Австрийски професор спаси мъж от ампутация на крак

Австрийски професор спаси мъж от ампутация на крак

Австрийският професор Томас Холценбайн демонстрира във Варна високоспециализирана процедура, която бе приложена при 69-годи-ииен пациент за спасяване на крака му от ампутация.

Гостът и неговият домакин от УМБАЛ "Света Марина,, проф. д-р Веселин Петров, ръководител на клиниката по съдова хирургия, представиха вчера новата процедура. Проф. Холценбайн се е специализирал от години в оперативната намеса гри съдови усложнения на диабетно болни пациенти, като една такава интервенция, която по принцип продължава по 7-8 часа, е сведена до около половин час. В университетската болница в Залцбург се извършват по три такива операции седмично, а професорът има зад гърба си вече над 1500. "Във Варненската университетска болница подобни интервенции се извършват по около 15-20 на година и се поемат от НЗОК - каза проф. д-р Веселин Петров. - Това обаче е специфична и рядко извършвана процедура при увреждане на най-малките артерии на крайниците от диабетна ангиопатия, съпроводена от развитие на некрози и рани по диабетното стъпало.

1,5 млн. лв за линейки и лаборатории

Държавата дава 1,5 млн. лв за спешни центрове и изграждане на лаборатории в професионалните гимназии.

Това каза министърът на регионалното развитие и благоустройство Лиляна Павлова в Бургас вчера. Парите ще се вложат в областта на образованието, здравеопазването и пътната инфраструктура. За първата са заделени 130 млн. лв., които ще се вложат в материалната база и в програми, в които бизнесът да обучава учениците за нуждите на трудовия пазар. В здравната реформа ще бъдат финансирани спешните центрове в 28 областни града и 188 малки населени места. Това включва покупката на 400 линейки. Около 350 милиона лева от програмата ще бъдат инвестирани в първокласни, второкласни и третокласни пътища, каза още Павлова. Приоритет този път ще се даде на Северна България, но и за Югоизточна пари ще има. Те ще са за отсечките Стара Загора - Раднево и Айтос - Възход.

Съсловни организации и болници са получили 7 млн. лева от фармацевтите

Съсловни и пациентски организации, сдружения на специалисти в конкретни области, болници и лаборатории в цялата страна са сред изброените в общо 22 доклада на фармацевтични компании, за разходи за спонсорство през 2015 г. Фирмите, членуващи в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), бяха задължени да публикуват тези данни в средата на годината, след като от миналата година асоциацията въведе Кодекса за оповестяване.

Обобщената информация показа, че за годината са похарчени 21 млн. лева за участие в научни и образователни семинари и лекторски хонорари на български специалисти, като 7 млн. от тях са отпуснати на цели организации, а не на конкретни личности. В подробните разбивки на отчетите се вижда кои по-точно са те -фигурират и най-големите съсловни обединения като Българския лекарски съюз и Българския фармацевтичен съюз.

Българският лекарски съюз е получил различни суми от много места през 2015 г., например 15 хил. лв. от "Астра Зенека" за медицинско или научно образование, още 25 хил. лв. от "Глаксо-СмитКлайн" и 65 хил. лв. от "Новартис", изброява в. "Сега". Други 32 хиляди през миналата година са дошли от "Ново нордиск" и още 5000 от "Санофи".

От лекарския съюз обясняват пред вестника, че с парите - общо 142 хил. лв., се плащат голяма част от стипендиите за млади лекари, които съсловната организация дава на 60 души в размер на 450 лв. на месец. Отделно са спонсорирани и две научни конференции. На този фон Българският зъболекарски съюз е получил само 4000 лв. от "ГлаксоСмитКлайн" за цялата година. Спонсорството за Българския фармацевтичен съюз е на обща стойност 48 хил. лв. Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България е получило 67 хил. лв. от "Пфайзер" през миналата година, както и 16 хил. лв. от UCB, 19 хил. лв. от "Мерск" и по-малки суми от други компании.

"Участието в семинара не е вид реклама. Когато се подкрепят организации като нашата, за да прави своите конгреси, е нормално да имаме спонсори. От рекламата по телевизията също се правят внушения. На лекаря обаче не се плаща", коментира пред "Нова телевизия" председателят на сдружението Любомир Киров по повод обявената сума. Според него това не влияе какво предписват личните лекари на пациентите си. "Няма скъпи, няма евтини лекарства -има такива, които помагат. Това обаче се обсъжда с пациента. Ако знам, че пациент не може да си купи лекарство, дори да е най-хубавото на света, как да го предпиша", казва Киров.

Научните дружества по специалности също са получавали спонсорство от няколко места едновременно. Сред най-обгрижваните е Българското дружество по ревматология, което за 2015 г. е взело 93 хил. лв. от "Абви", 23 хил. от "Амджен", 63 хил. лв. от "ГлаксоСмитКлайн", 84 хил. лв. от "Пфайзер" и 42 хил. лв. от "Рош" основно за посещение или организиране на научни събития.

Други дружества, които фармацевтичните компании са спонсорирали, са тези по дерматология, кардиология, неврология, белодробни болести, хематология. "Новартис" са дарили 120 хил. лв. на Българското медицинско сдружение по хематология, отделно са дали и близо 260 хил. лв. на болницата по хематология в София. "Пфайзер" са помогнали с 96 хил. лв. на Българското дружество по невромускулни заболявания. Много болници и клиники също присъстват в списъците - и държавни, и частни. Фигурират дори лаборатории - например компанията "Рош" е платила повече от 240 хил. лв. хонорари на "Цибалаб".