ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Увод. Психологията като наука
33
психолози (напр. Ж. Пиаже и др.)- Тия последните разглеждат като единен процес няколко взаимодействащи си процеси: 1) разгъването на сложни генетични програми и подпрограми на инстинктите (Структурата на тия програми не е обект на психологията и следва да се обяснява от биологията.); 2) изграждането на системата от условни рефлекси, обучението, чрез което се създават индивидуални програми за поведение (Условният рефлекс не е предмет на психологията, а на физиологията на висшата нервна дейност.); 3) „оседлаването", модулирането на висшата нервна дейност на индивида от социалните закономерности. Това вече е психология. Но трябва да се има предвид, че в процеса на това „оседлаване" широко се използват и внасят като порции информация в главата на индивида готови идеи, образи, модели на поведение, изработени от цялото общество и културата по време на филогенезата на човешката психика, а не при развитието на индивида. Едва след разграничаване на тия моменти, изграждането на психиката на индивида (детето) се изправя пред нас като процес сложен, но достъпен за разбиране.
3.3. Екология на висшите животни и психология Екологията е дял от биологията, изучаващ популациите и сдруженията на организмите и тяхното взаимодействие с околната среда. Екологията на висшите животни се занимава по-специално с условията, при които се създават стада, семейни групи, масови прояви на подражание, лидерство и подчинение, внушение и др. п. Много закономерности на екологичното поведение се повтарят и у човека. И методологически важно е да се знае това, за да можем да отделим в чист вид типичното само за човека психическо поведение.
3.4. Психология и социология
Социологията в общ смисъл е наука за човешкото общество, наука, разкриваща закономерностите в историческия процес.
Поради някои обективни фактори (статистически закономерности, наличие на голяма неопределеност в обществените процеси, заинтересованост на различните социални групи в изводите на социологията и др.) тази наука, макар и основна, все още не е станала обективна, призната от всички, „безпартийна" наука и не се е освободила съвсем от философията (за някои тя продължава да бъде „философия на историята").
Предлагани методи за разглеждане и изучаване на обществените структури (човешкото общество) са историческият материализъм, социалният дарвинизъм, разглеждането на „идеални типове", отделни култури и цивилизации и др.
Освен като най-обща наука за обществото, социологията се схваща и като наука за изследване на отделни човешки групи; за
провеждане и интерпретиране на социални анкети, интервюта; за обработване на статистически данни из обществения живот и др. В настоящата работа терминът „социология" се разбира в общия смисъл — като наука за човешкото общество.
Основната, по-висша форма на движение, изградила се върху биологичната форма на движение и следваща след „живот", е обществената форма на движение, развитието на общественото производство, а не някакво самостоятелно развитие на мисленето или психиката. Психиката е само „оседлаване" на една от формите на биологическата форма на движение от обществената форма на движение.
Социологията, колкото и да е несъвършена, е по-старша наука от още по-несъвършената наука психология. Не психичното определя общественото, а общественото определя психичното. Развитието на производителните сили, класовата борба, кризите, войните, преоценките на ценностите — това са все социални процеси, влияещи върху психиката на човека, определящи неговото поведение. Разбира се, психичното също въздейства на общественото, но твърде опосредствано: психиката превръща човека в производителна сила; той става елемент на производството, на икономическата база на обществото.
Социалната форма на движение създава свои структури, специално за да въздейства върху висшата нервна дейност: морал, изкуство, религии; малки групи с техните междуличностни отношения; ценностни отношения и т. н. С тия по-специфични форми на социалното движение се занимават по-низшите по ранг от социологията социални науки: етика, естетика, интеракционистка социология, аксиология и др.
3.5. Психология и антропология, етнография, археология, митология
Изучаването на една структура може да стане и като се проследи нейното възникване и развитие. Появата и формирането на човешката психика (психогенезата) обхваща един период примерно отпреди два милиона години допреди три—четири хиляди години. Този период, наречен предисторически, предхожда периода на писаната човешка история.
За психогенезиса събираме сведения от няколкостотин разкопки на кости, каменни оръдия на труда, както и от силно видоизменените митове, проникнали в писмеността и съвременната култура. Въз основа на малкото факти и много хипотези са се оформили няколко науки, които дават приблизително хронологична картина за събитията и процесите в периода, когато се е изграждала психиката.
Етнография — наука за произхода, бита и културата на народите.
=========================
34
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Увод. Психологията като наука
35
Антропология — наука за морфологичното и биологичното изменение на вида човек в периода на откъсването му от чисто животинско поведение и вклЬчването му в обществения живот; наука за човешките раси и предисторическите хора.
Археология — наука за изследване на древните паметници.
Митология — наука за събиране, сравняване и изследване на митовете (народните предания с предисторически произход).
Други значения на думата „митология" са: съвкупност от митовете на даден народ; начин на разбиране на природните и социални явления и ранните стадии на общественото развитие.
Тези науки нямат претенции да решават проблемите на психологията. Но, доколкото са главни доставчици на данни за развитието на психиката, неизбежно е те и в бъдеще да подхранват психологията с ценна информация9. А в отделни случаи психическите знания помагат на тия науки да издигат правдоподобни и логични хипотези.
3.6. Психология и кибернетика
Теорията на автоматичното управление и теорията на информацията (наричани тук общо кибернетика) навлязоха мощно в изучаването на физиологичните процеси в мозъка, както и в биологията въобще.
Психиката е модулиране на работата на мозъка, който поначало е една съвършена кибернетична машина — система за саморегу-лация, управление, адаптация, поддържане на динамична устойчивост, обучение на индивида. Връзката между кибернетика и психология е много тясна. Но психологията не е кибернетика, приложена към процесите в главата на човека, както не е и философия на тия процеси. По-вярното е, че много от общите закономерности в работата на мозъка, които доскоро се смятаха специфично психически, бяха обяснени от кибернетиката. Последната ограничи решително предмета на психологията и с това фактически й помогна да намери своя истински предмет, да не се впуска в решаването на общи проблеми от територията на информацията, които не са нейни проблеми.
Кибернетиката, макар и несравнимо по-млада, е по-старша наука от психологията, тъй като има установен метод, използва широко математическото моделиране и технически модели. Практически погледнато, конструкторите на съвременните системи за автоматично регулиране и компютри едва ли са заимствували нещо от психологията. Напротив, съвременната психология, както и физиоло-гията на висшата нервна дейност, използват много идеи и принципи, установени най-напред в техническата кибернетика.
3.7. Психология и логика
Логиката е наука за структурата на външната памет10, за ориентиране във външната памет и, доколкото структурата на външната памет кореспондира с отношенията между множествата в действителността, логиката е система от правила за узнаване по дедукти-вен път истинското отношение между множествата в света (разбира се, доколкото човечеството вече е изработило идеи за тези множества).
Общото между психологията и логиката е:
1) Двете науки доскоро се смятаха за дялове от философията, за философски науки и мнозина философи обясняваха отношенията в едната наука чрез закономерностите, присъщи за другата наука. 2) Двете науки включват в предмета си човешкото мислене. Но логиката систематизира правилата за логическото мислене, за мисленето, отговарящо на структурите на външната памет, а психологията се занимава с физиологическите механизми и социалните условия, предпоставящи и структуриращи процеса на мисленето, независимо какво е то — логично или нелогично.
3.8. Психология — етика и естетика
За психологията е особено важно и същевременно й е трудно да разграничи своя предмет — психичното (приспособяването на висшата нервна дейност към социалното), от етичното и естетичното (форми, с които самото социално се приспособява към висшата нервна дейност и изграждащата се психика).
Нравствеността (моралът) е система от правила и принципи за модулиране поведението на човека (и съответно на неговата висша нервна дейност), което се извършва, диктува и контролира от човешкия колектив чрез общественото мнение и се възприема от индивида като необхздимо и задължително самоограничаване на животинските инстинкти. Етиката е наука за нравствените норми, на които човек е длъжен да се подчинява в обществената група и в обществото въобще.
Естетичното е специфично оформена информация, въздействаща непосредствено на човека, без да преминава сложната преработка на мисленето и логическото търсене. Естетиката е наука за формите, чрез които редица явления в света се свеждат към възбудители, действащи непосредствено, емоционално на човека, на неговите сетива11 Същевременно естетиката е наука за същ-
9 - Тук са ползвани на първо място трудовете по етнография на Ю. И. Семенов.
10 За външната памет вж. 14.3. •• . • •
11- Органът, чрез който се получава специфично физиологическо усещане — първично чувство (за електромагнитни и механични трептения, за температура, твърдост, концентрация на ароматни съединения и т. н.), е най-правилно да се нарича сетивен орган. А способността за специфично физиологично усещане (зрение, слух, обоняние, вкус) — сетивност. (прд.)
=====================
36
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Увод. Психологията като наука
37
носттта и характера на изкуството; за изкуственото създаване на непосредствено въздействаща на човека информация; за критериите на прекрасното в художественото творчество; за правилата на изработване на художествен вкус у човека.
Етиката и естетиката, подобно на психологията, доскоро са били смятани за философски науки и все още не са се освободили от зависимостта си от философията. При това те са науки от един и същ ранг с психологията, така че не могат да бъдат разграничени от нея и по тази характеристика.
Приспособяването на висшата нервна дейност към обществените принуди и структури и приспособяването на обществените принуди и структури към висшата нервна дейност са взаимно свързани процеси и може да се разглеждат даже като страни на един процес, така че много от категориите на психологията са категории на етиката и естетиката. И много процеси и отношения се разглеждат и в психологията, и в тия две науки. И все пак тези науки са различни. Отделянето им от психологията е въпрос на тънък скалпел и опитна ръка, но е възможно и необходимо.
И етиката, и естетиката са социални науки, имат за предмет различни участъци от надстройките в обществената структура, приспособени специално за фино въздействие върху висшата нервна дейност на човека.
4. ИСТОРИЯ НА ПСИХОЛОГИЯТА
4.1. Знания за психиката в древността и Средновековието
Открай време хората са се занимавали с обучение на подрастващите, с внушаване храброст у бойците, с психотерапия по отношение на болните, с тълкуване на сънища, с изучаване влиянието на природата върху поведението на човека.
Изводите от тая практика, както и всекидневните наблюдения върху поведението на хората, различно от поведението на всички други живи и мъртви същества, са се натрупвали във вид на психологически знания. Близостта до практиката, ограниченото влияние на идеологията са били условие тия знания да се оформят около прости материалистически модели.
Различните темпераменти Хипократ обяснява с преобладаването на една или друга вътрешна секреция (хумор) в тялото на човека.
Формите на човешкото поведение се обяснявали като функции на различните вътрешни органи. (Впрочем, знанията за функциите
11 (прод.) На български, а и на други езици, думата сетиво (чувство) се употребява обобщаващо и за сетивния орган, и за съответстващата на него сетивност ("Петте сетива/чувства", "Имаш шесто чувство" и т. н.).
на тия органи са били много смътни.) Според Гален черният дроб е орган, в който се пораждат въжделенията, в сърцето — гневът и мъжеството, в мозъка — разумът.
Същевременно видовете характери се свързват с конкретните обществени отношения, в които са вплетени хората, и се разглеждат в единство с тези отношения (Теофраст).
Тогава хората не са били създали нито едно автоматично действащо устройство и не са могли да изградят материалистически модел за автоматичната регулация и за управлението — така ярко проявяващи се в човешкия индивид. Самодвижението, управлението, наличието на информационни процеси са се обяснявали с наличието на душа, модел за която е самата човешка личност — деятелният субект, само че безтелесна, пренасяща се, одухотворяваща тялото.
У Аристотел информативните процеси у човека и природата са били даже систематизирани. Означени са били различните нива на автоматичното регулиране, изразени като растителна душа, животинска душа, човешка душа.
Наблюдението, обикновеното житейско наблюдение върху другите хора, е дало възможност да се определят първите закономерности в поведението на хората. А самонаблкздението (интроспекцията) е изглеждало най-краткият път към разкриване на мотивите на това поведение. Човек приписва на другите хора, даже и на животните и на природните явления, същите мотиви, каквито забелязва у себе си.
Изследващите човешката психика са забелязали външните прояви на условния рефлекс. Но този факт те са тълкували като действие на асоциации (сдружения на идеи и представи).
В средните векове се налага учението за безсмъртната душа. Като частица от божествения дух, тя бива канонизирана и наложена като единствен двигател на бренното човешко тяло. Тия възгледи и досега господстват над болшинството от хората — религиозно мислещите хора. Душата трайно влиза и във философията и заема там Централно място.4.2. Психологията — отрасъл на философията
Наред с оформилите се още в древността астрономия, геометрия, алгебра, логика — науки, основани на наблюдението, в ново време се създават и нови, опитни науки: механика, физика, химия. Поставят се основите на анатомията и физиологията. Особено впечатляващо е било изграждането на опитната наука механика, опираща се на новосъздадения дял от математиката — диференциалното и интегралното смятане.
Вътре в самата философия се оформят дялове като натурфи-лософия, богословие, логика, метафизика, философия на историята,
38
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Увод. Психологията като наука
гносеология (теория на познанието, епистемология), етика, естетика, учение за душата и др. Открива се и възможност тези дялове да се превърнат в частни науки и да се отделят от философията. Някои от тях скоро станаха такива — със свои модели и методи, проверявани от практиката и опита. Други дялове остават още дълго време свързани с философията.
Думата „психология" се е появила за първи път в 1572 г. в произ-ведеденията на един от немските схоластици. А първата книга по психология — „Емпирична психология' 12, е написал Кр. Волф в 1732 г. Оттогава придобива гражданственост терминът „психология" и психологията като наука (макар и философска).
фактически психологията с нейните проблеми се явява малко по-рано. Р. Декарт в първата половина на XVII век отделя психичното от физичното и физиологичното. Той опредедя безусловния реф-лекс като меxанически процес, като проява на материални сили. А висшата психична
на нематериална субстанция— съзнанието — непосредственото знание на душата за самата себе си.
Така нервната дейност (става дума за низшата нервна дейност — понятие за висша нервна дейност и условни рефлекси тогава не е съществувало) и психиката биват откъснати една от друга и поставени в два принципно различни и несъвместими един с друг свята. И това — в съгласие с дуалистичната философска концепция на Декарт за две начала в света: материя
Дуализмът владее едва ли не до наши дни умовете на редица философи. Разбира се, още оттогава прогресивната човешка мисъл (започвайки със Спиноза) се стреми да отстрани дуализма и да въведе монистичен философски мироглед. Но силното влияние на религията и несъвършенството на човешките знания са препятствали и още препятстват налагането на материалистическия монизъм като научен мироглед.
Пак започвайки от Декарт, интроспекцията се определя като непосредствено проникване в душата, като основен и единствен метод за познаване на психическите структури и психическите явления.
Така, наред с чисто философските проблеми — какво е отношението между физическото (материалното) и психичното (съзнанието, нематериалното, духовното), какво познаваме, се заплитат нови проблеми около психологията — какво е отношението между физиологичното и психичното (т. нар. психофизически проблем), взаимодействат ли си (Декарт, Джеймс), паралелно и независимо едно от друго ли се развиват (Хартли, Волф, Лайбниц, Вунт) или пси-
12 Емпирична психология е направление в психологията, което изучава конкретните явления в психическия живот, за разлика от "Рационалната психология" (Лайбниц, Кант), извеждаща дедуктивно психическите явления от свойствата на душата.
хичното е епифеномен на физиологичното (Хобс); предста мислите, идеите, с които човек оперира — вродени ли са у него се приемат от индивида по време на неговия жизнен опит чрез сетивата (емпиризъм, сенсуализъм).
Господстваща концепция във философската психология е асоциационизмът. Идеята за асоциации се среща още у Аристотел, но терминът е въведен от Лок. Хартли е развил най-пълно теорията за асоциациите. Свои представи за тях са създавали също Хюм, Беркли, Мил, Спенсер и др. Съгласно асоциационизма психиката (съзнанието) е изградена от елементи-усещания. По-сложните струк-тури (представи, мисли, чувства и пр.) възникват от усещанията посредством асоциации. Условия за асоциация са съседството на две идеи. Закрепването на асоциациите в съзнанието става чрез повтаряне през време на жизнения опит.
4.3. За научен детерминизъм в психологията
Към средата на XIX век вече са изградени физиката, химията, естествознанието и заедно с тях се налага монистичното детерминистично мислене. Дарвин разбива телеологическия модел на света и разкрива развитието в живия свят като автоматично регулиращ се процес. Майер открива закона за запазването на енергията, за превръщането на механичната енергия в светлинна, химическа, топлинна и обратно. Светът вече се вижда в неговото материално единство и занимаващите се с психология сериозно търсят мястото на психиката в него. Търси се специфична психична енергия, установяване на закономерности в психиката. Науките и техниката предлагат нови методи за научно наблюдение и обобщаване на многостранния човешки опит и нови модели за човека като физико-химическа машина, като физиологически механизъм, като съвкупност от обществени отношения, като автоматична уредба. При това създава се и нова лабораторна техника с точни измерителни уреди, с нови технологии за изследване и обобщаване на резултатите.
Същевременно бързо развиващите се точни науки отнемат важни дялове от философската психология. Дарвин дава биологично обяснение на емоциите и тяхното изразяване при животните. Мюлер търси чисто физиологическо обяснение за работата на сетивните органи. Конт, Маркс и други социолози обясняват поведението на. хората със социални и икономически закономерности. Така поста-1 вят началото на разглеждане на социологичното като нещо отделно от психичното.
Във философската наука психология се очертава явен уклон към нейното физиологизиране. Вебер и Фехнер установяват определени закономерности между външните дразнения и физиологичните отговори на човешкия организъм. Но представят това като психо-
40
ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ
Увод. Психологията като наука
41
физическа закономерност13. Тия частни закономерности не решават нито психофизическия проблем (какво и как познаваме), нито психофизиологическия проблем (взаимодействие, паралелизъм или епифеноменализъм). Определени заслуги има Хелмхолц, който изучава работата на сетивните органи и на мозъка, но все още като психически, а не физиологически зависимости и т. н. Създава се модно за времето си течение в психологията, което се стреми да изтрие максимално разликата между физиологично и психично и да включи психиката в реда на естествените науки.
Твърде показателен е случаят с И. Сеченов, който създава нов модел на психичното — разглежда го като рефлекторна сигнална дейност на главния мозък, свързва го с автоматичната регулация, въвежда такива фундаментални понятия катохомеостазис, обратна връзка, централно задържане и др. За модел сочи регулатора на Джеймс Уат. Всичко това би било истинска революция в психологията. Но тъкмо следвайки Сеченов в началото на XX век, И. Павлов обяснява висшата нервна дейност и условните рефлекси като чисто физиологически механизми - те преминаха от психологията във физиологията. А в средата на XX век кибернетиката (Винер и др.) разкриха всеобщия характер на автоматичните процеси, управлението, саморегулацията и ги извадиха от предмета на психологията, разграничиха общите проблеми на пренасяне и преработване на информацията от специфичните проблеми на психологията. Така Сеченов всъщност подготви очистването на психологията от дълго задържаните в нея общи проблеми.
Също като функция на мозъка разглеждаха психиката т. нар. вулгарни материалисти, но те, за разлика от Сеченов, не свеждаха мозъка до информационна система, възприемайки го като физикохимична уредба.
Развитието на социологията (Конт), идеите за душата на народа (Хердер и др.) предвещаваха очистването и разграничаването на психологията от чисто социологични проблеми, които й тежаха векове. Но не се получи точно това. Появиха се наченки на особен отрасъл на психологията— психология на народите. И в същото време върху чисто психологическите проблеми продължаваха да тегнат традиционната интроспекция и асоциационизмът.
4.4. Психологията — опитна наука
При тази обстановка Вунт в 1879 г. основава в Лайпциг психологическа лаборатория. Това събитие се смята за начало на експерименталната психология и момент на откъсване на психологията от философията и оформянето й като самостоятелна наука.
Като обект на експериментиране биват подложени нормални възрастни хора, съзнаващи и умеещи да описват своите преживявания. Метод на експерименталната
цията. Експериментът се свежда до това, външните физически въз-действйя да предизвикат
ки усещания у човека. По-нататък за това, как физиологическите реакции предизвикват психични явления, се съди по осъзнатото и съобщеното от експериментирания човек. То се приема като научен факт. При това всичко неосъзнато от субекта бива игнорирано — за психика се признава само осъзнатото.
В лабораторията се изследват: чувствителността на сетивата, праговете на чувствителност, времето на реакцията и други подобни явления. За основен и първичен обект на изследване се приема физиологическото усещане, което се идентифицира с образ и с непосредствен опит. По-нататък, според Вунт, въз основа на непос-редствените усещания се изграждат И другите психически структури (възприятия, воля, мислене, чувства и пр.). Това става по пътя на асоциациите. Така че експерименталната психология на Вунт се ба--зира не само на интроспекцията, но и на асоциационизма.
След лайпцигската се създават ред други лаборатории и експериментални школи. Някои от тях не се придържат строго към принципите на Вунт и се опитват да експериментират непосредствено и по-сложни психически явления. Така Голтон разширява опитите за установяване на психическите различия между хората (диференциална психология). Ебингхаус, почти изключвайки интроспекцията, опитно установява някои закономерности в процесите на паметта (криви на запомнянето и криви на забравянето). Кетъл прави опити върху вниманието; Джеймс и Г. Ланге правят опити върху емоциите; Н. Ланге — върху възприятията и др.
Напоследък се прокарва схващането, че преди основаването на първата лаборатория на Вунт не е имало наука психология, а след това събитие — вече има. Всичко станало преди това се изтрива от историята на психологията. И тая нова опитна наука се представя така, като че ли се е отърсила изцяло от философията и няма нищо общо с нея. Бурното развитие и големите успехи на приложната психология се приписват на науката психология и на факта, че е станала опитна.
Това схващане е колкото самоуверено, толкова и наивно. Едсперименталната (фактически физиологичната) психология е само едно от направленията в психологията във втората половина на XIX век. Успоредно с нея се развиват, други направления. По същото време се изгражда една нова област от човешката практика —
по това време — в края на миналия век, се е явила и професията психолог — психолог-теоретик, който прави психологически опити и докладва за тях на психологически конгреси, и психолог-практик, който професионално умее да подби-
13 Фехнер предлага тия закономерности да се изучават в специална наука — психофизика. (По-кьсно тя става част от физиологичната психология.)
Сподели с приятели: |