Увод. Психологията като наука предмет на психологията и природа на психичното психика

53

„Психологията като познание на вътрешния свят на човека, все още търси своя метод" (И. П. Павлов).

Някои се опитват просто да изключат философията и да пре­мълчат философските проблеми на психологията. От това последна­та не става точна наука.

Психологията е тясно свързана не само с философията, но и с идеологията. Идеологическите елементи не са само лустро. Те са проникнали дълбоко във всички структури и концепции на психоло­гията и водят до редуващи се кризи в тая наука. Смени ли се общес­твеният строй в една държава, сменя се и психологията. Едни пси­холози излизат от мода. Идват други. Такова явление е немислимо при физиката и математиката например.

Идеологизираната в известен смисъл „галантна" психология има почва и се шири в определени исторически периоди на относителна стабилност и затишие — когато пред обществото и пред водещата класа не стои задачата да променя света и душите на хората; когато повеля на времето е противоречивият реален свят и възникващите проблеми да се представят пред човека по-опростено, по-разбираемо, безконфликтно и хармонично — в съгласие със здра­вия разум и човешката природа.

Когато моралният капитал, събран от господствуващата класа се изразходва; когато чарът на старите революционни идеи избледнее, а новото поколение расте и възмъжава с дребни интере­си и елементарни удоволствия; когато устоите на обществения ред почват да се пропукват, тогава властващите напразно викат своята психология на помощ.

Именно когато пред обществото се поставя задача да измени психиката на хората, да се подготвят нови хора, способни да изме­нят света и пригодени да живеят в новия изграждащ се свят, тъкмо тогава такава психология става напълно безпомощна и излишна. За изграждане на новата психика основна роля играят фактори вън от психологията: преоценка на ценностите, ярките обществени, морал­ни и религиозни идеи, великите илюзии.

5.3. Има ли съвременната психология свой постоянен обект и свой установен категориален апарат

Съвременната психология, досущ като философията и за раз­лика от точните науки, няма свой постоянен предмет. Видимо пред-

метът на науката е съгласуван — това е психиката. Но консенсусът е формален. Остава въпросът, що е психика. Наистина съседните науки и собствените й скромни достижения все по-точно ограничават, а с това определят предмета на психологията. Но психолозите от съвременните школи и направления не са склонни да приемат ограниченията, които налагат съседните науки; не са склонни да свият, намалят предмета на своите научни търсения. Те по стар ма­ниер подлагат на психологическа интерпретация проблеми, решени в други науки. При това всяко направление лансира свой предмет, свой метод, свои философски концепции и заедно с това — нови категории и нови закони на психологията.

Дадената тук (гл. 1.1) дефиниция за психичното съвсем не е все­общо призната от съвременните психолози. А повечето от тях въоб­ще не са склонни да разглеждат предмета на психологията като ма­териален обект.

За Вунт психика е непосредственият опит — това, което човек съзнава, преживява; за Брентано психика представляват интенци-алните актове на субекта; за Мах психичното е идентично с физич­ното и всъщност това е единственото, което познаваме; според Х. Спенсер психика е отношението между процесите във външния свят и физиологичните процеси у човека. П. Жане приема за психиката специфичното човешко поведение, а според бихейвиористите (Торндайк, Уотсън, Скинър и пр.) предмет на психологията следва да бъде поведението на живото същество, сведено до отношението стимул — реакция. Дж. Раш обявява за психика отражението на външния свят в двигателната дейност на човека, а според теорията на отражението психиката е отражението на външния свят, задър­жането на следи от него в мозъка, разглеждано като функция на мозъка.

Вулгарните материалисти свеждат психиката до физиологичес-ка функция на мозъка. Ив. Сеченов разглежда психиката като реф-лективна и саморегулираща се дейност на главния мозък. Вертхай-мер, Кьолер и др. виждат психиката като изоморфно преобразяване на външните структури — физически гещалти, във вътрешни струк­тури — психически гещалти. За Фройд психиката е действие на изт­ласканите в подсъзнанието инстинкти, които напират да влязат в съзнанието. Ж. Пиаже и функционалистите определят психиката като уравновесяване на организма със средата и т. н., и т. н.

Не са изоставени в съвременната психология и класическите оп-Ределения на психиката — душата, вътрешният свят, съзнанието.

Заедно с това всяка психологическа школа издига свои основни категории и с тяхна помощ дефинира по свой начин общоизвестни и циркулиращи във всеобщата употреба психологически понятия. От това естествено се получава всеобща бъркотия. Някои прилежни изследователи са съумели да изброят в съвременната психология 16 различни определения за безсъзнателното и 40 определения за

55

интелект. Всяка школа формулира и свои психологически закони. Само от гещалтпсихологията са формулирани десетки.

Велики умове са се подвизавали в областта на психологията, правили са революции в схващанията, блазнели са се от надеждата, че ще открият загадките на душата... и накрая са обяснявали отдел-ни проблеми на психологията по непсихологически начин. И главни­те строители на съвременната психология, влизащи в историята й, не са специалисти-психолози, а биолози, лекари, физиолози, социолози, физици, математици, философи. И тяхната заслуга пред психологията се състои главно в това, че те всъщност са отнемали части от нейния традиционен обект — душата; разкривали са същ­ността на тези части като материални отношения, материални фор­ми на движение и са ги разглеждали и обяснявали с методите на други частни науки.

След всяко по-крупно научно откритие в областта на психологи­ята предметът й е ставал все по-ограничен, но и по-ясен и определен — модулирането на висшата нервна дейност под влияние на социал­ните структури.

'5.4. Разпадане на психологията на отрасли и на отделни психологически науки

Отсъствието на единен метод — или, все едно, наличието на ня­колко методи — в психологията неизбежно е довело до създаването на различни особени отрасли в тази наука. Често пъти направлени­ята в психологията преминават в отрасли, и обратно.

Постепенното прехвърляне на лабораторните експерименти, из­вършвани първоначално върху хора, върху животни неизбежно е до­вело до обособяване на физиологията на висшата нервна дейност в особена наука, понякога наричана зоопсихология.

Методиката с тестове и анкети, организирани в масов мащаб; статистическата обработка на данните; прилагането на социологи­чески методи в изследването на социалното поведение на индивида, вътрегруповите и междугруповите отношения са обусловили офор­мянето на социалната психология. Обобщаването на клиничния опит и наблюденията в психиатрията и неврологията са направили въз­можно оформянето на патопсихологията.

Така са се очертали и други отрасли в психологията. Обслужва­нето на приложната психология постави пред науката психология

нови задачи, необходимостта от нови методи и теоретична обоснов­ка на всички многобройни подразделения на приложната психология. Тая последната не е отрасъл от психологията, това е област от чо­вешката практика, подкрепена от ред науки, на първо място — от психологията.

Кризата в психологията, започнала в края на миналия век, продължава. Отраслите на психологията все повече се обособяват. Всеки един от тях е достигнал до различна степен на обособяване и развитие и има различни претенции. Някои от отраслите не претен­дират да отворят нов път за общата психология, а да обхванат от­делни проблеми от нея и да се оформят в самостоятелни дялове. Такива са например диференциалната психология, характерологията, сравнителната психология, историята на психологията. Други отрас­ли имат тенденция да разкъсат общата психология на две или пове­че науки: физиологична психология и народопсихология, индивиду­ална психология и социална психология, опитна психология и теоре­тична психология и др. п.

Възползвали се от теоретичната слабост на психологията, в ня­кои съседни науки (физиология, социология, кибернетика) са се раз­вили амбициозни течения, които имат цел да изместят изцяло пси­хологията като наука, самите те да решат нейните проблеми.

Други отрасли са се заели с неясни явления от действителността, които традиционно в древността са спадали към областта на духов­ните и душевните проблеми, т. е. към психоложкия дял на философията. Те са се отклонили значително от съвременните ме­тоди на психологията и се стремят да се оформят в отделни науки с I неясен обект и съмнителни методи на изследване. Такива са парапсихологията, ясновидството, хиромантията, физиогномиката, френологията, сугестологията и др.

Неопределените граници на предмета на психологията са породили периферни науки около психологията, или, с други думи, науки-хибриди между психологията и съседните науки (ергономика, пси-холингвистика и др.).

По начало всяка психология е социална психология, тъй като социалното неизменно участва в изграждането на психиката и я определя. Но под социална психология се разбира определено тече­ние в психологията, което особено подчертава ролята на социалното.

Общата психология все още недооценява социалното като определящ фактор в психиката; прави изводи за човешката психика въз основа на експерименти върху животни и упорито включва в се­бе си зоопсихологията, условните рефлекси и физиологията на сетивните органи. От друга страна, практиката, приложната психология изискват адекватна теория, отчитаща пълноценно социалния фак-
56

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Увод. Психологията като наука

57

тор в психиката. На тая основа се оказа възможно и необходимо да се оформи самостоятелен отрасъл на психологията — социалната психология.

фактически тя претендира да обясни изцяло шестия етаж от човешкото поведение — психичното. Според самата нея „Социалната психология се занимава не с поведението изцяло, а със закономер­ностите в човешкото поведение, което се обуславя от факта, че чо­век участва в социални групи... Тя е направление, което счита, че досегашната психология се е занимавала с човека отделно, докато тя се занимава с човека в обществото... Социалната психология тър­си обективни методи за обясняване на човешкото поведение; свеж­да човешките постъпки към принципи и закономерности; проверява своите формулировки емпирически...".

Емпиричните методи на социалната психология доста същест­вено се отличават от експериментите на физиологическата психо­логия или на зоопсихологията. Това са преди всичко наблюдения вър­ху междуличностните и междугруповите отношения, тестове, бесе­ди и анкети, обработвани статистически.

Социалната психология е отрасъл, който прави най-сериозни за­явки да стане господстващото и единственото течение в психоло­гията. Съществува и реална тенденция тя да се оформи в отделна наука за социалното поведение, обслужваща пряко приложната пси­хология и свързана с прагматизма.

В социалната психология могат да се различат няколко дяла, свързани със специфични за тях категории: общуване, група, инди­вид и група, социален контрол, мотивация, роля, междуличностни отношения, социализация, социални чувства и др.

Терминът „социална психология" има и още няколко значения:

— Направление в психологията, занимаващо се с поведението на човека в притеснени (екстремални) обстоятелства, стадно поведение. Тук може да се включи и учението на Мак-Даугал с него­вите инстинкти за масово поведение, (фактически Мак-Даугал е въ­вел термина „социална психология" през 1905 г.) Корените на психи­ката се търсят изключително в типичните за висшите животни еко­логически отношения — закономерности в образуването и органи­зирането на стадото, лидерство и подчинение, внушение, хипноза, подражание и др. п. Това поведение не е психично, а е все още би­ологично и е предмет на екологията на висшите животни.

— Социална психология се наричат също течения в психологи­ята и социологията, които описват поведението на човешките групи по аналогия с поведението на индивида. Такива са някои видове народопсихология, психология на отделните класи, професии, раси, народности. За колективна психика и колективно съзнание може да се говори самофигуративно и условно — като за характерни черти, преобладаващи и повтарящи се в психиката на всички, или почти на всички, индивиди от даден колектив — народ, раса, професия и от­състващи в индивидите извън колектива, фактически става дума за уеднаквено поведение на членовете на един колектив при еднакви културни традиции и при еднакви расови и биологически данни. В някои школи се поддържа идеята, че психиката на цели групи от хо­ра е заложена генетично.

— Под социална психология (в смисъл — социална психика) ня­кои разбират социалното (общественото) съзнание. То представля­ва система от идеи, възгледи, образи, концепции, норми и модели за индивидуалното човешко съзнание, представляващо етаж от общес­твените надстройки, участващо непосредствено в „оседлаването" на висшата нервна дейност на хората. Тук влизат традициите, мо­ралните норми изкуството, религията и т. н.

При толкова много значения на термина „социална психология" за препоръчване е той да не се употребява без изрични пояснения към него, за да не се създава допълнително объркване.

Обща психология е науката психология, освободена от отрасли, израстъци и периферни науки. При това общата психология е теоре­тична наука и следва ясно да се разграничи от бързо развиващата се в наше време област от човешката практика — приложната психология.

Общата психология има за задача да обясни, защо човек пос­тъпва така или иначе и как се оформя неговото човешко (социално) поведение. Приложната психология помага на определени хора да въздействат Н1 други хора и да ги управляват; да ги възпитават, образоват, манипулират; да ги подбират за една или друга работа; чрез психическо въздействие да избягват или притъпяват конфлик­тите в човешките групи. Общата психология, както всички теоре­тични науки, обобщава практиката, а приложната психология, както Другите приложни дисциплини, използва достиженията на общата психология, на всички отрасли на психологията и на други науки в своята работа.

Традиционно науката психология (общата психология) има след­ните дялове:

1. Уводен — физиология на висшата нервна дейност и на сетив-

58

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

ните органи.

2. Познавателни процеси — усещане, възприятие, представи, внимание, памет, мислене, въображение, нагласа и др. :

3. Емоционални прояви. Различни видове чувства.

4. Волеви прояви, дейност, мотивация.

5. Индивидуалност и индивидуални различия — темперамент, характер, способности, личност.

Понякога в дялове се оформят: съзнание и самосъзнание; раз­витие на психиката у детето и др.

Съвременната обща психология може да се раздели и на два уедрени дяла: 1) психически процеси (усещане, възприятие, мислене, научаване, емоции, волеви процеси и пр.), и 2) качества на личност­та (интереси, мотиви, склонности, потребности, темперамент, харак­тер и др. п.).

Историческата психология разделя психиката, а оттам и психо­логията на два големи дяла: 1) подсъзнателна психика, и 2) психика под контрола на съзнанието.

Перспективите пред психологията като наука не са съвсем ясни. Възможно е на мястото на днешната психология да се явят две или повече науки. Но по-вероятно е психологията да създаде свой еди­нен метод и да се изгради като единна точна наука.

Според все още владеещите ни митологически и религиозни представи душата е индивидуалният живот на човека. Напусне ли животът човешкото тяло, това значи, че душата го е напуснала. Все още сме склонни да приравняваме психичното с физиологичното, макар че науката отдавна е доказала друго: животът се е породил сам, изграждал се е върху Земята, разпространявал се е. За негово­то обяснение не е необходима нито нематериалната душа (психе), нито особена жизнена сила (vis vitalis). Те са се оказали излишни хипотези. Самият живот е сложен процес на обмен на веществата и енергии между организмите и външната среда.

Много елементи от околната външна среда (и условия за нор­мално функциониране на организмите) са станали за организма блага, без които той не може, към които се стреми, към които из­питва потребност — специфично напрежение, което се създава пре­ди потребяването на благото. Потребностите предизвикват в живия организъм особени движения, или особени форми на поведение — тропизми и таксиси. Слънчогледът обръща цвета си към слънцето; земният червей се придвижва към по-богатите с хранителни вещес­тва почви.

Заедно с усложняване на организмите, с усложняването на от­ношенията с външния свят, таксисите се преобразуват в инстинк­ти (нагони); отношението към външните блага се диференцира; явя­ва се сетивност и избирателност към различни физически и хими­чески агенти. Но тук няма нищо психично. Всичко се обяснява с би­ологически закономерности.

Биологичната структура съществува вечно млада и жизнена, неп­рекъснато възобновявайки се. Биологичните видове се явяват във формата на грамаден брой индивиди, които се раждат, развиват, про­извеждат себеподобни представители на вида и умират. В тази Дейност индивидите постепенно развиват забележителна самоорга-низираност, балансираност, анатомично, органическо и функционал­но единство, устойчивост на външни промени.

С оглед на приспособимостта отделните видове поддържат ши­роко разнообразие от типове и разновидности, възможности за съз­даване на модификации, най-пригодни за изменящата се околна
60

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

/. Предпсихика или това, което изглежда психика, но не е 61

среда, способни да преживеят в общата борба за съществуване и да оставят поколение. Така се стига до все по-сложна и адекватна структура и адекватно биологическо поведение, до еволzция и прогрес. И всичко това става от само себе си, без гонене на поста­вена от разумно същество цел, без необходимост от човешки или божествен разум и съзнание, т. е. без да е необходима ничия психика.

При животните отношенията между индивидуален организъм и околна среда стават динамични. В животинския организъм се съз­дава подвижност, а също така чувствителност — дразнимост спря­мо външни агенти. (Агенти тук наричаме предмети и явления от окол­ната среда, с които индивидът непосредствено взаимодейства: блага, опасности и др. п.)

На дразнението животното бързо отговаря с определено дви­жение — специфична, полезна за вида реакция, наречена рефлекс, При животното по пътя на еволюцията постепенно се изграждат: апа­рат за приемането на дразнението — рецептор и аферентни (чувст­вителни) нерви за пренасяне на информацията от дразнението към нервния център (в който съществува елементарна генетично зако­дирана матрица — програма, на какво дразнение с каква реакция трябва да се отговори). Нервният център командва необходимата реакция или движение. По друг — еферентен (двигателен) — нерв тая команда се пренася до двигателната или до друга някоя изпъл­нителна система. Така например храната, намираща се в устата, дразни рецепторите на езика. По вкусовия аферентен нерв тече сиг­нал към нервния център. Там се оказва, че на такъв сигнал трябва да се отговори с активизиране на слюнчените жлези и раздвижване на дъвкателните мускули. Следва ефекторен завършек — отделяне слюнка и дъвкане.

Програмата за реакция, с която трябва да се отговори на опре­делено дразнение, е записана в генетичната памет (в гените) на животното. Тя не зависи от съпътстващите сигнали и от конкретни­те условия на реагиране от страна на индивида, нито от неговия ин­дивидуален опит и се нарича безусловен рефлекс. Че в простия бе­зусловен рефлекс няма нищо психично, е показано от Р. Декарт пре­ди 350 години.

Постепенно с усложняването на отношенията между организъм и външна среда животните почват да се готвят за реакция още пре­ди настъпването на прекия контакт. И реагират не на самите агенти, а на техни свойства, нямащи пряка връзка с взаимодействието, т. е. започват да реагират на сигнали, идващи от тях. Взаимодействието с външната среда става все повече информативно.

Взаимодействието в животинския свят става все по-сложно и разстоянието между непосредствения агент (най-често благото, хра-

ната) и неговия консуматор — животинския индивид — все по-голямо. Става наложително да се установи действащ от разстояние сигнал за връзка между агента и животното, за да може животното да се доближи до агента. Например в гората трябва мъжкият славей да приближи с песни до себе си женската. Налага се медоносната де­телина да привлече към себе си пчелата чрез ярки цветове и силни ухания .Всичко това се е наложило по линията на естествения подбор.

В еволюцията у агентите постепенно се изграждат привличащи, сигнализиращи органи или свойства (но сигнализиращи органи и сиг­нални белези могат да бъдат и неорганични излъчвания, свързани по място и време с агентите, благата). А в търсещото животно се раз­виват вторични таксиси — движения към сигнала и сигнализиращия агент. Когато сближаването стане, тогава вече влиза в действие пър­вичния безусловен рефлекс.

Едновременно с това, за да се възприеме определен сигнал, у животните по време на еволюцията постепенно се изграждат се­тивни органи за приемане и преобразуване на информацията, ид­ваща от сигналите. Да прекодират в електрически нервни импулси информацията, закодирана преди това в някаква физическа струк­тура — това е задачата на сетивните органи. За всеки тип физичес­ки сигнали се обособява отделен сетивен орган.

Сигнализиращите шарки, мелодии, ухания, а също така такси-сите и сетивните органи, се създават успоредно в дългата борба за преживяване. Алгоритмите за тяхното изграждане у животните се записват в генетичния апарат. Също там се записват и правилата за реагиране на всеки сигнал — допълнителните безусловни рефлекси, свързани със сигналното взаимодействие.

Със създаване на таксиси към сигнали развитието на информа­ционното взаимодействие не спира. Създават се удивително слож­ни безусловни рефлекси.

Еволюцията постепенно е извадила наяве най-ефективните сигнали. Това са ярките чисти цветове и симетричните форми на цветята, чистите тонове и хармоничните музикални фрази на пойни­те птици, характерни комбинации от ароматни съединения и други сигнали, които живо изпъкват върху общо взето матовия, несимет­ричен и запълнен с шумове фон. Така, примерно, преди сто милиона години земната суша, която дотогава е била безвидна и грозна, се е покрила с цветя и се изпълнила с птичи песни. Животните биват прив­лечени от тия сигнали, изработват си таксиси към тях. И тия таксиси са извор по-нататък на емоции, естетически преживявания и т. н.