Допълнителна информация към позицията за преговори на република българия по глава 24 “сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи”

Х. Борба с измамите и корупцията

Освен общата разпоредба за измама по чл.209, Наказателният кодекс предвижда наказание за следните деяния, които могат да съставляват измама, съобразно определението на чл.1 от Конвенцията от 1995 г.:

• 
  съзнателното ползване на неистински или преправен документ, или на документ с невярно съдържание (когато от лицето не може да се търси наказателна отговорност за самото съставяне) - чл.316 на НК;
  
• 
  потвърждаването на неистина или затаяването на истина в писмена декларация (пред орган на властта) или в частен документ, в който лицето е задължено да удостовери истината (и употребата на този частен документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства или изявления) - чл.313, ал.1 и 3 на Наказателния кодекс;
  
• 
  разпореждането от длъжностно лице (понятието за длъжностно лице по Наказателния кодекс обхваща и лица в частния сектор) с бюджетни средства или със средства с целево предназначение не по предназначението им, в нарушение на бюджетен закон или на подзаконов акт по прилагането му - чл.254а на Наказателния кодекс.
  

На 13 септември 2002 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Наказателния кодекс /обн., ДВ бр.92/ 27.09.02/. Приетите промени предвиждат: криминализиране на подкупа в частния сектор /чл. 225б/, търговията с влияние /чл. 304 б/, пасивния подкуп на чужди длъжностни лица /чл. 301, ал. 5/, подкупа на арбитри и, в определени случаи, на защитници и повереници /чл. 305/; разширяване обхвата на понятието “чуждо длъжностно лице” /чл.93, т.15, буква “в”/; ограничаване обхвата на защитите, предвиждащи освобождаване от наказване в някои случаи на активен подкуп /чл. 306/; въвеждане и на наказание глоба в случаите на подкуп; по-тежки наказания за пасивен и активен подкуп на съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи /чл. 302, т.1 и чл. 304 а/ и обхващане на неимотните облаги/услуги от предмета на подкупа²⁷.

Горепосочените изменения и допълнения съответстват на стандартите на анти-корупционните инструменти на Съвета на Европа /Наказателната конвенция срещу корупцията/, ОИСР /Конвенция за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки/, Европейския съюз /Конвенция за борба с корупцията, в която са въвлечени служители на Европейските общности или служители на държавите членки на ЕС, Протокола към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, Съвместните действия за борба с корупцията в частния сектор/ и повечето от тях са били предмет на препоръки от страна на тези организации.

През м. февруари 2002 г. в Министерство на правосъдието беше създадена работна група, на която беше възложено да подготви предложения за изменение на Закона за административните нарушения и наказания. Измененията имат за цел да се въведе специална административна отговорност за юридическите лица /парични санкции/ за подкуп, търговия с влияние, пране на пари, измами и някои други престъпления, извършени от техни ръководни служители с цел облага. С измененията в закона ще се постигне пълна хармонизация със следните международни инструменти - Конвенцията на ОИСР за подкупване на чужди длъжностни лица, Наказателната конвенция срещу корупцията на Съвета на Европа, Конвенцията на ООН за транснационалната организирана престъпност, Втория Протокол към Конвенцията за защита на финансовите интереси на ЕО. Предвижда се проектът да бъде одобрен от Министерски съвет до края на годината и приет от Народното събрание до края на първото полугодие на 2003 г.

Новият Закон за държавния вътрешен финансов контрол /ЗДВФК/ влезе в сила на 1.01.2001 г. Бяха изработени Устройствен правилник на Агенцията за държавен вътрешен финансов контрол /АДВФК/, приет с Постановление на Министерски съвет № 35 от 13.02.2001 г. в сила от 24.02.2001 г., и Правилник за прилагане на ЗДВФК, приет на 24.04.2001 г. в сила от 12.05.2001 г.

На 2 ноември 2001 г. започна изпълнението на финансирания по програма ФАР 2000 Туининг проект № BG/2000/IB/FI/04 “Укрепване на държавния вътрешен финансов контрол”, по който партньор на АДВФК е Министерството на икономиката, финансите и индустрията на Франция. В рамките на проекта се предвижда изграждане на нормативната база на държавния вътрешен финансов контрол на “трето ниво”.

Изменения в Закона за държавния вътрешен финансов контрол

По време на първата година от прилагането на новото финансово-контролно законодателство и в резултат на продължаващата дискусия с Европейската комисия бе направена преценка за необходимостта да се усъвършенства системата на ДВФК с цел да се подобри управлението на държавните разходи и на средствата от европейските предприсъединителни програми.

След проведени консултации с ГД “Бюджет” на Европейската комисия АДВФК изготви проект на Закон за изменение и допълнение на ЗДВФК. Измененията в закона са изработени въз основа на актуализираната Концепция /Policy Paper/ в областта на държавния вътрешен финансов контрол. На 11 септември 2002 г. законопроектът беше приет на първо четене от Народното събрание. През м. октомври т.г. законът се предвижда да бъде окончателно приет. Измененията целят укрепване на системите за финансово управление и контрол в публичния сектор, повишаване на гаранциите за функционална независимост на ръководителя на АДВФК и подобряване на някои процедури. Най-важните изменения са свързани с:

1. 
   Осигуряване функционалната независимост на ДВФК и специално на директора на АДВФК, като се предостави въвежда 4-годишен мандат за тази позиция;
   
2. 
   Създаване на нова позиция в разходващите центрове – финансов контрольор, който да осъществява функцията по предварителен /ex ante/ контрол при разпоредителите с бюджетни средства /съгласно ЗДВФК в момента тази функция се изпълнява от главния счетоводител/. Това ще допринесе за по-нататъшното укрепване на системите за финансово управление и контрол;
   
3. 
   Предвижда се да бъде преустановена практиката бюджетът на АДВФК да бъде частично финансиран със средства, представляващи разкрити и възстановени суми за причинени вреди на държавния и общинския бюджети.
   

С Решение на Министерския съвет на 24 юли 2002 г. беше създаден Съвет за държавен вътрешен финансов контрол към МС. Съветът се състои от министри, председателя на Сметната палата /National Audit Office – NAO/ и директора на Агенцията “ДВФК”. Функциите на Съвета включват изготвяне на Стратегия за държавен вътрешен финансов контрол, мониторинг и контрол върху дейността на контролните звена в изпълнителната власт, актуализиране на Концепцията за ДВФК /PIFC Policy Paper/, одобряване на планове за действие и др. На първото си заседание, състояло се на 25 юли 2002 г., Съветът одобри Концепцията /Policy Paper/ за държавния вътрешен държавен контрол в България.

През м. януари 2002 г генералният директор на OLAF беше на експертно посещение в България, като бяха проведени редица срещи с представители на всички компетентни институции. По време на посещението България официално заяви готовността си за по-активно сътрудничество с бюрото, като за целта изрази волята си за ускоряване на работата по изграждане на Национално звено за контакт с OLAF.

България възнамерява да създаде национална структура за оперативна координация на борбата с измамата със седалище в МВР, което е от ключово значение за осъществяването на по-тясно и ефективно практическото сътрудничество с OLAF. Тази структура се предвижда да инициира и координира всички действия на национално ниво, които допринасят за защитата на финансовите интереси на Европейските общности; да си сътрудничи OLAF, както и с компетентните органи на страните –членки на ЕС; да поддържа контакти с институциите на ЕС, страните-членки и други страни и международни институции, както и да прави запитвания или финансови инспекции. В тази връзка от страна на OLAF беше изпратено предложение за правна регламентация, съдържащо основните общи принципи за ефективно работеща структура за координация на борбата с измамата. Въз основа на този акт ще бъде изготвена нормативната база, необходима за създаването на структурата, а с експертната помощ на OLAF ще бъде изградено и самото звено.

Формирана е междуведомствена работна група, на която е възложено да идентифицира конкретните промени в нормативната база, необходими за създаването и практическото функциониране на новата структура в МВР, както и да идентифицира нуждите, свързани с нейното институционално и административно изграждане. До края на 2002 г. се предвижда необходимото законодателство да бъде изготвено и прието. В същия период ще започне работата и по практическото изграждане на структурата, като се предвижда тя да започне ефективно да функционира до края на първата половина на 2003 г.

България ще информира подробно ЕС относно предстоящите промени в нормативната база, както и за практическите стъпки които ще бъдат реализирани за изграждането на националното звено за сътрудничество с OLAF и графика за тяхното изпълнение.

Съгласно ЗИД на Закона за изпирането на пари /обн. ДВ, бр. 1/2.01.2001 г./ /приложен/ изпирането на пари е подготовката, осъществяването и приемането на резултата от действия, чрез които парични средства или друго имущество, както и добитото от тях, станали притежание на дадено лице чрез или по повод на престъпление, се въвеждат в стопански оборот /чл. 2, ал. 1/. Съгласно чл. 2, ал. 2 изпиране на пари е налице и в случаите на:

• 
  преобразуване или прехвърляне на имущества, придобити чрез или по повод на престъпление;
  
• 
  укриване или прикриване на естеството, източника, местоположението, разпореждането, движението или правата по отношение на имуществата, придобити чрез или по повод на престъпление;
  
• 
  придобиване, притежаване или използване на имущества със знанието в момента на получаването, че са придобити чрез или по повод на престъпление.
  

Основните изменения в ЗМИП от 2001 г. включват:

• 
  Разширяване правата и оперативната самостоятелност на БФР чрез преобразуването му в Агенция “БФР” като самостоятелно юридическо лице към министъра на финансите;
  

• 
  Разширяване кръга на лицата, задължени да идентифицират клиентите си и да докладват на Агенция “БФР” съмнителни операции и сделки, чрез включване в него на БНБ, митническата администрация, централния депозитар, спортните организации, пенсионните фондове, продавачите на автомобили по занятие и др.
  

• 
  Определяне на по-нисък праг (10 000 ДМ) за идентифициране на клиенти при обмяна на валута в брой;
  

• 
  Прецизно регламентиране на извънсъдебния достъп на Агенция “БФР” до информация, представляваща банкова, служебна и търговска тайна и особено в случаите, когато са получени запитвания от чуждестранни ФРЗ;
  

• 
  Възлагане на Агенция “БФР” на самостоятелни контролни функции, включително контрол на място на задължените лица;
  

• 
  По-прецизно регламентиране на взаимодействието между Агенция “БФР”, правоохранителните и правоприлагащите органи, включително въвеждане на изискването съдът да се произнася не по-късно от 24 часа след постъпване на искане от прокурор за налагане на запор или възбрана.
  
• 
  Законово регламентиране на предоставянето на Агенция “БФР” от страна на БНБ на статистическа информация с оглед развитие на статистическите анализи и в бъдеще пълен контрол върху валутните транзакции;
  

• 
  Въвеждане на специални законови разпоредби за защита на информацията, представляваща банкова, служебна и търговска тайна.
  

След приемането на промените в ЗМИП също така бяха разработени и приети изменения и допълнения в Правилника за прилагане на ЗМИП /обн. ДВ, бр. 111/28.12.2001 г./.

На 19 септември 2002 г. Министерският съвет одобри проект на нов ЗИД на Закона за мерките срещу изпирането на пари, с който ще бъде разширен кръгът на лицата, задължени по смисъла на ЗМИП, и съответно ще бъдат включени адвокатите и посредниците в търговията с недвижими имоти. Наред с това измененията в закона предвиждат създаването на надзорен орган по финансовото разузнаване – по-конкретно, Главен инспектор по въпросите на финансовото разузнаване, както и контролен механизъм, включващ отчети и проверки на място. Функционалната независимост на Агенция “БФР” ще бъде гарантирана чрез въвеждане на мандат от 5 години за нейния директор. Мандатът ще може да бъде предсрочно прекратен в случаи на доказано неизпълнение на възложените на директора на Агенцията функции. Главният инспектор няма да има право да дава нареждания, свързани с упражняването на компетентността на директора на Агенцията²⁹.

По този начин ще се постигне по-нататъшно съответствие с Директива 2001/97/ЕО на Европейския Парламент и Съвета, изменяща Директива 91/308/ЕЕС относно предотвратяване използването на финансовата система за изпиране на пари. Законът за изменение и допълнение на ЗМИП се предвижда да бъде приет от Народното събрание до края на т.г.

Започнала е работа по изготвяне на законодателни изменения, свързани с криминализиране на приготовлението, подбудителството при изпирането на пари, както и изпирането на пари по непредпазливост.
Освен това ЕС кани България да предостави подробна информация за персонала, обучението и оборудването на Бюрото за финансово разузнаване и актуална информация за броя на случаите, с които се занимава Бюрото.

1.

С оглед ефективното прилагане на ЗМИП, Агенция “Бюро за финансово разузнаване” предприема необходимите мерки за укрепване на административния си капацитет.

С оглед на оптимизирането на организацията на оперативните дейности съставът на експерт-аналитиците беше увеличен от 6 на 10 души, разделени в пет специализирани сектора. По този начин се очаква постигане на по-точно разпределяне на задачите и отговорностите и непосредствен контрол на изпълнението.

Към настоящия момент оборудването в Агенция “БФР” включва 4 сървъра и 40 компютъра.

2.

По отношение на обучението на персонала в агенцията се работи по следните програми:

• 
  От 25 февруари 2002 г. започна изпълнението на регионален проект по програма ФАР на ЕС “Противодействие на изпирането на пари” под ръководството на холандското звено за финансово разузнаване. Този проект предвижда обучение за служителите от институциите, ангажирани в борбата срещу изпирането на пари в страните-кандидатки, като изпълнението на проекта е предвидено в 6 модула. В началото на месец май бе проведен модул 1, който акцентира върху законодателството и политическото развитие на страните от Централна и Източна Европа в съответствие с новата Директива на СЕ срещу изпирането на пари (Directive 2001/97/EC от 4.12.2001).
  
• 
  Съвместно с Министерството на финансите на САЩ се изпълнява проект, който предвижда изпращане на консултанти (постоянен и временни) за срок от една година в Агенция “БФР”. Работата на консултантите започна в началото на м.март 2002 г. От месец април 2002 г. тече програма за обучение “Техники за финансово разследване”, която включва поредица от 8 лекции (по една всеки месец). Тези лекции са предназначени освен за служители от Агенция “БФР” и за служители от НСБОП, Икономическа полиция, Специализирана следствена служба, Върховна касационна прокуратура и Главна данъчна дирекция.
  
• 
  До края на 2002 г. ще стартира изпълнението на туининг проект по програма ФАР, който ще се изпълнява съвместно с Испания – Институт за фискални изследвания. Общата стойност на проекта е 1.2 млн. евро. Проектът има за цел по-нататъшно хармонизиране на националното законодателство в областта на прането на пари с европейското acquis. Той също така ще съдейства за укрепването на административния капацитет на агенцията, както и за подобряване на междуведомственото сътрудничество с другите компетентни ведомства, ангажирани с въпросите на борбата с прането на пари. По проекта се предвижда разработване на програми за обучение и провеждане на обучение за служителите на БФР, както и съвместни семинари с представители на прокуратурата, МВР, дирекция “Банков надзор” към БНБ, Специализираната следствена служба, Агенция “Митници”, Главната данъчна дирекция и др.
  
• 
  В процес на подготовка са семинари за обучение на служителите на Агенция “БФР” с лектори от финансово-разузнавателното звено на САЩ (FinCEN).
  

През 2001 г. са получени 301 доклада за съмнителни операции и сделки, като общата сума на докладваните операции е 80 226 072 щатски долара. Преобладават докладите от банките (БНБ и търговските банки) - 249 доклада, което е 82,72% от общия брой. По получените за 2001 г. доклади за съмнителни операции и сделки са открити 140 финансово-разузнавателни случая, от които 16 са архивирани, а 105 са в работна фаза. През 2001 г. към прокуратурата са изпратени 64 сигнала, от които 16 са по получени доклади от 2001 г. на обща стойност 7 459 600 щатски долара, и 48 сигнала по доклади, получени през предишните години на стойност - 90 255 635 щатски долара. Повдигнати са 8 обвинения.

За периода 1 януари – 30 юни 2002 г. Агенция БФР е получила 105 доклада за съмнителни операции и транзакции, като общата сума на докладваните операции и транзакции е 172 529 314 щатски долара, 14 от тях са постъпили от БНБ, 77 от търговските банки, 2 от данъчни органи, 5 от органите по приватизация, 4 от застрахователи, 2 от митнически служби, и 1 от обменно бюро. Броят на изпратените сигнали до ВКП е 116 на обща стойност 193 135 573 щатски долара.

Във връзка с адекватното приложение на закона се осъществяват мерки за подобряване на координацията между Агенция “Бюро за финансово разузнаване”, надзорните институции на задължените да докладват по ЗМИП лица и правозащитните и правоприлагащите органи. Агенция “Бюро за финансово разузнаване” успя да постигне добро взаимодействие с другите държавни институции и с банките, което е от изключителна важност с оглед постигането на реални резултати в работата по противодействието на изпирането на пари.

Бяха развити две основни направления, регламентирани в нормативните текстове – от една страна отношенията с БНБ, управление “Банков надзор”, дирекция “Специален надзор” и търговските банки, а от друга – с прокуратурата, следствието и органите на МВР. Понастоящем в процес на изпълнение са тематичните проверки на място в банките и финансовите къщи, както и оказването на експертна помощ на банките при възникнали въпроси относно прилагането на ЗМИП.

Приети са Инструкции за взаимодействие между Агенция “Бюро за финансово разузнаване” от една страна, и от друга съответно с: Главна данъчна дирекция, Агенция “Митници” и Агенцията за надзор върху застраховането и хазарта. Те са утвърдени от Министъра на финансите на основание чл. 10, ал. 5 от ЗМИП.

Редът и условията за сътрудничеството между Агенция “БФР” и МВР са регламентирани със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи. По предварителни проверки, извършвани от специализираните служби на МВР, по тяхна инициатива, същите могат да искат съдействие от Агенция “БФР” за изясняване дали заподозрените лица до момента са били идентифицирани от агенцията във връзка с подозрителни финансови операции или сделки, а така също за проверка на финансовото състояние на юридическото или физическото лице.

Агенция “Бюро за финансово разузнаване” е установила контакти с повече от 55 финансово-разузнавателни звена (ФРЗ) в чужбина. Меморандуми за разбирателство са подписани с ФРЗ на Белгия, Чехия, Латвия, Руска Федерация, Словения, Румъния, Италия и Полша. На 01 август МС одобри проектите за меморандуми с ФРЗ на Франция, Литва, Панама, Ирландия и Финландия.
EС отбелязва, че България е ратифицирала Наказателната конвенция на Съвета на Европа относно корупцията на 1 април 2001 г. ЕС кани България да информира Конференцията за намеренията си относно Гражданската конвенция на Съвета на Европа за корупцията.

На 4 ноември 1999 г. Република България е подписала Гражданската конвенция на Съвета на Европа относно корупцията. На 8 юни 2000 г. Република България ратифицира Конвенцията /дата на връчване на Инструмента за ратификация/.

На 7 ноември 2001 г. Република България ратифицира Наказателната конвенция на Съвета на Европа срещу корупцията. Конвенцията влезе в сила на 1 юли 2002 г. и нейният текст беше публикуван в ДВ, бр. 73 от 26 юли 2002 г.
EС отбелязва, че на 1 октомври 2001 г. България прие Национална стратегия за противодействие на корупцията, в която е отделено специално внимание на борбата срещу корупцията сред митническата администрация, МВР и съдебната система. ЕС кани България да информира редовно Конференцията относно всички предприети и запланувани мерки за прилагане на тази стратегия, включително подробната Програма за приложението й, график за сроковете и наличния бюджет.

На 1 октомври 2001 г. Министерският съвет прие Национална стратегия за противодействие на корупцията. Програмата за изпълнение на Националната стратегия за противодействие на корупцията беше приета с решение № 84 на Министерския съвет от 13 февруари 2002 г. Програмата съдържа конкретни срокове и изпълнители на задачите, посочени в нея и е приложена към настоящата допълнителна информация /приложение/.

В изпълнение на т.1.1.5 от Програмата, с Решение № 77 на Министерския съвет от 11 февруари 2002 г. беше създадена Комисия за координация на работата по борбата с корупцията с председател министъра на правосъдието и зам. председател – министъра на държавната администрация. Членове на комисията са заместник министрите на вътрешните работи и правосъдието, директорите на Агенция за държавен вътрешен финансов контрол и Агенция “БФР” /към МФ/, заместник-директор на Агенция “Митници” и началникът на Инспектората на Главната данъчна дирекция към МФ, както и член на Сметната палата. Комисията анализира и обобщава информацията за предприетите антикорупционни мерки, координира и упражнява контрол върху работата по изпълнението на Националната стратегия и Програмата за нейното изпълнение, и наред с това, предлага мерки за повишаване ефикасността и активизиране на борбата с корупцията, разработва и представя на Министерския съвет годишен доклад с отчет за своята дейност, организира и провежда ежегоден национален антикорупционен форум, прави предложения до МС за приемане на мерки за актуализиране и допълване на Програмата за изпълнение на националната стратегия. На 6 юни 2002 г. с Решение на Министерския съвет бяха одобрени Правила за организацията и функциите на Комисията. Създаден е секретариат на Комисията, който работи под прякото ръководство на нейния председател.

В оперативен порядък, съгласуваността между Националната комисия и координационните съвети, изградени в някои ключови ведомства, се осигурява чрез участие на представители на тези съвети в комисията.

Успоредно с функцията по стратегическата координация и контрол върху изпълнението на Стратегията и Програмата, като основно свое задължение Комисията е възприела получаването, разглеждането /само на сигнали, към които обществеността проявява особено силен интерес/, изпращането по компетентност³⁰ и проследяването на работата по сигналите.

За периода 1 март – 15 юни 2002 г. в Комисията са получени общо 24 сигнала с данни за корупция. От тях – за корупция при приватизацията са 7, за корупция в пост приватизационния контрол – 2, за източване на средства на стопански структури – 4, за корупция при осъществяване на данъчния и финансов контрол –2, за корупция в МВР – 2, за корупция в сферата на образованието – 1, за корупция при възлагане на обществени поръчки – 6.

От получените 24 сигнала 12 са изпратени на прокуратурата. По 7 сигнала Комисията е извършила проверки по административен ред за изясняване достоверността на данните и допълване на информацията с цел изработване на становище за компетентната структура, към която сигналът да бъде насочен. Пет от сигналите са вече напълно изяснени и за тях са взети мерки за конкретното им разрешаване.

През м. август – септември 2002 г. Комисията за координация на работата по борбата с корупцията изготви междинен отчет за изпълнението на Програмата за изпълнение на Стратегията за борба с корупцията.

2. Секторни измерения на Програмата и ключови сфери, вътрешноведомствени механизми за координация

Националната стратегия за противодействие на корупцията и Програмата за нейното изпълнение поставят особен акцент върху борбата срещу корупцията в някои ключови области като съдебна система, МВР, митническата администрация и др..

• 
  Съдебна система
  

• 
  увеличаване капацитета на правозащитните и правоприлагащи органи за предотвратяване, разкриване и наказване на различните нови форми на корупция;
  
• 
  премахване на условията за корупция в съдебната власт;
  
• 
  осигуряване на бързото и ефективно функциониране на съдебната система.
  

• 
  специализираното обучение на полицейските служители, съдиите, прокурорите и следователите по прилагане на новото наказателно антикорупционно законодателство;
  
• 
  въвеждането на диференцирана полицейска и съдебна статистика по делата за корупция;
  
• 
  институционализиране на професионално училище за магистрати, финансирано от бюджета; приемане на етични кодекси за магистрати и др.
  

На 13 септември 2002 г. Народното събрание прие Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс /обн. ДВ бр. 92/27.09.02 г./ . Промените в областта на корупцията, залегнали в закона, са описани по- горе. По отношение борбата с корупцията в съдебната власт, от особено значение е включването на нов член, предвиждащ по-тежки наказания за пасивен и активен подкуп на съдии, съдебни заседатели, прокурори и следователи /чл. 302, т.1 и чл. 304 а/.

• 
  Министерство на вътрешните работи
  

За изпълнение на задачите, произтичащи от Стратегията и Програмата за нейната реализация, със заповед на министъра от м. октомври 2001 г. в МВР е създадена нова организация на работа, осигуряваща функционирането на ангажираните служби и дирекции в единна система за борбата с вътрешната корупция.

Формиран е Вътрешноведомствен координационен съвет за превенция и борба с вътрешната корупция, ръководен от ресорния заместник-министър, отговарящ за общото наблюдение и контрол на взаимодействието в борбата с организираната престъпност и корупцията. В съвета участват главният секретар на МВР и ръководителите на всички национални служби и дирекции на министерството. Координационният съвет определя стратегията и организацията на работа за предотвратяване и разкриване на прояви на корупция в системата на министерството.

Главният секретар на МВР осъществява непосредственото ръководство, координация и контрол на практическите действия за противодействие на вътрешната корупция. Информационното и оперативно взаимодействие, проверката и контролът за изпълнение на разпорежданията на главния секретар на МВР в борбата с вътрешната корупция се осъществяват от специализиран отдел за противодействие на вътрешната корупция към дирекция “Инспекторат”- МВР, който беше създаден в края на миналата година. По своята същност, това е орган за административен контрол³¹, който няма полицейски правомощия. Той извършва служебно-административни проверки по постъпили сигнали за корупция на служители на МВР и при необходимост предлага на главния секретар на коя полицейска оперативно-издирвателна служба да продължи работата за събиране на достатъчно данни за извършено корупционно престъпление. Нормативно регламентирано е изграждането и експлоатирането от този отдел на автоматизиран информационен фонд, осигуряващ информация за корупционните прояви, проверките на сигналите, резултатите от тях и взетите мерки. Достъпът до информационния фонд се разрешава от министъра и главния секретар на МВР. Създадена е организация всички сигнали за корупционни прояви на служители на МВР незабавно да постъпват в отдела за противодействие на вътрешната корупция към дирекция “Инспекторат”-МВР. Сигналът се взема на контрол в отдела и се извършва предварителната му проверка. При необходимост сигналът и резултатите от предварителната му проверка се докладват на главния секретар на министерството. Отделът за противодействие на вътрешната корупция към дирекция “Инспекторат”-МВР организира и контролира цялостната по-нататъшна работа по пълната проверка на сигнала. Отделът изготвя шест-месечни ситуационни анализи /доклади/ за резултатите от дейността по предотвратяване и разкриване на корупция в системата на МВР и предлага мерки за подобряване на организацията на работата. Докладите и препоръките се обсъждат във Вътрешноведомствения координационен съвет за борба с корупцията.

Оперативно-издирвателните действия за проверка на сигналите за корупция се осъществяват от специализирани звена в националните и териториални служби.

С цел засилване възможностите за предотвратяване на опити на престъпни групи да изграждат корупционни позиции в публичната администрация, в края на миналата година със Заповед на министъра на вътрешните работи статутът на специализирания отдел към НСБОП беше повишен от сектор в направление. Направлението разполага с техническо оборудване, а броят на служителите е удвоен и в момента възлиза на 22 човека на централно ниво. То се състои от два сектора, съответно за противодействие на корупцията в цялата публична администрация и за борба с корупцията в системата на МВР. В 28-те регионални звена “БОП” има специализирани служители за борба с корупцията.

Законовите компетенции на НСБОП по установяване и разкриване корупционни престъпления във връзка с дейността на местни и транснационални престъпни структури е регламентирана в чл. 89 във връзка с чл. 90 ал.1 т. 10 т ЗМВР и чл. 72 от Правилника за прилагане на ЗМВР.

Органите на НСБОП извършват оперативно-издирвателна дейност за предотвратяване и разкриване на корупция в държавната и местната администрация, като:

1. 
   установяват, контролират и документират дейността на длъжностни лица, поставили се в услуга на престъпни групи и организации;
   
2. 
   издирват и проследяват натрупването и преобразуването на имуществата, получени чрез злоупотреба със служебното положение.
   

• 
  използване на информатори;
  
• 
  прилагане на специални разузнавателни средства по ред и условия определени от закон;
  
• 
  извършване на неотложни процесуално-следствени действия, при условия определени в НПК;
  
• 
  изземане и извършване на насрещни проверки по документи;
  

Органите за вътрешноведомствен контрол в структурите на публичната администрация, при извършване на административни проверки са длъжни да уведомяват³² незабавно съответния прокурор за всеки случай, когато са получени данни за извършено престъпление. Прокурорът, ако прецени, че не са изпълнени изискванията за достатъчност на данните³³ възлага на полицейските органи, включително и НСБОП извършване на предварителна проверка по чл. 191 от НПК.

Понастоящем акцент се поставя върху осигуряването на адекватно специализирано обучение на служителите на МВР, ангажирани пряко с противодействието на корупцията, както и на осигуряването на модерна специализирана техника. Предвижда се изграждането на автоматизирана информационна система, с което ще се даде възможност за ефективен контрол и управление, извършване на задълбочен анализ и за своевременно предприемане на мерки за недопускане и ефективно противодействие на корупцията в МВР.

За постигането на тези цели, освен на собствените си усилия, МВР ще разчита и на експертната и техническа помощ по линия на проект по програма ФАР 2002, който се очаква да стартира до края на т.г. или началото на следващата. В рамките на проекта се предвижда да бъдат изготвени промени в законодателството, с оглед неговото по-нататъшно хармонизиране с европейското и с практиката на страните-членки на ЕС, да се разработи и изпълнява програма за превенция на корупционното поведение на служителите на МВР в съответствие с най-добрите практики на ЕС, както и система за стимулиране на антикорупционното поведение на рисковите групи служители на МВР (полиция, гранична полиция). Предвижда се да се разработи и внедри етичен кодекс на служителите на МВР, както и система за обучение по проблемите на превенцията и борбата с корупцията. Изпълнението на проекта ще продължи две години. Помощта по програма ФАР възлиза на 1.7 млн. евро, а националното съ-финансиране е 300 000 евро.

Престъпленията по служба, които много често са свързани с прояви на корупция, са на трето място по относителна тежест в икономическите престъпления. През 2001 г. органите на МВР са разкрили 2054 престъпления по служба и 59 случаи, свързани с корупционни действия. За първите 6 месеца на 2002 г. са разследвани общо 150 случая, свързани с корупция като в 37 от тях не са открити достатъчно данни за това. Разкрити са 113 служители на МВР, които са злоупотребили със служебното си положение или са вземали подкуп, като 40 са предадени на прокуратурата, а на останалите 73 са наложени дисциплинарни наказания.

Министерство на вътрешните работи осъществява активно информационно взаимодействие със средствата за масово осведомяване с оглед информиране на обществеността за закононарушения, свързани с корупция и за резултатите от дейността по тяхното разкриване. Създават се условия за широка ангажираност на структурите на гражданското общество срещу проявите на корупция чрез активно използване на обществени приемни, “горещи телефони” и други форми, даващи възможност на обществени организации и граждани да сигнализират за случаи на корупция при гарантирана анонимност.

• 
  Анти-корупционна реформа в митническата администрация
  

• 
  Данъчна администрация
  

В изпълнение на Програмата за прилагане на Стратегията за противодействие на корупцията, Академията на МВР вече е изготвила два лекционни модула за специализирано обучение по въпросите на корупцията. Първият модул е предназначен за компетентните правоприлагащи органи, пряко ангажирани в борбата с корупцията. Вторият модул е фокусиран върху проблемите на корупцията в публичната администрация и се предвижда в него да участват служители на МВР и представители на публичната администрация. С оглед осъвременяване на програмите и привеждането им в пълно съответствие с европейските и международни стандарти и най-добрите практики, се осъществява активен академичен обмен с международни партньори от Европейския съюз, САЩ и Норвегия.

1. 
   Закон за мерките срещу изпирането на пари /на английски език/
   
2. 
   Програма за изпълнение на националната стратегия за противодействие на корупцията /на английски език/
   
3. 
   Отчет по Програмата за изпълнение на Националната стратегия за борба с корупцията