ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ

 

5.1. Развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика

Икономическата глобализация би могла да се разбира като засилване на взаимодействието и взаимозависимостта между икономическите субекти, което обвързва съвкупността от икономически дейности в единно цяло в границите на световното стопанство. Светът става все по-взаимозависим и като резултат се изгражда единно световно икономическо пространство.

Развиващите се страни са участници в глобализиращите световни икономически процеси, протичащи осезателно от 70-те, 80-те години на миналия век. Години, в които особеност на постколониалното развитие на тези страни е стремежът им за икономическа независимост. Те обаче са принудени да я изграждат в обстоятелствата на глобализиращата се взаимозависимост на националните икономики, от позицията на слаборазвити. Счита се, че глобализацията може да съдейства за намиране на преки пътища за икономическо развитие и реални възможности за стопански и обществен прогрес на развиващите се страни. Това би могло да стане, ако те се възползват от глобалните икономически условия и собствените си предимства в тях – либерализираната световна търговия, глобалното движение на капитали, интересите на световната икономика към ресурсните пазари и по-ниската стойност на работната сила, възможните технологични трансфери, особено в биотехнологиите и информационните производства и т.н.

Много често обаче тази взаимозависимост се проявява като господство, като зависимост на развиващите се икономики от настоящата световна икономическа система. Производственият процес в слаборазвитите държави все още страда от липса на достатъчни капитали, от съвременни високи технологии, от високо рентабилни производства ориентирани за износ, от квалифицирана работна ръка и т.н. Всичко това пречи на много от тези страни да участват резултатно в световните производствени, информационни и финансови процеси. Може да се каже, че те не се включват ефективно в глобализиращите тенденции на международната икономика, все още са маргинализираната й периферна част, което ги прави противници на глобализацията. И докато тя не стимулира социалните промени, хората на тези страни ще бъдат убедени нейни противници и ще настояват да останат извън нея. Това е допълнително затруднение за участието на развиващите се икономики в световното стопанство. Независимо от съществуващите основания, нерядко глобалните процеси се възприемат с ясно изразено неодобрение, заместващо понякога усилията за селективно адаптиране към тях. Безспорно развиващите се държави имат различно отношение към глобалните тенденции в световната икономика. Действителността потвърждава, че тези, които разполагат с по-големи адаптационни възможности са по-развити.

В глобализиращото се световно стопанство финансовите потоци приемат характеристиката на глобални, а капиталът няма определено местопребиваване. Глобалните финансови пазари (валутни, парични, капиталови) в много голяма степен са извън контрола на националните правителства и в още по-голяма степен са извън контрола на развиващите се страни. Глобалната финансова конюнктура не ги облагодетелствува. Виртуалните пари в ликвидни, портфолио инвестиции, спекулативните сделки не са тяхно преимущество.

Международните финансови потоци, международният кредит позволяват на развиващите се страни да набират ресурси за развитието на националните им икономики. Но неблагоприятното им икономическо състояние и неизгодната им позиция на финансовите пазари са причина за тяхната кредитна задлъжнялост. Развиващите се страни днес са основните длъжници. Общият дълг в Латинска Америка е 162,2 млрд. $; в страните с ниски и средни доходи – 388,4 млрд. $; в Източна Азия – 111,7 млрд. $ и т.н. Причината може да се конкретизира в: неконкуретоспособните експортни производства и неголемия износ; неблагоприятните ценови обстоятелства на международните пазари; поскъпване на международния кредит; ниския икономически растеж; хроничните дефицити в платежните баланси; неразвитите валутни пазари и т.н. Всичко това формира валутни приходи недостатъчни да покриват лихвите и кредитите. Още повече, че някои от развиващите се страни използват част от кредитите не за инвестиционни цели, а за потребление и предимно за внос на хранителни стоки.

Кредитната задлъжнялост недвусмислено се превръща в международна криза, която поставя световното стопанство във “власт на длъжника” и изисква усилията на националните правителства, международното обединение на търговските банки (Лондонски клуб, Парижки клуб), световните институции (МВФ, Световната банка) за нейното регулиране. Защото финансовите проблеми на развиващите се страни застрашават да подкопаят международната финансова система. Настъпиха безкрайни преговори и трудни компромиси за разсрочване на дълга.

 Кредитната политика на МВФ не доведе до съществени резултати. Според план “Бейкър”, страните длъжници приемат програми за стабилизиране на икономиките разработени съвместно с МВФ. За тази цел световните кредитни институции отпускат нови кредити. Но при високата безработица и повишената инфлация те се използват за връщане на стари дългове, а не за стимулиране на растежа. При прилагането на план “Брейди” инструментите са най-вече финансови, а лидерската позиция на МВФ се запази. Наложиха се пазарни механизми за финансиране на икономическото развитие на страните длъжници. МВФ увеличи кредитите за тях и съдейства на процеса за доброволно намаляване на главниците и лихвите към частните търговски банки. Започна процес на редукция на дълга, на изкупуванeто му със средства на международните финансови институции, на неговото опрощаване. Предприе се заменяне на старите задължения с облигации по номинал с по-нисък лихвен процент или с облигации с отстъпка и др.

В крайна сметка плащанията по лихви и главници, репатрирането на печалби, случаите на трансфер на кредитите като собствен капитал в чужди банки оформя насочен навън от обеднелите страни паричен поток, който се влива в силно развитите икономики. В същото време не изплащането на кредитите намалява притока на чужд капитал в развиващите се страни. Високоразвитите държави не са склонни да отпускат нови заеми. Това обезценява валутата, ограничава растежа и усложнява стагфлацонните процеси. Довежда икономиките на много от развиващите се държави до състояние значително по-лошо от началото на самостоятелното им и необвързано развитие.

Характеристика на глобализиращата се световна икономика са глобалните пазари, на които развиващите се страни са безспорни участници. Техните национални пазари са елемент и интегрални звена на глобалния световен пазар. Върху тях оказват влияние глобалната конкуренция и глобално формираните международни цени. Националната ценова структура е зависима от тях. Затова преследването на печалби от фирмите на развиващите се страни изискват тяхната конкуретоспособност на глобалните световни пазари да се определя не от национални критерии, а от определените от международните лидери стандарти. Оцеляването им се гарантира от стабилните цени на глобалните пазари. Техните бизнес решения са глобално мотивирани. Наличието на глобални пазари изисква и глобална външнотърговска стратегия на развиващите се страни. Нейната съвременна характеристика са намаляването на държавния протекционизъм, либерализирането на вноса, стимулирането на конкурентния износ.

Глобалната международна икономика се характеризира със синхронизация на стопанския цикъл и формирането му като световен. Международното разделение на труда, международната търговия, ТНК и преките инвестиции, движението на финансовите потоци стават трансмисии на циклични колебания от една икономика в друга. Така националната стопанска конюнктура на развиващите се страни силно се влияе от световната. И естествено неблагоприятните ефекти са по-големи.

Глобалната световна икономика придава на съвременната инфлация характеристиките на глобална. За интернационализацията на инфлационните процеси спомагат динамиката на външната търговия, процесите на единния валутен пазар, свободно плаващите валутно-курсови механизми, ефектите на една национална парична единица върху икономиките на другите страни. Неравностойното положение на стопанствата на развиващите се страни е обстоятелство, което спомага отрицателните ефекти на световните инфлационни състояния върху тях. Много страни се изправят пред сериозни инфлационни проблеми, които трудно решават.

Глобализиращата се световна икономика синхронизира националните икономически политики. Стимулира процеса, при който почти престава да съществува разлика между вътрешна и външна макроикономическа политика. В този смисъл икономическото развитие и благосъстояние на развиващите се страни все по-малко зависи от национални политически решения. Развиващите се страни имат различна ориентация към социално-икономическите форми на развитие. След обявяване на независимостта, едни от тях се развиват в посока на разрушаване на старите отношения и изграждане на пазарни стопанства. Други тръгват по социалистически път на развитие с национализиране на частни предприятия, с принудителна индустриализация, с централно планиране и контрол върху цените. Резултатите са противоречиви, изостаналостта не се преодолява.

 

5.2. Проблеми на развиващите се страни в глобализиращата се световна икономика

Проблемите на развиващите се страни се обясняват и с различното взаимодействие на държавата с пазарната икономика и различното й място в осъществяването на прехода. Новите индустриални държави например не се съобразиха напълно с модела на ненамеса на държавата в икономиката. Те са пример за смесени стратегии на социално-икономическо развитие, за въздържане от абсолютизация на икономическия либерализъм, за изграждане на силна пазарна политика на държавите. Политика ориентирана към световните пазари, гарантирана с експортни субсидии, митническа защита на експортните производства, данъци подпомагащи бизнеса, фискална система осигуряваща високи спестявания, превръщани в инвестиции и т.н. Държавите от Латинска Америка са привърженици на икономическия либерализъм. Те почти отхвърлиха всякаква държавната намеса в икономиката. Техните икономически политики са под силното влияние на САЩ и на МВФ.

Големият въпрос пред развиващите се страни е дали да повтарят чужди модели или да се съобразяват с традиционното културно наследство. А може би още по-сложният въпрос е как да ги съчетават. Държавите от Източна и Югоизточна Азия имаха за модел Япония. Страна с доказани успехи, но и с близко културно-историческо минало. Страните от Латинска Америка преимуществено реализираха идеите на МВФ и на САЩ, без да ги адаптират към собствените си културни традиции, за които вероятно демокрацията и либералната икономика са трудно приспособими процеси. Африканските развиващи се страни нямат модел, който да следват, а ориентацията на някои от тях към идеологически привнесени модели се оказа не резултатна.

Голяма част от развиващите се страни са перманентно в сложна политическа ситуация, която рефлектира върху икономическото и социалното им развитие. Това са страни с антидемократични политически системи, с управление от десни диктатори, социал-революционери, с периодични военни преврати и работнически вълнения, с проблеми със светското и религиозно управление и т.н. Страни, в които парламентарната демокрация и пазарната икономика трудно се осъществяват. Така несигурните и нестабилни политически параметри на икономическото развитие на слаборазвитите икономики са превръща в огромно препятствие за адаптирането им в глобалните световни икономически процеси.

 Но първоначалните прояви на глобализацията показват, че тя протича неравномерно и неравноправно. Глобалната икономическа взаимозависимост поставя развити и развиващи се страни в различно положение. Глобалната световна икономика се характеризира с асиметричност, в която ясно се разграничават облагодетелстваните от глобалните процеси развити икономики и лишените от това развиващи се страни. Световното разслоение се задълбочава, пропастта между тях се увеличава и предизвиква антиглобалистичните настроения в слаборазвитите държави. За тях глобалната икономическа система е дискриминационна и заробваща, с много по-неблагоприятен ефект в сравнение с икономически развитите страни. Глобализацията не намалява, а възпроизвежда бедността им. Поставя развиващите се икономики в силна зависимост от развитите, спомага несправедливото разпределение на доходите и богатствата и увеличава бездната между бедни и богати държави.