Дипломна работа на тема " Ролята на Европейския омбудсман за създаването на добра администрация " Съдържание

11. Обобщение

• 
  Принципите на законност, липса на дискриминация и пропорционалност;
  
• 
  Принципите на безпристрасност и независимост;
  
• 
  Правото на разумен срок за взимане на решение;
  
• 
  Правото за изслушване преди да бъде взето решението;
  
• 
  Правото на достъп до личното досие;
  
• 
  Правото на достъп до документи;
  
• 
  Задължението за мотивиране на решениета;
  
• 
  Задължението за определяне на срокове за обжалване на решението;
  
• 
  Задължението за уведомление на всичи лица, засегнати от решението;
  
• 
  Задължението за услужливост;
  

Както беше споменато в началото на това изследване, само четири от тези десет принципа са част от Резолюцията на Съвета на Европа от 1977 г.: правото за изслушване, правото на достъп до информация, задължението за мотивиране на решенията и задължението за определяне на срокове за обжалване. В последващата Резолюция от 1980 г. Към тези четири принципа са присъединяват още два – принципите за безпристрастност и независимост. Единственият принцип, който не е еднакво разпространен и застъпен така, както другите, е задължението да са води регистър.

Повечето страни членки, с някои малки изключения, имат достатъчно детайлизирани административно-процесуални закони, в който повечето от гореспоменатите принципи са включени. Често тези закони действат като допълнение към друг закон. Ето защо, ако друг закон определя много по-детайлизирано административните процедури, то неговите разпоредби ще имат предимство пред разпоредбите на административно-процесуалния закон.

• 
  Принципите на безпристрастност и независимост, така както и принципите на законност, липса на дискримиация и пропорционалност най-често са конституционно гарантирани;
  
• 
  Правото на разумен срок за взимане на решение, правото да бъдеш изслушан, както и правото на достъп до личното досие са уредени най-често в административно-процесуалните закони в различна степен на спецификация;
  
• 
  Задължението на служителите да мотивират решенията си, задължението да уведомление на всички лица, засегнати от решението, както и задължението за услужливост са уредени най-вече в административно-процесуалните закони;
  
• 
  Правото на достъп до документи най-често е защитено в Закони за свобода на информацията или други подобни закони.
  

Повечето административно- процесуални закони и кодекси са приети преди 1990 г. и многократно променяни след това¹⁰⁸.

Друга характерна разлика по отношение на материалното съдържание на нормите са изключенията от самото правило. Някои норми са ясни и предвидими доколкото имат само няколко изключения, за разлика от други, които са обединени с голям брой изключения, което прави самата норма неясна и объркваща.

Някой законодателства са уредени по учудващо еднакъв начин със съвсем малки различия в съдържанието. Добър пример за това е задължението за мотивиране на решенията. Като цяло е налице едно всеобхватно разбиране между страните-членки, че мотивирането на решенията трябва да се основава на законовите разпоредби и фактическото състояние на случая. Задължението за уведомление, както и задължението за определяне на срокове за обжалване са други два примера, по които е постигнато значително уеднаквяване.

В други области обаче има големи разлики. Например в задължението за водене на документация и архив, където законовите разпоредби се различават значително в различните страни.

• 
  Административно-ориентираната традиция разглежда административния закон като ефикасен инструмент на управляващите за ръководство на администрацията. Ето защо самият закон е замислен така, че да може да изгради една администрация, ориентирана към резултатите и осъществяване на политиките. Тази традиция много често се асоциира с Франция и страните, които са повлияни от френските законодателни традиции. Френската традиция се ръководи от идеята, че административния закон трябва да осигури не толкова защита на правата на гражданите, колкото придържането на администрацията към закона и правилниците.
  
• 
  Индивидуално-ориентираната традиция разглежда административния закон като инструмент за контрол на управлението и защита на гражданите от нарушване на техните права. Тя разглежда административния закон като правила, които държат управлението в определени легитимни граници, като по този начин се регулират отношенията между държавата и гражданите. Тази идея често се асоциира със страните, възприели англо-саксонската правна традиция. Тази доктрина включва задължението за изслушване на гражданите, задължението да се мотивират решенията, както и старателното проучване на правилата преди да се вземе решение. Често обаче това води до огромен натиск върху административната система, който понякога изисква хиляди страници обяснения. Този феномен е прието да се нарича “ossification”¹⁰⁹.
  
• 
  Традицията, ориентирана към законодателя, набляга на това самият законодател да определи административните процедури, често във формата на прекалено детайлизиран административно-процесуален закон, или в някаи случаи под формата на конституционна разпоредба. Такъв е духа на германския Rechtsstaat, където администрацията е представена като обикновен изпълнител на закона. Резултатът е педантичен, почти като в съд, подход към администрацията.
  
• 
  Традицията, ориентирана към институции от типа на омбудсмана е застъпена най-често в скандинавските страни. Характерно за тази много по-прагматична традиция е, че една независима личност, назначавана предимно от парламента и намираща се извън изпълнителната власт, идентифицира, разследва и препоръчва различни решения в случаите на лоша администрация. В случаите, когато институцията на омбудсмана се явява като основен способ за отстраняване на причините, които са нанесли вреди на гражданите, практиката за решаване на административни спорове в съда няма почва за развитие.
  

Налага се извода, че както е важно да бъде осигурена подходяща защита на индивидуалните права, също толкова важно е да се насърчава изпълнителността и ефективността на администрацията, за да се избегне пре-регулацията. Наличието на прекалено много правила може да принуди служителите да работят под непрекъснато напрежение, което впоследствие ще рефлектира на качеството на резултатите на тяхната работа. От друга страна старанието да се спазват правилата и да се минимизират грешките, може да доведе до прекалено предпазливо поведение, което от своя страна да блокира иновативността и креативността на служителите в администрацията.

Основната идея, която стои зад създаването на Кодекса за добро поведение на администрацията е, че ако публичните администрации следват едни и същи принципи и подходящи процедури, възможнстта да изработват добри решения ще нарастне драматично.

Правото на добра администрация има потенциала за бъдещо развитие в специфичната смесица от административни традиции, характеризираци Европейския съюз. Включвайки това право в Договора за създаване на Европейска конституция като основно право на гражданите на съюза, законодателите му отреждат ролята на балансьор между индивидуалните права и европейските публични интереси. Ето защо институцията на Европейския омбудсман се превръща в ключова част от процеса на изграждане на доверие между институциите и гражданите.