ЕЗОТЕРИЧЕН АНАЛИЗ НА АЛХИМИЧНАТА СВАТБА НА ХРИСТИЯН РОЗЕНКРОЙЦ

Този, който се задълбочи в хода на развитието на гностичната работа, ще открие, че тя може да бъде сравнена с изкачването по една стълба. Когато един такъв човек се изкачи на поредното стъпало по спираловидната стълба на кулата, ще открие, онемял от благодарност, че прозорците му предлагат все нови и нови гледки, допринасящи също и за неговото развитие.

И така, ние се намираме в началото на обясненията на опитностите на Християн Розенкройц по пътя към алхимичната сватба като зрители на този необикновен празник. Но може би мнозина от нашите читатели (и ние се надяваме много на това!) ще стигнат скоро до откритието, че те не могат да си останат само с това наблюдение. Един контакт - все едно по какъв начин - с живата действителност, за която говори Алхимичната сватба, и събуждащото въздействие, което оказва върху истински търсещия човек, никога не отслабва своето значение и не престава да пробужда в него желанието да вземе реално участие със своя живот в тази действителност.

Затова, драги читателю, ние като че ли тръгваме на пътешествие заедно с Християн Розенкройц с такова растящо желание в душата. Трябва да се подготвим за разкриването на тайните на едно извънредно важно за нас ново жизнено поле - новото жизнено поле на Мистерийната школа, Третият от трите храма, жилището, към което принадлежим вече по силата на връзката ни със съвременната Духовна школа, дори и да е още несъзнателно, защото раждането на Светлината, новораждането чрез душата, още не се е състояло.

Тогава между нас и новото жизнено поле - това ново жилище, новия Йерусалим, вече съществува със сигурност едно взаимодействие. То се осъществява чрез гностичното излъчване и чрез нашия контакт с братята и сестрите, които вече са влезли в новото състояние. При наближаващите събития това взаимодействие ще има съвсем други аспекти и последствия, защото под въздействието на мистерийните планети са започнали да действат могъщи процеси, в които са включени както отделният ученик сам за себе си, така и групата като цяло. Затова идващите скоро събития и разкрития са от голямо значение за групата и за всички, които са се подготвили напълно за тях. За онези обаче, които само наблюдават и изчакват, тези разкрития биха могли да подействат много неприятно, отчайващо и разочароващо. Защото се очаква, че при идването на младоженеца лампите, т.е. новите душевни факли на всички гости в сватбената зала, горят и са снабдени с достатъчно гориво.

Поради тези именно причини ние желаем, като подготовка за идващите събития и в памет на Йохан Валентин Андре, да поемем факлите и да говорим за Пътя, водещ към областта на гностичните мистерии, както и за последствията за всички, които вървят по него. Ние желаем да направим това въз основа на Алхимичната сватба на Християн Розенкройц. Това е едно от най-известните съчинения на класическото Братство на розенкройцерите, и ние имаме право да допълним: едно от най-оспорваните, защото мнозина са писали, полемизирали и фантазирали върху тази книга.

По отношение на нейната стойност и значение се е развихрил голям спор. Много въпроси са задавани във връзка със съдържанието й. Какво желае да каже авторът с всичко това? Хората се питаха: „Това сериозно ли е, или е шега?" Някои бяха склонни да приемат последното, преди всичко защото стана известно, че авторът Йохан Валентин Андре е написал книгата на шестнадесетгодишна възраст, но и защото съдържанието и формата й могат да им се сторят извънредно фантастични и днес биха могли да послужат за добър сценарий на някой филм. В Алхимичната сватба обаче се описват подробно, много точно и повече от ясно всички посвещения на Християн Розенкройц, и то толкова ясно, колкото въобще е възможно; тук са дадени всички обяснения, без да се пропусне и най-малката подробност.

Но кой е бил, или по-точно кой е Християн Розенкройц? Той е първообразът на истинския, първоначален Човек, на човека, който като истински християнин е освободил в себе си Христос чрез вървенето по пътя на Кръста, в силата на Розата. Пътя, по който диалектичният човек трябва да върви към освобождение - това е пътят на Петорния гносис. И това е кръстният път. Кръстът се образува от две силови линии, които се пресичат под прав ъгъл. Това означава пълна промяна, едно преобразуване на сили, едно истинско алхимично превръщане.

Розата в нас трябва да бъде свързана с нейния истински жизнен свят - с полето на безсмъртието. Розата трябва да бъде освободена чрез кръстния път на трансфигурацията. Затова ние говорим за Розенкройц (Роза и Кръст). Тази работа трябва да бъде осъществена в Христовата сила, в електромагнитната сила на Универсалния живот. Затова човекът, който наистина върви по този път и го осъществява, е един Християн Розенкройц. Ние сме розенкройцери, когато извървим този път докрай. Ние ставаме розенкройцери, когато поставим началото на Пътя. И който тръгне по този път, придобива естествено известни опитности. За такъв човек е много важно да знае дали неговите опитности и техните последици са правилни, дали те се хармонизират с Пътя, дали ден след ден неговите реакции при изкачването на степените са правилни.

Така или иначе, всеки ученик може да намери за себе си в Алхимичната сватба едно абсолютно цялостно описание на опитностите и последиците на този път. Езикът, съдържанието и строежът на книгата отговарят напълно на това намерение. Обаче онези, които не желаят и в никакво отношение нямат намерение да вървят по Пътя, въобще не ще могат да разберат нейното съдържание. Те, както винаги, имат определено мнение за всичко и ще кажат всевъзможни неща, но в никакъв случай нещо правилно.

Ако някой върви по Пътя и го изпитва по този начин, той никога не би могъл да го обясни на друг с по-големи подробности. Затова Алхимичната сватба в действителност изобщо не е написана по забулен начин, въпреки че на външните хора им се струва така. Тя е едно ясно потвърждение за онези, които сами постигат тези опитности. Сега човек би могъл да постави въпроса: Тогава има ли смисъл да се говори на хора, които нямат този опит? Нашият отговор гласи: Тази книга желае и може да бъде ключ по Пътя. Онзи, който разбира, че е получил ключ, знае също, че съществува и врата, на която този ключ става; а там, където има врата, има и къща. Тази къща е къщата на човечеството. И ние желаем да осъзнаете това. Това е къщата, за която Христос казва: „Това е къщата на моя Отец, в която има много жилища."

Алхимичната сватба описва пътя, който води до тази къща и въвежда в нея. Има три възможности за успешното разбиране на алхимичната сватба:

1. като притежател на ключ;

2. като начинаещ;

3. като опитен.

Като притежател на ключ човек знае: Съществува една къща, която го очаква; за него има едно наследство. Само да желае сериозно, той може във всеки един момент да влезе в тази къща. Следователно дори и само като носител на ключ, той вече е един богат човек, защото притежава познание, дори и то да е частично.

Като начинаещ, човек отваря вратата и вижда, че началните му предположения веднага се потвърждават. И когато види първите помещения на къщата, той ще може да узнае по-добре от всякога и да разбере без много отвлечени разсъждения как изглежда останалото. Като опитен той намира потвърждение за всичко по такъв начин, че неговите предположения и опитности биват далеч-далеч надхвърлени. Така той от опитен се превръща в притежател.

Алхимичната сватба може да бъде водач по целия този Троен път, но само за онези, които неотклонно се стремят. И така, съдържанието на книгата, както вече се спомена, е извънредно приказно. В продължение на седем ди и Християн Розенкройц ще премине през различни ритуали и изпитания и накрая ще бъде посветен в званието Рицар на Златния Камък. Седемте дни се предшестват от един пролог и един сън. По-нататък срещаме романтични описания, между другото и това за претеглянето на добродетелите на отделните кандидати. Много крале, императори и благородници не успяват да достигнат дори и до първата присъда, до първата тежест, като им налагат различни наказания и накрая биват изгонени. Учените и благородниците биват подиграни, а набожните господа и мнимите магове - изобличени като престъпници и разкрити като дилетанти имитатори на Философския камък, и накрая - изхвърлени от везната с камшици и пръчки. Други пък са самохвалковци: един чувал шумоленето на небето, друг виждал света на Платон, трети можел да брои атомите на Демокрит, а четвърти пък открил вечното движение - перпетуум-мобиле. Но на всички тях е чуждо отказването от всякакъв егоизъм, самохвалство и фантазиране и още никой от тях не е умрял за света на желанията.

Само голямата скромност и себепознание помагат на Християн Розенкройц да победи. Едва когато, стигнал до края на изпитанията си, трябва да напише името си в един малък параклис, той пише: „Най-голямото познание е, че ние нищо не знаем ".
ДЕН ПЪРВИ

Вечерта преди Великден седях до масата, след като бях разговарял, както ми е навик, с моя Творец в една смирена молитва и бях размишлявал върху великите тайни, чрез които Бащата на светлината ми бе показал в изобилие своята царственост. И тъкмо исках да си приготвя заедно с моето скъпо великденско агне в сърцето си един неподквасен, чист хляб, когато изведнъж се изви такъв ужасен вятър, та си помислих, че планината, в която бе вкопана моята къщичка, ще се разпадне. Тъй като не би ме изненадано такова нещо, идващо от страна на дявола, който ми бе причинил доста страдания, аз се въоръжих със смелост и продължих размишленията си, когато някой ме докосна по гърба - което не беше обичайно и от което аз така се уплаших, че не посмях да се обърна. Въпреки това запазих своята увереност, доколкото човешката слабост я позволява при подобни ситуации. Но когато повторно ме подръпнаха за дрехата, аз се обърнах. Пред мен стоеше една чудно красива жена, чиято небесносиня премяна бе обсипана като небето с разкошни златни звезди. В дясната си ръка тя държеше една тръба от чисто злато. На нея бе гравирано едно име, което успях да прочета, но впоследствие ми бе забранено да разкрия.

В лявата си ръка държеше голяма връзка с писма, надписани на най-различни езици, които тя, както разбрах по късно, трябвало да разнесе по всички страни на света.

Тя имаше също така големи, красиви криле, целите обсипани с очи, с които можеше да се издига и да лети във въздуха по-бързо от орел. Вероятно щях да запомня повече подробности, свързани с нея, ако тя не беше останала за толкова кратко време, а аз не бях вцепенен от страх и удивление. Тъкмо когато се бях обърнал, тя извади от връзката писма, които преглеждаше, едно малко писъмце, постави го на масата с голямо почитание и изчезна, без да каже нито дума. Като се издигаше във въздуха, тя изтръгна от красивата си тръба един толкова мощен звук, че цялата планина отекна от ехото, а аз почти четвърт час след това не бях в състояние да чувам дори собствените си думи.
Вечерта преди Великден

Разказът започва в навечерието на Великден. С това трябва да започне всеки подобен разказ. Вие знаете, че Великден е празникът на възкресението. Той се празнува около 21-ви март, когато слънцето навлиза в знака на пролетта. Поради това на този празник на възкресението може да се гледа като на чист факт на нововъзстановяване на природата. Зимата е отминала, пролетта идва и така хората честват този празник вече милиони години. Човек може да си представи това. Естествено, този празник е разкрасяван с различни религиозни афиши, защото когато се чества един празник, трябва да се благодари за това на боговете.

В наше време Великден се празнува от различните църкви с много обяснения за възкресението на Христос.Но всички тези религиозни хора мислят или за едно историческо събитие: „Преди много време Христос е възкръснал от мъртвите", или, на заден план на съзнанието,за козунаците, яйцата, вкусните ястия и т.н. Всички биват погълнати от едно природно събитие, от което никой неможе да се откъсне.

Началото на Алхимичната сватба обаче има предвид нещо съвършено различно. Всеки човек е зает непрекъснато с подготовката за един празник на възкресение. Всеки човек се подготвя за бъдещето и мечтае за него, като има предвид чисто диалектичното си бъдеще в обществото. Ние трябва да правим това, защото в края на краищата ние се намираме тук, в този свят. И тъй като се намираме в този време-пространствен свят, всеки човек трябва ежедневно да се подготвя за едно бъдеще. Вчерашното сега се превръща в днес, днешното ще се превърне след няколко часа в утре. От това не можем да избягаме. Но ако ние не притежавахме нищо друго, освен това очакване на бъдещето във време-пространствения свят, ние бихме били бедни като просяци.

Християн Розенкройц не говори за това ежедневно, диалектично възкресение; той е отправен към възкресението в новото жизнено поле, към първоначалния живот, към този един Живот, към който е насочена съвременната Духовна школа. Когато един човек притежава това желание, тогава действително всеки ден е „навечерието преди Великден". Защото който има такъв копнеж знае, че някога този ден ще дойде. Но за едно диалектично желание това не винаги може да се каже; затова има толкова много борби и спорове в този свят.

Много ученици на Духовната школа притежават успоредно с ежедневните, естествени, нормални и необходими житейски задължения също така и висшето желание да влязат в Новия живот. Затова при тях винаги цари „навечерието преди Великден".

За такива ученици това насочване в актуалното сега има един съвсем специален аспект, защото те знаят, че са призвани чрез Школата да влязат в Гностичното царство. Това Царство естествено не е Школата в нейния общ, външен аспект, а по-специално - един Храм на мистериите, Храмът или новото астрално поле на Душевното царство, един храм, който е свързан с Вътрешната школа и който е въздигнат отново чрез нея. Сега всеки ученик трябва да знае, че е призван чрез този нов Храм на мистериите.

Освен това, той трябва да знае, че това призвание ще има съвсем личен характер и по тази причина, след като е чул общия призив, ученикът ще трябва да се подготви за зова по един специфичен за него начин. И това лично подготвяне сега Християн Розенкройц нарича заедно с великденското агне приготвяне на един неподквасен, чист хляб. Ако вие вече познавате това ново, актуално желание, ако притежавате нещо от него, тогава вие знаете, че има и едно търсене - търсенето за задоволяване на това желание. От всяко желание произлиза един стремеж за задоволяване, за постигане. Всеки човек, който познава това висше, друго желание и това търсене, човекът, който винаги се намира в „навечерието на Великден", е зает постоянно, заедно със скъпото си агне, с приготвянето на един малък, неподквасен, чист хляб. Защото, ако познава нещо от това желание и съответно винаги търси да го задоволи и постигне, той изпитва при тези си старания винаги и много разочарования.

Той не успява веднага. Тези разочарования са необходими, за да се научи кое е полезно и кое - не. Така се стига до пречистване и изясняване. След много опити да направи един „неопетнен хляб", в един определен момент това изведнъж му се удава. Гностичната светлина ни докосва като ученици и се смесва с диалектичните сили. В резултат на това винаги започва един процес на кипене, на ферментация. Следователно нашата задача се състои в това да създадем заедно с Гностичната светлина една нова жизнена основа, без да предизвикаме горепосочения процес. Чрез постоянство в старанията един ден изведнъж се появява отговор на търсенето и подготовката, на всички тези последици на по-висшите стремежи; развихря се ужасяваща буря, която кара кандидата да мисли, „ че планината, на която е вкопана къщичката му, ще се разпадне от тази мощ ".

Вие добре трябва да разберете какво означава тази буря. Тук става дума за една магнитна буря. Всеки човек живее от едно магнитно поле, от една астрална сила. И бурята, за която става дума тук, се отнася до това, че ние се свързваме с едно друго магнитно поле и попадаме под неговото влияние, чиито радиации обаче са напълно противоположни на тези на обикновената природа. Естествено, това често е едно извънредно мъчително преживяване. Излъчванията на това друго магнитно поле ние приемаме със сърцето. Те се движат и текат през нас със сила, която винаги съответства на чистотата на нашата кръв, на степента на чистотата на нашите възгледи. Това не се случва само веднъж, а много пъти, както се вижда от разказа на Християн Розенкройц; то не е нещо ново за него. Затова там се казва, че той вече не се страхува. Понякога става така, че онези, които за първи път преживяват тази буря, толкова се уплашват, че убиват или потискат в себе си чистото старание и така водят един много нещастен живот.

От този момент нататък ние имаме работа с две магнитни полета. Новото влияние се нарича Virgo lucifera - Девицата, която носи светлина. Защото от това влияние, ако е станало за нас едно постоянно докосване, в Новия храм трябва да се роди Новият живот.

Но преди да се стигне дотам, трябва да се случат още много неща. Основата обаче вече е положена, възможностите са налице и затова влизането в този храм се представя като получаване на една покана, която може да бъде приета.

В известно отношение всички ученици са получили тази покана. Мнозина от вас, по силата на своето ученичество, са получили една външна покана, която също означава едно свързване. Много от вас познават силата на споменатите тук магнитни бури и могат да говорят за притежанието на една вътрешна покана. Но така или иначе, всички, които желаят да вземат участие в Новия живот, трябва за кратко време да се подготвят за тази покана. Защото времето за това е дошло!

След като обяснихме първата страница на Алхимичната сватба, може би няма да е трудно да разберем и втората. Сега ние вече знаем откъде идва преживяването, представено като буря. То е твърде различното, ново магнитно докосване, което е възможно след едно предварително пречистване чрез търсене на Храма на мистериите. Благодарение на това нашето същество става толкова възприемчиво за докосването, че ние можем да го почувстваме. Това се осъществява посредством Розата на сърцето. Тя е единственото възможно място на докосване, докато светилището на главата със своя магнитен мозък все още е изцяло настроено към нормалното диалектично магнитно поле.

Съзнателното докосване е като един зов. Той отеква в нас като тръбен звук. В много свещени писания се говори за същия този зов. Ние четем, че Божият глас се чува в буря, съпроводен от светкавици и гръмотевици или други природни сили. Това винаги е мощта на вече обясненото особено магнитно докосване, в резултат на което кандидатът има чувството за разтърсване, защото излъчванията, които вибрират през него, не са пригодени за нито един негов орган. Той ги усеща, но няма нито един орган, който може да реагира на тези радиации. Затова, при едно такова неочаквано приключение, човек не знае какво да прави и всеки, който изживява това, реагира по съвсем различен начин. Християн Розенкройц стига до едно молитвено състояние и се обръща към Братството за помощ. Това е една молитва, едно повикване и всеки истински ученик е в състояние да извърши това. И така, Християн Розенкройц взема полученото писмо в ръка. Докосването оставя следи. След това кандидатът вече не е човекът отпреди това събитие. Веднъж вече призван, човек носи, така да се каже, един печат, белег, дамга от жигосване, един знак в сърдечното си светилище, наречено огледало на сърцето (това е стернума, понятие, което означава излъчващ).

Който е белязан по този начин, е отворен за по-нататъшни докосвания чрез Новото магнитно поле. Той вече е отворен за Гносиса: Розовата пъпка се е отворила. Този, който е стигнал до това състояние, действително вече не може да се върне назад. Той е белязан от Братството, защото носи знака на Ордена на Кръвния камък¹⁸. Затова Християн Розенкройц намира върху писмото един печат, на който е впечатан кръст с надпис: „ С този знак ще победиш ". Който е запечатан с този знак на Братството, може да бъде спокоен. Защото това е знакът на Ордена, знак, от който човек не може да се откаже. Това е знак в кръвта и тялото, посредством който човек, подобно на други като него, може да бъде разпознат. Затова е ясно когато се казва, че ще победи с този знак. Защото знакът на Ордена не е външен знак, а доказателство за докосването, една основа, върху която може да се строи. Който строи на тази основа, никога няма да бъде излъган; всичко лошо и опасно бяга при вида на този знак и трепери от него. Затова той е един знак за разпознаване и същевременно знак за защита, амулет. Сега вече може би разбирате откъде идват разказите и легендите за амулети и вълшебни камъни.

Начинът, според който Християн Розенкройц получава едно такова писмо, не бива да ни се струва чужд. В Светото Писание се срещат такива описания, в които Бог, Гносисът сякаш „пишат в сърцата ни". Така апостол Павел казва във Второто послание към Коринтяни: „Вие сте едно писмо Христово", написано на „плочи от плът" - в сърцето, докато апостол Петър свидетелства за „скрития в сърцето човек". Ако някой вече е изживял докосването и следователно е получил знака на Ордена, тогава важно е той да успее да прочете писмото, да разбере смисъла на това докосване. В повечето случаи минава доста време, докато ние забележим, че сме получили това писмо. Колкото по-рано забележим това и по-скоро реагираме позитивно, толкова по-добре. Тогава ние ще успеем да избегнем доста опасности. Християн Розенкройц разбира непосредствено намерението на писмото и го пресъздава по следния начин:
Това е денят, това е денят

за онзи, който желае да иде

на кралската сватба.

Ако си за туй роден

и от Бога си избран за радост,

тогава иди на планината,

където се намират трите храма,

там чудото да видиш.
Ние се сещаме, че заглавието на книгата е: Алхимичната сватба на Християн Розенкройц. Тук става дума за един трансфигурационен процес, за възстановяването па цялото същество, за едно въздигане в първоначалното жизнено поле, една сватба с това поле чрез процеса на трансфигурация. За да може да започне с този празник, човек трябва да е облагороден и роден за това. И човек наистина се ражда, за да бъде белязан чрез знака на Ордена в гръдната кост (стернума). По този начин Пътят се освобождава и човек може да стъпи на него, да се качи на планината, на която се намират трите храма.

Орденът притежава три храма. Първият храм представлява работно място, място за служба, където се работи много прилежно. Това е Храмът на Вярата - на разбирането и себеотдаването. Вторият храм е Храмът на Надеждата - на оздравяването и превръщането. А третият храм е Храмът на Любовта - на осъществяването.

В първия храм старият човек се предава в плен на Гносиса, на оздравителните Христови сили. Във втория храм той потъва в ендуристичния живот, докато същевременно се издига Другият, безсмъртният Нов човек. В третия храм делото се осъществява и се отпразнува празникът на победата, на завръщането в Първоначалната родина.

През тези три храма, през тези три работни места трябва да премине всеки ученик. За онзи, който е приел знака на Ордена, има правото и е в състояние да започне тази велика и прекрасна работа, се напомня предупреждението:

Затова кандидатът трябва да бъде подготвен за тези логични опасности, за които бива предупреден. Никой призован от Ордена не бива форсиран. Всеки може да върви със своя собствена скорост и съвсем нормално да изпълнява задълженията си. Но едно постоянно изпълнение и насочване към целта са абсолютно необходими.