Принципи на международна търговия

Като всяка икономическа дейност и регулирането на международната търговия се определя от редица принципи. Обобщеното им представяне откроява следните:

• 
  Принцип на най-облагодетелствена нация (Most favored nation). Според този принцип всяка страна трябва да предостави на другата най-благоприятните условия на търговия, при които тя търгува с други страни. Статутът на най-облагодетелствена нация поставя страната в равни условия с другите партньори, ползващи се с търговски преференции. Тя има еднакъв с тях достъп до вътрешния пазар на даващата статута страна. Когато една страна не се ползва с този статут, нейните вносни тарифи са значително по-високи.
  
• 
  Принцип на равните възможности (Principle of equal opportunities). На основата на този принцип националните и чуждестранните икономически субекти имат еднакъв статут.
  
• 
  Преференциален принцип (Principle of preference). Той налага дадена страна да предостави благоприятни условия на търговия на друга. Прилага се между развити страни и интеграционни обединения (например между ЕС и ЕАСТ) и особено интензивно между развити и развиващи се страни.
  
• 
  Принцип на отворените врати (Principle of open doors). Според него чуждестранните търговски фирми са в по-облагодетелствани условия, съпоставени с националните.
  

7.      Мита, същност и видове. Икономически ефекти от митата.

Регулирането на международната търговия става чрез използване на мита и немитнически ограничения на вноса.

СТО приема унифицирани правила за изчисляване на митническата облагаема стойност. В България тя се определя върху базата на договорената покупна цена на вносните стоки, като към нея се прибавят разходите, които се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена. Тоест базата е цена сиф. Според Закона за митниците и Правилника за неговото прилагане митническата стойност е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България. В САЩ митническата облагаема стойност се определя върху базата на цени фоб, докато в Западна Европа – върху цени сиф.

Митото (Duty) може да се дефинира като вид данък, с който се облагат стоките, обект на внос, износ и транзитно преминаващи през страната. С него се преследва да се обезкуражи търговията и да се генерират приходи в бюджета.

Митото изпълнява няколко функции:

• 
  защитна – когато неговата цел е да ограничи конкуренцията, в която влизат местните производители. Така се защитават нови производства, отрасли, които са приоритетни в развитието на страната, и т.н.;
  
• 
  фискална – чрез митото държавата получава приходи;
  
• 
  дискриминационна – когато размерът на митото е различен за различни страни;
  
• 
  санкционираща – когато митото е предназначено за нелоялен търговски партньор.
  

• 
  Адвалорно (Ad valorem duty). То се изчислява като процент от фактурната цена.
  
• 
  Специфично (Specific duty). Определя се като абсолютна сума за физическа единица от внасяната стока.
  
• 
  Съставно (комбинирано) (Compound duty). Съчетава адвалорно и специфично мито.
  

• 
  Преференциално (Preferential). Определя се едностранно или по силата на сключен договор и дава определени преференции на страната;
  
• 
  Обикновено (Ordinary). То не съдържа преференции и е по-високо от преференциалното.
  
• 
  Автономни (защитни) мита (Autonomous duties). С тях местното производство се защитава, осигуряват конкурентоспособността на местните фирми.
  
• 
  Антидъмпингово (Antidumping duty). Специално мито, налагано на дъмпинговия внос. Най-често размерът на митото е равен на печалбата, която дъмпингът носи на износителя.
  
• 
  Компенсационно мито (Compensatory duty). С него се компенсира търговски партньор за неблагоприятния ефект, който се получава от увеличаването на митата върху друг вид стоки.
  
• 
  Диференцирано мито (Differential duty). Базира се на специфичните отношения между страната вносител и страната износител.
  
• 
  Гъвкаво мито (Flexible duty). Мито, което може да бъде променяно по силата на административно решение.
  
• 
  Забранително мито (Prohibitive duty). Неговата ставка е достатъчно висока, за да спре вноса на дадена стока.
  
• 
  Защитно мито (Protective duty). Защитава местните производители от чуждестранния внос.
  
• 
  Уравнително мито (Countervailing duty). Специално мито, събирано за субсидирани стоки. Размерът му е равен на размера на субсидията.
  
• 
  Концесионално мито (Concessional duty). Ставката за определени партньори е специално занижена на реципрочна основа.
  
• 
  Обвързано мито (Bound duty). Концесионално мито, определено с договор и може да се промени само с промяна в споразумението между страните, и др.
  

От 2001г. се прие Комбинираната номенклатура и се въведе Интегрираната митническа тарифа на Република България. Тя е в сила нова двуколонна митническа тарифа по модела на Комбинираната номенклатура на ЕС. В Първата колона „Конвенционални мита” се отнася за внос на стоки, произхождащи от страни, членове на СТО или, за които България е сключила споразумение с клауза „най-облагодетелствана нация”. (са стоки, за които се прилага статут на най-облагодетелствана нация.) Във втората колона „Автономни мита” са стоки от страни, на които България предоставя митнически преференции и митата са по-ниски от конвенционалните. Стоки от държави, които не попадат в статута на най-облагодетелствана нация се облагат с двойно мито по първата колона. България прилага безмитен режим на внос на страни на основата на международни договорености и конкретни мита съобразно сключени споразумения.

Графичният модел подпомага разбирането на икономическите ефекти на митата:

8.      Немитнически ограничения в международната търговия

• 
  Вносна (импортна) квота (Import quota). Тя е количествено ограничение, лимит за вноса на дадена стока. Може да бъде изразено в стойност или физически единици. Конкретизира максималния обем, който може да се внесе в страната. Определя се от държавата чрез законодателство, изпълнителни заповеди, декларации и др. Квотите имат същия ограничителен ефект като митата, но нямат фискален ефект. Те също съдействат за повишаване на цените на стоките, но ценовата разлика остава за вносителя на стоката. Импортните квоти се прилагат, когато вносът трябва да се ограничи под равнището на възможния. Те имат за цел да защитят местното производство и да преодолеят очертаващи се дефицити в платежния баланс.
  

• 
  Доброволни експортни ограничения (Voluntary export restraints). Двустранен договор за ограничение на международната търговия. Чрез преговори, преследвайки взаимни икономически интереси, страната износител ограничава обема на изнасяните стоки. Експортната квота доброволно ограничава количествено износа на една страна за друга. Чрез нея се повишава цената на стоката във внасящата страна и приходите на чуждия вносител.
  
• 
  Експортна субсидия (Export subsidy). Средство за стимулиране от страна на правителството на местното производство и на износа на местни продукти. С това правителството преследва да подпомогне конкурентните позиции на местните фирми на международните пазари и в същото време да динамизира производството, да намали безработицата и т.н. Разликата между по-ниската износна цена и по-високата национална цена е експортната субсидия. Тя се влияе от състоянието на условията на търговия. Експортното субсидиране се осъществява чрез експортни кредити и чрез освобождаване от експортни такси. То трансферира доход от националния потребител към чуждестранния и към субсидираното производство.
  
• 
  Правителствени поръчки (покупки) (Government procurements). Те увеличават националното търсене, повишават цената на стоката и стимулират нейното производство. Обикновено се съчетава с механизми за ограничаване на по-евтината вносна стока.
  
• 
  Дъмпинг (Dumping). Продажба на стоки на чуждестранен пазар по занижена цена. Той е непостоянно подбиване на цената на международния пазар. Когато цената на различните пазари е различна, дъмпингът осъществява международна ценова дискриминация (International price discrimination). Разграничава се:
  

• 
  Други нетарифни ограничения. Ограничаването на международната търговия се постига и чрез изисквания за произход на стоката, за отговаряне на съответни санитарно-ветеринарни норми, за необходимостта стоката да съответства на технически стандарти, на екологични норми, ограничения за закупуване на валута, с която да се осъществи вноса и т.н. В международната търговска практика се използват също търговски войни и блокади, ембарго и др.
  

9.      Международни търговски институции

Целта на ГАТТ е да либерализира международната търговия със стоки чрез договорени намалявания на митата и немитническите ограничения. Да създаде открита търговска система, осъществяваща се в условията на лоялна конкуренция.

ГАТТ може да се възприеме като международен договор по отношение на международните търговски връзки, съдържащ съвкупност от правила и норми, които регулират търговските отношения между договарящите се страни и международен организационен форум, на който участващите страни обсъждат състоянието, тенденциите и преодоляването на противоречията в международната търговия. Споразумението се обслужва от Секретариат със седалище Женева.

Принципите в дейността на ГАТТ са:

• 
  многостранност на външната търговия;
  
• 
  недискриминация в международната търговия;
  
• 
  намаляване на митата и нетарифните ограничения;
  
• 
  обвързващи договорни задължения между страните членки;
  
• 
  взаимност на отстъпките и др.
  

В СТО през 2004г. членуват 148 държави и територии, а 24 държави са в процес на присъединяване. Досега са проведени 5 министерски конференции.

От май 2005г Генерален директор на СТО е Паскал Леми.

В ГАТТ България има статут на наблюдател от 1967 г. Тя е член на СТО от 1996.

- да осигурява прилагането на договорените многостранни търговски споразумения;

- да осигурява форум за провеждане на преговори за по-нататъшно либерализиране на световната търговия;

- да урежда и решава търговските противоречия между страните членки на основата на установените правила и юридически норми;

- да прави прегледи на търговската политика на страните;

- да сотрудничи с МВФ, СБ, ОИСР, Международния търговски център и др.

Дейността на СТО се осъществява от Конференция на министрите, която се свиква на всеки две години, Общ (Генерален) съвет, който е управителен орган на организацията, от комисии и комитети, които решават проблемите и споровете в организацията и Секретариат на СТО (който се състои от над 500 души от различни националности) с генерален директор. От 2002 г. бе създаден Комитет по търговските преговори, към който са институционализирани специални органи - Специална сесия на Съвета по търговия с услуги, Специална сесия на Комитета по селско стопанство, Специална сесия на Органа за уреждане на спорове, Специална сесия на Комитета за търговия и развитие и др. През 2004 г. бе създадена Група за преговори по улесняване на търговията.

Конференция на Обединените нации за търговия и развитие (United Nations Commettee on Trade and Development) (ЮНКТАД). Създадена е през 1964 г. като междуправителствена организация, главен орган на Общата асамблея на ООН в областта на търговията. Основната й цел е да влияе върху разширяването на търговията, развитието на инвестициите, технологиите и устойчивото развитие. Да подпомага развиващите се страни в процеса на глобализация и интегриране в световната икономика. Ръководен орган на ЮНКТАД е Съветът за търговия и развитие, в който участват 144 страни членки. Към него са изградени три комисии, Комисия по търговията със стоки и услуги, и със суровини; Комисия по инвестициите, технологиите и свързаните с тях финансови въпроси; Комисия по предприемачество, улесняването на бизнеса и развитието. Представители на бизнес-средите и академичните среди имат възможност да участват като т. нар. "панелисти" в сесиите на комисиите към Съвета за търговия и развитие.

В ЮНКТАД членуват 190 страни и много междуправителствени и неправителствени международни организации със статут на наблюдатели. Генерален директор е Рубенс Рикуперо.

10.  Същност и видове външнотърговски сделки

2. ВЪНШНОТЪРГОВСКИ СДЕЛКИ: СЪЩНОСТ И ВИДОВЕ

 

2.1. Същност на външонтърговските сделки

Външнотърговската сделка отразява отношения между контрагенти по повод покупко-продажбата на стока или услуга. Тя предполага стоката да се предостави от продавача (износителя) в собственост на купувача (вносителя), който поема задължението да изплати нейната стойност. Обхваща отношения на собственост, риск, плащане, транспортиране, договаряне и т.н. Конкретните условия на сделката и задълженията на контрагентите е съдържанието на външнотърговския договор (Foreign trade contract). То е свързано с количеството, качеството, опаковката, цената на стоката и услугата, плащането, предаването и приемането и др. Освен това съдържанието на външнотърговския договор включва правата и задълженията на контрагентите по придвижване на стоката и правните отношения по сделката.

Външнотърговските сделки са резултат на преговори. Международната практика предлага разнообразни форми – устно, при срещи на партньорите, писмено, чрез приетите механизми на търговска кореспонденция, виртуално, чрез средствата на информационните технологии.

 

2.2. Документи при сключване на външнотърговските сделки

Търговските преговори се съпровождат с редица документи:

• 
  Оферта (Offer) – устно или писмено предложение на продавача за сключване на сделка. Офертата може да бъде твърда или свободна. Твърдата оферта (Firm offer) обвързва оферента (Offering firm) с посочените условия и води до сключване на сделка, задължителна за двете страни. Офертата обикновено съдържа определянето на стоката, количеството, качеството, цената. Твърдата оферта се предпочита от продавача, когато пазарът е пазар на купувачите, т.е. предлагането е по-голямо от търсенето. Свободната оферта (Free offer) не ангажира оферента с условията в нея, невинаги води до сключване на сделка и не се регулира от конкретни правила. Нейната цел е привличане на внимание, поради което тя не съдържа всички условия на евентуалната сделка. Продавачът би я предпочел, когато международният пазар е пазар на продавачите, т. е. когато търсенето е по-голямо от предлагането.
  
• 
  Запитване (Enquiry) – устно или писмено желание на купувача да закупи дадена стока. То е по-кратко и акцентира върху качеството на стоката, срока на сделката. В практиката е възприето купувачът да не определя цената, а пръв я конкретизира продавачът. Запитването не обвързва купувача и то не води до сключване на сделка. Продавачът отговаря на запитването с твърда оферта.
  
• 
  Поръчка (Order) – инициатива на купувача за сключване на сделка. Тя ангажира купувача и при приемането й сделката се счита за сключена. Предпочитана форма е при дългосрочни и трайни контакти между партньорите. Поръчката конкретизира условията, определени от предварително сключения договор.
  

Изпълнението на сделката означава стоката да бъде доставена на купувача в определеното място и време. Това става чрез товарене, разтоварване, складиране, транспортиране и т. н. Тоест с всички логистични операции. В същото време изпълнението на сделката е съпроводено с предвижване на редица документи.

• 
  Сертификат за качество (Quality certificate). Документ, с който износителят гарантира, че стоката отговаря на изискванията за качество, отбелязани в договора. Издателят на сертификата (лаборатории, производителите и др.) се фиксират в договора.
  
• 
  Ветеринарен (Veterinary certifficate) и фитосанитарен (Phytosanitary certifficate) сертификат. Сертификати за качество на стоки от растителен и животински произход. Издават се от съответните държавни инспекции от страната износител и удостоверяват, че растенията и животните не са заразени и болни и са подходящи за потребление.
  
• 
  Сертификат за произход (Certificate of origin). Документ, представян на митническите власти на държавата вносител, показващ страната, от където произхожда стоката.
  
• 
  Опаковъчен лист (Packing list). Описва стоката в съответната опаковка. Съдържа данни за количество, бруто и нето тегло, адресите на страните по сделката и др. Изготвя се от износителя.
  

• 
  Коносамент (Bill of lading). Документ при морския транспорт. Издава се от превозвача и удостоверява сключен договор за морски транспорт, служи за стоково разпоредителен документ, свидетелства, че стоката е приета от превозвача.
  
• 
  Железопътна товарителница (Railway bill). Удостоверява, че е сключен договор за превоз между железницата и изпращача на стоката.
  
• 
  Международна автомобилна товарителница (International consignment note). Договор за превоз в съответствие с Конвенцията относно договора за международен превоз по шосе.
  
• 
  
  Каталог: 2010
  2010 -> Ноември, 2010 Г. Зад Кое е неизвестното число в равенството: (420 Х): 3=310 а) 55 б) 66 в) 85 г) 504 За
  2010 -> Регионален инспекторат по образованието – бургас съюз на математиците в българия – секция бургас дванадесето състезание по математика
  2010 -> Януари – 2010 тест зад Резултатът от пресмятане на израза А. В, където
  2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
  2010 -> Специалисти от отдел кнос, Дирекция „Здравен Контрол при риокоз русе, извършиха проверки в обектите за съхранение и продажба на лекарствени продукти за хуманната медицина на територията на град Русе
  2010 -> 7 клас отговори на теста
  2010 -> Конкурс за научно звание „професор" по научна специалност 05. 02. 18 „Икономика и управление" (Стопанска логистика) при унсс, обявен в дв бр. 4/ 15. 01. 2010
  2010 -> Код на училище Име на училище
  
  
  
  Изтегляне 2.28 Mb.
  
  Сподели с приятели: