РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СПРАНИ В СИСТЕМАТА НА СВЕТОВНАТА ТЪРГОВИЯ

 

2.1. Проблеми на развиващите се страни в световната търговия

Световната търговия определя отминалата и съвременната еволюция на слаборазвитите икономики. Специфичните природни, капиталови, трудови, технологични, предприемачески и т.н. ресурси, които те притежават позволяват специализацията на националното им производство, определят мястото им в международното разделение на труда и ролята на световната търговия в собственото им развитие. Чрез нея развиващите се страни имат възможност по-ефективно да използват естествените и сравнителните си предимства, да реализират изгода от уникалната комбинация на производствени фактори, с които разполагат. В същото време биха могли да постигнат по-добро задоволяване на потребителските предпочитания, по-ефективно технологично и производствено равнище.

Некомплексната структура на икономиките на развиващите се страни обаче определя неблагоприятното им място в международното разделение на труда и слабия ефект от участието им в световната търговия. Техните икономически структури съществено се различават от тези на развитите икономики. Въпреки огромното многообразие, може да се обобщи, че в някои от тези държави (страните от Източна Азия, където селскостопанските продукти в БВП, измерени чрез показателя добавена стойност, са 14,9%, а индустриалните – 44,9%) се откроява индустриализиращ се сектор ориентиран към световните пазари, конкуриращ се с подобните производства от развитите икономики и създаващ реални възможности за догонване. В тези отрасли производителността е по-голяма, те определят темпа на икономическия растеж на страните, осигуряват основната част от БВП, обезпечават заетостта и т.н. В други страни (Латинска Америка, Южна и Западна Азия) приоритетно се развиват традиционните производства насочени към вътрешните пазари. Тяхната конкуретоспособност в световното стопанство не е голяма, производителността на труда е ниска, възможностите за технологично обновление са малки, обезпечаването на икономическия растеж е слабо и др.

Основна характеристика на икономиките на огромна част от развиващите се страни е селското стопанство и добиващата промишленост. В много от тях обаче селското стопанство е монокултурно, технологично изостанало, с ниска ефективност, което не позволява нормалното изхранване на населението. Добивните производства имат превес над обработващите. Те са с ясно изразен експортен характер и основно определят външнотърговските взаимоотношения на тези страни. В най-малките развиващи се страни например селскостопанските продукти участват в БВП с 35,5%, а индустриалните – с 21,9%, в силно задлъжнелите икономики съответно – 33,7% и 22,8%.

Големият въпрос пред развиващите се страни е как да използват наследените икономически структури и как да ги адаптират в перспективите на световното стопанско развитие. Констатира се, че в тях трудно се изграждат високотехнологични производства. Значително изостават в информационните и комуникационните технологии. В развиващите се страни съществуват структурни различия и по отношение на концентрацията на производството и капитала. В някои от тях се изграждат големи конгломерати (Корея), които конкурират подобните структури на световните пазари, в други (Тайван) се създават малки специализирани фирми с висока ефективност и извоювани конкурентни позиции.

 

2.2. Външната търговия на развиващите се страни

И днес външната търговия на развиващите се страни запазва колониалния си характер. Продължава традицията да се произвеждат суровини за износ и да се внасят готови промишлени продукти. Това поставя слаборазвитите икономики в силна зависимост от външнотърговската конюнктура.

Външната търговия може да способства икономическия растеж чрез използване на сравнителните предимства, с които развиващите се страни разполагат. Наличието на суровини, евтината работна сила са естествената основа на сравнителните предимства. Те обаче могат да се реализират само, когато производственото специализиране е експортно. Увеличаването на износа се отразява върху търсенето на местните производствени ресурси и нарастването на производството; влияе на заетостта, повишава доходите и потреблението на населението; въздейства върху вноса на чужди машини, съоръжения, технологии и върху инвестиционната активност; променя квалификационната характеристика на трудовите пазари и стимулира инвестициите в човека, увеличава валутните постъпления на страната и т.н. Ориентирането на производството към експорта, означава да се произвежда това, което чуждите клиенти желаят, да се воюва за конкурентни позиции на световните пазари, което е безспорен импулс за развитието на икономиката, както в краткосрочен, така и в дългосрочен аспект. Това се доказва от страните в Източна Азия, които насочиха икономиките си към износ на преработени продукти, създадоха силни дистрибуторски мрежи в развитите икономики, стремят се да поддържат ниски цени и нисък валутен курс.

Експортът в страните износителки на суровини не води до същите резултати, тъй като те не се стремят производството да отговори на потребностите на световните пазари. Опитват се да поддържат високи цени, но тъй като икономическото състояние на много страни зависи от износа на храни и суровини, техните цени падат и ефектът от износа намалява.

Слабите и променливи приходи от износа на суровини се обяснява и с тяхната пазарна специфика. Ценовата еластичност на търсенето и предлагането на първични продукти е ниска. Когато ограничеността на предлагането на ресурси на световните пазари е по-голяма, върху ценовата динамика приоритетно влияе търсенето. Тъй като значителна част от износа на развиващите се страни са аграрните продукти, за които нееластичното предлагане е типично, техните експортни приходи са силно зависими от търсенето на ресурсите, в което съществено място заемат развитите страни. Така икономическото им състояние е силно зависимо от растежа на развитите икономики.

Този процес е изобразен на графика 1.

Развиващите се страни правят опит да влияят върху световните пазари на ресурси (калай, петрол и др.), за които търсенето е сравнително нееластично спрямо цената. При относително постоянно търсене промените в цената се дължат на промени в предлагането. Графика 2.

В този случай зависимостта на развиващите се икономики от развитите е по-малка. Но изкуственият синтез, усъвършенстването на технологиите, в които развитите страни имат предимство отново намалява значението на развиващите се икономики на световните суровинни пазари и ги подчинява на влиянието на динамиката на търсенето.

Следователно икономическото развитие на слаборазвитите страни зависи в много голяма степен от цените на експортните им продукти, които са много по-динамични от цените на експортните стоки на развитите икономики. Това безспорно определя значението на външната търговия за развитието на икономиката. Показател за това е делът на износа и вноса на стоки и услуги в БВП. В страните от Източна Азия в края на миналия век износът е 38,2%, а вносът – 31,8%; в страните със ниски и средни доходи съответно – 27,9% и 26%; в Латинска Америка – 16,5% и 17,5%; в страните под Сахара – 28,8% и 31%; в Южна Азия – 13,4% и 16,9%; в силно задлъжнелите страни – 27,2% и 33,6%.

Показател за мястото на развиващите се страни в световната търговия е износът на високи технологии. В страните от ОИСР износът на високи технологии (измерен в процент към промишления износ) е 21,2%; в Източна Азия – 31,1%; в страните с ниски и средни доходи – 20,4%; в Латинска Америка – 14,4%; в страните под Сахара – 8,8% в Южна Азия – 5,1%.

Външната търговия дава възможност страните да увеличават участието си в световния търговски обмен и да се снабдяват с по-евтини чужди стоки. Нарастването на експорта спомага за увеличаване на вноса на междинни и инвестиционни стоки и стимулира производството, само когато не се подменя вноса, какъвто е примерът на страните в Латинска Америка, Югозападна Азия. Те създадоха местни производства, за да не внасят стоките от вън. За тяхната закрила изградиха силна митническа защита, предвидиха данъчни облекчения, използваха правителствени субсидии. С това изолираха тези производства от международната конкуренция и те станаха неконкурентоспособни на световните пазари. Този процес, съпътстван с почти липсващото поощрение на местните фирми за износ, се отрази негативно на икономическото развитие. Следователно протекционистичният външнотърговски режим има ефект, когато защитава собственото производство, но за експорт, а не за да замени вноса и фактически гарантира експортно-импортен икономически растеж.

Експортно-импортният модел на растежа обаче силно се влияе от условията на търговия на международните пазари. Този показател, който отразява отношението на цените на изнасяните към цените на внасяните стоки (Р_х/Р_m) не е благоприятен за развиващите се страни. Тенденцията цените на стоките, които те изнасят да намаляват, а тези на внасяните стоки да растат е трайна, независимо от оживените дискусии и разминаващите се оценки. Това още веднъж поставя слаборазвитите икономики в зависимост от развитите страни. Влошаването на показателя “условия на търговия” се обяснява с по-ниската еластичност на търсенето на суровините в сравнение с преработените продукти, конкуренцията на значителна част от естествените суровини с изкуствените им заместители, което понижава цените им и т.н.

Влошаването на показателя “условия на търговия” категорично свидетелства за несиметрично разпределение на световното богатство в полза на развитите икономики. За неговото поддържане развити и развиващи се страни започнаха изграждането на международни стокови съглашения. Те имат за цел подобряване на условията на търговия за двете страни и реализиране на взаимни изгоди. За развиващите се държави от особена важност за подобряване на неблагоприятните условия на търговия е стабилизирането на експортните цени на суровините. Затова те поддържат минимален праг, под който не желаят цената да пада. Развитите държави като потребители, поддържат максимално ниво на цената, което не позволяват да се повиши. За стабилизиране на цените в наложените рамки се използват буферните запаси, контрола върху производството, експортните квоти. Но решаването на едни проблеми създава нови. Механизмът на буферни запаси се осъществява чрез създаване на международни фондове за закупуване на суровини с цел да се поддържа стабилността на техните цени. Това става, когато световната цена има тенденция да се приближава до минималния праг и увеличеното търсене трябва да я повиши. Осъществява се също и чрез натурални суровинни фондове, които се предлагат на световния пазар, ако цената се движи към максималното си ниво. Буферните запаси като средство за стабилизиране на цените и подобряване на условията на търговия поставят в противоречиви връзки страните по отношение на квотите на производство и покриване на разходите за поддържането на запасите, не обхващат всички експортни стоки на развиващите се страни (бързо развалящите се), не действат, когато запасите са недостатъчни и се изчерпват и т.н. Международните стокови фондове влияят върху предлагането на суровините като настояват пред развиващите се страни, когато цените имат тенденция да падат, да ограничат производството и експорта и обратно. Това безспорно изостря противоречията между страните производителки при определянето на квотите. Всички тези недоразумения правят ефектите от международните стокови съглашения нестабилни. Още повече, че механизмите, които се използват са пазарно ориентирани и обхващат стоки с висока ценова еластичност на търсене и предлагане, следователно не се отнасят за общите експортни приходи на развиващите се страни.

Развиващите се страни се опитват да влияят върху стабилността на цените на стоките, които те изнасят чрез образуване на картели. Този начин за въздействие върху международното ценообразуване обаче е възможен, само когато картелираното производство произвежда стоки без заместители, с нееластично търсене.

30.  Развиващите се страни в интеграционните, транснационалните и глобалните процеси на световната икономика

3 РЕГИОНАЛИЗИРАЩИТЕ (ИНТЕГРАЦИОННИТЕ) ПРОЦЕСИ В СВЕТОВНАТА ИКОНОМИКА И ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ СТРАНИ

 

3.1. Интеграционни групировки на развиващите се страни

Съвременна характеристика и много важна тенденция в развитието на световната икономика е регионализацията. Изграждането на интеграционни общности динамизира световните икономически процеси чрез използването на териториалната близост, на сходството в стопанския и социо-културния живот на страните, на традициите в междудържавните икономически и политически отношения и т.н. Развиващите се страни не могат да останат извън това явление.

Без да се изчерпват интеграционните общности между развиващите се страни, с информационна цел могат да бъдат изброени следните:

 

3.2. Особености на интеграцията между развиващите се страни

Интеграционните обединения между развиващите се страни нямат известните за интеграционните групировки на развитите страни мотиви. Липсват развитите икономики, страдащи от недостатъчни пазари и с ясно изразени интернационализиращи процеси. Напротив, икономиките са слаборазвити, интернационализацията на стопанствата е на ниска степен, интензивността на външнотърговските и капиталовите трансфери не е висока. Но точно това са причините за интеграционните процеси между развиващите се страни. Чрез икономическото сближаване и взаимообвързване те преследват преодоляване на икономическата изостаналост, увеличаване темповете на икономически растеж, рационализиране на икономиките.

Резултатите от интеграционните процеси между развиващите се страни не са обнадеждаващи. Те протичат с големи трудности и противоречия. Причините за това са различни.

Могат да се търсят в нееднаквото равнище на икономическо развитие на страните. То определя различната икономическа зависимост между тях. Между отделните страни в интеграционните обединения обемът на търговия е различен. Динамиката на капиталовото движение, което сближава националните възпроизводствени процеси също. Транснационалният бизнес, който стимулира наднационалните характеристики на икономиките на тези страни не е относително еднакво развит. Всичко това води до противоречия в общата политика, до недоразумения в стремежа за синхронизиране на управлението, до несъгласуваност в общата грижа за икономическото развитие. Именно затова съществуват разнообразие от форми и равнища на икономическа интеграция между развиващите се страни.

Между тези страни националните отношения са силно изострени, в резултат на изкуствените териториални граници, които развитите страни и конкретно метрополиите наложиха. Противоречия произтичат и от непреодолимия стремеж на всяка цена да се поддържа национален суверенитет.

Неубедителните интеграционни резултати между развиващите се страни имат и културно-етническа обосновка. Липсата на историко-културно единство е сериозна пречка за икономическото им интегриране. Нерядко в тях са съхранени родово-общинни отношения. В страните се включват разнообразни етнически групи и общности с религиозна нетърпимост, което усложнява вътрешнонационалните отношения, стимулира политическите кризи, изостря противоречията в управлението и особено опасността от войни и конфликти. Така сложният етнически състав в самите страни и в икономическите съюзи е постоянната подбуда на интеграционните противоречия.

Различното икономическо равнище на слаборазвитите страни и различното отношение на индустриалните държави към тях подпомага процеса на създаване на интеграционни съюзи между развити и развиващи се страни. Това е благоприятна тенденция с обнадеждаващи резултати. Например в Североамериканската зона за свободна търговия (NAFTA), участва Мексико. Според някои схващания тя е предшественик на по-голяма търговска зона, в която ще се включат редица страни от региона. Много показателна е Групата за икономическо сътрудничество между държавите от Азия и Тихоокеанските държави. Тя е свободно организирана група на страни от този район за стимулиране на регионалното икономическо сътрудничество. Участват Австралия, Канада, Хонгконг, Япония, Нова Зеландия САЩ, държавите от АСЕАН и др. Групата се възприема като бъдещ конкурент на ЕС в Тихоокеанския регион.

 

4.1. Транснационализацията на развиващите се страни

Транснационализацията е съвременна характеристика на световната икономика, която безспорно се отразява на настоящото състояние и перспективата на развиващите се страни.

 Делът на ТНК на развиващите се страни в общия световен обем е незначителен. Той основно се представя от ТНК на индустриализиращите се държави. Могат да се посочат “Самсунг”, “Ел Джи”, “Деу Корпорейшън” и др. Но международните анализи от 90-те години на миналия век сочат, че присъствието в световното стопанство на ТНК създадени от развиващите се страни се увеличава. Броят им съществено расте, динамиката на тяхното развитие в някои случаи е по-голяма от тази на ТНК на силно развитите икономики. Създаването на ТНК от развиващите се страни е адаптационен отговор на транснационализацията на световната икономика. Освен основните причини, създаването им съдържа и стремежа за стимулиране на производството, за повишаване на темповете на икономически растеж и догонване на силноразвитите икономики, за изграждане на конкуретоспособно стопанство, за равностойно присъствие на световните стокови, финансови и др. пазари, за преодоляване на наследената постколониална икономическа изостаналост и зависимост, за противопоставяне на неблагоприятната експанзия на чуждия капитал и т.н. И всичко това – чрез използване на изгодите от транснационалните трансфери.

 

4.2. Влияние на ТНК в икономиката на развиващите се страни

Икономиката на развиващите се страни непосредствено и много активно се влияе от дейността на външните ТНК, тъй като чрез тях се осъществява транснационалното движение на огромни капиталови, стокови, трудови, технологични и т.н. потоци. Резултатите обаче са противоречиви. Положителното влияние на ТНК се измерва с възможността да осъществяват съвременното интернационализиране на стопанството на развиващите се страни и да преодоляват икономическия национализъм, тъй като за тях националните граници нямат реален смисъл. Трябва да се отбележи, че икономическият национализъм е трудно преодоляваното историческо наследство от колониалното съществуване на слаборазвитите държави. ТНК могат да съдействат за преодоляване на тяхната икономическа изостаналост чрез промяна в икономическата им структура и в динамиката на нейното развитие. Те са основните субекти на износа на преки инвестиции в развиващите се страни, на прогресивна икономическа организация. Внасят в техните икономики по-високо производствено, технологично и научно-техническо равнище. ТНК могат да подпомогнат по-ефективното използване на ресурсите на слаборазвитите страни и да повишат националната им производителност. Чрез капиталовите, технологичните, иновационните трансфери в развиващите се страни ТНК прехвърлят предимства и спомагат за доближаване на макроикономическите характеристики на тяхното производство до тези на развитите икономики. Насърчават икономическия растеж, увеличават БВП, заетостта, инвестиционната активност. Пренасят в развиващите се страни фирмена култура и модерно управление. Могат да съдействат за нарастването на доходите и на икономическото благосъстояние.

В същото време обаче в дейността на ТНК в развиващите се страни се констатират и неблагоприятни ефекти. Те могат да бъдат дестабилизиращ фактор, който определя икономическото, политическото и социалното напрежение в развиващите се страни и нерядко заплашва националния суверенитет. Реализирайки собствените си интереси могат да стимулират стопански, етнически и др. конфликти. Много често са сериозна заплаха за екологическата среда в развиващите се държави. Именно поради това, тези страни виждат в ТНК механизъм за заробване и бедност. Считат, че освен вноса на капитал, технологии, модерно управление, ТНК внасят в тях икономическа хегемония.

Тъй като в икономическата структура на развиващите се страни преобладава добивът на суровини доминират вертикално интегрираните ТНК (АЛКОА, АМАКС, АСАРКО). Те произвеждат, рафинират и търгуват суровини в различни страни и осъществяват търговските контакти между тях чрез вътрешнофирмената търговия. Следователно международният пазар не е единственият механизъм на търговски връзки между слаборазвити и високоиндустриални страни. Съществена част от износа на суровини от развиващите се страни е вътрешнофирмен износ. Така транснационализацията на световното стопанство превръща част от търговията между развити и развиващи се страни във вътрешнофирмена търговия на ТНК. Това съществено променя търговските ефекти и икономическата зависимост на развиващите се страни. Те нямат влияние върху вътрешнофирмената търговия и трансферните цени. Затова не са редки случаите на национализиране собствеността на ТНК, на отменяне на концесионни договори и др. В същото време обаче развиващите се страни виждат в ТНК възможност за модернизиране на добивната промишленост, за трансфер на съвременни технологии, за използване на организационни и мениджърски предимства и т.н., поради което стимулират интереса на ТНК и националният им капитал участва в тях (мажоритарно или миноритарно).

Съществено място в икономиките на развиващите се страни заемат търговските и индустриалните ТНК на високоразвитите държави (“Форд”, “Дженерал мотърс”, “Тойота”, “Филипс”, “Стандарт телефон енд кайбъл”, “Шел”, “Мобил”, “Нуртанино” “Юнилевер”и др.). Те променят традиционната икономическа структура като създават производства не типични за тези страни. Изменят и структурата на външната им търговия, в която нараства делът на преработените и на индустриалните стоки.

ТНК осъществяват преките задгранични инвестиции като основа на съвременната транснационална експанзия. Едновременно с това транснационалният трансфер е модерна форма на преките чуждестранни инвестиции. ТНК влагат капитали в развиващите се икономики за организиране на самостоятелни или съвместни производствени търговски, туристически, финансови и др. фирми. Стремежът им е да придобият собственост или контрол върху общия капитал. Определят производствената, пазарната, иновационната, финансовата и т.н. политика. Могат да управляват със собствени мениджъри като по този начин пренасят авангарден опит. Поемат целия риск или го поделят със съдружниците и присвояват цялата печалба или част от нея.

Счита се, че страните от Източна и Югоизточна Азия развиха производството си и се доближиха до високоиндустриалните страни именно благодарение на чуждите инвестиции.

 Около 21-22% от преките чуждестранни инвестиции се намират в развиващите се страни и по темпове на натрупване те изпреварват развитите. През деветдесетте години на ХХ век те нарастват около 2,5 пъти. В страните със ниски и средни доходи преките чуждестранни инвестиции (нетни) са – 185,4 млрд. $; в Латинска Америка – 90,3 млрд. $; в Източна Азия – 56 млрд. $; в силно задлъжнялите страни – 8,1 млрд. $; в страните под Сахара – 7,9 млрд. $; в Южна Азия – 3,1 млрд. $.

Много често обаче дейността на чуждия капитал се ограничава в основните и традиционни отрасли, което не спомага създаването на модерни производства, определящи тенденциите в развитието на световното стопанство. Основното съображение за преките чужди инвестиции е използването на природните и трудовите ресурси на развиващите се страни. Експлоатацията на по-евтините национални производствени фактори реализира по-голям доход, който в значителната си част се изнася извън страната и се инвестира там където възвръщаемостта е по-голяма. По този начин икономиките на развиващите се страни се дискриминират и неизгодно попадат в зависимост от чуждестранния капитал, който има значителен дял в БВП и в преразпределението му не в полза на тези страни. А многонационалните корпорации способстват за увеличаване на пропастта между бедни и богати държави, извличайки част от богатството на развиващите се.

През деветдесетте години на миналия век ясно се оформи тенденция за нарастване на международните преки инвестиции от развиващите се страни Транснационалната форма на износ на капитал от развиващите се страни нарастна. Най-големият износител на капитали е Хонгконг, наред с Южна Корея, Тайван и др. Между развиващите се страни също протича процес на движение на капитали. Впечатляващи са капиталите на страните от АСЕАН към Индонезия, Филипините и др.