Трите родословия утринни слова трите родословия моето верую

16.Знайният Бог

“В начало бе Словото”

Когато Павел проповядваше, онези, които знаят, евре­ите, които знаеха, които имаха правата вяра, и юдеите, които не знаеха, в живота им почти нямаше никаква почти разлика. Поч­ти и днес е така. И онези, които знаят, и онези, които не зна­ят, все така живеят. Общо живеят. Сега се задава въпро­сът: къде е човешкият прогрес? Понеже някои мислят, че про­гре­сът е нещо общо. То е вече физическо разбиране. Про­гре­сират единично известни души, а народът си върви по извес­тен път, през каквито учения му се проповядват. Той си върви по един определен път. Не зная от колко хиляди го­ди­ни, вълкът изменил ли се е? Може би да има нещо изме­нено, да дави по-малко овце, отколкото едно време. Но туй се обуславя, че едно време е имал повече овце да дави, а сега човекът ги е взел под своя защита и следователно въл­кът по-малко овце дави от немай-къде. Но и днес един вълк, ако намери стотина овце, ще ги издави всичките и ще ги оста­ви. Защо ­ да го питат, и той не знае. Аз това го отдавам на една излишна енергия, която се събира у вълка. И за да се избави от тази излишна енергия, той дави овце. Така, за­при­мер, и мухите, когато времето се променя, има повече вла­га, на техните хоботи се набира повече електричество, което ги безпокои. И за да се освободят от тази тежест, те ха­пят хората. Инжектират ги. А туй показва, че времето ще се развали. И можем да кажем: когато хората станат по-лоши, времето ще се развали. Или другояче казано: услови­ята на живота ще се развалят.

Сега няма да се спирам, никой досега не може да каже, не може да обясни дали светът е добър или лош. Защото, ако кажем, че светът е добър, то е наше субективно схващане. И ако кажем, че е лош, пак е наше субективно, вътрешно наше схващане. Ако вземем в семейния живот, всичките по­грешки от гледището на жените, погрешката е в мъжете; ако разгледаш въпроса от гледището на мъжете, погрешката е в жените. Ако разгледаш въпроса от гледището на синовете и дъщерите, погрешката е в бащата и майката. А и бащата, и майката мислят, че погрешката е в децата. Това е въобще сега.

Сега, разбира се, нас не ни е целта да изнасяме погреш­ките. Защото, ако ги изнесем, нищо не печелим. В света, дето са изнесени много погрешки, но погрешките не се по­пра­вят. Но трябва да се постави: да не се правят погрешки.

По някой път ние се намираме в едно противоречие. Ако срещ­неш един колар и му кажеш, че колата не е добре напра­вена, колелетата, осите и другите части, той казва: друг му е на­пра­вил тази кола и казва: “Такава, каквато имам.” Качва се човекът и си кара колата. Защото не е негова професия. Ня­кой казва: “Ама твоят живот не е добър.” Как ще си по­правиш живота, кажете ми. Да кажем, проповядват на тебе ми­лосердие. Как ще станеш милосърд? Или проповяд­ваш справедливост. Как може да бъда справедлив? Справед­ли­востта е едно отвлечено понятие. Има нещо, което можеш да го измериш с кантар. Това е схващане. Но един разбира спра­ведливостта по един начин, друг я разбира по друг начин. Но въобще, има една вътрешна справедливост. Има едно чув­ство вътре в човека, което му пришепва. Понеже, щом по­стъп­ваш справедливо, ти чувствуваш в себе си мир. И при­добиваш достойнство сам пред себе си. Започваш да се поди­гаш и сам се харесваш. А някой път, като не постъпваш така, нещо те осъжда у тебе и ти започваш да се унижаваш и виж­даш, че не си такъв, какъвто трябва. У тебе има нещо, което те преценява и ти казва, че в даден случай ти не си прав. Мнозина така постъпват, казват, той мисли, че е прав. Ме­не ми разправяше един господин, който се изповядваше. Каз­ва: “Аз често се спирам с хора, като вземам точно обратното. Оспорвам, че няма нито бъдещ живот, нито Господ има ли. Човек е всичко.” Казва: “Нещо в мене ми казва: “Не лъжи хората. Ти не си го проверил това, ти поне не лъжи хо­рата. Ти сам не го знаеш. Защо им говориш, като не знаеш?” Така ми говори. Често аз съм казвал на някого... Един казва: “Ще умре човек”, казвам: “Не ми говорете за смъртта.” Питам го: “Ти умирал ли си?” ­ “Не съм.” ­ Като ум­реш. Ти само пред­полагаш, ти не си умирал. Следователно то е теория, да умираш. А че живееш, това го знаеш. За живо­та можеш да кажеш, а за смъртта може само теоретически да разправяш какво нещо е тя. Сега ти искаш да знаеш дали за бъдеще ще има друг живот. Че защо ти е бъдещият живот? Той живота, който сега има, не го живее както трябва, а онзи, някой бъдещ живот, то е нелогически, несъобразност. Ти ако в този живот не знаеш да живееш, защо ти трябва друг? Ти не можеш да имаш и друг живот. Защото другият живот ще бъде обоснован на този, който сега имаш. Но смисълът там е друг. Болният човек има живот, но в този живот има про­тиворечие ­ болест. Следователно той иска един живот, в който да са изключени болестите. Да има едно здравослов­но състояние. Или един живот, в който човек да е освободен от ония особени смущения, които не дават на човека споко­йст­вие да мисли. Някой път човек е толкова неспокоен, че той не може да яде, не може да мисли. Безпо­коят го работи, които той си предполага. Има някои такива странности, ня­коя идея, така се фиксира, че те мъчи. Мъчи те нещо, няма никаква основа, но те измъчва.

Сега всичките хора се силят все на един авторитет. Голя­мото заблуждение, което днес съществува, е там, че няма авторитет. Всеки един авторитет, всичките безверници като доказват нещо, казват: еди-кой авторитет писал. И набож­ните казват: еди-кой авторитет е писал нещо. Е, хубаво, писал е, но ти какво мислиш? Ти поддържаш една страна с тях, че има ли или няма. Има неща, които не могат да се отричат; а има неща, които могат да се отричат. Ти не можеш да отри­чаш въздуха. И ако ти го отричаш, аз ще те стегна, ще ти туря въже на врата, ще кажа: “Нали няма въздух, ха дишай сега!” Не можеш да отричаш въздуха, понеже постоянно ти го опитваш. Има една реалност в света, която никой не може да отрече. Ти можеш да бъдеш 20 пъти безбожник ­ пак ще ди­шаш. Ти можеш да бъдеш набожен и пак ще дишаш. Има неща, които ние не можем да отричаме. Ние не можем да отри­чаме живота, да кажем: “Аз няма да живея.” Ти ще жи­ве­­еш, но няма да живееш такъв живот, какъвто ти искаш, а ще живееш един живот, дето го наричат кучешки. Няма да жи­вееш като човек, но ще живееш като едно куче. Той е не­раз­­бран живот. Можеш да го опиташ. Аз го наричам ку­чеш­­ки живот. Може да опиташ. Аз сега говоря от гледището на природата. Нима ние, като отричаме, нещо може да на­пра­вим? Ти с твоето отричане нищо не можеш да създадеш и с твоето отричане нищо не можеш да унищожиш. Ти мо­жеш да констатираш нещата. Да кажеш: това съществува или не. Ако онова, което ти казваш, е вярно, то си е. Ако някои неща ги няма, няма ги. Ако ги има, има ги. Вие сега изхождате всякога от вашето гледище. Запример има един морал ­ ние считаме, че всяко нещо, което на нас ни е при­ятно, то е добро. Отчасти, наполовина е така. Но не всички неща, които нам са приятни, са добри. Защото, ако на нас са добри, на други хора не са добри. Когато някой крадец бръкне в джеба и задига парите, на него му е приятно, но дали е при­ятно на онзи, който е обран? Ни най-малко не му е при­ятно.

Сега, тия са общи неща. Всички казват, че не трябва да се краде. Има закони. Има философи, които поддържат, че в света няма никаква кражба. Каквото откраднеш, ти вънка от Земята не можеш да го пренесеш. А ти само си го пренесъл от едно място на друго място. Но ето къде е мъчнотията. От Земята не може да се пренесе. Но понеже всеки един чо­век е един отделен свят, следователно богатството от един човешки свят може да се пренесе в друг човешки свят. Там е всичкото зло. Никой не може да пренесе богатството на Зе­мята от Земята на Месечината, на Слънцето. Не може да го пренесе. Но богатството от един човек може да мине в друг човек. И следователно онзи, в когото е минало богат­ството, той се радва, а онзи, който е изгубил богатството, той ще скърби. На този, който е изгубил богатството, хората ще му кажат: “Ти трябваше да бъдеш по-умен.” А [на] другия, който е спечелил, ще му кажат, [че] той е много умен, добър е. Те са човешки коментарии вътре. Донякъде има известни труд­ности, зависи богатството на човешката интелигентност. От какво зависи добродетелта на един човек? Един човек се раж­да добър, а друг се ражда лош. Вълкът се ражда лош. Ов­цата се ражда добра. Плодните дървета ­ ябълката се ражда ябълка, трънът се ражда трън. Израства трън. И ако го хванеш, този трън, ще каже: “Майка ми така ме е родила, не мога аз да раждам туй, което ябълката ражда.”

И това са друг род разсъждения. Какво отношение имат за нас, съвременните хора? Ние седим и разглеждаме въпро­са: дали ще се подобри светът или не? И след като разиск­ваме, разискваме, най-после виждаме, че ние сме остарели. И дойдем до някой път и като няма как да живеем, ние сега се утешаваме, че след като умрем, ще живеем в друг свят, до­бър. Добре. След като ще живееш в друг свят, ти каква нуж­да имаш да събираш богатство и да го оставяш след себе си? Той мисли, като умре, да го погребат по-добре. После, да му направят един паметник. Добре. Значи, този човек като умира, пак мисли как да го погребат хората добре. Раз­би­­ране е това. И след туй да остане нещо, за да го продават. Има някои, които не вярват в туй. Но онзи, който вярва... Разни убеждения имат хората.

Та казвам: Нас ни трябва едно верую, което да се съоб­рази с нашето естество. Човек носи в себе си едно Божествено естество, което различава нещата, кои са прави или не. Ако го няма туй, Божественото, безпредметно е всяко положение. Никакъв идеал не съществува вън от Божественото. Всич­ките други работи са тъй, както животните живеят. И е дока­зано, че всичкото зло в света, което съществува, то се дължи на животните ­ всичките пороци, които съществуват в живот­ните. Понеже човек е една целокупност, израз на животин­ското царство. У човека има всичките качества: и на вълка, и на лъва, и на тигъра, и на кобрата, и на змията, и на паяка. Как­вито лошавини съществуват в животинското царство, чо­век ги носи в себе си. Характера на мечката има ­ и той ня­кога казва: “Ще ти изпия кръвчицата, кръвта.” И мечката пие кръвта. Казва: “Ще те удуша, ще те обеся.” И паякът души. Сега питат: откъде човек се е научил да души? От жи­вотинското царство. И под думата “човек” ние вече под­разбираме една нова Божествена форма. “И направи Бог чове­ка по Образ и Подобие.” За да може да мине от животин­ската форма в човешката, в Божествената. Хората ходят с чо­вешки крака, но още нямат едно човешко сърце. Някои хора още имат едно животинско естество. Всяко едно живот­но може да обича. И то е готово да се състезава с тях. Един вълк ни най-малко не обича овцете и козите, млекопита­ющите. Той всякога ги използува.

Та казвам: Ние сме сега в периода ­ познаване на добро и зло. Да познаваш злото, то е животинското царство; а да познаваш доброто, то е човешкото царство. Познаване добро и зло. Тогава казват: защо човек ял? Че, той беше в туй цар­ство. И Бог му каза: “Няма да ядеш животински работи, от ко­ито си ял.” Той му забрани да яде известни храни, които той в миналото е ял. “Защото, ако ядеш, непременно ще ум­реш.” Ще дойдат в тебе всичките страдания.

Защото най-голе­мите страдания прекарват животните. Вие не можете да си представите какви страдания имат. Ня­мат никакъв съд, няма никакво право. Правото в животин­ското царство е на силния. Който е силен, разправя се както той иска. Ако вле­зете да живеете при рибите ­ там се гълтат. Като я глътне, свър­ши се въпросът. Никакъв съд няма, защо я глътна. И ри­бите едно са научили ­ да бягат. Ако може да бяга, спасе­нието е там. Като дойдем до животинското цар­ство, по-слабите същества се научили да бягат; а бягането е свързано с тяхната интелигентност ­ да се избавят. Следова­телно в животинското царство съществува едно непреривно насилие. Там всичко е насилие. Няма никакъв закон. А закон и спра­ведливост има само у човека. И вследствие на това се зараж­да онова вътрешно противоречие в нас. И туй, Божест­ве­но­то, което говори за нашите постъпки. И щом по­стъпим по живо­тински, казваме: “Ти си човек, на тебе не подобава това. На един вълк подобава да изяде една овца, но на тебе, като човек, не подобава.” Направиш една погреш­ка ­ казва: “На един паяк подобава да оплете една муха в пая­жината си, но на тебе, като човек, не ти подобава.”

Има разни начини, които са дадени за поправление. Но най-първо човек трябва да вярва в нещо. Най-първо трябва да вярваш, че в себе си имаш нещо Божествено, за което ти тряб­ва да застанеш ­ на каква основа? Казва: да се подобри чо­век. Няма какво да се подобрява човек. Трябва да застанеш на онова, което имаш. Златото на Земята го има, няма да го създа­ваме сега. Но ще му турим един образ, ще го турим в обра­щение. Някой казва: “Аз трябва да стана добър.” Не, той трябва да застане на доброто, което е у него. И от всички хора сега се изисква всеки да застане на страната на доброто, на онова, което е естествено и в което се крие неговият про­грес. А само в човешкото има прогрес. В животинското няма ни­какъв прогрес. Там има израждане, един регрес. Много ви­дове от животните са изчезнали и много човешки раси, ко­ито са имали преодоляюще влияние на животинското цар­ство, са изчезнали. И тия раси, които сега съществуват, са оста­тък от други раси, които са изчезнали. И в края на кра­ищата ще останат само тия хора, които имат Божестве­ното в себе си, Божественото или човешкото ­ които мислят.

И следователно по един естествен път ще дойде ден, ко­гато светът ще се подобри. Не по този път, по който сега хо­ра­та вървят. Вече за спасението на света може с милиони вой­ни да са се водили, исторически, които доказват. Може да докажем, че войните са допринесли известни блага. Какви не войни са съществували в света, външни и вътрешни. И всич­­ките недоразумения, които съществуват... Запример всич­­ки вярвате, че има една Промисъл, нали така, Божест­вена Промисъл, но колцина от вас има, че ако ви поставят на изпит, да вярвате в туй, че е тъй?

Запример, ако имаш 100 000 лева в банката, твоята вяра ще бъде по-силна. Тъй, ка­то погледнеш в банката, вярата е силна. Казваш: “Има Господ.” Но представи си, че нямаш нито пет пари, пък и нямаш и работа, такава криза, както сега ­ какво ще правиш? Да допуснем, че ще се молиш. Молиш се, но молитвата няма никакъв отговор. Тогава какво ще пра­виш? В Божествения живот човек носи всичките възмож­ности в себе си. Той не ги търси отвънка. Ако вие търсите въз­можностите отвънка, вие сте на крив път. Ето аз какво раз­бирам. Ти си един екскурзиантин и носиш огън в себе си, в джеба си. Като идеш някъде, ще намериш дръвца, ще ги запа­лиш. Отвънка имаш условия, а възможностите са в тебе. Ти можеш да имаш всичките дърва, но ако не носиш огън в себе си, ти нищо няма да направиш.

Та сега, някои от вас, вие не разбирате. Правите една по­грешка. Условията съществуват, но възможност нямате вът­ре. Вие нямате тия запалки ­ огън не носите в себе си. И след туй се чудите защо така не ви върви. Противоречия, каз­вате, как да се помогне? Огън трябва да носите, нищо повече.

Сега, да ви преведа: Няма човек в света, ако ти носиш въз­можността на Любовта и да идеш където и да е, че да не ти помогнат. Аз в историята, което зная, може да ми доказват ня­кои колкото искат, аз считам всичките хора невежи. Нищо по­вече! Един човек, който не носи огън в себе си, той е невежа. Който носи огън в себе си, той е учен човек. Един човек, които носи Любовта в душата си, в сърцето си, той е учен човек. Един човек, който няма Любовта, той е невежа, той е животно. Така седи фактът. Който и да е. В живота, ако нямате огън в себе си, вие ще страдате; а в живота, ако вие нямате Любов, ще страдате. И тогава, щом кажат, че светът е лош, и то са възможности. Вие отивате при един чо­век и той не иска да ви помогне. Той може да ви даде усло­вия, може да каже: “Може да Ви дам работа на Вас, да рабо­тите”; и даже и заплатата, която може да ви определи, ще зависи от вашата любов. Някой господар, като обича слу­­га­та, увеличава заплатата; но като не го обича, гледа да го подяде. От това гледище, когато господарите подядат сво­ите слуги, туй подсказва, че любовта на господаря спрямо ра­­бот­ниците и работничките е малка. Фактът е този. Ако има­­ше любов от едната и другата страна, туй подядане няма да стане.

Сега, същият закон е и между религиозни хора и учени хора. Навсякъде законът е все същ. Дали са богати хората, ед­нак­во действува. Богати хора, когато Любовта действува в тях, еднакво добре живеят. И бедни хора, когато Любовта действува, пак добре живеят. Те не са бедни, те може да се по­добрят. Но там, дето Любовта я няма, и богати хора да са, те са лоши хора. И сиромасите хора, дето Любовта я няма, и те са лоши хора.

Сега, тъй седи въпросът. И ако вие искате да поправите жи­вота си по какъвто и да е начин ­ защото в сегашното верую, в християнското верую, има три неща, които са не­съоб­разни. Те казват: човек трябва да има вяра. И после та­зи вяра трябва да се предаде. И всичко става. Че заслугата на Христа, Който е умрял за хората. Следователно на туй се­ди злото богословие и религия. Че вяра трябва да имаш и та­зи вяра трябва да ти се предаде. После, всичко трябва да стане само чрез Христа, Който умрял заради хората. Всич­ките хора даром трябва да живеят. Туй е верую. По благодат, те казват, но то е една крива философия. В света спасението на хората зависи от любовта, която имат. Нищо повече. Лю­бовта. А вярата е едно условие в човешкия разум, което взема участие, за да внесе любовта за подобрение на живота вътре. Тя е мощната сила вътре, която смекчава хората.

Любовта е сила, която в съзнанието внася онова разби­ране, че всичките блага на Земята, които са дадени, са досто­яние еднакво на всичките хора. Еднакво значи: всеки трябва да вземе толкова, колкото му трябва. Не да ги трупа, тия бо­гатства. Те не му са потребни. Ти трябва да ядеш, но на тебе не ти трябва като на слона 75 килограма ориз да туриш в стомаха си. На тебе ти трябва половин кило (ориз), даже и то е много, четвърт в дадения случай. И при сегашния живот, ние, след като сме яли, мислим след 20 години как ще живе­ем. И почваме да спестяваме пари. Не е лошо това. Спестя­ваме пари за черни дни. Спестяваш, спестяваш, и като ги спес­тиш, ти умреш. И оставяш твоите роднини да се съдят за това кому се пада повече. Умрял един и оставил един ми­лион. По-близките роднини взели повече, а по-далечните ­ по-малко. И то е право. И се карат.

Та казвам сега: Новото общество трябва да се обоснове. Сега новите хора, като говорим за новите хора, те обосно­вават живота си съвсем другояче. Тия, старите вярвания са били добри, но с тия стари вярвания ние напред не можем да идем. Евреите вярваха, [че] като направи някой прегреше­ние, ще вземе някое теле, ще го заколи и ще му се простят гре­ховете. Или гургуличка, или гълъбче и, според Моисеевия закон, ще му се простят греховете. И даже сега, в християн­ския закон, като направи човек една голяма погрешка, ще вне­сат половин кило масло, ще му се прочете една молитва и ще се простят греховете. Обаче общественият закон като хва­не един престъпник, на съдията да му дадеш 10 кила мас­ло, пак не прощава. Заведе се дело и после ­ хайде в затвора. Църквата лесно разрешава. Съдията щом дойде, в затвора го турят за 2, 3, 4 или за 10 години. Питам: Кое е онова, ко­ето църквата проповядва, и което държавата? Има малки ре­зул­тати. Подобрение има, но светът по този начин не може да се поправи. Даже ако го приложим ние върху себе си, не мо­же да се поправи. Ние схващаме, че в света поправка може да дойде само чрез изобилие. Всичко в света става чрез един вът­решен недоимък. Недоимъкът е, който ражда най-голе­мите злини. Недоимък в нещата; щом човек се намери в недо­имък...

Мен ми разправяше един господин: “Аз ­ казва ­ се отказвам да бия вече котките. Влиза една котка, много пъти ми е яла сиренето ­ и много пъти е бил той котката, ­ но ­ казва ­ един ден една котка ме изплаши. И оттам насетне аз се реших да не бия котки. По едно време мечеше и като взе една поза, котешка поза така, че казва: “Само ако ме бут­­неш, като те хвана, ще ти изпия кръвта!” Онази котка като я видях, че като се хвърли отгоре ми, лицето ми и всичко тъй ще одраска! Ставам, отворих вратата, казвам да излезне на­­вън. Онази котка, като се намери в трудно положение, каз­ва: “Аз ще бъда бита, но и аз, големи промени ще видиш.” Че и котката, ноктите є работят.”

Сега, по някой път и туй животинско естество може да се опълчи против нас, както котката. И какво ще правиш тога­ва? Ще му отвориш вратата, да си върви навънка. Дето е казал Христос: “Не противи се злому.” То е онова животин­ското естество. Ти ще знаеш, на туй животинско естество ще му дадеш ход. То си има закон, по който си върви. А ти, като човек, няма да се свързваш с него. Щом видиш един луд кон, който не можеш да яздиш, слез от гърба му, снеми му юлара и го удари по задницата, пусни го в гората. А ти си вър­ви пеш. Ако си отгоре на гърба му, ще ти се случи най-голя­мата беля на главата. “Ама ­ казва, ­ аз ще го опитомя.” Но изисква се време, докато го опитомиш. В дадения случай слез от гърба на коня.

Някой път ние не искаме да слезем от гърба на нашето жи­вотинско естество и тогава се случват най-големите не­щастия, които сега изпитваме в живота си. Сега, другата стра­на на животните ­ ако знаем техния език, животните се под­чиняват на човека. Ако идете в Индия, има хора, които са научили езика на змиите и те ги гледат и никога не ги ха­пят. Змията обича много да се привързва. Тя е като кот­ката. После, тя е много жестока. Но тя е музикална. Влияе се от музиката. Ако є пееш, тя слуша. И се привързва. При­вързват се най-свирепите животни ­ тигърът, леопардът. Аз веднъж гледах, един американец, той носеше една катерица. Тури я на рамото си, пусне я, тя слезне долу, между хората се скрие, крие се под палтото му. Тя постоянно тича, качва се по неговия гръб, той я ръководи. Има пчелари, които пче­лите ги обичат тъй, че един пчелар може да извади цяла една пчела навънка, да излезе, около него хора да се съберат, и да ги носи на тялото си. Обичат човека. Всичките тия съ­щест­ва са съединени, че обичат човека. Само трябва да знаят езика им.

Следователно, като ви казвам: изучавайте вашето естест­во ­ изучавайте ония животински предразположения, на кои­то трябва разумно да говорите. И ако човек не знае разум­но да говори на себе си, той ще се намери в едно голямо про­ти­во­речие. Защото животните са създадени с думата, със Сло­вото. “И рече Бог” ­ и стана. Значи, на животинското може само със Словото да влияеш. А като дойдем до човека, там вече казва се: “Да направим човека.” Но за човека, друго нещо влиза в човека, което се различава от творчеството на жи­вотинското царство.

Та казвам: Всичкото противоречие сега произтича от туй двояко естество, което ние имаме в себе си. Едно човешко естество, което разбира Божия закон. То е, което прогресира. То е Божественото в нас. А другото е едно естество, което апос­тол Павел зове “дивата маслина”. То е животинското в нас, или старият човек, или човекът на греха. И всичките поро­ци, то е животинското вътре в човека. И на човека зада­ча му е дадена да се справи с туй, животинското в себе си. Без него той не може да прогресира. Ти можеш да се осв­ободиш от туй животинско ­ ще заминеш за другия свят. Тряб­ва да се освободиш от тялото.

Та казвам: При сегашните условия човек трябва да изу­ча­ва животинското царство. И хората казват: “Той е цяло жи­­вотно”, като искат на някой човек да му кажат, че не по­стъп­ва добре. Значи, няма го човекът. В какво седи човекът? Като дойде в него онова, разумното, то е човешкото.

Та казвам: Животните се кланят на “незнайния Бог”, а чо­век се кланя на “знайния Бог”. Че кой е “знайният”? Че, Лю­бовта! Вие сега ще четете, ще изучавате, вие още не сте изу­чили Любовта. Има една човешка любов в света, тя не е чо­вешка, тя е животинска любов. А човешката любов сега за­почва. Хората сега трябва да се проучват. Ония постоянни и благородни чувства, които се зараждат в човека, те се дъл­жат на човешката любов. Аз сега приемам туй, Божестве­ното, което [Бог] е вдъхнал в човешката душа. Писанието казва: “Бог вдъхна на човека жива душа.” Тази душа е тази Бо­жествена душа. Този, Божественият огън трябва да се за­пали в човека. И когато се запали, туй е Новият живот! Всеки един живот си има своя една запалка. Запример по какво се различава барутът и динамитът? Запалката на барута е една, а запалката на динамита е друга. Ако запалиш барута, има един взрив. Ако запалиш динамита, има друг взрив. Но за­пал­ката на динамита е по-силна, отколкото запалката на ба­ру­та. Та, зависи сега човек с каква запалка е запален. Всеки един трябва да се стреми да се запали с Божествената запал­ка у човека.

“Е, нас са ни проповядвали ­ казвате, ­ аз разбирам тия ра­боти.” Аз разбирам, разбрани работи са само ония, които аз мога да направя. Не е въпросът само да слушам някой да ми свири. То е когато и аз мога да свиря, зная работите то­гава. Зная да свиря тогава. Хубаво. Ако мога да направя не­що, то е знанието. И в живота човек може да живее само тога­ва, когато знае как да живее. Ще имате пред вид: тия са две­те основни понятия, които трябва да легнат. Да разберете мно­го добре човешкото. Човещината тепърва трябва да се про­учава. Хората не са проучили човешкото. Всичката тази фи­ло­софия, която развиват, разискват, даже в религията има не­що много животинско. Съвършено трябва да се освободи чо­век от всичките ония животински представи, които съ­щест­вуват. Те да се елиминират, трябва да се турят на своето място. Понеже сега животинското в нас, по някой път... не по някой път, а то има господство още. А животинското тряб­ва да се подчини на човешкото. Човек трябва да стане госпо­дар. Въпросът е за господство. Човек трябва да стане гос­подар на животинското си естество в себе си. Не да го унищо­жи, но да бъде господар на него и да го направлява във всич­ките посоки. И при това, да бъде един ученик за човешкото, което е Бог ­ Божественото, в себе си. Да знае как да се пол­зува.

Павел беше казал там, в края, че Бог, Който презираше вре­мената на невежеството, беше оставил всичките хора да хо­дят по своите пътища. Обаче сега се проповядва всички да се разкаят и да дойдат в познание на Истината и да тръг­нат по Новия Път. (31. ст.) “Защото е отредил ден, в който ще съди вселената праведно, чрез човека, когото е опреде­лил.” Под думата “човек” разбира онова, Божественото в нас ­ то ни съди сега. Туй, което хората наричат съвест, съзнание, то е Божественото ­ което показва, че пътят, по който вър­виш, не е прав. Сега, не говорим какво хората могат да гово­рят. В нас има едно естество, което показва, че има нещо по­­греш­но в нас, даже погрешки, които другите не ги виж­дат, а ние ги виждаме. В нас има погрешки, които ние само забелязваме. (32. ст.) “А те, като чуха възкресението на мърт­вите”... Всеки човек, който живее в животинското, той е мъртъв. Възкресението, то е човешкото. Някои сега искат да възкръснат. Ти не можеш да възкръснеш, ако в тебе чо­веш­­кото не вземе надмощие. Някой път хората искат да въз­кръс­нат, казват: “Пак със същите тела, които сега имаме?” (Учителят затваря Библията.)

Турете в ход онова, Божественото, което е във вас. Рабо­тете върху него. Някои вземат, казват: баща ти да остави мал­ко имане, богатство. Хубаво нещо е, а онези синове, на кои­то баща им нищо не е оставил? Какво трябва да правят? Ко­гато баща ти остави богатство, така, а като не ти е оста­вил? Ще се стегнеш да работиш.

Във всинца ви Бог е оставил едно богатство, което трябва да разработвате. Това са ония раз­пределени таланти, които трябва да ги разработите сега. И опасността е само с ония хора, които са лениви, които имат единия талант. Те казват: “Нас не ни трябва много да ра­ботим. Ние не сме от дарови­тите. Малко знаем, няма какво да работим.”

Та, сега някои питат: “В следующото прераждане какво ще бъда?” В следующото прераждане ще бъдеш пак такъв, какъвто си сега. Преражда се животинското, а ражда се Бо­жест­веното. И казва Христос: “Ако не се родите изново” ­ то е човешкото. Щом се прераждаш, то е животното. Като жи­вотно, ще се прераждаш хиляди пъти. Като животно, ще се прераждаш, но ако си роден ­ дето казва “изново да се ро­диш”, туй е. Ние не сме толкова за прераждането. То е жи­во­тинско. “Роденото от плътта е плът ­ казва Христос, ­ а роденото от Духа е Дух.” Човек, като се роди веднъж от Бо­­жест­веното, той вече не умира. Животинското, понеже умира, то трябва да се превъплотява. А понеже Божественото не умира, ти като се родиш веднъж, продължаваш. Може да из­меняш своята форма. Та, туй е по-дълбокото разбиране.

Имайте вяра в онова, което вие носите в себе си. И така Бог ще бъде на ваша страна. Понеже онези, които вярват в оно­ва, което Бог им е дал, благословението е за тях. А онези, ко­ито вярват, че сега Господ ще им дава или хората ще им дадат, те са на кривата страна.

(Изведнъж Учителят стана.)
6.05 ч сутринта
Божият Дух носи всичките блага на живота. (Три пъти.)
(На поляната направихме упражненията.)


16-о неделно утринно слово,

държано от Учителя

на 5.I.1936 г., 5 ч сутринта,

София ­ Изгрев