Емотивни процеси във висшата нервна дейност

Нека наречем, пък и така е прието, кора на мозъка тази негова част, в която се приемат условните сигнали и се оформят условните рефлекси, и подкорие — останалата част от мозъка и нервната система, т. е. тия структури от нервната система, които са вършили своята урегулираща работа и преди условните рефлекси. Между ко­рата и подкорието съществуват връзки.

Много често при сигнали, постъпили в кората, е необходимо да се извикат програми, подпрограми и позиции, изработени и същест­вуващи в генетичната памет или в по-низшите дялове на нервната система. Това става чрез възбуда на подкорието от страна на кората. Такова възбуждане се нарича емоция (вълнение).

Думата е доста подходяща. Докато процесите в подкорието при низшите животни, преди изграждането на мозъчната кора, са точно отработени, прости, ясни, еднозначни, изградени в продължително време (милиард години), взаимодействието кора — подкорие е срав­нително по-ново, по-грубо и по-малко съвършено. Кората действа на подкорието чрез ирадиираща възбуда, разтърсване (emotio), Големите полукълба на главния мозък (кората) влияят на вегетатив­ната нервна система, което води до ангажиране почти на целия организъм. Протичането на емоциите се съпровожда с изменения в дейността на сърцето и дробовете; ускоряване или забавяне на кръвообращението; изменение на кръвното налягане; прилив или от­лив на кръв към капилярите; свиване или отпускане на мускулите; разширяване или свиване на зениците. Жлезите изменят дебита на отделянето. У висшите животни и човека се изменят изразът на ли­цето и жестовете. Всички тези явления не винаги са напълно адек­ватни с обстановката и „интересите" на индивида. Това личи най-вече у човека. При това у човека сложната връзка кора — подкорие може да се разстрои и това да стане причина за заболявания (напр. хистерията). Но сложната система не може без сложна регулация, а колкото по-сложна е тази регулация, толкова по-лесно тя се под­дава на дефекти.

В най-честия случай емоцията съпътства извикването и актуали­зирането на типова програма, съответстваща на типова ситуация Това е свързано с реализирането на типови пози и типови експре­сивни движения. Така, вместо да се образуват вериги от нови услов­ни рефлекси (нещо, което изисква много време) или да се използват създадени условно рефлекторни връзки (които не винаги са доста­тъчно приложими и следва да се докомплектуват), в случая се изпол-

зва друг начин — с общо вълнение да се актуализира готова типова програма или типова позиция, съществуваща и преди това в подкорието.

Емоцията се е оказала ефективно средство за уравновесяване с външния свят, средство понякога по-ефективно от образуването на сложни връзки в кората. В дългата история на животинския свят тези два начина на управляване на поведение са се съревновавали, развивали и усъвършенствали и всеки от тях е намерил своето място. У човека те по-късно ще оформят две различни форми на психично поведение: чувства и интелектуална дейност.

У висшите животни съществува и се развива механизмът за автоматична мобилизация на целия организъм. Той влиза в действие, когато са необходими някакви големи усилия или когато обстанов­ката е типична и може да се действа по-направо. На тая база се изграждат емоциите. При получаване на определени сигнали се изп­ращат команди по цялата нервна система за извикване или сглобя­ване на типови позиции по ускорена процедура, без да се минава през сложната мрежа на условните рефлекси.

Но и самите условни рефлекси стават база за емотивна дейност. Много процеси, свързани с изграждането на условни рефлекси, да­ват своето отражение и в по-низшите отдели на нервната система.

Процесите във висшата нервна дейност може да протичат плавно, в нормална обстановка и да водят до естествен ефекторен завършек. Тогава поведението на животното е спокойно, жизнени­ят тонус — висок. Понякога процесите протичат трудно, противоре­чащите си процеси на възбуждане и задържане се сблъскват, без да могат да изградят рефлекс; или пък се налага смяна на динамичния стереотип. Това винаги довежда до известно неспокойствие, неста­билност в нервната дейност, трудно образуване на нови рефлекси. Става възможно незначителен фактор да доведе до големи измене­ния в състоянието на системата.

В такива състояния, съответно много разнообразени, изпада и човекът. Субективно хората ги възприемат като безпричинни вът­решни настроения.

Силната ирадиация на възбудния процес създава обща възбуда и не съвсем адекватно „нервно" поведение у животното. Много чес­то силното възбуждане от един сигнал предизвиква отрицателна ин-Дукция в съседни области на мозъчната кора. Животното става поч­ти нечувствително към други сигнали. Редица контролни функции на кората биват блокирани. Това явление е наблюдавано и у човека, и то в голямо разнообразие и доста ярко. Определят го като вътреш­но психическо състояние — афект.

При силно заплашващи екстремни ситуации: прекалено високи или ниски температури, недостиг на кислород, много силна болка и Други състояния, с които нервната система не може да се справи, възбудата не се ограничава в подкорието, а се създава общо нап-
82

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

/. Предпсихика или това, което изглежда психика, но не е 83

регнато състояние, при което се мобилизира ендокринната авторе-гулация (жлезите с вътрешна секреция) и целият организъм изпада в състояние на силна напрегнатост — стрес²⁰.

У животното едва ли може да се говори за вътрешно преживя­ване. То просто променя начина на реагиране под влияние на разви­ващите се у него нервни процеси.

Когато задръжният процес е неефективен и нервната система е в лабилно състояние, като автозащита и автокомпенсация управля­ващият блок нарежда на организма да не извършва сложни адапта­ционни действия, да се държи по-далеч от сложните рисковани акции. Това ние субективно оценяваме като неувереност, плахост, боязън. Така в зависимост от силата на нервния тип или от състоянието на нервната система ние по интроспективен човешки критерий оценя­ваме животните от един и същ вид като по-смели или по-страхливи. Оценяваме как едно животно „набира кураж" или „се отчайва", т. е. надаряваме го с характерни за човека качества.

Емоциите, които се явяват у висшите животни, са свързани с типови програми за поведение и с позиции, изработени по чисто би­ологически път още у низшите животни. Независимо от това те би­ват класифицирани основно в две групи: положителни емоции — по­вишаващи жизнения тонус, свързани с нормално удовлетворяване на потребностите и с нормалното функциониране на организма, и отрицателни емоции — понижаващи жизнения тонус, свързани с не­нормално удовлетворяване на потребностите и нарушаване на нор­малните жизнени функции. Такива са случаите на болка, страх, га­дене и др.

Емоциите обхващат и съпътстват неразделно реализирането на типови програми, позиции и пози. Връзката между тези процеси е двустранна: веднъж, реализираната поза по пътя на условния реф­лекс настройва организма за съответната позиция и предизвиква емоция. (У. Джеймс пише: „Опечалени сме, защото плачем; страху­ваме се, понеже треперим...") Втори път, емоцията предизвиква ка­то свой ефекторен завършек позата, експресивното движение.

С развитието и разнообразяването на животинския свят част от позите се свеждат до експресивни (изразителни) движения, до голяма степен контролируеми от висшата нервна дейност и услов-

²⁰ Продължителният стрес предизвиква особена биологическа компенсаторна реакция — болест. В защита на организма се включват всички биологически сили (произвеждат се бели кръвни телца и антитела, задвижват се биологични компенса­ционни механизми и др.). Болестта завършва с пълно оздравяване, стабилизиране при оставане на траен недъг или със смърт (проблемът е разработен от Селие).

Стрес и съответно болест, могат да се предизвикат от чисто биологически фактори, които нямат отношение с висшата нервна дейност (респективно с психиката като нейна надстройка). Много често е така. Но в неподозирано голям брой случаи (особено у човека) в тия процеси участва висшата нервна дейност. "Повечето болести са на нервна почва" — твърдят някои.

ните рефлекси. Стават пластични, деформируеми. Увеличава се броят на типовите позиции, получават се комбинации от тях. Нараства и броят на емоциите. Всички непрограмирани генетично действия, ак­ции и реакции, приемания и предавания на сигнали се оказват актове, придружени с емоции. Вече у маймуната движенията на ръцете, гри­масите на лицето и гърлените звукове заемат все по-значително мяс­то всред експресивните движения. А при наличие на животински групи, те започват да играят и комуникативна роля.

Механизмът на емоциите по произход не е психично явление. Той е изработен още от биологическата форма на развитие. Но по-късно с появяването на човека психиката твърде много ще разнооб­рази и нюансира емоциите. Те ще станат един от основните обекти на психологическите изследвания.

При високо развитите животни (притежаващи мозъчна кора) ус­ложненият живот налага отделянето и отдалечаването по време на получените въздействия от външната среда от реакцията на това въздействие. Реакцията става акция. Получава се информация за външни въздействия, на които въобще не следва да се реагира. В периода между полученото въздействие и реакцията или въобще във времето след получаването на въздействието в кората на мозъка се задържа и циркулира известна възбуда, чакаща решение.

Задържането и циркулирането в кората на импулсите от някак­во въздействие обикновено се нарича усещане — физиологично усещане. (Тук се прави разлика между физиологическо усещане и психическо усещане (вж. 30.1). Известният психофизически закон на Вебер — фехнер фактически е зависимост между външно драз­нение и физиологично усещане.)

физиологическите усещания почти винаги придружават емоциите. При низшите животни преди появяването на мозъчната кора не следва да се говори за усещания, а за дразнения и реакции.

Думите „усещане" (означаваща физиологическо усещане) и „чувство" (означаваща първично чувство) във всички езици са вза­имно заменяеми термини. Животните с високо организирана нерв­на система започват да усещат, т. е. да чувстват физиологически. У човека тези явления се развиват, добиват друг характер и се обосо­бяват едно от друго като различни психически явления.

7.19. Разстройства и болести на висшата нервна дейност

Заболяванията на висшата нервна дейност се срещат и у животните. Но у животните се забелязват много рядко. За това има няколко причини: а) както и при другите болести, естественият под­бор отстранява много бързо болните и недъгавите и болестите не

Тук можем да си послужим с едно сравнение. Земетръсите са геоложки явления, несвързани с човешката дейност. Там, където няма хора и човешка култура, земните трусове преминават без видими и трайни поражения. Природата сама се възстановява. Но при наличие на човешко строителство силният трус е цяла трагедия. Рушат се жилищни здания, тунели, мостове канали, язо­вирни стени. Противоземетръсното строителство е станало цяла наука.

И. П. Павлов показа, че мозъкът е физиологически механизъм. С какво по-точно можем да сравним работата на мозъка — с пощен­ска станция, както правеше Павлов; с електронно сметачна машина, както приемат сега някои — това е въпрос на все по-съвършени модели.

В определени моменти Павлов се увличаше и се надяваше с фи­зиологични процеси изцяло да обясни психиката на човека. В това не е бил прав. Но че мозъкът работи като биологическа система, че в неговата работа и в човешката глава няма място за каквото и да е нематериално, че не мозъкът създава идеи и образи, че мозъкът ня­ма гносеологически функции да превръща материалното в идеално — заслугата за убедително показване на всичко това не можа да се отрече на Павлов.

И. П. Павлов създаде физиологически, а не психологически, мо­дел за работата на мозъка и за процесите в човешката глава. Затова редица съвременни психолози-професионалисти не обичат особено Павлов и при всеки удобен случай се стараят да го омаловажат.

И досега в някои курсове по физиология липсва теорията за ус­ловните рефлекси. Това се счита област на психологията. Дали про­цесите в човешката глава ще се изучават в една все още философс­ка наука психология чрез субективни методи, или в точната наука физиология обективно и опитно, това е мирогледен въпрос. Той за­сяга цели класи и религиозни общности. Затова още дълго време ще се спори за граничната линия между физиология и психология и за метода, по който ще се обяснява висшата нервна дейност.
/. Предпсихика или това, което изглежда психика, но не е 85
7.21. Подражание

Подражанието е една усложнена система от условни рефлекси, чрез които животното повтаря движения, извършени от друго животно. Възможността за подражание се създава с богатата и сил­на мозъчна памет, с развитата у висшите животни активност, със способността да се правят ред разнообразни движения. От безраз­борните контакти с външния свят в условни рефлекси се оформят и се повтарят само сполучливите, водещи до усвояване на блага или до подобряване състоянието на организма.

След неколкократно повтаряне на сполучливото движение се из­гражда стабилна условнорефлекторна връзка между наблюдавано със сетивата собствено движение и мускулните усилия, които го прид­ружават и които фактически предизвикват това движение. Впоследствие и при наблюдаване това движение у друг индивид се възбуждат същите импулси в мускулите, предизвикващи същите или подобни движения. При наличната способност да изгражда цели ве­риги от условни рефлекси, животното почва да подражава сложни комбинации от движения, които то самото никога преди това не е произвеждало.

Пойните птици и особено някои породи папагали имат силно раз­вит гласов механизъм. У опитомения папагал повтарянето на цели фрази от човешката реч е екстравагантен пример за подражание. Подражателният рефлекс бива подкрепен, всяка сполука в подра­жанието предизвиква внимание и грижи у господаря.

Подражанието способства за по-бързото приспособяване. Като подражава, индивидът рязко съкращава времето на обучение, броя на пробите и грешките при търсене на необходимото благо, пести енергия и време; печели борбата за съществуване. При подражани­ето се предава от индивид на индивид голяма порция готово поведение, предава се също така информация. Подражанието съз­дава благоприятни условия и необходимост от сдружаване, събира­не на животните от вида в по-големи групи.

За да се подражава все пак е необходим един минимум от инди­види с активно поведение, живеещи заедно и близо един до друг. Самотно животно, колкото и да е интелигентно, не може да се научи да подражава, без да има на кого.

Подражателният рефлекс стои в основата на обучаването на мла­дите животни.

Подражанието е особено силно развито у маймуната, която най-Добре е овладяла своите разнообразни движения. Сложните дейст­вия на маймуната не могат да се усвоят без подражание. Подража­нието става незаменим начин за предаване на информация между индивидите.

При човека подражанието достига своя апогей. „Човешкото де­те е машина за подражание."
86

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

/. Предпсихика или това, което изглежда психика, но не е 87

Подражанието е основен градивен елемент в стадното поведе­ние на животните и в общественото поведение на човека. И все пак подражанието си остава изцяло в кръга на рефлекторните движения. То е биологична форма на движение. Не подражанието отделя чове­ка от животинския свят, не то характеризира човека и човешката психика.
7.22. Отсъствие на индивидуализъм у животните

Всичко описано дотук не е психика, а висша нервна дейност. У животните няма психика. Още по-малко може да се говори за съз­нание и самосъзнание. И при най-висшите животни индивидът е все още апарат, който следва „интересите" на своя вид, и представлява програмиран представител на вида, колкото и самостоятелни да из­глеждат неговите действия.

Съзнанието е обществен продукт. Само недопустимото използ­ване на интроспективния метод — да приписваме на другите същес­тва същите мотиви на поведение, каквито субективно наблюдаваме у себе си, както и предумишленият антропоморфизъм (придаване човешки качества на природни сили и същества), а също така при­казките и басните, слушани от нас в ранно детство, са вкоренили у нас заблуждението, че животните се борят за свое лично само­утвърждаване, имат самосъзнание, мислят по човешки.

8. ОБЩЕСТВЕНО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ЖИВОТНИТЕ

8.1. Животинските обединения Индивидът не е последната дума на биологичната форма на движение. Както някои едноклетъчни организми при определени ус­ловия са се сдружили, загубили самостоятелност и са станали клет­ки на многоклетъчни организми (I сгрупиране), така индивидите се събират, обединяват и създават нови, по-висши структури (II сгрупиране).

Второто сгрупиране — между индивиди — не е довело до такива ярки резултати, както първото — между клетките.

Универсална форма на II сгрупиране е биоценозата. Индивидите не живеят иначе, освен в биоценози (комплекс, природно сдруже­ние от взаимно свързани популации), населяващи определен ареал (компактна или разкъсана територия). Тук съжителстват и взаимно се уравновесяват популации (подвидове, породи) от различни видове. Те, заедно със съответната им околна среда, образуват екосистема. Но това е повече съвместен живот, отколкото обединение.

У животните, когато се наложат притеснени обстоятелства или тясно съжителство, в поведението на индивидите се забелязват промени. Ограничават се много от богатите им възможности за

действие, самостоятелността им, редица форми на взаимодействие с външния свят се преотстъпват на обединението.

8.2. Свръхорганизъм (агрегация, рояк, кошер, мраву­няк) у социалните насекоми. Труд

В сгрупирането, при това придружено е едностранчиво осака­тяване и трайно ограничаване на потребностите, най-далеч са отишли т. н. социални насекоми. Техните обединения се създават на осно­вата на едно силно увеличено семейство.

У пчелите, термитите, мравките и др. се стига до нова биологи­ческа категория — свръхорганизъм (гнездо, общество, мравуняк, рояк). Отделните летящи насам-натам пчели не представляват вече самостоятелни биологически индивиди. Пчелите се превръщат поч­ти в клетки на един оформил се свръхорганизъм — семейство, пче­лен рояк. Настъпилото деление в трудовите функции е довело до из­менения — специализация в анатомията и морфологията — поли­морфизъм на вида. Едни индивиди се превръщат в гениталии на свръхорганизма, специализират се само във функцията възпроиз­водство (царицата, търтеите); други — пчели-работници, са загуби­ли изобщо способността за размножение, те са станали строители, снабдители, хигиенисти, детегледачи, войници и пр.

Действията на животното се раздвояват. Част от тях отива, как­то е обичайно, за удовлетворяване на орязаните, съкратени индиви­дуални потребности. Другата част от действията отива за удовлет­воряване потребностите на свръхорганизма — кошера. Тази втора част е трудоподобна дейност, т. н. „трудна обществените животни".

В случая с термина „труд" означаваме: влагане на усилия в про­извеждането или изменението на нещо вън от собствения органи­зъм или труд за удовлетворяване потребностите на колектива, не на индивида. Тъй като в общата словоупотреба под труд се разбира човешко, целесъобразно влагане на усилия в произвеждането или изменението на нещо вън от собствения организъм при помощта на оръдия, произведени от човека, тук вместо думата „труд" е по-добре да се употребява „трудоподобна дейност на животните".

Животинският труд е рефлективен и се осъществява по програма, записана в хромозомите. Индивидите събират, доофор­мят блага за потребностите на рояка, а не за свои индивидуални потребности. Дисциплината е безукорна. Пчелата е символ на трудолюбие, прилежност и постоянство и се дава за пример. „Иди при пчелата, мързеливецо, и се научи, как е трудолюбива, каква пох­вална работа върши; макар и по сила да е слаба, но по мъдрост е почтена" (Притчи Соломонови 6:8).

Но трудът на пчелата е доста различен от човешкия. Тя не само не произвежда, но и не използва оръдия на труда. Строителните ма­териали са до голяма степен секрети от нейното тяло. Такъв труд не

88

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

винаги изисква съдружие на животни. Паякът плете мрежи, без да е обществено животно. Лястовиците лепят гнездата си сами. Но при­ликата с човешкия труд е ярка и натраплива именно при обществе­ните животни, където срещаме освен труд и разделение на труда.

При обществените насекоми е развита комуникацията — раз­мяна на информация между отделните индивиди. Това не приближа­ва тяхното поведение до психичното. Размяна на информация има в психиката, но има и в много други случаи. Не всяка размяна на ин­формация е психика.

Поведението на обществените насекоми напомня за обществе­ното поведение на човека. Този факт показва, че съществуват общи закономерности, развиващи се при сгрупиране, сдружаване на жи­вотни върху тясно пространство. И тия закономерности се проявя­ват независимо от това има или няма психика.

А психика без обществена структура и без висша нервна дейност няма.

8.3. Обединения при гръбначните животни

И гръбначните животни, както всички живи същества, се подчи­няват на закономерностите в екологическата система. Нерядко им се налага събиране. Но тук процесът на сгрупиране не е отишъл много далеч. Висшите животни са напреднали твърде много в своята универсализация. Поради това и поради бавната смяна на генераци­ите са станали неподатливи на специализация. При тях не са създа­дени условия за свръхорганизъм с неизбежното разделение на труда. По генетичен път у тях не могат да се изработят нито програми за трудова дейност, нито „социални инстинкти".

Тук сдружаването стига само донякъде: временен отказ от при­същата свобода на действие и самостоятелност на индивида. Налага се, вместо сложната индивидуална адаптация и балансиране с външ­ната среда, да се постъпва по подражание или даже по внушение на водача на глутницата (стадото, ятото и т. н.). Адаптацията се свеж­да до създаване на траен динамически стереотип за стаден живот. Подражанието тук е задължително. То става закономерен елемент от поведението. При това подражанието е насочено — подражава се на лидера (водача) на стадото или на предхождащия в стадото.

Ограничаването на свободното взаимодействие с външния свят и следването на определена команда показват, че тук в стадото по­ради притеснените условия са се явили моменти на хипноза и внушение.

Поради скупчения притеснен живот и поради повишаване роля­та на подражанието се явяват отношения на лидерство и подчинение. Тези отношения се затвърдяват в стабилни условно рефлекторни връзки у индивидите. По пътя на подражанието те се предават от индивид на индивид. Върху такива отношения по-късно у човека се

изгражда уважаването и следването на авторитета или харизматичния вожд и други явления.

В стадото по необходимост се налага взаимопомощта между членовете на ордата и обща борба против всеки извън стадото. Тия отношения, създадени в животинското стадо се налагат по-късно и в човешкото стадо, в рода, в малката човешка група. Те, както се вижда, имат много далечен произход.

Стадният живот, явяващ се при притеснени обстоятелства, се оказва най-подходящ за оцеляването на индивида и се налага от ес­тествения подбор като поведение у много видове животни за по-крат­ко или по-дълго време.