Доклад №0300000812 за извършен одит на развитието на електронното управление за периода от 01. 01. 2010 г до 30. 06. 2012 г. Ноември 2013 г
Заложените показатели не позволяват измерването на ефектите от развитието на електронното управление
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Няма адекватен механизъм за изпълнение на стратегията за електронно управление
2. Заложените показатели не позволяват измерването на ефектите от развитието на електронното управление2.1. Единствено за дейности с реални и измерими ефекти върху икономическия ръст, живота и благосъстоянието на обществото, и подобряване на публичното управление могат да се разходват значителни публични финанси. В ОСЕУ планираните показатели са дефинирани общо, като измерват средствата, а не конкретните ефекти и ползи при изпълнението на целите на електронното управление.56 Не са определени показатели, които да показват ефекта от електронното управление върху публичния сектор, благосъстоянието на обществото и икономиката (няма показатели, свързани например със съкратени публични разходи, повишена събираемост на приходи, ограничени корупционни практики, обществен контрол върху решенията, удовлетвореност на потребителите, ръст на БВП, ръст на инвестициите, намаляване на безработицата, съкратени разходи на бизнеса, повишаване на доходите и др.57) В ОСЕУ е възпроизведен показател за проникване по население при реализиране на стратегията за широколентовия достъп58. Няма документирани анализи за определяне на целевите и базовите стойности на показатели по цел 2 и цел 3 от стратегическа тема „Електронни услуги за гражданите и бизнеса“ на ОСЕУ. Заложени са показатели, свързани с други секторни политики като електронни обществени поръчки и е-образование. Например, отговорностите по изграждане на системата за електронни обществени поръчки са на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, в частност на Агенцията за обществени поръчки, като усилията са насочени към подаване и оценка на офертите по електронен път. Темата за включване в учебните програми е ключова за успешно електронно управление и за това е включена в ОСЕУ. На практика обаче, въвеждането на електронното управление в учебните програми на средното и висшето образование следва да е част от секторната политика за е-образование, а и в проекта на пътната карта за реализация на ОСЕУ не са предвидени такива дейности. 59 Идентифицирани са добри практики, свързани със заложени показатели в ОСЕУ, насочени към решаване на ключови въпроси пред електронното управление. (Виж Каре № 4) Каре № 4 Добри идеи за адекватни мерки: информационни центрове и е-карти Предвидени са мерки за мотивиране на гражданите да използват електронни услуги. В ОСЕУ е заложен показател за изграждане на 700 публични терминали на територията на страната, с които да се предоставят информационни услуги. Допълнително, поради необходимостта от предоставяне на техническа помощ на някои категории население, се обмисля съществуващите над 2900 пощенски станции, покриващи територията на страната, да се използват за входни точки на електронното управление като се обучат служителите им и се осигури подходящо оборудване и комуникации. Предвижда се и изграждане на телефонен център за оказване на помощ със заложен капацитет, базиран на опита на Австрия. Ключов елемент в развитието на електронното управление е създаване на удобен механизъм за създаване, съхранение и управление на „електронната идентификация“ и „електронния подпис“60. Въз основа на това в рамките на проекта за надграждане на централните системи на електронното правителство, изпълняван от МТИТС, е предвидено изработването на 5000 временни карти за е-самоличност. Подготвя се проект на нормативен акт, който да определи реда за тяхното издаване и поддръжка. Картите, които ще бъдат изработени в резултат от проекта са временни, до 2016 г., защото от тогава МВР предвижда издаването на лични карти с електронен чип. Естественото място на електронната карта е в личната карта. Въпросът със заплащането на картите (временни и постоянни) е открит – МТИТС предлага разходите да са за сметка на държавата, тъй като всеки български гражданин трябва да има документ за електронна самоличност. Планира се временните карти да бъдат раздадени на студенти, на лекари, на бизнеса и на кметове. За държавната администрация са предвидени 1000 бр. за извършване на тестове. Вероятно част от картите ще бъдат раздадени и на политици с оглед заинтересоването им за ангажирането към развитието на електронното управление. Липсата на средства за поддръжка, включително на системата за е-идентификация (на хардуер, бази данни, комуникационни системи, лицензи), е сериозен проблем, който трябва да бъде преодолян.61 Залагането на общи и неизмерими показатели за изграждането на електронно управление застрашава адекватното приоритизиране на задачите, убедителното аргументиране за необходимите ресурси, коректното разпознаване на успехите или неуспехите, за да се осигури навременно предприемане на ефективни корективни мерки. 2.2. В стратегическите документи следва да се използват ясни, точни и последователни формулировки, разбираеми от неексперти в дадена област. Препоръчително е ограничено да се използва специфична и/или техническа терминология, разбираема от ограничен кръг специалисти62. Предпоставка за изграждането на доверие в стратегията за електронно управление и за успешно убеждаване и мотивиране на гражданите, бизнеса и администрацията е обявяване на конкретни резултати от малки и фокусирани инициативи63. В противовес на посочените изисквания, Общата стратегия за електронно управление е документ, в който се съдържа множество термини, които лесно могат да отблъснат и объркат читателя. 64 3. Няма адекватен механизъм за изпълнение на стратегията за електронно управление3.1. Не са дефинирани междинни цели със срокове и показателиВъпреки, че ОСЕУ има времеви обхват до 2015 г., не са определени междинни срокове за изпълнение на отделните показатели и целеви стойности. Националната пътна карта за електронно управление следва да осигури оперативно планиране на национално ниво (залагане на отговорници, дейности, срокове, средства и източника им) и координиране при планирането и реализацията на проектите на национално и локално ниво. По този начин трябва да се премине от практиката на самоцелни инициативи на отделните централни ведомства и общини, към реализиране на приоритетите на електронно управление, включително посредством различни хоризонтални мерки, които биха спестили значителни публични ресурси. Към м.юли 2012 г. национална пътна карта за реализацията на ОСЕУ не е утвърдена, като основната изтъквана причина е липса на осигурено финансиране от държавния бюджет65. Това поражда рискове за навременното и цялостно изпълнение на стратегията за електронно управление. Създават се и обективни пречки пред развитието на електронното управление на секторно ниво. Не на последно място има опасност и за некоординирано реализиране на проектите на национално и локално ниво, с последици за ефикасното и икономично управление на ангажирания публичния ресурс. Липсва разработена вътрешна процедура за мониторинг и за оценка на изпълнението на целите и дейностите за развитие на електронното управление. На практика не се осъществява мониторинг върху изпълнението на ОСЕУ, тъй като според МТИТС това може да се осъществи след утвърждаване на Националната пътна карта.66 Независимо от това, някои дейности се изпълняват на практика67. Липсата на пълна и достоверна информация за изпълнението минимизира вероятността за навременно и успешно предприемане на корективни действия, както и не осигурява публичност и прозрачност на дейностите и резултатите за целите на гражданския контрол. 3.2. Основни проблеми пред електронното управление не се преодоляват Европейският парламент подчертава, че пречките за приемането на електронното управление не са непременно от технологично, но и от организационно, политическо, правно и културно естество, както и че успешните решения и практики обикновено зависят изключително много от местните условия.68 Приемствеността при изграждането на електронно управление69 и реакция срещу причините за предишни неуспехи70, ще осигури ефикасното надграждане и устойчивото му развитие. Основни проблеми, които възпрепятстват изпълнението на предходната стратегия за електронно правителство от 2002 г., не са преодолени. Те не са свързани с технически, а с управленски и координационни аспекти. По-долу са маркирани техните измерения от гледна точка на стратегическото планиране на електронното управление, но те подробно са разгледани в съответните раздели на доклада. Тези реални проблеми не са намерили място сред идентифицираните основни рискове, които могат да попречат или забавят изпълнението на стратегията за електронно управление71.
Електронното управление е приоритетна национална политика с европейски измерения, поради което следва да се решат въпросите за размера, източника и предназначението на необходимите финансови средства за изпълнението й. Към 30.11.2012 г. Пътната карта за електронно управление не е приета от Министерски съвет, тъй като не е финансово обезпечена. Посоченото в нея необходимо финансиране е над 202 млн. лв., като предназначението на средствата частично се съдържа в наименованието на съответните задачи, без подробно дефиниран обхват и количество на планираните дейности. Не са посочени и очакваните ползи от изпълнението на посочените задачи въз основа на извършен анализ, не са анализирани потенциалният размер на спестените средства на администрацията, на гражданите и на бизнеса, и финансовия и икономически ефект върху бюджета и БВП, позволяващи преценката на рентабилността на инвестиционния проект72. В Каре № 5 е даден един пример за пряка финансова полза за бюджета.
Размерът на разходите не е изчерпателно определен и за пет от задачите не са посочени необходимите финансови ресурси, като някои от тях имат потенциал за значителни разходи (включително и обезпечаването на работата на единния системен интегратор74, и преминаването към отворени стандарти и участие в европейски инициативи с отворен код). Едновременно с това, в проекта на Пътната карта е посочено, че „тъй като това може да се счита за инвестиционен проект е препоръчително общата сума да бъде завишена с 20% за непредвидени разходи“, но без допълнителна аргументация. 75 Посочените обстоятелства показват, че размерът на средствата за финансиране на реализацията на стратегията за електронно управление през периода 2011-2015 г. не е определен. 3.2.2. Втори проблем: Липса на адекватни механизми за общо планиране, финансиране, управление и контрол на процеса на изграждане и развитие на електронно управление Дирекция „Електронно управление“ в МТИТС, която е отговорната структура за стратегическо и оперативно планиране и развитие на електронното управление76, няма утвърдени вътрешни правила, определящи процесите по разработване, изменение и съгласуване на политики и стратегии за изграждане на електронно управление.77 Стратегията за електронно управление и пътната карта за изпълнението са динамични документи, които трябва да се анализират ежегодно и при необходимост да се осъвременяват.78 На практика анализ не е правен за 2011 г., тъй като „ДЕУ се подготвя за изпълнение на проекти“. Няма и утвърден вътрешен ред, регламентиращ извършването на този ежегоден анализ.79
При наличието на ограничен финансов ресурс, едно от основните предизвикателства е правилната оценка за това коя инициатива или проект би донесъл най-големи ползи при изпълнението на националните приоритети в областта на електронното управление.81 В МТИТС не са утвърдени контролни процедури за проверка на икономичност, ефективност и ефикасност на планираните дейности и финансови средства.82 Липсата на ред за финансово прогнозиране и планиране на електронното управление поражда рискове по отношение на прозрачността на процеса и потенциални рискове за измамни практики, предвид мащаба на средствата, специфичната област и наличието на сериозни корпоративни интереси. 3.2.3.Трети проблем: Слабости в координацията с местните власти Общините и доставчиците на публични услуги извън администрацията не са обхванати от ефективен координационен механизъм за съответствие с единната национална стратегия. Едновременно с това, особено важно е стандартизирането на електронните услуги, предоставяни от общините. 83 Европейската харта за местно самоуправление84 предоставя насоките, въз основа на които може успешно и адекватно да се изгражда координацията между централните и местни органи по отношение и на електронното управление. Правомощията на органите на местно самоуправление по отношение на изграждането на електронно управление, съответстващи на приложимото законодателство в тази област85, следва да бъдат пълни и неограничени. Това означава, че те могат да вземат решения за общинските административни услуги и вътрешната административна структура и процеси, да осигурят добро управление посредством използването на информационни и комуникационни технологии. От друга страна, ефективното и ефикасно изграждане на електронно управление изисква координирани усилия на централните и местните администрации. Осигуряването на съответствие с нормативните изисквания в областта, включително за оперативна съвместимост и киберсигурност, е базово изискване. Прилагането на някои принципи като следване на референтни модели86 и осигуряване на многократно използване на технологии, решения и знания87, са съществени за постигане на оптимално и ефективно разходване на публичния ресурс в услуга на гражданите. Например, по данни на служители на дирекция „Електронно управление“, само с използване на едно решение в няколко сектора времето за разработка се намалява със 70 на сто и времето за изпълнение на задачите с 45-50 на сто88, което има и реципрочен ефект върху разходите. Тези решения могат да се реализират само централизирано. Ето защо в процесите на планиране и взимане на решения трябва да се отчитат становищата на органите на местно самоуправление по всички пряко засягащи ги въпроси за електронното управление, като се търси съгласие за заложените цели, координация на конкретните мерки и осигуряване на средства за тяхното изпълнение.89 МТИТС предприема действия за съвместна работа с представители на общинските администрации, включително за очертаване на основните проблеми на общините по реализиране на електронното управление и разработване на предложения за промени, с оглед усъвършенстване на нормативната уредба при предоставяне на административни услуги по електронен път; осигуряване на служебното начало и усъвършенстване на процесите при предоставянето на е-услуги.90 Инициативата на централната власт за координиране на дейности с местните власти е полезна като допълнителното предвиждане на механизъм за координация на по-високо ниво91 е необходимо, за да се канализира процес на постоянна комуникация, прозрачност и търсене на съгласието на местните власти по всички пряко засягащи ги въпроси своевременно и то в работен порядък.92 Общата стратегическа рамка на електронното управление е дефинирана при следване на повечето европейски тенденции. С въвеждането на електронното управление допълнително нараства вероятността от реализиране на рисковете за достъп до лични данни в електронен формат и използването им за неправомерни цели. Това изисква допълнителни мерки за противодействие срещу неправомерното използване на лични данни в електронен формат и нарушаване на правото на личен живот. Необходим е адекватен механизъм за изпълнение на стратегията за електронното управление по начин насърчаващ икономическия растеж и подобряващ демокрацията, което в крайна сметка е смисълът на тази политика. Основните проблеми са свързани с: а) липсата на разпознаване и реакция срещу рисковете, бламирали развитието на електронното управление в миналото; б) очакваните резултати са дефинирани общо, като измерват средствата, а не конкретните ползи върху икономиката, благосъстоянието на обществото и подобряването на публичното управление; в) липса на условия за координиране на мерките на административната реформа и задачите на електронното управление на секторно и на национално ниво; г) усложняване и натоварване на темата с техническа терминология, което в крайна сметка може да дистанцира заинтересованите от реформата на публичната администрация. В резултат съществува риск стратегическите и оперативни цели и приоритети да останат пожелания, без съществен реален ефект, и то въпреки разходваните значителни публични ресурси. Каталог: files -> bg bg -> Закон за политическите партии в сила от 01. 04. 2005 г bg -> Интервю партии още плащат наем от 10 ст на квадратен метър bg -> Закон за публичните финанси Глава първа общи положения чл. (1) Този закон урежда бюджетната рамка, общото устройство и структурата на публичните финанси и включва: обхвата на публичните финанси bg -> Закон за експортното застраховане (Обн., Дв, бр. 61 от 29. 05. 1998 г.; изм и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 92 от 15. 10. 2004 г.) Глава първа общи разпоредби bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на изпълнението на ефективността и ефикасността на дейността на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол като институция за осъщeствяване на вътрешен одит на публичните средства bg -> Съдържание представяне на интосай 4 bg -> Указания за финансов одит bg -> Закон за Националния дарителски фонд "13 века България" bg -> Доклад за резултатите от извършения одит на дейността на Националния дарителски фонд "13 века България" за периода от 01. 05. 2005 г до 31. 12. 2006 г Изтегляне 2.05 Mb. Сподели с приятели:
|