Доклад юни 2011 Юни 2012 г. Резюме 3 Основни предизвикателства 4



страница4/15
Дата27.10.2018
Размер1.68 Mb.
#102195
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

6. Комуникационна стратегия

След приемането на Плана за действие, започна и процесът за неговото популяризиране като едно от сериозните предизвикателства пред неговото изпълнение е съпротивата и притесненията от ефекта на процеса на различни нива. Съпротивите и притесненията идват от няколко заинтересовани групи:



  • Персоналът на институциите, който се страхува, че ще загуби работата си и доходите си;

  • Директорите на институциите, които се страхуват, че ще загубят своята работа и/ или статут;

  • Общинските власти, които са загрижени какво ще се случи със сградите и персонала на институциите;

  • Общинските власти, които са загрижени как ще финансират продължаващите разходи на новоразкритите услуги;

  • Липса на интерес в някои местни власти;

  • Професионалистите, работещи в системата за закрила;

  • Общностите и другите институции, които трябва да се променят, за да приемат и включат децата и младежите от институции.



Изводи:

Всеки един проект от Плана за действие предвижда информиране и информационна кампания за повишаване на чувствителността на целевите групи и обществеността. Публичните кампании и дейности ще подпомогнат повишаване на информацията за процеса деинституционализация и неговото успешно изпълнение. Важно е да се гарантира синхрон между изпълнението на мерките от отделните кампании и цялостната комуникационна стратегия на Плана за действие, което ще допринесе за по-добрата комуникация между всички проекти, свързани със закриването на институциите и разкриването на нов вид социални услуги за деца и младежи, живеещи в тях.


С оглед цялостната визия за информиране на обществеността за процеса деинституционализация започна поредица от срещи между всички екипи на проектите и ПР специалистите, за да се координират всички усилия за качественото изпълнение както на самите дейности от проектите така и на уеднаквяване на посланията сред широката общественост и нейната подготовка за приемане на децата и младежите от институциите.

В подкрепа на медийното отразяване на процеса деинституционализация Ноу-хау център за алтернативни грижи за деца с подкрепата на Фондация Оук реализира медиен анализ на публикациите, които засягат темата деинституционализация и начините, по които се пише за нея.


Анализът обхваща публикациите в медиите в периода 1 октомври 2010 г. – 1 декември 2011 г., който отбелязва една година от приемането на Плана за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България” (24.11.2010 г.).

Проучването проследява отношението на медиите към: държавните документи и политики, свързани с деинституционализацията; дискусиите на случаи на риск за деца; проблемите на семействата/родителите и благосъстоянието на децата; услугите в общността (ЦНСТ, приемна грижа, осиновявания); отношението към професионалистите (социални работници, психолози, психиатри) и към държавните институции, които провеждат деинституционализацията; вредата от институционалната грижа.

Препоръките от анализа са следните:


  • Трябва да се запази емоционалното говорене за деинституционализацията, като се отправят послания, които рационално сравняват ефектите от институционалната грижа и потенциалните възможности на грижата в общността.

  • Необходимо е да се създадават възможности за медиите (различни от събитията, кампаниите и инициативите) да комуникират послания, действия и резултати от процеса на деинституционализация.

  • Говорителите за процеса не трябва да са реактивни, а проактивни в комуникирането на проблеми, переспективи, възможности и предизвикателства, а стилът на говорене трябва да се ориентира „пазарно“.

  • Политическите говорители на национално и регионално ниво трябва да инвестират в знанията на журналистите за процеса, както и за връзката му с националните приоритети.

  • Комуникацията на процеса по деинституционализация, съвместно с общините, е много важна за постигането на качествен резултат.

  • Необходимо е да се разработят основни комуникационни послания по ключовите теми и стереотипите, които се комуникират в медийното пространство. Тези послания трябва да се използват в пряката комуникация, както с медиите, така и с обществеността.

  • Важно за комуникацията на процеса е да продължи посочването на добри примери, но това не бива да става изведено, самоцелно и без връзка с посланията за стереотипите.

  • Местните власти трябва да създадат условия за „отваряне“ на институциите към общността и медиите, за да се гарантира както прозрачност, така и заинтересованост от процеса на деинституционализация.

  • Държавните институции, основно свързаните със закрилата на децата, трябва да осигуряват възможност на родителите да комуникират пряко с медиите.

  • Когато се комуникира деинституционализацията на местно ниво, е добре говорителите да правят връзка между местните инициативи и цялостния процес.

  • При възможност, институциите и говорителите трябва да ориентират изказванията си към различни типове медии и с различна честота, за да има динамика. За целта е необходимо говорителите да познават спецификата на медийния пазар, както и съответните аудитории.


Глава втора: Обща информация за процеса деинституционализация


Обхват

Към месец май 2012 г. специализираните институции за деца в България са 127:



  • 31 Дома за медико-социални грижи за деца (от 0 до 3 години), в момента управлявани от Министерство на здравеопазването;

  • 24 Дома за деца с увреждания, в момента управлявани от общинските власти;

  • 70 Дома за деца, лишени от родителски грижи, в момента управлявани от общинските власти.Закрити домове за периода – 2 – ДДЛРГ в Роман и ДДЛРГ в Калофер.

  • Анализ и тенденции в системата за институционална грижа




  • Към месец юни 2011 г. специализираните институции за деца в България са 127 (в сравнение към Плана за действие от 10.2010 г.- закрити 2 ДДРЛГ и 1 ДМСГД)1. към приемането на Визията).




  • Общ брой деца2

Вид институции

2009

2010

30.06.2011

30.12.2011

ДМСГД

2334

2046

1975

1820

ДДМУИ/ДДУИ

956

871

820

768

ДДРЛГ

3440

2778

2513

2167




6730

5695

5308

4755


Нови услуги в общността, които са разкрити през периода 06.2011 -06.2012 г. – държавно делегирана дейност


Вид услуга

Брой нови услуги разкрити

Капацитет

Издръжка за един потребител

Обща стойност за издръжка

Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ)

15

158

7 255 лева

1 146 290 лева


Център за обществена подкрепа (ЦОП)

11

348

2 566 лева


892 968 лева


Център за социална рехабилитация и интеграция за деца (ЦСРИ)

2

45

2 328 лева


104 760 лева


Кризисен център

1

8

7 210 лева

57 680 лева

Дневен център за деца с увреждания (ДЦДУ) /Дневен център за деца с увреждания –седмична грижа (ДЦДУ-СГ)

4

74

5 244,00 лева за ДЦДУ
5 394,00 за ДЦДУ – СГ


389 556 лева

Център за работа с деца на улицата

1

30

5 984 лева

179 520 лева

Общо за всички 2 770 774 лева


Процедури, които се изпълняват в момента и подкрепят деца и семейства в рискОперативните програми предоставят възможност за много неправителствени организации да подготвят и разработят проекти, които да реализират на местно и национално ниво и да допълнят устойчивостта на процеса деинституционализация. Една от схемите по Оперативна Програма „Развитие на човешките ресурси” е насочена към предоставянето на социални услуги за създаване на условия за интегриране и социализиране групи в неравностойно положение.
1. BG051PO001-5.2.06 Социални услуги за социално включване - Договорена безвъзмездна помощ – 17 638 035,38 лв. Изпълнението на проектите приключи през месец май 2012 г.

Три компонента:

  • Социални услуги за деца в риск

  • Социални услуги за пълнолетни лица

  • Иновативни подходи за превенция и преодоляване на социално изключване на рискови групи


Цели: Прилагане на нови устойчиви и комплексни подходи за повишаване качеството на живот на уязвимите групи и превенция на социалното изключване и преодоляване на неговите последици. По първите се подкрепят дейности за разширяване, създаване, функциониране и развитие на социални услуги за деца в риск и техните семейства и за пълнолетни лица, дефинирани в ЗСП и ППЗСП. Третият компонент насочва интервенциите към създаване и функциониране на иновативни форми на социални услуги в общността, за които няма дефиниция в ЗСП и ППЗСП или за които няма установена практика в страната.
Бенефициенти: Доставчици на социални услуги
В обхвата на проектите, по Компонент 3 попадат:

  • 255 - деца и младежи;

  • 162 - деца с увреждания; пълнолетни с увреждания;

  • 620 - деца от малцинства и в неравностойно положение

  • 290 - деца и семейства в риск;



Резултати и услуги до момента:

  1. Център за обществена подкрепа – 13 бр.

  2. Дневен център за деца с увреждания – 2 бр.

  3. Дневен център за деца в риск – 2 бр.

  4. Център за настаняване от семеен тип – 9 бр.

  5. Център за социална рехабилитация и интеграция на деца – 2 бр.

  6. Създаване на интегрирана здравно – социална услуга за деца и юноши с проблеми в психичното развитие и техните семейства; Подобряване качеството на живот на деца и юноши с проблеми в психичното развитие и намаляване на рисковете, водещи до социалното им изключване и изолация; Развитие и утвърждаване на модел за интегрирана здравно-социална услуга за деца и юноши с проблеми в психичното развитие, застрашени от социално изключване и за техните семейства, която е базирана в общността и се осъществява от интердисциплинарен екип.

  7. Повишаване на социалните, психологическите и образователните познания на настоящи и бъдещи родители във връзка с отглеждането и възпитаването на техните децa и предоставяне на алтернативна социална услуга в региона на област Ловеч. Създаване, укрепване и популяризиране на „Електронно Училище за родители“ като възможност за получаване на алтернативни услуги от представителите на общността, съобразени с условията на средата; Повишаване нивото на компетентност на родители и бъдещи родители/тийнейджъри по отношение на общи и специфични въпроси, свързани с отглеждане и възпитание на децата; Промяна в нагласите и в отношението на обществото относно необходимостта от целенасочена работа в родителската общност по въпроси, свързани с възпитанието на децата в семейството;

  8. Семеен консултативен център в кв. Столипиново, Пловдив. Подобряване на грижата за децата в Столипиново чрез мобилна работа в общността и обхващане на семейства в риск със затруднен достъп до социални услуги. Подобряване на знанията и уменията на родителите за здравословно отглеждане на децата. Насърчаване на връщането и задържането в училище на децата от Столипиново чрез предоставяне на образователни услуги и занимания за осмисляне на свободното време. Подпомагане на реинтеграцията в обществото на младежи и хора със зависимости и рисково поведение от уязвимите етнически общности в Столипиново.

  9. “Мобилна социална услуга за семейството” в подкрепа на социалното включване на семейства с деца с увреждания и с хронични заболявания. Разработване и апробиране в 3 общини на иновативната социална услуга за подкрепа на семейства с деца с увреждания и с хронични заболявания в краткосрочен и средносрочен план. Повишаване на ресурсите за социално включване на семействата - потребители посредством предоставяне на Мобилна социална услуга за семейството и активното участие на семействата в процеса на нейното планиране, доставка и оценка. Популяризиране на апробирания модел на Мобилна социална услуга за семейството за мултиплицирането му като инструмент за превенция на институционализацията на деца.

  10. Рехабилитация на деца и лица с увреждания и техните семейства, чрез подобряване качеството им на живот. Въвеждане на добри социални практики за медицинска, професионална и социална рехабилитация на деца и лица с увреждания и техните семейства. Развитие на социални услуги в общността, ориентирани към индивидуалните нужди на потребителите; Стартиране на поредица от мерки за подкрепа на семействата на деца и лица с увреждания и превенция на изоставянето на деца и лица в специализирани институции; Осигуряване на предпоставки за интеграция чрез рехабилитация на деца с интелектуални затруднения и техните родители в обществото; Прилагане на иновативни подходи при предоставянето на социални услуги за превенция и преодоляване на социалното изключване; Повишаване на обществената осведоменост и съпричасност към децата и възрастните хора с увреждания, техните семейства и социалната им изолация чрез информационни кампании.

  11. Център с насоченост към деца с комуникативни нарушения чрез въвеждане на нови техники и технологии за интеграция. Подобряване качеството на живот, намаляване на рисковете за социално изключване и активизиране участието в образователния процес чрез прилагане на нови програмни терапевтични комплекси, подобряващи уменията и практиките за комуникация на децата.

  12. Подобряване качеството на живот на 50 семейства в риск от малките населени места в община Тунджа чрез предоставяне на мобилни социални услуги в домашна среда.

  13. Социална интеграция на 70 деца в риск от Община Тунджа и повишаване на способностите и уменията на 50 майки да изпълняват ролята си на родители. Повишаване на увереността на родителите от целевата група, че могат сами да отгледат своите малки деца и да им осигурят по – добро бъдеще.

  14. Въвеждане на нова за община Плевен социална услуга за деца с наднормено тегло и за техните семейства, разработване на методология, терапевтични програми на основата на занимания с изкуства за преодоляване на проблемите на децата с наднормено тегло чрез създване на Арт-център и консултативен кабинет за консултиране и подкрепа на децата от целевата група и техните семейства;

  15. Създаване на Детски арт-център за социална интеграция, рехабилитация и подкрепа на деца в риск от селските общности. Въвеждане на устойчиво предоставяне на нови за селските общности в община Плевен, социални услуги за деца в риск и на техните семейства чрез разработване, тестване и въвеждане на методологии за арт-терапевтични техники при работа с рискови деца, за социалното им интегриране и подкрепа;

  16. Предоставяне на социални услуги за създаване на базови социални и трудови умения за младежи с интелектуални затруднения чрез предоставянето на иновативна форма на социална услуга „Защитена работилница” като възможност за подобряване на качеството на живот и превенция на социалното изключване. Създаване на защитени места за арт и трудотерапия за лица с интелектуални затруднения, които не са в състояние да участват в реална трудова дейност и премахване на бариерите за активен трудов живот пред хората, полагащи грижи за тях;

  17. Център за ранна интервенция. Подкрепа на родителите при разпознаване на уврежданията на децата, и усвояване на умения за полагане на грижи за тях чрез осъществяване на подкрепа на ниво родилен дом, подпомагане на семейството при грижата за децата в техните домове и диагностициране и подкрепа от специалисти за семействата в центъра за ранна интервенция.

Освен гореспоменатата схема същестуват и други, които са насочени към подкрепа на деца и семейства. В хода на изпълнението на проект „Подкрепа за достоен живот” по Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” Схема за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 051PO001-5.2.09 -„Алтернативи” към 31.05.2012 г. потребители на услугата „Личен асистент” са 1 529 деца. За периода на изпълнение на проекта са обслужвани общо 1 724 деца.


Работи се и по предоставяне на услуги за деца със специални образователни потребности, което се явява допълнителна подкрепа към процеса деинституционализация. По операция «Подпомагане на обучението на деца и ученици със специални образователни потребности» по ОП РЧР през 2011 г. са одобрени 44 проекта на общини, училища, детски градини и неправителствени организации на обща стойност 8 568 000 лв. Дейностите им стартираха през учебната 2011/2012 година.

Със Заповед РД 09-509/27.04.2012 г. на министъра на образованието, младежта и науката започна изпълнението на дейностите по проект BG051PO001-4.1.07-0001 “Включващо обучение” по ОПРЧР, който предвижда изграждането на подкрепяща среда в детските градини и в училищата за включващо обучение на децата и учениците със специални образователни потребности, изграждане на нов модел на организация и функциониране на помощните училища-интернати, изграждане на нов модел на функциониране на училищата за деца със сензорни увреждания с оглед подпомагане на включващото обучение на деца и ученици със сензорни увреждания. В рамките на проекта за първи път ще бъде осъществена ранна превенция и ранно въздействие на обучителните затруднения при децата от 3- до 6-годишна възраст в пилотни детски градини.

Дейностите по проект „Квалификация на педагогическите специалисти” по ОПРЧР ще осигурят условия за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти за формиране на знания, умения и компетентности в работата с деца със специални образователни потребности, както и за превенция на училищното насилие и агресията. В рамките на националната програма „Квалификация” е проведено обучение за екипна работа на училищните психолози, предстои обучение и на педагогическите съветници за формиране на умения за заетост на ученици. Започна и изпълнението на проект BG 051PO001-4.3.02-0001 “Система за кариерно ориентиране в училищното образование”, чрез който ученици от І до ХІІ клас ще участват в програми за професионално ориентиране. Осигуряването на достъпни и качествени услуги по кариерно ориентиране за всички ученици ще подпомогне образователния избор и на децата в неравностойно социално положение.

Освен посочените мерки МОМН осъществява различни по своя характер дейности, включени в редица национални програми и проекти, които допринасят за развитието на образователна система, притежаваща необходимия капацитет и ресурси да посрещне многообразните потребности на всички деца и да подпомогне процеса на деинституционализация на децата в Република България – „Оптимизиране на училищната мрежа”, „Училището – територия на учениците”, „С грижа за всеки ученик”, „На училище без отсъствие”.

В процеса на оптимизация на училищната мрежа се създават защитни механизми по отношение на преструктурираните звена. Предоставянето на транспорт на учениците в задължителна училищна възраст, осигуряването на хранене на децата от задължителната предучилищна възраст и на учениците от задължителната училищна възраст, осигуряването на целодневна организация на учебния процес са подходящи инструменти за създаване и гарантиране на по-добри условия за провеждане на качествен образователен процес.

Чрез националната програма „Училището – територия на учениците” за учениците се организира целодневно обучение в полуинтернатни групи, което дава възможност за повишаване качеството на образователно-възпитателния процес при зачитане на техните интереси, отчитане на възможностите и във връзка с възрастовите особености на учениците, за развиване и усъвършенстване на знания, умения, навици и отношения. Полуинтернатните групи създават предпоставки за опознаване и общуване между деца от различни социални, етнически и културни общности.

Националната програма „С грижа за всеки ученик” е насочена към повишаване качеството на образователния процес чрез диференцирана грижа към личностното развитие на децата и учениците според индивидуалните им образователни потребности. Отчита се динамиката в развитието на способностите на всеки ученик за изучаване на отделните учебни предмети и на тази основа се поставят допълнителни цели на обучение и развитие, свързани с коригиране на пропуски в знанията или с компенсиране на недостига от учебно време за развитие на талантите и подготовката на учениците от всички етапи и степени на училищното образование за участието им в олимпиади.

Целите на националната програма „На училище без отсъствия” са свързани с намаляване броя на свободните часове, намаляване дела на отсъствията чрез предприемане на реални и ефективни училищни мерки за мотивиране на учениците, за редовно посещаване и активна работа по време на учебния час и за привличане на родителите им като партньори в училищния живот.



Изводи:

Извън предвидените проекти по Плана за действие в рамките на отчетния период са направени следните инвестиции в разкриване на нови социални услуги и съпътстващи дейности в подкрепа на децата и семействата:

- 8 568 000 лв. за схемата за деца със специални образоватлени потребности

- 2 770 774 лв. като делегирана държавна дейност от националния бюджет;

- 12 468 446 лева от Оперативна програма Развитие на човешките ресурси /сумата предстои да бъде коригирана, поради факта, че в момента се подават окончателните искания за плащания/.



Каталог: ckfinder -> userfiles -> files -> politiki -> deca%20i%20semeistvo -> zakrila%20na%20deteto
zakrila%20na%20deteto -> Национална стратегия „визия за деинституционализацията на децата в република българия” Политически документ
zakrila%20na%20deteto -> Доклад Сравнителен анализ на разходите и ползите от системите за грижа за детето
zakrila%20na%20deteto -> Доклад юли 2012 Юни 2013 г. Резюме error: Reference source not found
zakrila%20na%20deteto -> Закон за социално подпомагане ксо кодекс за социално осигуряване
politiki -> Списък на членовете на национален консултативен съвет по професионална квалификация на работната сила
zakrila%20na%20deteto -> Доклад 2010 2011г. Резюме 3 Постигнатото 15


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница