Валутната система между двете световни войни

Бретън-Уудската валутна система се характеризира и със създаването на международните институции за регулиране на МВО. Това са Международният валутен фонд (МВФ) и Международната банка за реконструкция и развитие, известна като Световната банка (СБ).

• 
  Ямайска валутна система (Jamaica Monetary System), или система на управлявано плаващите (Manager floating) валутни курсове. Тя стартира през 1976 г. от конференцията в Ямайка. Паричен еталон са Специалните права за тираж (теглене) (СПТ), (Special Drawing Right), изкуствена парична единица, използвана като безналична разчетна и резервна валута. Създадена е от МВФ през 1969 г. Причините се свързват с необходимостта от ограничаване на риска при съхраняване на резервите на МВФ и намаляване на валутния риск от собствените му операции. Първоначално е имала златно покритие и е била 1/35 част от златната унция. Наричана е “книжно злато”. В Ямайската валутна система СПТ са валутна кошница (currency basket), отначало образувана от валутите на 16 страни, а от 1981 г. – от 5 страни с най-голямо участие в световната търговия на стоки и услуги за периода 1975-1979 г.: САЩ, Германия, Великобритания, Франция и Япония. След 1999 г. СПТ се определят от кошница от четири валути – Американския долар, Японска иена, Евро и Британска лира. Те са международно резервно средство в рамките на МВФ. Пропорционално на квотата на страните в капитала на фонда се разпределят между тях СПТ. Този лимит позволява на страните членки на фонда да получават кредити в конвертируема валута (до три пъти над лимита). От 2000 г. МВФ прогнозира динамиката на СПТ на основата на средните валутни курсове за предходните три месеца и я актуализира на две седмици.
  

Без да създават нова валутна система, но със сериозно изменение на отношението към Ямайската и значителна промяна в подхода към валутната политика са споразуменията между министрите на финансите и председателите на централните банки на петте най-развити страни в Плаза (Ню Йорк, 1985 г.) и Лувър (Париж, 1987 г.). Споразуменията предвиждат съгласувани интервенции на валутните пазари на участващите страни, за да се понижава курсът на долара. При това САЩ се задължават да понижат лихвените си проценти. Възприема се политика на съгласувани интервенции за поддържане на плаващите валутни курсове.

18.  Международно движение на капитали - преки задгранични инвестиции, портфейлни инвестиции. 

1. СЪЩНОСТ И ПРИЧИНИ НА МЕЖДУНАРОДНОТО ДВИЖЕНИЕ НА КАПИТАЛИ

 

1.1. Същност на международното движение на капитали

Капиталът е вторичен производствен фактор, резултат на взаимодействието между труда и природата. Съществува във финансови и материални активи и носи доход под формата на печалба, рента, лихва, дивидент. По своята същност той се движи към сфери и райони, където възвръщаемостта му е по-голяма. В този смисъл е наднационален и не признава национални граници. Доколкото обаче те съществуват, движението на капитала през тях се определя като международно, а самият капитал – като международен.

Международен капитал (International capital) е условно обособена, самостоятелна форма на капитала, изразяващ наднационално носещи доход активи. Той проявява международни икономически отношения на покупко-продажба, влагане, сливане и т.н. на национални капиталови активи, с цел по-голяма доходност, гарантирана от международните производствени, организационни, пазарни и др. предимства.

Международното движение на капитали (International capital movement) се дефинира като наднационално движение на капиталови активи за получаване на по-голяма капиталова възвръщаемост и икономически изгоди. Фактически това движение представлява износ и внос на капиталови средства. Важно е да се забележи, че при износа и вноса на капитала, той запазва собствеността си и преследва създаване на по-голяма добавена капиталова стойност, използвайки благоприятните икономически условия в другите страни. Следователно в международното движение на капитали участват субекти от най-малко две страни или субектите са местни резиденти, но сделката е по повод чужди финансови активи.

Субектите на международното движение на капитали не се различават съществено от тези в националното движение на капитала. Това са:

• 
  производствени, търговски, туристически и др. фирми;
  
• 
  банки и други финансови институции;
  
• 
  правителства;
  
• 
  · международни институции.
  

Разнообразие от причини обуславя международното капиталово движение. Основната причина, която принуждава капитала да прекрачи националните граници, е различната му възвръщаемост в отделните страни. И по-точно, това е различието в неговата пределна производителност. Тя изразява допълнителния доход, който се получава от единица допълнително вложен капитал. Една страна ще изнесе капитал в друга само когато неговата пределна производителност в страната вносител е по-голяма, което значи, че тя притежава по-ниски алтернативни разходи в сравнение със страната износител на капитала. Тук трябва да се отчетат по-ниските транспортни и търговски разходи на произведената стока. В този смисъл световната икономика съдържа алтернативи за капиталови инвестиции и международното движение на капитали ги реализира, извличайки изгоди за страните. Защото движението на капитала от страна с по-ниска пределна производителност към страна с по-висока разполага по-ефективно капиталовите ресурси в световното стопанство. Това предизвиква общ ръст на световното производство и увеличаване на доходите в двете страни. Международното движение на капитали се аргументира от различния инвестиционен риск в отделните страни. То се стимулира, когато капиталовото инвестиране в дадена страна е по-малко рисково. Инвестиционните опасности се крият в политическите, валутните, пазарните и т.н. тенденции в страната вносител. Международните капиталови потоци се мотивират от различието в националната структура на производственото търсене. Тъй като технологичното и техническото производствено равнище в отделните страни е различно, това позволява по-благоприятно и по-ефективно вложение на капитала, бил той с изпреварващи или с изоставащи технологични характеристики. Международната капиталова миграция се обуславя и от дела на капитала в производствените фактори и степента на тяхната взаимозаменяемост. Различието в националната структура на производствените фактори и вероятността капиталът рационално да бъде заместен е сериозна причина за международното капиталово движение. Причина за международно инвестиране на капиталите е и възможността да се избегне конкуренцията на стоковите пазари и търговските ограничения на страните. Международното движение на капитали се стимулира и от либерализирането на инвестиционната среда. Възможността да се използва различната доходност на международните финансови пазари е мотивиращ фактор на международното движение на капитали и т.н.

„Делойт” подрежда причините за движение на капиталите в световната икономика така:

- лесен достъп до пазара;

- нискооперативни разходи;

- източници на суровини;

- консолидиране на дейността;

- изграждане на нови продуктови линии;

- подобрена производителност на труда;

- изграждане на нови технологии;

- лесен достъп до работна сила;

- намален риск.

 

2.1. Форми на международното движение на капитали

Международното движение на капитали се осъществява в разнообразие от форми, теоретично диференцирани според различни критерии.

• 
  В зависимост от формите на съществуване на капитала международният капитал се разграничава на:
  

- финансов, съществуващ във формата на пари, дългови и дялови инструменти и др;

- невеществен, проявяващ се в невеществената форма на ноу-хау, патенти, лицензии и др.

• 
  Според субектите на международното капиталово движение международните капитали са:
  

- официални (държавни, международни), субектите на които са правителствата и международните институции.

• 
  Според собствеността международният капитал бива:
  

- кредитен, заетите за инвестиране капиталови средства.

• 
  Според срока на погасяване на заемния капитал се разграничава на:
  

- средносрочен, до пет години;

- дългосрочен, над пет години.

• 
  Според собственическите и управленски мотиви на капиталовото инвестиране е:
  

- портфейлни.

 

ПРЕКИ ЧУЖДИ ИНВЕСТИЦИИ В БЪЛГАРИЯ ПО ГОДИНИ

За периода 1992 г. - 2004 г. водещи позиции в структурата на инвеститорите по страни имат: Австрия с 16,4 % дял от общия размер ПЧИ в България, следвана от Гърция-10,2%, Холандия-9,2% и Германия –9,0%, Италия -7%. САЩ, Белгия и Люксембург, Унгария и Кипър имат по 5% дял в общия обем на чуждестранните инвестиции.

За последните 4 години инвестициите от страните на Европейския съюз/15-те/ съставляват 70% от общия размер на ПЧИ в страната, като с водещи позиции между страните членки са: Австрия – 21%, следвана от Гърция-14,5% и Холандия-10,8%.

За периода 1992 – 2004 г. чуждестранните инвестиции “на зелено” и тези за разширение са близо 7 млрд. щ.д. и имат преобладаващ дял от 68.6 % от общия обем ПЧИ за периода.

За периода 2001-2004 г. най-много са преките чуждестранни инвестиции в отраслите.

"Търговия и ремонт" (19.7%), "Преработваща промишленост" (19,1 %); Транспорт, складиране и съобщения" (17,2%),"Финансово посредничество" (15,8 % от общия размер на ПЧИ), следвани от останалите икономически отрасли. За този период най-голям относителен дял има сектора на услугите (64,2%), следван от този на индустрията (35,6%).

Преките задгранични инвестиции (Direct foreign investments) са вложения на капитали от една страна в друга за организиране на самостоятелни или съвместни производствени, търговски, туристически, финансови и др. фирми. Стремежът е да се придобие собственост или контрол върху общия капитал. По принцип те са дългосрочни. Могат да се осъществяват и в акционерна форма на капитала. Позволяват на инвеститора да определя цялостната фирмена политика (производствена, пазарна, иновационна, и т.н.). Той има възможност да управлява със собствени мениджъри, пренасяйки собствения опит. Според МВФ контрол върху цялостната дейност на задграничната фирма износителят на капитал има, ако делът му в общия капитал е 25%, но в отделните страни той е различен.

Износителят може да присвоява цялата или част от печалбата, като поема целия риск или го поделя със съдружниците. В съвременните МБО много често преките задгранични инвестиции са елемент от транснационалната корпорация (ТНК). Но абсолютизирано да се идентифицират двата процеса е неуместно, тъй като за начало на износа на преки инвестиции се считат 80-те години на ХІХ век, много преди появата на модерните днес ТНК. И въпреки това преките задгранични инвестиции са основата на съвременната транснационална експанзия, а транснационалният трансфер е тяхната модерна форма. Те са сигурното и достатъчно обстоятелство, което превръща една национална компания в транснационална.

Според притежавания дял преките инвестиции могат да се разграничат на:

- собствена фирма, при 100% дял;

- фирма с паритетно чуждо участие, при 50/50% дял;

- фирма с многостранно участие, когато различни дялове имат повече от две страни.

В България като портфейлни инвестиции се отчитат вложения в акции, когато техният размер не надвишава 10% от дяловия/акционерен капитал на дружеството, вложения в облигации, бонове, инструменти на паричния пазар или други търгуеми ценни книжа и във финансови деривативи. За преки чуждестранни инвестиции се отчитат акции над 10% и право на глас.

19.  Ефекти и регулиране на международното движение на капитали.

2.2. Ефекти на международното движение на капитали

Като всеки икономически процес международното движение на капитали е съпроводено с ефекти, които биха могли да се оценят с положителен или отрицателен знак за отделните фирми, за страните, участващи в процеса, и за световното стопанство в цяло. Анализът изисква подробност и обхватност, но в логиката на академичната краткост могат да бъдат споменати някои по-важни ефекти на международното капиталово движение.

Конкуренти за преките чуждестранни инвестиции в България са Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Словения, Хърватска и Румъния.

Конкурентните предимства на България се свързват с:

- работната сила;

-макроикономическата стабилност;

-предстоящото присъединяване към ЕС;

- нормативната среда.

Конкурентните недостатъци се отнасят до:

- инфраструктурата;

- размерът на пазара;

- размерът на пазара;

- наличие на квалифициран ръководен персонал.

В страната износител на капитал националното производство се увеличава в резултат на намаляване на пределните производствени разходи. Осигуряват се нови суровинни източници и евтина работна сила. Увеличава се обсегът на пазара при нарастване на конкурентоспособността и доходността на капитала. Фирмата износител на капитал увеличава своята доходност, използвайки производствените, пазарните и др. предимства на приемащата капитала страна. Но вътрешното производство се ограничава поради изтичането на капитала зад граница. Намалява предлагането на капитал и се увеличава предлагането на труд. Работната заплата се понижава, спестяванията, доходите, заетостта и потреблението намаляват. Влошава се състоянието на платежния баланс.

В страната вносител на капитал ефективността на националната икономика нараства. Променя се икономическото благосъстояние и жизненият стандарт. Вътрешното производство нараства на основата на допълнителните, по-производителни капиталови ресурси. Повишава се технологичното равнище. Подобрява се организацията и мениджмънта на производството и се повишава неговата конкурентоспособност. Откриват се нови работни места. Променя се конюнктурата на пазара на труда, като се търси по-квалифицирана работната сила. Работната заплата, доходите, заетостта, потреблението се увеличават. Разрастването на експортния сектор увеличава валутните постъпления, променя състоянието на платежния баланс, стабилизира се националната валута. Променя се конкурентната среда за фирмите в страната вносител, което влияе благоприятно върху тяхното дългосрочно развитие. Следователно участието на страната в международното движение на капитали я прави участник в световния икономически и социален прогрес. Но ако не сме привърженици на крайните теоретични оценки, трябва да забележим и негативите на световното капиталово движение за страната вносител. В нея могат да се изграждат ненужни за перспективното й развитие производствени мощности, с изоставащи от световните тенденции технологични равнища, с неблагоприятни екологични и здравословни ефекти и др. Чуждото производство конкурира местното и в краткосрочен план може да затрудни неговото развитие, да разори местни фирми поради тяхната ниска конкурентоспособност, но и поради привличане с по-високо заплащане на квалифицираната работна сила и т.н.