Националният стратегически план за поетапно намаляване на биоразградимите отпадъци, предназначени за депониране 2010-2020 г

Анализът на европейските и националните политики и законодателство води до следните основни изводи и препоръки:

• 
  Европейските стратегически документи от последните години променят философията и подхода към отпадъците, и по-конкретно предлагат преход от целенасочено управление на отпадъците като фактор, увреждащ околната среда, към политика на предотвратяване на тяхното образуване и ефективното им използване като ресурси. Този подход цели прекъсване на връзката между икономическия растеж и генерирането на отпадъци, вредящи на околната среда и създаващи риск за човешкото здраве.
  
• 
  От приемането преди почти 40 г. на първата европейска рамкова директива за отпадъците през 1975 г., законодателството на Общността в сектора има бурно развитие през последните 15 години. От по-общи разпоредби през 70-те години, целящи намаляване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, днешният законодателен пакет съдържа конкретни изисквания и количествени цели за намаляване депонирането на отпадъци, за рециклиране и оползотворяване на специфични отпадъчни потоци и за предотвратяването на отпадъците като най-високо ниво от йерархията на управление на отпадъците.
  
• 
  Като се имат предвид предвижданията на стратегическите документи на ниво ЕС, очертаващи политиките по ефективно използване на ресурсите и околна среда по пътя на устойчивото развитие, както и работната програма на ГД „Околна среда” за преглед на политиките в сектор „Отпадъци”, може да се очакват промени в европейското законодателство, целящи още по-висока степен на защита на околната среда и човешкото здраве, както и преход от управление на отпадъците към устойчиво управление и по-ефективно използване на ресурсите, и вероятно:
  

• 
  допълнителни ограничения относно депонирането на отпадъци до 2020 г., и с по-голяма вероятност депонирането да се ограничи само до отпадъци, които не могат да се рециклират и оползотворят, и по-конкретно ограничения за депонирането на пластмасови и/или хранителни отпадъци, а в по-далечен хоризонт – и повсеместна забрана за депониране на отпадъци
  
• 
  специални разпоредби за намаляване на употребата и предотвратяване на отпадъци от полиетиленовите торби за еднократна употреба
  
• 
  ограничения за изгаряне на отпадъци, които могат да бъдат рециклирани, като например пластмасови отпадъци, съответно въвеждане на по-високи цели за рециклиране на битовите отпадъци, особено на пластмасовите отпадъци
  
• 
  въвеждане на количествени цели за предотвратяване на образуването на отпадъци, особено за пластмасови, битови/хранителни и за опасни отпадъци
  
• 
  по-високи цели за подготовка за повторна употреба и рециклиране на отпадъци от опаковки, излезли от употреба електрическо и електронно оборудване, излезли от употреба моторни превозни средства и най-вече на пластмасовите отпадъци от тях, както и за батерии.
  
• 
  Националното законодателство, уреждащо обществените отношения, свързани с управление на отпадъците, се развива изключително бързо и динамично и то само от 15 години. След приемане на първия закон през 1997 г. се разработва и приема пълен и систематизиран пакет от правни норми, които, от една страна, хармонизират националното с европейското право, а от друга страна, въвеждат специфични национални инструменти и механизми, които да подпомогнат постигане на целите и прилагане на принципите на съответните нормативни актове.
  
• 
  Националната правна рамка е построена в цялост като логична конструкция и архитектура. Дори и прогнозите за промени в европейското законодателства да се реализират, съществуващата национална уредба може лесно да бъде допълнена. Предизвикателство в този случай ще бъдат консултациите и постигането на консенсус със заинтересованите страни.
  
• 
  Съществуват някои недостатъци в няколко текста на Закона за устройство на територията, които трябва да бъдат отстранени, тъй като представляват, макар и формална, бариера за предприемане на инвестиционни инициативи от страна на общините и бизнеса за инсталации и съоръжения за рециклиране и оползотворяване на строителни и други отпадъци.
  
• 
  С оглед осигуряване на публичност на информацията, свързана с битовите отпадъци, следва да се направи прецизиране в Закона за статистиката.
  
• 
  В изпълнение на първия Закон за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, както и на следващите закони, са разработени национални програмни документи като солидни инструменти за прилагане на законодателството и за идентифициране на важни законодателни инициативи в сектора. При разработването на програмите е необходимо да се планира по-прецизно, като се поставят реалистични срокове за изпълнение на мерките.
  

Анализът има за цел да отговори на следните въпроси:

- Какви ангажименти регламентира националното законодателство спрямо местните власти, в т.ч. спрямо община Сунгурларе,

- Приета ли е нормативна уредба на местно ниво в община Сунгурларе, която да детайлизира правата и задълженията на общинската администрация, на гражданите и юридическите лица по отношение на управление на отпадъците,

- Местната нормативна уредба съдържа ли минималните изисквания на законодателната уредба-в т.ч. на ЗУО,

- Какви са основните изводи и препоръки от направения анализ

Приложени методи за анализ:

Методите за анализ са свързани с проучване и запознаване с нормативните документи (закони, наредби, общински наредби, икономически механизми, свързани програми), в които се регламентират отговорностите на общината.

Методи за анализ, разработени и залегнали в Национален план за управление на отпадъците 2014–2020 г.

Получената информация от община Сунгурларе като отчети за изпълнение на задачите по управление на отпадъците за минал период от време.

Доклад за основно охарактеризиране на отпадъците във връзка с изискванията на Наредба №6 от 2013 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци.

За целта е проучена и информацията предоставяна на сайтовете на МОСВ, ИАОС, РИОСВ-Бургас, Областна управа-Бургас, Община Сунгурларе, Община Бургас(за Регионалната схема за управление на отпадъците):

-Стратегически документи в областта на отпадъците;

-Национално законодателство: закони, наредби, постановления, регистри указания, заповеди, регистри.

На регионално ниво на сайта на РИОСВ-Бургас:

-Издадени разрешителни за дейности с отпадъци

-Издадени регистрационни документи за дейности с отпадъци

-Регистър на лицата, притежаващи документи за извършване на дейности с отпадъци,Информационна система за докладване по ЕРИПЗ

-Програма за опазване на околната среда която следва да се разработи за периода 2016-2020г.

-Наредба за управление на отпадъците на територията на Общината , качена на сайта й.

Наредбата е във връзка с чл.22,ал. на Закона за управление на отпадъците.

1.С настоящата Програма за управление на отпадъците община Сунгурларе изпълнява изискванията на Чл. 52 от Закона за управление на отпадъците, 2012г., а именно постигнатото е:

(1) Кметът на община разработва и изпълнява програма за управление на отпадъците за територията на съответната община.

-Програмата се разработва и приема за период, който съвпада с периода на действие на Националния план за управление на отпадъците – шестгодишен период от 2015 година до 2020 година;

2.Община Сунгурларе през 2003 г. след решение на Общинския съвет се е включила в проекта “Регионално управление на отпадъците – Бургас”, което за в бъдеще определя нови цели и изисква приоритизиране мерките и дейностите й до 2020г.

Бъдещото развитие в управлението на отпадъците на територията на община Сунгурларе е свързано преди всичко с актуализация на Общинската програма за управление на отпадъците.

За нуждите на анализа е използван и „Анализ на състоянието и прогноза за вида, количествата и източниците на отпадъците, образувани на територията на страната, както и за отпадъците, които е вероятно да бъдат обект на трансграничен превоз от или до националната територия”(МОСВ).

Потоците отпадъци биват:

Битови отпадъци. В рамките на битовите отпадъци особено внимание е отделено на биоразградими битови отпадъци и отпадъци от хартия, картон, метал, пластмаса и стъкло.

Производствени неопасни отпадъци

Строителни отпадъци

Опасни отпадъци

Специфични потоци отпадъци, които включват:

• 
  Масово разпространени отпадъци (отпадъци от опаковки, негодни за употреба батерии и акумулатори (НУБА), излязло от употреба електрическо и електронно оборудване (ИУЕЕО), излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), отпадъчни масла и нефтопродукти, излезли от употреба гуми)
  
• 
  Отпадъци, съдържащи ПХБ/ПХТ
  
• 
  Утайки от ПСОВ
  

2.1.Анализ на битовите отпадъци

Съгласно Допълнителните разпоредби на ЗУО битови отпадъци са “отпадъците от домакинствата” и “подобни на отпадъците от домакинствата” (това са отпадъците, образувани от домакинствата, и отпадъците, образувани от фирми и други организации, които по своя характер и състав са сравними с отпадъците от домакинствата, с изключение на производствените отпадъци и отпадъците от селското и горското стопанство).

"Биоразградими" са всички битови отпадъци, които имат способността да се разграждат анаеробно или аеробно, като хранителни и растителни отпадъци, хартия, картон и други.

"Биоотпадъци" са биоразградими битови отпадъци от парковете и градините, хранителни и кухненски отпадъци от домакинствата, ресторантите, заведенията за обществено хранене и търговските обекти, както и подобни отпадъци от предприятията на хранително-вкусовата промишленост.

Рамковата директива 2008/98/ЕО за отпадъците включва основно разпоредба чрез чл.22 който насърчава разделното събиране на биоотпадъците, за ад отговори на необходимостта от възстановяване на почвеното плодородие, връщайки обратно в почвата органична материя с високо качество.

Тенденцията към предотвратяване на отпадъците и оползотворяване на ресурсите от отпадъци се въвежда с чл.11, който включва цели до 2020г. подготовката за повторна употреба и рециклиране на отпадъчни материали най-малко като хартия, метал, пластмаса и стъкло от домакинствата и евентуално от други източници, доколкото тези потоци са отпадъци наподобяващи домакинските отпадъци, следва да се увеличи най-малко до 50% от общото тегло-като е отбелязано, че нито една национална стратегия няма да осигури 50% рециклиране/оползотворяване на битови отпадъци, ако не са обхванати и биоотпадъците.

Важен показател за управление на отпадъците е нормата на натрупване на отпадъците, представена като количеството на образуваните битови отпадъци за година на човек от населението. През десетгодишния период 2002-2012 г. по данни на НСИ образуваните битови отпадъци на човек от населението в България намаляват значително от 601 до 446 кг/жител/година. По отношение на нормата на натрупване на битови отпадъци на жител спрямо средните стойности за ЕС-27, България е с по-благоприятни стойности през последната отчетна 2012 г. и тенденциите в динамиката на показателя за периода. За същия десетгодишен период образуваните битови отпадъци на жител средно за ЕС-27 са съответно за 2002 г. – 527кг./жител, а за 2012 г. - 492кг/ж.

С цел унифициране на подхода на общините за осъществяване на анализ на състава на отпадъците през 2012 г. МОСВ утвърди Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци. В методиката е направен задълбочен анализ на тенденциите в развитието на образуване на отпадъците, както и на тенденциите в развитието на материалите и връзката им с образуване на различните фракции. Определени са и основните параметри, влияещи върху нормата на натрупване и морфологичния състав на отпадъците. Морфологичният състав, предложен като референтни стойности в Методиката на основата на задълбочени проучвания, е представен по групи населени места в таблицата по-долу.

От друга страна попълнената от общините информация в специално разработените за целта въпросници през 2013 г. дава основание да се направи извод, че преобладаващата част от битовите отпадъци се генерира от домакинствата – между 80 и 90%, и между 10% и 20% – от търговски, административни, социални, фирмени и други подобни обекти. Вариацията на тези проценти е в зависимост от големината на населените места.

От друга страна: При отчитане на националните специфики и тенденциите за промяна на състава на битовите отпадъци в страните от ЕС, са направени следните допускания за промени в състава на битовите отпадъци в страната:

• 
  Запазване ръста на хранителните отпадъци при населени места до 50 хиляди жители и евентуален ръст в населени места над 50 хиляди жители.
  
• 
  Хартия - тенденция към запазване на количеството - увеличеното потребление на опаковки се компенсира от навлизането на електронни носители, изместващи печатните издания и офис хартията.
  
• 
  Тенденция към увеличаване на количествата картон вследствие на увеличено потребление на опаковки.
  
• 
  При пластмасата се предвижда тенденция към леко увеличаване вследствие на повишаване на общото потребление на пластмасовите бутилки.
  
• 
  Разделното събиране и третиране на отпадъците от зелените площи се очаква да доведе до повишение в количествата на градинските отпадъци. Същевременно, очаква се повишението да не е голямо поради мерките, предприети в малките населени места за въвеждане на домашно компостиране.
  
• 
  Леко повишаване се очаква при дървесните отпадъци, стъклото и металите.
  
• 
  Има отпадъци, при които се очаква тенденция на леко намаляване. Това са инертните и опасните домакински отпадъци. Причините за това са намалената употреба на твърди горива за отопление, разделното събиране и третиране на строителни отпадъци, както и въвеждането на центрове за приемане на опасни отпадъци от домакинствата.
  
• 
  При текстила, гумата и кожата не се очакват промени.
  

Анализът на състоянието на битовите отпадъци на общинско ниво в община Сунгурларе се стреми да даде отговор на следните въпроси:

- Какви са общите количества и тенденциите относно генерирани битови отпадъци в общината за анализирания период: в абсолютни количества, на жител/година, сравнение със средното за страната;

- Какъв е морфологичният състав на битовите отпадъци в общината;

-Какви са количества на повторно използвани, рециклирани, оползотворени и обезвредени битови отпадъци за разглеждания период и какви са сравненията със средното за страната. В каква степен основно прилаганите в общината методи за обезвреждане на битовите отпадъци съответстват на йерархията за управление на отпадъците,

- Какви са тенденциите в третирането на битовите отпадъци;

- Какви са количествата образувани битови отпадъци от различните източници – от домакинствата и от юридическите лица.

Количествена цел за предотвратяване на образуване на отпадъци в община Сунгурларе

Цел	2020
Предотвратяване образуването на битови отпадъци	Законодателството изисква община Сунгурларе до 2020 година да постигне целта:нормата на натрупване на битови отпадъци да нараства със значително по-бавни темпове от нарастването на минималната работна заплата.