Част ІІ: Системата срещу гражданите
Изтегляне 1.68 Mb.
|
(…) Р. Узунова: … избирате мястото, където можете да се съберете, да проведете своите сбирки? Л.Собаджиев: Ами зависи как трябва да се гледа на това. Салон не може да се намери, салон частен не съществува в нашата страна. Ние се събираме на частни места. Но пък и това налага да спазваме някои предохранителни мерки - не от съображение за лична сигурност, а от съображение за успешно провеждане на събранието. Имаме горчив опит от миналата година … Р. Узунова: Бихте ли го повторили? Л. Собаджиев: Бяхме изненадани на 25и декември миналата година, след Учредителното събрание, от специални части на милицията, обучени за борба с… за потушаване на демонстрации, за борба с… някакви си там, както те си ги знаят и ги наричат подривни елементи. Бяхме арестувани по много варварски начин: с белезници на ръцете, с юмруци в хълбоците, в кръста и т. н. Та имаме горчив опит. Това исках да ви кажа - и взимаме предохранителни мерки. Събираме се изключително на частни терени. Не искаме от никого разрешение да се събираме, и от никого не искаме терен - салон, каквото и да било там - зала и пр. Р. Узунова: А какви въпроси разглеждате на вашите събрания? Л. Собаджиев: Разглеждаме най-различни въпроси. Някои от тях сега ще се въздържа да ви съобщя. Но, общо взето, най-важното, с което се занимаваме, това е да се намери начин бързо, ефикасно и на много широка основа да се разпространят нашите идеи, нашите разбирания и да подготвим почвата за свикване на Национален конгрес на всички симпатизанти на идеята за гражданска инициатива. Р. Узунова: А други пречки от страна на властите срещате ли - освен това, което ми разказахте, Любомир Собаджиев? Л. Собаджиев: Какво да ви кажа? Аз като личност, като индивид, като отделен човек мога да кажа, че кой знае какви пречки не срещам. Властта възприема една много странна тактика. Тя, например, не е (…) Общо взето, като личности, като представители, като хора, които изповядват една или друга идея, ни толерира. Но не желае да допусне организирана проява – поне от такъв характер като частни събирания, на които да се появи някакво разискване. В това се изразява отношението на властта. Мога да кажа, че общо взето, погледнато в ретроспектива, от миналата година всички събрания на всички неформални организации в нашата страна са били провалени. И са били провалени единствено по невнимание и неспазване на елементарни правила за сигурност от дейците на тези движения. Р. Узунова: Пропуснах да ви попитам, Любомир Собаджиев, правили ли сте опити да регистрирате вашата Група? Л. Собаджиев: Формално погледнато - не. Ние подготвихме всички наши документи, включително и молба за регистрация. В момента, в който гласувахме тези документи и ги одобрихме, бяхме заловени и те ни бяха иззети. Екземпляри останаха у нас. Ние можехме още на другия ден да подадем молба за регистрация. Но виждате ли, възникна един много интересен въпрос: Кой може да регистрира гласа на съвестта?! Кой може да регистрира будното гражданско чувство?! Един районен съд ли? Във никакъв случай, това са въпроси на гражданската съвест на всеки гражданин на нашата страна. Ние сами пред себе си се регистрираме и гарантираме своята гражданска доблест, своето честно отношение към проблемите на нашия народ именно с дейността си. Ние сме легални просто по силата на законите на нашата страна, на нашата Конституция. Ние сме граждани. Имаме право на глас, имаме право на изразяване на мнения, на вземане на отношения, становища. Ние се отказваме съзнателно от нашия път на регистрацията. Една регистрация не значи легализация на едно неформално движение. Една регистрация, юридически погледнато, значи само признаване статут на юридическо лице - някаква си фирма, или група, или организация, която има намерение да се занимава не само с идеални цели… Разбрахте ли ме добре? (…) (Л. Собаджиев, работник от Русе, два пъти политзатворник, говорител на Групата за гражданска инициатива, 26.07.1989 г., ролка № 380) 7. Демократична лига за защита правата на човека в България Устав на Демократичната лига за правата на човека Румяна Узунова: Говорете… Женски глас: Искам чрез ваш`то радио да запозная със съдържанието на /…/ Демократичната лига за правата /…/ Р. Узунова: По-бавно, моля ви, по-бавно. И по-високо, нищо не се записва... Женски глас: Много се притеснявам... Р. Узунова: Добре, иначе няма смисъл, няма да се… Женски глас: Добре, само точките ще ви кажа... Румяна Узунова: Добре… Женски глас: Първа точка: Признаването на Демократичната лига пред Народното събрание, Второ: Признаването като малцинство в България, даване на съответния статус, съответната Конституция; Трето: /…/ Чувате ли ме? Изцяло премахване на дискриминацията; Четвърто: Възстановяване на унищожените произведения на турската култура; Пето: Воденето на обучението в училищата на роден език и свобода на вероизповеданията; Шесто: Ново преобразяване(?)… (преброяване) на населението и официално обявяване на броя на гражданите от турски произход; Седмо: Независимост на Комитета за правата на човека към Народното събрание и създаване на малцинствен отдел към него; Осмо: Създаване на независими политически, културни, професионални, религиозни и други защитни органи; Девето: Издаване на литература на турски език; /…/ организиране на съответни радио-телевизионни предавания; … Румяна Узунова: Нататък?… Женски глас: /.../ и осигуряване на условия за развитие на целостта на културата; Десето: свобода на мисълта, уважение на честта и достойнството и честта на всеки човек; Единайсто: безусловно освобождаване на всеки пострадал през периода на така наречения „Възродителен процес”; Дванайсто: пълна реабилитация на пострадалите… Не мога… Р.Узунова: Да… Какво е дванайсто? Женски глас: Те са 22 точки… 22 точки са… Р. Узунова: А, добре… Женски глас: И тринайсто ще го кажем: осигуряване правото на предимствено изселване на всички пострадали и даване възможност за събиране на разделени семейства, свобода за изселване на желаещите. Р. Узунова: Нямате ли възможност да ми дадете някакъв телефон? И аз да се обадя на него? Женски глас: Моят телефон… Ама няма ли да ми направят нещо? Р. Узунова: Е ми не знам… Женски глас: (диктува телефонен номер в Сливен) Р. Узунова: Къде е то? Женки глас: Сливен. Р. Узунова: Ами аз може, да речем, по-късно да се обадя?!… След седем? Женски глас: Не тази вечер! Р.Узунова: Утре сутринта? Женски глас: Не, в петък вечерта, след 7 часа. Р.Узунова: (повтаря телефона), добре, ще се обадя. Женски глас: Добре… Какво ще кажете, … кой е дал телефона? Р.Узунова: Румяна ще кажа Женски глас: Не, не… Р. Узунова: Кого да търся?. Женски глас: И какво ще кажа, кой е дал телефона? Се едно, че брат ми дал… моят брат е Сабри /.../(?) Искендеров. Р. Узунова: Сабри, да, да. Женски глас: Той е член на това… Р.Узунова: Да, да. Да се обадя в петък вечерта …добре… понеже... (вероятно 7.03.1989 г., ролка № 38) Изявление на Али Хюсеинов А. Манолова: Ало? Да направим един опит дали ще се записва добре и след това можете да направите изявление. Али Хюсеинов: Казвам се Али Мустафов Хюсеинов. Член съм на Демократичната лига за защита правата на човека в България. Поради обективни причини, известни на цялото човечество, от страна на Ръководството съм натоварен със задачата да съобщя на света за състоянието на Демократичната лига. Първо, въпреки заплахите от страна на МВР, с всеки изминат ден членовете на Демократичната лига се увеличават. И няма да е прибързано да съобщя, че в близко време можем да надминем стотици хиляди. Второ: За улеснение на гражданите от турски произход, за циганите-мюсюлмани, за помаците, Ръководството съобщава, че са открити филиали, разхвърляни по области и общини: а/ Бургаска област – в гр.Сливен и в с.Ябланово; б/ Варненска област – в гр. Шумен, тел.(номер) – Ахмед Османов; в/ Разградска област – с. Недоклан(?) Разградска община – Али М. Хюсеинов; г/ гр. Силистра, (адрес) – Хайредин Алиев; д/ Хасковска обл. – в с. Клокотница – името му не зная. За другите филиали или местни клонове ще съобщим допълнително. Ръководството на Демократичната лига за защита правата на човека съобщава, че към Дружеството е избран Съветник по правни въпроси, юристът Наазъм Салиев от Силистра, бивш интерниран в гр. Роман, Врачанско. Накрая, искам да прочета и едно Изявление на секретаря на Демократичната лига за защита правата на човека в България, Сабри Искендеров (5.04.1989 г., ролка № 316) Откъс от интервю с Мустафа Юмеров Румяна Узунова: Питам Ви, питам Ви, защото и други ръководители на правозащитни организации са били прокудени от България на 9 май. Някак си изглежда като акция, защото паспортите им са били от 8 май. Мустафа Юмеров: Да, и моят паспорт е от 8-ми май. Естествено, в момента цялото, временното ръководство на Демократичната лига се намира в изгнание действително. Предстоеше ни І-ви конгрес на 13 май. За да предотвратят провеждането на Конгреса, и за да обезглавят организацията, и за да нанесат удар на нашата борба, те пристъпиха към изгонване от страната на ръководното тяло на Лигата. (М. Юмеров, председател на Демократичната лига. 29.05.1989 г., ролка № 133) 8. Дружество за подкрепа „Виена `89” Интервюта на Авни Велиев Авни Велиев: Моето намерение е да ви съобщя, че след като излязох от затвора и още на 30 януари… Р. Узунова: Тази година? Авни Велиев: Да, още на 30 януари тази година създадох организация, която е Дружество за подкрепа на „Виена `89”. Защото на 19 януари съобщенията, които идваха от Виена ни окуражиха, че въпреки положението, в което се намираме, все пак ние трябва да се надяваме на някакво по-добро бъдеще. Защото България като страна също подписа тези споразумения, тези договорености във Виена. Разбира се, от 30 януари до сега нашата организация вече доста се стабилизира, но… Р. Узунова: Към днешна дата колко члена наброява? Авни Велиев: Членовете?... Не е ли по-добре да премълчим, защото започва страшно преследване впоследствие, след като се изкажат някои членове… Аз не се страхувам от лично преследване, но в края на краищата, като съм избран за председател на Дружеството, съм длъжен да се съобразявам и с хората, с които ще работя. Не мислете, че сме в рамките на десетки или стотици. Затова, ако се отдаде случаи, мога друг път да ви кажа и точния брой, и мен не ме е страх нито от бройката, нито от имената на хората, които ще издам, но не е хубаво за организацията… Р. Узунова: Да, разбира се, както вие решите… Авни Велиев: Затова решавам да премълча, но ако трябва да докажа истинността на нещата - аз съм готов. Имаме програма, имаме устав, не зная дали ще можете да записвате всичко това… Р. Узунова: Да, да, продиктувайте ги… Авни Велиев: За това всичко това ще ви предам някой друг път, но сега имам една молба към вас… Бих желал да изпратя едно устно писмо до президента на Франция Франсоа Митеран. Защото на 30 май се открива Съвещанието, Конференцията по правата на човека в Париж и мисля, че е належащо да се направи всичко възможно да се чуе и нашето становище по въпроса за наличието на турското малцинство в НРБ и в края на краищата за условията, при които са принудени да живеят тези хора в настоящия момент… Не зная дали ще можете да предадете това устно писмо, тази устна молба… Р. Узунова: Ако е във вас писмото, прочетете го. Авни Велиев: Аз днеска се посъветвах с хората от организацията, мислехме да ви натоварим, да ви упълномощим да предадете това писмо Р. Узунова: Ако го имате на разположение, прочетете го… Авни Велиев: „Г-н Президент, предполагаме, че светът вече достатъчно добре е информиран за съдбата на турското малцинство в Народна република България, което бе насилствено асимилирано през `84а – `85а година. Лъжите, измислиците и клеветите на средствата за масова информация и на органите на властта в НРБ безочливо продължават своята кампания за отричане на нашия етнически корен. Правителството, което приведе в действие държавната машина, за да бъдат погазени последните ни права и свободи, днес твърди безсрамно, че нашите имена били сменени по наше собствено желание и по наша лична молба. По районите, където живее компактно турско население, продължава от `85а година насам извънредното военно положение и строгия контрол над нашето ежедневие. Няма ден, в който милицията и органите на властта да не са наказали някой член на нашата общност - било с парична глоба, било с жестоко малтретиране и с принудителното изселване в други области на страната, забрана на труд, поставяне под домашен арест, изпращане в лагер или затвор. Въпреки всичко нашето турско малцинство продължава своята мълчалива съпротива и мирна борба за запазването на своя етнически корен, национални традиции и религиозни вярвания, продължава своята упорита съпротива за своите човешки права и свободи.”(…) (вероятно април 1989 г., ролка № 130) Р. Узунова: Включих машината, говорете. Авни Велиев: Аз съм Авни Алиев Велиев – председател на Дружеството за подкрепа на Виена `89. Довчера бях председател на това Дружество. От днеска председател на Дружеството е някой друг, който оттук нататък ще се представя не със собственото си име, а с името Йозгюр Батмар(?). Това означава: цялото Дружество вече е принудено да работи в дълбока нелегалност и името ще представлява Символът на това Дружество. Защото срещу нас започнаха преследване, репресия; хората по нашия край вече не могат да излизат по улиците. Всички са преследвани. Не зная, нямам думи как да сравнявам, защото не искам да се връщам дълбоко в средновековието, нито пък в онези закони, известни като „закони на джунглата”. (…) Р.Узунова: Вие имате ли Програма на Вашето независимо обединение? А.Велиев: Програмата? Не Ви ли я предадоха? Р.Узунова: Не. Изпратили ли сте я на компетентните лица? А.Велиев: А, ние имахме намерение да я изпращаме тая Програма, въпреки че знаем, че никога няма да бъдем регистрирани. Но те избързаха и ни ликвидираха, както виждате, в самото начало. Въпреки всичко, нашият брой расте – ние вече се броим с хилядите. Каквото и да кажат, няма да стане на тяхното. Правото е на наша страна. Мислим, че справедливостта, рано или късно, ще възтържествува. Р.Узунова: Да, благодаря Ви много. А.Велиев: Дочуване, госпожо Узунова, пак ще Ви потърся. (Авни Велиев е от с. Зорница, Кърджалийско, завършил Шуменския университет, два пъти политически затворник, инициатор и председател на Дружеството за подкрепа Виена`89, 25.05.1989 г., ролка № 311) 9. „Партия на зелената маса” Писмо, чете Димитър Томов (…) Румяна Узунова: Съжалявам, че в такъв момент ще искам повече информация от Вас, но понеже нямаме… Бихте ли ни казали нещо и за тази Партия на зелените маси? Д. Томов: Тука имам едно писмо, подписано от председателя Стефан Чолаков, от гр. Враца и секретар Румен Цанков, от гр. Лом… То започва така: “Приятно прекарване…” Писмото е написано в малко хумористичен дух, което отговаря напълно на стила и маниерите на Румен Цанков. Те просто се подиграват с тази действителност, която е толкова трагична - във всички аспекти погледната. Да чета ли? Р. Узунова: Да. Д. Томов: “Вечна и радостна група врачани, които се събраха и разгледаха вътрешното и международното положение, реши да излезат извън рамките на вътрешното разглеждане на международните клюки и вътрешностопанския музевенлък /?/ и огласи конкретни мисли за преустройството и усъвършенстването на демократичното общество и управлението в България. Според нас, за да даде състезателно начало, трябва да има поне двама състезатели за избиране на народен представител. Поради това основно предложение, което поставяме /както е упоменато в Конституцията на НРБ, чл.52, т. І, цитираме: „Гражданите могат да образуват организации с политическа, професионална, културна, научна, религиозна, спортна и други нестопански цели.”… Спазвайки конституционните членове и чл. 58, ние решихме да създадем Партия на зелената маса, по подобие на европейските Партии на зелените в защита на природата, природната среда, спазвайки природните закони, човешките права, по Универсалната Харта на ООН, Международния пакт за гражданските и политическите права, … в сила от 23 март `86а година, /…/ 4, 3, брой 86 на „Държавен вестник”, Хелзинки `75а и други, /…/ предлагаме: Народните представители да се откажат от символичните заплати и да работят за чест и достойнство. Партията на зелената маса се стреми да усъвършенства управлението в България чрез предложенията, които ще внася за разглеждане в Народното събрание за гласуване, опирайки се на исканията на народа. По този начин ще бъде премахната практиката на еднопартийната /…/ и безпартийните народни представители. В Партията на зелената маса да влезе всеки български гражданин без ограничение. Всеки сам може да се предложи и да бъде предлаган за избор на ръководство. Вторият изборен открит Конгрес за членство и ръководство на Партията на зелената маса за всички групи и представители от България ще стане на 2 април `89а г. в гр. Трявна по случай 110 годишнината от създаването на Търновската Конституция и Априлския пленум от 1956 година. На конгреса ще се направи Устав и ще се избере ръководство с гласуване. Линията, която ще поеме Партията на зелената маса, ще бъде успоредна на Априлската и по-права от нея... “Панта рей!” - всичко, което тече, всичко се изменя… Мотото: зелен байряк със зелен лъв, „За чиста и свята република”, диктувано от българските демократи Раковски, Левски, Ботев, Каравелов и всички радетели за българската идея от Оборище `76 г. и илюстрирани в стиховете на Стефан Стамболов "Не щеме ний богатство,… Р. Узунова: … не щеме ний имот…” Д. Томов: Така, на Стефан Чолаков(?): "Който чака свободата, роб да бъде и проклет!" - това не знам как го разбирате Вие, това е в кавички сложено. Настоящият документ ще бъде разпространен писмено и гласно сред народа и представен за узаконяване пред Народното събрание и Върховния съд на НРБ. Временно ръководство: председател СтефанЧолаков, Враца; секретар Румен Цанков, Лом.17 ноември 1988 г., два подписа. Р Узунова: Коя е датата? Д. Томов: 17 ноември 1988 година. Р. Узунова: 17 ноември 88 г. Знаете ли горе-долу колко хора членуват в тази mартия? Д. Томов: Нямам представа. Но по мои данни и Румен Цанков, и Стефан Чолаков в момента са задържани. Румен Цанков от Лом беше задържан на 29 декември. Аз лично получих информацията от жена му. На 29 декември милицията отишла в тях и съобщила на жена му, че той е задържан. Не е казала къде е задържан, за какво е задържан и колко време ще бъде задържан. До момента аз нямам информация той да е пуснат. А вчера разбрах, че и Стефан Чолаков също е задържан. И просто не знам и той за какво е задържан. Ние влязохме във връзка с тях и Стефан Чолаков стана член на нашето НДЗПЧ и оттогава нямаме никакъв контакт - това е някъде около осем дена разлика. Р. Узунова: Да. Д. Томов: Това е в общи линии, което мога да Ви кажа за Партията. Много малко сме разговаряли - просто няколко часа имахме взаимен контакт. Р. Узунова: По телефона или лично? Д. Томов: Лично, лично разговаряхме с него. Той много съжаляваше, че не е знаел, просто не е чул за нашето Дружество, за да дойде веднага при нас. Той сам поел инициативата да направят нещо друго и тъй като го бяха почнали, решиха да продължат по техния път, но това не им попречи да се присъедини към нас Стефан Чолаков. Просто съжалявам, че не разполагам с повече информация … Р. Узунова: Това е достатъчно, разбира се. (Около 10.01.1989 г., ролка № 4) Разговор със Стефан Чолаков Румяна Узунова:… Отново, ако обичате… Започнете. Партията на… Стефан Чолаков: Вижте… Партията на зелената маса е с желание да обедини Русенския комитет, Комитета за гласност в София, който в Университета се организира, Комитета, който съществува, за защита на правата на гражданите… Петър Манолев… който му е секретар, … изобщо да се създаде едно ново движение, защото Конституцията ни дава това право. В чл. 52 от Конституцията ние имаме право да създадем партия. Докато унгарците… разбирате ли, там трябва да променят цялата си Конституция, за да създадат многопартийност. Ние това право си го имаме още от търновската Конституция. Р. Узунова: Вие подали ли сте всичките документи и до къде? Ст. Чолаков: Още на 24и ние сме изпратили препоръчани писма до Народното събрание и до Върховния съд. Аз съм известил и прокурора във Враца, че на… Вторият конгрес ще се състои във Враца. Поради тази причина ме задържаха и съм давал обяснение в София, в Главно следствено управление - за Партията на зелената маса. След това ме разпитваха и за едно друго писмо, дето съм искал да напусна страната - едно писмо, което съм изпратил до Главния прокурор на Републиката. Там имаше и съобщения за неизпълнение на служебни задължения на прокурори и съдии. Р. Узунова: Докога трябваше да ви дадат отговор по законен път? Ст. Чолаков: Има закон, в който се казва, че на писмото се отговаря в рамките на един месец. Народното събрание би трябвало да отговори в месец и половина. Р. Узунова: Сроковете изтекли ли са ? Ст. Чолаков: Не мога да ви чуя. Р. Узунова: Искам да ви попитам дали са изтекли сроковете, в които би трябвало да ви дадат отговор? Ст. Чолаков: От 24и, 25и ноември досега колко време е минало? Направете сметка, това са около три месеца. Р. Узунова: Досега нямате никакъв резултат, никакъв отговор? Ст. Чолаков: Нямам никакъв отговор. Защото мене ме държаха два месеца в Главно следствено управление в град София, да дам обяснение колко човека сме, кой е съставил този документ… И аз им казвам, че аз съм го съставил. И с Румен лично сме го подписали. И искаме да направим Движение, където да създадем едно ново мислене, едно ново преустройство. Р. Узунова: Два месеца ви задържаха в Главно следствено? Ст. Чолаков: Ами да. От 6 януари до 2 март ме задържаха. Р. Узунова: На какви основания? Какво ви обясниха? Ст. Чолаков: Че искам да създам недоверие към властта, което не е истина, не основателно така да се говори, такива приказки. Че не сме били регистрирали партията си и т.н., че сме я регистрирали чрез чуждестранните радиостанции. Напротив, първо сме изпратили документите в страната - на редакции, на списания, на телевизия, на хора: на Блага Димитрова, на Генчев, на професора - на Николай там Василев, на министър Александър Фол и т.н., и т. н. Р. Узунова: И никой не ви отговори? От официална страна никой не ви отговори? Ст. Чолаков: Хората се страхуват. Страхуват се да си дадат мнението. Може би тези 40 години, когато не имало многопартийност в България… или претрошването на многопартийността през `49а година е създало такъв страх в хората. Е, те това е цялата работа…. Не мога сега в един телефонен разговор, където не мога да чуя и вашия въпрос, и много тихо се говори, да ви… такова… Каталог: public -> arhiv -> rumyana uzunova rumyana uzunova -> Част пета: началото на края – след 10 ноември Глава Митингите Николай Колев – Босия rumyana uzunova -> Съкращения и означения rumyana uzunova -> Част І: Паралелни светове rumyana uzunova -> Част шеста: човекът срещу системата – политическите жестове на Марлена Ливиу rumyana uzunova -> Част ІІ: Системата срещу гражданите Глава ІІІ. Насилието Бюрокрацията като инструмент за насилие rumyana uzunova -> Част четвърта: насилието като отказ от диалог rumyana uzunova -> За архива на Румяна Узунова и за ‘89а година „Бъди този, който отваря врати за други!” rumyana uzunova -> Іv. Отпорът на гражданите Индивидуалните протестни актове rumyana uzunova -> Румяна Узунова (18 1936 – 16 1995) Биoграфична справка Изтегляне 1.68 Mb. Сподели с приятели:
|