За ред в отношенията между науките

Както се каза, за отделните основни форми на движение са се оформили отделни частни науки. Но неуморимата практика е откри­вала все нови и нови междинни области. Методите на съседните на­уки са се съревновавали в тези междинни области, но много често

никой от тях не се е оказвал достатъчно ефикасен. За обяснение на процесите в тия области са се намесили и междинни науки (същест­вуващи отпреди или съвсем нови). Тия междинни науки на първо вре­ме не са имали свой методи, а само са систематизирали и класифи­цирали резултатите от наблюденията, проследявали са развитието на междинните структури. Така междинните области са се оказали предмет на няколко спорещи помежду си науки.

За да се ограничи объркването и за да се разграничат предме­тите на отделните науки, наложило се е да се създадат правила за отношенията между науките.

1. Науките се нареждат по старшинство. По-старши са науките, които имат установен ефикасен, потвърден от практиката обекти­вен метод; които по-пълно използват математически апарат; коитс имат за предмет обширна, ясно определена структура, форма на движение; отдавна и окончателно са се отделили от философията.

2. Проблемите, решени от по-старшите науки, не следва да са проблем и на младшите науки. Области, усвоени от по-старшите науки, не могат да бъдат област и на по-младшите. Категория, понятие, дефинирано задоволително в една старша наука, няма за­що да се дефинира отново в младшата наука, а просто да се заеме, ако е необходимо.

Лойд Морган е по-конкретен: Поведението в никакъв случай не бива да се обяснява с по-висшите психически способности, щом мо­же да се обясни със способности, стоящи по-ниско в скалата на развитието.

3. За една наука не може да се съди по миналото й, по декларациите, които прави, по законите, които обявява, а по проблемите, които е решила, по резултатите, с които подпомага практиката.

В случая, в лицето на психологията ние имаме работа с наука, междинна между физиология на висшата нервна дейност и социология. Тия две науки са по-основни, по-старши от психологията (не по възраст, а по показателите, споменати по-горе), така че трябва да се спазват правилата: проблемите, решими по чисто фи-зиологически или чисто социологически методи, не могат да бъдат проблеми на психологията. Тя не трябва да бъде дублираща наука.

2.9. Интроспекцията — класически метод на психоло­гията

Интроспекция значи самонаблюдение, виждане„вътре в себе си. В случая употребяваме тоя термин в смисъл „интроспективен метод на психологията"— обясняване на чужди псиxически състо-яния и преживявания, съдейки по собствените преживявания. Собствените осъзнати преживявания на наблюдава-щия са модел на изследванията. Неосъзнатото се изключва.
======================

24-25

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Увод. Психологията като наука

Осъзнатите преживявания се разглеждат като прояви на особена самостоятелна безтелесна субстанция душа.

Интроспекцията е метод на старата философска психология. Някак си, изглеждало е разумно психическото, отъждествявано с идеал­ното и субективното, да бъде изследвано със субективен метод, по начин, противоположен на тоя, по който се изследва материалното.

Но интроспективният метод е нещо повече! Той е свободна екстраполация, антропоморфизъм, надаряване другите хора, животните, природните сили и даже мъртвите вещи с преживява­нията, способностите, желанията, стремежите, душевността, които наблюдаваме у себе си. „Царевичното зърно, посадено в топла стая, си мисли, че е дошла пролетта, и покълва."

Интроспекцията.е субекивен метод. Оценява явленията не по обективната връзка между самите явления, а според личното разби-ране на субекта-оценител. Интроспекцията изхожда от убеждения, от идеи, смятани за верни, а не от факти и експерименти. Освен то­ва интроспекцията е метод на аналогиите — един подход, оказал се сполучлив в определен случай, се прилага и при други случаи, без да се подлага на експериментална проверка.

Интроспективната психология като философска наука е била су­бективен метод, приложен към субективния свят. И това е изглежда­ло логично. Тоя очевидно ненаучен начин на схващане на света е проникнал дълбоко във фолклора, анекдотите, в ежедневния език, в нашите тривиални представи и оттам е проникнал даже и в съвре­менната психология.

Способността на човека да постига по тоя начин душевността на другите е ограничена от неговата култура и личен опит. Когато прилагаме интроспекцията за хора-близки до нас по възраст, възпитание, религия и интереси, тоя метод успява. Но колкото пове­че обектът на наблюдение е далечен и различен от нас, толкова по­вече интроспекцията се оказва неадекватна. Обясняването на вът­решния свят на животните по аналогия с нашия вътрешен свят е дъл­бока заблуда. А обясняване на поведението на предмети и природни сили по аналогия с нашето психично поведение отдавна е оценено като пример на първобитно нелогично анимистично мислене и антропоморфизъм.

Едновременно с отхвърлянето на класическия модел на психо­логията — единната и всичко обясняваща душа, и на душевното ка­то противоположност на физическото, започва и разграждането на единна философска наука психология.

Всяка точна наука се характеризира с точно определен пред­мет и със специфични за нея модели и методи на моделиране. За разлика от науките на древността, които се опират предимно на

наблюдението, науките на Новото време използват широко експеримента. Лабораторният експеримент става моден прийом за моделиране, формално свидетелство за научност. През ХIХ век екс-периментът навлезе и в т. н. физиологическа психология. И това от мнозина се отчете като създаване на нова точна наука психология (експериментална психология).

фактически лабораторният експеримент е технически прийом, към който прибягват различни науки. Всеки творчески труд е донякъде експериментиране. Една наука става точна наука не от това, че ползва експерименти (астрономията, математиката не пол­зват експерименти) , а от това, че е създала свой модел адекватен на предмета й.

В психологията понякога естественият случаен експеримент или наблюдаването и разтълкуването на особени случаи, получили се в природата или обществото, са много полезни. Например случаят с двете отгледани от вълци момиченца, изложен в гл. 13.4, дава повече информация и материал за психологически обобщения, отколкото хиляда лабораторни проби върху плъхове.

И досега, наред с експеримента, основен метод на психологи­ята си остава наблюдението (включително и самонаблюдението, интроспекцията) — наблюдаването както на нормални, така и на осо­бени и клинични случаи.

Неразделно от наблюдението и експеримента върви тълкуване­то на наблюдаваното, също така особено полезно е тълкуването и съпоставянето на етнографски и археологически данни, на митове­те и фолклора. Важен метод за разкриване на вътрешните механиз­ми на поведението е тълкуването на сънищата и на произволно явя­ващите се асоциации — метод много древен, добил ново обяснение в психоанализата. Разбира се, опитът и практиката потвърждават или опровергават всяко тълкуване.

Друг основен метод в психологията е тестът. Той е доста перс­пективен както за определяне индивидуалните особености и соци-алното развитие на индивида, така и за въздействието на социални­те структури върху поведението на човека. Широко известни на спе­циалистите са тестовете на Роршах, Айзенк и др.

пията и в приложната психология. Интервюто може да бъде свободно и стандаризирано.

За разясняване на вътрешните механизми на поведението по­лезна роля играят психогенетическите методи (методът на близнаците, генеалогическият метод и др.), чрез който се определя

опит.

Психологията е наука, която се намира в процес на изграждане. Тя не се отказва от описателно-повествователния метод: обобщава народния опит върху психичните проблеми; обобщава и системати­зира опита на педагогиката, психотерапията, приложната психоло­гия; описва и класифицира психичните явления и структури; проследява, онтогенетически у детето и филогенетически в истори­ята на човечеството, тяхното създаване въз основа на данните от етнографията, антропологията, митологията, фолклора.

Психологията има задача освен да обобщава ясните и провере­ни научни данни, също и да решава твърде много неразработени и неясни проблеми (екстрасензитивност, ясновидство, телепатия и пр.). А и точните функции на различните тъкани и части на главния мозък, механизмите на паметта и др. са все още неизучени. Поради

|тези причини психологията не може да се откаже окончателно от

старите философски-метеди: търсене на логически връзки между отделните психически явления, издигане хипотези и пр. В случая ек­спериментът служи за потвърждаване или опровергаване на издиг­натите хипотези.

Психологията интерпретира с оглед на своите проблеми данни­те и изводите на биологическите и социологическите науки, особе­но когато тия данни се отнасят за областите по контактите между съответните две основни форми на движение. Всичко това все още дава привкус на философски подход в психологията и той ще бъде неизбежен още дълго време.

Не липсват и опити да се използват математически модели и ме-тоди в психологията- Гещалтпсихологията се "опитва да използва те-орията на групите и изоморфизма. К. Левин предлага при изследва­не на психологическите отношения да се прилага топологията и те­орията на полето. Широко се използва математическата статисти­ка при обработка на информацията, получена от тестове, анкети и други изследвания.

Въпреки величественото минало на психологията като основен отрасъл на философията, въпреки съвременния бум на приложната психология, психологията (науката Обща психология) е все още из-

граждаща се, неоформена окончателно наука и нейният методоло­гичен апарат е некомплектуван и невинаги неин собствен. Повече трябва да се разчита на усърдие в обобщаването и систематизира­нето на конкретен опит, отколкото на резултатите от моделиране върху свои специфични модели и прилагането на свой специфичен метод.

Положителен момент в развитието на психологията е все по­точното, макар и далеч недостатъчно, изучаване на мозъка и на вис-

Тук може да се изброят откриването на реди­ца центрове и особени дялове в мозъка; разкриването на функциите на ретикулярната формация, възможните мозъчни и молекулярни акумулатори на информация; разбирането на синапса като тригер-механизъм за извършване на логически операции; откриването на ритмите на мозъчната дейност, електрическия характер на прена­сяната по нервите информация и ред други.

В същото време все по-властно се налага изследването на со-циалните фактори като основни мотиви в човешкото поведение. Тук главна заслуга има социалната психология.

Засега най-достъпен елемент — модел за изследване, остават схемите на условно-рефлекторната дъга — верига с обратна връзка. Те могат да бъдат усложнявани с нови разклонения и прибавки, не­обходими за поемане на нови функции под съдействието на външните, предимно социални фактори. Върви се, макар и трудно, към присъщ за психологията модел — точно имитирана човешка нер­вна система и висша нервна дейност, върху която въздейства, точно имитирано, социалното въздействие.

В бъдеще електронната техника може би ще съумее да създаде достатъчно пълен модел на човешкия организъм и на човешката нер­вна система и мозък. Върху този модел психологът-учен ще може да моделира и решава психологически проблеми, имитирайки общест­вените принуди и отношения. А може би ще се създаде някакъв друг, адекватен на психологията метод.

Категориите на една наука са най-общите понятия, чрез които биват дефинирани по-малко общите понятия и отношения в тая наука. Обикновено научните категории са понятия, специфични само за оп­ределена наука и са признавани от всички. В психологията обаче има голям брой школи и направления. Всяка школа приема опреде­лени свои категории за основни, а другите обявява за производни понятия. Поради тая причина в съвременната психология циркули­рат голямо количество категории с неясни отношения помежду им. Всичко това усложнява излагането и затруднява разбирането на психологията.

Така например за гещалтпсихологията основна категория е об-
28-29

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ Увод. Психологията като наука
разьт (гещалтьт), за психоанализата основна категория е мотивът⁷ на изтласканото от съзнанието либидо. За съвременната материалис­тическа психология основна категория е отражението; за бихейви-оризма — стимул, реакция, научаване; за К. Левин — жизненото прос­транство (поле); за Грузинската школа — установката; за старата философска психология — съзнанието, душата. За социалната пси­хология основни категории са общуване, група, междуличностно отношение; за хуманистичната психология —личността и т. н., и т. н, Сега в психологията се ползват много категории, от порядъка на 500—1000. Някои от тях (подбрани произволно) са изброени по-долу. Можем да ги групираме в няколко групи:

1. адаптация, рефлекс, внимание, внушение, емоция, нервен тип, сетивност, реакция, стимул;

3. лудост, параноя, психоза, сомнамбул, натраплива идея, комплекс;

4. лидерство, подчинение, потребност и благо, комуникация, забрана, култура;

5. съзнание, воля, егоизъм, симпатия, обичай, съвест, скром­ност:

6. смях, катарзис, привличащо и отблъскващо, съзерцание, про­фесионализъм и майсторство, вкус;

7. мисъл, значение, понятие, дума, заблуда, истина;

8. авторегулация, лабилност, устойчивост, сигнал, информация, кодиране, памет.

Първата група категории са някои понятия от биологията и от физиологията на висшата нервна дейност. Те се ползват и извън психологията, без оглед на наличие или отсъствие на психични явления.

Втората група категории изразяват определени биологически от­ношения във висшата нервна дейност, съответно усложнени, видо­изменени и модулирани от обществения живот. Това са типични пси­хологически категории.

Третата група категории обхващат някои отношения, несреща-ни преди появата на човека. Това са преди всичко понятия, взети от психопатологията и психиатрията, занимаващи се със заболявани­ята на психиката.

⁷ Под мотив се разбира обикновено причината, подбуждаща човека към действие. Мотиви в човешкото поведение са преди всичко потребностите (първични или не). Мотивът не е някаква обща психилогическа категория. За всеки човешки акт има непосредствен мотив (повод). Може да се търси и по-дълбок мотив (причина). Мотивите за физиологичното поведение на човека са чисто биологически. Мотивите за психическото поведение имат най-често обществен характер, но прикрит зад биологичен. Мотивите и мотивациите се обособяват в специален раздел на психологията -динамичнапсихология.

Следващата, четвърта група психологически категории изразя­ват същност социологически отношения — факт, който ясно показва, че социалното детерминира психичното.

Взаимодействието между модулираната от социалното висша нервна дейност (предмет на психологията) и адаптиращите се към тази дейност социални отношения (предмет на етиката, естетиката и др.) е много тясна. Затова пета и шеста група категории са толко­ва психологически, колкото и етически, респективно за шеста група _ естетически.

Занимаващите се с човешкото мислене и неговите форми пси­хология и логика имат доста общи точки. И затова неслучайно кате­гориите в седма група са колкото психологически, толкова и логически.

Психологията също така широко ползва като свои категории, имащи общ характер и принадлежащи на кибернетиката (а и на физиката). Такива са показани в осма група.

Даже съвсем повърхностният анализ на някои категории на пси­хологията ясно сочи, каква наука е тя, какво е мястото й между науките и какви са връзките й със съседните науки.

В обективно изградилата се система на науките психологията поддържа връзки с много науки и тези връзки са различни по характер. Може да се отделят няколко групи науки, с които психо­логията има пряко отношение.

1. Основни науки, върху контакта между които се изгражда психологията: социология, биология, физиология на висшата нерв­на дейност, екология на обществените животни.

2. Науки, които трайно помагат на психологията, но с които тя не признава родство: антропология, етнография, археология, митология.

Първа и втора група са науки с ранг, по-висок от тоя на психологията. Проблеми, решени в тези науки, не подлежат на ново пререшаване в психологията.

3. Науки, различни в основата си от психологията, но развива­щи се заедно с нея и близко взаимодействайки си с нея: етика, естетика.

4. Науки, които постоянно предлагат на психологията нови и но­ви методи: медицина, психопатология, езикознание, логика, теория на автоматичното регулиране, съобщителна техника, математика, механика, физика.

Застъпваща се с тази група е групата 4^а — науки-помощници на психологията и същевременно науки-съперници, които са решили и
==========================

30-31

ИСТОРИЧЕСКА ПСИХОЛОГИЯ

Увод. Психологията като наука

31

сега решават проблеми, представлявали векове задачи и проблеми на психологията: кибернетика, лингвистика, теория на логическите операции, информатика и др. Макар тия науки да са съвсем млади, някои от тях имат собствен метод и опитна база, ползват математи­чески апарат. Така че са по-старши науки в сравнение с психологи­ята (както групи 1 и 2). Те влияят на психологията, но няма обратно въздействие от психологията върху тях.

Връзките на психологията с другите науки са многообразни и солидни. Трудно е да се отдели тя от съседните науки и да се разг­лежда откъсната от тях. А още по-трудно е да се решат проблемите й, ограничавайки изследванията вътре в самата психология.

Безспорно, психичното израства върху биологичното. Но биоло­гията като наука за общите закономерности в органическия свят е прекалено обща наука. Психологията се изгражда непосредствено върху едно подразделение на биологията — физиологията на висша­та нервна дейност на човека.

Физиологията е наука за жизнените процеси в организмите, тъканите, клетките на живия организъм. А физиологията на вис­шата нервна дейност е неин дял — наука за функционирането на централната нервна система и мозъка — механизмите за управ­ление при висшите животни и човека. В нашия XX век, и след по­явата на теорията за условните рефлекси, бурното развитие на биологията и кибернетиката, много неща в работата на мозъка, нервната система и другите регулиращи механизми остават неясни. Но е станало ясно едно: в главата и в мозъка на човека няма място за друго, освен за физиологически, биологически функции. Мозъкът на човека се различава предимно количестве­но от мозъка на висшите маймуни, в него няма механизми за ня­какви различни от физиологичните функции. Функция на мозъка

е физиологичната висша нервна дейност, а психичното е нещо по­вече от това. Причината за психичното модулиране на висшата нер­вна дейност трябва да се търси другаде — във въздействието на со­циалната среда върху човека. В мозъка не стават никакви мистични трансформации от физическо в психическо, от материално в нематериално, функциите на мозъка изцяло са материални. За обяс-няването на неговата работа не са необходими гносеологически хипотези.

А къде е границата между физиологията на висшата нервна дейност и психологията? Въпросът е поставен не съвсем точно — все едно да питаме, къде е границата между основната електричес­ка вълна и нейната модулация, между основния тон и обертоновете. Но на въпроса може да се отговори формално: това от управлението на поведението, което го има у висшите животни и у човека, е висша нервна дейност. Това, което го има у човека и го няма у висшите животни, е психика⁸. Психичното е „оседлаването" на висшата нерв­на дейност на човека от обществените връзки и принуди.

Във философската психология са известни няколко основни мо­дела за отношението между психично и физиологично: а) взаимодей­ствие — психичното и физиологичното са различни по природа, но си взаимодействат; б) психофизически (фактически психофи-зиологически) паралелизъм — психическите и физиологическите яв­ления се развиват успоредно, като две страни на едно и също нещо, но не си взаимодействат. През XX век в школата на гещалтистите се появи нова модификация на това схващане, изоморфизъм — между физическите и психическите структури съществува взаимно съответ­ствие. Съществува и трето схващане, епифеноменализъм — психи­ката е само сянка на физиологическите процеси и не играе същест­вена роля в живота на човека. Когато става ясно, че особена психи­ческа субстанция не съществува, се появява тенденция психичното изцяло да се сведе към физиологичното, като се игнорира ролята на обществения фактор, т. е. да се отрече науката психология. Всички тези схващания останаха непотвърдени от практиката и опита.

Съвременната обща психология разглежда и обяснява развити­ето на психичните явления и структури почти изключително в рамки­те на развитието на индивида. Недооценява приносите на естестве­ната история на човешкия вид и на културната история на човешко­то общество в изграждането на структури, които само се повтарят с развитието на индивида.

Психичните процеси, развиващи се в индивида, безспорно са сложни, но не толкова сложни, колкото ги представят съвременните

⁸ Г. Тард очертава тая граница така: Всичко, което човек умее да прави, без да се учи от примера на другите хора (да ходи, да яде, да вика), се отнася към областта на чисто физиологичното. А да притежава определена походка, да пее арии, да харесва определени неща — всичко това е социално детерминирано, т. е. психично.
===================

32