Стопанска история

Лекция №12

В края на 19ти век, Китай е изпреварен и от най-сериозния си съперник в региона – Япония. През 1894г, Япония нанася сериозно военно поражение на Китай и Китай трябва да плаща огромни контрибуции. Няколко години по-късно, големите европейски държави се споразумяват да се спазва така наречената ''доктрина на отворените врати''. Принципът, който е конкретизиран вече и от САЩ, означава да се спазват взаимно интересите на великите сили в съответните сфери на влияние. Реакция срещу този полуколониален статут е така нареченото въстание на боксерите 1899-1900г. Тогава по инициатива на националната аристокрация и буржоазия са нападани и ликвидирани посолствата на западните сили в Пекин. След въстанията Китай е задължен да плаща огромни контрибуции за да компенсира човешките жертви.

През първото десетилетие на 20ти век, се засилва проникването на чуждия капитал, предимно в ЖП строителството, хранително-вкусовата и текстилната промишлености. Китай изнася главно чай, соя, коприна, растителни масла. До 1913г, външно търговският баланс на Китай е дефицитен. В селата живее огромния брой на населението. Там все още властват феодални и полуфеодални отношения. Земята принадлежи на едрите земевладелци, които я отдават под наем на селяните. Наемът е натурален и е приблизително около 1/3 от продукцията. Нова тенденция е увеличаването на стоковото производство и така се слага началото на оформянето на тънка прослойка от селска буржоазия.

През първото десетилетие вече съществуват предпоставки за буржоазна революция в Китай. Династията Цин води политика, която не е благоприятна за буржоазията: липсва единен бюджет; липсва единна парична система, както и система за единни мерки теглилки. Поредицата бунтове водят до обявяването на Китай за република през 1912г. Страната не е омиротворена, а следват продължителни противоборства и се стига до гражданска война.

Установява се политическа хегемония на Япония, но Англия и Франция запазват позициите си, като се увеличава тежестта си и САЩ. По това време се разраства и делът на националната промишленост.

През 1922г, чрез така наречения Вашингтонски договор, отново се декларира независимостта на Китай, но практически продължава да дейстна принципа на ''отворените врати''. Към момента това отговаря най-вече на интересите на големите американски компании. През 1928, въоръжените отряди на китайската на ционална партия установяват единно управление /Гоминдан/. В селата обаче, по-популярна е китайската комунистическа партия. В навечерието на световната икономическа криза, правителството на Чан Кай Шин прави опит да регулира работническия и селския въпрос. Приема се трудово законодателство, което установява минимална работна заплата, продължителността на работния ден, правото на стачка и т.н. През кризисните години, в най-тежко положение е селското стопанство. През периода 33-35та година настъпва известно оживление. Тогава се създавата редица смесени предприятия. До началото на ВСВ продължава гражданската война. През ВСВ за да помогнат срещу японската агресия, САЩ отпускат 3 заема за 600млн долара. Това допринася Чан Кай Ши да запази позициите си, но до края на войната, социалната му база постепенно се стеснява. През 1948-49та, силите на ККП вече са подпомагани от Русия. Гоминданът се оттегля на остров Тайван. През есента на 49та година, тогавашния председател на ККП Мао Дзе Дун провъзгласява създаването на КНР.

Новият режи омиротворява страната. Създадени са нови управленски институции, провежда се ново административно деление и т.н. Започват нови икономически и социални реформи. Първоначално е одържавена около 1/3 от предприятията. Най-същинската реформа, а именно аграрната, започва през лятото на 50та година. Земята е отнета от едрите собственици и преразпределена между селяните. 'Тази реформа превръща Китай в дребно-собственическа страна – около 100 милиона семейства си разпределят 107 милиона хектара земя. Аграрната реформа е предпостава ком партията да подкрепи авторитета си. През годините 50та до 56та, постъпенно се одържавява изцяло индустрията. Започва изграждането на централизирана планова икономика от съветски тип, характерна до началото на реформите на Дън Сяо Пин /1978/. През 1957г е приета нова конституция, която изрично казва, че ККП е ръководна сила.

През 1955-56г, близо 90% от селяните са интегрирани ''доброволно'' в социалистически кооперативи. Въпреки нежеланието на селяните тази колективизация няма опустушителния ефект на сталиновата колективизация. Причината е, че за няколко години, кооперативите разполагат с известна самостоятелност. В промишлеността , подебно на СССР, преобладава развитието на тежката индустрия. Със съветска помощ са построени 156 крупни обекта. Недостатъците са силна капиталоемкост, енергоемкост и т.н. От 1958г. Започва политиката на т.нар. ''голям скок''. Главната й цел е да се навакса изоставането и ''с един скок да се премине към комунизма''. Стремежът на Мао Дзе Дун е за 15 годишен период да бъде достигнат брутния национален продукт на Великобритания. За целта, всички съществуващи кооперативи са обединени в 24хил народни комуни. Водещ в тях е принципът на автархията. Стига се до абсурди, тъй като селяните са принуждавани да строят примитивни, малки леярни и други подобни. Занемарява се основната селскостопанска дейност и през 1960г, в селата от глад умират 30-40 млн, това налата отстъпление. Дейността на народните комуни е ограничена като в някои райони се стига до деколективизация. В промишлеността също се допуска известна либерализация. За да не се задълбочат миграционните процеси, практически се забранява преселването на селяните в градовете.

От 66та година започва нов период, познат под името ''културна революция''. Приближени до Мао Дзе Дун младежки отряди започват погроми във всички институции включително и стопански. Целта на Мао е да се тушира недоволството на китайското общество от бюрократиизирането на режима и жаланието му да възстанови авторитета си. Тази революция засяга предимно градовете. През 1968г,

''културната революция'' е с притъпен характер. До смъртта на Мао Дзе Дун /76та/, Китай има значителни постижения. За десетилетието 66-76та, Китай поддържа средно годишен прираст на БВП – 6.5% и около 10% за промишлеността. В експлоатация са въведени 1500 нови мащабни предприятия. Пуснати са първи космически спътници, създадена е водородна бомба.