Национална система за оценка на емисиите на ПГ

Национална система за оценка на емисиите на ПГ

Цел: Прието законодателно или административно решение за създаването на национална система за оценка на емисиите на ПГ.

Задачите, които трябва да бъдат изпълнени за постигане на тази конкретна цел са:

1. 
   Експертно проучване за структурата, управлението и функционирането на националната система за инвентаризация
   
2. 
   Включване на решението за изграждане на системата в Националната стратегия за опазване на околната среда
   
3. 
   Постановление за управлението на системата
   

Цел: Установена и регулирана система за набиране, обработка и предоставяне на информация и данни, нужни за планирането и изготвянето на националната инвентаризация.

Задачите за тази конкретна цел изискват:

1. 
   Законодателни промени, позволяващи изискване и своевременно подаване на нужната информация (Законът за опазване на околната среда и/или Законът за статистиката);
   
2. 
   Постановление за създаването на тази система;
   
3. 
   Установяване на правила и норми за координация на набирането и предоставянето на данни и информация в от източниците на емисии до министерствата и агенциите;
   
4. 
   Създаване и въвеждане на сертифицирана система за верифициране и управление на качеството на данните и информацията;
   
5. 
   Обучение на специалистите, които събират, проверяват и верифицират информацията;
   
6. 
   Укрепване на капацитета на Националния координатор на системата за оценка на антропогенните емисии – Изпълнителната агенция по околна среда и министерствата и ведомствата, събиращи информация.
   

Цел: Навременно изпълнение на инвентаризациите, спазвайки изискванията на Междуправителствения Комитет по изменение на климата.

Задачите, които трябва да бъдат изпълнени за постигането на тази конкретна цел включват:

1. 
   Сформиране и акредитиране на постоянен екип, който да изпълнява основните дейности по оценка на емисиите;
   
2. 
   Осигуряване на подходяща процедура за възлагане на инвентаризациите;
   
3. 
   Осигуряване на финансови средства за редовно изпълнение на оценките на емисиите на парникови газове.
   

• 
  екипът от Института по енергетика, изготвил 12 национални инвентаризации и доклади;
  
• 
  екипът, обучен в изготвянето на националните инвентаризации и доклади;
  
• 
  звеното за координация на инвентаризациите (двама души), както и Националният регистър на Изпълнителната агенция по околна среда в МОСВ.
  

Цел: Установен механизъм и практика за ежегоден анализ и оценка на причините за трендовете и обема на емисиите.

Задачите, които трябва да бъдат изпълнени за постигането на тази конкретна цел включват:

1. 
   Обучение на секторни експерти за оценка на тенденциите и причините;
   
2. 
   Сформиране на екипи от секторни експерти и въвеждане на процедури и практики в съответните министерства и изпълнителни правителствени агенции за анализ на производствените обеми и консумацията на горива и енергия;
   
3. 
   Сформиране на екип за анализ на тенденции и причини на национално ниво.
   

Член 5 на Протокола от Киото задължава всички страни, включени в Приложение Б да имат създадена Национална система за оценка на антропогенните емисии не по късно от 01.01.2007 г.

Решение на Съвета на ЕС от 11 февруари 2004 г. относно механизма за мониторинг на емисиите на ПГ на Съюза и изпълнение на Протокола от Киото осъвремени времевата рамка за докладване на задълженията на Съюза и неговите страни-членки както следва: ³³

1. 
   Комисията е длъжна да приеме в срок до 30 юни 2006 г. система за инвентаризации в Съюза, за да се осигури точност, сравнимост, еднородност, изчерпателност и навременност на националните инвентаризации с оглед изпълнението на инвентаризациите на ПГ на Общността;
   
2. 
   Страните-членки са длъжни в срок до 31.12.2005 г. да изградят системи за национални инвентаризации по изискванията на Протокола от Киото.
   

3. Търговия с емисии и Съвместно изпълнение

1. 
   Да се установят позиции за участието в механизма СИ в съответствие с Протокола от Киото;
   
2. 
   Да се установят позиции и да се приеме решение за начина на въвеждане и прилагане на Схемата за търговия с емисионни разрешителни на ЕС в България след присъединяването към Съюза.
   
3. 
   Ясна държавна политика по търговията с емисии в съответствие с член 17 от Протокола от Киото.
   
4. 
   Разработване на обща стратегия, включваща всичките три инструмента и връзките между тях.
   

1. Съвместно изпълнение

България вече е добила значителен опит в изготвянето и одобрението на проекти СИ. Все повече заинтересовани страни - инвеститори и предприемачи проявяват интерес към разработването на проекти за СИ в България.

Ситуацията в момента е представена в Таблица7.1:

Страни, подписали МР с България

1. 
   Австрия;
   
2. 
   Швейцария;
   
3. 
   Нидерландия;
   
4. 
   Дания;
   
5. 
   Прототипен въглероден фонд.
   

България основава своята политика за СИ на следни принципи и допускания:

1. 
   Потенциалът за проекти СИ в България е значителен. По-голямата част от потенциала е в дребномащабни проекти, което представлява недостатък за проектите СИ;
   
2. 
   Най-големият потенциал за проекти СИ е в областта на енергийната ефективност (включвайки когенерация) и ВЕИ;
   
3. 
   България има предимство, в сравнение с присъединилите се страни, по отношение на допълнителността на проектите СИ и ще се ползва от него;
   
4. 
   Емисиите, намалени по проекти преди 2008 г. могат да се компенсират във формата на ПЕЕ само посредством Българската Схема за Зелени инвестиции, която понастоящем е в процес на създаване;
   
5. 
   Очаква се прилагането на ЕСТЕ в България в комбинация с Директивата, свързваща ЕСТЕ с други системи за търговия на ПГ и проекти за СИ (“Свързваща Директива”) да окаже голямо влияние на търсенето на ЕРЕ;
   
6. 
   Присъединяването към ЕС ще намали допълнителността на голям дял от потенциалните проекти за СИ.
   

Проектите СИ ще продължат да се прилагат в България през следващите години. Броят на предлаганите проекти СИ постоянно расте и интересът към тях се увеличава. Съществуват ясни процедури и институционални структури за оценяване и одобрение на проектите СИ. Следователно има нужда от по-нататъшно разработване и укрепване на национална система и ръководство за проекти СИ.

Следните действия трябва да бъдат предприети, за да се гарантира успешното и ефективно прилагане на СИ в България:

1. 
   Усъвършенстване на оперативното ръководство за СИ;
   
2. 
   Усъвършенстване на законовата рамка за СИ и търговия с емисии;
   
3. 
   Укрепване на капацитета на МОСВ за прилагане и управление на СИ;
   
4. 
   Продължаване на разпространението на информация и обучението на хората, предлагащи проекти и финансиране.
   

1. 
   Да се внедри българско ръководство и проекти за СИ;
   
2. 
   Да се улесни процесът по изготвянето на инвентаризациите на емисиите на ПГ;
   
3. 
   Да се подготвят институционални и законови структури за СИ и търговия с емисии.
   

2. Прилагане на Схемата на ЕС за търговия с емисионни квоти

Според член 17 на Протокола от Киото страните от Приложение Б биха могли да обменят ПЕЕ.³⁵ Възможни са два вида търговия с емисии: международна търговия с емисии (МТЕ) и национална търговия с емисии в рамките на Европейската Схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). В първия случай (МТЕ) страните спазват правилата за международна търговия. Законовата основа на този принцип е положена в член 17 на Протокола, която постановява, че страните от Приложение Б могат да търгуват помежду си. При втория вид страните разпределят разрешителни между предприятията на тяхна територия и ги упълномощават да търгуват на международния пазар в рамките на Европейския съюз (Виж т. 7.3.3.).

Директивата 2003/87/ЕС за Схема на Европейския съюз беше приета през 2003 г. (COM (2003) 403) Тя установява една система “ограничи и търгувай” за емисии на ПГ (започвайки от CO₂), базирана на отделни предприятия и управлявана от законодателството на Общността. Въвеждането на ЕСТЕ изисква наличието в страните–членки на следните компоненти:

1. 
   Одобрен от ЕС План за разпределение на квоти
   
2. 
   Ръководство за мониторинг;
   
3. 
   Законова рамка;
   
4. 
   Административни структури за прилагане;
   
5. 
   Основаване на регистър на емисиите.
   

Предстоящото присъединяване към ЕС налага Директивата за Схема на ЕС за търговия с емисионни разрешителни да бъде приложена до 1 януари 2007 г

Включване на 01.01.2007 г., по време на първата фаза, би дало на България възможността да натрупа опит възможно най-скоро. Ако подготовката за ЕСТЕ започне ефективно към 01.01.2005 г., две години ще бъдат достатъчни, за да сме готови за начална дата 01.01.2007 г., особено отчитайки факта, че България би могла да се възползва от опита в другите нови членки на ЕС, които ще започнат прилагането на ЕСТЕ от 01.01.2005 г.

Ситуацията на пазара и търсенето на разрешителни са трудно предсказуеми по времето на изготвяне на НПДИК. Разработени са плановете за разпределение, които подлежат на оценка от Комисията. Ето защо, преди да започне подготовката за въвеждане на ЕСТЕ, българското Правителство ще трябва да оцени внимателно ситуацията на пазара и опита на новите страни-членки на ЕС, които са се включили в ЕСТЕ през 2005 г.

За прилагане на ЕСТЕ в България трябва да бъдат изпълнени следните действия:

1. 
   Оценка на пазарната конюнктура и опита на други страни-нови членки на ЕС;
   
2. 
   Проучване за изясняване на структурата, функциите и управлението на системата за търговия с емисии и необходимите поправки на финансовото, данъчното и друго законодателство;
   
3. 
   Транспониране на Директива 2003/87/ЕС в българското законодателство;
   
4. 
   Изготвяне и одобряване на план за разпределение на емисионни разрешителни и одобряване от Европейската Комисия;
   
5. 
   Приемане и въвеждане на ръководство за мониторинг;
   
6. 
   Избор на институция или метод за разпределение и мониторинг на емисионните квоти;
   
7. 
   Създаване на регистър на емисиите;
   
8. 
   Обучение на експерти за търговия с емисии според изискванията на Директивата;
   
9. 
   Разпространение на информация до бъдещите участниците от промишлеността и енергетиката;
   
10. 
    Издаване на разрешителни за емисии на ПГ.
    

3. Международна търговия с емисии (МТЕ), “Схема за Зелени инвестиции”

Решение на Правителството за СЗИ ще бъде взето до края на 2004 г.

Задачите, които трябва да бъдат изпълнени за въвеждането на СЗИ са:

1. 
   Решение за създаването на Фонд за зелени инвестиции и основните му изисквания;
   
2. 
   Изработване на проекта за СЗИ;
   
3. 
   Обучение на експерти по търговия с емисии в отговорните агенции;
   
4. 
   Създаване на фонд за набиране на средствата от търговията с емисии и правила за изразходването им;
   
5. 
   Преговори с потенциални купувачи на зелени ПЕЕ.
   

4. Национален регистър

С цел да се създаде национален регистър, ще бъде определена държавна институция или организация, акредитирана и оборудвана с хардуер и софтуер, която ще изпълнява ролята на Администратор на Националния регистър.

Задачите за изпълнение в подкрепа на тази конкретна цел са:

1. 
   Подбор на най-подходящата институция или организация;
   
2. 
   Акредитиране на избраната институция или организация със законов акт;
   
3. 
   Осигуряване на достатъчни финансови и технически ресурси и квалифицирани човешки ресурси за ефективно функциониране на Националния регистър;
   
4. 
   Обучение на персонала;
   
5. 
   Създаване на временна форма за регистрация на уговорените количества емисии по проекти Съвместно изпълнение и Търговия с емисии (докато се създаде Регистъра).
   
6. 
   Въвеждане на регистъра
   

5. Връзки между механизмите по Киото и ЕСТЕ

Трябва да се уточнят:

1. 
   Позиция по базовите прогнози за емисиите на ПГ и разликата до Киото целта. Въз основа на тази позиция могат да се изготвят общи цели и тавани за търговия с емисионни кредити;
   
2. 
   Обединяването на СИ с ЕСТЕ с отчитане на възможните ограничения;
   
3. 
   Очакванията за цените и ползите от механизмите, включително ценовата политика;
   
4. 
   Развитието във времето. Механизмите последователно ли ще се прилагат, или паралелно?
   

Директивата, поправяща Директивата за Схема за търговия с емисионни разрешителни за ПГ в Общността, с оглед механизмите по Протокола от Киото (Свързваща Директива) цели да признае кредитите от СИ и МЧР³⁸, за да се позволи употребата им в рамките на Схемата за търговия с емисионни разрешителни на Общността. Директивата включва следните условия:

1. 
   Количеството на конвертираните СЕРЕ и ЕРЕ може да бъде ограничено от общия брой на разрешителните. Това ще бъде решено от Комисията щом нивото достигне 6 %.
   
2. 
   Изключват се проекти в областта на Изменения в земеползването и горите и атомната енергетика.
   

4. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> POS -> Strategic documents
   file -> Решение на Министерски съвет №802 от 04. 12. 2007 г. (ДВ, бр. 107 от 2007 г.): Обявявам защитена зона „Камчия с идентификационен код
   file -> Министерство на околната среда и водите утвърден със заповед № рд – 991/23. 12. 2014 г. На министъра на околната среда и водите
   POS -> Отчет за работата на министерство на околната среда и водите юли 2009 г. – юли 2011 г
   Strategic documents -> Република българия министерски съвет национална стратегия
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: