ПОРЪЧЕНИЕТО
(януари — декември 1981 г.)
Живея живот на омъжена жена с две деца. Мъжът ми е зает по цял ден и задълженията по домакинството, отглеждането на децата и ремонтите на къщата са паднали изцяло на моите плещи.
Имам интересна служба, но тя е свързана с командировки из провинцията, което ме заставя да правя различни комбинации, за да не оставям децата си без надзор (дъщеря ми е на 7 години, синът ми — на 15). За щастие поради липса на работно място съм оставена на работа вкъщи, когато не съм в командировка или по служебни огледи на сгради — паметници на културата.
Едва успявам да се справя с всички задължения.
6 януари 1981 г.
Попадат ми печатани на циклостил листове за НЛО (неидентифицирани летящи обекти) и с описания на срещи с извънземни космонавти. Листовете се разпространяват полулегално, полутайно.
Чета и нещо в мен се преобръща. Като че ли съм очаквала този момент, това събитие. Сякаш всичките ми лични планове избледняват от тези съобщения. Космосът ни зове. Настъпва нова епоха.
15 февруари 1981 г.
На гости съм у А. Д. Разглеждам репродукции от картините на Николай Рьорих. И отново се връщам към онзи момент, когато бях в изложбената зала и съзерцавах цветните платна пред мен.
Не, аз не съм в залата...Някакъв магнит ме привлича към Хималаите и аз съм там, докосвам с ръцете си снега, вдъхвам опияняващ въздух, изпълвам се с радост и възторг...
Като че ли съм била винаги там, сякаш всичко ми с познато и близко. И изгревите, и залезите... Нещо става с мен.
12 април 1981 г.
Купувам си книгата „Отворените двери" от Николай Рьорих (изд. София, 1981 г.). Започвам да я чета.
15 април 1981 г.
Чета „Сърцето на Азия":
„Шамбала... Хималаите... Тибет... Безбрежните пустини на Монголската Гоби...
Древните пророчества за идването па Шамбала...
Училищата на Шамбала...Манастирите.. Долината на Шамбала...заселище на забележителни йоги, изучаващи висшата мъдрост. Библиотеките, лабораториите и хранилищата им...Научни опити с волеви послания, телепатия па далечни разстояния, прилагане на магнитни токове и различни лъчи...
По подземни коридори, през приказни ледени пещери малцина избраници... са стигнали до свещеното място... Тези мъдри махатми неуморно се трудят да насочват живота ни. Те управляват вътрешните сили и същевременно се появяват като съвсем обикновени хора на различни места, и тук, и отвъд океаните...
В края на черния век, когато Слънцето, и Луната, и Тишия, и Юпитер бъдат заедно, тогава ще се върне... белият век... Времето на Шамбала иде и ще бъдат изпратени безброй предзнаменования...
Чудодейният камък, паднал от далечна звезда, който се появява в различни страни преди големи събития...Камъкът обикновено се донася от съвсем неизвестни неочаквани хора. По същия неочакван начин, когато му дойде времето, камъкът изчезва. За да се появи пак в предопределения срок и в съвсем друга страна. Главната част на този камък се намира в Шамбала. Само едно малко късче от него е дадено да блуждае по цялата Земя, запазвайки магнитна връзка с главния камък...
Шамбала ще насити човечеството с духовна храна на опознаване на великите енергии...Шамбала е свещено място, където земният свят влиза в допир с висшето състояние на съзнанието...
Нова ера на могъщи енергии и възможности...Енергиите на Агни — космическия огън, ще се приближат до нашия план и ще създадат нови условия за живот...Огънят на пространството и психическата енергия са свързани и представляват основата на еволюцията...
Огнени знаци съпровождат ерата на Шамбала..."
Не мога да повярвам. Като че ли съм чакала съобщение за идването на Нова епоха и всичко това ми е известно. Откъде го знам?
27 април 1981г.
Васка ми гледа на кафе и ми предсказа запознаване с мъж с инициали К. С. Запознаването щяло да стане по необикновен начин, някаква особена сила щяла да ни свърже. Щяла съм да тръгна по духовен път, озарен с голяма светлина, като оставя настрана земните си планове и лични интереси.
30 юни 1981 г.
Сънувам сън. Съобщават ми, че Людмила Живкова ме вика в кабинета си. Предполагам, че разговорът ни ще бъде във връзка със служебни задачи, защото нашият институт е под нейно ръководство. Отивам в Комитета за култура. Влизам в кабинета и се оглеждам. Прави ми впечатление, че стените са облепени с нейните некролози в голям формат и всички с една и съща снимка.
Тя ме поглежда и строго ми казва: „Ще намерите К. С. (съобщава цялото му име) и ще му кажете, че е дошло вече времето да се обединят хората с духовно виждане..."
Аз не подозирам, че личност като нея се интересува от такъв род проблеми и оставам изненадана. А колкото до К. С., за първи път чувам такова име.
Възразявам на Людмила Живкова и обяснявам, че за нея ще е много по-лесно да се обади по телефона на К. С. и да му нареди каквото трябва.
Тя настоява и припряно изрича: „Аз много бързам, няма да имам време..."
20 юли 1981 г.
Людмила Живкова внезапно почина. Навсякъде са разлепени нейните некролози, същите, които видях в съня си — всички с една и съща снимка.
6 септември 1981 г.
В командировка съм в провинцията.
Току-що съм се запознала с Е. Х. — техник по професия, и разговаряме за смъртта на Людмила Живкова. Разговорът ни преминава па тема сънища и аз споделям с него необикновения си сън за задачата, която тя преживе ми постави, да издиря К. С.
Е. Х. изважда снимка от джоба на сакото си и ми я показва. На пея е самият К. С., който му бил приятел.
1 октомври 1981 г.
Запознавам се с К. С. — човек с научно мислене и всестранни познания. Наистина, месеци преди това Людмила Живкова имала разговор с него за издирване и изучаване на лицата с необикновени способности (екстрасенси), по-точно тези, които са надарени с духовно виждане. Той смята, че аз съм осъществила телепатична връзка с нея, но съм получила и особена информация за предстоящата й смърт.
З октомври 1981 г.
Решаваме с К. С. да направим експеримент, за да проверим доколко е възможно да се предават телепатични съобщения между двама души.
Показвам му жилището си и се уговаряме три последователни нощи той да си представя мислено как ме извежда от дома и ме завежда на определено от него място, за което аз нямам предварителна информация.
Уточняваме се телепатичната връзка да се осъществява от 23 часа до полунощ, като в това време той съсредоточено ще предава (излъчва) образите, а аз ще ги приемам в спящо състояние.
4 октомври 1981 г.
Сънувам. Някъде в началото на съня се появява К. С. и тръгва с мен. Разбирам, че съм на уличното платно и поглеждам към краката си.
Изгубвам К. С. от погледа си, чувствам се свободна и бързо се отдалечавам.
Отново някак си съм придърпана от К. С. Виждам се до него и поглеждам наоколо. Забелязвам малки къщички, като на село.
Освобождавам се от К. С. и се отдалечавам.
За трети път заставам до него. Разбирам, че прекосяваме бул. „Александър Стамболийски" в началото на ул. „Опълченска" (познавам кръстовището). Влизаме заедно в една сграда с външно парадно стълбище. Изкачваме се на втория етаж. К. С. ме въвежда в една зала, запалва осветлението и виждам, че в залата има нещо като щандове. По архитектурния си вид сградата ми напомня на ЦУМ (Централния универсален магазин в София).
7 октомври 1981 г.
Сравняваме резултатите от телепатичния експеримент.
К. С. си е представял, че през цялото време върви неотлъчно до мен (а аз на два пъти се отделях от него).
Пътят, по който ме е водил, е минавал по надлеза на бул. „Стефан Стамболов" (там съм видяла уличното платно). Наоколо има малки къщички (тях съм ги оприличила на село). Прекосили сме бул. „Александър Стамболийски" (това точно съм познала). Сградата с външна парадна стълба била училището на бул. „Александър Стамболийски" и ул. „Опълченска". Качили сме се на втория етаж. Там сме влезли в една учебна зала. К. С. е запалил осветлението. Залата била обзаведена с маси.9
Експериментът не е напълно успешен. К. С. ми е познат отскоро, а вероятно той не е бил съсредоточен през цялото време.
Експериментът обаче показва, че е напълно възможно и реално да приема телепатичен сигнал, когато съм в спящо състояние, и, разбира се, ако излъчващият сигнала е достатъчно опитен.
10 октомври 1981 г.
Сънувам, че се намирам на непознато място, сред тъмна гора. Внезапно става светло, дърветата като че ли фосфоресцират, въздухът искри, отвсякъде струи живот и светлина.
Изпадам във възторг и се оглеждам наоколо, за да разбера каква с причината за нахлуването на тази светлина. Обаче тя намалява и наоколо се възстановява мракът.
До мен застават трима души — двама мъже и една жена. Те са облечени в обикновени дрехи с наметала, подходящи за планина. И тримата са високи, стройни и в някакво сребристо сияние.
Искам да ги запитам откъде дойде светлината и се взирам в лицата им — а те са особени, меко фосфоресциращи. Очите им са големи, красиви, умни и малко тъжни. Сякаш от тях струят лъчи. Като ги гледам, ме обхваща спокойствие и увереност.
Разговаряме телепатично, чрез мислите си. Питат ме искам ли да виждам светлината. Аз кимвам с глава в знак на съгласие.
Предлагат ми да се огледам в едно огледало. (Не знам откъде се взе то.) Оглеждам се и забелязвам за мое учудване, че едното ми око е напълно затворено, а другото — едва отворено.
Като че ли тримата се съветват с поглед, след което единият от тях ме запитва дали искам да ми отворят очите (думи не чувам). Предупреждават ме, че за да ми ги отворят, трябва доброволно да дам съгласието си, а след отварянето ще мога да виждам неща, които обикновено хората не могат да видят. Предупреждават ме също, че за да ми отворят очите, трябва доброволно да се съглася да ми отворят и сърцето, а тогава ще чувствам цялата човешка мъка...
Давам съгласието си.
Единият от мъжете ме целува бащински по челото и ми казва, че разчитат на мен да изпълня Поръчението. Но какво е то, не ми изясняват.
Събуждам се със странното усещане, че се е случило нещо много съществено в моя живот.
Затварям очи. При затворени очи виждам тъмно петно като клепач па око. Клепачът се отваря и се очертава едно око, което ме гледа тъжно и уморено...
Оглеждам се в огледалото и разглеждам челото си. Вертикалната бръчка на челото ми сякаш е станала по-дълбока и завършва със звезда. Възможно ли е това? Или си въобразявам...
2 ноември 1981 г.
Изминаха доста дни от необикновената ми среща с тримата светещи хора. Насън ли беше или наяве? Оттогава с мен стават особени, странни неща. Колкото пъти си затварям очите и се опитвам да виждам през затворени очи, все същото око ме гледа.
Задържам вътрешния си поглед върху окото и се съсредоточавам. Зеницата започва да свети и през нея като през далекоглед виждам да се появяват картини, цветни пейзажи и хора, които се движат. Наблюдавам високи планини, покрити със сняг, голямо езеро, обширна пещера с вход и хора, които бързат да се приберат в пещерата. Сякаш някой насочва вниманието ми върху входа на пещерата.
С кого се бях срещнала?
5 ноември 1981 г.
Сънувам същата жена. Облечена е в бяло и пак е в лъчисто сияние. Завежда ме в някаква лаборатория.
Жената взема малко от моята кръв и ми я показва. Осъзнавам, че кръвта ми е много замърсена, тъмна и гъста.
Над мен има голям прожектор, който ме осветлява дотолкова, че виждам тялото си прозрачно с кръвоносните съдове, по които се движи кръвта ми.
Жената взема спринцовка и забожда иглата във вената ми. Някакво лекарство се влива в кръвоносните ми съдове, от което кръвта ми започва да тече бистра и прозрачна.10
Внушава ми се, че това е полезно за мен, за да мога Да изпълня поръчението.
Събуждам се с усещане от убождането. Поглеждам ръката си. Там мястото е зачервено и има следа като от инжекция. Разтривам мястото — зачервяването и следата изчезват. Остава едно малко бяло петънце. Кое е сън и кое не?
12 ноември 1981 г.
Влизам в хола и внезапно виждам, сякаш от разстояние, трима мъже като йоги, които подкрепят много стар човек. Всички те са на поляна, зад тях се виждат високи планини. Всички излъчват светлина. Осъзнавам, че двама от тях познавам вече.
Питат ме по телепатичен начин дали съм съгласна да им родя едно дете, защото техният Учител бил вече на 1000 години. Това дете щяло да има духовно виждане и щом навърши 7 години щели да го вземат при тях.
Въздържам се от отговор. Нямам никакво желание за трето дете, а още по-малко да се лиша от него. В България децата се отглеждат толкова трудно...
15 ноември 1981 г.
Любчо — художникът, ми гледа на кафе и ми казва, че ще получа някаква информация „свише", вижда я като голяма светлина, като контакт едва ли не с Бога.
20 ноемри1981г,
Лежа със затворени очи. „Някой" ми показва картата на България. После една светлина като звезда светва върху нейната територия. Виждам как тази „звезда" се премества на изток, но мястото, на което е била, остава осветено.
Виждам как от изток към светлото петно нахлува все повече светлина — осъществява се постоянен прилив на светлина по траекторията, по която се е придвижила „звездата".
Внушава ми се, че ако се съглася да родя дете и да им го дам доброволно, ще бъде добре за България.
Не, не мога да повярвам, че това е точно така. Не мога да се реша.
След няколко месеца Ева — певицата, която твърди, че духът на дядо й Зограф влиза в нейната ръка, написва на листа за мен: „Бъди благословена! Трябва да ни родиш едно дете с духовно виждане и голяма мисия!"
Въздържам се. Ако те искат да ме убедят, биха могли да дадат духовно виждане на сина ми или на дъщеря ми.11
25 ноември 1981 г.
В еуфория бях от тези контакти, но трябваше отново да се върна на Земята.
Дъщеря ми падна лошо от стълбището в училище и си удари главата. Още я боли.
Защо имам неприятности и тревоги?
28 ноември 1981 г.
Имам силен зъбобол. Отивам на зъболекар и той ми изважда болния зъб.
Връщам се вкъщи. Раната започва силно да кърви. Правя опити да спра кръвотечението, обаче безуспешно.
Вечерта мъжът ми се връща от работа, но не ми обръща особено внимание и си ляга да спи.
Продължавам да губя кръв. Изгубвам може би литър. Чувствам се лека, издигам се във въздуха и летя, унасям се.
Изведнъж осъзнавам, че всъщност умирам... Събирам сили и събуждам мъжа си. Той отива до уличния телефон (още нямаме домашен) и съобщава на „Бърза помощ". Двамата чакаме вън повече от час. Накрая в болницата спират кръвотечението.
5 декември 1981 г
Вече съм убедена, че правя телепатична връзка с Висши същества. Наричам ги Учители. Свързвам се с тях и ги питам защо съм изложена па такива премеждия.
Обясняват ми, че всеки, който тръгва по духовен път за доброто на повече хора, търпи заплахите на „Отрицателните сили". Тези сили искат да го стреснат, като ударят физически или него, или близките му.
Виждам как един тъмен облак тръгва към мен, но „Някой" го раздробява на малки парченца и го обезсилва.
Внушават ми, че трябва да имам пълно доверие в Тях и да бъда напълно спокойна. Необходимо е да се излезе извън човешкия егоизъм и да се насочат действията към общата духовна еволюция.
Обясняват ми, че всеки, който търси духовни знания и се стреми към духовно съвършенство, е принуден да понася материални затруднения. А ако той иска да получи едновременно и духовно, и материално облагодетелстване, той губи здравето си или здравето па близките си.
11 декември 1981 г.
Отивам при Веса. Тя ме поглежда и казва, че съм си сменила кръвта. Обяснява ми, че същата вечер, когато съм губила кръв, мъжът ми е бил под заплахата да получи инфаркт и да почине. Злото се е разделило между двама ни. След като мъжът ми се е събудил и раздвижил, опасността за него е била предотвратена.
Разговарям с мъжа си. Наистина той се е чувствал зле, но казва, че хладният нощен въздух го е освежил.
Колко малко знаем за тези неща!...
20 декември 1981 г.
Сутринта, тъкмо се обличам, в главата ми нахлува телепатичен сигнал и чувам думите па Учителката: „Сега ще ти покажем какво ще виждаш... В очите ти ще се отразява цялата човешка мъка..."
Сигналът се изгубва и аз започвам да се приготвям за работа.
Стоя на спирката и чакам моя трамвай.
Внезапно в главата ми нахлува отново телепатичен сигнал като заповед: „Погледни!"
Взирам се в хората, които слизат от трамвая. Забелязвам светлинка, голяма колкото светулка. Тази светлинка изписва кръст върху главите на почти всички слизащи от трамвая пътници, след което тъмен облак забулва лицата им.
Разбирам, че се касае за смъртна обреченост. Хората слизат или се качват в трамвая и върху главите им се изчертава смъртният знак, сякаш се касае за масова смърт.
Ужасявам се. Запушвам си инстинктивно ушите, затварям си очите и моля: „Не, не искам да виждам това!"
Гласът на Учителката ме следва: „Човечеството трябва да тръгне по друг път!"
Минават дни. Постепенно става ясно поръчението, което искат да изпълня. Смятам обаче, че то е непосилно за мен и нереално за изпълнение.
26 декември 1981 г
Сънувам, че отивам в космическа станция, която е на орбита около Земята. От тази станция непрекъснато ни наблюдават извънземни космонавти — представители на Висша цивилизация. Моите трима Учители (става дума за двамата мъже и жената, с които съм в контакт досега) са свързани с Ръководството на тази извънземна космическа станция.
Станцията е с кръгла форма (диск или пръстен) и в нея помещенията са разположени около коридор.
Чувствам се много сериозна, като че ли трябва да дам пред Ръководството отчет за изпълнена важна задача или за извършела отговорна работа.
Стоя в едно от помещенията на космическата станция и през голям прозорец разглеждам тъмновиолетовото небе.
Обмислям наум как да напиша отчета си и да помоля да отменят някои от възложените ми задачи.
Започвам така:
„Когато ме изпращахте на Земята, се уговорихме, че щом започна да получавам сигнали от Вас, трябва да разбера, че е настъпил моментът, да изоставя личния си живот и да се посветя па целта — запазване живота па планетата.
Поръчението ми съдържа три задачи:
1. Да променя мисленето на хората и представата им за духовно развитие.
2. Да спомогна за обединяване па хората с духовно виждане.
3. Да родя дете с духовно виждане."
Някаква сила като магнит ме сваля на Земята, преди да помоля да отменят третото от задълженията ми.
Трудно ми е дори да си помисля, че някога хората ще променят съзнанието си и представата си за духовното развитие.
ПОДГОТОВКАТА
(януари — юли 1982 г.)
Отскоро се познавам с К. С. Направихме телепатичен експеримент. К. С. твърди, че аз съм в състояние да приемам информация в спящо състояние. Щом е така, това означава, че бих могла да приема всякаква информация, стига някой да я излъчи и адресира до мен.
12 януари 1982 г.
От известно време се събуждам не по свое желание. В съзнанието ми нахлува образът на К. С., как се събужда рано сутринта и извършва дихателни упражнения (йога-дишане). Това е всяка сутрин в 6:00 ч. (аз обикновено се събуждам в 7:30).
Разговарям с К. С. Той наистина ставал от леглото си в 6:00 ч. и правел йогическо дишане. Значи аз бих могла да приема телепатичен сигнал с образ не само когато съм в спящо състояние, а и когато съм будна.
15 януари 1982 г.
Гледам на кафе на К. С. В чашата му виждам един образ на йога в поза „лотос", който подава някому някаква графика. К. С. не може да ми обясни какво означава това.
20 януари 1982 г.
Работя техническа работа и съзнанието ми е освободено и спокойно. Внезапно за миг виждам чертеж, който ми се показва върху лист хартия, като че ли някой го поставя на бюрото ми.
20.1.1982
Чертежът представлява някаква графика. В главата ми нахлува телепатичен сигнал и имам усещането, че в стаята има някой и той ми говори, като посочва: „Това е графиката на Прана. Това е вдишване, а това — издишване."
Начертавам веднага графиката.
21 януари 1982 г.
Показвам чертежа с графиката на К. С. (не зная какво означава „Прана").
К. С. ми обяснява, че „Прана" е жизнената сила, енергията, която човек поема чрез вдишване. Графиката изразява, че издишването и вдишването трябва да стават на по-големи интервали, като задържането па въздуха да трае значително по-дълго (с други думи — да се диша бавц0 и па интервали).
К. С. не е още напълно убеден, че някой прави с мен телепатичен кон-такт чрез мисъл-форма. И като изхожда от научното мислене, предполага, че ако Висша цивилизация иска да направи връзка с нас, тя би осъществила това с него, понеже той има достатъчно знания и желание за контакт, а не с мен, която не съм се занимавала задълбочено с философия, психология, физика и пр.
К. С. допуска, че ако видението ми е реално, то ще се повтори и ще бъде потвърдено.
8 февруари 1982 г.
Установявам, че между мен и К. С. съществува някакъв „открит капал" за телепатична връзка.
Без да искам, в състояние на себеотпускане (релаксация) аз чувствам емоционалното настроение на К. С. и дори приемам физическите му болки. Не споделям тази моя констатация с него, опасявам се да не би той да се почувства неудобно от мен.
15 февруари 1982 г
Отпуснала съм се в състояние на релаксация, но съм напълно будна.
Внезапно пред себе си виждам светещ образ на ръка и пред лицето ми се поставя чертеж. Чувам: „Законът на телепатичната връзка. Когато дойдеш при нас в Шамбала, ще научиш и други закони..."
Разглеждам внимателно чертежа и го запаметявам. Той представлява мъж и жена, между които протича енергия в затворена верига (на чертежа веригата е изобразена като движеща се светлина сякаш в лумипесцентен контур). От чертежа разбирам, че психическата енергия се движи от главата на мъжа към главата на жената, оттам преминава през нейното сърце, влива се в сърцето на мъжа и оттам се изкачва пак в главата му. С други думи — мъжът излъчва с главата си, а жената — със сърцето си.
Веднага скицирам чертежа.
Силно съм развълнувана. Значи това са Те — духовните Учители на човечеството, Махатмите, Адептите...Но как бих могла да отида там, в Шамбала? Странно...
7 март 1982 г.
Запознавам се с Ева, която твърди, че духът на покойния й дядо Зограф пише с нейната ръка. Тя е определено силен медиум.
При първата ни среща ръката й начертава върху листа кръг, около него спирала със седем извивки (намотки), а извън спиралата — трон. После изписва и думи: „Това е Земята (кръга), а това е трон, откъдето наблюдават вашето развитие."
29 март 1982 г.
От известно време сънувам странни сънища. През деня на мен и на Ева се внушава темата на съня, който ще последва през нощта.
С Ева се виждам ежедневно и споделяме сънищата си. Особеното е, че те са подобни, на една и съща тема, но докато в нейните преобладава личният елемент, моите ме насочват към проблеми с общочовешка значимост. Дават ни се и отговори па въпроси, които сме коментирали през деня. Просто невероятно...
10 април 1982 г.
Учителите ми съобщават чрез телепатичен разговор, че за мен е завършил познавателният период и ще започна да посещавам особена школа за обучение. Първият урок ще бъде „Тайната на зачатието".
11 април 1982 г.
Сънувам, че ме завеждат в една зала. Тя е обширна, с продълговата форма. В дъното на залата има подиум и екран.
На подиума стои Учителят. Урокът започва с телепатично внушение и всяка дума прозвучава в главата ми ясно и отчетливо: „Всичко е енергия в различни вибрации."
На екрана се прожектира чертеж (рисунка, скица). Изобразена е жена с аура около нея. Пространството над нея е разделено на пластове. Всеки пласт е оцветен в определена тоналност, но всички светят.
Учителят ми обяснява, че „Тайната на зачатието" се състои в това, че при него жената-майка приема Космически дух. Той е с такава „вибрация на енергията", която е в съответствие с биополето на жената-майка в момента на зачатието. Мъжът бил само материализиращ фактор, но той влияе върху качеството на биополето на жената.
Събуждам се внезапно в 5 часа сутринта. Разговорът на темата за зачатието продължава. Като че ли Учителят стои зад мен. В будно състояние не чувам думи, но всъщност разговарям чрез образи или смислово.
С внушение ми се напомня началната фраза на урока: „Всичко е енергия в различни вибрации."
12 април 1982 г.
Отново съм в познатата зала. Имам впечатление, че ще получа допълнителни позналия за духовната същност на човека.
Внушава ми се: „Всичко е енергия в различни вибрации." И екранът светва. Този път чертежът представя само енергийно поле с отделните пояси в различна тоналност.
Учителят се обръща към мен за въпроси.
Питам:,Децата с талантите си ли идват или ги придобиват чрез обучение?"
Върху екрана се появява рисунка, която показва, че съвсем малките деца получават таланта си според вибрацията на техния Космически дух или тяхната аура. Талантите са изобразени като падащи отгоре „подаръци", подобно на дъжд, но всяко дете може да вземе само този „подарък", който отговаря на собствения му дух.Талантите се проявяват от ранна възраст.
По същия начин дават отговор и на втория ми въпрос, отнасящ се за прозрението в науката. Учителят ми изяснява, че Те следят научните открития и когато дойде определеното време, подават (внушават) отговора на учения.
З май 1982 г.
След известна пара особените сънища-уроци продължават. Отново сънувам, че се намирам в познатата ми продълговата зала и в дъното на екрана ми прожектират образи. Не е необходимо много да ми обясняват, разбирам отлично.
Уроците започват с познатото внушение: „Всичко е енергия в различни вибрации."
Днес е урокът за „Общия корен".
Показват ми на екрана голямо дърво. На стъблото му е поставена картина — портрет на мъж с военни доспехи. Разбирам, че мъжът е военачалник. Картината светва за миг и угасва. Следват други портрети и аз осъзнавам, че се касае за видни исторически личности. Един по един светват образите и угасват.
Когато познавам портретите на Хитлер и Сталин, вече ми става ясен смисълът на урока: „Всички водачи, които си служат с насилие, имат общ корен..." както и всички добри
11 май 1982 г.
Сънувам, че се намирам някъде извън Земята, в библиотека — огромна и пълна с книги. Имам впечатление, че от всяка книга излиза лъч, който е свързан с определен човек.
Библиотекарят ме поглежда, после прелиства каталог, изважда отнякъде три книги и ми ги показва.
„Тук е записал твоят живот. Сега си влязла в третия том" — ми казва той.
Искам да ми даде книгата, за да я разгледам и прелистя, но той я прибира обратно:
„Ние сверяваме дали точно се изпълнява програмата, а ако се налага, коригираме нещо. Колкото по-точно се изпълни програмата в „Книгата на живота", означава, че по-добре са усвоени уроците на Земята."
Обяснява ми още, че всеки дух преди да се материализира и роди на Земята, бива запознат със „сценария", в който ще участва.
15 май 1982 г.
Отново сънувам, че съм в познатата учебна зала с екрана. Учителят ме чака и след като ми припомня, че „всичко е енергия в различни вибрации", ми съобщава темата на новия урок: „Силите около човека".
На екрана прожектират схема на човек, нарисуван с черен контур, а сърцето му е оцветено в червено. Човекът е в центъра на яйцевидно поле (вероятно неговото биополе). В това поле се движат някакви бели (сребристи) и черни звезди (или сфери).
Разбирам, че около всеки човек кръжат светли и тъмни сили, съзидателни и разрушителни стихии, положителни и отрицателни енергии, добро и зло. Всяка от тези сили се стреми да обхване неговото сърце, където е мястото на първичния Космически дух.
Учителят ме съветва никога да не позволявам на отрицателни енергии (чувства, мисли) да се настанят в сърцето ми. Обяснява ми, че отрицателните енергии безпрепятствено завладяват душевно (психично) болните.
Той изрежда какви мисли да не допускам — за власт, слава, суета, високомерие и т. н.
Питам: „Как да различавам Светлите от Тъмните сили?"
Учителят ми доверява: „Тъмните са нетърпеливи." Урокът завършва с думите (чувам ги): „Един ден ти ще виждаш образите на силите, но няма да се уплашиш."
20 май 1982 г.
Отново имам урок в съня. Темата е „Същността на битието".
Този път съм въведена в друга зала. Тя е много по-просторна и също продълговата, но едната й стена е изцяло прозрачна. Чувствам се като в аквариум.
През прозрачната степа се виждат светещи звезди. Те са разположени сякаш па пластове. Най-долу има само единични и малко на брой звезди, а колкото погледът ми се издига нагоре, забелязвам, че светещите звезди стават все повече и изтласкват мрака.
Разбирам, че съществува непрекъсната борба между енергиите в две посоки. Тъмните сили пречат па Светлите да се обединят на Земята, а Светлите не позволяват на Тъмните да се издигнат много над Земята и там да се обединят.
Обясняват ми, че всеки Светъл дух на Земята е самотен. А там Тъмните сили са обединени.
Показват ми, как светли звезди (т. е. Светли духове) от по-горните пластове над Земята при необходимост слизат (падат) на Земята, за да помогнат на самотните Светли духове да издържат борбата с Тъмните. Борбата между Светлите и Тъмните сили е същността на битието.
Урокът завършва с познатата аксиома: „Всичко е енергия в различни вибрации."
Мисля си, че такива уроци биха били по-полезни за човек с друга по-подходяща професия и питам: „Защо показвате всичко това на мен, какво общо имам аз с тези неща и каква е ползата, че ще ги науча?"
Отговарят ми: „Ти нямаш предубеждения, нито си заинтересувана от някаква лична облага. Един ден ще разбереш."
1 юни 1982 г.
Сънищата продължават в същия дух. Почти всяка нощ съм на „Космическо училище".
Все още не мога да разбера защо ми трябват тези уроци. Моля ги да ми показват нещо по-просто и по-лесно за възприемане, нещо по-убедително.
Ден е. Правя телепатична връзка и разговарям. Напълно съм будна.
Питат ме какво искам да ми покажат.
Още като ученичка съм се опитвала да разбера какво изразяват цифрите и защо всеки знак е точно такъв, а не друг. Затова сега избирам тема „Произход на цифрите". Какъв е символът на числата, какво означава всеки символ?
Първо искам информация за римските цифри.
Пред погледа ми се появяват светещи образи на ръка и пръсти — I, II, III — съответно 1,2,3 пръста. Изведнъж виждам длан — в едната пoсока са събрани и изпънати четирите пръста, а в другата е изпънат палецът. По такъв начин се образува знакът „V", т. е. 5. Показва ми се ту лява, ту дясна длан, а пръстите се редят ту отляво, ту отдясно на дланта.
Наистина колко просто и логично било.
След това пред погледа ми преминават сцени със строени войни. Всеки пети човек вдига дясна ръка с изпънати пръсти като „V"; всеки десети вдига над главата си двете си ръце и ги кръстосва като „Х"; всеки петдесети вдига дясната си ръка, свита в лакътя като „L", а всеки стотен извива двете си ръце над главата като легнало „С”. Излиза, че с пръстите се означават единиците, а с ръцете - десетиците; с едната длан и едната ръка - пети и петдесети, а с двете ръце - десети и стотни. Невероятно просто!
10 юни 1982 г.
Съобщават ми, че днес ще ми изяснят произхода на арабските цифри. Поставям пред себе си хартия, линия в пергел. Приготвям се за телепатична връзка.
Пиша и чертая под диктовка. Не чувам думи, а приемам направо смисъла па изразите:
„Отначало хората са броели на пръсти и са изразявали количеството с вертикални черти. Петата черта се е означавала с „V", а десетата -с „Х", както е при римските цифри.
По-късно за изразяване на количеството са си служили с универсални знаци — кръг и в него по-малки кръгчета, означаващи броя.
Така единицата представлява едно кръгче в центъра на кръга, двойката — 2 кръгчета, тройката — 3 кръгчета и т. н., като кръгчетата се допират едно до друго. (Кръгът с малките кръгчета ми прилича на монета.)
Универсалният начин е имал известни неудобства за бързо изписване (той по-скоро е бил удобен за разполагане на хора в кръг при култови ритуали).
В арабските цифри се използват елементи от универсалните цифрови означения с кръгчета, подчинени на правилата за разделяне на окръжност на равни части. Какво е необходимо, за да се начертае окръжност? Да се знае радиусът.
Единицата означава радиус.
Двойката напомня разположението на двете кръгчета от двете страни на диаметъра.
Тройката напомня трите кръгчета, разположени в окръжността, и правилата за отсечките в равностранния триъгълник (височина, ъглополовяща, медиана).
Четворката показва начина за разделяне на окръжност на 4 равни части чрез двата взаимно перпендикулярни диаметъра.
Петицата се означава чрез пентаграма. Ъгълът на пентаграмата се определя с неговия tgα = 1:3 = 0,33 (α = 36°). Обърни внимание, че цифрата 5, ако се погледне отляво, представлява 10, разделена на две половини чрез дробна черта.
Шестицата напомня старото означаване с 6 кръгчета в окръжност и цифрата е поставена стояща (девятката е обърната).
Седмицата е най-сложна цифра. Тя е свещено число. Тя е част от правоъгълен триъгълник със страни 3:4:5 и в нея е кодирала теоремата З2 + 42 = 52. Как ще се начертае ъгъл, равен на 1/7 от кръга? – Чрез tgα=5: 4 = 1,25 (α = 51°25').
Какво е характерно за осмицата, означена по универсалния начин с кръгчета? Че кръгчетата винаги са разположени едно срещу друго, че окръжността се разделя най-лесно на 2,4,8 и т. н. И така - най-характерният елемент — двете срещуположни кръгчета, са свързани.
А девятката? Защо е обърната шестица? Защото кръгчетата са наредени както при шестицата, но около по-голямо централно кръгче, и то двойно по-голямо (т. е. радиусът е два пъти по-голям).
И в тройката, и в шестицата, и в девятката за основа служи равностранният триъгълник."
Начертавам всички арабски цифри от 1 до 9.
Мисля си, че щом цифрите са универсални знаци-символи, сигурно има и други символи, оставени от Висша цивилизация, смисълът на които е забравен.
С това завършва етапът па моята Подготовка.
Сподели с приятели: |