1. същност на международната икономика и на международните бизнес отношения в икономическата наука няма единодушно разбиране на същността на понятията „международна икономика”

Могат да бъдат откроени няколко функции на международните цени:

• 
  Идникатор на стопанската дейност. На международния пазар в стоката на всеки национален производител се съдържат индивидуалните му разходи за производство. Международната цена е показател за ефективна стопанска дейност, ако съвпада или е по-голяма от производствените разходи, и обратно – демонстрира нерационално производство, когато е по-ниска от тях.
  
• 
  Условие за производство. Чрез цената на международния пазар се възстановяват производствените разходи на фирмата и се реализира нейната печалба. Именно това е условието производственият процес да започне отново. При по-висока цена се реализира съответно по-голяма печалба и е възможно стопанската дейност да се разшири. Тоест печалбата, която се осъществява чрез цената, е границата на възобновяващото се производство.
  
• 
  Алокация (разпределение) на ресурсите. Международните цени разпределят ресурсите към онези национални производители, които ги използват по-ефективно. Това те правят чрез въздействието си върху доходността и ефективността на производството.
  
• 
  Основание за фирмено поведение. Цената е първият сигнал, който показва необходимостта от промяна в производството, мениджмънта, маркетинга и т.н. на фирмата, произтичаща от промяната в международната пазарна среда.
  
• 
  Средство за въздействие. И на международните пазари цената остава основното средство за въздействие на фирмата върху постъпките на нейните конкуренти и върху поведението на потребителите. Така международната цена е инструмент за осъществяване на целите в международния бизнес на фирмата.
  

Видовете международни пазари са безспорното основание за диференциране и на международните цени. В тази логика могат да се разграничат:

• 
  Международни цени на свободния пазар. Те се формират от свободния сблъсък на търсенето и предлагането, от реално съществуващата пазарна конкуренция. Затова се възприемат като реални цени на международните пазари. Много естествено отразяват действителните разходи на големите, водещите, конкурентоспособните компании и са критерий за равнището и тенденциите на производството и пазара. Такива са цените на водещите доставчици, цени от борсови котировки, справочни цени и др.
  
• 
  Международни цени на регламентирания пазар. Това са цените, които се определят чрез договори и регламентирани пазарни условия. Те отразяват конкретните обстоятелства на всяка сделка и проявяват конкретната връзка между купувачи и продавачи. Реализират пазарната им позиция и обикновено са цени на водещи фирми. Такива са цените по подписани търговски договори, офертни цени, каталожни цени, контрактни цени и др.
  
• 
  Трансферни цени. Такива са цените на вътрешнофирмената търговия между компанията майка и дъщерните фирми в транснационалната корпорация. Те не са напълно подчинени на пазарния ценообразуващ механизъм. Определят се съзнателно, административно и реализират интересите на транснационалната компания. Могат да се посочат като такива цените по пазари, пазарни сегменти, по сезони и т.н.
  

• 
  Цени на полиполистичния пазар. Те се формират в резултат на свободната световна конкуренция, чрез действието на пазарния механизъм, който ги определя на относително единно равнище.
  
• 
  Цени в условията на олигопол. Това са цени, определени от олигополистичната международна конкуренция. Олигополният пазар формира договорените между олигополните фирми цени, цените на фирмата лидер, които другите фирми следват, и т.н.
  
• 
  Цени при монопол (чист монопол). Цени, определени от монополното влияние върху пазара на дадена фирма. Монополът определя цената, реализирайки собствения интерес, като не се влияе от ситуациите на различните пазари.
  
• 
  Монополистични международни цени. Определят се чрез монополистичната конкуренция на международния пазар на диференцирани продукти. Въздействието върху пазара (и цената) се осъществява чрез индивидуализацията на продукта, чрез рекламата, връзките с потребителите и т.н.
  

 

1.1. Валута – обща характеристика

Валутата е понятие, което в теорията се дефинира различно. Неговото практическо използване също има различен контекст. Най-общо валутата (Currency) се определя като парична единица на дадена страна. В същото време под валута се разбират всички чужди платежни и кредитни средства. Би трябвало да се забележи, че обект на сделки на валутните пазари са средствата, чрез които се осъществяват прехвърлянията по сметки в банките и които изпълват съдържанието на понятието валута. Такива са телеграфните преводи и кредитните документи (менителница, запис на заповед, чек, пътнически чек). Следователно валутата не съществува само в банкноти и монети. Такова разграничение в миналото е наложило използването на понятието “девизи” (Foreign currency). Тогава под “валута” се е разбирало само банкноти и монети, а платежните и кредитните документи в чужда парична единица са били девизи. Тоест понятието “девизи” съответства на използваното сега понятие “валута”. Но и днес под “девизи” се разбират документите, въз основа на които се осъществява безналично движение на валута.

Валутата е пари, следователно изпълнява функциите на парите. Когато реализира функциите на средство за обръщение и платежно средство, тя опосредства международната търговия. Търсенето и предлагането на валута е вторично и зависи от търсенето и предлагането на стоки и услуги. Като средство за запазване и увеличаване на богатството валутата е финансов актив. В този случай нейното търсене и предлагане няма вторичен характер и се определя от доходността на валутата. Трябва да се отбележи, че в съвременните валутни отношения пазарът на валутата като финансов актив заема приоритетно положение. Тази тенденция увеличава значението на международния лихвен арбитраж (International interest arbitrage), който може да се тълкува като едновременна покупка и продажба на финансови активи в различни валути, за да се запази богатството и да се получат доходи.

Националната парична единица е законно, общоприето платежно средство в рамките на националната икономика. Когато икономическите отношения надхвърлят националните граници, тогава се налага тя да бъде съпоставена и превърната във валутата на друга страна. Тази обратимост на една валута в друга се изразява с понятието конвертируемост (Convertible). Конвертируемостта има различна степен, определена от характеристиките на международната валутна система (МВС), от паричната и валутна политика на страната и др. За да бъде една валута конвертируема, тя трябва свободно да се обменя в друга валута по пазарен курс, без ограничения по отношение на обектите на плащане и на субектите, осъществяващи операциите. Това означава, че страната разполага със значителни производствени ресурси, стокови и валутни резерви и е в състояние да поддържа стабилен пазарен валутен курс.

По тълкуванията на МВФ, една валута е конвертируема, когато в страната не се въвеждат ограничения за плащанията по текущата сметка на платежния баланс, когато не се осъществява валутна дискриминация, когато тя изкупува националната си валута, натрупана по сметки на други страни. Когато държавата конролира валутните разходи и определя разрешителен режим за тях, валутата е неконвертируема.

В теорията се разграничават:

• 
  Свободно конвертируема валута (Free convertible currency) – валутата на страна, в която няма валутни ограничения.
  
• 
  Частично конвертируема валута (Partly convertible currency) – когато в държавата съществуват известни ограничения на валутните операции.
  
• 
  Неконвертируема (Inconvertible currency) е валутата, която международният валутен пазар не признава.
  
• 
  Вътрешна конвертируемост – обратимост на валутата в друга валута в дадена страна.
  
• 
  Външна конвертируемост – обратимост на валутата в чужда валута извън страната.
  
• 
  Фактическа валутна конвертируемост – когато националната валута се приема на международния валутен пазар независимо от отношението на властта в дадената страна.
  
• 
  Юридическа конвертируемост – когато по официален път държавата обявява националната валута за конвертируема и др.
  

Могат да се разграничат още национални международни валути и международни колективни валути. Национална международна валута е националната валута на една страна, която се използва като международно платежно и резервно средство. За това са необходими няколко условия. Националната икономика да е силно развита и авангардна в световното стопанство, да има водещ дял в международната търговия и международното движение на капитали, да притежава развита банково-кредитна система и либерален валутен режим, валутата й да е конвертируема и да има развит валутен пазар, стабилни златно-валутни резерви и т.н. Международна (ненационална) колективна валута е валутата, създадена по силата на решение, която изпълнява ролята на международно резервно, ликвидно и платежно средство. Тя не е свързана с една национална парична единица. Такива са Специалните права за тираж и Европейската парична единица.

 

1.2. Валутен курс – същност и фактори, влияещи върху него

Валутният курс (Exchange rate) се дефинира като цена на паричната единица на една страна, изразена в паричната единица на друга страна. Чрез него се съпоставят и съизмерват две национални валути и той се използва при техния обмен. Валутният курс изразява съотношението между тях и показва разменната пропорция между двете валути. Пропорцията е променлива и динамична. Тя отразява измененията в икономическото и политическо състояние на двете страни, както и тенденции в световната икономика.

Валутният курс изпълнява няколко функции:

• 
  уравновесяване на макроикономическите пропорции;
  
• 
  критерий за ефективността на външноикономическите операции;
  
• 
  ефективно разпределение на ресурсите;
  
• 
  детерминант на икономическата политика и поведението на фирмите и т.н.
  

Според икономическата теория и практика валутните курсове са различни видове:

• 
  Номинален валутен курс (Nominal exchange rate). Това е пазарният валутен курс на определена дата, в определена котировка.
  
• 
  Ефективен валутен курс (Effective exchange rate). Показва промените в пазарните валутни курсове на една валута към няколко други валути. Използва се принципът на валутната кошница (currency basket). От особено значение за ефективния валутен курс е кои валути са поставени в кошницата и с какво относително тегло.
  
• 
  Реален валутен курс (Real exchange rate). Отразява номиналния или ефективния валутен курс, коригирани с нивото на инфлация в страната.
  

• 
  Привързани (заковани) валутни курсове. Цената на националната парична единица се определя във валута, приета за база и се променя в непосредствена зависимост от промяната в базовата валута. Обикновено за базова валута се приема свободно използваема валута.
  
• 
  Валутни курсове с ограничена подвижност (Single currency). Националната валута е привързана към базова, но не следва автоматично нейните колебания. Допускат се минимални отклонения.
  
• 
  Валутни курсове с разширена подвижност (More flexible). При тях промените могат да не произтичат от валутния пазар, измененията на националната валута следват промените в базовата, но в по-големи граници. Промяната на валутния курс става без предварително да се определят граници, при които централната банка трябва да се намеси.
  

 В зависимост от пазарите, на които се определя валутният курс, той се разграничава на спот и форуърд курс. Спот курсът (Spot rate) определя цената на една валута в деня на сключване на сделката, която изисква осъществяване в рамките на два дни. Форуърд курс (Forward rate) се използва при срочни сделки. Това е договорената цена по контракт, който ще се осъществи след определено време. Когато форуърд курсът е по-висок от спот курса, разликата се нарича премия (репорт) (Report). При по-нисък форуърден курс от спот курса, разликата се определя като дисконт (депорт, отбив) (Deport).

 На форуърдните пазари се използва суапов курс (Swap rate). При него се посочва само размерът на премията или дисконта.

 Котиране на валутата (Quotation currency) е процес на определяне на нейната цена, т.е. на валутния курс и посочването му в съответните информационни средства. Валутната котировка е начинът, по който се обявява валутният курс. Субекти на този процес са банките и небанковите институции, занимаващи се с валутни операции. Котировка на валутите се прави и на валутните борси или от централните банки (когато курсът е фиксиран). Затова обявените цени на валутите се наричат котировки. Котировките се обявяват по искане на клиента и банките са задължени в сделките да се ръководят от тях.

 Валутата е стока, която се купува и продава, и пари, чрез които се плаща стоката (валутата). Затова тя може да се представя веднъж като стока, цената на която се определя, и друг път като пари, измерващи цената на валутата. Поради това съществуват две системи на котиране:

• 
  Пряко котиране (Direct quote). При него се определя цената на единица чуждестранна валута, изразена в местна (национална валута). Например в България се отразява, че 1 $ = 2,20 BGL. Променлива е националната валута.
  
• 
  Косвено котиране (Indirect quote). Цената на единица местна валута се определя в чуждестранна валута. Например в Англия се посочва, че 1 GBP = 2,30 DEM. В този случай непроменлива е националната валута. Косвеното котиране се използва в Англия и свързаните с нея страни.
  

 В практиката се обявява отделен курс “купува” (Buying rate), цената, по която банката изкупува валутата; и курс “продава” (Selling rate), валутният курс, по който валутата се продава. Необходимо е да се забележи, че при пряка котировка курс “купува” е по-нисък от курс “продава”. При косвената котировка е обратно. Разликата между двата курса се нарича марж (Marge) или спред (Spread). Средноаритметичната величина между курс “купува” и курс “продава” се нарича среден курс и се използва за статистически и аналитични цели.

 Котировката, която банката определя, има за цел да привлече клиентите и да изравнява обемите на купената и продадена валута. С това банката поема или ограничава риска, за да формира по-голяма печалба. Когато обемите на купена и продадена валута съвпадат, валутната позиция на банката (съответно и на фирмата) се нарича закрита (Closed position). Тя не е поела валутен риск. Открита позиция (Open position) се нарича тази, когато купена и продадена валута не съвпадат. Превишаването на купената над продадената валута определя дългата валутна позиция (Long position). Това означава, че банката очаква валутният курс да се повиши и е поела риска от понижаването му. Когато величината на купената валута е по-малка от продадената, позицията е къса (Short position). Банката е в очакване на понижаване на валутния курс и рискува с евентуалното му повишаване.

 Котировката, която прави централната банка, се нарича фиксинг (Fixing). Това е процедура за определяне на междубанковия валутен курс. Осъществява се чрез съпоставяне на количествата и цените на търсената и предлаганата валута. Съществуват:

• 
  Активен фиксинг (Active fixing). В определена част на деня се отчитат предложенията за продажба и покупка и се определя цената, отговаряща в най-голяма степен на тях. По тази цена се извършват сделките между субектите. Такава практика има Франкфуртската борса.
  
• 
  Пасивен фиксинг (Passive fixing). Той е средноаритметична величина на борсовите курсове, като се изключват най-високите и най-ниските. Има повече препоръчителен характер и се използва не за реални сделки, а за счетоводни и статистически цели.
  

 Върху валутния курс оказват влияние разнообразни фактори. Най-общо те могат да се разграничат на икономически и политически фактори, проявяващи се в страната и такива, които характеризират тенденциите в световната икономика и детерминират валутните цени. Икономическите фактори са невероятно многообразни и анализът на тяхното поотделно и комплексно влияние не е лека задача. В порядъка на изброяване могат да се откроят: състоянието на платежния баланс, инфлационните тенденции, размерът на външния дълг, темповете на икономически растеж, БВП, състоянието в заетостта и безработицата и т.н. Обобщено погледнато, по-ниският дефицит в търговския и платежния баланс, по-малкият държавен дълг, нарастването на производството и на БВП, намаляването на безработицата и увеличаването на лихвения процент са тенденции, определящи увеличававането на валутния курс. Обратното състояние на тези показатели би довело до намаляването му. Политическата стабилност или нестабилност също въздейства върху валутните курсове. Икономическите процеси в другите страни, както и тенденциите в световната икономика, безспорно детерминират валутните курсове. Непример, ако една страна повиши лихвените проценти, това ще повиши валутния курс на собствената й валута и ще понижи чуждата, дори в нея да не се проявяват фактори, предизвикващи този ефект.

 Теорията и практиката разграничават факторите още на базисни (дългосрочни), пазарни (средносрочни) и краткосрочни. Базисните се свързват с обема и ръста на БВП, участието на страната в световната икономика, производителност на труда и др. Към пазарните фактори се отнасят състоянието на текущия и капиталовия баланс, равнището на лихвените проценти, темпът на инфлация и т.н. Краткосрочните са факторите, произтичащи от конкретната ситуация на пазара – интервенциите на централна банка, мнението на експертите, нагласата на купувачите и т.н.

 Определянето на валутния курс зависи и от националната и международна система на валутните курсове. Накратко, при пълноценното (златно-парично обращение) валутите са пряко обвързани със златото. Поради това в основата на валутния курс стои монетният (златният) паритет (Mint exchange parity). Това е валутно съотношение на базата на златното съдържание на валутите. В зависимост от състоянието на валутния пазар, пазарният курс се отклонява от монетарния паритет. Максималното отклонение се определя от златните точки (Gold points). Когато търсенето на валутата е по-голямо от предлагането, валутният курс е по-висок от паритета. Обратно, монетният паритет е по-голям от пазарния курс, когато търсенето не надвишава предлагането. При равенство между тях, пазарният курс и монетният паритет съвпадат. Когато валутите автоматически не се обменят в злато, но са златно покрити, в основата на валутния курс стои валутният паритет (Exchange parity). Той изразява отношението на златното съдържание във валутите, без те да са обменими в злато. В съвременността, когато валутите не са обвързани със злато, в основата на тяхната съпоставка стои паритетът на покупателната сила (Purchasing power parity). Той отразява съотношението между валутите, определено от съотношението на цените на стоките и услугите на националните пазари, т.е. от покупателната сила на валутите. Естествено и тук пълно съвпадение не е възможно. Паритетът на покупателната сила дава представа за подценеността или надценеността на валутата. Подценена е валутата, цената на която е по-ниска от определената от паритета на покупателната сила. Надценена е валутата, курсът на която е над определеното равнище на паритета на покупателната сила.

 

1.3. Валутни системи (режими) и системи на валутни курсове. Променлив или фиксиран валутен курс?

Историята на валутните отношения потвърждава, че системите на валутните курсове възникват на базата на национални решения или на основата на международни договорености. Режимът на валутните курсове е индикация за намесата на държавата на валутния пазар, за контрола и механизмите за регулиране, които тя използва. На тази основа се разграничават административни и пазарни валутни режими (системи). А самият валутен режим (Exchange regime) представлява правила и норми на валутната търговия на територията на държавата. Административната валутна система идентифицира липса на валутен пазар, пълни валутни ограничения, валутна търговия, напълно организирана от държавата, и фиксиран за продължително време от упълномощен държавен орган, най-често централната банка, валутен курс. Административното регулиране на валутната система създава ситуация на паралелни на официалния пазар неофициални (черни) пазари. Пазарната (свободна) валутна система характеризира наличие на валутен пазар със свободна покупко-продажба на валути, която определя валутния курс; намаляване, до пълно преодоляване на валутните ограничения; косвена държавна намеса на валутните пазари чрез интервенции на централната банка. Понятието “интервенция” се използва за операции на покупко-продажба на валута от централната банка. Те са за сметка на валутните резерви на страната и целта им е да въздействат върху валутния курс.

Елемент на валутния режим е режимът на валутния курс. Той обхваща нормативно определени принципи за установяване и контролиране на валутния курс. Основно се разграничават система на фиксирани и на плаващи валутни курсове.