Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и
Изтегляне 6.99 Mb.
|
Кой уби Стамболийски? Омагьосаният кървав кръг Проф. Александър Цанков1: Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си. Генерал Вълков2: Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен. Капитан Харлаков3: На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков. Там, в присъствието на министър-председателя Александър Цанков, Вълков устно ми нареди... Проф. Александър Цанков4: Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски! Генерал Вълков5: Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил... Проф. Александър Цанков6: Аз, който в живота си мравка не съм настъпил... Генерал Вълков: ...Взели участие и македонците на Величко (Вилянов), поручиците Кръстев, Савов, Павлов и, ако не се лъжа, Дипчев... Тодор Александров7: ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски... Цар Борис III8: Какво мръсно дело! Le pauvre grand home9. Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек... Проф. Александър Цанков10: Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя! Цар Борис III11: Ах, този фатален професор с очи на кукумявка! Генерал Вълков: Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата и по заповед лично от Цанков го убил! Проф. Александър Цанков: Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски по поръчение на царя! Цар Борис III12: Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба... Проф. Александър Цанков1: Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива... а при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО. Цар Фердинанд2: От мен той не е взел нищо, а е наследил всичките си пороци от италианското си потекло: дребнав, отмъстителен, фалшив и коварен. Влечението му към съзаклятия е пак италианска черта у него. Той - синът ми, забърка всички офицери в тези нещастни лиги. Един ден той ще почувствува колко ще му струва безумието на 9 юни! Тодор Александров: ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски... Цар Борис: Аз скърбя за покойния президент. Намериха се престъпни ръце, които посегнаха на такъв умен, добър и благороден човек! Проф. Александър Цанков3: Аз ви се кълна, че на съвестта ми не тежи нито един живот, не съм замесен в нито едно убийство... Защо и кой бе убил Стамболийски, д-р Н. Генадиев, Петко Д. Петков и много други - най-точен отговор могат да дадат господата Кимон Георгиев и Дамян Велчев, които още при подготовката на преврата бяха най-близките на военния министър Иван Вълков 4. Иван Вълков и групата около него „чистеха" България от „предатели", „шпиони", „вредители" и така нататък... Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство. Ген. Вълков ми каза: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен... Генерал Вълков: Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен. Капитан Харлаков: На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков и в присъствието на министър-председателя Цанков Вълков устно ми нареди.... Проф. Александър Цанков: Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски! Генерал Вълков: Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата и по заповед лично от Цанков го убил. Проф. Александър Цанков: Аз, който в живота си мравка не съм настъпил... Генерал Вълков: Взели участие и македонците... Тодор Александров: Възможно е един или повече македонци, които са имали лично оплаквания от Стамболийски... Цар Борис III: Какво мръсно дело! Le pauvre grand home! Сега той наистина стана велик човек... Проф. Александър Цанков: Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски по поръчение на царя! Цар Борис III: Ах, този фатален професор в очи на кукумявка! Аз скърбя за покойния президент. Скърбя и винаги ще скърбя... Проф. Александър Цанков: Царят е толкова подъл, толкова коварен. С един жест той можеше да предотврати всички убийства... Цар Фердинанд: От мен той не е взел нищо... Тодор Александров: ВМРО няма никаква вина... Цар Борис III: Какво мръсно дело! Le pauvre grand home! Намериха се престъпни ръце... Проф. Александър Цанков: Аз ви се кълна, че на съвестта ми не тежи нито един живот... Капитан Харлаков: Генерал Вълков устно ми нареди... Проф. Александър Цанков: ...да бъде убит Стамболийски. .. Генерал Вълков: ...по заповед лично от Цанков... Проф. Александър Цанков: ...по поръчение на царя... Цар Борис III: Аз скърбя за покойния президент... Генерал Вълков: Цанков се изкиска... Проф. Александър Цанков: Аз ви се кълна... И т.н. 1923-1925 ГЛАВА XI България остана без Господ Цар Борис III, Александър Цанков Професор Цанков пише в спомените си, че след преврата на 9 юни в цялата страна бе спокойно. О, не - не било спокойно: София се тресеше от буйния и неудържим възторг на гражданите... гражданството ликуваше - ликува и професорът, - гражданите се поздравляваха с „Христос возкресе!"1 Новото правителство държеше, особено след скандалното убийство на Стамболийски, да покаже пред света, че всичко е наред, че няма повече никакви жертви, че опитите за въоръжена съпротива пропаднаха, без да става нужда властта да взима специални мерки.2 Истината обаче беше друга: докато във вестниците гражданите ликуваха от неудържим възторг, в полицейските и следствено-съдебните архиви народът се разбунтува.
Грабват тояги, брадви, коси и тук-там пушки селяните от селата в Плевенско, Белослатинско, Оряховско, Видинско, Луковитско, Севлиевско, Ябланишко, Троянско, Ловешко, Свищовско, Габровско, Търновско, Търговищко, Шуменско, Бургаско, Хасковско, Ямболско, Карнобатско, Чирпанско, Карловско, Новозагорско, Старозагорско, Пловдивско, Асеновградско, Пазарджишко, Дупнишко... вдигнали се стотици села, според някои недокументирани източници въстаниците били над 100 000: в Шуменско - към 15 000, в Плевенско - над 5000, в Пазарджишко - около 2000, в Ловешко - 2000, в Карловско - 1500; за истинската цифра на въстаналите можем косвено да съдим по броя на арестуваните и по броя на съдените (според полицейските и съдебните документи): арестуваните в Шуменско били 1400, в Карловско 1200, в Плевен 700 души и т.н., казармите и участъците са претъпкани, арестуваните са подложени на страшни мъчения, от побоищата едни умират, други полудяват4; в Карлово пред съда били изправени 375 души, в Шумен - 240, в Асеновград - 101, в Плевен -95, в Пловдив - 90, в Дупница - 41, в Луковит - 35... Без съмнение, опитите за съпротива не са били нищожни,както твърди Цанков; на още по-малко съмнение подлежи жестокостта, с която неговото правителство изпълнило заканата си: всеки опит за смут, всяко подстрекателство ще бъдат немилостиво наказвани бързо, решително и неумолимо със всички средства5 - щом самият Цанков се изпуска да каже, че срещу въстаналите в Шумен се наложило да се тури в действие артилерията,а в Плевен големите дружбашки маси, настъпващи от околиите към града, бяха разпръснати след неколкочасова артилерийска стрелба.6 Артилерия - срещу селяни, въоръжени с коси и тояги! (В отряда от 3-4 хиляди души, настъпващ откъм Гара Левски към Плевен, имало само 40 пушки.) И: цялата тая борба се свърши без кървави жертви - заявява спокойно професорът. Е, „при опит за бягство" (подобно на Стамболийски) били убити земеделският кмет на София Крум Попов, земеделските журналисти Стоян Калъчев и Цвятко Аврамов, частният секретар на Стамболийски Димитър Кемалов, министърът в земеделското правителство Спас Дупаринов, командирът на републиканската армия по време на Войнишкия бунт Георги Дамянов бил изгорен жив в тухларните пещи край Долни Богров; и други, и други, и хиляди други... В делото на 9 юни ВМРО няма никакъв дял, никакво участие - твърди проф. Цанков. - Наистина полковник Ив. Вълков беше поискал от организацията в случай на нужда една помощ от 500-1000 въоръжени македонствующи... но от тая помощ не стана нужда. Дали е станало нужда от помощта на ВМРО - или пък просто, за да си отмъстят на БЗНС заради хайките срещу тях, не знам, но македонските четници - самоволно или по заповед, за позор или слава - взели свирепо участие в кървавите вакханалии през юни: първо видяхме четниците на скопския войвода Величко Вилянов - Чичето да дерат жив Александър Стамболийски и брат му; македонски чети участвали в потушаването на селските бунтове в Плевенско, Шуменско, Пазарджишко и другаде; а на 26 август 1923 година македонският терорист Цицонков застрелял „из-за угла" Райко Даскалов в Прага. Райко Даскалов бил осъден от ВМРО на смърт още на 3 март 1923 година (писмена смъртна присъда № 3751), съгласно чл. 252 от Правилника на Организацията, за това, че „чрез бунта на войниците при Владая допринася за един несправедлив мир в Ньой по отношение на Македония; задето си послужи с българската административна машина да преследва членовете и съчувствениците на Организацията; Забележка към чл. 252: Доказаните шпиони и врагове на Организацията могат да се убиват от всекиго без никаква присъда.2 За да спаси приятеля си, Стамболийски го изпратил посланик в Прага (но за ВМРО, както знаем, няма граници), превратът на 9 юни сварил Райко Даскалов далеч от България, след убийството на Стамболийски той съставил в Прага задгранично правителство, започнал да издава в. „Земеделско знаме" и създавал много главоболия на Цанковото правителство - уронвал чрез писанията си престижа му особено в чужбина, поради което ген. Вълков се обърнал за услуга към Тодор Александров - Александров изпратил в Прага терориста Йордан Цицонков, който проследил Райко Даскалов по улица „Хлечкова" и забил три куршума в гърба му. В интервю за лондонския вестник „The Times"3 „Александров отрече неговата организация да е участвала в преврата на 9 юни и да е виновна за смъртта на Стамболийски, но добави, че е възможно той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски;
Халачев казал на работниците да сложат оръжие, храбрите офицери това и чакали - първата им работа била да арестуват капитулиралия Халачев и „при опит за бягство" го застреляли, после разбили селските отряди, арестували 700 души, изтезавали ги до смърт и т.н. Третият интернационал в Москва, който се конституира като изпълнителен комитет на комунистическите партии в целия свят и дава заповеди, разкритикувал жестоко позицията на Българската компартия и наредил грешката за неучастие в юнското въстание да се поправи с още по-голяма грешка: от Москва дадоха заповед за въстание! - свидетелства изключеният по-късно от БКП „по заповед от Москва" д-р Никола Сакаров1: През юли 1923 година, когато в софийската организация се дебатираше писмото -заповед на Зиновиев 2 за революция, в събранието присъствуваше и Дядо Благоев. Тогава за пръв път дойде и Васил Коларов3, който се бе завърнал от Русия. Дядо Благоев го посрещна много сърдито и почти го изруга, като му каза: - Махни се от тук! Ти си дошъл да разстроиш партията ни... Васил Коларов обаче не се махнал, обявил Дядото за изкуфял и заедно с Георги Димитров се захванали на бърза ръка да подготвят въстанието. Не само Димитър Благоев е бил против прибързаното въстание. Нашият любим вожд и учител Георги Димитров има щастието да бъде у Ленина и да беседва с него [в началотона 1922 г.]. Като слушаше Димитрова, който с увлечение говореше за ръста на революционното движение в България, за масовите борби на работниците и селяните, за бързото назряване на революционния кризис, Ленин неочаквано каза: - Не се увличайте. Вас ще ви разбият. Реакцията е още силна, а вие сте съвършено неподготвени.4 При това положение никой не можеше да си прави илюзия, че ще победим, т.е. че ще смъкнем от власт фашисткото правителство и ние ще завладеем властта; по всичко личи, че такава илюзия не са си правили и другарите - инициатори на въстанието, В. Коларов и Г. Димитров - пише старият комунист Върбан Ангелов5, затова за себе си двамата определили да ръководят Септемврийското въстание в Северозападна България (според злите езици - за да са по-близо до югославската граница) и наистина: само след първите сблъсквания с войската около град Михайловград6 те - водачите на въстанието - без да се съобразяват с обстановката в цялата страна и главно в София, преминаха в Югославия и от Виена дадоха парола: „Курс на въоръжено въстание!", т.е. въстанието да продължава до победен край.7 (Казват, че бягайки към югославската граница, Димитров бил извикал на Коларов: „Обърни се и виж какво направихме!", според други - бягали без да се обърнат...) Още запъхтени от бягането, седнали да си отдъхнат в едно виенско кафене, ударили по два-три коняка и написали знаменитото си
Правителството този път преизпълнило заканата си, че всеки опит за смут ще бъде немилостиво наказан със всички средства: войска, жандармерия, полиция, ВМРО, белогвардейците на Врангел - всички се нахвърлили настървено върху въстаниците. Ето как описва погрома поетът Гео Милев: Метежният устрем бе посрещнат с куршуми. По всички пътеки ето спущат се рота след рота - пехота кавалерия артилерия... Бият атака барабаните... Яростно лаят картечници... Зад далечните върхове забумтя артилерия. Затрепераха Градове и села. Мъртви тела - окървавени трупове - застлаха склонове валози пътища... С извадени саби кавалерийски отряди подгониха разбитите селяни – доубивани, стреляни с шрапнели, фугаси, догонвани в къщите и съсичани там... В изпотъпкани ниви между бодил и високи треви се валят червени глави с накълцано обезобразено лице. Бесилки разпериха черни ръце (привидения в мъртва мъгла). Непрестанно се носи страхотния марш на топора ударил о кокал. Горящи села озаряват далеч кръгозора. Потекоха кървави вади. Пламнаха клади... Замириса на живо месо. Кървава пот изби по гърба на земята. В ужас и трепет сниши се всяка хижа и дом. П о г р о м!1 Не било простено и на поета - арестували го, съдили го за поемата „Септември": - Поетът пее за чисто изкуство, като седи на своя висок трон, над дребнавите дрязги в живота - поучавал го съдията и го осъдил на една година условно, поетът си тръгнал, но други съдии го чакали на улицата... Въстанието обаче не ще да е било „дребнави дрязги": Нощите бяха и безсънни, и тревожни - пише проф. Александър Цанков. - Цялото правителство се пренесе в Централната поща. Там стояхме, там се хранехме, Министерският съвет от 2 до 4 часа след полунощ заседаваше, преценяваше сведенията - всичко, което ставаше на „бойния театър". Приписват на моето правителство и на мен лично престъпления и убийства, вършени от средите на Военното министерство, на мен и на моето правителство се приписаха не само убийствата на групата около ген. Ив.Вълков, но и тия на ВМРО. Да, мене ме клеймят като тиранин, затова че кърваво потуших комунистическите бунтове. Само при силуета на моята сянка треперят от ужас, защото аз не се шегувам и не пипам с кадифени ръкавици. Аз изпълних дълга си в защита на държавата. На терора се отговаря с терор! 30 000 души - се сочи от комунистите - били убити... Но не сте ли вие, комунистите, виновници и отговорни за пролятата кръв, вие, които поведохте на заколение в бунт срещу държавата тълпите и когато бяхте сразени и разбити, счетохте за благоразумно да дезертирате, а сетне лицемерно оплаквате загиналите борци, паднали жертва за комунистическия идеал...2 Справедливостта изисква да се каже, че загиналите борци през септември били недоубитите през юни селяни, един поп и две-три дузини наивни селски даскали; парадоксално е, но в това въстание, организирано от работническата Комунистическа партия, работниците не се повдигнаха на въстание - София, Пловдив, Варна, Русе, Плевен, Бургас, Сливен, Ямбол, Казанлък, Хасково, Кюстендил, Видин, Враца, Търново, Габрово, Ловеч и всички по-малки градове - чисто и просто работническите центрове не въстанаха; въстанието не беше начело с пролетариата, а при пълното безучастие на пролетариата - категоричен е Върбан Ангелов (тогава бил секретар на Окръжния комитет на Комунистическата партия в Русе)3. На 22 декемврий 1923 год. ходих при Дядо Благоев, за да го запитам по въстанието - разказва споменатият вече д-р Сакаров. - Той осъди септемврийските изстъпления, като ги нарече безумие на комунистическата партия...4 Въпреки потушаването на въстанието, правителството не можеше да се крепи само на армията - пише Александър Цанков, - но не можех да разчитам и на старите партии, те бяха негодни, изхабени и разложени. Пристъпих към създаването на нова политическа партия. В основата на новата партия аз поставих групата на Народния сговор. Обединяването на буржоазните партии ставало чрез посредничеството и благословията на масоните, а където се налагало - чрез заплахите и насилието на Военния съюз и ВМРО.
не само отказал да влезе в тази коалиция, но и обявил, че ще основе нова партия, „Народно единство", в която щял да привлече разпръснатите земеделци. Преди това той допуснал още две смъртоносни грешки: през 1915 година пледирал за това, че България трябва да влезе в Първата световна война на страната на Съглашението, т.е. да стане съюзник на Сърбия, заради което Тодор Александров го заплашил със смърт; освен че имал дързостта да порицае жестокостите при потушаването на юнските и септемврийските бунтове през 1923 година и въпреки предупреждението на Цанковото правителство към адвокатите да не защитават арестуваните метежници - Генадиев напук поел защитата на 68 бунтовници от Плевенско.
Тогава Цанков-Вълков-Русев извикали Тодор Александров и Ванче Михайлов и рекли им: - Имаме сведения, че д-р Никола Генадиев възнамерява наедно със земеделците да възстанови стария режим на дружбашите, което ще бъде във вреда на великото македонско освободително дело.3 Александров наредил на Димчо Стефанов, братовчед на Йордан Цицонков, убиеца на Райко Даскалов, да застреля д-р Никола Генадиев (въпреки че бил македонец, родом от Битоля, внук на Велешкия митрополит Генадий). Д-р Генадиев бе отявлен републиканец и зарази и Стамболийски - в това отношение бе много опасен и затова трябваше да бъде обезвреден - пише откровено проф. Ал. Цанков.4 Екзекуцията била извършена на 30 октомври 1923 година в центъра на София, зад Алма Матер, там, където се пресичат улиците „Шипка" и „Кракра". След това убийство никой лидер не отказал да влезе в коалицията. Към Народния сговор се присъединили Демократическата, Радикалната и Обединената народно-прогресивна партия - нарекли новата партия Демократически сговор. Левите сили също се обединявали трескаво в тъй наречения Единен фронт: комунисти, леви земеделци, анархисти и пр. След убийството на Генадиев, очаквайки ответни изстрели, правителството на Цанков побързало през януари на следващата 1924 година да прокара в Народното събрание Закон за защита на държавата.
Този закон забранил Комунистическата партия и всички нейни подразделения - младежки, профсъюзни и прочие, а депутатите комунисти били изгонени от Народното събрание. Законът действал безотказно и при следващите правителства - до септември 1944 година.
Отговорили му кратко и ясно: на 14 юни 1924 година в осем и половина часа вечерта полицейският агент и член на ВМРО Каркалашев пресрещнал Петко Д. Петков на ъгъла на улиците „Раковски" и „Московска" и изстрелял три куршума в сърцето му. Каталог: Polezni%20knigi Polezni%20knigi -> Стефан Цанев бъ л г а р с к и Х р о н и к и Polezni%20knigi -> Стефан Цанев б ъ л г а р с к и Х р о н и к и Polezni%20knigi -> Славянобългарска история паисий хилендарски Изтегляне 6.99 Mb. Сподели с приятели:
|