Проблеми с ключови елементи за технологичния и информационния модел на електронното управление

Проблеми с ключови елементи за технологичния и информационния модел на електронното управление

Към момента няма разработен и въведен инструментариум за измерване, наблюдение и оптимизация на използването на наличните ресурси и за прогнозиране на нуждите от хардуерни и комуникационни ресурси в рамките на публичната администрация. Частичен мониторинг се осъществява чрез Годишния доклад за състоянието на администрацията, като следва да се отчита обстоятелството, че съществуват различия в степента на познания и разбиране на служителите от администрацията, отговорни за предоставянето и попълването на данните във въпросника, които водят до наличие на непълна и/ или некоректна информация²⁷⁸.

1. 
   Оперативна съвместимост.
   

Съответствието на внедряваните от администрациите информационни системи с изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност се удостоверява от акредитирани за целта лица.

Акредитирането на лицата следва да се извършва в съответствие с Регламент (ЕО) № 765 от 09.07.2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93, влязъл в сила от 01.01.2010 г., което до края на 2012 г. не се изпълнява. Всяка държава следва да има един акредитиращ орган. В България има определен Национален орган за акредитация - Българска служба за акредитация, но и същевременно МТИТС според ЗЕУ има такива функции по отношение на акредитирането на организации, които да удостоверяват съвместимостта на информационните системи. През 2009 г. въз основа на ЗЕУ са акредитирани лица, които са включени в регистъра към МТИТС.

ДЕУ осъществява контрол върху акредитираните лица, но не извършва годишни проверки, в т.ч. и чрез въпросници, съгласно разпоредбите на Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност. Контролът е само по сигнал, без да има ясно определен обхват на проверките и без да има утвърдена процедура. Резултатите от проверките се документират в официалната кореспонденция по съответния случай. До месец септември 2012 г. са извършени три такива проверки.²⁸²

Липсва система за мониторинг на функциониращите информационни системи, в резултат на което няма информация за действащите към момента на одита несертифицирани информационни системи – брой, област на действие и т.н.²⁸³ ДЕУ не разполага с информация за сертифицираните информационните системи в МТИТС²⁸⁴. Същевременно информационни системи на МТИТС не са интегрирани помежду си, въпреки че това би автоматизирало работата им²⁸⁵. Дори сървърите в Контролно-техническите центрове на електронното правителство не са сертифицирани²⁸⁶.

След приключване на одита, с промяна в Закона за електронното управление²⁸⁷ отпадат изискванията за сертификация и съответно и за акредитиране на лица, които да извършват оценка на съответствието.

Други мерки за активна оперативна съвместимост, съгласно Закона за електронното управление, Националната рамка за оперативна съвместимост и Наредбата за общите изисквания за оперативна съвместимост и информационна сигурност, са спазването на определена съвкупност от международно приети стандарти и изграждането на спомагателни инструменти, като регистри, преносна среда и т.н.

Не е извършен анализ на национално ниво за актуалното състояние на унифицираността на данните в администрацията²⁸⁸.

Не е осъществена оперативна съвместимост между базовите регистри, включващи Регистъра на административните услуги, Търговския регистър, имотния регистър, ЕСГРАОН, регистъра на МПС и др., като основната причина за това е сегментацията на секторните политики, липсата на интеграция между тях²⁸⁹ и липса на воля от страна на администрациите за включване в системата на електронното управление²⁹⁰.

В националните регистри е налице и има непълно или некоректно въвеждане на данните. Например, в България няма утвърдена номенклатура за адресите, поради което е налице неунифицирано въвеждане на данните в регистрите (като изписване на съкращения на имена за населени места, улици и т.н.). Част от регистрите не са върнати ретроспективно, т.е. не съдържат информация за минали събития (например, при издаване на удостоверение за наследници, при Имотния регистър и др.). Добър пример би бил Търговският регистър до известна степен, но той съдържа и неструктурирана информация, под формата на сканирани документи, която не позволява автоматична обработка и търсене. Посочените обстоятелства представляват сериозен проблем за изготвянето на анализи и създаване на политики.

Причините за липса на свързаност не са технически. Проблемите са основно от правно и ресурсно естество,²⁹¹ като например ограничени възможности за централизирано осигуряване на съвместимост на данните и системите на общините и не са организирани обучения, свързани с дейностите по осигуряване на оперативна съвместимост и информационна сигурност, липса на финансово обезпечаване и др.²⁹² Отделните публични институции са реализирали различна функционалност на електронните услуги²⁹³.

В електронно - комуникационния сектор ускорено се развиват хардуерът, софтуерът и системните решения. Въведените информационни системи в България, част от които са създадени в средата на 90-те години, не са динамични и не позволяват своевременно и бързо отразяване на промените в нормативната уредба и технологиите. В резултат може разработените информационни системи да не са актуални²⁹⁴. Поради това решенията трябва да отговарят на утвърдени международни стандарти и да са максимално независими от конкретни операционни системи, платформи, софтуер и доставчици²⁹⁵. Корпоративните интереси на доставчиците на технологии и решения в отделните администрации са в естествена колизия с изискванията за технологична неутралност и отвореност. Това може да създаде сериозни спънки пред осъществяването на инициативи за оперативната съвместимост и обяснява немалка част от настоящите проблеми пред електронното управление²⁹⁶. Същевременно рисковете от деструктивни корпоративни интереси не са идентифицирани²⁹⁷ и адекватно управлявани²⁹⁸. Това се потвърждава и от установените проблеми, свързани с необосновано ограничаване на свободната конкуренция и субективизъм при избор на фирми изпълнители в областта на електронното управление²⁹⁹.

Информационната сигурност е неделима част от изграждането и развитието на информационното общество и е една от основните предпоставки за развитие на електронното управление. Киберсигурността следва да се осигурява за всички бази данни в електронен формат, независимо от наличието, нивото и обхвата на автоматизираната им обработка. Двете теми са тясно свързани, тъй като развитието на електронното управление повишава рисковете и налага по-високи изисквания по отношение на киберсигурността. В момента е в процес на изготвяне проект на стратегията за киберсигурност.³⁰⁰

Дирекция „Електронно управление“ към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, разработва и актуализира политиките и програмите по информационна сигурност. От 2010 г. функциите по компютърна сигурност, които следва да изпълнява Правителствения център за реагиране при компютърни инциденти (CERT-Computer emergency response team) са възложоени на ИА ЕСМИС. Считано от 06.04.2012 г., дирекция „Център за реакция при инциденти във връзка с информационната сигурност“ изпълнява функциите на екип за действие при кризисни ситуации в компютърната сигурност, съгласно чл. 18а от Устройствения правилник на ИА ЕСМИС. Услугите, които следва да предоставя CERT са реактивни, проактивни и управление на качеството в сигурността, в съответствие с методическите указания на Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност – ENISA.³⁰¹;³⁰²

Към края на 2012 г. обхватът на функциите, които изпълнява дирекцията съответстват на тези на правителствен CERT. За национален CERT обхватът следва да бъде разширен с дейности, насочени и към останалите сфери на обществения живот, като важна предпоставка за това е създаването на организация във ведомствата и определянето на служител, отговарящ за информационната сигурност.³⁰³ В много от администрациите липсват заповеди за определяне на отговорен служител и планове за действие по отношение на информационната сигурност, а тези дейности често се изпълняват от звената по информационни технологии.³⁰⁴

В България няма изграден полигон за научно-проучвателни дейности в информационната сигурност, което е необходимо за издаване на сертификати на информационни продукти.³⁰⁵ Не е изградена и система за регулярно докладване от CERT към ДЕУ, включително за инцидентите по отношение на киберсигурността и предприетите мерки, което е необходимо за обезпечаване изпълнението на функциите на ДЕУ по отношение на политиката за киберсигурност.³⁰⁶

Основните причини, поради които пет години след влизането в сила на ЗЕУ съществуват трудности за осъществяването на дейността на CERT е липсата на достатъчен административен капацитет, липсата на киберкултура и организация по места. Невъзможността за осигуряване на адекватни на пазара на труда възнаграждения възпрепятства привличането на достатъчно висококвалифицирани специалисти. Едновременно с това съществува тенденция обучените в администрацията експерти да преминават в частния сектор. Ето защо е необходимо да се анализират разходите и ползите при преценка на вариантите за осигуряване на конкурентно заплащане и аутсорсване в областта на ИКТ, като последното само по себе си не е фактор за по-високо качество. Още повече, че в някои области, включително в киберсигурността, използването на външни услуги за изпълнение на дейностите следва да е много ограничено³⁰⁷. В Каре № 19 е представена добра практика за обучения в областта на информационната сигурност.

Каре № 19 Добри практики - обучения в областта на информационната сигурност През 2011 г. в изпълнение на методическите функции на дирекция е проведено учение „Кибер зима 2011”, чиято основна цел е повишаване способностите на отговорните лица в МТИТС, изпълнителните агенции към него и на Националния център за действие при инциденти в информационната сигурност (CERT), за защита на националната критична информационна инфраструктура срещу киберзаплахи и настъпване на пробиви в информационната сигурност. Не е провеждано национално учение, поради липса на достатъчно административен ресурс (време и хора). През 2011 г. са организирани и две обучения на служителите от държавната администрация на тема: „Кибер сигурност-критична инфраструктура” и международен семинар с инструктор от ENISA.308

Значима роля при изграждането на електронното управление има координацията на дейностите за постигане на мрежова и информационна сигурност и допустимостта и основателността за извършване на вписванията в регистъра на стандартите.

През одитирания период не е създаден Съвет по стандартите за оперативна съвместимост и информационна сигурност, като помощен консултативен орган към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията по чл. 73 от НОИОСИС.³⁰⁹ Поради липсата на подходящ административен капацитет не е изграден и Съвет за мрежова и информационна сигурност и не е изработен и утвърден правилник за дейността му. ³¹⁰ В резултат не е осигурена необходимата експертиза за разрешаване на съществените приоритетни въпроси, свързани с киберсигурността, които стават все по-комплицирани от гледна точка на бързо-развиващите се технологии, хакерски атаки и обмен на информация в киберпространството.

3. 
   Инфраструктура.
   

Двата взаимосвързани и интегрирани контролно-технически центъра в София и Варна са ядрото на технологичната структура на Електронното правителство. Посочените центрове са оборудвани с хардуер (основно сървъри), лицензиран софтуер и разработени софтуерни продукти.³¹¹ Предназначението на инфраструктурната среда, изградена върху двата центъра, е да осигури нормалното протичане на процесите между взаимодействащите помежду си външни административни информационни системи и системите, поддържани от инфраструктурната среда с цел предоставяне на административни услуги в публичното интернет пространство, непрекъснато (в режим 7 x 24 x 365, т .е. 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата, 365 дни в годината) с възможно най-ниска степен на вероятност на отказ. По този начин се осигуряват предпоставки за функционирането на обособените системни решения (Електронен портал за достъп до електронни административни услуги, Регистри за оперативна съвместимост, Единна среда за обмен на електронни документи - ЕСОЕД), както и осигуряване на условия за развитието им и добавяне на нови компоненти и системни решения. Крайната цел е да подсигури предоставянето на електронни услуги за гражданите и бизнеса³¹², но това не е реализирано на практика. Причините са свързани с проблеми при осигуряване на оперативна съвместимост³¹³ и твърде малък дял на съществуващите електронни административни услуги³¹⁴.

Системите и техниката на центровете на електронното правителство се поддържат от външни изпълнители, с общ размер на бюджетните разходи по договорите в размер на близо 2,7 млн. лева без ДДС за период от две години³¹⁵. Необходимо е да се анализират разходите и ползите при избора на една от двете възможности: 1. осигуряване на конкурентно заплащане на държавните служители и 2. аутсорсване в областта на ИКТ. Следва да се има предвид, че аутсорсването само по себе си не е фактор за по-високо качество, но обяснимо изисква много по-големи средства.³¹⁶ Не се осъществява в необходимата степен мониторинг и контрол на външния изпълнител при аутсорсването на дейността, което поражда рискове за качеството на изпълняваната дейност³¹⁷.

Придобиването на техника, без да се използва и осигуряването на скъпоструващата й поддръжка, е пример за разхищение на държавни средства.
1.1.3.2. Единната информационно-комуникационна среда служи за предоставяне на информация и електронни услуги в съответствие с ОСЕУ. Тя включва всички технически средства, необходими за осигуряване на свързаност и обмен на данни между администрациите, в т.ч. комуникационно оборудване (активно и пасивно мрежово оборудване, сървъри и крайни устройства), информационни системи, системен и приложен софтуер и бази данни. Всяко ведомство изгражда и поддържа своя мрежа за изпълнение на специфичните си функции.

Обменът на данни е свързан с осигуряване на оперативна съвместимост³¹⁸ на информационно-комуникационната инфраструктура. В тази връзка е необходимо функциониране на централните системи за електронното управление – регистрите за оперативна (регистър на стандартите, регистър на информационните обекти, регистър на електронните услуги), ЕСОЕД, и регистъра на сертифицираните АИС на администрациите.

Създадена е единна електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и за националната сигурност, която интегрира Националната мрежа на държавната администрация (НМДА)³¹⁹ и Електронната съобщителна мрежа (ЕСМ)³²⁰.

На практика две мрежи, НМДА и ЕСМ, са били с дублиращи се дейности като и двете са предоставяли еднакви безплатни комуникационни услуги – пренос на глас и данни за нуждите на едни и същи ползватели централни и общински администрации, с което е осъществявано неефикасно управление на средствата. Но вече са предприети действия за обединяването им. Осъществена е административната и финансовата им интеграция, а технологичната интеграция на двете мрежи е предвидено да приключи през 2013 г. ³²¹

В резултат на обединяването на двете мрежи, извършено на основата на анализи от експерти на НМДА и ИА ЕСМИС, както и сравнителен анализ между двете, се очаква намаление на разходите на министерства и ведомства за телекомуникационни услуги, след присъединяването им към държавната мрежа.
Единна среда за обмен на електронни документи (ЕСОЕД) и Националната мрежа на държавната администрация (НМДА)

Процедурата за включване в списъка на участниците в ЕСОЕД³²² изисква подаване на заявление до заместник-министъра на транспорта съгласно изискванията за вписване. Заявлението се попълва ръчно. Към края на 2012 г. не е разработена електронна форма за попълване,³²³ което затруднява значително процедурата на вписване и увеличава възможността за допускане на грешки. Пред одитирания период, за да се включат в ЕСОЕД участниците следва да отговарят на следните 4 условия: информационната система да е сертифицирана; да са оторизирани определени длъжностни лица; оторизираните лица да притежават електронен подпис; имейл, който трябва да е официален на съответната администрация.³²⁴ В тази връзка трудностите са от различен характер, като липса на сертифицирана информационна система³²⁵, наличие на електронен подпис и официален имейл³²⁶. При вписванията на участници в ЕСОЕД са установени чести случаи на неправилно попълнени данни по отношение на реквизита - представител на администрацията в началото на заявлението, като вместо данните на оторизираното да представлява администрацията длъжностно лице - главен секретар, кмет и др., са въвеждани данни на подаващо декларацията лице³²⁷.

За интегриране на администрациите и общините към ЕСОЕД, по данни на МТИТС, е необходимо закупуването на рутери. Голяма част от общините отчитат, че не е налице финансов ресурс за закупуването им, като следва да се отбележи, че цената на един рутер не е твърде висока. Едновременно с това, според ДЕУ, съществуват неизползваеми 120 рутери в е-центровете на „Български пощи” ЕАД³²⁸.

Необходимо е да се анализират различни възможности за осигуряване на финансов ресурс за закупуване на нови или използване на съществуващи рутери за нуждите на общините, за да се ускори процеса по комуникационно свързване на цялата публична администрация.

3. 
   Електронни административни услуги.
   

Списъкът на унифицираните наименования на административните услуги е важен за въвеждане на електронните услуги и е необходимо да има съответствие между услугите в СУНАУ и въведените в ЕПДЕАУ. За да бъде регистрирана една услуга като „електронна“ тя трябва да бъде вписана с уникален регистров идентификатор в СУНАУ.³³¹ Налице е регистър, който автоматично изтегля електронните услуги от СУНАУ, с което се осъществява своевременна актуализация в ЕПДЕАУ при извършване на промени в СУНАУ.

Съществуват редица трудности за регистриране на електронните услуги, като основните от тях са свързани с неясната регламентация в Закона за администрацията за това кои услуги са „административни“. В резултат на това в СУНАУ са регистрирани административни услуги, които нямат правно основание като административни по смисъла на Допълнителната разпоредба, § 1, т. 2 от Закона за администрацията. Вписани са и наименования на услуги, които не съответстват на характера на услугите, така както са уредени в нормативните актове, въз основа на които се предоставят³³². В списъка не са и включени административни услуги, предоставяни от общинските администрации, уредени с актове на общинските съвети.³³³

Налице са и случаи на редица невключени в СУНАУ административни услуги, защото не отговарят на формалните критерии за административна услуга, въпреки че са полезни за потребителите. (Виж Каре № 20)

Посочените проблеми са отразени в Доклада на администрацията за 2011 г. като са отчетени редица предприети действия за подобряване на контрола за подобряване на СУНАУ, като: актуализация на СУНАУ през 2011 г. със заличаване на 335 административни услуги; утвърждаване на Правила за организация на дейността по поддържане на СУНАУ, въвеждане на организация за номериране на услугите, като е въведен и код за „общи административни“ услуги, т.е. предоставяни от всички администрации.

На национално ниво няма определено звено за проучване на нуждите на крайните потребители, поведението и стимулите за използване на електронни услуги³³⁵. Не са разработени модели и стандарти за електронни услуги³³⁶. В резултат дори водещото ведомство - МТИТС няма електронни услуги. ³³⁷

Пример за добра практика по отношение на еднократното събиране и създаване на данни, служебно уведомяване и автоматизирано предоставяне е Националната агенция за приходите³³⁸.

Естонската страна предлага съдействие по три инициативи – е-училище, е-полиция и решение за XBRL базиран електронен годишен доклад. Предложения са правени и от Австрия, Южна Корея и др. държави с развито електронно управление³³⁹. Няма утвърдена процедура регулираща сътрудничеството с други държави³⁴⁰. По време на одита от МТИТС не са предоставени документи за извършени анализи на предложения за предоставяне на помощ и съдействие от други държави от гледна точка на разумност на разходите за инвестиция и поддръжка, ползите от тях, както и правните, организационни и технически аспекти³⁴¹. Използването на предложенията за готови решения и технологии на водещи държави в е-управлението ще способства за развитие на българското електронно управление,при спазване на принципите за добро финансово управление.

Към 31.12.2012 г. са създадени някои предпоставки за развитие на административните услуги – приета е правна рамка, създаден е портал и регистри за електронното управление. Но за да се осъществи реално предоставяне на електронни административни услуги е необходимо да се реализират и други стъпки като свързване на всички администрации, създаване на стандарти и референтни модели на услуги, реинженеринг на процесите в администрацията и др.
Създаване на Единно звено за контакти и Единен портал за достъп до електронните административни услуги. Добре функциониращо административно обслужване „на едно гише“ значително ще улесни административните процедури за гражданите и бизнеса³⁴². Отговорна институция за изпълнението на функциите на единно звено за контакт във връзка с вътрешния пазар на услугите е МИЕТ³⁴³. МТИТС отговаря за техническото изпълнение и разработката на единния портал за достъп до електронни административни услуги (ЕПДЕАУ)³⁴⁴. В тази връзка се изпълнява дейност по проекта за надграждане на централните системи на електронното правителство³⁴⁵.

ЕПДЕАУ следва да осигури достъп до електронните административни услуги³⁴⁶, но на практика служи главно за ориентиране и информация³⁴⁷. То предоставя връзка (линк) към уебсайтовете на компетентни органи.

Не са утвърдени вътрешни правила за създаване и поддържане на ЕПДЕАУ в отговорната дирекция „Електронно управление“. Наличният капацитет на ДЕУ не е достатъчен за осъществяване на тази дейност – технически, финансов и административен. Около 2 г. единният портал дори не се поддържа, тъй като е изтекъл срока на сключения договор за поддръжка на портала. Договорът е сключен през 2007 г. и е приключил 2010 г., с което са създадени рискове за сигурността на портала. Едва през м. юли 2012 г. след провеждане на процедура по ЗОП е сключен договор за осигуряване на експлоатационната поддръжка на ЕПДЕАУ.³⁴⁸
Дейности по изграждане на трансграничните услуги. За спазване на поетите ангажименти по европейските регламенти в областта на електронното управление като страна членка на ЕС и предоставяне на трансгранични услуги на чуждестранни граждани от съществено значение е изграждането на националния ЕПДЕАУ.

Предстои приемане на европейски регламент относно извършването на трансгранични и електронни транзакции в Европа³⁴⁹. Предложеният регламент няма задължителен характер за страните членки, но ще позволи на страни със системи за електронна идентификация да се присъединят към европейската система или да се изолират и да останат извън нея. След като дадена държава-членка заяви желанието си да се присъедини към паневропейската система, тя трябва да предоставя на гражданите на други държави същия достъп до своите обществени услуги чрез електронна идентификация, с който разполагат собствените ѝ граждани. Предвижда се и създаването на вътрешен пазар за електронни подписи и свързаните с тях трансгранични електронни доверителни услуги.

Регламентът ще бъде от полза за: студенти, които се записват в чуждестранен университет по интернет, вместо да пътуват в чужбина, за да попълнят лично хартиените формуляри; граждани, които организират преместване в друга страна на ЕС или сключването на граждански брак в чужбина, или попълват многобройни данъчни декларации; пациенти, които имат нужда от медицинска помощ в чужбина: те ще могат при гарантирана сигурност да проверяват чрез интернет своето електронно здравно досие или да упълномощят лекар за това; дружествата, които ще могат да участват в електронни тръжни процедури за обществени поръчки навсякъде в ЕС. Те ще могат да подписват и подпечатват по електронен път с дата и час своите тръжни досиета вместо да ги разпечатват и да изпращат няколко хартиени екземпляра от тях по куриер; хората, които желаят да осъществяват търговски отношения в друга страна на ЕС: те ще могат лесно да учредят дружество чрез интернет и да подават годишните си отчети онлайн; правителствата, които ще могат да намалят административната тежест и да увеличат ефективността си, като предлагат по-добри услуги на гражданите си и спестяват пари на данъкоплатците.

Изискванията за предоставяне на трансгранични услуги са обвързани със спазване на изискванията, които са поети от държавата за въвеждане на електронния подпис по действащата Директива за електронния подпис³⁵⁰ хармонизира в известна степен практиките в цяла Европа. За осъществяване на трансграничните електронни транзакции с национален електронен подпис е необходимо да се уеднаквят правните рамки за електронния подпис във всички страни в ЕС, тъй като националните различия правят използването му невъзможно.

Към настоящия момент не са предприемани действия за обсъждане и въвеждане на трансгранични електронни услуги (предвижда се основните да бъдат 5 – 6 броя)³⁵¹.

Въвеждането на трансграничните електронни услуги ще осигури разширяване на вътрешния ни пазар чрез по-добри предпоставки за бизнес и търговия и ще разшири процеса на интеграция на Република България с държавите-членки на ЕС.

3. 
   Създаване на Единен системен интегратор.
   

С решение на СЕУ, „Информационно обслужване“ АД е определено за единен системен интегратор³⁵³. Към 31.12.2012 г. липсва готовност от „Информационно обслужване“ АД за поемане на горепосочените функции. Проблеми съществуват по отношение на акциите на търговското дружество, което е с 99,5 % държавен капитал и 0.5 % миноритарен дял на частни акционери. Това налага възлагането на посочените функции да се реализира само посредством обществена поръчка в условия на конкуренция с други фирми. Обмисля се предстоящо изкупуване на акциите на физическите лица с оглед придобиване на 100% държавно дялово участие и преобразуване на търговското дружество в ЕАД, за да може директно да се възлагат функциите на ЕСИ.

Основните предпоставки за изпълнение на отговорностите на единния системен интегратор са наличие на информация за инфраструктурата и лицензите на цялото правителство (или отделен сектор), да бъде дългосрочно избран и върху дейността му да се упражнява ефективен контрол на качеството на работата.³⁵⁴ Няма планирано финансиране за интегратора. Допълнително, следва и да се осъществи подходящо обучение на персонала на ИО АД и да се привлекат на експерти във връзка с новите функции. Друга ключова предпоставка е свързана с въвеждане на вътрешни правила за изпълнение на функциите на ЕСИ.

Необходимо е да се извърши оценка на готовността на „Информационно обслужване“ АД да изпълнява функциите на ЕСИ, но не е ясно кой, кога и как ще извърши тази оценка. Впоследствие трябва да се изгради и система за преглед на работата на ЕСИ, която също не е създадена към 31.12.2012 г. ³⁵⁵

2. 
   
   Каталог: files -> bg
   bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
   bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър
   bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси
   bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби
   bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства
   bg -> Съдържание представяне на интосай 4
   bg -> Указания за финансов одит
   bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България"
   bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: