Целите и дейностите на проектите съответстват на националните цели и приоритети в областта на електронното управление

Целите и дейностите на проектите съответстват на националните цели и приоритети в областта на електронното управление.

За успешното реализиране на проектите следва да се създаде процедура за планиране и управление на проектите. Прилагането на обоснован подход при наличието на ограничен финансов ресурс осигурява правилна оценка за проект или дейности, които биха донесли най-големи ползи при изпълнението на националните ИКТ приоритети. По този начин ясно могат да бъдат дефинирани критериите и подходите за определяне и подбор на приоритетните проекти и дейности при реализиране на политиката за въвеждане на електронното управление в Република България. А това е предпоставка за предотвратяване на корупционни практики и неефективно управление на дейността.

Нуждата от правилно управленско решение за избора на портфолио от проекти за изпълнение, води до необходимост от методология за приоритизиране на проектите. При наличието на ограничени финансови ресурси³⁵⁸ едно от съществените изисквания е правилната оценка за проектите, които са най-подходящи и приоритетни, и биха донесли най-големи ползи при изпълнението на националните ИКТ приоритети и ОСЕУ.
Пример за такъв метод в областта на ИКТ, възприет в България е даден в Каре № 21.

Каре № 21 Методология за приоритизиране на инициативи и проекти на A. Hartman и J. Sifonis В Националната програма за ускорено развитие на информационното общество в Република България 2008 – 2010 г. е включена Методология359 за приоритизиране на инициативи и проекти, свързани с ускореното развитие на информационното общество в България. Предварителният анализ на ИКТ проектите в държавната администрация в България за периода 2007-2009 г., е обхванал над 200 проекта на 12 министерства и 21 агенции, комисии и институти. Анализът е показал, че само част от проектите са финансово обезпечени, като има сходни проекти или такива, които се припокриват като идея. Матрицата за приоритизиране на проекти360 осигурява прост и бърз анализ на портфолио от проекти и представлява инструмент за превръщане на списък от “желани проекти” в пътна карта за ефективно постигане на определена цел. За оценка на проектите се използват два обобщени критерия:“Икономически ефект” и “Леснота на изпълнение”. Двата обобщени критерия се състоят от няколко под-критерия. Критерии за оценка на икономическите ползи: Ефективност. Възвращаемост на инвестицията, разглеждана като намаляване на разходите за извършване на дейността в сравнение с направените инвестиции и оперативните разходи, необходими за поддържане на системата през периода на полезното й използване. Значение. Степента, до която проектът посреща нуждите на широк кръг от вътрешни и външни ползватели, например: брой администрации, бизнес и граждани, засегнати от внедряването на проекта; Пазарни условия. Степента, до която фирмите, служителите и/или гражданите са готови да използват услугата. До каква степен съществува търсене на дадената услуга. Риск. Степента, до която проектът не е застрашен от провал, измерван като значителни загуби на финанси, ресурси или функции. Стратегическо съответствие. Значимост на проекта за икономическото и социалното развитие на страната. Степента, до която проектът пести време и ресурси на гражданите и фирмите, елиминирайки по този начин административните бариери. До колко се увеличава прозрачността в държавната администрация и се намалява корупцията. Критерии за оценка на леснотата на изпълнение: Ресурси/Технология. Доколко е достатъчна съществуващата инфраструктура и е осигурена наличност на необходимите ресурси. Оперативна/организационна готовност. Степента, до която инициативата взема предвид работните процеси, необходими за развитието на информационното общество. Оперативната готовност на организацията да поддържа нови бизнес процеси имащи отношение към информационното общество. Взаимно допълване. Степента, до която инициативата е взаимосвързана. Инфраструктурните, оперативните и други разходи могат да бъдат взаимно допълвани чрез комбиниране с други инициативи. Външно влияние. Степента, до която законови, регулаторни механизми и/или възможностите на заинтересованите лица НЕ препятстват нормалната реализация на проекта. Разходи за развитие/контрол на разходите. Степента, до която разходите за разработка на решението и контрола на текущите разходи са управляеми по време на процеса на изпълнение. Култура. Културна готовност и наличие на умения за управление на промяната по отношение на новите бизнес процеси.361

В ДЕУ към МТИТС не са утвърдени правила/ред за планиране и управление на проектите за електронно управление³⁶², такива са в процес на разработване.

Общата цел на проектите е свързана с дългосрочните социални и/или икономически ползи, за постигането на които ще допринесе проектът, и поради това е обвързана с приноса за бенефициентите и обществото.

Специфичните цели определят необходимостта от проекта за бенефициентите и дефинират ползата от неговото изпълнение. Специфичните цели определят “колко”, “какво” и “ до кога” трябва да се извърши, за да се достигне състоянието, дефинирано от основната цел. Те са обвързани с резултата от изпълнението на проекта и следва да бъдат конкретни, измерими и постижими в края на периода.

За измерване на специфичните цели на изпълняваните проекти са определени индикатори за изпълнение – очаквани резултати. С резултатите се отчита промяната, която следва да се направи вследствие на заложените за изпълнението на проектите дейности.

С оглед успешното постигане на целите на проектите на електронното управление от съществено значение е формулирането на взаимосвързани цели - резултати – дейности. В тази връзка следва индикаторите коректно да отчитат ефекта от изпълнението на целите на проектите.

При анализа на заложените очаквани резултати по проектите се установи следното:

1. 
   Дефинираните очаквани резултати по отделните дейности на проектите са обвързани с изпълнението на дейностите, а не с ефекта от изпълнението на целите ³⁶⁴. Голяма част от индикаторите за резултат не са количествено изразени в проектите за електронно управление³⁶⁵.
   

3. 
   Част от специфичните цели не са ясно измерими.³⁶⁷ Не са заложени конкретни измерители за част от специфичните цели, като намаляване на разходите на администрациите при обмен на информация и взаимодействие м/у системите им; създаване на условия за по-ефективно публично управление по проекта за надграждане на централните системи на електронното правителство.
   

Предвид значителния обем на разходите, трябва да се създават предпоставки за осигуряване на икономично използване на националните и европейски средства, посредством адекватни контроли при бюджетирането, като например определяне на разходни лимити, използването на информация за пазарните цени и др.

За целите на остойностяването на разходите по различните програми, проекти и дейности за електронно управление в Австрия се използват единни ценови таблици. В България няма подобни практики за разходни тавани в областта на електронното управление³⁶⁸, което не осигурява обективна и последователна основа за икономично планиране на ресурсите.

В ДЕУ няма документирани анализи и разчети на необходимите средства за финансиране на изпълняваните проекти и дейности. Липсват и анализи „разходи – ползи” на алтернативни възможни решения при отделните дейности по проектите³⁶⁹, което не осигурява разумна увереност за ефективно и ефикасно планиране и използване на националните и европейски средства.

Приблизителното остойностяване на дейностите по проектите следва да се определя на база на предварително събрани оферти от изпълнители при кандидатстването за финансиране от ОПАК. За два от трите проекта в МТИТС³⁷⁰ не е налична документация за представените в УО на ОПАК предварителни оферти от фирми/организации.

С оглед условията на ограничените финансови ресурси за електронно управление и липсата на бюджетно финансиране добра практика би било използване на експертния потенциал на страната ни. Например, във функциите на БАН³⁷¹ е определено приоритетно подпомагане на държавните институции и местната власт в Република България³⁷². По данни на МТИТС предстои подписване на Меморандум за сътрудничество между БАН и МТИТС.³⁷³

За навременното идентифициране на проблемите пред изпълнението на проектите и дейностите и предприемане на адекватни коригиращи мерки следва да се осигури регулярен и адекватен мониторинг.

Данните за изпълнение на дейностите в проект „Развитие на административното развитие по електронен път“ са отразени в 8 междинни доклада³⁷⁴ и в годишните технически доклади за 2010 г. и 2011 г. към УО на ОПАК. В проектите на МТИТС се предвиждат мерки за противодействие на рисковете за изпълнение на целите и дейностите с оглед спазване на принципите за добро финансово управление. В действителност изпълненото по тази област през одитирания период не е достатъчно³⁷⁵, и не създава условия за адекватно управление на вероятните пречки пред успешното и навременно постигане на заложените цели. (Виж Каре № 22)

Каре № 22 Формално управление на риска Предвидено е в екипите за управление на проектите да бъде включен експерт по оценка на риска, който да извършва периодична оценка на рисковете и да предлага коригиращи действия. При изпълнението на проекта за административно обслужване по електронен път не е извършвана цялостна оценка на риска, а само по отношение на процеса на възлагане на обществени поръчки. Причината е свързана с промени в отговорните лица. През 2012 г., около две години след стартиране на проекта за развитие на административното обслужване по електронен път, са изготвени риск регистър и доклад за оценка на риска. Определени са 4 риска в регистъра на рисковете376, които имат по-скоро формален характер и не представят задълбочен анализ на рисковете по проекта377. Например, поради забавяния в изпълнението на процедурите по ЗОП на горепосочения проект са предприети мерки за удължаване срока на изпълнение на договорите с 12 м., като са проведени процедури на анексиране на договорите. Следва да се отбележи, обаче, че рисковете за забавяне изпълнението на дейности поради обжалване на обществени поръчки не само са сравнително лесно предвидими, но и съществуват ефективни мерки за противодействието им като от една страна се осигури достатъчно време за изпълнение на проектите, а от друга страна –се създадат условия за ефективна конкуренция между кандидатите. При изпълнението на проектите не са реализирани такива условия за добро управление като: предвиждане на достатъчно време в графика на проектите, съобразно възможните срокове за изчерпване на всички процедури по закон, което налага удължения; коректни разчети, подкрепящи прогнозните стойности; адекватни критерии за подбор, насочени към обхващане на оптимално широк кръг подходящи кандидати; обективни и измерими критерии за оценка и ясна методика за избор378.

Извършването на анализ на отклоненията по време на изпълнението на дейностите и проектите е предвидено в образеца на план за управление на проекта за развитие на административното обслужване по електронен път, но в предоставения на одобрен вариант не са заложени процедури за действие в случаи на отклонения при изпълнението на дейностите, което не създава условия, осигуряващи навременното идентифициране на проблемите и предприемане на адекватни коригиращи мерки³⁷⁹.

В резултат проблемни области не са адекватно управлявани, като например установените забавяния от заложения график при планирането и провеждането на процедурите за обществените поръчки и сключването на договорите с изпълнителите по отделни дейности³⁸⁰, които заплашват навременното постигане на целите на проектите за развитие на електронното управление.

Същевременно, поради отчитането на постигнати индикатори само за приключени дейности по проектите, в годишните технически доклади през 2010 и 2011 г. е отчетено изпълнение само по една от общо девет дейности по проекта за административното обслужване по електронен път. Не са отчитани междинни данни за изпълнението³⁸¹, което не позволява осигуряване на навременна информация за проследяване на напредъка.

Липсва ред и практика за осъществяване на координация между проектите за електронно управление, изпълнявани от различни институции, което не осигурява прилагане на добрите практики с цел намаляване на грешките.³⁸²

Добра практика в тази връзка е установена при проекта „По-добро обслужване чрез електронно управление в Северозападен, Северен централен, и Североизточен район на планиране” на областна администрация Плевен, съфинансиран от Европейския социален фонд чрез ОПАК. Това е първият голям проект в областта на електронното управление, който цели подобряване на качеството на административното обслужване на гражданите и бизнеса чрез развитие на електронно управление на регионално ниво. Натрупаният опит, свързан с трудностите при процеса на вписване на електронните услуги, е използван по проектите на МТИТС³⁸³.

2. 
   
   Каталог: files -> bg
   bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г
   bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър
   bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси
   bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби
   bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства
   bg -> Съдържание представяне на интосай 4
   bg -> Указания за финансов одит
   bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България"
   bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г
   
   
   
   Изтегляне 2.05 Mb.
   
   Сподели с приятели: