Тема: здравеопазване

Д-р Сергеев е бивш ръководител на Първо отделение в Клиниката по чернодробно-панкреатична и трансплантационна хирургия във Военномедицинска академия от 2004 до 2013 г.

70-годишна жена от благоевградското с. Логодаж почина половин час след изписването й от болница.

Дългогодишната началничка на пощата в селото Елена Манчева лежала във вътрешното отделение от 28 август до 3 септември. Около 17 ч била изписана и нейни близки я прибрали с кола. Щом пристигнали пред къщата й, на 30-ина км от Благоевград, жената издъхнала. Лекарите от спешния център констатирали смъртта.

Пенсионерката живеела сама. Преди година починал съпругът й, а двамата й синове работят в Норвегия. „Имала е висока кръвна захар, деменция и доста други заболявания. Била е в увредено общо състояние, но е изписана в добро състояние", каза зам.-шефът на болницата д-р Огнян Митев. Близките й обаче твърдят, че трудно стигнала до колата и е имала поставен катетър. Според тях са я пуснали, защото била свършила клиничната пътека.

Хирурзи от многопрофилната болница в Бургас спасиха 24-годишен мъж от ампутация, като буквално пришиха крака му, прерязан от флекс при трудова злополука.

Операцията на Владимир Георгиев от Средец продължила около 4 ч. Извършена е от смесен екип ортопеди, съдови хирурзи и неврохирурзи.

„Кракът бе почти ампутиран - всички мускули, нервът, отговорен за долния крайник, и основната вена бяха прерязани. За щастие задколянната артерия се оказа здрава",

обясни началникът на отделението по ортопедия и травматология д-р Лъчезар Томов.

Според шефа на операционния блок д-р Светлозар Георгиев точно тази артерия е основният съд, който кръвоснабдява долните крайници, и ако и тя е била пострадала, пациентът е можело да загине от кръвозагуба.

Инцидентът с Владимир станал на работното му място в цех в Бургас. „Рязах дърво и изведнъж дискът ми заби, изхвръкна и се вряза в крака ми, зад коляното. С колегите реагирахме по най-бързия начин и стегнахме крака с колан и фланелка, за да спрем кървенето. Момчетата ме докараха директно в болницата, където лекарите веднага ме поеха. Благодарен съм им, че съм жив", каза младият мъж.

До него в болничната стая е неотлъчно майка му Таня. „Бях на работа, когато ми се обадиха за инцидента. Веднага дойдох в болницата, а Владимир вече бе в операционната. Всичко продължи близо 4 ч, през които изпитах огромно напрежение, но лекарите направиха всичко, за да спасят сина ми", благодарна е майката.

За да се възстанови напълно, Владимир ще трябва да се подложи и на реконструктивна операция на дълбоката венозна система, уточниха от болницата.


05.09.2013 г., с. 6
Договорът c касата пак е под въпрос
Българският лекарски съюз иска повече пари за клинични пътеки
В БЛС дори се съмняват, че ще се намерят пари за 10% увеличение на заплатите в Спешната помощ.
Наделина АНЕВА

Българският лекарски съюз може да не подпише национален рамков договор със здравната каса и за 2014 г, ако в проекта няма никакви съществени промени, каза вчера за „Преса" шефът на съсловната организация д-р Цветан Райчинов. Преди месец той беше оптимист, но сега вече е загубил надежда, че в здравния сектор ще се реализират съществени реформи.

„Ако няма в проекта за договор нещо полезно за пациентите и за лекарите, какъв е смисълът да го подписваме", твърди д-р Райчинов. По-добре да си караме по тези правила.

За тази година обаче БЛС също няма рамков договор с касата и това затруднява финансирането на някои нови дейности, тъй като в такъв случай действат правилата от старото споразумение.

Лекарският съюз очаква в рамковия договор да има по-високи цени на някои клинични

пътеки.

Вноските за здраве за около 4 млн. души в момента се поемат от държавата. Райчинов смята, че държавните служители, военни и полицаи могат да си плащат част от осигуровката, както всички останали работещи. Той обаче е песимист, че управляващите ще пристъпят към такова решение на въпроса.

Г-н Горанов, защо искате спешни избори сега? Дали не се страхувате, че стартиращите нови проекти в дясното може да вземат вашия електорат, ако наберат скорост?

- Обявихме, че сегашното съотношение на политическите сили не отразява действителността в страната. И единственият възможен начин да бъде преодоляно напрежението и разделението в обществото са избори. Дори това да струва по-малка представителност на ГЕРБ. Стартиращите проекти вдясно са по-скоро опит за консолидация на много отпаднали политически субекти, които се опитват да монополизират представата на хората за дясното. Няма как да сме против тяхното съществуване, защото те са естествени партньори на партия ГЕРБ. Странно ми беше, че по-голямата част от концепцията на партиите, които сега се опитват да се обединят, е свързана с опит за директно конфронтиране с нас и механично откъсване на избиратели. Това според мен е грешка. Общата цел на дясното трябва да е насочена срещу общия ни политически опонент вляво. Ако отнемат половината депутати на ГЕРБ, това нищо няма да промени.

- Но никой не харесва стила на ГЕРБ - нито вляво, нито вдясно, нито в центъра. Обмисляте ли да изтеглите по-рано конференцията на ГЕРБ, да обновите ръководството и маниера на взаимодействие?

- Голяма част от негативния стил на ГЕРБ сам си тръгна. И се опитва да се преформатира в нова политическа формация.

- Само не ми обяснявайте, че Искра Фидосова и Мирослав Найденов са единствените носители на този негативен стил?

- Това са ваши констатации. Аз смятам, че няма нищо лошо в стила да има ясно изразена политическа отговорност. По-лошо е, когато две политически партии се опитват да се скрият зад експерти. В кабинета има експерти. Но самият опит да се бяга от политическа отговорност, маскирайки се зад различни формати, е грешен за българите. Трябва да е ясно кой взема решенията, за да не остават хората с убеждението, че не са управлявани качествено.

Едноличният стил „Борисов" очевидно не се харесва на хората и последното социологическо проучване сочи, че БСП печели изборите, ако са сега?

- Това е само аргумент сега да се направят избори, защото ще им помогне да се отърват от необяснимата им дружба с „Атака".

- Мая Манолова твърди, че явно не си давате сметка, че служите на чужда кауза, присъединявайки се към протестите и искайки спешни избори?

- Зависи какво има предвид под чужда кауза. Няма как г-жа Манолова да ни стане говорител какви ценности изповядваме и каква е нашата кауза. Може би се притеснява, че по някакъв начин се присъединяваме към протеста, който е монополизиран от крайната десница. Проблемът е, че така наречената автентична десница с течение на времето губи потенциала да може да представлява българските граждани, защото тя не присъства в политическия живот.

- В статия в „Уолстрийт джърнъл" Симеон Дянков разви тезата, че който и да дойде на власт, ще се сблъска със същото недоволство на улицата.

- Когато няма ясна предпоставка за това недоволство, когато няма обективни причини за него, за ден-два някой може да се опита с някакви неформални методи да събере хора на площада. Но това няма как да става 80 или 100 дни. Ако се проведат нови избори и никой няма претенции, че те са проведени без манипулации, не вярвам някой да има претенции

към парламента.

Излиза, че не споделяте тезата на Дянков?

- Излиза, че ако се мине през избори, аргументите за подобни протести ще бъдат доста по-малко. Защото тогава ще е ясно, че това е ясното отражение на волята на българските граждани.

- Кога ще внесете вота на недоверие за цялостна политика към кабинета?

- Скоро. Дебатът не е окончателно приключен, но ще бъде в началото на тази сесия -

септември или октомври, няма да го бавим много.

- Започва подготовката на бюджет 2014 г. Трябва ли според вас да се отрежат 1 млн. лв. от президентската институция по подобие на вашето предложение, когато президент беше Първанов?

- Това е въпрос на приоритет на МС, когато готвят бюджета. Според мен заиграването с бюджетите на отделните самостоятелни власти от страна на правителството, ако това се прави на безпринципна основа, е грешно.

- Вие също се заиграхте преди време.

- Мога само да повторя същото.

- Ще скочи ли ГЕРБ, ако правителството предложи коледни добавки за пенсионерите в края на годината?

- Не, разбира се. Но такъв тип социални подхвърляния в никакъв случай не трябва да са за сметка на добро финансово управление, за сметка на финансова стабилност. Защото оставаме с впечатлението, че БСП използва това подхвърляне на дребни суми към българските граждани като опит да прикрие или подмени всичко, което се случва. Защо съм на границата на вулгарността с израза „дребни социални подмятания"? Защото сравнението между 40-те млн. допълнителни разходи в т.нар. социален пакет на правителството с 1 млрд. нов дълг и близо 300-те млн. лв. нови разходи, заложени в бюджета, е в пъти по-малко 1:10. Странно е как в последните месеци изваждат едни на пръв поглед безукорни идеи, които обаче не е ясно дали ще се случат. В предизборната кампания обещаваха много неща, които не започнаха да правят в първите 100 дни на своето управление. Остава впечатлението, че този краен популизъм се използва, за да се печели време.

- Ще използвам вашия израз за „социални подмятания", за да питам дали по ваше време не беше точно толкова вулгарно да липсват тези подмятания и през цялото време да ни се поднася една постна пица?

- Алегорията на Дянков за въпросната пица, макар и малко крайна, се появи в момент, когато правителството на тройната коалиция остави бюджет, който, ако бяхме изпълнили по начина, по който беше приет, фискалният резерв щеше да свърши още в края на 2009 г. И вместо да се оправдаваме как не можем да съберем приходи и бюджетът отива в свръхдефицит, се опитахме да положим всички усилия - къде с правилни, къде с не дотам балансирани действия, и да намалим пропастта, към която се бяхме засилили. Ако днес не се разкъса мъртвата хватка, в която се държат трите партии, за да запазят властта, това може да доведе до доста грешни решения за държавата във финансов план. Още с първата актуализация беше изчерпан максималният лимит по закон за дефицита. Поемането на нови дългове се превръща в добродетел и се насажда като много добра политика.

- Има ли опасност дефицитът да надхвърли този лимит до края на годината?

- С начина, по който ръководят приходните администрации, особено митниците, и с начина, по който се грижат за бизнес средата, е възможно да постигнат всякакви финансови резултати. Наближава времето да дадат един от следните два отговора - лъгахме за контрабандата и ГЕРБ не са толкова черни, както ги изкарахме преди изборите. Или - не можахме да се справим с контрабандата.

- Но вашето правителство остана известно със случая „Мишо Бирата". Дори името ви беше замесено в едни разговори и хората недоумяват какво се е случвало?

- Аз бях на същия запис, но в комуникацията с Мишо Бирата пряко отношение нямам. Спомням си от разговорите, че става въпрос за молба към българския премиер митниците да намалят административния натиск върху пивоварната

„Леденика". В целия запис не видях по никакъв начин нареждане за избягване на контролна дейност, за несъбиране на акцизи. Сега вместо да увеличават натиска върху приходната администрация да събира приходи, управляващите си намалиха приходната част на бюджета.

- Казахте, че през лятото сте писали управленска промяна. Какви са вашите предложения в социалната сфера, ако спечелите изборите - ще вдигате ли пенсии, детски?

- По отношение на данъците и осигуровките сме заявили категорично, че сегашните им нива не бива да бъдат променяни. Що се отнася до швейцарското правило за пенсиите, то трябва да бъде възстановено, но отчитайки ръста на икономиката. Ние няколко години не го прилагахме, защото то беше авансово изконсумирано през 2009 г.


05.09.2013 г., с. 18
Искаме 5% по-скъпи пътеки в педиатрията и кардиологията
Трябва каско и за здраве
Вместо минимален да въведат среден престой в болница, предлага д-р Димитър Димитров
Добра или лоша е новата здравна стратегия? И какво да очакваме от преговорите между лекари и здравна каса за нов рамков договор? "Стандарт" разговаря с д-р Димитър Димитров, който е директор на столичната УМБАЛ "Св. Анна" и председател на Асоциацията на работодателите в здравеопазването.

- Д-р Димитров, доста критики се чуха за здравната стратегия, може ли тя да помогне на системата?

- България е може би единствената страна в света, която няма здравна стратегия, утвърдена от парламента. А това е нормативен документ, който определя развитието на един сектор за дълъг период от време - повече от 10 г. Изготвянето му е задължение, а не право. Заедно със стратегията трябва да има и план за действие, като всяка стъпка в него е финансово подплатена. Преди това обаче трябва да се изготвят националната здравна карта, както и регионалните. Засега това не е станало.

Изготвянето на тези документи е задължителна стъпка, защото в тях се определят нужният брой лекари по специалности, извънболничните практики и болниците за отделните региони. Така държавата гарантира здравеопазването за хората. Когато направим това, пишем стратегия и план за действие. Едва тогава няма да се питаме защо няма доктори в планинските райони или защо има много болници в София, Пловдив, Варна, а няма в проблемните области и региони. Тогава всичко ще е ясно и няма да има въпроси как да спрем създаването на нови болници. По никакъв начин не може да го спрем на този етап.

- Всичко това отсъства в стратегията, какви препоръки бихте дали на управляващите, те казаха, че ще се съобразят с всички?

- Ако това отсъства, ще имаме още един безполезен документ. Това, което казах, не е мое ноу-хау, то е част от всички книги за управление на здравеопазването.

- Когато видим потребностите и наличностите от лекари и болници, какъв трябва да бъде ангажиментът на държавата според вас?

- Здравната карта трябва да е задължителна. Тя трябва да дава основния базов стълб, изпадането под който означава, че здравеопазването е в критично състояние. Държавата трябва да отговаря за попълването на липсите, например да възлага на университетите да подготвят нужните кадри по региони.

- Трябва ли картата да определя и максимален брой лечебни заведения?

- Не, тя определя достатъчен брой, гарантиращ здравето по райони. Здравните власти трябва да отказват разрешение за създаването нова структура, когато в района има достатъчно според регионалната карта. Те трябва да дават разрешение за откриването й в друга област, където има нужда от нея. Такъв е моделът в Германия. По този начин се насочват частните инвестиции там, където е необходимо - в полза на гражданите.

- Където вече има открити повече болници, както е в София, Пловдив и други региони, трябва ли да се запазят, или да се преструктурират?

- Това е политически въпрос, но мисля, че мениджмънт на държавата и общината в София може да е по-добър.

Не може да има в един двор примерно 11 директори

11 борда на директори, счетоводители и т. н. Общината дава също много средства за здравеопазване. Ако съм кмет или държавник, бих седнал да помисля какво може да се направи, за да се обединят, има ли нужда от толкова много общински и държавни болници в столицата или областния град. Нека видим колко болници трябват за активно лечение, колко за рехабилитация и долекуване. В света този въпрос е решен - пациентите се долекуват в общинските болници - по местоживеене на пациента. Нужда от подобно преструктуриране има и в останалите области.

- Трябва ли да има промени и в модела на финансирането на здравеопазването?

- Да, реформата спря още през 2000 г., когато се написаха основните закони, благодарение на които болниците все още действат. Не обичам думата демонополизация за касата, защото се разбира разбиване на тази институция. Ще дам за пример немския модел. В Германия има една задължителна базова каса. Освен това има и частни фондове. В тях задължително се осигуряват хората с доход над 41 000 евро на година. Изборът от каси е огромен и всеки избира според нуждите си. Например фондът на железничарите дава това и това, а на банковите служители друго.

У нас има 147 пътеки със звездичка на които пише, че "платното" за вашата херния или нещо друго не се плаща от касата. Аз трябва да имам възможност да отида и да си избера къде да се осигуря, за да ми платят "платното". Или да видя кой ще ми реимбурсира напълно лекарствата за кръвно и да се осигурявам там. Вече 10 г. се казва - ще има задължителен втори стълб, няма да има, ще даваме още 1%, няма да даваме. В здравеопазването е като при автомобилите - гражданската отговорност покрива минимума, но е задължителна, но всеки си прави автокаско - разширен пакет. Всеки си избира от каквото има нужда. А ние превърнахме осигурителните фондове в застрахователи. Такъв смесен модел няма никъде по света.

- Какво се случва с болниците в момента, имате ли достатъчно средства?

- Още през декември миналата година беше ясно, че бюджетите са абсурдни. Когато получихме приложенията с по три раждания или политравми за месец и с по "0" лв. за последното тримесечие, сметнахме, че над 400 млн. лв. липсват за болнична помощ. След като се вземе резервът на касата, те стават не по-малко от 150 млн. лв. Нищо не се чува и за финансирането на реанимациите. Касата ни плаща средно по 223 лв. Миналата година при субсидирането им от МЗ средната стойност беше 375 лв. Няма лекари, няма реаниматори, а намаляват цените. За първите 6 месеца на 2013 г. имаме 400 хил. лв. приход по-малко за същите разходи в реанимациите. За една година загубата става 1 млн. лв. После защо болниците имат задължения. Когато имаш дейност и имаш загуби, проблемът не е в мениджъра, а в цените. Как ще заплатим работните заплати на тези екипи?

- Имате ли и други загуби?

- Голямата загуба сега идва от реанимациите, но губим и заради липсата на актуализация на цените на пътеките. Да не говорим, че бяха намалени някои цени в кардиохирургията, в инвазивната кардиология, в коремната хирургия, където трябва огромна реанимация.

- Плаща ли касата навреме и всичко?

- Да, с изключение на здравно неосигурените пациенти в реанимация и при хемодиализа.

За една жена касата ни дължи над 12 000 лв. с мотива, че не е здравно осигурена. Затова още миналата година питахме как тези две дейности ще минат към касата. Тогава ни уверяваха, че всичко ще е наред, но не е.

- Трябва ли да се върнат в МЗ тези две дейности?

- Задължително, защото министерството отговаря за общественото здраве. Реанимацията и хемодиализата са спасяване на човешки живот, а всеки има право на това по Конституция.

- За последните 3 месеца ще има нови бюджети на болниците, имате ли представа какви ще са те?

- Не още, но в началото на август получихме писма със старите прогнозни бюджети за септември, октомври и ноември с по 0 лв. Само в частта хемодиализа имахме точно заделени средства. Написахме колко ще ни бъдат необходими за оставащите месеци - около 7 млн. лв.

- Има ли тенденция за увеличаване на заплатите в болничния сектор?

- Не, тенденцията е леко увеличение в "Св. Анна" и още няколко болници, останалите вървят надолу. При нас средната заплата е 1051 лв., а миналата година е била с 4,4% по-ниска. За лекарите е 1763 лв., но м.г. е била 1806 лв., тя е паднала за сметка на сестринската.

Вдигнахме заплатите на медсестрите на 1020 лв.от 930 лв. Благодаря на лекарския състав на болницата за това.

- За какво ще настоявате в новия рамков договор?

- Ще настояваме за вдигане на цените на някои пътеки средно с 5%. Безумно ниски са стойностите на педиатричните пътеки, ще настояваме да се увеличат, също така на тези в конвенционалната кардиология, коремната хирургия. В кардиохирургията ще искаме увеличаване само за пътеката за полиорганна недостатъчност, защото там цената покрива разхода за 2 дни.

- Ще искате ли промяна в алгоритмите на пътеките?

- Да, искаме да се въведе среден престой, а не минимален. Така е в целия ЕС, защото той показва качеството на лечение. На мозъчен инсулт средният престой е 10 дни, а касата казва минимален - 3 дни, и, хайде, пациентът се изписва веднага. Хората обвиняват докторите, но касата плаща 618 лв. за минимален престой. Ние изписваме болните и близките им негодуват с право

- А ще се обвърже ли средният престой със заплащането?

- Да, но първо трябва да спрем да говорим за брой хоспитализации и да видим какъв е броят, ползвали болнична помощ. Това ще повлияе върху цената на пътеките. Сега тя се определя като наличните средства се разделят на обема хоспитализации, които се очакват за всяка диагноза. Когато преброим пациентите, ще видите, че 500-600 000 души влизат по 3-4 пъти в годината за едно и също, защото седят по 3 дни и се изписват. При среден престой 8 дни ще се намали броят на хоспитализациите, а ще се увеличи цената на пътеката. Тогава ще има качество и никой няма да лъже, че плаща, а пациентите и техните близки ще са доволни.

И друго задължително условие: държавата, която осигурява около 4 млн. граждани, сред които държавни служители, военни, служители на МВР и съдебната власт, трябва да заплаща 8% здравни осигуровки, колкото всички обикновени българи, а не 4%. Това е най-важното условие в касата да постъпват реални солидарни средства, болните хора да се лекуват качествено, а лечителите да бъдат спокойни и да прилагат изкуството - лекувай и спасявай човешкия живот!