Последната част на дисертационния труд е посветена на четвъртата задача, поставена в научното изследване, а именно формулирането на изводи и предложения за повишаване на ефективността на изследваните земеделски стопанства. Основните изводи от тях са:
-
Ниската осигуреност и производителност на основните производствени фактори – земя, труд и капитал, резултират в постигнатите негативни икономически резултати от дейността на земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство. Сериозни загуби отчитат производителите на грозде и зеленчуци, което неминуемо ще доведе до напускане на голяма част от тях от тези сектори.
-
Получените максимално правдоподобни оценки с помощта на стохастичния граничен анализ, определят изследваните земеделски стопанства в трите подотрасъла като неефективни – вложените ресурси в изследваните производства не постигат максимално възможния производствен резултат. С най-висока средна ефективност през разглеждания период са земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство - 77%, следвани от зеленчукопроизводителите – 67% и гроздопроизводителите – 50%.
-
Размерите на стопанствата, специализирани в производството на зърно, грозде и зеленчуци, трябва да са съобразени с прилаганите технологични варианти, заетостта на постоянната работна сила и възможностите за наемане на допълнителна такава. Получените резултати сочат, че ефективни в зърнопроизводството са стопанствата с над 28 000дка ИЗП, в лозарството – между 700 и 2200 дка, а в зеленчукопроизводството – между 50 и 434 дка.
-
Влагането на допълнителна работна сила в производството оказва положително влияние върху ефективността на земеделските стопанства в изследваните производства, като увеличаването на броя ГРЕ, вложени в лозарството и зеленчукопроизводството е от ключово значение.
-
Инвестициите в съвременна земеделска техника и оборудване са задължително условие за повишаването на икономическата ефективност на изследваните земеделски стопанства, особено в зърнопроизводството, характеризиращо се с висока степен на механизация.
-
Спазването на агротехническите мероприятия и влагането на необходимите производствени средства е ключов фактор за по-високите средни добиви на изследваните земеделски стопанства, особено в лозарството и зеленчукопроизводството. Използването на нови сортове, препарати за растителна защита, торове и задължителни обработки, съобразени с агротехническите условия, са необходимо условие за по-високите средни добиви, производителност и ефективност.
-
Отчитането на влиянието на неефективните фактори значително намалява риска от въздействие на “статистическия шум” в изследваните производства, като най-голямо е значението им за стопанствата, специализирани в лозарство, а най-малко – за стопанствата със зърнена специализация.
Въз основа на направения анализ на земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство са формулирани препоръки за повишаване на тяхната икономическа ефективност, по-важните, от които са:
-
Окрупняване на земята в зърнените стопанства - закупуване или ползване под наем и аренда;
-
Сключване на срочни и безсрочни трудови договори, осигуряване на благоприятни условия на труд, повишаване на заплащането на труда в земеделските стопанства, както и спазване на трудовото законодателство;
-
Професионално обучение на мениджърите на земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство, насочено към управлението на земеделския бизнес, изготвянето на проекти, планирането на производството, внедряването на ефективни селскостопански практики, екологични стандарти, адекватни технологии, маркетинг, системи за счетоводно отчитане, управление и други;
-
Обновяване на производственото оборудване и подобряване на адаптивността на изследваните производства към строгите изисквания на европейското законодателство с цел повишаване конкурентоспособността на стопанствата на общия европейски пазар;
-
Участие в организации на производителите, като способ за решаване на основните проблеми в голяма част от изследваните земеделски стопанства, свързани с: повишаване на изкупните цени на продукцията; достъп до актуална информация; управление на продукцията и дейностите; планиране на производството; намаляване на производствените разходи; подобряване качеството на произвежданата продукцията и по-голяма пазарна подкрепа за извършване на производствените дейности;
-
Държавна подкрепа за развитие на икономически ефективен растениевъден сектор в рамките на ЕС.
Заключение:
За постигането на целта на дисертационния труд, а именно определяне на икономическата ефективност на българските земеделски стопанства, бяха решени задачите, свързани с определянето на теоретичните основи на ефективността, методите и моделите за нейното измерване; съставянето на методичен подход за оценка и анализ на икономическата ефективност на изследваните земеделски стопанства и предлагането на конкретни мерки и предложения за повишаването и.
Обектът на научно изследване - земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство, бе изследван от гледна точка на фирмената теория и по-специално теорията за Х ефективността чрез концепцията за стохастичната производствена граница, която изучава в най-пълна степен икономическите явления в селскостопанското производство, включвайки детайлен анализ на основните производствени фактори и факторите на “неефективност”.
За установяване на съвкупното им въздействие върху ефективността на изследваните земеделски стопанства, бе построен модел, включващ голяма част от факторите, влияещи върху производствения процес. Използвайки методите на статистиката, бяха анализирани тенденциите и състоянието на земеделските стопанства, а чрез софтуерния продукт FRONTIER 4.1 и максимално правдоподобните оценки, се установи кои “ефективни” и “неефективни” фактори, са съществени за повишаването на икономическата им ефективност. Получените резултати доказват формулираната в увода теза, че отчитането на качествените фактори при производството ще повиши икономическата ефективност на земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство.
Най-голямо значение за повишаване на ефективността в зърнопроизводството имат инвестициите в производствен капитал, в лозарството – употребата на текущи производствени средства – семена, торове, препарати, а в зеленчукопроизводството – увеличения брой ГРЕ.
От изследваните фактори на “неефективност”, за зърнопроизводителите съществен е професионалния стаж, за зеленчукопроизводителите - делът на жените, а за гроздопроизводителите – намаления възрастов праг на мениджърите и по-високото ниво на технология. Високото ниво на специализация оказва положителен ефект върху ефективността и в трите производства.
Причините за ниската икономическа ефективност на изследваните земеделски стопанства могат да се обобщят: несъобразени размери на стопанствата със спецификата на изследваните производства, остаряла материално-техническа база и технологии, ниска производителност на труда и капитала, неспазване на агротехническите изисквания, недостатъчна работна ръка, липса на професионална подготовка у земеделските мениджъри.
Извършеното изследване доказва, че изследваните проблеми са актуални и осезаемо пречат на земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство да се приближат към границата на ефективност, което ни позволява да препоръчаме, да се имат предвид от мениджърите на земеделските стопанства в изследваните производства, както и при разработването и провеждането на националната аграрна политика в сектор Растениевъдство.
ІІІ. СПРАВКА ЗА научните приноси на ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
-
На основата на задълбочен теоретико-методологичен анализ са обобщени теориите, изясняващи същността на категорията икономическа ефективност, а именно теорията за общото пазарно равновесие, икономикса на благосъстоянието и теорията на фирмата. Анализирани са методите за определяне и измерване на ефективността и производителността, като е направен сравнителен анализ на предимствата и недостатъците от използването им.
-
Разработена е методологическа рамка за определяне и оценка на икономическата ефективност на земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство, която е адаптирана към спецификите на земеделското производство. Използван е комплексен подход, включващ икономически, финансов и стохастичен анализ, който позволява отчитането на особеностите в трите изследвани производства.
-
Определени са количествени и качествени показатели, които се явяват съществени за ниската ефективност на различните стопанства. Определена е сравнителната ефективност на трите производства на основата на статистически значимите фактори за ефективност на земеделските стопанства с различна специализация.
-
Детайлно е изследвано и анализирано влиянието както на основните производствени фактори – земя, труд и капитал върху икономическата ефективност на земеделските стопанства, специализирани в зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводствo, така и на случайните такива чрез моделирането им с помощта на стохастичната гранична производствена функция.
-
На основата на направените в анализа изводи са разработени предложения и мерки за повишаването на ефективността на земеделските стопанства, в шест направления: определяне на оптимален размер на изследваните земеделски стопанства, привличане на постоянна и сезонна работна ръка, професионално обучение по управление на земеделските стопанства, превръщане на земеделието в атрактивен сектор за младите мениджъри, модернизация на земеделските стопанства, участие в организации на производителите и засилване ролята на държавното подпомагане на земеделските стопанства, които биха могли да бъдат полезни на земеделските производители в изследваните подотрасли.
ІV. ПУБЛИКАЦИИ ПО ТЕМАТА НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
-
Иванова Н., “Икономическа ефективност на животновъдните стопанства в област Монтана”, сп. “Икономика и управление на селското стопанство”, бр. 1/2009г.
-
Иванова Н., “Икономическа ефективност на българските земеделски стопанства, специализирани в производството на зърно, грозде и зеленчуци” сп. “Икономика и управление на селското стопанство”, бр. 2/2009г..
-
Научноизследователски проект: НИД 21.03-3/2006 “Ефективност и конкурентоспособност на производствените структури в земеделието”. ( втори етап). Научен колектив: доц. д-р Диана Копева - ръководител, проф. д-р Георги Михнев, доц. д-р Светла Маджарова, ст.н.с. ІІ ст. д-р Красимира Кънева, Нина Иванова, н.с. І ст. д-р Пламена Йовчевска. Самостоятелно разработени т.1.3.2. с. 10-17; глава 3 с.76-102.
Сподели с приятели: |