, с водородно задвижване и за разгръщането на зарядна инфраструктура на водород

Що се отнася до автомобилите, с водородно задвижване прогнозният брой по години е следният:

Ще бъде проведено проучване на различни сценарии за водородна мобилност, основана на добри практики. Ще бъдат изследвани възможностите за изграждане на национална мрежа от водородни зарядни станции. Целта е да се разработи модел, който е най-адекватен на българските икономически условия.

В начален стадий са дейностите по изграждане на първата водородна зарядна станция на пристанище Бургас. В дългосрочен план се обсъждат още няколко локации за изграждане на зарядна инфраструктура: София, Стара Загора, Русе. По този начин територията на България ще осигури необходимата зарядна инфраструктура. Разстоянието между зарядните станции ще бъде около 200 км.

Прогнозите са: след 2020 г. да има поне една функционираща зарядна станция и една в процес на изграждане. До 2030 г. трябва да има изградени четири зарядни станции.²³

По данни на „Европейската асоциация автомобили на природен газ“, към края на 2015 г. в Република България се движат 61 000 автомобила на компресиран природен газ от всички класове, като преобладават леките автомобили - над 99 %.

В страната ни има 110 автомобилни компресорни станции, което формира гъстота от 1 автомобилна компресорна станция на 1000 км². Тези данни поставят страната ни на едно от челните места в Европа по употреба на компресиран прероден газ в автомобилния транспорт. Дистрибуционната мрежа е сравнително равномерно разпределена на територията на страната, с ясно изразена по-ниска степен на гъстота в Северозападна България и Рило-Родопската област. Недостатъчни на брой са обаче станциите за зареждане с КПГ по основните пътни коридори от ТЕN-Т мрежата. Този факт, ограничава международните и междуградските пътувания на средни и дълги разстояния с автомобили, използващи КПГ, превръща страната ни в изолиран остров на европейската карта по отношение употребата на природен газ в транспорта, затруднява интеграцията й към европейските транспортни мрежи и единния пазар и задълбочава равнището на икономическата кохезия между Източна, Централна и Западна Европа.

Същевременно обаче, автопаркът от автомобили на КПГ е сериозно остарял и ситуацията драматично ще се промени в близките години. Над 95 % от всички автомобили на природен газ са употребявани и конвертирани за работа с горивото в началото на настоящия век, а технологиите и оборудването вече са физически и морално остарели. Това ще наложи тяхното излизане от употреба в хоризонт до 2020, което рязко ще влоши ситуацията с превозните средства на природен газ у нас. В същото време поради слабото предлагане на модели с фабрични газови уредби, както и поради неатрактивното ценово отношение на компресирания природен газ спрямо втечнения нефтен газ, пазарът на практика е в застой и няма ново търсене.

• 
  към настоящия момент пазарът на автомобили на природен газ в България е сравнително добре развит, но тенденциите за неговата бъдеща динамика са| неблагоприятни, поради физическото и морално остаряване на автопарка.
  
• 
  инфраструктурата за зареждане с КПГ по протежение на пътищата, влизащи в състава на ТЕN-Т мрежата на територията на Р България, не е изградена.
  

• 
  До 2020 г. приоритетно да бъде изградена инфраструктурата за компресиран и втечнен природен газ по протежението на транспортните коридори от ТЕN-Т мрежата, на територията на Република България.
  

• 
  В периода 2020 - 2025 г. е необходимо акцентът да бъде поставен върху изграждане на инфраструктурата за компресиран природен газ в регионите с по-ниско покритие на дистрибуционната мрежа като: Северозападна България и Рило-Родопската област.
  
• 
  В периода 2020 - 2025 г. е необходимо да се подпомогнат инвестициите в автопарк от тежкотоварни автомобили и автобуси с втечнен природен газ.
  
• 
  За периода 2025 - 2030 г. мероприятията следва да бъдат насочени към уплътняване на дистрибуционната мрежа за втечнен природен газ, както и към промотирането на нови технологии в областта на транспорта с алтернативни горива.
  
• 
  До 2020 г. е необходимо да се предприемат и мерки, свързани с укрепване на търсенето. С цел тяхното по-мащабно разгръщане е необходимо те да подпомагат предимно крайните потребители, които да бъдат подкрепени при закупуването и монтажа на уредби за компресиран природен газ.
  

• 
  Изключително важно до 2020 г. е да се положат основите на иновативни решения, както и да се подобри подготовката на кадрите за отрасъла. В този смисъл от съществена важност е да бъдат подкрепени инициативи за научни изследвания и подобряване на образователната подготовка на младежите, които ще бъдат бъдещите кадри в отрасъла. Тук е необходимо да бъдат осигурени средства от Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“.
  

За насърчване употребата на природен газ, могат да бъдат прилагани разнообразни мерки, като например:

• 
  осигуряване на преференции в зони със специален режим за паркиране (безплатно паркиране, платено паркиране, но с удължено времетраене или съчетание от двете;
  

• 
  при провеждане на обществени поръчки по ЗОП с предмет „транспортни услуги”, фирмите използващи превозни средства на природен газ, да получават бонус в оценката;
  

• 
  други.
  

Предоставянето на целеви финансови инструменти на ЕС, в т.ч.:

• 
  грантово финансиране чрез финансовите инструменти на оперативните програми и кохезионния фонд;
  

• 
  нисколихвено финансиране от „специален насърчителен фонд”, осигурявано чрез Българската банка за развитие, ще спомогне за поддържане на инвестициите в инфраструктурата за алтернативни горива.
  

Финансовите инструменти следва да бъдат предназначени за:

• 
  изграждането на станции за компресиран (в т.ч. и станции без достъп до газопреносната и газоразпределителната мрежа – дъщерни станции) и втечнен природен газ;
  

• 
  подкрепа за проекти, свързани с израждането на станции за втечнен природен газ и компресорни станции отдалечени от газопреносната и газоразпределителната мрежа;
  

• 
  подпомагане на пилотни проекти за развитие употребата на природен газ като моторно гориво в нови потребителски групи в: междуградските, крайградските и международни автобусни превози, тежкотоварните превози, търговските, яхтените морски превози, както и търговските и атракционни речни превози.
  

В същото време тези инвестиции ще позволят да се създаде хармонизирана и равномерна инфраструктура за алтернативните горива, на ниво Европейски съюз.

Доколкото анализът на съществуващото положение показва, че на голяма част от пристанищата, обхванати от основната и широкообхватната TEN-T мрежа, са изградени инсталации за предоставяне на брегово електроснабдяване на корабите, следва да се проучи необходимостта от модернизиране на тези инсталации по отношение възможностите за едновременно снабдяване на всички кораби в пристанищата и необходимата мощност както обща, така и на всяка отделна точка в зависимост на нуждите, типа и големината на корабите, посещаващи пристанищата. В резултат на това проучване следва да се идентифицират приоритетите за ремонт и изграждане на точки, като изграждането на съответното оборудване е необходимо да се извърши при спазване на заложените стандарти. Тези технически изисквания и стандарти следва да се отразят в българското законодателство.

По данни до края на 2015 г. на голяма част от пристанищата и пристанищните терминали е създадена организация за предоставяне на електроенергия от брега. Бреговото електроснабдяване се инсталира приоритетно в пристанищата от основната TEN-T мрежа и в другите пристанища до 31 декември 2025 г.

Инсталациите за брегово електроснабдяване на морския транспорт, разгънати или обновени след 18 ноември 2017 г. следва да отговарят на техническите спецификации, регламентирани в чл. 4, параграф 6 от Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива.

Инсталирането на това оборудване не е задължително, при условие че не се регистрира търсене и разходите са несъразмерни по отношение на ползите, в това число и ползите за околната среда.

Необходими мерки за гарантиране на заложените национални краткосрочни и дългосрочни цели

Тъй като на голяма част от пристанищата и пристанищните терминали електроснабдяването на кораби от брега се предоставя, следва да се осигури устойчиво предлагане на тази услуга чрез въвеждането в националното законодателство на съответните стандарти и технически спецификации за бреговото електроснабдяване за кораби, плаващи по море и брегово електроснабдяване за плавателни съдове по вътрешни водни пътища. Към настоящия момент е определено, че бреговото електроснабдяване за кораби, плаващи по море, както и проектирането, монтажът и изпитването на системите, трябва да отговарят на техническите спецификации, регламентирани в чл. 4, параграф 6 от Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива. Инсталациите за брегово електроснабдяване на морския транспорт, разгънати или обновени след след 18 ноември 2017 г. следва да отговарят на стандарт IEC/ISO/IEEE 800005-1. В тази връзка е необходимо да се разработи подходяща законодателна уредба, с която собствениците на пристанища да осигурят това съответствие на инсталациите за брегово електроснабдяване на морския транспорт.

Определянето на националните краткосрочни и дългосрочни цели по отношение на снабдяването на водния транспорт с ВПГ е свързано с провеждането на проучване относно възможностите за изграждане на необходимия брой точки за зареждане с ВПГ на морските пристанища, които да позволят движението на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, задвижвани с ВПГ, или на кораби, плаващи по море, задвижвани с ВПГ, в рамките на основната TEN-T мрежа. Необходимите точки за зареждане с ВПГ в българските морските пристанища следва да бъдат изградени до 31 декември 2025 г.

С проучването също така трябва да се определи и подходящия брой точки за зареждане с ВПГ на пристанищата по вътрешните водни пътища, които да позволяват движението на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, задвижвани с ВПГ, или на кораби, плаващи по море, задвижвани с ВПГ, в рамките на основната TEN-T мрежа. Необходимите точки за зареждане с ВПГ в българските пристанищата по вътрешните водни пътища следва да бъдат изградени до 31 декември 2030 г.

Заложените цели обхващат приоритетно пристанища: Бургас, Русе и Видин, тъй като са част от основната TEN-T мрежа, което не изключва възможността в дългосрочен план точки за зареждане с ВПГ да са на разположение в пристанища от широкообхватната мрежа: Варна, Лом, Оряхово, Силистра и Свищов.

За постигане на заложените по-горе цели Република България си ситрудничи с Румъния, за да се осигури адекватно покритие на мрежата, както в морските пристанища, и най-вече в пристанищата по вътрешните водни пътища за осигуряване на необходимите точки по целия българо-румънски участък на река Дунав.

Необходими мерки за гарантиране на заложените национални краткосрочни и дългосрочни цели

По отношение на изпълнението на заложените по-горе цели относно инсталирането до 31.12.2025 г. на подходящ брой точки за зареждане с ВПГ на морските пристанища и до 31.12.2030 г. на подходящ брой точки за зареждане с ВПГ на пристанищата по вътрешните водни пътища, които да позволят движението на плавателни съдове по вътрешните водни пътища, задвижвани с ВПГ, или на кораби, плаващи по море, задвижвани с ВПГ, в рамките на основната TEN-T мрежа, следва да се изготви анализ на разходите и ползите от инсталиране на подобно оборудване.

С проучването ще се определят местата и сроковете за изграждане на съответните точки за зареждане в основната TEN-T мрежа: пристанища Бургас, Видин и Русе. С проучването също така следва да се оценят реалните потребности на пазара от изграждане на точки за зареждане в морските пристанища и в пристанищата по вътрешните водни пътища. Следва да бъде оценена също така и необходимостта от изграждане на подходяща инфраструктура и в пристанищата, обхванати от широкообхватната ТEN-T мрежа.

Извършването на подобно проучване и изграждането на необходимата инфраструктура са предпоставка за по-доброто интегриране на българските пристанища в европейската транспортна система, с което ще се осигури висока степен на безопасност и сигурност на транспорта, а също така и намаляване на вредното му въздействие върху околната среда и здравето на хората. Изпълнението на предвидените цели в голяма степен се свързва с определянето на тенденциите за развитие на българските пристанища в дългосрочен план.

В настоящата рамка на политиката е направен обзор на стратегическите документи на национално ниво, застъпващи тематиката за алтернативните горива и алтернативни технологии на задвижване.

Представени са действащите закони и подзаконови нормативни актове, които касаят пряко или косвено отделните видове алтернативни горива: електрическа енергия, природен газ, втечнен нефтен газ, биогорива, водород. Идентифицирана е необходимост от хармонизиране на някои от закони и подзаконови нормативни актове с оглед транспониране на изискванията на Директива 2014/94/ЕС.

Разгледани са възможностите за инвестиционна подкрепа по линия на някои от оперативните програми, както и на други програми за финансиране на проекти в областта алтернативните технологии на задвижване и алтернативните горива.

Предвидените мерки във връзка с изпълнението на изискванията на член 3 от Директива 2014/94/ЕС за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива имат прогнозен характер и в случай, че се изискват бюджетни средства ще се изпълняват и финансират според възможностите, в рамките на средствата от държавния бюджет за годините от одобрената от Министерския съвет средносрочна бюджетна прогноза до 2020 г., а за годините извън нея посочените мерки за изпълнение и стойностите за тях имат прогнозен характер.

Отразени са тенденциите в крайното енергийно потребление в транспортния сектор – потребление по видове транспорт и по вид гориво – бензин/дизел, пропан-бутан/природен газ, биогорива.

Изнесени са актуални данни за разпределението на автомобилния парк в Република България по вид на използваното гориво и неговата възрастова структура.

Представено е актуалното състояние на инфраструктура по отделни видове алтернативни горива, използвани в автомобилния, водния и въздушния транспорт. Предложени са прогнозни цели, възможности и потенциални мерки по отношение на :

• 
  навлизането на превозните средства, с електрическо и водородно задвижване и изграждането на съответната зарядна инфраструктура за тях.
  
• 
  изграждането на зарядна инфраструктура за компресиран и втечнен природен газ
  
• 
  наземното електроснабдяване на морските пристанища и пристанищата по вътрешните водни пътища
  
• 
  снабдяването с втечнен природен газ на морските пристанища и пристанищата по вътрешните водни пътища.