Златен Стандарт
Изтегляне 148.92 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- ТЕМА 4. ВАЛУТНИ СИСТЕМИ – БРЕТЪНУДС И ЯМАЙКА
- НЕДОСТАТЪЦИ НА БРЕТЪНУУДСКАТА СИСТЕМА
Тема №4. Валутни системи
Златен СтандартПрилагането на златен стандарт означава, че националното законодателство задължава банките и финансовите институции да приемат емитираните от тях финансови средства по цена, изразена в количество злато, т.е. да обвържат курса на националната валута със злато. За първи път този стандарт се прилага в Англия. Златният стандарт е прилаган в повечето страни между 1880 и 1913 година. Някои страни през XIX и началото на XX век определят разменната стойност на своите валути както срещу злато, така и срещу сребро, т.е. те са прилагали т. нар. биметален стандарт. Прилагането на биметалния стандарт е било ограничено поради необходимостта да се поддържа определено съотношение между звонковите паритети на златото и среброто. Понятието “звонков паритет” означава равенството между стойността на метала (сребро и злато) на дадена монета и стойността, щампована от емитента на лицевата страна на монетата. През периода на златния стандарт централните банки на отделните страни купуват и продават златото по неговия звонков паритет. Някои централни банки обаче продават златото малко над неговия звонков паритет и го купуват малко под този паритет. Чрез разликата в цените централните банки компенсират разходите по покупко-продажбата на злато. Освен това някои централни банки допускат умерени флуктуации в цената, по която продават златото, като я увеличават, когато търсенето му нарасне, и я намаляват, когато търсенето намалее. Тези централни банки упражняват т. нар. непълноценен златен стандарт. Пълноценен (завършен) златен стандарт съществува, ако:
При прилагането на златния стандарт са важни три аспекта:
В периода по време и веднага след Първата световна война именно неспазването на правилата от почти всички държави води до компрометирането на златния стандарт. Решенията на международните конференции официално признават правото на страните, изпитващи недостиг на злато, да държат валутните си резерви в долари, британски лири или други валути и на практика признават разпадането на златния стандарт. Официално обаче златният стандарт е признат за отменен едва през 1971 г. Предимства и недостатъци на златния стандарт. Прилагането на златния стандарт ограничава правомощията на централната банка и не и позволява да провежда независима парична политика за овладяване на флуктоациите в икономиката. Това се оценява от едни икономисти като благоприятно, а от други като – негативно. Недостатъкът на златния стандарт е, че той не предпазва централната банка от увеличаване на паричното предлагане, а оттам и на инфлацията, ако останалите страни по света, чиито валути са свободно конвертируеми срещу злато, не поставят ограничения за растежа на собственото си парично предлагане. Освен това при неговото прилагане не се фиксира цената на националната валута спрямо другите стоки, което позволява цените на стоките и услугите да се колебаят в зависимост от търсенето и предлагането на злато. ТЕМА 4. ВАЛУТНИ СИСТЕМИ – БРЕТЪНУДС И ЯМАЙКАБРЕТЪНУУДСКА ВАЛУТНА СИСТЕМАОт 1 до 22 юли 1944 г. в американския град Бретън - Уудс се провежда международна валутно - финансова конференция на Обединените нации. На нея присъстват представителите на 44 страни, подписали хартата на ООН и се разискват проблемите на същността и структурата на бъдещата следвоенна валутна система, получила по-късно названието си Бретънуудска. Основните дебати на конференцията се водят по същността, съдържанието и целесъобразността на двата представени на нея главни и най-задълбочени проекта за реформа на международните валутни отношения – американският и британският. Известните автори на тези проекти са Х. Уайт и Дж. Кейнс, същевременно са й ръководители на делегациите на своите страни. Кейнс и Уайт представят два проекта за развитие на международната валутна система, в които могат да се открият редица общи идеи и цели. Те се отнасят преди всичко до признаването на необходимостта от установяване и поддържане на свободен световен, търговски и финансов обмен, до създаването на условия на равновесие на платежните баланси на страните и стабилност на валутните курсове, а така също и на ролята на златото, като световни пари. Принципно виждане и на двете страни в това отношение е замяната на златния стандарт със златно-валутен. ПРОЕКТЪТ НА ДЖ. КЕЙНС: Първо – създаване на международния клирингов съюз, посредством да се извършват взаимните разплащания между страните и да се поддържа равновесието на техните платежни баланси. Второ – създаване на самостоятелна международна парична единица, наречена банкор, с която ефективно да оперира клиринговият съюз. Постепенното внедряване на банкора в международните плащания трябва да доведе до изтласкването на тази сфера на всички останали международни ликвидни средства, в т.ч. и най-вече на златото. Кейнс предполага обвързване на банкора с британската лира и разполагането на нова международна валутна организация на територията на Великобритания. Трето – разработване и приемане на съгласуван метод за формиране и регулиране на курсовете на националните валути спрямо банкора. Той включва възможността за определяне на всяка валута посредством преговори между клиринговият съюз и заинтересованата страна и гъвкавото му регулиране в зависимост от конкретните потребности. Четвърто – изработване на механизъм за въздействие върху страните с неуравновесени платежни баланси. Като средство за регулиране на платежните баланси в проекта се предлага не внос и износ на злато, а маневрирането във валутния курс. При продължителни и сериозни дефицити по платежните баланси в проекта се допуска и налагането на някой санкции на страните, като девалвация на националните валути и внасяне на парични средства в клиринговият съюз. Пето – наред с отредената му в британският проект основна роля на „международна компенсационна палата”, клиринговият съюз получава и широки правомощия за създаване на специална агенция за помощи и реконструкция, на международната инвестиционна банка, а така също и да финансира организациите, борещи се запазване на мира в света и да упражнява контрол върху движението на цените и разпределението на цените. ПЛАНЪТ НА X. УАЙТ: Първо, в институционален аспект се предвижда създаването на международен стабилизационен фонд за предоставяне на кредити в ограничени мащаби и при определени условия с цел уравновесяване на платежните баланси на страните. Най-главното условие е, че отпусканите от него кредити трябва да бъдат обезпечени със злато. Освен това се предвижда стабилизационният фонд да предоставя само краткосрочни кредити, а средносрочни и дългосрочни кредити да се отпускат от специално създадена международна банка. За разлика от клиринговия съюз на Кейнс, предлаганият от Уайт стабилизационен фонд не трябва да се превръща в световна централна банка. Второ, създаване на нова международна парична единица, наречена „юнитас", твърдо привързана и фиксирана към златото. Всички останали национални валути трябва да изразяват стойността си и да фиксират своите курсове към тази международна валута, а чрез нея и към златото. По-късно обаче първоначално предвидената в проекта международна парична единица отпада, а изпълнението на нейната роля е отредено на американския долар. Трето, регулиране на валутните курсове и създаване на необходимите условия за запазване на тяхната стабилност. Отпадането на „юнитас" се формират предпоставките за приравняване на долара към златото, а оттам и за привързване курсовете на националните валути към долара чрез фиксирания им твърд и неизменен паритет към „жълтия метал". Това на практика означава, че всички останали страни се задължават да установяват златното съдържание или курса на своите валути към долара и да не ги променят без изричното съгласие на международния стабилизационен фонд. Четвърто - обвързване на условията за кредитирането на страните с техните вноски в стабилизационния фонд. Предлага се капиталът на фонда да се формира отспециални вноски на членуващите в него страни, направени в злато, долари и съответните национални валути. Размерът на квотите на отделните страни определя броя на гласовете им в управлението на международната финансова организация и правата и възможностите за ползване на заеми от нея. При това се предлага равнището на квотите да се формира не толкова на базата на участието на съответната страна в международната търговия, а преди всичко от стойността на произведения й брутен вътрешен продукт (БВП) и обема на притежаваните златни запаси. Уайт предлага принципа на периодичното преразглеждане и увеличаване на квотите в капитала на фонда. Всичко това предполага доминиращата позиция и роля на САЩ в предлаганата нова структура на организация на международните валутни отношения, а оттам и в развитието на следвоенната световна валутна система. Пето - Уайт предлага конкретен план за ефективно използване на събраните в блокираните сметки валутни средства. Шесто, предоставя се контролно - регулативни функции на международния стабилизационен фонд. Изборът е компромисен между вариантите на САЩ и Великобритания, като се приема, че надмощие има американската идея и влияние в последващите години, тъй като резервната валута става американският долар. В съответствие с основните постановки на посочения проект на конференцията се изработва окончателното споразумение за създаването на Международен валутен фонд (МВФ) и на Международна банка за възстановяване и развитие (МБВР). По този начин се полагат основите на нова международна валутна система, чиито основни принципи функционират в почти неизменен вид близо 30 години след края на Втората Световна война. Споразуменията, подписани на 22 юли 1944 г. в Бретън Уудс и влезли в сила от 27 декември 1945 г., поставят началото на принципно нов и изключително важен етап в развитието на международните валутни отношения и на световната валутна история. За първи път основните принципи на международната валутна система се базират на договорни отношения между страните и са насочени към осигуряването на необходимите условия за развитието на световната търговия. Постигането на пълна заетост и икономически растеж, както на решаването на станалите постоянни през 30-те години сериозни икономически проблеми. Бретънуудската валутна система представлява органична съвкупност от редица специфични черти или принципи, между които съществува тясна взаимна зависимост и определени причинно-следствени връзки. Един от най-важните от тях е, че наред със златото ролята на стойностен еталон, на основно международно резервно и платежно средство започва да се изпълнява и от американския долар. С други думи, решенията на валутно - финансовата конференция на Обединените нации отреждат на долара изключително привилегировано място сред останалите валути и определят новия облик на международната валутна система. Практиката на развитието на валутните отношения в световен мащаб показва, че международните платежни и резервни средства са най-важните елементи в структурата на всяка валутна система и че от техния вид и характер в решаваща степен зависи не само формирането на контурите и изграждането на цялостния образ на тази система, но и нейното по-нататъшно ефективно функциониране. КАКВИ Е ХАРАКТЕРНО ЗА БРЕТЪНУУДСКАТА ВАЛУТНА СИСТЕМА? -Ролята на златото в новата система се изпълнява от долара. Той е единствената валута, която има фиксиран златен паритет (35 щатски долара се равняват на 1 унция злато). -Всички останали валути имат доларови паритети, т.е. изразяват цената си (пряко) в щатски долари, а през долара (косвено) – и в злато. ( -Централните банки на страните – участнички в БреънУудската система се задължават да поддържат курсовете на националните си валути в границите на плюс минус 1% от паритетния курс. САЩ естествено трябва да поемат ангажимент пред световната общност да обменят (при необходимост) долари и доларови ценни книжа срещу злато съгласно златния паритет на щатския долар. БРЕТЪНУУДСКА ВАЛУТНА СИСТЕМА. ПРИНЦИПИ: утвърждаване с международно споразумение статута на резервните валути (долар, лира - макар, че не е равнопоставена с долара ). По същество Бретънуудската валутна система е известна като златно-доларов еталон. въвеждане система на фиксирани курсове на националните валути. Страните декларират паритета на валутата си в злато или долари по избор и не могат да го променят без разрешение от МВФ с повече от 10 %. Валутният курс също не трябва да се отклонява от паритета с повече от 1 %. Възстановяване режима на валутна конвертируемост, т.е. валутите се разменят едни срещу други. Отменят се валутните ограничения, въведени преди войната. организира се междудържавно регулиране на валутните отношения и по-специално за управление на платежните баланси. механизмът на вземане на решения в международните институции за валутно регулиране е в зависимост от ролята на отделните страни в световното стопанство и в международната валутна система. Самата международна валутна система преминава два етапа в развитието си: -доларов глад - страните от западна Европа се нуждаят от възстановяване стопанствата си след Втората световна война. Нужни са средства за производство. Те са могли да дойдат от САЩ (най-малко пострадала от войната). Тези страни нямат долари и златните им резерви са малко. САЩ обявяват програмата си за помощ; отпускат се кредити за европейските страни за закупуване на нужното оборудване и организация на производството (план Маршал). Все още нямат източници за получаване на долари. Страните постепенно се стабилизират и започват износ на техни стоки, срещу който получават долари. Така постепенно доларовият глад изчезва. -доларов излишък - САЩ имат 67 млрд. долара в европейските страни. Възниква опасност от натрупване на евро-долари. Златните резерви на САЩ не могат да покрият тези книжни долари. Това е отказ от едно от основните положения, върху които се гради международната валутна система - задължението на американците да снабдяват пазарите със злато. Към това се добавя и световната икономическа криза от 1974 - 1975 г. Разкъсва се и връзката между златото и долара. Златно-доларовият стандарт се ликвидира и доларът става чисто книжно-парична валута. Предприемат се редица мерки на МВФ страните: -решение за девалвация на долара (намаляване на златното му съдържание) По-късно валутите започват свободно да плават. Официално крахът на Бретануудската валутна система се прогласява в Ямайка, петата сесия на МВФ, където се взема решение за преминаване към нов международен валутен механизъм и се поставят основите на съвременната структура на международната валутна система.
Започналите през 70те години все почести и дълбоки проявления на недостатъците на златнодоларовия стандарт намалява интереса от прилагането му. През 1971 г. администрацията на американския президент Р. Никсън преустановила действието на системата като официално обявила, че повече няма да допуска обмяна на доларови активи срещу злато. Така САЩ успели да предизвикат преговори в Вашингтон и да постигнат ревалоризация на повечето валути през декември 1971 г. Новите паритети, известни като смитсониънови1, просъществували едва няколко години. Петролният шок от 1973 – 1974 г., изразяващ се в четирикратно увеличаване на цените на суровия нефт на международния пазар, ускорил инфлацията, след което страните една след друга от поддържането на фиксирани курсове и Бретънуудската система окончателно се разпада. РОЖБАТА НА БРЕТЪНУУДСКАТА ВАЛУТНА СИСТЕМА - МВФ Един от резултатите по време на функционирането на Бретън Уудската валутна система е създаването на МВФ и СБ. МВФ е официално организиран и приведен в действие на 27 декември 1945 г., когато първите 29 държави подписват Договора за съгласие.ВАЛУТНАТА СИСТЕМА ОТ ЯМАЙКА След прекъсването на връзката между американския долар и златото през август 1971 г. се забелязва активизиране на усилията за създаването на нова световна валутна система. Първият политик, който открито поставя на дневен ред този въпрос, е тогавашният английски министър на финансите Антъни Барбър. Той представя своите конкретни предложения за провеждането на глобална реформа на международната валутна система на сесията на МВФ през септември 1971 г. Основните моменти в проекта на А.Барбър се изразяват в следното: Първо, запазване принципа на фиксираните валутни паритети, но при въвеждането и използването на много по-сериозни и ефективни мерки за тяхното регулиране. Второ, доларът престава да бъде фундамент на системата и се заменя от Специалните права на тираж - независима международна разчетна единица, притежаваща винаги определено златно съдържание. Специалните права на тираж са кредитни документи или право на една страна да получава заем от други страни-членки на МВФ. Трето, замяна на едновалутната по принцип интервенция на централните банки (посредством американския долар) на валутните пазари с многовалутна интервенция (в лицето на няколко стабилни конвертируеми национални валути). Четвърто, създаване на условия за периодично уравновесяване на дефицитите по платежните баланси чрез прехвърляне на СПТ по сметките на страните - членки на МВФ. За страните с излишъци по платежните си баланси, които отказват да провеждат необходимите регулативни мерки за възстановяване равновесието на своята икономика, се предвиждат наказателни санкции. Пето, в рамките на МВФ да бъде разработена система за отпускане на заеми в СПТ. Това би подпомогнало и ускорило процеса на превръщането на СПТ в основно резервно средство и би позволило на МВФ да поддържа и ефективно да регулира равнището на международната валутна ликвидност. Сформиран е и започва да функционира и т.нар. Комитет на заместниците. Той се ръководи от управителя на английската централна банка Джеръми Мор и има за задача да обработва и формулира конкретните предложения за реформа на международната валутна система. Резултатът от тези предложения и усилия намира израз в проведената в Кингстън, Ямайка валутна конференция през януари 1976 г. Споразуменията от Ямайка остават на страните значителна свобода при определянето на валутнокурсовата им политика. Характерно е, че голям брой държави с развита икономика (напр. САЩ и Япония) избират режим на свободно плаване на своите валути. Същевременно този режим е предпочитан и от държави чиито икономика преживяват хроническа слабост и поради това резервите им са недостатъчни за поддържане на фиксиран курс. Валутите на повечето западно европейски държави, макар и в плаващ режим по отношение на останалите валути по света, поддържат фиксирани курсове помежду си в рамките на Европейския валутнокурсов механизъм (ЕВКМ). Голяма група страни имат частично плаващи или постепенно изменящи се валути. Ямайските валутни споразумения влизат в сила от 1 април 1978 г. Оказва се, че валутният механизъм подлежи на доизграждане. Съвременната структура на международната валутна система може да се разглежда като сложен конгломерат от стари и нови принципи.
Няма златни паритети, но златото остава в резервите на централните банки. 1 Преговорите по установяването на новите паритетни стойности били водени във фондацията “Смитсониън” във Вашингтон, САЩ. Каталог: 2013 2013 -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България 2013 -> Конкурс за заемане на академичната длъжност „Доцент в професионално направление Растителна защита; научна специалност Растителна защита 2013 -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013 2013 -> 1. Нужда от антитерористични мерки Тероризъм и световната икономика 2013 -> Тест за проверка на математическите знания и умения на учениците в началото на четвърти клас 2013 -> Днес университетът е мястото, в което паметта се предава 2013 -> Отчет за научноизследователската, учебната и финансовата дейност на националния природонаучен музей при бан през 2013 г 2013 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2013 г Изтегляне 148.92 Kb. Сподели с приятели:
|