Закон за енергетиката (2006 г.) 37 Закон за енергийната ефективност (2008 г.) 37
(4) Приоритетно инвестиране в геоложки проучвания за нови
Изтегляне 0.81 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- (9) Изграждането на газоразпределителна мрежа
- (10) Техническа обезпеченост на енергийната система
- 2. Статус Д
- Фиг. 3 Емисии на парникови газове по сектори на българската икономика, млн. тона СО 2 еквивалент (1990-2008 г.)
- Източник: Международна агенция по околна среда В
- 3. Участие в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове от 2013 г. О
- Запазва се задължението за и
- 4. Политики Н
- III. УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЕЛА НА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ В ОБЩОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ Европейска рамка Р
- 2. Статус и потенциал П
- Таблица 1. Прогнозен потенциал на възобновяемите енергийни източници в България, по актуализирана оценка от 2009 г
- Възобновяем източник, според Регламент 1099/2008 г. за енергийната статистика Технически достъпен потенциал, ktoe
- Фиг 4. Дялове на възобновяемите източници от техническия им потенциал в България, %
- 3. Механизми за подкрепа Е
(4) Приоритетно инвестиране в геоложки проучвания за нови находища на нефт и газ, включително за шистов газ, и дълбоки сондажи в Черно море. (5) Ядрената енергетика ще бъде подкрепяна институционално не само като перспективен ресурс за производство на беземисионна електрическа енергия, но и поради натрупания успешен опит и професионален капацитет за опериране на ядрени мощности. Подкрепата ще бъде съпроводена с високи изисквания по отношение на сигурност, безопасност, управление на ядрените отпадъци и извеждане от експлоатация. (6) Значението на местните въглища за енергийната сигурност е неоспоримо. Българската енергийна политика ще следи технологичното развитие по отношение на ефективност на производството и чисти въглищни технологии и ще прилага технологичните постижения в съответствие с европейските изисквания и икономическите възможности на страната. За да може и в бъдеще местните въглища да имат стабилизираща роля в националното производство на електрическа енергия, при изграждането на нови и обновяването на съществуващите електроцентрали ще се прилагат съвременни технологични, високоефективни и нискоемисионни решения. (7) Нарастващият дял на възобновяемите енергийни източници е възможност за диверсификация на собствените източници и в съчетание с мерките за енергийна ефективност допринасят съществено за гарантиране на енергийната сигурност. С оглед успешно изпълнение на целите за ВЕИ държавата ще окаже институционална подкрепа на инвеститори в допълнителни нови мощности, които ще бъдат необходими за балансиране на производството от централи, използващи възобновяеми източници. (8) Като задача остава и запазване и развитие на централизираното топлоснабдяване, като дружествата трябва да бъдат технически модернизирани и финансово стабилизирани. Активно ще се подкрепят методите за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия с акцент върху технологиите, използващи ВЕИ, включително отпадъчна биомаса, растителни и животински отпадъци. (9) Изграждането на газоразпределителна мрежа на територията на страната е все още в начален етап. Едва 1,5% от българските домакинства имат достъп до природен газ, докато за Европа този процент е 55%. Същевременно близо 40% от използваната енергия в българските домакинства (включително за отопление и домакински нужди) е електрическата, докато за Европа този процент е 11%. Прекалената „електрификация” на бита в страната води до три пъти повече разходи на първична енергия в сравнение с екологичната и по-евтина алтернатива – пряко използване на природен газ. Заместването на електрическата енергия с природен газ за отопление и за домакински нужди в бита ще допринесе за трикратно спестяване на първична енергия и по тази причина трябва да се разглежда като един от начините за подобряване на енергийната сигурност. (10) Техническа обезпеченост на енергийната система, отнасяща се до надеждността на енергийните мощности, на преносната и разпределителните мрежи, е елемент на националната енергийна сигурност. Важно условие за гарантиране на непрекъсваемостта и качеството на енергоснабдяването е инвестирането в разширяването и рехабилитацията на мрежите. Реализацията на тези политики е с двупосочен ефект върху енергийната сигурност. От една страна, увеличеното потребление на природен газ ще доведе до нарастване на зависимостта от внос на енергийни ресурси. От друга страна, обаче, газификацията ще подобри енергийната сигурност, тъй като ще намали нуждата от първични ресурси. Подобен противоречив ефект ще има и увеличаването на ядреното електропроизводство. От гледна точка на енергийна сигурност и устойчиво развитие най-предпочитан енергиен ресурс са възобновяемите източници. Същевременно обаче сравнително по-скъпите към момента технологии за оползотворяването им не позволяват тяхното бързо навлизане. Поради това ядрената енергия и природният газ представляват подходящи ресурси за прехода към нисковъглеродни енергетика и икономика. (11) Като страна–членка на ЕС, България ще участва в бъдещите инициативи на Европейската комисия за свързване на трасетата за доставка между Балтийско, Адриатическо и Черно море по Газовата ос Север-Юг, основани на силните страни на регионалното сътрудничество, с цел подпомагане изпълнението на енергийни инфраструктурни проекти и подобряване на пазарното развитие в региона. II. НАМАЛЯВАНЕ ЕМИСИИТЕ НА ПАРНИКОВИ ГАЗОВЕ 1. Европейска рамка Светът е изправен пред предизвикателствата от промените в климата, предизвикани от нарастването на обема на емисиите от парникови газове. Един от основните източници на емисии от парникови газове е потреблението на енергийни ресурси. Поради това устойчивото енергийно развитие, конкретно – намаляването на емисиите на парникови газове, е изведено като център на енергийната политика. Общностните цели, известни като „20-20-20 до 2020 г.”, са разпределени на национално ниво и ще бъдат постигнати чрез усилията на всички държави членки. Разпределянето на задължителните цели е извършено на базата на справедливи критерии - отчитане нивото на БВП на човек от населението за съответната държава членка, постигнатия напредък, както и прогнозите за икономически растеж. Държавите членки с по-нисък БВП на човек от населението от средния за ЕС получават редуцирани цели за сметка на тези държави членки, чиито БВП на човек от населението е по-висок от средния за ЕС-27. Общата европейска цел за намаляване емисиите на парникови газове с 20% до 2020 г. спрямо базовата 1990 г. ще се реализира чрез:
2. Статус Делът на емисиите парникови газове от всички енергийни дейности, включени в секторите енергетика, индустрия, транспорт, селско стопанство и домакинства, представлява 70%2. Тези от сектор „Енергетика” са 40% от общите емисии на парникови газове в страната. Електропроизводствените централи и топлофикациите са основен източник и емитират над 25 млн. тона СО2 годишно, като за 2009 г.3 количеството емитирани емисии само от въглищните централи е 19,8 млн. тона СО2. Тези енергийни дружества са задължени да участват в европейската Схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове. Схемата работи на принципа „замърсителят плаща”. Плащането се състои в закупуване на квоти за отделяне на определени количества парникови газове при производството на електроенергия и топлинна енергия и в резултат на други производствени дейности. Целта на схемата е да насърчи по пазарен начин развитието и разпространението на нискоемисионни и високоефективни технологии. През периода 2008-2012 г. схемата функционира чрез система на национални тавани за емисии и национални планове за разпределянето на квоти за търговия с емисии на парникови газвое между инсталациите. На практика обаче българските инсталации започнаха ефективното си участие в схемата едва в началото на 2010 г. след одобрението от ЕК на Националния план за разпределние на квоти за търговия с емисии на парникови газове за периода 2008-2012 г. Фиг. 3 Емисии на парникови газове по сектори на българската икономика, млн. тона СО2 еквивалент (1990-2008 г.) 
Източник: Международна агенция по околна среда Въглеродната интензивност на електроенергията, определена като съотношение на общите емисии на централите спрямо общото производство на електроенергия през 2008 г., е 555 кг/ Мвтч.4 3. Участие в Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове от 2013 г. От началото на 2013 г. стартира третият осемгодишен период на Европейската схема за търговия с емисии на парникови газове. Отпадат фиксираните национални тавани за емисии, като се въвежда общ таван за целия ЕС, който намалява линейно през всяка година от периода до 2020 г., в съответствие с поставената цел от 21% намаление на емисиите спрямо нивата от 2005 г. Разпределнието на безплатни квоти се извършва от държавите членки въз основа на преходни правила за хармонизираното безплатно разпределяне на квоти за емисии съгласно член 10а от Директива 2003/87/ЕО, валидни за целия ЕС. Основният принцип при разпределнието е, че безплатните квоти ще се определят въз основа на предварително одобрени продуктови показатели за целия ЕС, а не въз основа на общите исторически емисии от всяка инсталция, както беше през периода 2008-2012 г. Показателите представляват прагова стойност на количеството безплатни квоти, които дадена инсталация може да получи за единица произведена продукция. Увеличава се значително делът на квотите, които държавите членки ще разпределят чрез търг. Принципът „замърсителят плаща” се запазва. Запазва се задължението за инсталациите да връщат ежегодно количество квоти, равно на техните верифицирани емисии на парникови газове през предходната година. Не се предвижда безплатно разпределяне на квоти на производителите на електрическа енергия, като те ще са задължени да закупуват всички необходими им квоти от 2013 г. За страните с електроенергийни сектори, характеризиращи се с висока зависимост от един вид изкопаеми горива или незадоволително ниво на свързаност с европейската електроенергийна система, е предвидена възможност за дерогация от това правило. Десет страни членки, включително България, могат да кандидатстват за посочената дерогация. Квотите, които държавите членки не разпределят безплатно, ще бъдат предлагани на търгове, организирани в съответствие с Регламент (ЕС) № 1031/2010 от 12 ноември 2010 г. относно графика, управлението и други аспекти на търга на квоти за емисии на парникови газове съгласно Директива 2003/87/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на схема за търговия с квоти за емисии на парникови газове в рамките на Общността и купувани по постигнатите тръжни цени. България ще участва съвместно с останалите държави членки в обща тръжна платформа, която предстои да бъде създадена. Всяка държава членка ще получава ежегодно определени количество квоти, предназначени за предлагане на търговете. Количествата квоти не са разпределени пропорционално, а чрез преразпределителен механизъм, насочващ допълнителни количества към държавите членки с по-нисък БВП от средния за ЕС, включително за България. Приходите от търгове ще се събират в националните бюджети на държавите членки, което ще осигури ежегодно относително по-високи приходи за по-бедните държави. Не по-малко от 50% от тези приходи трябва да бъдат използвани за борба с климатичните промени, включително за насърчаване на ВЕИ, въвеждане на чисти въглищни технологии (за улавяне и съхранение на СО2) и смекчаване на социалните последствия от увеличените енергийни разходи. С оглед смекчаване на отрицателните икономически последствия от прилагането на пакета „Енергетика/Климат” и в съответствие с принципите на солидарност държавите членки с по-нисък от средния брутен вътрешен продукт на човек от населението, каквато е България, получиха редуцирани национални цели и известни компенсации за сметка на останалите страни от ЕС. Въпреки това преходът към нисковъглеродна енергетика неминуемо ще доведе до нарастване на енергийните разходи. Адекватността и своевременността на политическите решения и мерки ще определят цената, която българският бизнес и гражданите ще трябва да заплатят за прехода към нисковъглеродна енергетика. 4. Политики Намаляването на емисиите на парникови газове може да бъде постигнато чрез:
Предвид стабилизиращата роля на местните въглища като ресурс за електропроизводство държавата ще подкрепи финансово и институционално изграждането на централи с технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид чрез схемите и механизмите, приети на европейско ниво, и при балансирана политика между екологичното законодателство и насърчаването на местните енергоресурси. За постигане на устойчиво развитие без болезнени икономически последици за страната ни обаче е необходимо съобразяване на следните по-важни стъпки в краткосрочен и средносрочен план: (1) В бюджета на страната ще постъпват допълнителни приходи от продажбата на квоти на търг. Поне 50% от тези приходи трябва да бъдат бъдат вложени в екологични проекти за намаляване емисиите на парникови газове, като развитие на възобновяемите енергийни източници, енергийна ефективност и въвеждане на т. нар. „умни мрежи”, мерки за предотвратяване на обезлесяването и увеличаване на залесяването и повторното залесяване, безопасно за околната среда улавяне и съхранение на CO2 в геоложки формации, насърчаване на преход към видове транспорт с ниски емисии и обществен транспорт и други. (2) С оглед на пълното оползотворяване на предоставените на България права за търгуване ще положим необходимите усилия да подготвим и своевременно да създадем работещи механизми, включително чрез участие в единна общоевропейска платформа за провеждане на търгове за емисионни квоти, така че с приходите да могат да се оползотворят предоставените права на държавата. (3) Наред с приходите, които ще бъдат събрани на национално ниво чрез търговете на квоти, до 300 млн. емисионни квоти с прогнозна стойност между 6 и 9 млрд. евро са заделени на европейско ниво за финансиране на чисти технологии – демонстрационни проекти за улавяне и съхранение на въглероден диоксид и иновативни проекти за възобновяема енергия. Правилата и критериите за избор на проекти с тези средства вече са определени с решение на ЕК от 3 ноември 2010 г. България като държава членка ще се възползва от възможността и се подготвя да кандидатства за финансиране на такива проекти на националната територия още в първата процедура – до края на 2011 г., както и във втората – до края на 2012 г. III. УВЕЛИЧАВАНЕ НА ДЕЛА НА ВЪЗОБНОВЯЕМИТЕ ЕНЕРГИЙНИ ИЗТОЧНИЦИ В ОБЩОТО КРАЙНО ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ЕНЕРГИЯ
Развитието на сектора на възобновяемата енергия придобива все по-важна роля за достигане политическите цели на ЕС. Използването на ВЕИ се разглежда като един от основните фактори за преминаване към нисковъглеродни икономики, за развитие на нови високотехнологични производства и осигуряване на т. нар. „зелен” растеж и „зелени" работни места. Директива 2009/28 за поощряване на енергията от възобновяеми източници постави общата рамка за развитие на сектора в ЕС, включваща общоевропейска цел за увеличаване дела на ВЕИ до 20% в общото крайно потребление на енергия до 2020 г. Делът на възобновяемата енергия в общото крайно потребление на енергия на ЕС е 8,5% през базовата 2005 г., което означава, че за Общността е нужно средно увеличение от 11,5% за постигане на целта от 20% през 2020 г. За реализирането на тази цел са приети индивидуални, правно обвързващи цели за всяка държава членка. Предвиждат се гъвкави механизми, чрез които общоевропейската цел за ВЕИ да бъде изпълнена с най-малко разходи. За тази цел са приети схеми, които дават възможност тези държави членки, които могат да развиват ВЕИ относително евтино, да продават излишъка на страните, в които това производство е по-скъпо, така че в крайна сметка общата цел на ЕС да бъде постигната с възможно най-малко разходи. Въведени са специфични правила за сътрудничество между страните членки чрез изпълнение на съвместни проекти, свързани с производството на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници, както и съвместни проекти с трети държави в областта на електрическата енергия. Директива 2009/28 предвижда и съществен стимул за по-широко разпространение на електрическите превозни средства, захранвани с енергия от възобновяеми източници, като при отчитане на националния баланс в дела на ВЕИ използваната от тях енергия се отчита в увеличение от 2,5 пъти. 2. Статус и потенциал По данни за базовата 2005 г. (съгласно Евростат) енергията от възобновяеми източници в страната възлиза на 1 млн. тне или 9,4% от общото крайно потребление на енергия, от които: биомаса – 70%, хидроенергия – 24% и други ВЕИ – 6%. Към настоящия момент в България най-пълноценно се използва потенциалът на твърдата биомаса предимно като гориво за отопление в бита и в обществени сгради, както и на хидроенергията посредством ВЕЦ. С бързи темпове се развива производството на електрическа енергия от вятърни и слънчеви централи, както и използването на слънчева енергия за покриване на нуждите от топла вода в бита. Според Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници сумарният технически потенциал за производство на енергия от възобновяеми източници в България е приблизително 4500 ktoe годишно. Разпределението му между различните видове източници е неравномерно, като най-голям дял притежават хидроенергията (~29%) и биомасата (~34%). Географското положение на България предопределя сравнително минималния дял на вятърната енергия (~7.5%) и енергията на приливи, отливи и морски вълни. В същото време страната притежава значителни горски ресурси и развито селскостопанско производство – източници както на твърда биомаса, така и на суровина за производство на биогаз и течни горива. Таблица 1. Прогнозен потенциал на възобновяемите енергийни източници в България, по актуализирана оценка от 2009 г.
* Стойността, посочена в скобите отразява потенциала, достъпен при използване на реинжекционни технологии. Фиг 4. Дялове на възобновяемите източници от техническия им потенциал в България, % 
Източник: Национален план за действие за енергията от възобновяеми източници, съгласно Директива 2009/28 С оглед използване в максимална степен на водния потенциал на България усилията ни ще бъдат насочени към оползотворяване хидроенергийните възможности на р. Дунав, както и на реките Арда и Места. Усилията ни ще бъдат насочени към изграждане на хидроенергийни комплекси по р. Дунав чрез използване на гъвкавите механизми, предвидени в Директива 2009/28. Тези проекти ще допринесат за изпълнението на националната цел за ВЕИ и за подобряване на екологичните показатели на електроенергийния микс. След въвеждането в експлоатация на Хидровъзел „Цанков камък” и пренасочване на водите на р. Места към каскада „Доспат – Въча” ще се увеличи използваемостта на изградените хидроенергийни мощности. 3. Механизми за подкрепа Енергията от възобновяеми източници има един основен недостатък – тя все още е значително по-скъпа в сравнение с енергията, произвеждана от конвенционални източници и по традиционни технологии - въглища, природен газ, ядрено гориво. Това представлява бариера пред разпространението на възобновяема енергия по пазарен път и налага използването на различни схеми и механизми за подкрепата им, за да привлекат интереса на инвеститорите. България провежда целенасочена политика за изграждане на национална схема от механизми за подпомагане развитието на ВЕИ. С най-голяма подкрепа се ползват производителите на електрическа енергия от ВЕИ, за които са осигурени:
Извън системата на преференциално ценообразуване други механизми за насърчаване развитието на ВЕИ на практика не се прилагат. Отчитаме още, че при производството на енергия от възобновяеми източници за топлинни и охладителни нужди механизмите за подкрепа не са развити в достатъчна степен. Цените на енергията, произведена от възобновяеми източници, са единствените, които ще намаляват в по-дългосрочна перспектива предвид прогреса на производствените технологии. Цените на традиционните енергийни ресурси ще се повишават поради изчерпването на изкопаемите ресурси и техните екологични характеристики. Тези две тенденции ще доведат до сближаване на съществуващите ценови различия. През следващото десетилетие обаче не се очаква нуждата от подкрепа за навлизането на ВЕИ да отпадне. 4. Цели Националната задължителна цел, която България трябва да постигне, е 16% от общото крайно потребление на енергия в страната през 2020 г. да бъде от възобновяеми източници, като страната получава най-ниското допълнително увеличение (6,6%), спрямо останалите държави членки. Националната цел трябва да бъде постигната чрез увеличаване на производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, на крайното потребление на енергия от възобновяеми източници за отопление и охлаждане и на потреблението на енергия от възобновяеми източници в транспорта. От секторните цели единствено тази за потребление на възобновяеми източници в транспортния сектор е задължителна – 10-процентов дял на енергия от възобновяеми източници в транспортното потребление до 2020 г. Постигането на националната цел през 2020 г. зависи основно от постиженията в областта на енергийната ефективност при крайното потребление на енергия, при транспортирането/разпределението на електрическа и топлинна енергия и при потреблението на електрическа енергия за собствените нужди на централите. Това е и причината политиката в областта на енергийната ефективност и тази за поощряване на възобновяемата енергия да бъдат тясно синхронизирани с оглед постигане на националните цели в двете направления при най-ниски разходи и с възможно най-висок положителен икономически резултат. Каталог: pub pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование pub -> Съдържание pub -> Съдържание уводни думи pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз pub -> Азбучен списък на преподавателите Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|