Благословението от Торонто



страница4/11
Дата26.12.2017
Размер1.86 Mb.
#37596
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

4 - Сърцесъкрушени хора

Някои, които наблюдават феномена помел буквално стотици църкви, не са впечатлени.



Евангелските Времена (септември 1994), бастион на реформиран калвинистки евангелизъм, разказва някои истории от вестниците. (Толкова много критици го правят, както изглежда липсвайки им смелостта или честността да отидат на някое събрание и да видят за себе си.)

Техен писател Геоф Томас има въпрос:


Ние трябва да попитаме какво би останало в някои съвременни събрания, ако всичките протакания на пеене, размахване на ръце, призиви за покаяние, полагане на ръце, падания, убивания в Духа, излъсканости и спонтанни говорения бяха спрени от Божия човек? Има ли поне едно сърце, от което тази заблуда е премахната? Но за мнозина мощната работа на Бог е в сърцето, осъждани, осветлявани, възстановявани и обучавани чрез Словото проповядвано със Святия дух изпратен от небето. Това е за което ние все още бдим и се молим. До това време от малко значение е за нас да бъде наречено… 'антисъживление'…

Нашето убеждение е, че никога не е имало време когато да е имало толкова много лични принадлежности на религиозно пробуждане с оскъдно очертаване на самото пробуждане.


Прав ли е той? Колко сериозни са онези, които са въвлечени в грях и разкаяние? Едно от главните безпокойства на Клифорд Хил, редактор на Пророчеството Днес беше факта, че той последователно пророкува, че съживление ще дойде само с покаяние:
Ето защо ние продължаваме да казваме чрез това служение, че Бог няма да излее Своя Свят Дух върху несвяти хора, които тичат след пътищата на света. Само когато потърсим лицето на Господа в смирение, изповядаме нашите грехове и поискаме Неговата прошка за нашия дял в отговорността за състоянието на света, тогава ще има пробив…
Той продължи да анализира някои от феномените, които е наблюдавал с известна тревога и размишлява както за добрите така и за лошите доклади, които е чувал.

Как тези, които са въвлечени ще отговорят на суровия негативизъм на Томас и на въпросите на Хил? Дали харизматичното/петдесятно крило на световната църква трепетно търси веселие, или има истинска дълбочина? Нека сега да погледнем истинското преживяване на много от въвлечените църкви и изявленията на ключови лидери, като също разсъждаваме върху духовното странстване на една църква — Съндърландския Християнски Център.


Дух на покаяние

От самото начало имаше нота на покаяние в свидетелството на много църкви и отделни личности. Queen's Road Baptist, една от първите докоснати църкви, проследи своето обновяване до личното и общо разкаяние и силното усещане на осъждението на Бог на 7-ми май на вечерното неделно събрание.

Църковния лидер Джералд Коатс отбеляза в края на лятото, че обновлението в неговата църква Пионерски Хора е било характерно повече с плач отколкото със смях. Той казал за Дневен Телеграф, че е наводнен от телефонни обаждания и за лично покаяние и оправяне на стари огорчения. Той също отбелязал, че хората говорят за убеждение за грях и страхът от Господа сред неговото паство.

Пишейки в октомврийското издание на списание Алфа, Коатс отразява:


Святата радост е свята единствено когато съответства на свят живот. Нямам предвид статично съвършенство… Бог е направил пълно снабдяване позволявайки ни да се обърнем (да се покаем), да се изповядаме, да приемем прощение и да получим целувка от Божието присъствие.

Освещението трябва да се прави със смирение, осъзнавайки,че служим на Бог, така че Неговата воля да се изпълни, а не нашата. Това също означава изповядване на нашите грехове също както и грешките ни спрямо Бог и един спрямо друг както Писанията учат. Понеже сме отделени за Бог, ние се занимаваме с извършване на обикновените задължения на живота, извървяваме 'допълнителната миля' в служение и взаимоотношения, и — по-важните — признаваме си когато сгрешим.

…Винаги когато Бог се движи чрез Своя Дух, каквито и да са изпълнените с развлечения проявления, има отразявания, придружени с остатъка от нашата активност.
За Колин Дай, главният пастор на най-голямата Британска църква, Кенсингтън Темпъл (КТ), покаянието било същността на неговата нова среща с Бог. За не го се е молила на Добрия Петък една американка, Франсис Хънтър. Той паднал, смеейки се на платформата пред очите на цялото паство и въпреки пет опита да се изправи, не успял. Той коментира, 'Ново помазание дойде върху мен и от тогава аз намерих нова свежест в духовното ми ходене, със свежо откровение за Писанието, и ново ниво на изцеление и помазание.'

Пет хилядното събрание на КТ не се потопило веднага в потока на обновлението, което по това време вече беше при вратите на различни други Лондонски църкви. Феномена свързан с 'благословението' не бил непознат за КТ, но Колин чувствал силно, че трябва да чакат. Той казва за читателите на Градски Новини 'Аз знаех, че ако Господ започне да се движи в КТ, ние ще оставим настрана времето.' Той искал да бъде сигурен, че цялата църква приема от Бог и затова планирал всички служби за септември. Той също засвидетелства, че Бог се справил с него. Той казал на събранието в неделя на 4-ти септември, че Бог го е довел до време на покаяние и го е накарал да се обърне към специфични въпроси в собствения му живот.

Тери Вирго от Нови Граници също потвърди важността от святост. Той каза за читателите на Предната Линия, 'Мнозина плачат и се разкайват за своите пътища в покаяние пред Бог, като искат да подновят своето ходене с Него и са далеч по-прилежни да живеят така, че да не нараняват Святия Дух.'

За една християнска база Norfolk това означавало признание на църковен член, че има нужда да бъде възобновен по отношение на неговото подчертано енергично шофиране, тъй като това било поради дълбок бунт в него.

Дейвид Кепбъл, служител в една църква Elim казва за списание Посока за вечерите на покаяние, които той наблюдавал по време на посещението си в Еърпорт Винярд в Торонто.
Една от вечерите един от местните хора говори за изповядване на грехове. Всички хора бяха насърчени да говорят един с друг и, в честността и откровеността, които следваха, много от тях изповядваха всякакви видове грехове, такива като прелюбодейство, хомосексуализъм и пристрастяване към порнография. Последва време на дълбоко чистене и около половината присъстващи завършиха лежейки по гръб на пода, някои за два или три часа.
Епископ Дейвид Пичес от St Andrew's Chorleywood каза за слушателите на Фокус '94, че покаянието е важно, но сърцето, което го преживява е било в любов или в съюз с Христос:
В Матей 7:19-20 Исус казва, 'Всяко дърво, което не дава добри плодове се отсича и се хвърля в огъня. И тъй от плодовете им ще ги познаете.' Не се казва 'чрез тяхното проявление,' но 'чрез плодовете им' ще ги познаете.

Йоан Кръстител се обърна към фарисеите и им каза: 'Принасяйте плодове съответни на покаяние.' Този елемент на покаяние е много важно нещо. Покаянието не винаги е само отвръщане от прелюбодеяние и убийство и някои от тези много ужасни грехове. Покаянието е да поставиш нещата в ред — връщане към правилно взаимоотношение с Бог. То е промяна на отношението и ума, и ние виждаме много от това в Свети Андрей.

Аз мисля, че когато тези освежителни движения излязат в света и видим много от светските хора да идват при Христос, ние ще видим много повече покаяние. Някои хора казват, че когато всеки започне да се покайва, тогава ще видим съживление. Аз вярвам, че когато хора започнат да се съживяват, ще видим някакво покаяние.

Ние не трябва да се стремим сериозно към очевидно странните и често забавни проявления. Нито пък трябва да се мъчим да произвеждаме плодовете. Клонката в края на краищата не гледа какви плодове ще се произведат. Клонката е предназначена да се фокусира на единство с Христос — това е където пребъдването се свързва с помазанието. Жизненоважното нещо е, че ти и аз пребъдваме.


Загубването на това взаимоотношение може да ни лиши от нашата състрадателност. Брендън Мънро, Петдесятен пастор от северен Лондон говорейки за свое преживяване през пролетта и лятото на 1994, свидетелства колко дълбоко Бог е претърсил него и отношенията му.
Но моето лично ходене с Исус беше чудесно подмладено. Това е като че ли първата ми любов се беше върнала, и страстта да познавам Исус повече и повече гори дълбоко вътре в мен. Аз пролях безброй сълзи през последните няколко месеца докато Святия Дух нежно ме водеше в покаяние. Имаше сълзи защото не бях Го търсил толкова силно в миналото; защото бях загубил първата си любов; и много сълзи на радост когато свежи вълни на Неговата любов избухваха върху моя живот. Изведнъж осъзнах своята ирония, Петдесятен служител, присъстващ на Англиканско молитвено събрание за да приеме свежо докосване от Святия Дух! Това изискваше покаяние от духовна гордост. На друго събрание с Англикански лидери, от които бях толкова горещо поканен, аз бях зашеметен от силата на хвалението и поклонението. Пеене в Духа и чудесни пророчески думи следваха благословеното поклонение. Тогава открих себе си да се покайвам за едно горделиво отношение — кой бях аз да мисля, че ние петдесятните имаме всичко това?

Тогава имаше осъзнаване на това колко често стоях далеч, критикувайки и анализирайки всяко движение на Бог, и никога не влизайки в него. Несъмнено, винаги има някои неща малко несръчни когато Бог се движи мощно; различните хора реагират по различни начини и, да, понякога малко от плътта се промъква. Но аз бях позволил на 'малките лисици' да 'ограбят лозата,' и често пропусках сърцето на това, което Бог правеше. Така че това беше друга област за покаяние. Аз се чувствах все едно че Господ беше направил голямо чистене вътре в мен, и това чувство беше добро.


Кери Джоунс, пишейки във Възстановяване на Истината (лятото на 1994) беше напълно ясен, че Бог желае свят живот като резултат от това прясно изливане:
Господ препочертава, че Неговото слово е за да му се покоряваме. Чрез подчинение ние откриваме, че Неговите пътища са приятни и пътеките Му мирни. Под водителството на Святия Дух да се ходи в пътищата на Господа не е трудно. Неговите заповеди не са тежки. Нека да размишляваме ден и нощ върху Словото Му и така ще намерим успех.

Поддържайте отношение на покаяние. По време на тези дни на освежаване, покаянието изплува отново като основа на християнския живот и преживяване. Грешни отношения, шаблонни размишления, наранявания и вътрешни състояния на сърцето са отстранени чрез незабавна операция от Духа.

Покаянието не е ограничено до началото на нашето ходене с Исус.То се показва отново и отново докато продължаваме да ходим с Господа. Днес, покаянието се оказва да бъде за мнозина вратата към изцелителния процес, произвеждайки качествен живот без никаква скръб.
Съндърландската история

Бог е работил с църкви и личности по много и различни начини. Историята на Съндъраландския Християнски Център е може би характерна за мнозина, въпреки че аз вярвам, че тя има много единствени по рода си особености. Църквата е една църква от Асамблея на Бога, основана в Съндърланд от Бетшан Табернакъл в Нюкастъл. Църквата нараснала бързо и членовете й намерили за добре да издигнат ново здание в сърцето на голям областен град. Някои продали къщите си и вкарали парите на лихва, използвайки прихода за да снабдят парите, които биха убедили банката да им даде на заем остатъка.

Църквата, можела да побира 800 души, и била обградена от ограда висока 10 стъпки за да възпре вандалските атаки, и след няколко атаки всички прозорци сега са направени от устойчиви тухли и непроницаемо за куршум стъкло.

Църквата нараснала на 400 члена през 1994 под водителството на Кен и Луис Гот. Кен влязъл в служението на тридесетата си годишнина, след успешна ранна кариера на експерт по отпечатъци. Луис е дъщерята на Херберт Харисън, който бил за 38 години служителят на Църквата Бетшан в Нюкастъл. Той присъствал на служението на петдесятния пионер Смит Уигълзуърд когато било в своя връх.

Кен и Луис особено усещали наследството на Святия Дух в Съндърланд. Британското петдесятно движение проследява някои от своите корени до съживлението през 1907 в Съндърланд под служението на Т. Б. Барат и Александър Боди.

Нещата изглеждали добри за църквата. Кен чувствал, че има добър тим около себе си, планираното църковно здание било напреднало около октомври. През юли той получил телефонно обаждане от Уес Ричардс, пастор в Slough. Уес го попитал дали е забелязал какво се е случило в Холи Тринити Брамптън (ХТБ). Уес казал, че чувства, че Кен трябва да присъства на лидерско събрание в ХТБ на следващия ден.

Кен, със своята 39 годишна петдесятна традиция, седял и слушал докато епископ Дейвид Пичес съветвал лидерите как да се справят с това ново изливане на Духа. Редица от петдесятни отзад не били преживяли това ново 'благословение.' Те седяли и наблюдавали, малко объркани, но чувствайки, че Бог бил на това място. Един от тях казал, 'Ние трябва да отидем отпред и да смирим себе си като петдесятни и да позволим на Англиканския епископ да се моли за нас.'

Пичес се помолил 'със скромна не-петдесятна молитва' и казал, 'Святи Душе, тези хора се нуждаят от Теб, те Те желаят, ела сега и ги благослови.' Веднага 'петима от нас бяхме на пода, смеейки се проглушително. Това беше първия път когато това ми се случи — това продължи около 90 минути.'

Пичес също се молил за тях индивидуално. Те напуснали събранието променени. Кен отразява, 'Това беше като чели товара и натиска от това досадно, рутинно, като коловоз преживяване, в което бяхме беше вдигнат.'

Следващата неделя вечер стотици хора се събрали в горната стая на църквата и много били докоснати от 'свята радост' след като Кен споделил от словото. 'Имаше смеещи се хора тази вечер, които се нуждаеха да се смеят.'

Моделът от неделя вечер на 'търсещи' събрания бил установен. Тогава Херберт Харисън предложил, че Кен и Луис трябва да посетят Торонто. Кен също бил почувствал това, но бил неохотен да използва общия църковен фонд.

Херберт казал на събранието за своето убеждение, че Кен и Луис трябва да заминат и почувствал, че те споделят неговото мнение. Събранието вече давало около 3,000 лири седмично, но тази сутрин събрали второ дарение, в което били дадени още 3,500 лири, позволявайки на Кен и Луис и на младежкия лидер да отидат до Торонто и да благословят различни други хора докато са там.

През първата вечер в Торонто (6-ти август) двойката получила молитва. Те и Джон Арнот имали взаимен приятел и Джон имал желание да се срещне с тях в случай, че те нямат възможността в неделя. Преди да тръгнат за събранието той се молил за тях в коридора на църквата...Луис била победена от смях. Кен имал видение за огньове на съживление по цяла Северна Англия.

На следващия ден на сутрешната служба Кен казал на събранието: 'Точно както Александър Боди пътувал до Уелс за да види съживлението и да го занесе обратно в Съндърланд, аз съм в Торонто за да вкуся съживлението и да се освежа и да го взема обратно с мен.'

Джон Арнот и един лидер от Винярд се молили за Кен и Луис отново и те и двамата паднали на земята. Луис свидетелствала за голямо физическо изцеление тази сутрин. Следобедът те получили значително пророчество относно прибирането на жетвата. Част от пророчеството е свързано със сън, който Луис е имала 8 години преди това. Имало проливане на много сълзи този следобед.

При тяхното завръщане в Съндърланд Кен станал да проповядва. Той и Луис се уговорили в самолета, че няма да говорят за физическите феномени, така че да избегнат всяка възможност да 'внушат' каквото и да било на църквата. 'Аз не исках подражание, исках официално посещение.'

Кен се борел да остане прав докато проповядвал през първата сутрин когато се върнал, но когато се молил за хората той видял много от същите феномени, на които бил очевидец в Канада. 'Знаех, че това може да е само Бог.'

Църквата се събирала всяка вечер през следващата седмица с повече от 150 човека присъстващи всяка вечер. Кен очаквал, че те могат да правят това за две седмици преди неговата църква да бъде 'напоена.' Те не рекламирали събранията, но скоро посетители започнали да се тълпят и достигнали до над 400 души — дори 600 на някои вечерите. Хора пътували от радиус 70 мили.

Църквата се събирала всяка вечер до края на октомври, с почивка в понеделник. През ноември те предприемат четири вечерни седмични и месечни събрания. Те нямат 'нито един голям проповедник — хората идват заради Исус.'

'Важно е, че носейки в ума си Божието благословение за нас като "освежителен център," ние държахме нашето видение за местния християнски живот,' отразява Кен. 'Ние трябваше, след нашите начални интензивни 12 седмици, да се стегнем, така че имаше място за местния християнски живот да продължи.'

Те също решили да направят ясно това, че ще има специално наблягане на изучаването на Библията в продължаващите вечерни събрания в четвъртък.

Като напредвали събранията през септември огромни тълпи присъствали на вечерните събрания следвани от специални женски събрания през деня. Един от говорителите бил Карол Карнаки, бивш наркоман и окултист. Кен съобщава: 'Това беше почти като че ли Бог говореше в сърцето ми и казваше "Колко като Карол Карнаки са там вън?" "Стотици?" предположих аз. "Хиляди," ми се стори да казва Бог. "Аз те освежавам, наслаждавай се на това, но то е с цел." Аз призовах хората да се съгласят с мен, че когато Бог ни упълномощава ние ще трябва да отидем в света, осъзнавайки, че Бог освежава църквата заради света. Ние ще трябва да отидем в света с любов и милост, а не просто с евангелизаторски програми, за да видим много членове.'

Кен, говори с мен през септември, рисувайки обширно с четката точно това, което Бог прави. Луис, неговата съпруга и съработник, ми разказа за живите истории как Бог докосваше личният живот на хората.

Скоро след като Кен се беше върнал от Холи Тринити Брамптън, те имаха лидерско събрание. 'Ние Ние седяхме, и един след друг различни хора излизаха на микрофона. Една дама каза, "Аз знам впечатлението, което всички вие имате за мен, че всичко е наред. Това е само външно прикритие на моята несигурност. Аз знам, че изглеждам дейна, но това скрива истината, че чувствам, че в моето християнско ходене аз никога наистина не съм се чувствала, че съм победител. Бог ми показа сърцето ми и аз изповядвам това пред вас."

'Тогава един мъж от лидерите стана. "Аз се нуждая от молитвен живот. Бог ме осъди, че аз дори не се моля. Вие ще ми простите ли?" '

Предишната неделя сутрин Бог се движи напомняйки, че не е дал Святия Си Дух така че църквата да има репутация за сила, но за да могат хората да се обичат един друг. Около 95% от хората дойдоха отпред, мнозина плачеха като молеха Господа да ги направи хора с правилни мотиви и със сърца, които да не жадуват за сила или любими преживявания.

Кен проповядвал другаде тази сутрин. Луис била учудена от следното развитие. 'Един мъж започнал да вика "Исусе, имай милост към мен." Някои започнали да вият и да плачат много силно, а някои били хванати от смях. Някои паднали — никой не ги бил докосвал.' Луис не била напълно облекчена. Тя никога не била преживявала сутрин като тази. Върнала се в къщи и се доверила на един приятел, 'не можех да контролирам това.'

'Ти не можеш да контролираш Бог,' поправил я нейният приятел.' Позволи на Бог да бъде Бог.

Луис продължава: 'Когато Бог продължи да ни докосва, Той работеше в нашите сърца. Точно както когато златото е рафинирано, отпадъците се издигат на повърхността, така ние сме видяли вътрешна промяна в хората.'

Един мъж от Бредрен стоял отзад в църквата, предпазлив относно всичко, което ставало. Когато църквата пеела 'Колко велики са Твоите дела' той почувствал Бог да казва, 'Аз ще ти покажа колко Съм велик.' Той паднал на пода и не можел да стане. Той никога не е имал видение в своя живот, но видял с очите на ума си мъгла да покрива цялата църква и една огромна фигура наклонена на върха на църквата. Бог му казал, че Той се занимавал с гордостта на неговото сърце и с духовната гордост. Той почти се довлачил отпред, плачейки. Изповядал факта, че контролирал своята църква и дал обет да позволи на Бог да притежава църквата отново. Различни други служители дошли напред и направили подобни признания.

На едно друго събрание един доктор проповядвал за духовно зрение. Мнозина, казал той, виждат добре с окото на разбирането, но окото на сърцето има 'мързеливи' мускули. Вероятно, продължил той, Бог прави неща, които ние не разбираме напълно, покривайки 'разбиращото око,' за да ни накара да използваме окото на сърцето и да го възстановим с пълна сила.

Един пастор посетил църквата, който вече бил признал собствената си нужда от прясно докосване от Бог, пропълзял плачейки до амвона. Той казал на 550-те човека, 'Аз нямах такова сърце и се нуждаех от него.' Различни други пастори дошли напред и молели Бог да им даде ново сърце за Него.

Кен и Луис получили телефонно обаждане от друг църковен лидер, чиято младежка група присъствала на събрания на Съндърландския Християнски Център. Той бил много обезпокоен за младите хора за известно време поради тяхното отношение и поведение. Той самия не бил изцяло уверен какво да мисли за настоящото 'време на освежаване,' но младите хора се върнали променени — хвърляйки се в поклонението, не се спотайвали повече на задния ред. Промяната била толкова драматична, че те трябвало да имат старейшинско събрание за да обсъдят как църквата може да се отзове позитивно. Църквата започнала три извънредни събрания.

Друг пастор, петдесятен, предпазлив относно всичко, което става, присъствал на пасторско събрание по средата на седмицата. Той паднал долу и усетил Бог да му казва, че не обича църквата си, и че Бог иска искрено да ги обича и да им предаде себе си. Той отишъл в своята църква следващата неделя и докато обслужвал причастие той и различни други хора паднали под силата на Бог. Плодът от това бил, че различни взаимоотношения били подредени правилно тази сутрин.

Сюзет Хатън, личен приятел на семейство Гот, която работи с Райнхард Бонке, водеща ходатайството преди неговите походи, посетила Еърпорт Винярд и Съндърландския Християнски Център. 'В Торонто Бог се занима с моята гордост, в Съндърланд Бог разчупи сърцето ми. Сърцата на хората започнаха да се променят. Аз усещах по-силно Божието присъствие предната вечер в събранието отколкото проявленията, които обхванаха мястото. Намерих поклонението и фокуса върху Исус много силни тук.'

Едно семейство било напълно променено. Съпругът бил депресиран и обмислял самоубийство, съпругата смятала да го напусне, поради мизерията, която причинил на нея и на децата. Той бил докоснат от Бог и отслабнал физически в продължение на дни. 'Той осъзнал, че посред страха от отхвърляне от семейството, той пръв е отхвърлил тях и ги е бичувал. Бог се справил с него. Цялото семейство казва, че той е като нов човек и има нова радост в живота му. Той е известен и мнозина са го забелязали.'

Една дама, която винаги била обичана от своето семейство, но получила малко привързаност, видяла докато била на пода невписан знак. Тя попитала Бог какво означава това и усетила Той да й казва, 'Това е входа на твоето сърце.'

Всички тези прозрения и истории са може би само предвкусване. Джон Уимбър в едно лидерско писмо казал, 'Хората ме питат каква мисля, че ще бъде следващата стъпка. Аз казвам, че в определен момент ние трябва да дадем призив за пълно покаяние подкрепено от дълбоко и искрено разкаяние. Променени животи и плода на истинското покаяние ще бъдат резултата.'





Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница