След приемането на Плана за действие, започна и процесът за неговото популяризиране като едно от сериозните предизвикателства пред неговото изпълнение е съпротивата и притесненията от ефекта на процеса на различни нива. Съпротивите и притесненията идват от няколко заинтересовани групи:
-
Персоналът на институциите, който се страхува, че ще загуби работата си и доходите си;
-
Директорите на институциите, които се страхуват, че ще загубят своята работа и/ или статут;
-
Общинските власти, които са загрижени какво ще се случи със сградите и персонала на институциите;
-
Общинските власти, които са загрижени как ще финансират продължаващите разходи на новоразкритите услуги;
-
Липса на интерес в някои местни власти;
-
Професионалистите, работещи в системата за закрила;
-
Общностите и другите институции, които трябва да се променят, за да приемат и включат децата и младежите от институции.
Изводи:
Всеки един проект от Плана за действие предвижда информиране и информационна кампания за повишаване на чувствителността на целевите групи и обществеността. Публичните кампании и дейности ще подпомогнат повишаване на информацията за процеса деинституционализация и неговото успешно изпълнение. Важно е да се гарантира синхрон между изпълнението на мерките от отделните кампании и цялостната комуникационна стратегия на Плана за действие, което ще допринесе за по-добрата комуникация между всички проекти, свързани със закриването на институциите и разкриването на нов вид социални услуги за деца и младежи, живеещи в тях.
С оглед цялостната визия за информиране на обществеността за процеса деинституционализация започна поредица от срещи между всички екипи на проектите и ПР специалистите, за да се координират всички усилия за качественото изпълнение както на самите дейности от проектите така и на уеднаквяване на посланията сред широката общественост и нейната подготовка за приемане на децата и младежите от институциите. В подкрепа на медийното отразяване на процеса деинституционализация Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца с подкрепата на Фондация Оук реализира медиен анализ на публикациите, които засягат темата деинституционализация и начините, по които се пише за нея.
Анализът обхваща публикациите в медиите в периода 1 октомври 2010 г. – 1 декември 2011 г., който отбелязва една година от приемането на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” (24.11.2010 г.).
Проучването проследява отношението на медиите към: държавните документи и политики, свързани с деинституционализацията; дискусиите на случаи на риск за деца; проблемите на семействата/родителите и благосъстоянието на децата; услугите в общността (ЦНСТ, приемна грижа, осиновявания); отношението към професионалистите (социални работници, психолози, психиатри) и към държавните институции, които провеждат деинституционализацията; вредата от институционалната грижа.
Препоръките от анализа са следните:
-
Трябва да се запази емоционалното говорене за деинституционализацията, като се отправят послания, които рационално сравняват ефектите от институционалната грижа и потенциалните възможности на грижата в общността.
-
Необходимо е да се създадават възможности за медиите (различни от събитията, кампаниите и инициативите) да комуникират послания, действия и резултати от процеса на деинституционализация.
-
Говорителите за процеса не трябва да са реактивни, а проактивни в комуникирането на проблеми, переспективи, възможности и предизвикателства, а стилът на говорене трябва да се ориентира „пазарно“.
-
Политическите говорители на национално и регионално ниво трябва да инвестират в знанията на журналистите за процеса, както и за връзката му с националните приоритети.
-
Комуникацията на процеса по деинституционализация, съвместно с общините, е много важна за постигането на качествен резултат.
-
Необходимо е да се разработят основни комуникационни послания по ключовите теми и стереотипите, които се комуникират в медийното пространство. Тези послания трябва да се използват в пряката комуникация, както с медиите, така и с обществеността.
-
Важно за комуникацията на процеса е да продължи посочването на добри примери, но това не бива да става изведено, самоцелно и без връзка с посланията за стереотипите.
-
Местните власти трябва да създадат условия за „отваряне“ на институциите към общността и медиите, за да се гарантира както прозрачност, така и заинтересованост от процеса на деинституционализация.
-
Държавните институции, основно свързаните със закрилата на децата, трябва да осигуряват възможност на родителите да комуникират пряко с медиите.
-
Когато се комуникира деинституционализацията на местно ниво, е добре говорителите да правят връзка между местните инициативи и цялостния процес.
-
При възможност, институциите и говорителите трябва да ориентират изказванията си към различни типове медии и с различна честота, за да има динамика. За целта е необходимо говорителите да познават спецификата на медийния пазар, както и съответните аудитории.
Глава втора: Обща информация за процеса деинституционализация
Обхват
Към месец май 2012 г. специализираните институции за деца в България са 127:
-
31 Дома за медико-социални грижи за деца (от 0 до 3 години), в момента управлявани от Министерство на здравеопазването;
-
24 Дома за деца с увреждания, в момента управлявани от общинските власти;
-
70 Дома за деца, лишени от родителски грижи, в момента управлявани от общинските власти.Закрити домове за периода – 2 – ДДЛРГ в Роман и ДДЛРГ в Калофер.
-
Анализ и тенденции в системата за институционална грижа
-
Към месец юни 2011 г. специализираните институции за деца в България са 127 (в сравнение към Плана за действие от 10.2010 г.- закрити 2 ДДРЛГ и 1 ДМСГД)1. към приемането на Визията).
Вид институции
|
2009
|
2010
|
30.06.2011
|
30.12.2011
|
ДМСГД
|
2334
|
2046
|
1975
|
1820
|
ДДМУИ/ДДУИ
|
956
|
871
|
820
|
768
|
ДДРЛГ
|
3440
|
2778
|
2513
|
2167
|
|
6730
|
5695
|
5308
|
4755
|
Нови услуги в общността, които са разкрити през периода 06.2011 -06.2012 г. – държавно делегирана дейност
Вид услуга
|
Брой нови услуги разкрити
|
Капацитет
|
Издръжка за един потребител
|
Обща стойност за издръжка
|
Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ)
|
15
|
158
|
7 255 лева
|
1 146 290 лева
|
Център за обществена подкрепа (ЦОП)
|
11
|
348
|
2 566 лева
|
892 968 лева
|
Център за социална рехабилитация и интеграция за деца (ЦСРИ)
|
2
|
45
|
2 328 лева
|
104 760 лева
|
Кризисен център
|
1
|
8
|
7 210 лева
|
57 680 лева
|
Дневен център за деца с увреждания (ДЦДУ) /Дневен център за деца с увреждания –седмична грижа (ДЦДУ-СГ)
|
4
|
74
|
5 244,00 лева за ДЦДУ
5 394,00 за ДЦДУ – СГ
|
389 556 лева
|
Център за работа с деца на улицата
|
1
|
30
|
5 984 лева
|
179 520 лева
|
Общо за всички 2 770 774 лева
|
Процедури, които се изпълняват в момента и подкрепят деца и семейства в риск – Оперативните програми предоставят възможност за много неправителствени организации да подготвят и разработят проекти, които да реализират на местно и национално ниво и да допълнят устойчивостта на процеса деинституционализация. Една от схемите по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси” е насочена към предоставянето на социални услуги за създаване на условия за интегриране и социализиране групи в неравностойно положение.
1. BG051PO001-5.2.06 Социални услуги за социално включване - Договорена безвъзмездна помощ – 17 638 035,38 лв. Изпълнението на проектите приключи през месец май 2012 г.
Три компонента:
-
Социални услуги за деца в риск
-
Социални услуги за пълнолетни лица
-
Иновативни подходи за превенция и преодоляване на социално изключване на рискови групи
Цели: Прилагане на нови устойчиви и комплексни подходи за повишаване качеството на живот на уязвимите групи и превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици. По първите се подкрепят дейности за разширяване, създаване, функциониране и развитие на социални услуги за деца в риск и техните семейства и за пълнолетни лица, дефинирани в ЗСП и ППЗСП. Третият компонент насочва интервенциите към създаване и функциониране на иновативни форми на социални услуги в общността, за които няма дефиниция в ЗСП и ППЗСП или за които няма установена практика в страната.
Бенефициенти: Доставчици на социални услуги
В обхвата на проектите, по Компонент 3 попадат:
-
255 - деца и младежи;
-
162 - деца с увреждания; пълнолетни с увреждания;
-
620 - деца от малцинства и в неравностойно положение
-
290 - деца и семейства в риск;
-
Резултати и услуги до момента:
-
Център за обществена подкрепа – 13 бр.
-
Дневен център за деца с увреждания – 2 бр.
-
Дневен център за деца в риск – 2 бр.
-
Център за настаняване от семеен тип – 9 бр.
-
Център за социална рехабилитация и интеграция на деца – 2 бр.
-
Създаване на интегрирана здравно – социална услуга за деца и юноши с проблеми в психичното развитие и техните семейства; Подобряване качеството на живот на деца и юноши с проблеми в психичното развитие и намаляване на рисковете, водещи до социалното им изключване и изолация; Развитие и утвърждаване на модел за интегрирана здравно-социална услуга за деца и юноши с проблеми в психичното развитие, застрашени от социално изключване и за техните семейства, която е базирана в общността и се осъществява от интердисциплинарен екип.
-
Повишаване на социалните, психологическите и образователните познания на настоящи и бъдещи родители във връзка с отглеждането и възпитаването на техните децa и предоставяне на алтернативна социална услуга в региона на област Ловеч. Създаване, укрепване и популяризиране на „Електронно Училище за родители“ като възможност за получаване на алтернативни услуги от представителите на общността, съобразени с условията на средата; Повишаване нивото на компетентност на родители и бъдещи родители/тийнейджъри по отношение на общи и специфични въпроси, свързани с отглеждане и възпитание на децата; Промяна в нагласите и в отношението на обществото относно необходимостта от целенасочена работа в родителската общност по въпроси, свързани с възпитанието на децата в семейството;
-
Семеен консултативен център в кв. Столипиново, Пловдив. Подобряване на грижата за децата в Столипиново чрез мобилна работа в общността и обхващане на семейства в риск със затруднен достъп до социални услуги. Подобряване на знанията и уменията на родителите за здравословно отглеждане на децата. Насърчаване на връщането и задържането в училище на децата от Столипиново чрез предоставяне на образователни услуги и занимания за осмисляне на свободното време. Подпомагане на реинтеграцията в обществото на младежи и хора със зависимости и рисково поведение от уязвимите етнически общности в Столипиново.
-
“Мобилна социална услуга за семейството” в подкрепа на социалното включване на семейства с деца с увреждания и с хронични заболявания. Разработване и апробиране в 3 общини на иновативната социална услуга за подкрепа на семейства с деца с увреждания и с хронични заболявания в краткосрочен и средносрочен план. Повишаване на ресурсите за социално включване на семействата - потребители посредством предоставяне на Мобилна социална услуга за семейството и активното участие на семействата в процеса на нейното планиране, доставка и оценка. Популяризиране на апробирания модел на Мобилна социална услуга за семейството за мултиплицирането му като инструмент за превенция на институционализацията на деца.
-
Рехабилитация на деца и лица с увреждания и техните семейства, чрез подобряване качеството им на живот. Въвеждане на добри социални практики за медицинска, професионална и социална рехабилитация на деца и лица с увреждания и техните семейства. Развитие на социални услуги в общността, ориентирани към индивидуалните нужди на потребителите; Стартиране на поредица от мерки за подкрепа на семействата на деца и лица с увреждания и превенция на изоставянето на деца и лица в специализирани институции; Осигуряване на предпоставки за интеграция чрез рехабилитация на деца с интелектуални затруднения и техните родители в обществото; Прилагане на иновативни подходи при предоставянето на социални услуги за превенция и преодоляване на социалното изключване; Повишаване на обществената осведоменост и съпричасност към децата и възрастните хора с увреждания, техните семейства и социалната им изолация чрез информационни кампании.
-
Център с насоченост към деца с комуникативни нарушения чрез въвеждане на нови техники и технологии за интеграция. Подобряване качеството на живот, намаляване на рисковете за социално изключване и активизиране участието в образователния процес чрез прилагане на нови програмни терапевтични комплекси, подобряващи уменията и практиките за комуникация на децата.
-
Подобряване качеството на живот на 50 семейства в риск от малките населени места в община Тунджа чрез предоставяне на мобилни социални услуги в домашна среда.
-
Социална интеграция на 70 деца в риск от Община Тунджа и повишаване на способностите и уменията на 50 майки да изпълняват ролята си на родители. Повишаване на увереността на родителите от целевата група, че могат сами да отгледат своите малки деца и да им осигурят по – добро бъдеще.
-
Въвеждане на нова за община Плевен социална услуга за деца с наднормено тегло и за техните семейства, разработване на методология, терапевтични програми на основата на занимания с изкуства за преодоляване на проблемите на децата с наднормено тегло чрез създване на Арт-център и консултативен кабинет за консултиране и подкрепа на децата от целевата група и техните семейства;
-
Създаване на Детски арт-център за социална интеграция, рехабилитация и подкрепа на деца в риск от селските общности. Въвеждане на устойчиво предоставяне на нови за селските общности в община Плевен, социални услуги за деца в риск и на техните семейства чрез разработване, тестване и въвеждане на методологии за арт-терапевтични техники при работа с рискови деца, за социалното им интегриране и подкрепа;
-
Предоставяне на социални услуги за създаване на базови социални и трудови умения за младежи с интелектуални затруднения чрез предоставянето на иновативна форма на социална услуга „Защитена работилница” като възможност за подобряване на качеството на живот и превенция на социалното изключване. Създаване на защитени места за арт и трудотерапия за лица с интелектуални затруднения, които не са в състояние да участват в реална трудова дейност и премахване на бариерите за активен трудов живот пред хората, полагащи грижи за тях;
-
Център за ранна интервенция. Подкрепа на родителите при разпознаване на уврежданията на децата, и усвояване на умения за полагане на грижи за тях чрез осъществяване на подкрепа на ниво родилен дом, подпомагане на семейството при грижата за децата в техните домове и диагностициране и подкрепа от специалисти за семействата в центъра за ранна интервенция.
Освен гореспоменатата схема същестуват и други, които са насочени към подкрепа на деца и семейства. В хода на изпълнението на проект „Подкрепа за достоен живот” по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 051PO001-5.2.09 -„Алтернативи” към 31.05.2012 г. потребители на услугата „Личен асистент” са 1 529 деца. За периода на изпълнение на проекта са обслужвани общо 1 724 деца.
Работи се и по предоставяне на услуги за деца със специални образователни потребности, което се явява допълнителна подкрепа към процеса деинституционализация. По операция «Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности» по ОП РЧР през 2011 г. са одобрени 44 проекта на общини, училища, детски градини и неправителствени организации на обща стойност 8 568 000 лв. Дейностите им стартираха през учебната 2011/2012 година.
Със Заповед РД 09-509/27.04.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката започна изпълнението на дейностите по проект BG051PO001-4.1.07-0001 “Включващо обучение” по ОПРЧР, който предвижда изграждането на подкрепяща среда в детските градини и в училищата за включващо обучение на децата и учениците със специални образователни потребности, изграждане на нов модел на организация и функциониране на помощните училища-интернати, изграждане на нов модел на функциониране на училищата за деца със сензорни увреждания с оглед подпомагане на включващото обучение на деца и ученици със сензорни увреждания. В рамките на проекта за първи път ще бъде осъществена ранна превенция и ранно въздействие на обучителните затруднения при децата от 3- до 6-годишна възраст в пилотни детски градини.
Дейностите по проект „Квалификация на педагогическите специалисти” по ОПРЧР ще осигурят условия за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти за формиране на знания, умения и компетентности в работата с деца със специални образователни потребности, както и за превенция на училищното насилие и агресията. В рамките на националната програма „Квалификация” е проведено обучение за екипна работа на училищните психолози, предстои обучение и на педагогическите съветници за формиране на умения за заетост на ученици. Започна и изпълнението на проект BG 051PO001-4.3.02-0001 “Система за кариерно ориентиране в училищното образование”, чрез който ученици от І до ХІІ клас ще участват в програми за професионално ориентиране. Осигуряването на достъпни и качествени услуги по кариерно ориентиране за всички ученици ще подпомогне образователния избор и на децата в неравностойно социално положение.
Освен посочените мерки МОМН осъществява различни по своя характер дейности, включени в редица национални програми и проекти, които допринасят за развитието на образователна система, притежаваща необходимия капацитет и ресурси да посрещне многообразните потребности на всички деца и да подпомогне процеса на деинституционализация на децата в Република България – „Оптимизиране на училищната мрежа”, „Училището – територия на учениците”, „С грижа за всеки ученик”, „На училище без отсъствие”.
В процеса на оптимизация на училищната мрежа се създават защитни механизми по отношение на преструктурираните звена. Предоставянето на транспорт на учениците в задължителна училищна възраст, осигуряването на хранене на децата от задължителната предучилищна възраст и на учениците от задължителната училищна възраст, осигуряването на целодневна организация на учебния процес са подходящи инструменти за създаване и гарантиране на по-добри условия за провеждане на качествен образователен процес.
Чрез националната програма „Училището – територия на учениците” за учениците се организира целодневно обучение в полуинтернатни групи, което дава възможност за повишаване качеството на образователно-възпитателния процес при зачитане на техните интереси, отчитане на възможностите и във връзка с възрастовите особености на учениците, за развиване и усъвършенстване на знания, умения, навици и отношения. Полуинтернатните групи създават предпоставки за опознаване и общуване между деца от различни социални, етнически и културни общности.
Националната програма „С грижа за всеки ученик” е насочена към повишаване качеството на образователния процес чрез диференцирана грижа към личностното развитие на децата и учениците според индивидуалните им образователни потребности. Отчита се динамиката в развитието на способностите на всеки ученик за изучаване на отделните учебни предмети и на тази основа се поставят допълнителни цели на обучение и развитие, свързани с коригиране на пропуски в знанията или с компенсиране на недостига от учебно време за развитие на талантите и подготовката на учениците от всички етапи и степени на училищното образование за участието им в олимпиади.
Целите на националната програма „На училище без отсъствия” са свързани с намаляване броя на свободните часове, намаляване дела на отсъствията чрез предприемане на реални и ефективни училищни мерки за мотивиране на учениците, за редовно посещаване и активна работа по време на учебния час и за привличане на родителите им като партньори в училищния живот.
Изводи:
Извън предвидените проекти по Плана за действие в рамките на отчетния период са направени следните инвестиции в разкриване на нови социални услуги и съпътстващи дейности в подкрепа на децата и семействата:
- 8 568 000 лв. за схемата за деца със специални образоватлени потребности
- 2 770 774 лв. като делегирана държавна дейност от националния бюджет;
- 12 468 446 лева от Оперативна програма Развитие на човешките ресурси /сумата предстои да бъде коригирана, поради факта, че в момента се подават окончателните искания за плащания/.
Сподели с приятели: |