Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

Когато вече е изградена значителна външна памет и в главите на индивидите са внесени достатъчен брой идеи — алгоритми, във висшата нервна дейност на хората настъпват значителни промени. Условният рефлекс започва да свързва получаваните отвън сигнали не направо с елементарни реакции или с генетични програми, а с алгоритми-идеи, намиращи се вече в мозъчната памет. Информа­цията на сигналите, идващи от конкретния предмет, влиза във вза­имодействие със съответната идея за предмета, намираща се в дъл­готрайната мозъчна памет; конкретизира я, актуализира я и я вкар­ва в оперативния блок на мозъка (оперативната памет). Там тя се декодира, превръща се в последователност от команди — в готов­ност (установка) за действие.

Ако липсват условия за ефекторен завършек, създадената ус­тановка постепенно се изтрива; идеята, съответно обогатена с но­вите конкретни подробности, пристигнали чрез сетивата, циркули­ра известно време в процесора, а после се прибира в дълготрайната памет, като предизвиква представа, спомен и други подобни, произ­водни на идеята, структурата.

Тия ненамерили навън изход и циркулиращи определено време в главата производни на идеята се обединяват с общото наименова­ние идеалното. Ние наричаме идеално, мисловно свързаното с идеята, производното на идеята, което обикновено не се е реализи­рало и превърнало във веществени физически предмети и действия.

Идеята-алгоритъм се фиксира във външната памет, кодирана по някакъв начин: алгоритъмът за производство — в самото оръдие и в

//. Възникване на психиката

патенти; алгоритъмът за подход — в карти, рисунки, описания, алгоритъмът за въздействие — в идоли, мелодии; и всички те — в библиотеки, храмове, поеми, въобще в култура. Във външната памет идеята съществува „обективно" — независима от отделния човек При нужда идеята се прекодира, пренася се в главата на човека При определени условия там — в човешкия мозък — тя се декодира добива своята същинска форма на рецепта, предписание, списък от команди. В мозъка тя започва да изпраща команди до различните органи на тялото, в резултат на което човек извършва нужната ра­бота — определена трудова дейност; или създава необходимата установка, готовност за подход към този или онзи обект.

Така лекарската рецепта си е рецепта — къс хартия с няколко латински думи, написани на нея, и нищо повече. Но щом влезе в ла­бораторното помещение на аптеката, тя започва да командва ред действия по такъв начин, че от наличните там киселини, алкохоли, соли и т. н. се получава предписаното лекарство. По същия начин идеята бива „прочетена" в мозъка и той изкомандва такава последо­вателност от рефлективни действия, които в своята съвкупност вече не представляват рефлективно действие. С човешките органи, на пър­во място ръце, от наличните природни материали се създава човеш­ко произведение, елемент от новата обществена структура, или се преобразува, „очовечава" наличната структура на околната среда, или просто се прониква в нея.

Идеята се създава с колективното участие на много хора. За да бъде изпълнена, реализирана, тя отново трябва да се внесе в глава­та на един човек (или в главата на повече хора). Но между първия и втория акт може да се намират хиляди километри и хиляди години. И в целия този период идеята има външно обективно битие, същес­твува, кодира се и се прекодира върху разни носители вън от мозъка. Идеите се внасят в човешката глава, но в тяхното изработване пре­ди това вземат участие много човешки глави и ръце.

Същността на идеята като алгоритъм за направа на нещо или като алгоритъм за подход към нещо има малко общо с етимологи­ческия произход на думата идея. Гръцката дума idea значи вид, израз, образ, форма и начин, представа и мисъл. Платон я употребява във философията като образ, в смисъл първообраз на множеството не­ща от един вид. Този първообраз съществува извън нашия свят и е вечен. Човешката душа преди да се всели в тялото опознава идеята и през скучния си земен живот си спомня за нея, виждайки отделни конкретни неща, принадлежащи на нейния вид, на множеството, на която тя — идеята, е обща същност. Рационалният произход на тая поетична конструкция е очевиден: детето възприема редица идеи от външната памет още в първите несъзнателни години на своя живот. После, когато съзнава и работи, вече пораснал, човекът получава сигнали от различни предмети. Тези сигнали извикват в оперативна­та памет на мозъка му възприетите някога идеи. Възприемайки,

усещайки, човек едновременно с получаването на сигналите „си спомня" идеята и така у него се създава установка за подход към предмета.

В съвременните езици понятието „идея" е разширило обема си - всеки алгоритъм, който се депонира във външната памет и оттам - в мозъка, е идея.

Произходът и същността на идеята и досега не са получили офи­циално научно обяснение. Християнската църква изхожда от Платоновата конструкция за предвечност на идеите и твърди, че идеите, първообразите на нещата са се намирали вечно в Бога. Бог е сътворил нещата и света съгласно своите идеи.

Според мнозина философи идеята, идеалното е някаква отдел­на субстанция, различна и противоположна на материята и материалното. Според други пък идеята, идеалното е функция на чо­вешкия мозък. Така те пренебрегват обществения и обективния ха­рактер на идеите.

В днешната научна литература думата „идея" се е запазила глав­но за духовния живот и е добила интелектуален оттенък. Под идея обикновено се разбира не идея как да направим нещо, как да подходим към нещо практически, а главно политическа, философска, ре­лигиозна идея — идеи, как да изменим света, как да гледаме на живота. Когато кажем: „Той си е натъпкал главата с опасни идеи", имаме предвид революционна идеология, еретични идеи, а не алго­ритми как се правят адски машини.

В ежедневната словоупотреба „идея" се употребява и в тоя ос­новен прагматичен смисъл — алгоритъм за направа на нещо или за подход към нещо: „Нямам идея, как да подходя", „Открадна ми иде­ята".

За да не остане никакво двусмислие, тук трябва да се деклари­ра ясно, че идеите, както и всичко в нашия свят, са нещо материално. Идеята е порция информация. А информацията, структурността е атрибут на материята. Що се отнася до кода, който носи идеята, той винаги е нещо физическо, сиреч също материално.

Идеята, както се вижда, не е специфична психологическа категория, а много по-обща социологическа категория или категория на културата. Но тя е тясно свързана с психиката и по произход и по приложение. Без изяснено понятие идея, както и без понятието външна памет, не може да се изследва и обяснява по-нататъшното Развитие на психиката, нито познанието, нито съзнанието.

16.9. Дългото развитие на идеите. Фетишизъм

В колектива се изработват идеи за всякакви неща. Изграждат

се идеи, които многократно се потвърждават от практиката и се превръщат във факти или в аксиоми. Например идеята, че слънцето изгрява всяка сутрин. Но има идеи, които се изграждат трудно, напр.
132

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

идеята „тотем'' или „човек", или „добро", или идеята „произход на гръмотевицата". Хилядолетия са били нужни, за да се изгради първата по-обща идея, първото смътно предписание за подход към тия неща (съдържащо и първото приемливо обяснение за тях) Развитието на идеите е тясно свързано с външната памет. Отначало външната памет се е развивала много бавно. Не е притежавала спе­цифични носители на информация. Облепвала се е върху оръдията на труда. Много хилядолетия са минавали, докато се създадат първите паметни, рисунки, шевици, съществителни имена, поговорки и други, пренасящи и задържащи идеите, структури.

Колкото и да е била приблизителна, неточна и груба, първата идея е преживявала много векове сама, без какъвто и да е било опит за оспорване. Идеята е съществувала в първобитния колектив като неоспорим факт, в нея са вярвали, както са вярвали в съществува­нето на предметите. (Оттук дълбоко внедреният наивен реализъм у хората — убедени в реалното съществуване както на хората и камъните, така и на самодивите и змейовете.) Тази единствена идея, изработена от колектива, е сплотявала колектива, всяко неуваже­ние към нея е вредяло на групата и по системата на табу е водело до гибелни последствия за „скептиците".

Оскъдността и светостта на идеите в ония времена е една от основните предпоставки и източници на религиозната вяра, на рели­гиозната нетърпимост и на религиозния фанатизъм, а също и на фетишизма.

Първите идеи, първите образи, които е създал човешкият колектив, са имали за прачовека изключително и свещено значение. Той не е можел да различи идеята от физическата вещ, в която иде­ята е била кодирана във външната памет. Към тая вещ първобитните хора са се отнасяли като към нещо свещено. А доколкото на първо време създадените идеи са били единствени, без конкуренция, „един­ствено верни и истинни", тия вещи са били обект на поклонение. фетиши са на първо място различните изображения, идоли, кумири амулети и т. н. И досега са останали фетиши, напр. чудотворни икони.

//. Възникване на психиката

133

свещени камъни, паднали от небето, извори и пр.

Идеите, оказва се постепенно, са благо, а впоследствие стават и ценност за колектива, който ги притежава и използва. Този колектив, който има по-съвършени идеи-алгоритми за подход и изработка, печели съревнованието и борбата за живот. Колективът, който не ги притежава — губи. В края на краищата новите полезни идеи не могат да останат тайна завинаги и се разпространяват навсякъде. Но по пътя на тяхното разпространение се явяват раз­лични пречки: монополизиране на ценни идеи от жречески съсловия, от отделни еснафски сдружения, цехове и гилдии; в по-ново време — митнически бариери, патентоване на новите идеи, продаване и кражби на патенти, криене на патенти и т. н.

Има идеи, свързани с политиката и идеологията, от разпростра­няването на които са заинтересовани определени класи, религиоз­ни общности, държави, а от неразпространението им — други. Тия другите организират бариери и цензури против проникването на вред­ни противодържавни идеи. И едните, и другите винаги издигат краси­ви лозунги и идеи за оправдаване, рационализиране на своята позиция. Като общ резултат, въпреки огромните естествени и из­куствени трудности, полезните идеи стават все по-съвършени, про­никват през всички прегради, независимо на каква цена, и обхва­щат всички хора. Това е една от прогресивните линии в развитието на човечеството.

16.11. Разпространяване на човешкия опит чрез идеи и чрез подражание

Усвояването на чуждия опит може да стане и чрез подражание, и чрез разпространяване на идеи. Подражанието е много развито у висшите животни. У човека то продължава да се развива. Няма да бъде грешка, ако се каже, че човешките актове, предизвикани от подражание, са повече от тия, предизвикани под въздействието на идеи. Особено много се проявява подражанието в детските години и при притеснени обстоятелства. И все пак действието на подражани­ето е ограничено от времето и пространството, докато идеите като елементи от външната памет са с неограничени възможности в това отношение.

Подражанието е неконтролирано повтаряне на порции поведе­ние и на норми на поведение. То в много случаи се явява подходящо (разумно), но в други случаи е безсмислено и смешно. Идеите като обществен продукт, напротив, концентрират в себе си огромен опит На цялото общество и са под контрола на обществото.
134

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Подражанието води до такива отношения, като култ към авторитети, лидерство и подчинение, безкритично следване, докато идеите се разпространяват свободно за всички и без предварител­ни условия. Овладяването на повече идеи прави човека по-свободен, дава му възможност да се организира в независещи от биологичес­ки и стадни връзки обществени структури.

Подражанието е наследство от биологическо поведение, обеди­нява човека с маймуните. Идеите и разпространяването на идеите лежат в основата на специфично човешкото психическо поведение. Те отличават рязко и безвъзвратно човека от маймуната²⁷.

16.12. Оформяне на познатия свят

Маймуночовекът, както и всяко животно, взаимодейства само с определени предмети и явления от окръжаващата го природа — бла­га и заплахи. Но за него те не съществуват като блага и заплахи; нито като предмети и явления; не съществуват като нещо обективно, а само като непосредствени дразнители, спрямо които следва да се отговаря със съответната реакция.

Постепенно първобитният човек започва да забелязва нещата, с които взаимодейства, които представляват блага или заплахи за него. Това става след като той в дългата практика си е изработил адекватен алгоритъм за подход към тия неща. Така в тъмното, неиз­вестно и страшно нищо, което го обкръжава, проблясват отделни неща, за които прачовеците са изготвили идеи.

С масовото изготвяне на оръдия за производство и оформянето на алгоритми-идеи за тяхното изработване, около първобитния чо­век започва да се създава ново обкръжение от произведения на чо­вешката ръка. За предметите от това обкръжение хората притежа­ват (ако не в главата си, то във външната памет) алгоритми за произ­веждане (алгоритми, значително по-съвършени и верни от алгорит­мите за подход), т. е. притежават информация за тяхната структура. Тези предмети представляват ядрото на познатия свят.

За структурата на предметите от околната природа първобит­ният човек не притежава такава информация, а само повърхностни сведения от алгоритмите за подход към тия предмети. За да си обяс­ни природните неща, тяхната структура и основни функции, човекът ще почне да ги сравнява с познатите структури, създадени от самия него. И колкото по-сложни оръдия за производство създава човечеството, толкова по-рационални, правдоподобни образци-мо-дели за нещата от природния свят ще притежава то.

²⁷ У Г. Тард, автор с определен принос към характеризирането на психичното липсва понятието "външна памет". Той изцяло свежда разпространяването на човешкия опит (и психиката) до подражание. С това психичното отново се свежда до рефлекс (подражателния рефлекс, свойствен на всички висши животни).

//. Възникване на психиката

135

Така се явяват условията както за познаването (conocer) на при­родните неща, малко или много повърхностно, така и за знания, уме­ния (saber) — малко или много проникващи в същността на нещата.

В практиката на първобитния човек започват да се изграждат програми и алгоритми не само за предмети, а и за отношенията меж­ду различните предмети и връзките между тях. И накрая цялото разнообразие, всички предмети и явления, за които човек има изра­ботени идеи, неизбежно се интегрират, оформят в някакво цяло — съществуващия за човека познат и полупознат свят — обективната действителност. Явява се необходимост индивидът да намери фор­ми за уравновесяване с тоя свят като цяло.

Постепенно в отделните индивиди проблясват, и в колектива се обработват и оформят, бледи алгоритми-идеи за общ подход към света, за определяне мястото на колектива, а по-късно и на индиви­да в него. В общуването между индивидите тези алгоритми посте­пенно се обединяват в един, най-ефективен за колектива като цяло и за индивидите в него, алгоритъм-идея. Тази идея е съзнанието. Доколкото в периода, който разглеждаме, тази идея е непълна и неясна, по-точно е да се говори за предсъзнание.

17. ИЗГРАЖДАНЕ НА КОЛЕКТИВИСТИЧНОТО ТОТЕМНО ПРЕДСЪЗНАНИЕ

17.1. Увод. За съзнанието изобщо

За подход към всеки предмет обществото изготвя алгоритми-предписания, които във външната памет и в главата на отделните Хора се закодират като идеи за дадена вещ или явление. Изгражда се и алгоритъм за общия подход към всички блага и вкупом към всич­ки неща, съставящи познатия външен свят и за връзките на човека с тия неща. Постепенно този алгоритъм става идея за мястото на човека в света, за мястото му в колектива — фактически обща идея за неговите задължения и за неговите възможности. Така се създава една доста сложна идея — съзнанието.

Съзнанието обхваща основните, необходимите обществени отношения, в които е включен човекът, и предизвиква мобилизира­не на биологичните му сили за изпълнение на обществените му роли. Изграждането на такава идея е дълъг и противоречив процес. Ред обстоятелства правят необходима появата на тази идея — съзнанието. Променливите условия и различните роли, които се на­лага да изпълнява индивидът под натиска на обществените принуди, заплашват неговия установен стереотип. Налага се изграждането на една контролираща и управляваща идея, която при всички обсто­ятелства и роли и независимо от тях да поддържа едно и също динамическо равновесие на индивида със света, да организира всичките му реакции в единство, да поставя всичките му преживявания в об­ща връзка, под един общ контрол. Съзнанието е идея за външния свят като цяло и за мястото на индивида в този свят. Заедно с това съзнанието е една от формите за разрешаване на противоречието между биологичните нагони на индивида и неговите задачи като еле­мент от обществото.

Съзнанието интегрира постъпилата в главата информация, ор­ганизира мозъчната памет. При наличие на съзнание паметта става систематизиран апарат за използване на миналия опит, за подреж­дането му във времето и правилното му използуване в настоящето. Съзнанието ориентира индивида по-пълно в пространството и времето.

Съзнанието е идея, заангажираща голяма част от нервните цен­трове на мозъка. Тази идея започва да контролира все повече инди­видуалната памет и процесите на актуализиране на идеите и цялото психическо поведение на човека.

Думата „съзнание" има смисъл на будност, състояние на бодърстване (за разлика от сън или несвяст, безсъзнание) като цялостен контрол върху висшата нервна дейност. Доколкото бодърстването се управлява от ретикулярната формация в мозъка, някои прибър­зано свързват съзнанието в общопсихологически смисъл с тоя дял от главния мозък. Ретикулярната формация не е орган на съзнанието.

Съзнанието като контролираща идея се налага бавно, успоред­но със своето изграждане и обогатяване. В началото това е една обикновена обща идея за света, при това доста смътна.

Идеята за света като цяло и за мястото на индивида в света, за това, че той съществува²⁸ — съзнанието, може да не е точна, може да преиначава или съвсем да изопачава действителните отношения, в които е включен човекът. Но достатъчно е тя да мобилизира и да държи под контрол биологичните му сили адекватно на социалните задължения и да стабилизира психическите процеси у него. В такъв случай тя се оказва полезна за индивида и за обществото и оцелява

//. Възникване на психиката

137

в еволюцията, в борбата между различните съревноваващи се об­разци на съзнание.

Съзнанието не може а priori,предварително, по начало да съдър­жа точна и пълна информация за това, какво в действителност пред­ставлява светът и какво — човекът. Но то придружава²⁵ и оформя знанията в едно цяло, колкото бедни или непълни да са те. Затова съзнанието е винаги различно у различните хора и у хората от раз­личните епохи. Преобразуването на съзнанието в една все по-адек­ватна на действителността идея е дело на цялото човешко развитие. Но и така, въпреки своето несъвършенство, съзнанието изпълнява своята основна функция.

Една от първите, макар и неразвита форма на съзнание е тоте-мистичното предсъзнание. Неговата основа и същност е смътната представа у първобитните хора за принадлежността им към трудо­вия колектив, за основната трудова дейност на колектива; и неуме-нието да се различи трудов колектив, работата на трудовия колек­тив (лова) и обекта на тая работа (ловуването животно — тотемът).

Както бе посочено по-горе, за лов на големи животни при тога­вашната ниска техника е било необходимо близко приближаване, точно улучване. И това е ставало чрез подробно репетиране и моде­лиране тялото и уязвимите точки с рисунки и т. н.

Изобщо колективът, специализирал се примерно в лов на елени, е изработил един доста съвършен алгоритъм за подход към елените и за себе си като колектив — ловци на елени. С този алгоритъм хора­та от стадото са обхванали цялото множество реално съществува­щи елени, т. е. изградили са идеи за елена, който са отделили от останалия враждебен и непознат свят. Това е основната обединява­ща и мобилизираща идея, създадена от колектива. Изграждайки нея, хората от групата организират и себе си като ловци на елени.

Всичко това е ставало съвсем несъзнателно, преминаващо през стотици отклонения и грешки, а биосоциалният подбор е пресявал и оставял тези елементи в алгоритъма, които са се оказвали полезни за колектива и неговото оцеляване, същевременно полезни и за от­делните членове на колектива.

В тази идея се изгражда смътно обобщение, при което не са умеели да различат конкретния елен, елените въобще, лова на елени, колектива от ловци на елени, отделния член на колектива. Но смесва-

нето отива и по-нататък: палеантропите не могат да различат елена, който виждат по време на лов, и елена, който са сънували в напрег­натата нощ преди лова. Това ги е смущавало и плашело. Още първа­та идея, която се изгражда у първобитните хора, включва смътна представа за нещо свръхсетивно, невеществено (нещо, което по-късно ще стане един от източниците на религията и на представите за един друг, различен от материалния свят). Налице е също неразличимост между модел за поведение и индивидуално поведение, меж­ду индивид и колектив. Първобитният човек, както и животното, не притежава идея (представа) за себе си, за групата си, но в главата му е внесена програма за поведение по време на лова, за колектив­но поведение, свързано със смътната идея за единството на групата, с тотема.

Съвсем настоятелно над нашите неандерталски предци е стоял социалният императив да пазят и да усъвършенстват алгоритъма за подход към елените: да усъвършенстват маскировката, да пазят рисунките, да помнят стъпките на ловния танц и т. н. Явила се е не­обходимост от такава мотивировка на поведението им, която да ги подтиква да правят всичко това спонтанно, с желание. Това е стана­ло чрез фантастичната представа, че между всички съществуващи елени и групата ловци на елени съществува единство, че те всички са членове на едно множество (тотем) — тотемът на елените. Това е основната обединяваща и мобилизираща обща идея, създадена от колектива. Така че, изграждайки нея, прахората от групата са изг­раждали и себе си като дисциплиниран единен колектив — ловци на елени.

Така една от първите общи идеи предписва и съответно поведе­ние на отделния първобитен човек, неговите задължения, неговото място в колектива, в трудовия процес, в целия доста ограничен то­гава познат свят. Тази обща идея за тотема представлява и първата форма на съзнание (по-точно — на предсъзнание) у създаващия се човек — тотемистичното предсъзнание.

Тотемистичното предсъзнание е първата и единствена наложи­ла се обща идея за подход. Няма място за съмнение и спор дали тая идея е истинна или не, тя е единствена и свещена, табу. Несъгласие с нея или нарушаване на нейните представи е изобщо немислимо. Но ако случайно се получи такова, то е несъвместимо с участие и живот в групата. И се наказва по съответния начин.

При тоя вид съзнание хората не се осъзнават като отделни индивиди. Отсъства още каквато и да е идея за „АЗ". Те съзнават смътно, че принадлежат заедно към тотема, към колектива. Тотемното предсъзнание е колективистично съзнание.

Тук бе даден пример с тотемен колектив „ловци на елени". В раз­личните тотемни групи се създават подобни по характер, но различ­ни по конкретно съдържание алгоритми за подход към съответното тотемно животно или растение и съответно конкретни форми на то-

//. Възникване на психиката

139

темистично предсъзнание.

До известна степен тотемистичното предсъзнание е слято със зачатъчното обществено съзнание. То е предписано и еднакво за всички индивиди в групата и точно такова, каквото е записано във външната (общата) памет на групата.

Тотемистичното предсъзнание се изработва от цялата група — колектив, и се внася в отделните членове на колектива такова, как­вото е, без да се индивидуализира при всеки един от тях. Тук няма още ясно различие между обществено съзнание, съществуващо във външната памет, и индивидуално съзнание, пренесено и съответно преработено, индивидуализирано в отделния индивид. Все още не се е оформило специфично индивидуално съзнание.