Висша атестационна комисия специализиран научен съвет по отраслова и фирмена икономика при вак

Научен ръководител:

Рецензенти:

Дисертационният труд е обсъден и насочен за защита в Специализирания научен съвет по отраслова и фирмена икономика при ВАК Република България от катедра „Стопанска логистика” при Университета за национално и световно стопанство – София, на 15.07.2009 г.

Дисертационният труд се състои от 197 страници основен текст, от които: увод, изложение в четири глави, заключение, цитирана литература от 124 заглавия. Отделно са обособени пет приложения с обем от 26 страници. В основния текст са включени 51 фигури и 23 таблици.

Авторът на дисертационния труд е асистент към катедра „Стопанска логистика” при Университета за национално и световно стопанство – София.

Безопасността на храните е актуален проблем с голямо значение както за потребителите, така и за всички елементи на логистичните процеси. Въведени са множество стандарти, нормативни разпоредби и различни методи за контрол, гарантиращи производството на безвредни храни. До този момент най-ефективен метод за откриване на потенциалните опасности по отношение на безопасността на храните е Системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки (Hazard Analyze and Critical Control Point - НАССР).

Посоченият обект на изследване се характеризира със следното:

• 
  разнообразие на произвежданите продукти, тъй като богатата асортиментна структура значително усложнява управлението на изходящите материални потоци;
  
• 
  силна обвързаност със земеделието и връзка с отрасловата и териториалната структура;
  
• 
  голям разход на суровини за единица готова продукция, което налага търсенето на нови възможности за намаляване на общите разходи;
  
• 
  задоволяване на ежедневните потребности на населението, поради което има постоянно търсене.
  

Научноизследователските задачи, които се решават с оглед постигането на целта, са:

• 
  въз основа на теоретичните основи на логистиката да се разкрият нейните особености в месопреработвателните организации;
  
• 
  да се изследват тенденциите в развитието на логистиката в месопреработвателните организации във водещите страни в Европа и света;
  
• 
  да се анализира състоянието на логистиката в месопреработвателната индустрия в България и да се разкрият резерви за нейното усъвършенстване;
  
• 
  да се определи взаимовръзката между логистичните дейности в месопреработвателните организации и НАССР системата;
  
• 
  да се разработят предложения и да се изведат насоки за усъвършенстване на управлението на логистиката в месопреработвателните организации в България.
  

За изследване на състоянието и развитието на логистиката в българските месопреработвателни организации са използвани различни статистически и аналитични методи (групировка, средни величини, графичен метод, кластерен анализ и др.). Обработката на данните е извършена чрез компютърната програма за статистическа обработка на данни SPSS (Statistical Package for Social Sciences). Използвани методи са още анализът и синтезът, а за установяване на връзката между логистичните дейности и НАССР системата са използвани методите на сравнението и аналогията.

1.Същност и развитие на логистиката

2.Особености на логистиката в месопреработвателната индустрия

3.Методични въпроси на изследването на логистичните процеси в месопреработвателните организации

1.Европейски изисквания в областта на месопреработвателната индустрия

2.Състояние и тенденции в развитието на логистиката в месопреработвателните организации в Европа и света

3.Тенденции при партньорствата във веригата на доставките

4.Аутсорсинг на логистичните дейности в месопреработвателните организации
Глава III. Изследване състоянието на логистиката в месопреработвателната индустрия в България

1.Обща характеристика на месопреработвателните организации у нас

2.Анализ на състоянието на логистиката в месопреработвателната индустрия в България

3.Изследване на връзката между логистичните дейности и системата за безопасност НАССР

4.Степен на развитие на логистиката в месопреработвателните организации в България
глава IV. Насоки за усъвършенстване на логистичните процеси в месопреработвателните организации в България

1.Засилване на вътрешнофирмената интеграция

2.Насоки за развитие на партньорства във веригата на доставките в месопреработвателната индустрия в България

3.Отчитане на взаимовръзката между логистичните дейности в месопреработвателните организации и НАССР системата

4.Прилагане принципите на „студената верига” и проследяемостта във веригата на доставките

5.Възможности за аутсорсинг на логистичните дейности
Заключение

Литература

Приложения
II. КРАТКО ИЗЛОЖЕНИЕ НА ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД
Увод
Важен показател за развитието на логистиката във всяка страна са научните изследвания, осъществявани в тази област. Макар и бавно у нас нараства броят на научните изследвания на различни аспекти на състоянието и тенденциите в развитието на логистиката. Публикуваните доклади от седемте издания на традиционната международна конференция “Логистиката в променящия се свят”, както и доклади от други конференции и престижни списания показват, че през последните години се увеличават изследователите, които работят в областта на логистиката у нас. От гледна точка на дълбочината и обхвата се открояват две изследвания на катедра “Стопанска логистика” на УНСС. Първото изследване: “Състояние и тенденции на развитието на логистиката в България”² разкрива различни аспекти на развитието на логистиката в страната към 2000 г. – приложението на логистиката в индустриалните и търговските фирми, развитието на пазара на логистични услуги и софтуерни продукти, научните изследвания и обучението по логистика. Второто изследване: “Развитие на логистичния сектор в България”, публикувано през 2008 г., разкрива състоянието и тенденциите в развитието на логистичния сектор у нас и го оценява от гледна точка на световните постижения³.

Изследвания, посветени на логистиката в отделните сфери и отрасли, има малко на брой - главно в парфюмерийната и козметичната промишленост⁴ и строителството⁵, в които области са защитени дисертации през последните няколко години.

Отсъства задълбочено проучване на състоянието, проблемите и тенденциите в развитието на логистичните процеси в месопреработвателните организации в България. Именно това провокира интереса за осъществяване на настоящето изследване.

ГЛАВА ПЪРВА

ТЕОРЕТИЧНИ ОСНОВИ НА ЛОГИСТИКАТА В МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ

Глава първа е посветена на теоретичните основни на логистиката в месопреработвателните организации, като основният акцент е поставен върху разкриването на особеностите на логистиката в тях.

В точка 1 е представена е същността на логистиката, като се акцентира върху строго специфичните страни на логистиката като съвкупност от процеси. Разграничени са логистичните процеси от логистичните дейности, като се формулира определение за логистични процеси, тъй като в литературните източници, посветени на логистиката, това понятие не е дефинирано.

Разгледани са особеностите на логистиката в различните сфери и отрасли на икономиката. Представено е управлението на веригата на доставките като съвременен етап в развитието на логистиката. Изведено е определение на веригата на доставките и са разкрити видовете връзки при бизнес процесите.

Очертани са направленията за развитие на логистичната концепция, имащи отражение върху логистиката в месопреработвателните организации. По-важните от тях са взаимовръзките на логистиката със системите за качество и безопасност, развитието на концепцията за “студената верига на доставките” (СВД), широкото приложение на системи за проследяване назад (tracking) и напред (tracing) във веригата на доставките и развитието на логистичния сектор и логистичния аутсорсинг.

Изяснени са особеностите на логистиката в месопреработвателната индустрия, които се обуславят от спецификата на продукта. Месните продукти са бързоразвалящи се, съхраняват се при определени условия и за кратък период. Произвежда се богата гама от продукти за голям брой клиенти, а изискванията на клиентите по отношение на обслужването са големи.

Характерно за месопреработвателната индустрия е преобладаващата изходяща логистика (фиг. 1), тъй като предприятията получават доставки от неголям брой снабдители, произвеждат богата гама от стоки с големи изисквания по отношение на обслужването и изпращат товари към разнообразие от клиенти с различно местоположение.


Фиг. 1. Индустрия с преобладаваща изходяща логистика
Замразените и охладените месни продукти от производството до консумацията трябва да бъдат непрекъснато съхранявани и транспортирани при определена температура. Това изисква при логистиката на месопреработвателните организации да се прилагат принципите на така наречената „студена верига”, която засяга всички страни, участващи във веригата на доставките.

Съществена особеност на логистиката в месопреработвателните организации е задължителното прилагане на системата НАССР за осигуряване на безвредност на храните, както и прилагането на ДХП и ДПП (Добри хигиенни и производствени практики). Те са разработени в кодекс (система) на основните принципи за хигиената на храните.

Изяснена е спецификата на логистичните дейности, които са типични за отрасъла: обслужване на клиентите, прогнозиране на търсенето, управление на запасите, снабдяване, складиране и съхранение, логистични комуникации, опаковане, транспортиране, обработка на поръчките и обратна логистика.

В точка 3 е изложена методиката на изследването на логистичните процеси в месопреработвателните организации. Приложената методика в дисертационния труд е съгласувана с установените научни методи и с характера на проблема и изяснява използваните критерии и показатели, методите и информационната база за анализ на състоянието на логистиката в месопреработвателните организации в България.

Критериите за оценка на степента на развитие на логистиката в месопреработвателните организации са теоретичните постановки на логистичната концепция, резултатите от проведени у нас изследвания по предметната област, състоянието и тенденциите в развитието на логистиката във водещите страни.

Въз онова на посочените критерии са изведени следните обобщаващи показатели за оценка на степента на развитие на логистиката в месопреработвателните организации:

– роля на логистиката във фирменото управление;

– организационно развитие на логистиката;

– прилагани методи за управление на логистичните дейности;

– използване на логистични услуги и аутсорсинг;

– партньорство и сътрудничество с други фирми в областта на логистиката.

За нуждите на оценката на степента на развитието на логистиката (по аналогия с фазите и стадиите на организационното развитие) са предложени следните фази и стадии на развитие на логистиката:

Фаза І . Традиционно (фрагментарно) управление на логистичните дейности.

Фаза ІІ. Вътрешна интеграция. Тя се състои от три стадия:

Стадий 1. Начална вътрешна интеграция на управлението на логистиката

Стадий 2. Напреднала вътрешна интеграция на управлението на логистиката.

Стадий 3. Пълна вътрешна интеграция на управлението на логистиката.

Фаза ІІІ. Вътрешна и външна интеграция.

Представена е информационната база на изследването, която включва литературни източници, периодика, научни статии и доклади, интернет ресурси и статистически данни, както и анкетно проучване, обхващащо 58 месопреработвателни организации. Използваните статистически данни са от годишните справочници на НСИ, които осигуряват необходимата информация за продуктовата структура, динамиката на производството на месо и месни продукти, за вноса и износа на месо и месни продукти. Използвани са и данни от научната литература за проучване на чуждия опит и добрите практики в областта на логистиката в месопреработвателната индустрия, главно от Великобритания и Германия, където се провеждат редица изследвания в тази област поради големия брой документирани кризи в хранителната индустрията.

Анкетното проучване е проведено, като е използван структуриран въпросник, който включва общо 47 въпроса, групирани в 4 раздела – общи данни за организациите, снабдяване, производство и дистрибуция.

Описани са методите за оценка на степента на развитие на логистиката. Използвани са средни величини, които дават обобщаващи характеристики за съвкупността. При систематизирането, подреждането и обобщаването на получените резултати е приложена статистическата групировка. Този процес създава възможност да се установи разпределението на единиците от обекта на изследване по значенията на изучаваните признаци и да се установят съставът и структурата на съвкупността по определените класификационни признаци. Таблиците и графичните изображения са форма и средство за по-нататъшно систематизиране, компактно и нагледно представяне на данните, получени чрез групировката.

Приложен е кластерният анализ, който позволява да се оцени степента на развитие на логистиката в месопреработвателните организации. Това е многомерен статистически метод за класифициране на единици в групи на основата на множество характеристики, отнасящи се за тези единици. В настоящата разработка е използвана нейерархична кластеризация с К-средни величини (K-means Cluster Analysis). Този метод се основава на сортиране по най-близкия центроид⁶, като се отчита разстоянието на всяка единица до центровете на отделните кластери.

ГЛАВА II

ТЕНДЕНЦИИ НА РАЗВИТИЕ НА ЛОГИСТИКАТА В МЕСОПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА ИНДУСТРИЯ ВЪВ ВОДЕЩИТЕ СТРАНИ
В точка 1 са обобщени европейските изисквания в областта на месопреработвателната индустрия. Първата конвенция е публикувана през 1968 г. и се отнася за защитата на животните по време на транспорт. През 1976 г. е разработена Конвенцията за защита на селскостопанските животни, която от своя страна регламентира пространството за отглеждане според вида на животното, необходимите начини за хранене и третиране на животните. През 1979 г. специалистите от Съвета на Европа приемат Конвенция за защита на животните по време на клане, последвана от Конвенция за защита на животните при експерименти. За реализацията на производството в месодобивните и месопреработвателните организации са създадени разпоредби за различните групи продукти. По-голямата част от т.нар. Acquis Communautaire (законодателство) на ЕС, свързана с пазара на месо, се състои от регламенти. Законодателството на ЕС за хранителните продукти (т.нар. Хигиенен пакет) е прието на 30 април 2004 г. и е в сила от 1 януари 2006 г. То следва един интегриран подход (from farm to table - от фермата до масата) и възлага на предприятията за производство на хранителни продукти цялата отговорност за здравословната безопасност на произведените и пуснати в обръщение от тях хранителни продукти. За да посрещнат тази отговорност, предприятията се задължават да спазват общите и специфичните хигиенни разпоредби и да въведат технологии съгласно основните принципи на концепцията НАССР. Това законодателство показва хоризонтално изградена структура, обхващаща цялата верига на доставките.

“Бялата книга” проследява процеса, който трябва да се извърви, за да се гарантира прилагането на възможно най-високите стандарти за безопасност на храните. След “Бялата книга” ЕС издава регламент 178/2002, който стабилизира принципите и основните постановки на законодателството в хранителната промишленост и основава Европейска агенция за безопасност на храните - EFSA. Регламент 178/2002 прави оценка на санитарните аспекти, засягащи продукцията, и възлага приоритетна роля за защита на потребителите, за което се изисква висока активност от страна на организацията.

В точка 2 се разкриват състоянието и тенденциите в развитието на логистиката в месопреработвателните организации в Европа и света. Описват се изследвания в областта на логистиката в месопреработвателната индустрия, които разкриват приложението на съвременните информационни технологии. Най-значимите от тях са проведени от Саймънс, 2003; Франсис, 2004; Тейлър и Саймънс, 2004 и др. Тези изследвания се появяват в отговор на голям брой добре документирани кризи в индустрията за производство на месо главно във Великобритания и ЕС и разкриват различните аспекти на състоянието и тенденциите в развитието на логистиката в месопреработвателните организации. Множество пилотни проекти, както и изграждането на RFID (Radio Frequency Identification – радиочестотна идентификация) центрове за тестове и демонстрации на предприятия и организации, свидетелстват за значението, което се отдава на RFID-технологията за бъдещето на логистиката в промишлеността и търговията. В рамките на изследователски проект на Flog, финансиран чрез Работното сдружение на промишлено-изследователските съюзи “Otto von Guricke” от средства на Федералното министерство на икономиката и труда съвместно с Дортмундската Организация по логистика (Unternehmensberatung integral logistics), както и с подкрепата на различни търговски фирми, е разработен калкулационен инструмент за оценка на ефективността на приложението на RFID в логистиката.

Главната причина за необходимостта от нови системи в месопреработвателните организации е разширяването на обхвата на логистиката. Въвеждането на нови технологии като електронния обмен на данни (EDI), подобрени комуникации, създаване на мрежи и разделно обработване, засяга не само компютърния хардуер и софтуер, а също включва фактори като по-нататъшната механизация и автоматизация на обработването на материалите при месопреработвателните организации. Според изследваните източници⁷ тенденциите в развитието на логистиката са свързани с развитието на информационните технологии. Компютърните технологии и софтуерът са фактори, които оказват значително влияние върху управлението на логистиката. Тяхното развитие позволява внедряването и управлението на логистичните процеси много по-ефективно.

Описано е внедряването на системи за качество и безопаност като част от съвременните тенденции в развитието на логистиката в месопреработвателните организации. През последните години се провеждат редица изследвания⁸ в областта на Тоталното управление на качеството (Total Quality Management-TQM) в месопреработвателната индустрия с цел да се запълни празнотата в качествения контрол по отношение на доставяните за нуждите на производствения процес подправъчни смеси, добавъчни и помощни вещества. С цел да бъдат уеднаквени критериите за производство на безопасни храни през юли 2007 г., по време на Световната инициатива по безопасност на храните шест големи търговски вериги (Карфур, Теско, Мигрос, Ахолд, Уол-Март, Делхайз) приемат четири схеми за безопасност на храните. Четирите схеми за безопасност включват: BRC - световен стандарт за храни на Британския консорциум на търговците на дребно (British Retail Consortium Global Food Standard); IFS (International Food Standard); SQF 2000 – схема за безопасни и качествени храни 2000 (Safe Quality Food Scheme); Холандската схема за анализ на опасностите и контрол на критичните точки – НАССР.

Разгледани са редица изследвания в областта на СВД (студената верига на доставките)⁹, които разкриват иновационни помощни средства за контрол и осигуряване на безопасност на месните продукти във веригата на доставките¹⁰. Направена е класификация на индикаторите за температура - време и са обобщени различни технологии в областта на СВД.

Нарастващото значение на проблема за проследяемостта в месопреработвателната индустрия води до потребността от разработване на концепции, адаптирани към различни производствени условия и технологии. За да се осигури ефективна проследяемост по продължението на цялата верига на доставките без прекъсване и при това да се осигури качество при преминаването на обособените граници в месопреработвателното предприятие, е необходимо да се анализират потребностите от информация във веригата на доставките.

Точка 3 е посветена на развитието на партньорствата във веригата на доставките като една от съвременните тенденции в областта на логистиката в месопреработвателните организации. Световните тенденции в месопреработвателните предприятие се отнасят до съсредоточаването в конкретно производство - т.нар. технологична (стадийна) специализация. Една част от организациите се специаизират само в производството на суровината, друга - в кланиците, а трета - само в преработката. Тези промени в производството на месо са много напреднали в европейските страни, което трайно може да доведе до по-нататъшно преструктуриране на производството в отрасъла. Развитието на месопреработвателната индустрия предполага концентрирана специализация на производството. Това от своя страна води до широко развитие на партньорствата с доставчиците. Според различни европейски изследвания¹¹ при въвеждането на специализация в производството значително могат да се намалят общите логистични разходи. Според тези изследвания производствената специализация предлага изключителен потенциал за намаляване на разходите в областта на транспорта, опаковките, управление на дейностите в областите производство, манипулиране, складиране.

В точка 4. са групирани различните стратегии на логистичния аутсорсинг в месопреработвателните организации в света според силата на първоначалното сътрудничество между клиента и „третата страна”.

В заключение на втора глава са изведени тенденциите в развитието на логистиката в месопреработвателните организации в Европа и света, които са свързани главно с широкото приложение на информационните технологии и RFID системите в логистиката; с внедряването на системи за качеството и безопасност и тяхната връзката с логистиката; разширяване приложението на СВД и въвеждане на системи с индикатори температура-време; изграждането на единна система за проследяемост във веригата на доставките в месопреработвателната индустрия; специализацията на производството и изграждането на успешни партньорства във веригата на доставките; използване на стратегии за аутсорсинг на логистичните дейности в месопреработвателната индустрия.