Доклад №0300000812 за извършен одит на развитието на електронното управление за периода от 01. 01. 2010 г до 30. 06. 2012 г. Ноември 2013 г

Дейностите от националната пътна карта за електронно управление не са финансово обезпечени

Изтегляне 2.05 Mb.

страница	8/22
Дата	25.07.2016
Размер	2.05 Mb.
	#5337
Тип	Доклад

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 22

2.2. Не е осигурен финансов ресурс за реализиране на дейностите от националната пътна карта за електронно управление

Дейностите от националната пътна карта за електронно управление не са финансово обезпечени

Не е създадена адекватна организация за изготвяне на бюджетната рамка за финансиране на дейностите от националната пътна карта за електронно управление

2.1.1. Изграждането на електронното управление изисква осигуряване на достатъчно финансови средства, което е възможно в условия на адекватна организация по подготовка, съгласуване и приемане на бюджетната рамка за финансиране на дейностите за електронно управление.

В България е възприет подходът на програмното бюджетиране, при който политиките са ориентирани вертикално и планирането и отчитането на хоризонтална политика, каквато е и тази за развитието на електронното управление, може да бъде подпомогнато от програмния подход само в условията на ясно определен принос на всяка участваща администрация.^¹⁶⁴

Механизмът за финансово обезпечаване на електронното управление предвижда дейностите и задачите финансово да се осигуряват от министерствата, а СЕУ^¹⁶⁵ да съгласува прогнозните програмни бюджети на държавните органи по отношение на електронното управление и да координира и контролира синхронизираното изпълнение на секторните стратегии/програми и общата стратегия за електронно управление.^¹⁶⁶ На практика обаче тази функция на СЕУ не е осъществявана.^¹⁶⁷ Централизиран бюджет за необходимите средства за реализация на ОСЕУ не е внесен в Министерски съвет.^¹⁶⁸

2.1.2. Съгласно КЕУ интегрираното планиране на размера и източниците на финансиране на портфолиото от програми и проекти за електронно управление следва да се осигури чрез създаването на междусекторна бюджетна рамка.^¹⁶⁹ Тази рамка трябва да включи планираното финансиране за изпълнение на електронното управление на национално и секторно ниво - конкретно на дейностите, включени в националната пътна карта за съответната година, и планираното финансиране за изпълнение на секторните политики, респективно дейностите от пътните им карти за съответната година. Тъй като няма приети пътни карти^¹⁷⁰ не е изготвена и междусекторна бюджетна рамка за обезпечаване на портфолиото от програми и проекти в областта на електронното управление на национално и секторно ниво.^¹⁷¹

През одитирания период липсва яснота за отговорните звена и за процедурата за изготвяне на междусекторната бюджетна рамка.^¹⁷²;^¹⁷³ Подготовката, съгласуването и приемането на междусекторни бюджетни рамки не е част от ежегодната бюджетна процедура, в рамките на която протича процеса на приоритизиране на политиките и програмите на секторните министерствата, въз основа на който се съставя проектозаконът за държавния бюджет.^¹⁷⁴,^¹⁷⁵ Това увеличава вероятността на практика от разпиляване на парите на данъкоплатеца за разработването, поддръжката и обслужването на нови решения, инфраструктури, приложения и технологични средства, въпреки, че такива вече са изградени и могат да бъдат успешно използвани.

2.2. Не е осигурен финансов ресурс за реализиране на дейностите от националната пътна карта за електронно управление

2.2.1. Стремежът на правителството за европейско развитие на България е да се осигури годишно финансиране за развитие на електронното управление, но не по-малко от 0,5 % от БВП за целия период.^¹⁷⁶ Във финансово изражение сумата възлиза на най-малко 376 млн. лв. по текущи цени за 2011 г.^¹⁷⁷, които следва да бъдат изразходвани за електронно управление , ако се приеме, че сумата е за целия период.

Всички програми, проекти и действия със срокове и отговорни звена следва да бъдат определени в пътна карта за реализация на ОСЕУ, но към декември 2012 г. такава все още не е одобрена. По данни на МТИТС изготвеният проект е в процес на съгласуване по реда на Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация и от втората половина на 2011 г. се изчаква становището на МФ^¹⁷⁸.

2.2.2. Няма изрично регламентирана процедура, определяща изготвянето, изменението и наблюдението на изпълнението на пътната карта за ЕУ.^¹⁷⁹ Няма документирани подробни разчети, мотивиращи разходите, посочени в проекта на пътната карта,^¹⁸⁰ което не кореспондира с принципите за прозрачност и добро финансово управление и е в нарушение на изискванията за одитна следа.^¹⁸¹ Допълнително планирането и прогнозирането на средствата се извършва без участието на компетентната дирекция за бюджетиране в МТИТС, което повдига въпроси за неговата коректност и обективност.^¹⁸²

2.2.3. Проектът на пътна карта за реализация на общата стратегия за електронно управление не е финансово обезпечен, като няма яснота за източниците на средства, конкретно от държавния бюджет, а това спира изпълнението й. (Виж Каре № 11).^¹⁸³ МТИТС предлага значителна част от средствата да се осигуряват от Централния бюджет^¹⁸⁴.

Други проблеми пред одобряването и изпълнението на пътната карта са:забавяне в приемане на секторните стратегии, поради липса на яснота относно разполагаемото финансиране, забавяне в процедурите за обществени поръчки и практиката за обжалване на решението за възлагане.^¹⁸⁵

Каре № 11

Неяснота относно осигуряването на необходимия финансов ресурс за реализация на електронното управление^¹⁸⁶

Размерът на предвидените средства за реализация на Стратегията за електронно управление в Република България 2011-2015 е около 200 млн. лв. за финансиране на дейностите, включени в проекта на националната пътна карта. Ресорното министерство – МТИТС, в лицето на ДЕУ няма яснота за финансирането по сектори като размер, разпределение по години, източници, бенефициенти и дейности.^¹⁸⁷ Министерство на финансите също не разполага с цялостна информация за планираните, съответно разходваните средства за електронното управление по бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити.^¹⁸⁸

В проекта на пътната карта е посочено, че оценката на необходимите финансови ресурси за изпълнение на част от задачите е предмет на допълнителен анализ, което на практика означава, че липсва яснота относно пълния размер на необходимите за реализацията на ОСЕУ средства.^¹⁸⁹ В допълнение на това от необходимите 92 млн. лв. с източник средства от оперативните програми, към момента на изготвяне на пътната карта са осигурени само 37,7 млн. лв.^¹⁹⁰ Според експертната оценка на служителите на ДЕУ обаче затрудненията стоят не с финансирането от ЕС, а с това от държавния бюджет, което е в размер на 110 млн. лв.^¹⁹¹ Дирекция „Финанси” разполага с информация за финансовите потребности на политиката за електронно управление в МТИТС, но не е запозната с проекта на пътна карта за реализация на ОСЕУ, въпреки че по устройствен правилник^¹⁹² е отговорна за проследяване ефективното и законосъобразното администриране на приходите и разходване на бюджетните и целевите средства при спазване на финансовата дисциплина и за организиране, разработване и съставяне на проектобюджета и бюджета на министерството.^¹⁹³

Липсва проследимост и информация за общия размер на разходваните средства за реализация на електронното управление за периода 2002-2012 г.^¹⁹⁴

2.2.4.1. Съществуващата методология за отчитане на бюджетните разходи по политики и програми не съдържа изисквания за отчитане на хоризонтални политики и не позволява идентифициране на общия размер на разходваните средства за реализация на електронното управление в България.^¹⁹⁵ По тази причина, отговорното за провеждането на хоризонтална политика министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не включва в отчета на бюджета си разходите на останалите участници, изпълняващи дейности по общата стратегия за електронно управление. Поради тази специфика предоставянето на точна информация за общия размер на средствата, обобщаващи разходите, финансирани по бюджетите на ангажираните с изпълнението на стратегията ведомства е невъзможно и може да се базира само на индивидуалната оценка на съответните администрации за техния принос.^¹⁹⁶ Посочените обстоятелства, както и трудностите, свързани с разпределянето на някои видове разходи (особено тези за персонал и издръжка), допринасящи за резултатите по повече от един продукт/услуга и съответно програма/политика, са причината за липса и некоректност на информацията за размера на разходваните средства за развитие на електронното управление.^¹⁹⁷

2.2.4.2. По данни на Министерство на финансите за периода 2002-2011 г. за развитие на електронното управление са разходвани над 107 млн. лв., като това са само данните от отчетите за капиталовите разходи на 4 ведомства^¹⁹⁸ на ниво централна администрация. Трябва да се отчете и вероятността за наличие на случаи на некоректно отнасяне на определени разходи за дейности, свързани с изграждането и развитието на електронното управление.^¹⁹⁹ Сумата ще бъде завишена многократно, ако се прибавят разходваните средства за консултантски и други външни услуги, за поддръжка на центровете на електронното правителство, разходи за персонал, за доставка и поддръжка на софтуер и хардуер и др., извършени от всички публични институции на централно и местно ниво и т.н.

Липсата на пълна и точна информация за разходваните стотици милиони лева за развитие на електронното управление е негативно явление. Липсата на прозрачност на разходените средства е и лоша практика и по отношение на възможността за осъществяване на граждански контрол. Гражданите трябва да бъдат информирани за точния размер, предназначение и полза на разходени средства от техните данъци за съответните политики и програми.

Каре № 12

“Програмното бюджетиране“ на електронното управление на централно ниво

През 2010 г. и 2011 г. в програмния бюджет на МТИТС към политиката в областта на развитието на информационното общество е обособена програма „Развитие на електронното управление”. За целите на средносрочната бюджетна прогноза 2012-2014 г. е извършено окрупняване на програмите за реализация на политиката в областта на съобщенията, електронното управление и информационното общество. Въпреки наличието на специализирани и целенасочени подпрограми и направления за развитие на електронното управление в бюджетната прогноза на МТИТС за периода 2012-2014 г., разходите са представени общо за програмата, която включва и други дейности^²⁰⁰ и липсва разпределение на средствата по подпрограми и направление, което на практика не осигурява условия за проследимост и контрол. По-подробно са представени два от проектите в МТИТС, предвидени за финансиране със средства от Оперативна програма „Административен капацитет”.^²⁰¹

Дирекция „Електронно управление“ не разполага с документирани разчети за необходимия финансов ресурс за реализация на целите на подпрограмата „Електронно управление”.^²⁰² Редът за планиране и отчитане на средствата за целите на програмното бюджетиране в МТИТС не предвижда самостоятелно планиране и отчитане по подпрограми. Счетоводната програма на МТИТС не позволява автоматично да се определи общия размер на договорените и разходвани средства за електронно управление. Това е възможно на практика единствено посредством ръчен преглед на всички договори и плащания в МТИТС^²⁰³, което поражда риск за разходи за развитие на електронното управление да бъдат припознати разходи, неприсъщи за тази област или пък да не бъдат отчетени реално разходвани по този приоритет средства.

Липсата на проследимост при разходването на средствата следва да бъде преодоляна още повече отчитайки факта, че по предварителен прогнозен разчет за периода 2013-2020 г. за електронно управление са предвидени над 1 млрд. лева.^²⁰⁴
2.2.5. Обвързването на целите на Общата стратегия за електронно управление и секторните стратегии със съответните програми и бюджети, съгласно логиката на програмното бюджетиране е следвало да се извърши на етапа на разработване и съгласуване на проекта на пътната карта за изпълнение на ОСЕУ, но през 2011 г. са пропуснати сроковете на бюджетната процедура.^²⁰⁵ По време на одита не са предоставени доказателства за наличието на утвърден ред, регламентиращ този процес.^²⁰⁶

Анализът на бюджетните прогнози на министерствата в програмен формат за периода 2012-2014 показва,^²⁰⁷ че няма обособени самостоятелни програми за реализация на целите по изграждане и развитие на електронното управление в България. Приоритетите и ангажиментите, свързани с ОСЕУ, са инкорпорирани по разнообразен начин от част от първостепенните разпоредители в специфичните програми, които изпълняват, в т.ч. и в програма „Администрация”. Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията има очертани и дефинирани стратегически цели за въвеждане на електронното управление в бюджетните прогнози, което е предопределено от нормативно вменените му отговорности в тази област.^²⁰⁸

Каре № 13

Добри примери по отношения на категоричното регламентиране на програмни цели

Наличието на ясно дефинирани дългосрочни и краткосрочни ангажименти в МТИТС е обусловено от нормативно вменената отговорност на министъра на транспорта за провеждане на държавната политика в областта на електронното управление. Като добри примери по отношения на категоричното регламентиране на програмни цели за електронно управление могат да бъдат отбелязани Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на труда социалната политика, Министерство на регионалното развитите и благоустройството, Министерство на земеделието и храните и Министерство на правосъдието.^²⁰⁹

Каре № 14

Липса на проследимост, разпокъсаност на дейности и необвързаност между стратегическите и годишните цели на администрацията и бюджетите в програмен формат

Съществува тенденция на разпокъсаност на дейностите по въвеждане на електронното управление в множество програми от програмните бюджети на министерствата, което заедно със значителния брой структурни звена, ангажирани в процеса, би могло да бъде предпоставка за трудности при осъществяването и цялостния контрол за изпълнението на ОСЕУ.^²¹⁰ В бюджетните прогнози за 2012-2014 г. на МФВС и МВР не са ясно дефинирани конкретни дейности и мерки за въвеждане на електронното управление.^²¹¹ В програмния бюджет на Министерство на физическото възпитание и спорта за 2012 г. не са намерили отражение приоритетите и ангажиментите за изпълнение на Общата стратегия за е-управление в Република България, които са поети при ежегодното целеполагане съгласно Закона за администрацията.^²¹²

При целеполагането в Министерство на финансите за 2012 г. не са отчетени приоритетите и ангажиментите, свързани с електронното управление, заложени в програмния формат на бюджета за 2012 г.^²¹³ Налице са пропуски при ежегодното целеполагане на МОСВ^²¹⁴, а целите на Администрацията на Министерски съвет, Министерство на здравеопазването, Министерство на културата и Министерство на правосъдието за 2012 г. не са публично оповестени, което не отговаря на визията за електронното управление за осигуряване на прозрачност и отчетност на управленските процеси.

Липсата на ясна, конкретна, последователна и измерима обвързаност между стратегическите и годишните цели на администрацията и бюджетите в програмен формат, в т.ч. планираните дейности за реализация на електронното управление на практика не създава необходимите предпоставки за целенасочени, адекватни, ресурсно осигурени своевременни действия за изграждане на електронното управление.

За одитирания период не е създаден от МТИТС, съгласувано с МФ, адекватен механизъм за подготовка, съгласуване и приемане на бюджетната рамка за финансиране на дейностите за електронно управление. В резултат на практика не е осигурен достатъчен финансов ресурс за реализиране на дейностите за електронно управление на национално ниво, което забавя и дори застрашава развитието на електронното управление. Не е осигурена и прозрачност за размера и начина на разходване на средствата Основните проблеми пред доброто бюджетиране на електронното управление са липсата на ангажирано приоритизиране на усилията на администрациите и адекватно финансово обезпечаване в рамките на бюджетния процес.

Каталог: files -> bg
bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър
bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси
bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства
bg -> Съдържание представяне на интосай 4
bg -> Указания за финансов одит
bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България"
bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г

Изтегляне 2.05 Mb.

Сподели с приятели:

1 ... 4 5 6 7 8 9 10 11 ... 22

Доклад №0300000812 за извършен одит на развитието на електронното управление за периода от 01. 01. 2010 г до 30. 06. 2012 г. Ноември 2013 г

Дейностите от националната пътна карта за електронно управление не са финансово обезпечени

Дейностите от националната пътна карта за електронно управление не са финансово обезпечени

Не е създадена адекватна организация за изготвяне на бюджетната рамка за финансиране на дейностите от националната пътна карта за електронно управление

2.2. Не е осигурен финансов ресурс за реализиране на дейностите от националната пътна карта за електронно управление