Психологически особености на огледа на местопроизшествието

От огледа на местопроизшествието започват усилията за реконструиране на инкриминираното деяние, и за формиране на прогнози и следствени версии за извършителя (извършителите).

При огледа на местопроизшествие се търсят причинно-следствени и пространствено-времеви връзки. Търси се отговор на два въпроса:

 Кога и защо е станало инкриминираното събитие?

 В каква последователност са протекли действията на лицата, ангажирани с дадено престъпление?

При търсене отговорите на тези въпроси винаги трябва да се има в предвид, че опитните престъпници много често оставят фалшиви следи с цел заблуждаване (подвеждане) на оперативно-следствените органи.

При огледа на местопроизшествието следователят си поставя редица чисто познавателни въпроси, на които търси обяснение чрез положението на предметите и обектите и чрез оставените материални следи върху тях. Тези въпроси в основни линии се свеждат до следното:

 първият въпрос на следователя е свързан с това дали на местопроизшествието е имало престъпление;

 по какви причини и мотиви е извършено престъплението;

 кои са реалните извършители на престъплението и защо са го извършили;

 цялата събрана информация се описва в протоколите и се отразява на схеми, снимки, филми. Това се прави, за да не се пропусне нещо съществено. При оформянето на тези документи се спазват определени процесуални изисквания. Без спазването на тези изисквания те нямат доказателствена стойност;

 в протоколите за оглед се описва всичко, което по предположение на следователя може да има връзка с извършеното престъпление. То може да помогне за издирване, а след това и за идентифициране на извършителя.

 на първия етап, след получаване на сигнал за извършено престъпление се създава организация, формира се оперативно-следствена група, обезпечават се необходимите технически средства;

 на втория етап, на мястото на самото произшествие се извършва издирвателна и реконструктивна дейност. Издирват се следи и специфични промени в обстановката. На този етап следователят постепенно оформя и своите предположения за престъплението и неговите извършители.

Колкото по-прецизно се реконструира събитието (престъплението), толкова по-стабилни и многопосочни са предположенията за причините и мотивите за неговото извършване.

 третият етап е свързан с удостоверяване, т.е. с прецизно отразяване на всичко, което е открито на местопроизшествието. Прецизното отразяване на местопроизшествието в протокола за оглед, в схемите и снимките, може да послужи за повторни анализи на инкриминираното събитие и за формиране на нови следствени версии или за допълване на вече формулираните.

Основното при огледа е да се открие системата от следи, оставена на местопроизшествието. Търсенето и разкриването на връзките между отделните следи е крайно необходимо за установяване последователността на действията при извършване на дадено престъпление.

Разкриването на следите и свързването им в отделна система предполага следователят предварително в началото на огледа да е определил приблизителното пространство, в което трябва да се търсят следи и да се изземат с използуването на различни криминалистични способи.
Издирвателната дейност на следователя при огледа на местопроизшествието зависи:

 от умението на следователя бързо да се ориентира в обстановката и да определи правилно посоките на търсене на следите от престъплението;

 да използува навреме и в пълен размер помощта на всички участници в огледа: оперативни работници, криминални техници, криминални психолози и др.;

 да създаде организация и порядък при извършване на издирването на следи и да не допуска подминаването и неотразяването в огледния протокол на важни следи.

 неговото внимание към промените в обстановката и към възможните места за оставяне на следи;

 неговото мислене за разкриване на причинно-следствени връзки и за включването на същите в определена система;

 неговото въображение за определяне на последователността и хода на действията при извършване на престъпление и за определяне на основните следствени версии.

При оформяне на модела на престъплението следователят почти винаги използва информация от огледи на подобни престъпления. Неговият опит му помага да направи по интуитивен път предположения за хода на престъплението по време на огледа на местопроизшествието. В началото възникват много предположения, които постепенно се оформят в следствени версии.

Този творчески процес за следователя протича в следната последователност:

 събиране на точна информация за престъплението по време на огледа;

 анализ на информацията и формулиране на следствени версии;

 съпоставяне на следствените версии с констатираната обстановка на местопроизшествието. Това дава възможност да се приеме или да се отхвърли определена следствена версия.

Приетите следствени версии се проверяват с използуването и на други следствени действия. Следователя определя тяхната последователност и начин на провеждане.


Психологически особености на разпита
Активното и целенасочено събиране на информация за престъплението и за извършителя (извършителите) започва след огледа на местопроизшествието. Това се постига чрез живия контакт с лицата, съпричастни с извършеното престъпно деяние.

В това отношение и в миналото и днес специално внимание се отделя на разпита на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите. Без събиране и анализиране на информацията, с която разполагат тези лица много трудно може да се постигне пълна реконструкция на инкриминираното събитие и да се изясни вината и отговорността на извършителите.

С разпита на всички тези лица следователят започва специфична проучвателна дейност, свързана с разкриване на истината за престъпното деяние, чрез което са нарушени определени правни норми.

Тази проучвателна дейност е коренно различна от всяка друга проучвателна дейност, насочена към изясняване на факти и събития, свързани с човешката жизнедеятелност. Тя се съпътства с някои специфични трудности, които следователя не само трябва да познава, но и успешно да преодолява.

В основни линии тези трудности се свеждат до следното:

 не всички лица, съпричастни към извършеното престъпление са заинтересовани то да бъде разкрито от следствените органи.

Освен укриване, извършителите много често полагат и целенасочени усилия за въвеждане в заблуждение на следствието. За постигане на тази цел те си служат с подкупи, заплахи, шантаж. Не са малко и случаите, когато важни свидетели по дадено престъпление се унищожават за да се прикрие истината.

Преодоляване на опитите за лъжесвидетелствуване е една от основните трудности в специфичната проучвателна дейност на следователите;

 втората трудност в проучвателната дейност на следователите е свързана с откриването на лица, които разполагат с ценна информация за инкриминираното деяние – подготовка, реализиране и прикриване на следите.

При извършването на тежки престъпления много граждани се страхуват от възмездие и поради това не афишират своята информираност. Причината за въздържане от контакти с полицията и следствието е свързана с това, че не винаги те гарантират сигурността на свидетелите.

Повишаване на доверието в полицейските и следствените органи е необходимо условие за преодоляване на тези трудности;

 третата трудност е свързана с настъпването на временни или по-дълготрайни смущения в психичното здраве на потърпевши и свидетели, които задържат и затрудняват проучвателната дейност.

Специфични трудности могат да възникнат при разпита на всяко лице, съпричастно към извършването на конкретно престъпление. И това е свързано със следните неща:

 съгласие да дадат показания;

 готовност да се предостави на следствения орган цялата информация, с която разполага лицето;

 недопускане на неблагоприятни въздействия върху разпитваните лица, които да се отразят неблагоприятно върху тяхната готовност да предоставят информация за извършеното престъпление.

Всеки конкретен случай, свързан с разпит на лице, предполага строго специфичен подход за преодоляване на тези трудности. Няма и не може да има универсални средства и прийоми за преодоляване на възникналите трудности при подготовката и реализирането на разпита на обвиняеми, потърпевши и свидетели.

Успехи има и трудностите се преодоляват по-леко, когато между разпитващия и разпитвания е установен психологичен контакт. Трябва да се установят отношения на доверие между тях. Трябва да се снеме, да се преодолее емоционалното напрежение, с което стартира почти всеки разпит на лица, съпричастни към дадено престъпление.

Емоционалното напрежение може да бъде свързано с особената обстановка, при която се провежда разпита. Може да бъде свързана и със страх от последствията, ако се сподели истината за дадено престъпление. Може да бъде свързано и с известно неудобство или срам при предоставяне на детайлите относно извършване на дадено престъпление.

Тези трудности могат да се преодолеят успешно, ако следователят се подготви добре и успешно реализира всички стадии на разпита.

От чисто психологична гледна точка всеки разпит може да се раздели на четири части:

 първа част – въвеждане на лицето в ситуацията за разпит. Следователят снема паспортните данни на разпитваното лице. С първите въпроси започва и взаимното опознаване на разпитващ и разпитван. С тези първи въпроси и получените отговори те събират (получават) и първите впечатления за себе си.

Опознаването обикновено започва с поставяне на въпроси и получаване на отговори за живота и дейността на разпитваното лице. Разговорът може да се насочи към някои по-специфични интереси и занимания на разпитвания.

 втора част – установяване на психологичен контакт. Основното при психологичния контакт е да се намерят така наречените допирни точки с разпитвания, а следователя да избере най-подходящия вариант на разпита. Чрез психологичния контакт следователят изпробва и прийоми за по-успешно общуване с разпитвания по време на разпита.

 трета част – реализиране на разпита. В тази част на разпита следователят се стреми да събере цялата информация, с която разполага разпитваното лице.

При получаване на информацията следователят се стреми да изясни всички неточности. Той сравнява получената информация с вече изяснената престъплението и за неговото извършване.

 четвърта част – оформяне на протокола за разпит и неговото подписване от разпитваното лице.

Следователят не трябва да обработва дадените показания. Те трябва да се запишат автентично, т.е. така както са дадени по време на разпита.

При непълнота и неточности може да се проведе повторен разпит, но не и да се допълват протоколите с информация, която не е споделена по време на разпит.

Разпитът се реализира чрез два вида информация – вербална и невербална:

Невербалната информация е само външен израз на емоционалното напрежение. Причините за него трябва да разкрие следователят. Без това той трудно може да помогне на разпитваното лице да преодолее напрежението, т.е. да се успокои.

Невербалната информация, ако се засече своевременно, може да помогне на следователя да разкрие своевременно всички опити за неискреност и лъжесвидетелствуване.

От най-дълбока древност невербалната информация се използувала за разкриване на искреността на разпитваните лица. Освен това установено е, че при опити за неискреност емоционалното напрежение оказва влияние върху функционирането на много системи, включително и на жлезите с вътрешна секреция. Така например установено е, че при такива случаи се повишава и кръвното налягане, учестява се пулса, увеличава се слюноотделянето, налице е зачервяване на лицето, изпотяване и др.

Всички тези промени могат да се забележат от следователя. Те могат да бъдат уловени и с т.н. полифизиографи – детектори на лъжата. Независимо от съпротивата за тяхната надеждност, тези апарати се използват в оперативната и следствена практика. Най-често тяхното използване е поверено на психолози, обучени да провеждат експериментални изследвания с тях.

Полифизиографи трябва да се използват само в случаите, когато следователят не е в състояние да сам, със собствени сили и средства, да преодолее опитите за лъжесвидетелствуване на разпитваните лица. Неговите усилия в това отношение имат определена респектираща роля по отношение на разпитваните. Понякога само неговата неудовлетвореност и разочарование може да изиграе силно респектиращо въздействие.

Подследствените и най-вече тези, по отношение на които се прилага мярка за неотклонение се нуждаят от близък човек, с когото да споделят своите терзания. Във всички случаи те могат да потърсят следователя и като човек, с когото да споделят своите терзания. В такива случаи те могат да потърсят следователя и като човек, с който искат да споделят своята мъка или своето разочарование от своя начин на живот или от взаимоотношенията си със свои близки и приятели.

Всичко това може да се постигне, ако следователят се представя пред подследствените като волева личност, която искрено демонстрира своите намерения, която съществува, но и респектира с цялото си въжделение.

В опитите си да респектира подследствените следователят трябва да се предпазва от заплахи, или да дава обещания, които не може да изпълни.

Разпитът или прийомите на разпита се променят в зависимост от реалното психическа състояние на разпитваните лица. Разпитът може да се прекрати ако разпитваните лица изпаднат в депресия и не са в състояние да дадат смислени отговори на въпросите на следователя.

По време на разпита следователя, макар и за кратко време, създава определени взаимоотношения с подследствените. От характера на тези взаимоотношения зависят твърде много крайните резултати от разследването.

Взаимоотношенията между следователя и подследствения имат три страни (аспекта), които се влияят взаимно, а именно:

 те са винаги емоционално обагрени;

 те са свързани с взаимни задължения при изясняване на определена информация;

 те са свързани с общуване между две лица, които приемат и изпълняват определени роли.

Следователят постепенно налага своите ръководни функции, при изясняване на информацията за инкриминираното деяние, а подследствения ролята на лице, което се е съгласило да му сътрудничи при реализиране на неговите задължения.

Така възприетите социални роли им помагат да стабилизират своите взаимоотношения и да се предпазват от действия, които биха утежнили психоатмосферата по време на разследването.

Искрено възприетата и изпълнявана социална роля от разследваните лица може да окаже дълготрайно позитивно отражение върху техния живот. Това реално може да се случи и с обвиняемите.

Като цяло отношенията между следователя и подследствения зависят от професионалната подготовка на следователите, от техния богат социален опит, от тяхната култура, от умението им да установяват контакти и да общуват с различни категории лица, включително и с такива, извършили престъпление.

Умението да установява и поддържа искрени отношения с хората и да общува с тях, помага на следователя да насочи обвиняемите към критична преценка на поведението си и към снемане на вътрешното напрежение (катарзис).

Следователят, макар и при неблагоприятна перспектива за обвиняемите, трябва да им помогне да стабилизират своя хомеостазис – да достигнат до социално психично равновесие. Те трябва да приемат, че са сгрешили и искрено желаят да се поправят.
Психологически особености на очната ставка
Очната ставка е особено следствено действие. То се използува главно в случаите, когато в показанията на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите се откриват противоречия.

Като следствено действие очната ставка обикновено се провежда след разпита. Анализирайки протоколите от разпита на привлечените лица по дадено следствено дело следователят открива противоречия, които е длъжен да изясни и отстрани в рамките на следствените действия, които трябва да извърши.

Не при всяко разследване се налага използването на очна ставка като специфично следствено действие. Тя се използва само тогава, когато с други средства и най-вече чрез повторни разпити не може да се отстранят констатираните противоречия.

При очната ставка следователят среща две и повече от две лица, които е разпитвал преди това, и в показанията на които са открити съществени противоречия по представянето на фактите и събитията, свързани с дадено престъпление. Неговата цел е да установи истината и да преодолее опитите за лъжесвидетелстване, ако са налице такива.

В реалната практика не всички противоречия в показанията на лицата, привлечени по дадено следствено дело са свързани с умишлени и целенасочени опити за укриване на истината. Анализът на следствената практика показва, че има много случаи, в които противоречията в дадените показания се свързват с неточно възприемане на фактите относно дадено престъпление. Има много случаи, когато свидетелите се престарават и допълват сведенията с факти, които не са наблюдавали.

В познавателно отношение очната ставка е специфичен прийом за проверка на определена информация за едни и същи събития, възприети и предадени от различни лица. Без да налага своето мнение следователят с конкретни въпроси дава възможност на лицата да сравнят своите показания и да коригират допуснатите умишлено или неумишлено неточности.

Очната ставка може да се използува и като прийом за психологическо въздействие върху лица и най-вече обвиняеми, които умишлено се стремят да подведат следствието. Тяхното разобличаване респектира и се отразява позитивно на по нататъшния ход на разследването.

Очната ставка като специфично следствено действие може да бъде ефективна само, ако следователят се е подготвил добре и успешно изпълни своята решаваща роля. В хода на подготовката за провеждането на това следствено действие следователят трябва да извърши следното:

 да проучи много добре противоречията в дадените показания;

 да се опита да изясни причините за тези противоречия;

 да изясни някои психологически особености на разпитваните лица и тяхното влияние върху показанията, които са дали. Много внимателно трябва да се анализират психологичните особености на обвиняемите, в показанията на които са открити противоречия. Практиката показва, че опитните престъпници много често си служат с различни прийоми за подвеждане на следствените органи при даване на показания.

Този анализ дава възможност на следователя да направи предварителна прогноза за причините за възникналите противоречия и за лицата, които са дали непрецизни показания.

Разбира се трябва винаги да се знае, че това е само прогноза (предположение), а не окончателно решение на проблема за противоречията в показанията и тяхното отстраняване чрез използуването на законосъобразни процесуални средства;

 предварителна подготовка на условията и реда за провеждане на очната ставка.

Много добре е ако хода на очната ставка се записва с помощта на технически средства. При липса на такава възможност се води протокол от друго лице.

И в двата случая протоколът се подписва от следователя и от ангажираните в очната ставка.

С очна ставка следователя решава два основни проблема:

 помага на определени лица, дали показания, да разберат че са сгрешили или по-точно, че са допуснали непрецизност с цел да коригират своята информация;

 атакува психологически лица, които умишлено са се опитали да подведат следствието чрез дадените показания. В този случай той насочва техните усилия към преоценка на погрешно избрана позиция, т.е. към коригиране на избрания начин за прикриване на истината.

В този втори случай следователят припомня на лицата, допуснали умишлено непрецизност, че носят наказателна отговорност за своите действия.

От следствената практика е установено, че лицата съпричастни към дадено престъпление трудно могат да си спомнят в детайли обстановката, при която е реализирано дадено престъпление. Атмосферните условия, светлината или нейната липса, емоционалното състояние на лицата, някои дефекти на сетивата са сериозни препятствия за пълноценното възприемане на дадена обстановка. Внезапността и бързото протичане на действията при извършване на престъплението също са сериозна пречка за пълноценно възприемане на обстановката и действията, които са извършили лицата при реализирането на своя престъпен замисъл.

Влияние върху припомнянето може да окаже и продължителността на периода от престъплението до разследването. Понякога този период се измерва не с месеци а с години.

При интерпретирането на проблема за необходимостта от това следствено действие трябва да се има в предвид и една психологична закономерност. Възпроизвеждането на определени събития в реалната обстановка, при която са възприети, винаги протича по-успешно, отколкото това може да стане при всяка друга обстановка.

Това следствено действие се използува и в случаите, когато следователят се съмнява в достоверността на фактите и събитията представени в показанията на обвиняемите, потърпевшите и свидетелите. Тогава чрез това следствено действие той прави опит да постигне по-голяма прецизност на дадените показания. Това се постига чрез пресъздаване на обстановката, при която е реализирано престъплението. При това се определя точното място на всички лица: обвиняеми, потърпевши и свидетели.

По време на следствения експеримент следователят чрез въпроси към лицата, дали показания, търси да изясни три съществени неща:

 могло ли е да се реализира престъплението по начина, по който е представено в показанията на разпитваните лица;

 от мястото, в което (където) са се намирали свидетелите могли ли са да видят престъпните действия така, както ги представят в своите показания;

 изясняване и отстраняване на противоречията в дадените показания. В този пункт в следствения експеримент могат да се извършат неща, които са характерни за очната ставка.

Най-характерното за следствения експеримент е това, че трябва да се моделира предварително обстановката, при която е възникнало престъплението. В обстановката трябва да се включат всички обекти, които са били на това място при извършване на престъплението.

При следствения експеримент от извършителя се изисква не само да разкаже, но и да покаже как се извършило престъплението. Какви действия последователно е извършил, за да реализира своя престъпен замисъл.
Следственият експеримент (даване на показания на местопроиз-шествието) протича в следната последователност:

 предварително уточняване на въпросите, които трябва да бъдат изяснени чрез това следствено действие. Най-често това може да бъде свързано със самото местопроизшествие, с вещи и предмети, които са се намирали на него, с лица и обстоятелства, които са свързани с престъплението и др.;

 създаване на модел на обстановката, при която е извършено престъпление. Включване в обстановката на предмети и лица, които са се намирали на местопроизшествието;

 подготовка на лицата, които ще бъдат включени в следствения експеримент – обвиняеми, потърпевши, свидетели. В следствения експеримент могат да се включат всички или част от тези лица;

 установяване на лицата, които ще подпомогнат следователя при реализиране на следствения експеримент. Желателно е при благоприятна възможност следствения експеримент да се заснеме на видеофилм;

 уточняване на последователността на провеждане на следствения експеримент;

 провеждане на следствения експеримент.

Лицата, ангажирани със следствения експеримент трябва да се убедят предварително, че това следствено действие ще помогне да прецизират своите показания. Следователят им посочва, че са възникнали редица проблеми, които могат да бъдат изяснени само чрез това следствено действие. Това разяснение е крайно необходимо за психологическата подготовка на лицата, ангажирани със следствения експеримент.

При подготовката на следствения експеримент следователят трябва да обърне специално внимание за психологическата подготовка на обвиняемите. Основното е те да се убедят, че трябва откровено да споделят за всички свои действия, чрез които са реализирали своя престъпен замисъл.

На практика всичко това означава, че по време на следствения експеримент могат да се коригират показания, дадени преди това. По същество следствения експеримент дава възможност да се преодолеят и опити за лъжесвидетелствуване.

По време на следствения експеримент трябва да се отстранят и всички неточности, породени от смущения при тяхното възприемане.

Ходът и резултатите от следствения експеримент се протоколират като това се прави и при останалите следствени действия.