ОБХВАТ И ФОРМИ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ БИЗНЕС ОТНОШЕНИЯ

Международните бизнес отношения са сложна и многообразна система от отношения, които много трудно могат да се класифицират. Затова в литературата съществуват различни критерии и разнообразни систематизации. За целите на учебния процес формите на международните бизнес отношения могат да се обособят така:

• 
  Според икономическата сфера на проявление:
  

- търговски;

- финансови;

- транспортни и съобщителни;

- туристически;

- научни и др.

• 
  Според икономическата им роля:
  

- монетарни.

Реалните обхващат отношения в реалната икономика по повод на международното движение на стоки, услуги, капитал и труд. Монетарните отразяват процесите в символната икономика и се отнасят до международното движение на финансови активи.

• 
  От гледна точка на промяната им във времето:
  

- съвременни.

Традиционните международни икономически отношения запазват основната си същностна характеристика и проява във времето. Съвременните са продукт на новите международни икономически, технологични, политически процеси и се различават от класическите.

• 
  От позиция на вида на субектите:
  

- фирмени.

В националните международни икономически отношения субектите са държавите, а във фирмените – фирмите.

• 
  Според броя на субектите:
  

- многостранни.

В двустранните международни икономически отношения субектите са два – държави или фирми. Многостранните изразяват сложните взаимовръзки на няколко субекта

• 
  Според сложността им на проява:
  

- комплексни.

Простите се характеризират с краткосрочност, субектите и обектите са по-малко, сферата на проява е една и т. н. Комплексните отразяват дългосрочни икономически процеси с повече субекти, в няколко сфери и т. н.

• 
  От позиция на геоикономическата сфера на проявление:
  

- глобални.

Регионалните международни икономически отношения са резултат на протичащите интеграционни процеси. Глобалните отразяват глобалните икономически явления и процеси.

• 
  В зависимост от конкретните обекти:
  

- инвестиционни;

- валутни;

- финансови;

- стокови;

- трудови;

- свързани с услугите и т. н.

• 
  От гледна точка на географския подход:
  

- отношения в системата “Изток – Запад”;

- отношения в системата “Запад – Запад”.

И независимо че тези географски понятия са много относителни, теорията традиционно счита, че съществуват отношения между бедния Юг и богатия Север, между развития Запад и развиващия се Изток, между развитите западни икономики.

Обособяването на формите на международните икономически отношения е теоретичен подход, спомагащ по-пълното изследване и изучаване. В действителността те съдържат характеристиките на съвкупност от диференциращи критерии, проявяват се комплексно и изграждат интегритета на международната икономика.

3.      Абсолютни и сравнителни предимства в теорията за международната търговия

Първите опити за обяснение на международната търговия правят меркантилистите. Без преувеличение може да се каже, че Икономиксът се появява като теория на международната търговия, много преди да се появят микро- и макроикономиката. Те Меркантилистите твърдят, че богатството на една страна са парите – благородните метали. Следователно всяка страна трябва да се стреми да ги увеличава. Това тя ще постигне, когато увеличава износа на стоки и услуги, с което гарантира притока на злато и сребро и намалява вноса на продукти, за да намали изтичането на благородни метали. За меркантилистите ключът към успеха е положителният търговски баланс. Той може да бъде гарантиран с активната намеса на държавата чрез мита и други средства. Меркантилистите считат, че неограничената търговия забавя развитието на държавите, тъй като световното богатство е фиксирано, което означава, че за да получи една страна изгоди, друга трябва да ги загуби.

Критичният поглед към меркантилистичната теория за международната търговия може да забележи, че:

• 
  богатството на обществото не са парите, а стоките и услугите;
  
• 
  меркантилистичната търговска политика не е особено подходяща за бедни на производствени ресурси страни;
  
• 
  отразява времето на златно-паричния стадарт.
  

Опростеният модел на теорията на Смит има следните условия:

• 
  в търговията участват две страни;
  
• 
  търговията е бартерна, без наличието на пари;
  
• 
  използва се един производствен фактор – трудът;
  
• 
  произвеждат се два еднакви продукта.
  

Теоретичният модел за абсолютните предимства на Смит е ограничен, тъй като, за да търгуват две страни, всяка трябва да произвежда по-ефективно даден продукт от другата. От което следва, че ако страната няма абсолютни предимства в нито едно производство, тогава тя не би трябвало да участва в международната търговия.

4.      Сравнителни предимства и алтернативни разходи. Условия на търговия и изгодата от търговията.

Теорията за сравнителните предимства на Д. Рикардо. Рикардо търси отговор на въпроса – кое определя размяната между две страни, когато и двете имат абсолютни предимства в производството на всички стоки? Той открива принципа на сравнителните предимства, който е в основата на съвременните теории за международната търговия. Използва концепцията за алтернативните разходи. Алтернативният разход (Opportunity cost), или алтернативната цена (Opportunity price) се определя от размера на отказаната полза (най-високо оценяваната алтернатива), когато икономическият субект е принуден да прави избор от няколко алтернативи. По тая логика пределните алтернативни разходи (Marginal opportunity costs) изразяват количеството от дадена стока, от което трябва да се откажем, за да се произведе допълнително една единица от друга стока.

За един час Испания произвежда 50 м плат и 40 т въглища, а Португалия – 30 м плат и 20 т въглища. Можем да изчислим пределните алтернативни разходи за производство на един метър плат и един тон въглища, които разглеждаме като условни единици.

Пределни алтернативни разходи

В контекста на концепцията за алтернативните разходи една страна има сравнително предимство (Comparative advantage) по отношение на друга в производството на този продукт, за който има по-ниски пределни алтернативни разходи.

За да произведе един метър плат повече, Испания се отказва от 0,8 т въглища, Португалия ще загуби по-малко – 0,67 т. За да произведе един тон въглища повече, Испания трябва да се откаже от 1,25 м плат, а Португалия от повече – 1,5 м. Тоест Испания има сравнително предимство в производството на въглища, а Португалия – в производството на плат. След специализацията Испания ще изнася въглища, а ще внася плат, Португалия – обратно. Когато двете страни имат еднакви пределни алтернативни разходи, и двете нямат сранително предимство, при което търговията между тях няма да им донесе изгоди.

Така, според Рикардо, международната търговия се обяснява със сравнителните, а не с абсолютните предимства.

Теорията за сравнителните предимства не дава отговор на въпроса за съотношението на цените при търговията между две страни и за изгодите, които страните получават. И това е така, защото тя анализира предлагането и пренебрегва ролята на търсенето при определяне на цената. Затова се налага да се анализират условията на търговия.

Но чрез концепцията за сравнителните предимства се тълкува и понятието “условия на търговия”. То обяснява изгодата на страните от международната търговия. Посочва мястото на страната в световната икономика и нейните конкурентни предимства. Условия на търговия (Terms of trade) показва количеството от една стока, от което трябва да се откажем, за да се получи в размяната единица от друга стока. Тоест демонстрира какво количество от дадена стока трябва да се изнесе, за да се внесе единица от друга стока. Изразява съотношението между цените на внасяните и на изнасяните стоки. Измерва се чрез формулата:

ТОТ – условия на търговия;

Р_exp – цена на изнасяната стока;

P_imp – цена на внасяната стока.

Цените, чрез които се отчитат външнотърговските потоци, са фоб и сиф. Всички страни членки на Световната търговска организация са задължени да спазват концепцията за стойността: - внос - CIF и износ – FOB.

• 
  Цени фоб (FOB – Free on Board). Те се определят на основата на производствените разходи и не отчитат трансферните разходи – за транспортиране, застраховки и др. Обикновено по фоб цени се отчита износът. Износната цена включва цената на стоката и транспорта до границата на страната износител.
  
• 
  Сиф цени (CIF – Cost, Insurance and Freight). Включват всички разходи – производствени и трансферни. Статистиката отчита по цени сиф вноса на стоки и услуги, т.е. по цени, включващи стойността на стоката, застраховките и транспортните разходи до границата на страната вносител.
  

Необходимо е да се уточни, че пределните алтернативни разходи и условията на търговия не отразяват една и съща икономическа зависимост. Пределните алтернативни разходи е концепция на предлагането. Показват отношението между количеството от дадена стока, от което трябва да се откажем, за да произведем единица от друга стока. Това отношение се определя от притежаваните ресурси. Докато условията на търговия отразяват количеството от една стока, което трябва да пожертваме, за да получим в размяната единица друга стока. Определят се от пазарните цени, резултат на търсенето и предлагането.

Следователно сравнителните предимства на една страна се определят от пределните алтернативни разходи. Специализацията в зависимост от сравнителните предимства увеличава производството и потреблението в световен мащаб. Но ефектите на международната търговия се разпределят в зависимост от условията на търговия. За да се осъществят изгодите от сравнителните предимства, трябва да има благоприятни условия на търговия. Промяната в условията на търговия означава промяна в реализираните изгоди за страната. Условията на търговия превръщат сравнителните предимства в реални ползи.

5.      Съвременни теории за международната търговия

Съвременните теории на международната търговия доразвиват и задълбочават класическите доктирни. Не ги отричат, но променят разбирането, че стойността на стоките се създава само от труда и включват двата производствени фактора – труд и капитал.

 Теоремата на Хекшер-Олин. Шведските икономисти Ели Хекшер и Бертил Олин се опитват да дадат отговор на въпроса: кои са предпоставките отделни страни да имат сравнителни предимства? Според тях количествената и качествена факторна обезпеченост е основание за сравнителното предимство. Относителните производствени разходи се детерминират от надареността на страните с факторите, използвани за производството на стоките. Теоремата им се формулира при предварително приетите условия:

• 
  има две страни, произвеждащи две стоки, с два фактора;
  
• 
  страните имат различна факторна надареност и различни методи на производство;
  
• 
  потребителските предпочитания са сходни.
  

Тази логика определя и отговора на известния в теорията “парадокс на Леонтиев”. В резултат на емпирично изследване той констатира, че САЩ изнасят по-трудоемка, а внасят по-капиталоемка продукция. Естествената им надареност с производствени ресурси предполага обратното. Но той пропуска качествената характеристика на трудовия фактор на САЩ, отличаваща се по квалификация, образование, професионализъм и т.н.

• 
  той допуска, че трудът е хомогенен фактор на производство и пропуска качествената характеристика на трудовия фактор на САЩ, отличаваща се по квалификация, образование, професионализъм и т.н.;
  
• 
  производствен фактор и детерминант на международната търговия са и технологиите. Изключени от теоретичния модел те водят до парадокса;
  
• 
  естествените ресурси, които САЩ внасят са производствени фактори, следователно вносът е капиталоемък, а естестевните ресурси за селското стопанство, за да се преработят в продукти, които САЩ изнасят изискват вложение на труд.
  

6.      Външнотърговска политика: типове, форми, принципи

За да стимулират процеса на превръщане на сравнителните си предимства в реални икономически изгоди, страните се стремят да повлияят на условията на търговия. За целта те провеждат съответна търговска политика. Търговската политика се разбира като съвкупност от средства, инструменти и механизми за регулиране на международната търговия.

За целите на академичния процес могат да се обособят три нива на търговска политика:

• 
  външнотърговска политика (Foreign commercial policy) – система от мероприятия, които държавата провежда, за да регулира външната търговия на страната;
  
• 
  регионална търговска политика (Regional commercial policy) – система от дейности на регионални институции за регулиране на международните търговски отношения;
  
• 
  международна търговска политика (International commercial policy) – система от инициативи на световните институции, за да регулират международната търговия.
  

 

3.2. Форми на търговска политика

• 
  Политика на свободна търговия (Free trade policy). Тя е крайна форма, при която държавата не се намесва във външнотърговската дейност.
  
• 
  Абсолютен протекционизъм (Absolute protectionism). Също крайна форма, при която външнотърговската политика елиминира всички търговски контакти на страната. Тази политика исторически никога не е била възможна, а в съвременното световно стопанство ще е пагубна за страната. Именно този й ефект се използва, когато чрез търговско ембарго се ограничават международните търговски контакти на дадена страна, за да се изолира и се постигнат определени икономически и политически цели.
  

• 
  Обикновен протекционизъм (Ordinary protectionism). Той се възприема като междинна форма. Определя се като свободна търговия, но със защита на националното производство от външна конкуренция.
  
• 
  Много често протекционизмът се разграничава на:
  
• 
  Традиционен протекционизъм (Traditional protectionism). При него се използват неприкрити, явни инструменти за ограничаване на международната търговия. Днес тяхната роля постепенно намалява.
  
• 
  Нов протекционизъм (New protectionism). Той се разпространява от седемдесетте години на ХХ век. Механизмите на търговските ограничения са прикрити, а мерките зависят от конкретните стоки и от техните източници.