Съмърхил възпитание чрез свобода Александър Нейл Съмърхил преди
Изтегляне 4.85 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- психолозите, навярно, ще се усмихват на сегашното ни невежество.
- УЧИЛИЩЕТО СЪМЪРХИЛ
| приемане, нежност, търпимост. Аз не се осмелявам да използвам думата „любов”, защото тя стана почти неприлична, както и множество други ясни и чисти четирибуквени англосаксонски думи.
А. Нийл ВСТЪПИТЕЛНИ ДУМИ Психология- в тази област никой не знае твърде много. Вътрешните пружини на човешкия живот са все още до голяма степен скрити от нас. От момента, когато геният Фройд й вдъхна живот, психологията отиде далече, но все пак тя си остава млада наука, която само очертава бреговете на неизвестен континент. След петдесет години психолозите, навярно, ще се усмихват на сегашното ни невежество. Когато се отказах от теоретичната педагогика и започнах да се занимавам с детска психология, ми се наложи да работя с най-различни деца: подпалвачи, крадци, лъжци, хора, които уринират в леглото, и такива, които страдат от пристъпи на ярост. Дългите години на напрегнат труд ме убедиха колко малко неща знам за движещите сили на живота. Аз съм уверен, обаче, че родителите, които имат работа само със собствените си деца, знаят много по-малко от мен. И тъй като аз вярвам, че с трудните деца почти винаги се общува неправилно в къщи, аз се осмелявам да се обърна към родителите. В какво се състои задачата на психологията? Аз предлагам думата „лечение”. Обаче аз изобщо не искам да бъда излекуван от своите предпочитания към оранжевия или черния цвят; от пристрастието си към пушенето, също и към моята привързаност към бутилката вино. Нито един педагог в света няма право да лекува детето от желанието да извлича шум от барабана. Единственото, което може да се лекува- това е нещастието. Трудното дете- това е нещастно дете. То се намира в състояние на война със самото себе си, а следователно и с целия свят. Трудният възрастен седи в същата лодка. Нито един щастлив човек никога не е нарушавал реда по време на събрание, не е проповядвал война, не е линчувал негри. Нито една щастлива жена не е имала претенции към своите деца и мъж. Нито един щастлив мъж никога не е убивал и не е крал. Нито един щастлив началник никога не е държал своите подчинени в страх. Всички престъпления, всичката злоба, всички войни се отнасят към нещастието. Тази книга е опит да се покаже как възниква нещастието, как то разрушава човешкия живот и какво може да се направи, по възможност нещастието да не възниква. Освен това , тази книга е за конкретно място- Съмърхил, където детското нещастие се лекува и още по-важно нещо: децата се възпитават в щастие. А.Нийл Част 1 УЧИЛИЩЕТО СЪМЪРХИЛ Идеята на Съмърхил Това е разказ за едно съвременно училище, което така и се нарича- Съмърхил. Училището беше основано през 1921 г. То е разположено в градчето Лейстън в Съфолк, приблизително на сто мили от Лондон. Няколко думи за учениците на Съмърхил. Децата попадат в нашето училище обикновено на 5 години, но могат да дойдат и на 15. Завършват училището на 16 години. Като правило при нас има около 25 момчета и 20 момичета. Децата са разделени на три възрастови групи: малки- от 5 до 7 години, средни- от 8 до 10 и големи- от 11 до 15. При нас се учат и доста деца от други страни. В даденият момент, 1986 г., сред нашите ученици са 2 скандинавчета и 44 американчета. Децата са разпределени в училището по своите възрастови групи и всяка група има домоуправителка. Спалните на децата до средна възраст се намират в каменна сграда, а по-големите спят в летни къщи. Само едно или две деца от големите имат самостоятелни стаи. Стаите , както на момчетата, така и на момичетата са за двама-трима- четирима човека. Никой не проверява стаите и никой не прибира децата. Те са оставени на спокойствие. Никой не им казва какво да обличат: те носят каквото искат. Вестниците наричат такива училища : училище „прави каквото искаш”, журналистите смятат, че тук е сборище на примитивни диваци, непризнаващи никакви правила и незнаещи как да се държат. Затова се налага да разкажа за Съмърхил толкова честно, колкото бих могъл да го направя. Разбира се, че аз съм пристрастен, когато пиша за своето училище, но все пак ще се постарая да покажа не само неговите заслуги, но и пропуски. Заслугата е- здрави и свободни деца, чийто живот не е помрачен от страх и ненавист. Очевидно, това училище, което кара децата, активни по своята природа, през всичкото време да седят на чиновете , изучавайки в по-голямата си част, безполезни предмети - това е лошо училище. То е добро само за тези, които вярват именно в такова училище, за хората, които са лишени от творческа жилка, стремейки се да насочат децата не към творчество, а към послушание, към пълно съответствие на цивилизацията, където единственият критерий за успеха- това са парите. Съмърхил започна като експериментално училище. Сега то е по-скоро показно училище, което показва как свободата върши своята работа. Когато ние с моята първа жена създадохме това училище, имахме една водеща идея: училището трябва да подхожда на децата, а не обратното- децата на училището. Аз преподавах дълги години в обикновени училища. Добре познавах другия начин за организация на училищния живот и разбирах, че той никак не е добър. Не е добър, защото се основава на представите на възрастните какви трябва да бъдат децата и как трябва да се учат. Този друг начин датира от времето, когато психологията все още не е била известна като наука. И така, ние се заехме да създадем училище, в което да предоставим на децата свободата да бъдат самите себе си. За тази цел ние трябваше да се откажем от всякаква дисциплина, всякакво управление, всякакво внушение, всякакви морални поучения, всякакви религиозни наставления. Наричаха ни храбреци, но за това изобщо не се изискваше храброст. Всичко, което беше нужно- това е вярата: в децата, в това, че те по съществото на своята природа са добри, а не лоши. Повече от 40 години вярата в добрата природа на децата нито веднъж не се разколеба и по-скоро се превърна в окончателна увереност. Аз вярвам, че детето е вътрешно мъдро и реалистично. Ако го оставиш в покой, без всякакви внушения от страна на възрастните, то само ще се развие дотолкова, доколкото е способно да се развие. Затова Съмърхил - това е такова място, където имащите способности и желание да се занимават с наука ще станат учени, а желаещите да чистят улиците, ще ги чистят. Ние, наистина, досега не сме възпитали нито един чистач. Аз пиша това без всякакъв снобизъм, защото за мен е по-приятно това училище, което възпитава щастливи чистачи, отколкото училището, от което излизат учени-невротици. Що за училище е Съмърхил? Първо, уроците не са задължителни. Децата са свободни да ги посещават, ако искат, но могат и да ги игнорират- с години, ако пожелаят. Има разписание, но само за учителите. Децата обикновено ходят на тези занятия, които съответстват на тяхната възраст, а понякога - на техните интереси. Ние нямаме нови методи на преподаване, защото не смятаме, че преподаването само по себе си е много важно. Има ли в училището особени начини за деление в колона или ги няма - това няма никакво значение, защото самия навик за делене в колона е важен само за тези, които искат да го усвоят. А детето, което действително иска да се научи да дели в колона, непременно ще умее да го прави, независимо по какъв начин го обучават. Децата, които са постъпили в доучилищна възраст ходят на уроци от самото начало на своето пребиваване при нас, но децата, които са учили преди в други училища, заявяват, че повече никога през живота си няма да отидат на нито един идиотски урок. Това понякога продължава няколко месеца. Те играят, карат велосипеди, пречат на другите, но избягват уроците. Времето на оздравяване от тази болест е пропорционално на ненавистта, породена в тях от другите училища. Една девойка, която дойде от манастирско училище, постави рекорд. Тя безделничеше три години. Като цяло, средния срок за оздравяване от отвращението към уроците е три месеца. Хората, които не споделят нашите концепции за свобода ще си помислят: това трябва да е дом за луди, в който децата , ако искат, могат да играят по цели дни. Някои възрастни казват:”Ако ме изпратят в такова училище, аз изобщо никога нищо няма да правя”. Други казват: ”Такива деца ще се чувстват непълноценни, когато им се наложи да се състезават с децата, които са заставяни да учат”. Аз си мисля за Джак, който си отиде от нас, когато беше на 17 години, за да постъпи в механичен завод. Веднъж го извикал управителя на завода. Ти си момче от Съмърхил,- казал той.- Много ми е интересно какво мислиш за това обучение сега, когато се срещна с децата от обикновените училища. Ако сега трябва да избираш, какво ще избереш - Итън или Съмърхил? Разбира се, Съмърхил,- отговорил Джак. Но какво дава това училище, което другите училища не дават? Джак се почесал по главата. Не зная,- отговорил той замислено,- Аз мисля, че то дава чувство на пълна увереност в себе си. Да,- сухо констатирал управителя,- забелязах това, когато влезе в кабинета ми. О, боже,- разсмял се Джак,- съжалявам, ако съм създал такова впечатление. На мен това ми хареса,- казал управителя.- Повечето хора, когато ги извикам в кабинета си, не ги свърта на едно място и се смущават. Ти влезе като при равен. Между впрочем, в какъв отдел каза, че искаш да се преместиш? Тази история показва, че само по себе си, учението не е толкова важно, както личността и характера. Джек се провали на изпитите в университета, защото ненавиждаше книжната мъдрост. Но недостатъчните знания за „Есето” на Лема или незнанието на френски език , не го направиха неприспособим към живота. Сега той успешно работи като механик. Между впрочем, в Съмърхил се учи достатъчно много. Възможно е групата на нашите дванадесегодишни да не може да се конкурира с обикновените училища по правопис или дроби. Но на изпит, изискващ съобразителност, нашите биха ги разбили на пух и прах. В нашето училище няма изпити, но понякога, заради интереса, аз провеждам нещо от рода на изпит. Веднъж, например, бяха зададени следните въпроси: Къде се намира Мадрид, остров Четвъртък, вчера, любов, демокрация, ненавист, моята джобна отверка/уви по повод на последното не постъпи нито едно полезно указание/? Преведете значението на следните думи/цифрата показва колко значения се очакват във всеки случай/: Ару/3/....само двама успяха правилно на дадат третото значение – единица за измерване ръста на коня. Брак/4/..метал, малки монети, висш армейски чин, оркестрова група. Преведете монолога на Хамлет „Да бъдеш или да не бъдеш” на съмърхилски език. Съвършено ясно е, че тези въпроси са несериозни и децата получават огромно удоволствие от тях. Новите, като правило, не достигат нивото на по-старите. И не заради слабост на интелекта, а по-скоро заради вкоренения навик да ходят по отъпкани пътеки и свободата на придвижване ги озадачава. Ние говорихме за игровия аспект на учението, но на всички занятия се провежда и голяма работа. Ако учителя по някаква причина не може да проведе занятието, назначено за даден ден, то това обикновено предизвиква в децата голямо разочарование. Наложи се да изолираме Давид, на 9 години, заради коклюш. Той горчиво плачеше и протестираше:”Аз ще пропусна урока на мис Роджър по география”. Давид е в нашето училище практически от своето раждане и той имаше напълно определени и окончателни представи за необходимостта да ходи на уроците, които му предлагат. Сега Давид е професор по математика в Лондонския университет. Преди няколко години, на общо събрание на училището/където всяко едно от правилата за учащите се приема от цялото училище, а всеки ученик и всеки сътрудник имат по един глас/ някой предложи за определени постъпки да има наказание отлъчване от часовете за една седмица. Децата протестираха, че това е много сурово наказание. И аз, и моите колеги ненавиждаме изпитите. За нас университетските изпити са проклятие. Докато съществуват изпитите, ние трябва да се справяме с тях. А, следователно, педагозите на Съмърхил са винаги достатъчно квалифицирани, за да преподават в съответствие с установените стандарти. Малко деца искат да вземат тези изпити, към тях се стремят само тези деца, които се канят да постъпят в университета. Те обикновено започват сериозно да се подготвят на 14 години и за три години успяват да усвоят всичко необходимо. Разбира се, не винаги нашите възпитаници успяват от първия опит. Важно е, че те опитват да постъпят отново. Съмърхил, вероятно е най-щастливото училище в света. Ние нямаме ваканции и децата рядко тъгуват по своя дом. При нас почти никога няма битки- споровете, разбира се, са неизбежни, но на мен рядко ми се е случвало да видя юмручен бой от рода на тези, в които аз съм участвал като момче. Така също рядко чувам децата да крещят, защото при свободните деца, за разлика от подтиснатите, няма омраза, която трябва да се изрази. Омразата се подхранва с омраза, любовта- с любов. Любовта означава приемане на децата и това е съществено за всяко училище. Вие не можете да бъдете на страната на децата, ако ги наказвате или отбранявате. Съмърхил - това е училище, където детето знае, че го приемат. Трябва да отбележим, че на нас изобщо не са ни чужди човешките слабости. Веднъж през една пролет аз се заех с посаждането на картофи и когато през месец юни забелязах, че осем храста са изкоренени, устроих голям скандал. Между другото, имаше разлика между моят скандал и скандала, който би устроил авторитарния педагог. Моят скандал беше по повод картофите, а скандалът, който би устроил авторитарния педагог щеше да се концентрира върху нравствения проблем на честност и нечестност. Аз не казвах, че картофите не трябва да се крадат. Аз акцентирах, че това са моите картофи и затова не трябва да ги крадат. Надявам се, че обясних разбрано разликата. С други думи, аз не съм началника за децата, от който трябва да се страхуват. Ние с тях сме равни и шума, който вдигнах по повод на моите картофи, има за тях не повече значение от всеки шум, който би вдигнало всяко от момчетата по повод спуканата гума на велосипеда си. Ако вие сте равни, няма нищо страшно в това да се вдигне шум. Някой ще каже:”Какви разговори са това? Никакво равенство не може да има тук. Нейл е главния, той е по-стар и мъдър”. И това е истина. Аз съм главния и , ако се случи да избухне пожар, децата ще побегнат към мен. Те знаят, че аз съм по-стар и по-опитен, но, когато аз се срещам с тях на тяхна територия, на картофените гнезда, така да се каже, това няма никакво значение. Когато петгодишният Били ми каза да си тръгна на неговия рожден ден, защото не съм поканен, аз веднага си тръгнах без ни най-малко колебание, точно по същия начин Били си тръгва от моята стая, когато аз не желая неговата компания. Да се опишат такива отношения между деца и педагози не е лесна работа, но всеки, който е бил в Съмърхил, разбира какво имам предвид, говорейки за идеални отношения. Това се отнася и за персонала като цяло. Майстор Клайн, химик, го наричат по име- Алън. Други сътрудници са известни на децата като Хари, Ула, Дафна. Мен ме наричат Нейл, а готвача- Естер. В Съмърхил всички имат равни права. На никой не му е позволено да дрънка на моя роял, но и на мен не ми е позволено да вземам без да питам нечий велосипед. На общите събрания на училището гласът на шестгодишното дете е важен, колкото и моят глас. Изкушеният човек, разбира се, ще каже, че на практика всичко се решава с гласовете на възрастните. Нима шестгодишното дете, преди да вдигне ръка, няма да погледне как вие гласувате? Много бих искал понякога действително да постъпи така, защото много от моите предложения се провалят. Ако децата са свободни, не е толкова лесно да им се повлияе и причината е - отсъствието на страх. Каквото и да говорим- отсъствието на страх е най-прекрасното нещо в живота на детето. Нашите деца не се страхуват от нашите сътрудници. Едно от училищните правила е, след десет часа вечерта, в коридора на горния етаж да бъде тихо. Една вечер, около единадесет часа вечерта, се развихри битка с възглавници и аз станах от масата, на която пишех, за да изразя протест по повод на шума. Когато се качих горе, в коридора се разнесе тропот, а после стана тихо и пусто. И в този момент чух един разочарован глас: ”Да, това е Нейл”,- и веселието се възобнови. Когато аз обясних, че седя долу и се опитвам да пиша книга, те проявиха съчувствие и веднага се съгласиха да прекратят шума. Те бяха побягнали, мислейки си, че ще ги залови дежурния, който следи спазването на времето за почивка/техен връстник/. Аз искам да подчертая важността за отсъствието на страх пред възрастните. Деветгодишно дете, разбивайки прозореца с топката, ще дойде и ще ми каже за това. Ще ми каже, защото не се страхува, че аз ще се ядосам и ще му чета морал. На него ще му се наложи да плати прозореца, но той не се страхува от наказания. Преди няколко години се случи така, че училищното управление си подаде оставката и никой не искаше да се кандидатира за изборите. Аз се възползвах от случая и дадох обява:”В отсъствието на управление аз се обявявам за Диктатор. Хайл Нейл!” Скоро започна роптаене. По средата на деня при мен дойде шестгодишния Вивиян и ми каза: „Нейл, аз счупих стъклото в спортната зала”. Аз махнах с ръка и казах: „Не ме занимавай с дреболии”,- и той излезе. Малко по-късно Вивиян се върна и ми съобщи, че е счупил още два прозореца. Стана ми любопитно и аз го попитах в какво се състои неговата идея. Аз не обичам диктаторите,- отговори момчето,- и не обичам да оставам без храна./По-късно аз обясних, че опозицията на диктатурата се опитва да защити своите права при готвачката, но тя бързо затворила кухнята и си отишла в къщи./ Е, какво ще правиш по-нататък? - поинтересувах се аз. Да чупя прозорци. Напред! - подкрепих го аз и той тръгна. Когато той отново се върна, обяви, че е счупил още седемнадесет прозореца. Но, имай предвид,- думите на Вивиян звучаха убедително,- че ще ги заплатя. По какъв начин? От своите джобни. Колко време ще отнеме това? Аз бързичко пресметнах и казах: Около десет години. Той мигновено помръкна, но после видях как лицето му просветна. Ха,- закрещя той,- аз изобщо не съм длъжен да ги заплатя. А, какво ще кажеш за правилата за лична собственост? - попитах аз. - Прозорците са моя лична собственост. Това го знам, но сега няма никакви правила за лична собственост. Няма управление, а правилата идват от управлението. Предполагам, че изражението на лицето ми го накара да добави: Но все пак аз ще ги платя. Обаче не му се наложи да плати за прозорците. Скоро, на една своя лекция в Лондон, аз разказах тази история. След лекцията при мен дойде един млад човек и ми връчи една банкнота с думите: ”За заплащане на прозорците на това дяволче”. И цели две години Вивиян продължаваше да разказва на разни хора за разбитите прозорци и за човека, който ги заплати: ”Той трябва да е ужасен идиот, защото дори не ме е виждал нито един път”. Децата лесно влизат в контакт с непознати хора, когато не им е познат страха. Английската сдържаност в действителност е страх; и именно заради това най-сдържаните хора са тези, които имат най-много пари. Фактът, че децата на Съмърхил са изключително приветливи с гостите е предмет на гордост за мен и моите колеги. Следва, обаче, да призная, че повечето от нашите посетители са сами по себе си интересни за децата. Най-малко желаните гости за тях са ревностните педагози, които непременно искат да погледнат техните рисунки или писмени работи. Най-желаният гост е този, който има какво да разкаже - за приключения и пътешествия, а най-много от всичко за авиацията. Боксьорът или известния тенисист незабавно попадат в обкръжението на децата, а този, който само декламира, безжалостно е оставен сам. Често нашите гости забелязват, че е невъзможно да различат децата от сътрудниците. Това е истина: чувството на единение се оказва много силно, когато децата усещат поддръжка. Учителят не изпъква с нищо. Ученици и сътрудници ядат едно и също и се подчиняват на едни и същи правила в общежитието. Децата биха се възмутили, ако на персонала се предоставят някакви привилегии. Когато започнах да провеждам ежеседмични беседи по психология с персонала, се разнесе ропот - това им се стори несправедливо. Аз промених своя план и направих беседите отворени за всички, по-големи от 12 години. И така, всеки вторник моята стая беше пълна с младежи, които не само слушат, но и изказват мнения. Ето няколко теми, които децата ме помолиха да обсъдим: комплексът за малоценност, психологията на крадеца, психологията на гангстера, психологията на хумора, защо човекът е изобретил морала, мастурбацията, психологията на тълпите. Очевидно е, че такива деца ще навлезнат в живота с достатъчно широка и ясна престава за себе си и другите. Въпросът, който най-често задават посетителите на Съмърхил е следният: ”Няма ли детето да осъди един ден училището, оглеждайки се назад, че не се е занимавало с аритметика или музика?” Отговорът е следният: нито младият Фреди-Бетховен или Томи-Айнщайн няма да позволят да ги държат настрана от занятията , които им съответстват. Задачата на децата се състои в това, да изживеят собствения си живот, а не този, който са избрали за него неговите родители. Разбира се и не този, който би съответствал на целите на педагога, който вярва че знае по-добре. Вмешателството и ръководството от страна на възрастните превръщат децата в роботи. Вие не можете да карате детето да учи музика или нещо друго, упражнявайки натиск върху неговата воля и по този начин в известна степен да го превърнете в слабоволев човек. Вие правите от тях хора, безропотно приемащи правила, удобни за обществото, на което са му нужни хора, послушно седящи зад скучните бюра, шляещи се по магазините, автоматично скачащи в градската железница в 8,30 часа- казано накратко, за общество, седящо на плещите на малкия човек- изплашен до смърт конформист. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 4.85 Mb. Сподели с приятели:
|