Та. Различаваме два вида мускули на главата; мимически и дъвкателни

Строеж на сърдечната стена

Образувания на ендотела са предсърдно-камерните клапи.

Мускулатурата на предсърдията и тази на камерите са напълно отделени една от друга. Това оболавя възможността за неедновременното им съкращение – първо се съкращават предсърдията, а след това камерите. Двете отделни мускулни системи са прикрепени към фиброзния скелет на сърцето, който се разполага на границата между предсърдията и камерите.

Мускулатурата на предсърдията се състои от повърхностен и дълбок слой. Повърхностния е общ за двете предсърдия. Той се изгражда от напречно вървящи мускулни снопчета, които по предната повъхност образуват по дебел мускулен пласт. Дълбокият слой е отделен за двете предсърдия. Той се изгражда от вертикални примковидни снопчета, всяко от които се прикрепва с двата си края, отпред и отзад, за фиброзния скелет. Този слой притежава и циркулярни мускулни снопчета, които обхвощатустията на двете кухини и четирите белодробни вени, както и корените на аортата и белодробния ствол.

Мускулатурата на камерите се разпределя в три слоя. Външният слой е общ за двете камери. Неговите снопчета започват от фиброзните пръстени и отчасти от коренитена аортата и белодробния ствол. По предната стена те вървят надолу и наляво, а по задната – надолу и надясно, по такъв начин този слой е засукан отдясно наляво. При върха на сърцето мускулните снопчета навлизат в дълбочина, като образуват т. нар. водовъртеж – vortex cordis. Те се продължават във вътрешния мускулен слой, който е отделен за двете камери. Между външния и вътрешния мускулен слой се разполага се разполага средният мускулен слой, който е по-дебел при лявата и по-тънък при дясната камера. Снопчетата на този слой започват и завършват върху фиброзните пръстени и описват плоски спирали.

Сино-атриалният възел (възел на Кейт и Фляк – Keith и Flack), се разполага под епикарда в горната част, между синусната и собствената предсърдна част на дясното предсърдие. От него започват проводни влакна, които образуват сплетение в миокарда на дясното предсърдие. От сино-атриалният възел започват инпулсите за сърдечните контракции, които чрез проводните влакна се предават на миокарда на дясното предсърдие, а оттам по обикновенните миокардни влакна достигат миокарда на лявото предсърдие. Инпулсите изхождащи от сино-атриалният възел, се предават и на атрио- вентрикуларния възел.

Атрио - вентрикуларния възел (възел на Ашоф–Тавара – Ashoff-Tawara), се разполага под ендокарда на дясното пресърдие, в междупредсърдната преграда. От този възел започва едно снопче – снопче на Хис – His. Началната част е единна и преминава през специален отвор на фиброзния скелет и нафлиза в междукамерната преграда. В горнатачаст на тази преграда снопчето се дели на две крачета. Дясното краче – по-тънко и късо се насочва към основата на предния папиларен мускул на дясната камера и дава разклонения за различните части на мускулатуратана тази камера. Лявото краче – е по-дебело и по-дълго, достигайки до областта на папиларните мускули на лявата камера, то се разпада на тънка мрежа от влакна, които се разпространяват в миокарда на тази камера.

Кръвоснабдяването на сърдечната стена се извършва от двете венечни артерии – лявата (a. coronaria sinistra) и дясната (a. coronaria dextra). Те започват от началната част на аортата като началните им отвърстия се намират в пределите на десния и левия синус под нивото на свободния ръб на съотвените полулунни клапи.

Нервите на сърцето по своя характер са симпатикови, парасимпатикови и сетивни. Симпатиковите нерви стимулират сърдечната дейност, а парасимпатиковите я потискат. Симпатиковите нерви водят началото си от трите шийни и първите пет гръдни ганглия на truncus sympaticus. Парасимпатиковите нерви на сърцето представляват клончета на n. vagus и от гръбначномозъчните ганглии. Сетивните влакна завършват с чуствителни нервни окончания – рецептори.

Околосърдечната торбичка или перикардът – pericardium, представлява затворена серозна торбичка, в която е вмъкнато сърцето.той се състои от два листа: вътрешен и външен. Вътрешният (висцерален) лист заляга върху повърхността на сърцето и образува неговия външен слой – епикарда. Външният (париетален) лист е подсилен отвън от добре изразен фиброзен слой. Върху стволовете на големите сърдечни съдове париеталният лист на серозния перикард преминава в неговия висцерален лист, а фиброзният перикард се продължава в адвентицията на тези съдове.

Чрез свой фиброзен слой перикардът влиза в контакт със сухожилният център на диафрагмата чрез долната си част като срастват, а чрез страничните си части той се свързва с лявата и дясната медиастинална плевра. Това свързване се осъществява чрез хлабава съединителна тъкан.

Между париеталние и висцералния лист на перикарда се загражда цепнатовидна серозна кухина, която съдържа тънък слой серозна течност – liquor pericardii. Прехода на париеталния лист на перикарда в неговия висцерален лист се извършва на две места – около аортата и белодробния ствол и около кухите белодробни вени.

Артерии

Аорта, aorta – най-големия артериален кръвоносен съд в човешкото тяло. От нея като от главен път на кръвта изхождат клоновете, които направо или чрез свои разклонения кръвоснабдяват всички органи.

Според посоката, която има тя се дели на три нееднакви по размер части: възходяща аорта, аортна дъга и низходяща аорта. Първите две се намират в гръдния кош, а третата продължава в коремната кухина.

Възходящата аорта, aorta ascendens започва от лявата камера на сърцето. Още от началото си тя се отправя надясно, нагоре и малко напред (в областта на аортните пазохи тя отделя венечни артерии). Скоро възходящата аорта, която е най-къса преминава в аортна дъга, arcus aortae, която завива дъгообразно наляво и назад. Достигайки гръбначния стълб, дъгата на аортата продължава в низходяща аорта - aorta descendens. Тя се спуска по протежение на гръбначния стълб, като се разполага пред него. Разположената в гръдната кухина част на низходящата аорта се нарича гръдна аорта - aorta thoracica. След като премине през диафрагмата в коремната кухина, низходящата аорта се нарича коремна аорта - aorta abdominalis. Пред тялото на IV поясен прешлен коремната аорта се разделя на два големи клона - a. iliaca communis dexter и a.communis sinister.

От изпъкналата страна на аортната дъга се отделят три големи артерии. Те кръвоснабдяват главата, горните крайници и малка част от гръдната стена. Най-отдясно се отделя т. нар. артериален ствол за главата и горните крайници - truncus brahiocephalis (дава артерии за дясната половина на главата и десния горен крайник), carotis communis sinistra и а. subclavia sinistra. След къс вървеж нагоре и вдясно стволът се разделя на: а. carotis communis dextrа и а. subclavia dextrа.

1. 
   a. thyroidea superior – щитовидната и околощитовидната жлеза.
   
2. 
   a. linguales – за езика, непцовите сливици и подезичната жлеза.
   
3. 
   a. facialis – за мускулите на кожата на лицето и пода на устната кухина.
   
4. 
   a. occipitalis – за мукулите в тилната област и ушната мида.
   
5. 
   a. temporalis superficialis – за кожата и мускулите в слепоочната област.
   
6. 
   a. maxilaris отделя многобройни клонове за горната челюст, зъбите, дъвкателните мускули, орбитата и носната кухина. От нея се отделя клон - a. miningea media, която кръвоснабдява част от твърдата мозъчна обвивка.
   

1. 
   a. ophtalmica – за окото.
   
2. 
   a. cerebri anterior – медиалната повърхност на полукълбата.
   
3. 
   a. cerebri media – за горно-медиалната повърхност на полукълбата.